Българин от Лом сред главорезите на Сталин

Сталин

На 4 септември 1937 г. швейцарската полиция намира край шосето за Лозана труп на близо 40-годишен мъж с пет куршума в главата и седем в тялото. У убития е открит паспорт на името на Ханс Еберхарт и железопътен билет за Франция. Според швейцарската полиция убийците са Франсоа Росси, който се подвизава и като Роланд Аббия, жител на Монако, и Етиен Мартини. Убитият не е Ханс Еберхарт, а Игнатий Рейс. Тогава дори вдовицата му не е знаела, че той е съветски разузнавач и се казва Игнатий Порецки с псевдоним Раймонд. По поръчка на Сталин екзекутори на Порецки са Владимир Сергеевич Правдин и Борис Маноилович Афанасиев. В действителност Правдин е французин, получил съветско гражданство, а Афанасиев е българин и името му е Борис Манолов Атанасов.

Българинът, нает от НКВД за "мокри поръчки", е роден през 1902 г. в Лом. От 1916 до 1922 г. е наемен работник в България. Емигрира в Москва и от 1923 г. е член на ВКП(б)- Всеруската комунистическа партия (болшевики). До 1926-а учи в Академията за комунистическо възпитание, а от 1927-а е заместник-завеждащ "Пропаганда и агитация" на Краснопресненския район на ВКП(б) в Москва, аспирант и преподавател в комунистическия университет "Яков Свердлов". В органите на НКВД постъпва през 1930 г. и е изпратен като "нелегал" в чужбина. В Лондон се среща с Франсоа Росси (или Роланд Аббия), който през 1932 г. се свързва с НКВД, а през 1937 г. получава съветско гражданство. От 1943 до 1946 г. под името Владимир Сергеевич Правдин Франсоа (или Роланд) е кореспондент на ТАСС в САЩ.

Сталин е заповядал да убият Порецки не за наказание, а за да не бъдат разкрити тайните му контакти с Хитлер.

Ежов

На партиен пленум шефът на НКВД Ежов докладвал, че бившият секретар на ЦИК Енукидзе бил водил тайни преговори с германците: през 1929 г. с външния министър Щреземан, през 1932 г. с военния министър Шлайхер и през 1934 г. със заместника на Хитлер Рудолф Хес. В действителност тези преговори са водени по нареждане на Сталин. И след пленума Сталин продължил тайните контакти с Берлин, в които лично бил посветен Игнатий Порецки. Бившият съветски народен комисар на външните работи Максим Литвинов свидетелства, че когато Сталин го запитал уж между другото дали в чужбина знаят за тайните им преговори с фашистка Германия и кой освен тях двамата е информиран за тях, Литвинов признал, че материалите за връзките с германците са у Игнатий Порецки. Вбесен, Сталин закрещял на Ежов: "Ликвидирайте го! Или ще премахна всеки, който не изпълнява моите заповеди!"

За кои преговори става дума? В личните записки на съветския външен министър пред преговорите с германския му колега Рибентроп и с Хитлер върху 9 ръкописно изписани страници с надпис "с. секретно" и с дата 9.ХI.1940 г. стоят инициалите на Молотов. Замисълът на преговорите бил СССР да се присъедини към тристранния пакт Германия - Италия - Япония като четвърта воюваща сила за нова подялба на света.

След като се изреждат съветските претенции в Европа, в близка и средна Азия, както и за Финландия, поречието на Дунав и Румъния, се изтъкват и изискванията на Сталин за България:

"България (думата е подчертана два пъти - бел.ред.) - главният въпрос на преговорите трябва да бъде как по договореност с Г. и И. (Германия и Италия - бел.ред.) страната да бъде отнесена към сферата на интересите на СССР, на същата основа да има гаранции за България от СССР, както това бе сторено от Германия и Италия по отношение на Румъния, с въвеждането на съветски войски в България."

В бележките си лично Молотов е подчертал България като "главния въпрос" на берлинските преговори. Още през 1939 г., когато СССР предлага на България пакт за взаимопомощ, Москва изразява готовност да подкрепи претенциите на Борис III към Източна Тракия. Но цената на това е била въвеждането на съветски войски у нас и придвижването им до Дарданелите. Сега Сталин обещава на Хитлер, че съветският флот "ще защитава входа на Дарданелите от английския флот." Както Борис III, така и Хитлер отхвърлят съветските претенции за България.

Игнатий Порецки-Рейс е бил в течение на преговорите на Сталин с Хитлер, а за Москва би било катастрофално, ако Франция и Англия научат, че зад гърба им Сталин се договаря с Хитлер за нова подялба на света.

Че Етиен Мартини и Борис Маноилович Афанасиев са едно и също лице, проличава от указ за награждаване на група чекисти, изпълнили успешно задачите по делата Раймонд (Игнатий Порецки-Рейс) и Дед (Генерал Милер, отвлечен от агенти на НКВД и отведен в СССР с кораба "Мария Улянова").

Берия

Организаторите на убийството и на отвличането - офицерите от НКВД Григориев и Шпигелглаз, впоследствие също са разстреляни, но Правдин и Афанасиев спасяват кожите и дори получават чинове: Правдин - капитан, а Афанасиев - полковник. След детронирането на Берия. Берия е ръководил техните операции, и двамата изпадат в немилост. През 1962 г. Правдин умира в Москва, а Борис Афанасиев работи като редактор в различни издания. От 1963 до 1981 г. е заместник главен редактор на сп. "Советская литература". Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата на РСФСР". Умира през април 1981 г. в Москва. обаче и след ареста на приближения му генерал Судоплатов, който като агент на

Не е известно дали Борис Атанасов се е връщал в България или дали е възстановил поне връзките си със своите близки в Лом. Не е установено също дали е успял да спаси брат си от разстрел, след като е бил арестуван. Неизвестностите са много, но едно е неоспоримо - Борис Атанасов се вписва в кохортата български "изпълнители на смъртни присъди" по идейни, патриотични, интернационалистични или просто "професионални" подбуди. В новата ни история тя започва с разстреляния от Владо Черноземски сръбски крал Александър и с убилата Тодор Паница Менча Кърничева, по-късно съпруга на Ванчо Михайлов. Но не е известно с кого свършва. И дали свършва.
..

Николай Тотков