ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...За динамичното ни и трудно ежедневие; за девалвацията на личното и общо самочувствие; за България и българското самосъзнание и ..... Блогът е отворен за Вас и Вашите споделени размисли....

...Отворен е за всеки, който добронамерено желае да постави тема или отвори дискусия по наболели проблеми от живота!


Ще бъда доволен ако моите мисли за живота и всичко, което ни заобикаля Ви допадат.

И....моля, пишете на български език! Нека да не забравяме, да се гордеем с това, че ЧЕТВЪРТАТА ПРИЗНАТА СВЕТОВНА ПИСМЕНОСТ Е НАШАТА!
















Banners

Сътрудници

Архив на блога

Търсене в този блог

Моят списък с блогове

неделя, 1 август 2010 г.

Мъжки ум, женски ум...


По публикации на Сатоши Каназава
илюстрация Станка Желева

Защо мъжете планират интимните си връзки, а жените разговарят с колите си

Проучванията на еволюционната психология отдавна са установили, че има разлика в начина, по който функционират мъжкият и женският ум. Но какво значи мъжки и женски ум?

За мъжкия ум е характерна склонността към систематизиращо и “механистично” мислене. Систематизиращо мислене е това, при което има стремеж към анализиране и конструиране, за да се проумеят правилата които управляват функционирането на системите, как дайстват нещата, т.е. как работи светът.

Обратно на това женският ум се характеризира с емоционална съпричастност (емпатия). Емпатията е способността да се идентифицират емоциите, преживяванията и мислите на другите и на тях да се отговори чрез адекватна емоция, която да накара другия да се почувства по-добре. Накратко:

систематичността е склонността да се разбират нещата,
а мисловността - да се разбират хората

Разбира се, има изключения, но те не го правят по-малко валидно. Например има много жени, които са по-високи от повечето мъже. Но обобщението “като цяло мъжете са по-високи от жените” продължава да е вярно. Същото е и в случая с функционирането на ума при двата пола - не всички мъже имат подчертано мъжки ум и не всички жени имат подчертано женски. Но като цяло при мъжете умът е по-скоро мъжки, а при жените - женски.

Тези различия са се обособили в процеса на еволюцията, защото мъжете и жените са били принудени да се справят с различни предизвикателства. Мъжете са развили изследователската и систематизаторската наклонност, нужни им за изобретяването и изработването на оръдия на труда и оръжия. Емоционалната съпричастност не е имало как да се развие в дългите и самотни походи за преследване на плячката. Същевременно слабата склонност към емпатия е била полезна за мъжете особено в нередките случаи на агресия спрямо други мъжки индивиди в конкуренцията помежду им. (Много е трудно да убиеш някого, докато съпреживяваш емоциите му.)

Жените пък са развили способностите си за емпатия и ментализиране, защото те подпомагат майчинството - като предугаждането и разбирането на потребностите на малкото, преди то да се е научило да говори. Те са важни и за способността за сприятеляване и намиране на съмишленици в нова среда, което е било от огромно значение за първобитните жени при откриването на партньор за възпроизводство. В първобитното общество най-често жената е напускала групата и се е “омъжвала” в съседна група, за да се избегнат кръвосмешения.

Оксфордският професор по еволюционна биология Уилям Хамилтън, за когото казват, че е най-добрият дарвинист след самия Дарвин, го формулира най- добре:

хората се разделят на 2 вида: хора хора и хора предмети.

Разбира се, има и множество нюанси между двете крайности. Последните изследвания на психолозите потвърждават, че хората хора са предимно жени, а хората предмети - предимно мъже.

По-голямата склонност на мъжете да „механизират” света е главната причина те да са по-добри от жените в математиката, физиката и инженерните науки. В тези области те си имат работа с рационални системи, подчиняващи се на правила.

По-голямата склонност на жените към емпатия и разбиране на другия пък е основната причина те да си служат по-изкусно с езика и да са по-успешни в преценяването на характери.

Тези разлики в умовете на двата пола понякога се проявяват по доста комичен начин.

Нерядко мъжете разпростират склонността си да организират и систематизират всяко нещо и върху любовните си връзки и подхождат към проблемите в тях, както биха подходили към ремонта на карбуратора. Мъжете не проумяват, че връзката въвлича друго човешко същество със соствени чувства и емоции, които невинаги са рационални. Затова се стига до там мъже да третират гаджетата си като машини.

По подобен начин жените често разговарят с колите си и с други машинарии и им се радват или ядосват, сякаш са човешки същества с ум и чувства. Те се привързват емоционално към тях или пък се чувстват абсолютно отблъснати от техниката, защото тя не притежава разум и емоции, които да бъдат разбирани и съответно обгрижени. Мъжете и жените са различни, защото умовете им функционират различно, в резултат на което всеки от половете си има предимства и слабости.

Какво обаче става, ако един ум е крайно мъжки или крайно женски?

Изследователят Саймън Бейрън-Коен предизвиква революция в изучаването на аутизма и други разстройства от същия спектър като синдрома на Аспергер, като допуска, че аутизмът е проява на крайно мъжкия ум. Той се стреми към систематично мислене и се отнася към останалите хора като към машини или логически системи. Ако тази тенденция се разгърне в крайна степен, отношението към околните става като към машини. Според Бейрън-Коен това е същността на аутизма. Затова той го нарича “умствена слепота”. Според него аутистите са слепи за мислите, мотивите, преживяванията и емоциите на другите. Те гледат на тях еднопланово - смятат, че другите хора винаги мислят това, което декларират, и дори не допускат, че отсрещният може да има задни мисли.

С идеята на Бейрън-Коен за аутизма като проява на крайно мъжкия мозък може да се обясни защо преобладаващата част от аутистите (четирима от всеки пет) са мъже и защо аутизмът сред жените се среща рядко.

Ако теорията на Коен дава що-годе задоволително обяснение за аутизма, то проявленията на крайно женския ум остават загадка до момента, в който Бърнард Креспи и Кристофър Бадкок не предлагат свое обяснение до какво може да доведе крайно женският ум, който приписва на неодушевените предмети мисли и чувства. Това според Креспи и Бадкок е същността на параноидната шизофрения.

Шизофрениците чуват гласове, макар наоколо да няма хора, вменяват съзнание и поведение на предметите, въобразяват си, че околните непрекъснато говорят за тях и кроят планове зад гърба им. Ако за крайно мъжкия аутистичен ум може да се каже, че е сляп за емоцииите, то за крайно женския параноидно-шизофреничен ум може да се каже, че е сляп за логиката.