Преживяването няма да е много приятно, но пък ще видиш невероятни гледки – така поне казват астрофизиците.
Иначе казано, докато се разпадаш, ще наблюдаваш явленията около теб, които обаче може би се виждат най-добре с около три очи. Поне така твърдят учени от Университета в Колорадо, които са направили възможен виртуалния скок в една черна дупка.
Черната дупка е странно нещо, което дори не може да се види. Астрономите знаят за съществуването на милиони такива обекти в нашата галактика, но не могат да ги наблюдават пряко. Затова симулацията, направена от учените от Колорадо, е голяма стъпка напред в изучаването на черните дупки.
Професор Андрю Хамилтън от Университета в Колорадо казва, че черните дупки всъщност са нещо много просто. „Ние ги възприемаме като сложно нещо, защото са описани чрез сложна математика. Но на практика те са много по-просто устроени от Слънцето, още по-прости са от звездите и безкрайно по-прости от човека.”
За да направят виртуалното пътуване възможно, учените са използвали общата теория на относителността на Алберт Айнщайн. С помощта на уравненията може да се предскаже поведението на една черна дупка. За самата компютърна симулация са били необходими повече от 100 000 реда компютърен код.
Черните дупки се образуват, когато на огромните звезди им свърши ядрената енергия. Те се разпадат и стават толкова плътни, че дори светлината не може да избяга от гравитационното им поле.
За да паднеш в черна дупка, трябва да стигнеш нейния хоризонт. Това е мястото, след което вече нищо не може да избяга от силата на черната дупка. Приближавайки се към хоризонта, няма да усетиш нищо особено, но ако някой те наблюдава, ще види, че очертанията ти са станали неясни, защото светлината, която излъчваш, излиза от хоризонта по-бавно.
Въпреки популярното схващане, че ще си в пълен мрак в черната дупка, това не е вярно. Ще виждаш Космоса около себе си, само че той ще е изкривен.
Веднъж преминеш ли хоризонта, ще започнеш да падаш към центъра на черната дупка със скорост, по-голяма от тази на светлината. Ако падаш с краката надолу, гравитацията, която действа на краката ти, ще е по-голяма от онази, която действа на главата ти, затова ще усещаш как се разпъваш – това разказва проф. Хамилтън. Процесът се нарича „спагетификация”. Междувременно тялото ти ще бъде притискано от всички страни и в хоризонтална посока. Нещо като да станеш по-висок и по-слаб.
Зрението ти по всяка вероятност ще се обърка. Няма да можеш да възприемаш добре всичко, което се случва около теб. Гледката ще е съсредоточена основно около кръста ти. Там всъщност виждаш пространството извън черната дупка, само че то е двуизмерно. Отгоре и отдолу има само мрак. Времето и пространството са изкривени.
Няма да видиш центъра на дупката, защото светлината отива към него, но не се връща. Когато го достигнеш, всичко сякаш става безкрайно – изкривяването на времево-пространствения континуум, силите, които те дърпат и притискат. Времето и пространството, такива, каквито ги познаваш, спират да съществуват.
Все пак учените напомнят, че това пътуване в черната дупка се базира само на теории.
На въпроса дали има някаква вероятност Земята да бъде погълната от черна дупка астрономите отговарят: няма. Първо, защото най-близката черна дупка е на 3000 светлинни години от нас, и второ, защото за да те погълне една черна дупка, трябва да си много близо до нея. Дори да имаше черна дупка на мястото на Слънцето, тя пак нямаше да може да ни „засмуче”.
