Технически послания

Днешната територия на Перу
400 г. пр. Хр.

Далеч преди цивилизацията на инките да покори територии поне 20 пъти по-големи от обхвата на нашата страна днес, населението по тези земи е било свидетел на събития, които изглеждат невъзможни за разбиране повече от 2000 години по-късно. Тези хора са разполагали с технически способности, каквито е трудно да си представим сега с нашите стереотипи за онова време.

Според познанията ни за тези хора, те не са познавали колелото, а всъщност са го използвали в направата на детски играчки. След като не са познавали колелото или случайно са го изобретили, само за да забавляват дечицата си, как науката ще обясни тези бронзови предмети, които напомнят на елементи от някакви механизми. Историците твърдят, че това са части от глави на боздугани - оръжие добре познато в Южна Америка по това време.

А не е ли възможно тези механизми да са задвижвали някакви машини, като например такива летящи апарати, какъвто модел виждаме тук. Неуките хора от онези времена са се опитвали да имитират всичко, което са видели от своите небесни бащи...

... които с летящите си машини са пристигали, незнайно откъде, кацали са на тези писти и отново са излитали... накъде?... може би към Египет, Австралия, Европа или Индия?

Бог Ганеша - обикновено той е изобразяван като човек с глава на слон и е почитан като повелител на познанието и началото. Но тази статуя е малко по-различна от каноничния вид на божеството. Ако той е митологично същество защо тогава му е необходима кислородна маска, каквато използват пилотите, летящи на големи височини? Древният човек, след като никога не е докосвал кислородна маска, но е виждал слон, лесно може да оприличи шланга на маската с хобота на животното...

Предците ни са се опитали да ни оставят следи, които днес да забележим, изучим и да разберем повече за нашето минало и произход. А вместо да разчетем посланието, ние с насмешка го зачеркваме и съчинявайки фантазии за дедите си, се опитваме да докажем, че сме по-интелигентното поколение. Сигурно наистина сме по-способни от древния човек (дали?), но се съмнявам, че сме по-мъдри.

Звездните кули

Провинция Сичуан, Китай
В наши дни

Хората строят кули от незапомнени времена - от легендарната Вавилонска кула, през приказните Барад-Дур и Ортанк, до кулите близнаци в Манхатън... всички свързани със съдбовни за човешката история събития.

Но не в Средната земя, а тук при нас, далеч от Ню Йорк и Багдад все още стоят изправени едни от тях - загадъчни по отношение на своя произход и предназначение - кулите в Хималаите. Те са пръснати по склоновете на планините, около 250 на брой, с височина колкото 12-етажна сграда и неизвестна възраст, като според последните изследвания най-старата от тях е на около 1200 години.

С различна форма - четвъртити, многоъгълни или във формата на звезди с по 5, 6, до 10 или 12 лъча - техните функции предизвикват спорове сред специалистите - дали са били сигнални кули, част от отбранителни системи, постройки с религиозно значение, свързващи небето и земята по силата на тибетска легенда - все още няма категорично становище.

Най-странният факт е, че местното население нищо не знае за тях. Няма сведения за кулите и в нито един от манастирите в региона - нито книга, нито ред, никакво предание, никакъв спомен. Уникално е строителството им, защото кулите са издържали честите земетресения в тази област на света.

Но днес местното население ги руши, за да строи своите домове. Не са защитени от китайското правителство, нито от тибетските монаси. Група ентусиасти се борят, за да привлекат вниманието на UNESCO и кулите да бъдат признати за част от световното историческо наследство.

Мястото им наистина е там - защото историята, която помнят тепърва ще разкаже на света, кои са били зидарите на тези кули и накъде хималайските ветрове са понесли ехото от песните на старите строители...

Хилядолетния сокол

Сакара, Египет
1936

Не е известно, кога точно неколцина иманяри, въоръжени със сечива, въжета и факли, са проникнали в 50 вековната гробница на принц Сабу - човек управлявал по време на почти митичната Първа династия. Бил администратор на град, наречен "Звезда от семейството на Хор" - странно име за селище... Влезли вътре и на светлината на дървените си факли, без много приказки, задигнали всичко, което им изглеждало ценно. Вероятно са отмъкнали и предмети, които биха хвърлили повече яснота върху личността на Сабу, както и върху предназначението на един твърде странен артефакт...

Малко преди нацистка Германия да разпрати стотици археолози в търсене на свещени антики по различни краища на Земята и особено в Египет, тук на спокойствие копаел британецът Уолтър Емъри. Г-н Емъри е прочут с откритието на т.нар. мумифициран зоопарк, но е и първият, който влиза след грабителите в гробницата на принц Сабу. Това което заварва, са само купчина говежди кости, керамични и медни съдове, остриета на стрели, парченца от кутия, направена от слонова кост, колекция кремъчни сечива... и скелетът на принц Сабу, полегнал странично... а точно зад гърба му стоял този предмет: изработен от шисти, почти натрошен, той не приличал на нищо, което било откривано дотогава.

Скрит дълго време за обществеността, необикновеният предмет бил почти забравен. А днес археолозите официално го разглеждат като чиния или ваза.
По-късно някой се сеща да попита неколцина космически инженери, какво мислят, че може да е това. Въпреки, че не намират база за сравнение, те оприличават предмета на пропелер, витло, част от някакъв механизъм, но въпреки това без аналог сред съществуващите днес технологии. Понеже е изработен от неустойчив материал, заключават, че това е по-скоро копие на нещо, което майсторът на предмета е виждал... Но със сигурност дизайнът подсказва за нещо техническо. Какво е това, обаче - остава загадка и до днес.

И така - необясним предмет, който очевидно е бил доста ценен за принца, за да бъде положен редом до тленните му останки в гробницата от "Звездата на Хор" - наистина странно име за селище... Хор - богът на Небето, син на Озирис и изобразяван като сокол, идващ от висините. Името му всъщност означава - "далечният"... Откъде и с какво летателно средство Хор е пристигал при древните египтяни от Първата династия, във времето, когато боговете предали властта на хората? А те на свой ред са се опитвали да изобразят необяснимото за тях, чрез нещо вече познато... Дали странният предмет не е бил част от "божествените" летящи машини на древните ни небесни бащи? Ако гробницата на Сабу не бе ограбена, сигурно щяхме да знаем. Но най-вероятно предметите, намерени там никога нямаше да бъдат поставени в музейните зали.

Дисковете Дропа

Баян Кара Ула, някъде край границата между Китай и Тибет
1938

Експедиция от археолози, водени от професор Тей си проправя път през труднопроходимите области на Хималаите. Тук е почти безлюдно - населението е рядко, предимно малобройни племена, изолирани от всякаква глъч на модерния свят. Хората тук са наистина странни - много ниски на ръст, под 120 см., с изразено жълта кожа и може да се каже - почти неприятни на вид.

Скоро археолозите попадат на редица правилно подредени гробове. В тях намират скелети - с ръст под метър, с големи черепи, несъразмерни с телата. Отначало смятат, че са попаднали на останките на маймуни... Но професор Тей пита колегите си - виждали ли са преди маймуни да се погребват взаимно в прави редици?

Междувременно изниква интересна находка - каменен диск. По-късно в околните пещери откриват още 715. Всичките с размери около 30 см. в диаметър и дебелина по-малко от сантиметър. В центъра има малка дупка, а от нея тръгва спирала, която се развива до самия ръб на дисковете. Точно като грамофонни плочи. След като дисковете пристигат в Пекин и попадат в ръцете на професор Нуи от Академията по праистория, се оказва, че спиралите се състоят от съвсем малки по размери знаци - дисковете наистина били записи. Информацията, която са съдържали, е обявена официално чак към края на 60-те години на ХХ век.

Плочите били разчетени, макар и трудно, а историята, която разказват може би малцина могат да приемат: Дропа, така се наричали пришълците - дошли вероятно от мястото в Космоса, което сега наричаме Голямо куче, там където се намира звездата Сириус. Космическият им кораб претърпял злополука и те били принудени да останат в днешния Тибет. Това се е случило вероятно преди около 12 000 години. Местните племена избивали малките астронавти, докато не се убедили, че намеренията им не са войнствени. Преследвани били, заради ужасяващия им външен вид. Планинците се бояли от тях, но при възможност ги атакували и изтребвали. В пещерите археолозите намерили петроглифи на Земята, Слънцето и непознати съзвездия, свързани помежду си с точковидни линии.

По-късно към дисковете на Дропа проявават интерес от Москва. Няколко диска са изпратени в СССР и руснаците успяват с тенхологията, с която разполагат в момента да установят, че дисковете всъщност са кобалтови, труден за обработка материал и поставени при определени условия на въртене, те вибрират по специфичен начин, създавайки електрически заряд. Технологията, по която са създадени е неизвестна. В съвремието си използваме кобалта точно в производството на звукозаписни носители, високоскоростни проводници, турбини в самолетостроенето, електроди на батерии... откриваме го за себе си, обаче, едва през ХVІІІ век.

Днес в Баян Кара Ула все още живеят хора, които напомнят с вида си за космическите посетители... Възможно ли е да са техни наследници, възможно ли е космическият кораб все още да лежи погребан някъде там горе... Или всичко това ще остане загадка и век след век ще се превърне просто в една легенда и то потънала в забрава...

Земите на древен Шумер, днес Иран 2006

Енума Елиш е една от най-старите истории, познати на човечеството. Това е история, написана от древните шумери преди хиляди години. Едно от копията на епоса оцелява в библиотеката на Ниневия до VІІ в.пр.Хр. и е открито от археолози в началото на ХІХ в.

Енума Елиш е клинопис, създаден върху седем глинени плочки - наречен е "Седемте плочи на Сътворението". След като бива преведен на съвременните езици, разказът разкрива забележителна история, която внася смут в научните среди.

Говори се за това, как някога много отдавна планетите в Слънчевата система се подредили по особен начин, как една космическа катастрофа разтърсила нашата планета, как хората се появили на Земята и каква била ролята на Боговете в това Сътворение.

Историята от Седемте плочи на Сътворението е позната за науката и от други по-нови източници, преди да бъде открита. Но тя е много стара - изпреварва във времето повечето текстове от глава Битие на Библията, както и повечето легенди на различни народи по света.

Най-общо казано според шумерите бог Ану идва на земята с флотилия от космически кораби, пристигащи от огромна планета, намираща се в Слънчевата система далеч отвъд познатата ни Плутон, с цикъл на обиколка около Слънцето близо 3600 земни години. Когато боговете пристигнали решили да събират ресурси за своята планета - особено някои видове метали. Създали човека, за да работи в мините. Постепенно го усъвършенствали, създали строй на управление, цивилизовали своите творения и в крайна сметка ги оставили да се грижат за Земята, като обещали да се завърнат...