Гарите

Знае ли някой кое е най- тъжното място на света? И кое е най-радостното?! Прост е отговорът - гарите… Мястото, където хората се срещат и се разделят… Мястото, където пред всички всеки може да се разплаче, без да се срамува. От радост, или от мъка.. Та затова, във всеки град, във всяко селце и паланка, имало гари и спирки.
Може би те не бива да се наричат просто гари, а трябва да носят името площад "Среща и раздяла".
Вчера имах много време да наблюдавам хората… И чувствата, изписани на лицата им… И си представях себе си. През съзнанието ми, като през полуизтрита черно-бяла лента, многократно превъртана на стара, разбрицана киномашина, преминаха многото срещи и раздели, преживени на Гарите… Някои временни, други - завинаги. Най-много боли за тези, които са били завинаги. А още повече от тези, когато си тръгвам сама…
Кому не се е случвало?. В един миг оставаш сам и забравяш къде си.. Вървиш сред навалицата без посока. В един миг осъзнаваш, че си на мястото, където някого си срещал. И го виждаш, как бърза към теб, огрян от слънце, или чакащ в дъжда. Усещаш, как сълзите сами се стичат по лицето ти… Против волята ти, без дори да ги усетиш… Родени от спомена.
И никой не те гледа странно… Ето, това май им е хубавото на гарите…И имаш усещането, че част от тебе остава там, в тия мигове, които никога няма да се повторят… Дори отново, много пъти да ги има, няма да са същите…
Пътуваш към своя град, а мислите ти остават назад…
Нямаш сили да се прибереш вкъщи. Или, вероятно, не искаш. Отбиваш се у приятели. Имаш нужда да поговориш с някого, та за каквото и да е…Там има много хора..
Отначало някой отворя дума за скритата инфлация. И за ниските заплати. Никой не се опита да го оборва...! Все сте си старата компания...приятели от деца...!
Нещо обаче и тук не върви...всеки разглежда съсредоточено стъклената чаша ,която му се е паднала...сякаш се опитва да подреди стъклените си мисли! Цигарите се пушат нервно. Музиката е онази -вашата! Дето ви събираше по беседките. Споглеждате се гузничко...Опитваш се да не се задълбочаваш в това, колко си изневерил на себе си!
А не бяха минали векове...Не се получава разговора....
Изнизваш се бавно, със стремеж да не впечатлиш никого...! След теб по стълбите усещаш още стъпки...все още някой чувства като теб..
Значи не сме мъртви...

Дарина Цветкова