Сине мой !
От подпоручик СТАМЕН ПАНЧЕВ
Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който те милува твой баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!
Сине мой, аз те благославям,
нека бог закриля теб в света.
На теб сал един завет оставям –
свет завет на грижовен баща.
С него расти, възмъжавай, сине,
моето богатство ти е той,
с него татко ти не ще загине –
ще живее в тебе, сине мой!
Сине мой, живей със светлий спомен
на родинолюбците деди,
гражданин бъди ти всявга скромен,
честен в мисли и в дела бъди,
вярвай в идеали благородни,
с тях окрилен в мирен труд ил в бой,
дай живота си за края родни -
българин бъди горд, сине мой!
Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя ти баща.
Аз отивам, за да се не върна
дълг отечествен зове ме в бой -
дай да те целуна и прегърна,
може би за сетньо, сине мой!
Смъртно ранен, поетът подпоручик Стамен Панчев държи снимката на сина си до последно дихание
--------------------------------------
„БЪЛГАРИ”, Свилен Мишляков
Бел. – Подпоручик Стамен Панчев вжда белия свят в Ботевград (Орхание) през 1879 г., завършва философия и педагогика в Соф. Университет. После учителства, директор е на гимназията в родния си град. Мобилизиран, командва рота и пада смъртно ранен при атаката на Чаталджа – 1913 г, по време на Балканската война. Умира, като държи снимката на сина си, бъдещия полковник от Генщаба Панчо Панчев. Изпращат офицерските му вещи на близките и те намират сред тях тетрадка с 73 стихотворения. През 1927 г. излиза единствената посмъртна стихосбирка на поета, онасловена „С перо и меч”. Според вещи литератори, „Сине мой!” е, може би, най-хубавото родолюбиво стихотворение, обнародвано в българската литература. – С. М.
