ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...За динамичното ни и трудно ежедневие; за девалвацията на личното и общо самочувствие; за България и българското самосъзнание и ..... Блогът е отворен за Вас и Вашите споделени размисли....

...Отворен е за всеки, който добронамерено желае да постави тема или отвори дискусия по наболели проблеми от живота!


Ще бъда доволен ако моите мисли за живота и всичко, което ни заобикаля Ви допадат.

И....моля, пишете на български език! Нека да не забравяме, да се гордеем с това, че ЧЕТВЪРТАТА ПРИЗНАТА СВЕТОВНА ПИСМЕНОСТ Е НАШАТА!
















Banners

Сътрудници

Архив на блога

Търсене в този блог

Моят списък с блогове

вторник, 5 октомври 2010 г.

Историята на Великата китайска стена...


Тя е 1000 пъти по-дълга от всеки друг паметник на Земата. Започната преди Християнството, тя ще се строи, когато Колумб тръгва за Америка.

Но трябва да се знае, че истинската Велика Китайска стена не е тази, по която туристите се разхождат и фотографират. Истинската стена започва от Жълто море и минава през планините на север от Пекин.

Тя има укрепления и кули на всички важни проходи. Стената следва долините на големите реки. В началото си е строена от камък, а в пустинята е градена от тухли. Свършва при Бялата река. Днес са открити хиляди километри забравени стени. Ако се подредят в линия всички известни стени достигат 56 000 км, които са почти достатъчни да се обиколи два пъти Земята. Но защо китайците са строели толкова стени на такава огромна площ? Уседналият китайски народ се страхувал от номадските орди от север, хуни, монголи и манджури. В китайска поема се казва: "Те нямат ниви и пасища, а само пустош, където в жълтите пясъци лежат бели кости."

Китайската стена била преграда между цивилизацията и варварите. Китайците строели също огради около домовете и градовете си. Йероглифът "град" значи и "стена".

Строежът на стена около страна като Китай изисквал човек с чудовищно его и власт. Този човек бил толкова могъщ, че Китай е кръстен на него - това бил император Чин, първият император на Китай. За 12 години той построил стена дълга 6 400 км., висока 9,5м. и широка 4,4 м. Император Чин уеднаквил мерките и създал единна парична система. Гробът му показва колко пищно и страшно било царуването му.

През 1974г. на изток от гроба му археолозите откриват огромна заровена армия керамични войници, пазещи императора от зли духове. Войниците си в естествени размери и с индивидуални черти на лицата. Те били създадени по оригиналните си първообразци. Разкрити са 10 % от находката и броят на войниците е 10 000. Гробът на императора е строен 38 години от 700 000 човека.

Първата стена се правила от набита почва. Тази техника днес все още се прилага в Китай. Посторените по този начин обекти са изключително здрави. На ширината на стената се редят успоредно дъски, а между тях се насипва пръст, която се мокри и набива.

Тази стена защитавала Китай, но взела тежък данък от народа му. Милиони умрели от изтощение на нея. Казват, че мъртвите се ползвали за хорасан и били толкова много, че той побелял от тях.

След смъртта на императар Чин, новата династия започнала по-голяма стена. Импаратор Чин построил стена с кръвта на селяните, новата династия използвала нова порода коне, взета от номадите. Втората стена била стоена около времето на Христос. Тя била дълга 11 000 км - най-дългата постойка в историята на човечеството. Тъй като стената била прекалено дълга, за да се слагат часовои на няколко метра, китайците използвали сигнали от дим през дена, и от огън през нощта. Създадената сложна система от димни сигнали, позволявала да се предаде съобщение на 1 100 км. за 24 часа като всеки огън се виждал от съседната кула.

Благодарения на стената търговията процъфтяла - оформил се известният път на коприната. Изобретенията на Китай поели към Западния свят. Компасът, занесен там помогнал на Колумб да открие Америка. От Запад към Китай проникнали ранни форми на Християнство, а също и най-важната за Китай религия - Будизмът.

Но кошмарът на Китай се възродил с раждането на Чингис хан, който бил човекът, обединил варварските племена. Той навлязъл със стохилядна войска, превзел крепостта Джионгуан и превзел Китай.

Наследник на Чингис хан бил Кублай хан, владял империя до Европа. По това време Марко Поло посетил Китай и описал видяното. Тогава стената била в руини и той не я споменал в записките си.

Монголите били свалени от династията Мин, която издигнала последната Велика китайска стена. През 1368г., когато в Европа върлувала чума, Мин създали най-великия строителен обект в света. Тази стена била по-голяма от другите и била построена главно от камък. Тя започвала от Шанха-й-гуан до Жърто море и стигала до Джа-й-гуан в пустинята Гоби. Дължината й е 6 400 км. Голяма част от работата се вършела от затворници, а когато те умирали, мястото им се заемало от техен роднина до изтичане на присъдата им. На всеки 15 м. имало олуци за дъждовната вода, но те винаги били от вътрешната страна на стената, за да не може връгът да закачи примка и да се изкачи. Все пак тази велика постройка се провалила, не заради строителна грешка, а заради любовта на един от генералите, охраняващи стената. Нашественикът изполвал това и с хитрост принудил генерал Ву да отвори вратите на охраняванета от него крепост.

Западният свят успял да види Великата китайска стена едва през посредните 200 години. Това станало през 1793 г., която английски дипломати, водени от лорд Макартни, пристигнари в Китай с цел отваряне на търговски пътища. Член от екипажа направил рисунка на стената, която бързо била размножена. Така Западният свят получил първите представи за Великата китайска стена, която днес е посещавана от милиони туристи.

От първата Велика стена на династията Чин досега са се съхранили единични участъци от по няколко километра, които през 1987 г. са включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Твърдението, че Великата Китайска стена е единственото ръкотворно дело, видимо от космоса, е един от научните митове, ползващи се с най-голяма популярност в света, но не отговаря на действителността.

Човекът деградира, остава му само мозъкът...



Според китайски учени хората деградират физически, затова в бъдеще от нас ще остане само мозък, съобщава RIN.ru.

Регресът на физическите способности на съвременния човек е налице - ако нашите прадеди са могли с лекота да изминават по 50 км на ден или да яздят цял ден, то днес такива способности показват само спортистите и то далеч не всички, показва проучването, цитирано от Агенция КРОСС.

Учените директно свързват физическата деградация с развитието на технологиите. Именно заради технически прогрес хората са загубили голяма част от способностите си. Ако работата върви така и в бъдеще, то, твърдят учените, късогледството ще стане нормално, тъй като хората ще забравят, че може да се гледа и надалеч. И това ще бъде само началото.

Впрочем, до днешните изводи на китайските мъдреци, преди 10 години е достигнал американецът Бил Джой. През април 2000 година той публикува статия, в която пише "Нашите най-мощни технологии на XXI век: роботехника, генно инженерство и нанотехнологии, заплашват да направят от хората изчезващ вид".

Хората все по-често предпочитат да прехвърлят своите функции, а понякога и съдбата си във властта на информатиката и технологиите, предпочитайки виртуалния свят пред реалността. Учените не изключват възможността в бъдеще хората да деградират толкова много, че единствено мозъкът да остане органът, способен да функционира, а останалите части на човешкото тяло да атрофират и да станат безполезни.

Братята китайци обаче са големи оптимисти. С развитието на технологиите деградира не само тялото, но и интелектът. Защо ти е да четеш книги, да се напрягаш да мислиш, да търсиш сам отговори и решения, когато цъкаш на гуглето и хоп - разнородна информация, чужди гледни точки и която най-ти харесва си я наливаш в мозъка и започваш да я повтаряш като папагал.

За чист български език се почва от децата....


Както се разбра тия дни, в речника с новите думи в българския език влизат 5000 думи, главно от английския език, с чиято употреба вече сме били свикнали, пише в “Дума” доцентът и добавя:

Проф. Петър Иванов автор на сборника "Демографската катастрофа". Анализирал е новите български документи за самоличност и твърди, че в тях има 17 стилни и пунктуални грешки. Ние сме единствените в Европа, твърди той, които в паспортите си нямаме нито една буква на роден език, нищо че кирилицата стана официална в ЕС.

Защо не правим нищо за езика си, без който няма и не може да има нация? Когато вървим из София и се вгледаме в наименованията на магазини, молове, бензиностанции и ресторанти, рядко виждаме надпис на кирилица, т.е. с български букви.

Дори книжарници има с надписи на латиница! И информацията за дадения обект често е на латиница. В коя друга държава по света гражданите не могат да се информират на родния си език къде какво се продава и какви са обектите пред очите им.

Живеем в глобализиращ се свят, член сме на ЕС и, както се казва, ще премахваме границите, но това не означава, че трябва да смачкаме националната си идентичност и прекрасния си роден език.

Знам, че в много държави, като във Франция например, има закони за опазване на чистотата на родния език и нарушаването им наистина се санкционира. В нашето всекидневие вече се използват стотици чуждици, да започнем само с прословутото "чао!"

А ние, още преди да научим децата си да казват "мамо", ги приучаваме да викат "чао". Някой замисля ли се какво съдържание има думата "довиждане"? То включва пожелание към човека за добро и да е жив и здрав до следващата среща.

Същото се отнася за песните на нашите млади певци и певици. Каква част от музикалното време на радиата и телевизиите се отделя за български песни? А имаме толкова много песни - народни и естрадни, изпълнени с красотата на българския език!

Може би съвременните поети са се отучили да пишат песни на роден език? Като правим всичко това, не осъзнаваме ли, че се самоунижаваме с чуждопоклонничество?

Защо искаме другите да ни уважават? Нямаме ли достойнството да се гордеем, че сме българи? Хайде чуйте поне сръбското или гръцкото радио и направете сравнение.

Читателят би казал: какво от това. Казаното е известно, нищо не се променя. Ето че дори в официалния речник на българския език вкарахме английските чуждици.

Мисля си, че това, което трябва незабавно да се направи, е да започне подготовката и да се обсъди широко един закон, с който абсолютно недопустимите ни антинационални езикови навици, насадени във всекидневието на прехода, да бъдат отстранени. А съвсем бързо би могла да се промени практиката с уличните надписи на латиница.

Със заповед на кмета Йорданка Фандъкова и на другите кметове из страната трябва да се задължат собствениците на различни заведения и други обекти да обявяват названията си на български език, а редом може да ги повторят с латиница или с каквото си искат друго писмо.

Казаното съвсем не противоречи на желанието ни за изучаване на чужди езици. Всеки език е един отворен прозорец към света. Но защо затваряме нашия прозорец дори за себе си? Защо не знаем добре родния си език, не го пазим, не го тачим като нещо свято?

Много е писано и доказано за прекрасния и богат български език, оценяват го дори чужденците. Бих искал написаното тук да се възприеме като един призив да положим усилия да направим промяна в интерес на чистотата и безценната значимост на родния ни език.

Нали всички ще се съгласят, че поне за това не са нужни пари и кризата не ни е оправдание. В края на краищата парите не моат да са цел на живота, те са средство. Духовното слово на чист български език е над всичко, то е част от разбирането ни за България над всичко!

Доц. Иван Гаврилов