Как ефективно да възпитаме децата си? Пробвайте този начин и скоро ще забравите, че детето ви някога е било непослушно. Ще се удивите колко бързо и точно децата следват. Те са много податливи на вашето влияние.
Първите години на детето са определящи за развитието на неговата личност и характер. Много от моделите на родителство са автоматизирани в нашето подсъзнание от детството ни. Ето защо незрялото поведение на нашите родители ще определи и много от нашите неправилни реакции когато сами станем такива. Ние несъзнателно изпадаме в модели на поведение спрамо нашите деца каквито сами сме преживявали в детството си. Обединителната семейна терапия дава конкретни напътствия, които могат да ви помогнат да преодолеете това.
Нека веднага уточним, нервно натякване като опит за възпитание не е родителско отношение, а незряло "детско" поведение на самите родители. За да бъдем добри родители най-важното е ние самите да имаме зрял характер и поведение. Надявам се тази статия да ви помогне да намерите много по-добри и ефективни начини да възпитате детето си.
И така - важно ли е да дисциплинираме децата си? И ако да, как да го направим правилно и ефективно? Определено дисциплинирането и възпитанието на детето са много важни не само за неговото развитие, като добра личност, но и за неговото лично щастие в живота. Дисциплинирането обаче не означава да наказваме детето. Дисциплинирането е много по-ефективно ако се прави с любов. Какво имам в предвид? Нека дам примери:
Виждали сме родители да крещят или дори бият детето. Това въобще не е дисциплиниране. Това е просто един много ефективен урок за детето, как то самото да крещи и бие другите. Виждали сме и родители, които постоянно следят детето със забрани, "Казах ти да не правиш това," "Колко пъти ще ти повтарям да не тичаш", "Недей да пипаш..." Забележете, това са все негативни - забранителни команди! Те също не са ефективни при дисциплинирането. След малко ще обясня защо. Но запомнете, тези негативни команди са урок за детето да стане критично към другите, да изгради негативен модел на мислене и родителство в бъдеще. Но най-важното което трябва да разберете, е че тези забрани не казват на детето какво искате то да прави. Така детето няма друг избор освен да играе по подхванатата от вас игра. То постоянно ще прави всякакви бели за да има защо да му обръщате внимание. Нещо повече, нашето негативно отношение в играта, му се предава и го кара то самото да е против изпълнението им. Дори и да казвате с любов, "Недей" си остава негативно наставление.
В друга статия дадох обяснение за подсъзнателния процес в тази игра. Команда "Не тичай" поражда в съзнанието на детето единствено образа за "тичане". Децата са твърде податливи на нашето влияние. Те подсъзнателно са водени да изпълнят това забранено действие. Подобни родители постоянно се чудят, "Как така да не съм му казала, постоянно му повтарям да не прави това, а то постоянно го прави." В действителност майката сама влияе неподчинението на детето. С негативните команди тя сама му подава нежелани образи.
Как да избегнем това? Много е лесно! Просто спрете да казвате на детето какво да не прави, а започнете конкретно и ясно да му казвате какво искате да прави. Прегърнете го и му опишете нещата, които в тази конкретна ситуация са добри възможности и начини за поведение. Ще се удивите колко бързо и колко точно децата следват. Особенно ако момента и начина по който сте му обяснили е бил много сърдечен. Другия важен момент е картините и възможностите които отваряте пред него да са точни и ясни за него.
Ако сте разбрали горното обяснение то забравете "незрялото" натякване и нервничене. Пробвайте този начин и скоро ще забравите, че детето ви някога е било непослушно. Забравете лошите и обидни изрази в опита да накарате детето да слуша. Ако искате да го възпитате да уважава вас и другите то винаги му говорете с уважение, без да засягате неговото собствено достойнство. Ако в трудни моменти се обръщате към детето с търпение, уважение и любов, дори и да сте стриктни и изискващи, детето също ще въприеме такъв тип отношение спрямо вас и другите които ще среща в живота си.
Нека отново уточним, че дисциплинирането и стриктността на родителите са важни. Детето трябва да разбере нормите и границите ясно, за да може да ги спазва. Ако ние не ги поставим ясно и категорично дребосъчето "ще ни се качи на главата". Ясно поставените бариери и норми правят детето по-спокойно и щастливо. И обратното, ако липсват норми и му позволявате то да ви манипулира с тросвания и плач (или друг метод), то детето ви никога няма да намери спокойствие и радост. Колкото повече му позволявате да ви се качва на главата, толкова по недоволно ще е то и разбира се по-нервни и разстроени вие. Вашите компромиси са го приучили на това поведение поради "мекото" ви сърце. Но това не е любов. Това е нарушило основни принципи във връзката родител-дете.
След като границите не са поставени ясно и категорично, детето остава във постоянен конфликт с много морални и здравословни норми в живота. Вие осъзнавате, че това не е правилно. Но при неговото негодуване отново се предавате и позволявате да бъде неговата. То продължава да негодува въпреки това и нещата стигат до крайност. Тогава загубвате нерви и се опитвате да вкарате контрол с крещене, спорове, караници и накрая когато и това не помогне стигате до шляпване. Може вашия сценарии на играта малко да се различава, но винаги в тази игра това което всъщнос търси детето е малко любов и внимание. Тъй като тази така необходима интимност не му се е давала веднага в моментите в които то е показвало с подобни симптоми, че я търси, детето постепенно е развило тази игра като "нездравословен" начин да привлече вниманието ви и така получи копняната интимност. Трябва да се усетите, че в този момент то търси малко любов и разбиране, а не угаждане на прищявките му, които са просто симптоми за тази незадоволена нужда.
Изискването от детето и даването на все по-големи отговорности са също важни възпитателни усилия. Тези усилия трябва да водят до по-дълбока сърдечна връзка и развитието на синовна преданост от страна на децата. Връзката родител дете никога не трябва да се превърне във връзка на врагове; изпълнена с обиди, ругатни, подигравки, взаимно нараняване и т.н. Връзката родител-дете е най-вишия идеал на Божията любов и трябва да е винаги красива и изпълнена с взаимно доверие, сигурност и любов.
