Христос съм, Пилат Понтийски

ПАК СЪДИШ ПО МЪЛВАТА, НАМЕСТНИКО! В ЗАДГРОБНИЯ СВЯТ ДУХЪТ ВИТАЕ БЕЗЗВУЧНО КАТО СЯНКА ВЪВ ВОДАТА - ОТРАЖЕНИЕ НА НЕУЛОВИМАТА МИСЪЛ В ИЗВЪНПРЕДЕЛНОТО ПРОСТРАНСТВО И ЗА ПЛЪТТА ТАМ НЯМА МЯСТО. ТОВА Е СЪВСЕМ ДРУГА СФЕРА, ДРУГО БИТИЕ, КОЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ПОЗНАНИЕ. И ТАМ ХОДЪТ НА ВРЕМЕТО Е ДРУГ, НЕ ПОДЛЕЖИ НА ЗЕМНИ ИЗМЕРЕНИЯ. АЗ ИМАМ ПРЕДВИД ИЗМЕРИМИЯ ЖИВОТ, ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА. И ТЪЙ, ИЗМЪЧВАХ СЕ ОТ СТРАННОТО УСЕЩАНЕ ЗА ПЪЛНА САМОТА В СВЕТА, БРОДЕХ КАТО ПРИВИДЕНИЕ ПО ГЕТСИМАНИЯ, БЕЗ ДА НАМЕРЯ ПОКОЙ, СЯКАШ БЯХ ЕДИНСТВЕННОТО РАЗУМНО СЪЩЕСТВО, ОСТАНАЛО САМО В ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА, СЯКАШ ЛЕТЯХ НАД ЗЕМЯТА И ЖИВА ДУША НЕ ВИЖДАХ . НАВСЯКЪДЕ БЕШЕ МЪРТВИЛО, ВСИЧКО ТЪНЕШЕ В ЧЕРНА ПЕПЕЛ ОТ БУШУВАЛИ ПОЖАРИ, ЗЕМЯТА БЕШЕ ПОКРИТА С РАЗВАЛИНИ - НЯМАШЕ ПОЛЯ И ГОРИ, НИТО КОРАБИ В МОРЕТО, САМО ЕДВА ЧУТО ОТДАЛЕЧЕ СЕ ДОЛВЯШЕ НЯКАКЪВ МОНОТОНЕН ЗВЪН, КАТО ЕХО ОТ ПЕЧАЛЕН СТОН, КАТО ПИСЪК НА ЖЕЛЯЗО ОТ ДЪЛБИНИТЕ НА ЗЕМЯТА, КАТО ПОГРЕБАЛЕН КАМБАНЕН ЗВЪН, А АЗ ЛЕТЯХ ПОДОБЕН НА САМОТНА ПЕРУШИНКА В НЕБЕТО, ИЗМЪЧВАН ОТ СТРАХ И ЛОШИ ПРЕДЧУВСТВИЯ, И СИ МИСЛЕХ - ЕТО ГО КРАЯ НА СВЕТА, И СЪРЦЕТО МИ СЕ КЪСАШЕ ОТ СКРЪБ: КЪДЕ СА ХОРАТА, КЪДЕ ЩЕ ПОДСЛОНЯ ГЛАВА? И ВЪЗРОПТАХ В ДУШАТА СИ: ЕТО ГО СЪДБОНОСННИЯ КРАЙ, ГОСПОДИ, КОЙТО ВСИЧКИ ПОКОЛЕНИЯ ОЧАКВАХА, ДОЙДЕ АПОКАЛИПСИСА, ЗАВЪРШИ ИСТОРИЯТА НА РАЗУМНИТЕ СЪЩЕСТВА - НО ЗАЩО, КАК Е ВЪЗМОЖНО ДА ЗАГИНЕ ЧОВЕЧЕСТВОТО, ДА ИЗЧЕЗНЕ ОЩЕ В ЗАРОДИША СИ, ИЗТРЕБИЛО ПОТОМСТВОТО В СЕБЕ СИ, И СЕ УЖАСИХ ОТ СТРАШНАТА ДОГАДКА: ТОВА Е РАЗПЛАТАТА, ЗАДЕТО ОБИЧАХ ХОРАТА И ИМ СЕ ПРИНЕСОХ В ЖЕРТВА. НИМА ЖЕСТОКИЯ ЧОВЕШКИ СВЯТ СЕ Е САМОУБИЛ В СВОЯТА ЖЕСТОКОСТ, КАКТО СКОРПИОНЪТ СЕ САМОУМЪРТВЯВА С ОТРОВАТА СИ? НИМА ПРИЧИНА ЗА ТОЗИ ЧУДОВИЩЕН КРАЙ Е БИЛА НЕСЪВМЕСТИМОСТТА МЕЖДУ ХОРАТА, НЕСЪВМЕСТИМОСТТА НА ИМПЕРСКИТЕ ГРАНИЦИ, НЕСЪВМЕСТИМОСТТА НА ИДЕИТЕ, МЕЖДУ ВЛАСТОЛЮБИВИТЕ СТРЕМЕЖИ, МЕЖДУ ПРЕСИТЕНИТЕ ОТ НЕОГРАНИЧЕНА ВЛАСТ ВЕЛИКИ ВЛАДЕТЕЛИ И СЛЕДВАЩИТЕ ГИ В СЛЯПО ПОДЧИНЕНИЕ И ЛИЦЕМЕРНО СЛАВОСЛОВИЕ НАРОДИ, ВЪОРЪЖЕНИ ДО ЗЪБИ, ГОРДИ С ПОБЕДИТЕ СИ В БРАТОУБИЙСТВЕННИ ВОЙНИ? ТАКА ЛИ ЩЕ СИ ОТИДЕ ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ ЗЕМЯТА, ОТНЕСЛО СЪС СЕБЕ СИ В НЕБИТИЕТО БОЖЕСТВЕННИЯ ДАР НА СЪЗНАНИЕТО? О, ГОСПОДИ, ВЪЗРОПТАХ АЗ, ЗАЩО НАДАРИ С РАЗУМ И РЕЧ, СЪС СВОБОДНИ ЗА СЪЗИДАНИЕ РЪЦЕ ОНЕЗИ, КОИТО СЕ УБИХА САМИ В СЕБЕ СИ И ПРЕВЪРНАХА ЗЕМЯТА В ГРОБНИЦА НА ВСЕОБЩИЯ ПОЗОР? ТАКА ПЛАКАХ И СТЕНЕХ САМОТЕН В БЕЗМЪЛВНИЯ СВЯТ И ПРОКЛИНАХ СВОЯТА УЧАСТ, И ГОВОРЕХ НА БОГА: ОНОВА, ЗА КОЕТО ТВОЯТА РЪКА НЕ БИ СЕ ВДИГНАЛА, САМ ЧОВЕКЪТ ПРЕСТЪПНО ГО ИЗВЪРШИ... ТАКА ЧЕ ЗНАЙ, НАМЕСТНИКО РИМСКИ, КРАЯТ НА СВЕТА НЯМА ДА ДОЙДЕ ОТ МЕН, НИТО ОТ СТИХИЙНИ БЕДСТВИЯ, А ОТ ВРАЖДАТА МЕЖДУ ХОРАТА. ОТ ОНАЗИ ВРАЖДА И ОНЕЗИ ПОБЕДИ, КОИТО ТИ СЛАВИШ В СВОЕТО ВЛАСТОЛЮБИВО ОПИЯНЕНИЕ.....



ТЕКСТ ЧИНГИЗ АЙТМАТОВ

Приятелството

Взаимоотношенията между хората са нещо сложно, трудно разбираемо,необяснимо. Всеки е строго индивидуален, има ралични идеали, разбирания. Едно приятелство се базира или на различия, или на прилики.
В забързаното ни ежедневие не ни остава много време да обърнем внимание на ценните за нас хора.Често пропускаме и възможностите да им кажем: "Обичам те!", но нима тези думи не са изгубили вече истинския си смисъл?! Познати определено имаме много,но къде останаха истинските приятели?!
Лично за себе си могада кажа, че съм обградена от много познати, но малко приятели.В днешно време се срещаме с все повече лицемери, двуличници, за които ти си просто средство за постигане на определени цели. Смея да твърдя, че до мен има истински хора, които умеят да бъдат себе си и не са забравили кои всъщност са. При нужда се абстрахират от собствените си проблеми, болка, за да помогнат на тези които имат по-голяма нужда да бъдат изслушани. Но знаят,че добрината им ще бъде върната.
Определено трябва да отсеем лицемерието от честността, трябва да ценим не този който ти казва колко си прелестна и идеална,а обръщайки се да говори зад гърба ти.
Истински приятел за мен е този, който е до теб в най-трудните ти моменти, в моментите на щастие...Именно той е човекът, с който можеш да споделиш както хубавото, така и лошото и знаеш, че ще срещнеш разбиране.Дори да не си прав, дори целият свят да е против теб, ще ти каже, че не си прав, но ще ти каже къде грешиш и въпреки всичко той ще бъде до теб.
"Не съжалявай, че говорят зад гърба ти, радвай се, че си пред тях." За мен това е правило, което всеки един от нас трябва да спазва и да продължава напред. Не трябва да спираме да се борим, за да постигнем целите си. Но трябва да внимаваме да не се изгубим някъде по пътя, който изминаваме, не трябва да забравяме откъде сме тръгнали и кои са и ще бъдат доказаните, не безгрешните, но истинските ни приятели.

Elito

Има ли щастие при живот в нещастна общност?

Какво е да си щастлив, струва ли нещо това на теб или на другите около теб? Хората са толкова заети в ежедневието че дори не им остава време да се замислят за собственото си щастие, да не говорим за щастието на тези които обичат, още по-малко да направят някой щастлив! Какво по-дяволите означава думата щастие? Може би всичко е в настроението, когато човек е в добро настроение той е щастлив, но това е само момент, ден, два, седмица, просто един миг на щастие... А какво е да си истински щастлив?
Дали личното щастие не е свързано със щастието на другите хора, тези които наричаме приятели, познати. Това обаче означава че хората около нас ни влияят. Ако те са личности нуждаейки се от истинско щастие, а не просто хорица за които секса и алкохола са достатъчни за да са щастливи, то тогава тяхното щастие е и наше. Ако направим някого когото обичаме щастлив по какъвто и да е начин, то факта че той е щастлив ни прави щастливи и нас. Ами ако направим много хора щастливи...? Всеки един от тях ще има своя миг на щастие, а ние ще съберем в нас миговете на всички тези хора. Колко щастлив може да бъде човек в нещастна общност тогава и дали това е достатъчно?

Stormbird
Download.bg