ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!
...Отворен е за всеки, който добронамерено желае да постави тема или отвори дискусия по наболели проблеми от живота!
Ще бъда доволен ако моите мисли за живота и всичко, което ни заобикаля Ви допадат.
И....моля, пишете на български език! Нека да не забравяме, да се гордеем с това, че ЧЕТВЪРТАТА ПРИЗНАТА СВЕТОВНА ПИСМЕНОСТ Е НАШАТА!
Архив на блога
Търсене в този блог
Моят списък с блогове
-
100-те най-влиятелни живи духовни личности (2024 г.) - Английското списание Watkins Mind Body Spirit *публикува за поредна година* *Списък на 100-те живи* *духовни личности*, *оказващи най-голямо влияни...Преди 1 седмица
-
По "Държавата", Платон - "Колкото и да е малка държавата, в нея има две враждуващи помежду си държави. Едната е държавата на бедните, а другата - на богатите. А във всяка една от ...Преди 5 месеца
-
[kvg55] © Битката при Херсон и театралният реквизит на Зеленски - 20.10.2022г. В края на юли институтът "Галъп" съобщи, че едва 38% от гражданите на САЩ одобряват дейността на държавния глава на САЩ. Още по лошо е от...Преди 1 година
-
[kvg55] © Битката при Херсон и театралният реквизит на Зеленски - 20.10.2022г. В края на юли институтът "Галъп" съобщи, че едва 38% от гражданите на САЩ одобряват дейността на държавния глава на САЩ. Още по лошо е от...Преди 1 година
-
Статия в AUTO BILD припомня за 50 - годишнината от разработването на първия български роторен двигател и участието на инж. Станимир Станимиров - Източник: AUTO BILD Идеята за роторния двигател е стара. През 50-те години е регистриран истински бум на патенти в тази насока, в резултат на коет...Преди 2 години
-
-
-
1200 години от смъртта на хан Крум - Днес се навършват точно 1200 години от смъртта на един от най-великите български владетели – хан Крум. Нека си припомним каква е била България под негово...Преди 9 години
-
-
-
четвъртък, 4 ноември 2010 г.
Любопитно: Горски индианци....
Любопитно: Когато тъпана говори и......
Дълбок, древен ритъм, идващ сякаш от самото сърце на земята. Високи гласове, пеещи в унисон странна песен, напомняща за вятър, за безкрайни равнини и за препускащи диви коне. Завладяващо потракване на десетки и дори стотици дрънкалки от еленови копита; оглушителен, но и ентусиазиращ шум от множество звънчета. Разкошно развяващи се във въздуха орлови пера, хвърчащи във всички посоки разноцветни ресни, жълти, червени и бели гребени от животински опашки, привързани към смолисто-черни коси, дълги плитки, боядисани смугли лица, невероятни украшения от бизонова кост или проблясващ седеф, богато извезани с мъниста дрехи… Може би сме попаднали на снимачната площадка на поредния филм за "Дивия Запад" на Северна Америка или пък, по някакъв вълшебен начин, сме се върнали във времената на Седящия Бик и Бъфало Бил? Не, намираме се на пау-уау.
Словосъчетанието "пау-уау" идва от езика на група племена от атлантическото крайбрежие на Северна Америка и първоначално е означавало "шаман" или "събрание /съвет/ на шамани". Предполага се, че първите европейски заселници погрешно започнали да наричат "пау-уау" всяко голямо събиране на индианци. По-късно, когато много коренни американци започнали да си служат с английския език, те на свой ред възприели това словосъчетание като своеобразен международен термин. Така днес пау-уау е понятие, което всички племена на северноамериканските индианци употребяват за своите танцови фестивали и празненства.
Някогашните индиански танци са били свързани с племенни ритуали - военни, ловни и други. "Песните и танците са се създавали като подражания на животните и природните сили, затова са били отчитани като свещени" - казва Бойе Лад, съвременен танцьор и историк от племето уинебаго. Сега все още съществуват церемониални танци, но повечето са просто заради удоволствието да се танцува, заради неповторимата атмосфера на индианския празник.
"Здравей, индианска Америка! Певци, седнете около тъпаните! Танцьори, пригответе се! Време е да развеем перата!" - звучи от високоговорителите гласът на водещия пау-уауто, наследник на някогашния лагерен глашатай. Започва индиански фестивал, който ще продължи четири денонощия, а може би и повече. Десетина певчески групи, на чиито тъпани с ярки букви са изписани гръмки наименования: "Певци от Черната шатра", "Певци на Братството", "Певци на Слънчевия Орел" и др., са дошли да покажат изкуството си, съревновавайки се помежду си. Някои от тях ще изпълняват стари песни на своите народи - сиукси и шайени, чернокраки и кроу, омаха и кайова - но повечето ще представят свои авторски композиции, аранжирани в традиционен стил. Много от песните са без думи - изпълнителите напяват само мелодични срички, които обаче имат силно експресивно въздействие. Други песни си имат текст, който звучи на съответния племенен език - лакота или салиш, ирокезки или навахо. Много рядко се пее на английски. Текстовете са най-различни:
"Ето го - храброто сиукско момче,
което държи лулата…"
или:
"Този младеж танцува добре,
защото неговата любима го гледа…",
или :
"Бързият Елен ни каза
да пазим своите традиции -
това е добре, това е правилно…",
или:
"Ей, любима моя, аз постоянно мисля за теб,
чудя се дали ще си сама тази нощ,
чудя се дали и ти мислиш за мен…"
Насядалите около тъпана мъже синхронно удрят с палките по изпънатата кожа. Обикновено започва "запевач" - той изпява част от първия куплет, а след това се включва и хорът на останалите певци. Ето там пеят индианци от племето асинибоини - гласовете им са високи, стигащи почти до фалцет, а ритъмът, който поддържат, е бърз, динамичен. Такива са традиционните песни на племената от Северните равнини. По-нататък са се разположили команчи от Южните равнини - техните песни се изпълняват с по-ниски, гърлени гласове, а ритъмът им е по-бавен, тежък. По-късно запяват индианци от народа шоуни, чиито деди са живели в североизточния горски район на Северна Америка - техните песни също са различни по своята специфика. Различни са и песните на живеещите в днешните югозападни щати на САЩ апачи…
В широкия, ограден от високо дървено скеле кръг влизат танцьорите. Най-отпред пристъпват, бавно танцувайки, двама възрастни индианци, прославили се с майсторските си изпълнения на безброй много пау-уау. Те носят флагове - на Съединените Щати или на Канада, както и на отделни индиански народи (почти всяко племе си има свое официално знаме). След тях идват, също танцувайки, множество традиционни танцьори. Техните облекла напомнят в най-голяма степен тези на едновремешните индиански воини - орлови пера в косите, военни боядисвания върху лицето, нагръдни украшения от бизонови кости, кожени щитове със свещени изображения върху тях. Някои са полуголи. Всички носят на кръста разкошни украси от пера, напомнящи гигантски опашки на птици. Тези мъже ще изпълняват танци, дошли от някогашните общества на воините от племената понка, омаха и поуни - изпълнени със сила и ловкост стъпки, гордо изправени глави, погледи, които търсят къде се крие врагът. Следват "танцьорите на тревата". Техните танцови дрехи са обшити с много дълги, разноцветни ресни, които се люлеят като трева под напора на прерийния вятър. Танците им също имат стар произход - в миналото те са изпълнявани при религиозни празненства, свързани с общоплеменните ритуали на благодарност към възраждащия се живот след дългата студена зима. Стъпките им са по-бързи и леки, мъжете люлеят раменете си, често поставяйки ръце на кръста. Идва ред на т.нар. "нагиздени танцьори" - облеклата им представляват истинска феерия от разноцветни пера и висулки, прикрепени на поясите и гърбовете им, под коленете и над лактите им. Техните танци са направо акробатични представления - внезапни подскоци и прикляквания, въртене около оста на единия крак, сложни фигури, дори салта във въздуха! Почти всички мъже - танцьори носят на главите си ярко боядисани "гребени", наречени "роуч", направени от еленови опашки и игли от поркюпайн (американско бодливо свинче), от които стърчат едно или две орлови пера. Тези гребени също са наследство от миналото - носели са ги изтъкнатите воини на племена като саук и фокс, осейджи и други. Около глезените на танцьорите са завързани звънчета, които заедно с тъпана отмерват ритъма на стъпките им. Мнозина размахват богато украсени танцови жезли, други ветрила от птичи пера.
След "нагиздените" танцьори пристъпват жените - танцьорки. Първи са изпълнителките на традиционни танци. Те носят красиви старинни кожени рокли, извезани с мъниста. Стъпките им са бавни, пестеливи, изпълнени с достойнство. Така са танцували някогашните майки, съпруги, сестри или дъщери, възхвалявайки храбрите дела на завърналите се от успешен боен поход свои синове, съпрузи, братя или бащи. Следват "танцьорките на звънчетата", чиито рокли от блестящи платове са обшити с конусовидни сребърни звънчета, пеещи мелодично при всяко движение. Стъпките на техните танци са живи и динамични, но и сред жените има изпълнителки на сложни, заплетени фигури, въртене на един крак и скокове, приличащи на полет. Това са "танцьорките на шала". Името им идва от големите, красиви шалове с ресни, които те носят на раменете си, но често ги развяват в ръце или обтягат като криле. Подобно на "нагиздените" танцьори и танцьорките с шалове са предимно съвсем млади хора. Накрая в редицата на танцуващите подскачат и децата. Момчетата са разделени на групи като мъжете, а момичетата - като жените.
Отново прозвучава гласът на водещият : "Певци на Братството" - традиционен мъжки танц! Хока ("Хайде", "Смело"), традиционни танцьори! Развейте перата! Нека тъпанът заговори!"
И танцът започва. Обути в мокасини крака пристъпват в такт с ритъма на тъпана. Всеки участник има свой стил на танцуване, въпреки че всички излезли в широкия кръг на пау-уауто са все традиционни танцьори. Различни са и танцовите облекла - те просто спазват няколко основни изисквания към дрехите и украсите на този тип танцьори ( да са близки до някогашните воински облекла, да са по-семпли от тези на "нагиздените", да не включват дълги ресни като костюмите на "танцьорите на тревата" и т.н., и т.н…), но в направата и начина на носене на всеки от тях е проявена ярка индивидуалност и творческа фантазия. Впрочем, всичко това напълно важи и за облеклата на останалите танцьори и танцьорки, участващи в пау-уау. Няма двама еднакви "нагиздени" танцьори или две идентични като дрехи и украси "танцьорки с шал". Затова пък всички носят големи жълти картончета, на които са изписани цифри. Това е номерът на всеки танцьор (или танцьорка) - защото танците са състезателни: има и победители, и награди, дори шампиони! Съществуват и професионални танцьори, които през годината обикалят от пау-уау на пау-уау, печелят конкурси по танци и така изкарват хляба си. Трудът им, обаче, съвсем не е "безкраен празник" - такъв един човек се подлага на непрестанните тренировки на професионален атлет! Танците са сложни, изморителни и изискват не само талант, но и издръжливост - още повече, че на арената на пау-уауто танцуват и други шампиони!
Ала пау-уау - това не са само песните и танците, орловите пера и звънчетата. На фестивала се срещат близки и познати, правят се угощения, продават се различни индиански изделия, организират се конни състезания и други игри, провеждат се церемонии, раздават се подаръци. Пау-уау - това е преди всичко един голям общоплеменен празник или събиране на представители на множество племена; то е времето и мястото, когато и където младите и децата учат стародавните песни и танци, легендите и обичаите на своите народи. Пау-уау съхранява и продължава традициите на коренните северноамерикански жители.
Гласът на водещия се извисява: "Здравей, индианска Америка!"
Любомир Кюмюрджиев,
председател на
Българско общество
по индианистика
"Орловия Кръг"
сряда, 3 ноември 2010 г.
Малко история
Великият изпит...
Новата педагогика....
Светлана
Мислят ли хората?
За семейните отношения.....
понеделник, 1 ноември 2010 г.
Kim Ahmed Doğan? Кой е Ахмед Доган?
През 1969 год. постъпва в техникума по индустриална химия в гр. Варна, но още преди да завърши първата година го напускс, защото родителите му спират издръжката. От този момент решава сам да се справя в живота. Записва се в техникума по стъкларство в с. Белослав, Варненско, защото училището му осигурява подслон и храна безплатно. В края на 1970 год. му попадат книги за живота и дейността на Маркс, Енгелс и Ленин. ”След 6 – 7 месеца успешни самостоятелни занимания с литература, относно събитията свързани с тяхния живот, почуства емоционално основание, да започна системно и последователно изучаване на марксизма и ленинизма и най-вече философията. Прочита почти всички популярни издания на диалектико – материалистическата философия. Работи, за да си купува марксическа литература. След две години самостоятелни занимания е убеден, че по-нататъшния му живот органически ще се свърже с теорията и практиката на марксизма.
За комсомолец го примат през 1968 година. Избран е за секретар на дружественото бюро и зам. секретар на училищния комитет, като отговаря за идейно-възпитателната работа. През 1971 година ОК на ДКМС гр. Варна го изпраща на Национален лагер-школа за подготовка на комсомолски кадри. До 1973 год. самостоятелно изготвя два обширни реферата – ”Класовият дълг на съвременната българска младеж” и ”Личността при социализма”, с които иска да участва в републикански политически конкурс. Не го допускат, защото рефератите не са написани на пишеща машина. След завършване на средното си образование, до влизането му в казармата работи като арматурист-бетонджия. В казармата взима активно участие в комсомола. Избран е за секретар на взвод, после на рота и дори на батальон. В казармата се специализира като ел. техник на строителни машини. Доган е вербуван в казармата и използван активно като агент на Военното контраразузнаване. След казармата известно време работи като корабен бетонджия. С тази сериозна идейно-политическа закалка, доказана амбиция, трудолюбие и желание да сътрудничи на Държавна сигурност, която той демонстрира в казармата, Доган трайно влиза в плановете и бъдещите намерения на българските специални служби. И той действително се развива и израства като особено ценен агент.
АХМЕД ДОГАН – човекът с многото имена:
АХМЕД ИСМАИЛ АХМЕДОВ – това име носи до преименуването му.
МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ – това е новото му име след доброволното му преименуване.
МЕДИ ДОГАСЯН – под това име е регистриран в квартирата на арменка в София.
АХМЕД ДЕМИР ДОГАН – това е новото му име след възтановяването на турските имена. ДЕМИР е взето от името на майка му – ДЕМИРИЕ
АХМЕД АХМЕДОВ – под това име е регистриран в архивите на Държавна сигурност.
АХМЕД ДОГАН – агентът с най-много псевдоними:
Агент ”АНГЕЛОВ” е първият агентурен псевдоним на ДОГАН. Бил е вербуван и използван от Военното контраразузнаване – ВКР, когато е отбивал военната си служба в Строителни войски в Шумен в периода 1974 – 1975 год. В работното дело на агент ”АНГЕЛОВ” има материали за конкретни агентурни разработки и действителни оперативни реализации постигнати в резултат на неговата работа. В личното му дело има положителни оценки за работата му и за неговата надеждност и перспектива.
Агент „СЕРГЕЙ” е псевдонимът, който получава по време на работата му като агент на Окръжно управление на МВР – Варна (ОУ МВР Варна). Усилията на оперативните работници от ”турското направление” на ОУ МВР Варна са били насочени не само към използването му за разработване на българските турци. Особено внимание се отделяло и на неговата подготовка и най-вече проверка, защото ”СЕРГЕЙ” вече бил в полезрението на Първо главно управление на Държавна сигурност – София.
С цел проверка, ”СЕРГЕЙ” бил настанен в една квартира с друг агент на ОУ МВР Варна – агент ”СЕЛЧУК”. ”СЕРГЕЙ” издържал успешно проверката. Пред ръководелият го оперативен работник от ОУ МВР Варна, агент ”СЕРГЕЙ” споделял, че ”ДС е неговото семейство и не може да си представи живота без ДС”. А службата пише в делото му: ”За него ДС е шанс, мисия, работа, начин на живот и семейство”.Когато на 16 април 1979 година Доган написва собствената си автобиография, като израз на дълбоко задоволство и преклонение пред ДС, по своя инициатива я подписва с агентурния си псевдоним – ”СЕРГЕЙ”. Тогава той е втори курс студент в СУ Климент Охридски, специалност философия. От Шумен, където Доган е следвал ”българска филология” във Висшия педагогически институт, той е прехвърлен със съдействието на Държавна сигурност в СУ ”Климент Охридски” в София. Прехвърлянето е свързано с неговата бъдеща работа като агент на Първо главно управление.
Агент ”САВА” е псевдонимът, който Доган сам си избира, когато преминава на ръководство в Първо главно управление ДС. Псевдонимът си харесал защото бил кратък.
”ПРОФЕСОРЪТ” – под този псевдоним го водят турските специални служби.
В началото на 1986 год., чрез приятел на Доган, чиято сестра е женена за Наджи Ертюрк, установен турски разузнавач, е договорена среща между Ертюрк и Доган. Срещата се е състояла в района на ж.к. Младост. С Доган се провеждат още няколко срещи, една от които е пред кино ”Дружба”. Той информира Ертюрк за създадената в България нелегална турска организация и че, той е един от ръководителите и. По шифъра турското разузнаване в София съобщава в Анкара за срещите с Доган, както и определеният му псивдоним – ”ПРОФЕСОРЪТ”. Връзката на Доган с турското разузнаване временно се прекъсва, защото организацията е разкрита и Доган е арестуван.
Доган в интересна компания |
”ИЗМЕННИК” е разработка на Доган от Държавна сигурност за участието му в нелегалната турска националистическа организация. През 1985 год. той успява да се издигне като един от ръководителите й. Организацията е ликвидирана през 1986 година. Доган е арестуван и осъден на 10 години затвор, от които излежава само 3 години. Периодът 1976 – 1985 година е изключително важен период за Доган, както за професионалното му изграждане като агент, така и в житейско отношение. През този период той завършва следването си и започва докторат, като за това получава пълната подкрепа на Държавна сигурност, включително и материална. Службата отчита, че Доган вече е ”изцяло интегриран в Държавна сигурност и перспективите му са обвързани предимно с работата му на агент”.
Оперативната подготовка на Доган – агент ”САВА” в София се извършва от отдел V – ”Нелегално разузнаване” на Първо главно управление Държавна сигурност. Целта на неговата подготовка е извеждането му зад граница под формата на специализация – в близка перспектива и в далечна – да остане в чужбина като нелегален агент.
Обстоятелството, че Доган е готвен за агент – нелегал означава, че той е преминал специален цикъл на подготовка, почти такава, каквато се извършва на кадровите оперативни работници на Първо главно управление. Доган има теоритични и практически познания по много спесифични агентурнооперативни въпроси като: тайникови операции, тайнопис, агентурно проникване, връзки, проследяване и др. По преценка на водещите го и обучаващи оперативни работници на ПГУ ДС, агент ”САВА” не е обикновен агент. Той е един от най-стойностните в професионално отношение агенти – изключително целенасочен, аналитичен, ефективен, честен и предан на службата. Неговата обобщена оперативна оценка е: ”амбициозен стремеж на един талантлив младеж, да извади душата от себе си в името на житейския успех”.
Това, на пръв поглед е една много положителна оценка. В желанието си да постигнат резултат на всяка цена, очевидно оперативните работници са виждали у Доган предимно положителното. Но оперативните работници са подценили това, доколко неговият амбициозен стремеж в преследване на ”житейския успех” няма да се окаже по-силен от чувството му за дълг към службата, която го е създала професионално и активно е подпомогнала неговата кариера, житейско развитие и преуспяване.
Оперативните работници, които са използвали 13 години Доган като агент за работа само срещу български турци, включително и срещу хората от най-близкото му обкръжение, не са преценили, че работата му само в тази насока може да има и обратно въздействие. Това може да потиска у него турското му самосъзнание, но то може пак да се прояви в даден момент, особено когато трябва да избира между българското и турското. И най-вече, когато изборът е свързан с личния му интерес. Последвалите събития потвърждават това, че турското у Доган е било много силно и много умело прикривано.
Арестуването на Доган през 1986 год. и излизането му от затвора 3 месеца след 10 ноември 1989 година, провалят плановете на Първо Главно управление за извеждането на Доган зад граница.Доган използва максимално престоя си в затвора в своя полза и успява да си припише актива на един от организаторите на турската борба срещу политическия режим в България. А с откритата демонстрация на турски национализъм постига целта си – прави силно впечатление както на българските турци, така и на турските дипломати и разузнавачи в София.
Агент ”САВА ”- Ахмед Доган блестящо изигра ролята си в Аферата и от национален предател, стана национален герой. От един проверен и уж надежден агент на Държавна сигурност, Доган умело се измъкна от тяхната опека и се превърна в политически лидер от национално значение, но с турско самосъзнание и открит турски национализъм. Това се възприе безусловно от всички политически партии в България, както и от турската дипломация и специалните им служби. През това време СДС управниците не можеха да се споразумеят кои и как да държат в ръцете си крехката власт и само след няколко месеца Доган лесно им я отне. Той подхвърли ”малък кокал” на уплашената и обезсилена БСП, сключи с нея фиктивно споразумение и фактически пое кормилото на България, макар и с подставени лица. От тогава, близо 20 години Ахмед Доган е във властта.
АХМЕД ДОГАН се превърна в несменяемият политически лидер на партията Движение за права и свободи.
АХМЕД ДОГАН се превърна в несменяемият политически ”балансьор” между различните политически партии в България. Умело използваше това за да разширява властта си и да извлича максимално лични облаги.
АХМЕД ДОГАН до такава степен се самозабрави, че повярва в своята гениалност, несменяемост и вечност.
АХМЕД ДОГАН, когато за пръв път от близо 20 години остана извън властта в България, като обигран играч усети, че постепенно изпада в състояние на ”реална политическа безпомощност”.
АХМЕД ДОГАН обаче, не можеше да разбере, че носейки голямата обремененост на миналото си, както и влиянието на неочакваният му главозамайващ възход, могат да му създадат фалшив ореол в собственото му съзнание. Особено когато то – съзнанието плаща също голям данък на вродената му ориенталщина, прикривано низко самочувствие и непреодоляни комплекси.
Всичко това, може да извади от равновесие дори и един много голям играч, какъвто е АХМЕД ДОГАН.
АХМЕД ДОГАН за пръв път почуства, че започва ”началото на краят” на неговата ера.