ПАПИ БЪЛГАРИ НА ПРЕСТОЛА НА СВ. ПЕТЪР

арх. Слави Дончев

През 1991 г. В бр. 2 в. "Абагар" бе поместил статия под надслов Имало ли е папа българин? В известен смисъл въпросът е основателен, тъй като от историята е известно, че освен италианци, престолът на Св.Петър са заемали и французи, гърци, сирийци, африканци /копти/, испанци … Между тях обаче, не е известен българин. От съдържанието на посочената статия проличава, че всъщност става дума за Анджело Джузеппе Ронкалли, бъдещият папа Йоан ХХІІІ, който от 1925 до 1935 г. Е бил папски представител в България и в резултат на дейността му през този период получил известност и като “български папа”. Даже и след заемането на папския престол в 1958 г. , този изключителен и с най-висок сан духовник, не забравил до края на живота си в 1963 г. Смелият и добър български народ от двете страни на Балкана /вж. Споменатата статия, с.3/. Тъй като след броени месеци очакваме настоящия папа – Негово светейшество Йоан-Павел ІІ – да посети България, надяваме се, че на любознателния читател би било полезно и интересно, да узнае за съществуването на данн, според които папския престол е бил заеман не само от един, а може би от двама папи българи.

Какво представляват данните, които ни позволяват да изкажем горното предположение?

Добре е, че от древността и средновековието хронистите са ни завещавали писмени данни за историята и културата на различни народи. В тях се срещат и имена на техни владетели и родове, дати за забележителни събития … Те именно съдържат данни, които могат да бъдат полезни на по-късните изследвачи в определена област на научното дирене.

На италианския проф. Винченцо д’Амико на когото са били известни исторически свидетелства за неколкократните, мирни заселвания на Булгари в Италия от 568 г. В течение на почти цял век,* е направил впечатление изключителната продуктивност на етнонима Булгар в италиянската топонимика и ономастика до днес. Дотолкова, че през 1941 г. Той изчислява на тяхна основа три милиона италианци – съвременници за потомци на булгарски родове! Призовава, да се изследва значението на същите за историята и културата на съвременното му италиянско общество.

Съществуват обаче и данни, които проф. д’Амико не е познавал, но които също биха били полезни, по наше мнение, в тази насока. Така арабски хронисти от 9. – 10. В. Наричат старобългарите от двете страни на р.Дунав Борджани, а в географските си карти от 9. – 12. В. Надписват страната им Борджан. Става дума за България от времето и след кан Крум, обхващала и съвременните Молдова, Румъния, Унгария, т.нар. Отвъддунавска България. Оказва се, че днес следа от името Борджан е макротопонимът Добруджа! Също следа са, според нас, съвременните български фамилни имена Борджиев, Бурджев и може би Буруджиев! А прозвището на Васил Борджука от българския юнашки епос? Но какъв е всъщност произходът на името Борджани? Откъде арабите именно го знаят?

Изследвачи в различни области на науката са правили опити да издирят, локализират и изследват ранните поселища на т.нар. “прабългари”, т.е. булгарите, в Централна Азия от период на мобилен бит и култура до Великото преселение. Това са територии от съвременните Зап.Монголия, Изт.Казахстан, Алтай. Тук отрано е бил известен родът Дуло, а днес и народ Дулати. Името Булгар/Булгари е затруднявало китайските хронисти и ние не го откриваме днес в техните династийни истории, но за техния род и за тяхното присъствие в региона до Великото преселение свидетелствуват живеещите днес в Бурятмонголия Булгати /макар преселени тук през 2 в. И вече асимилирани в течение на почти 2000 г.!. Също днес в Монголия са известни област, град, планина и река с имена Булган, което езиково е равно на Булгар. Булгар се нарича и връх в планинската верига Тян Шан, с връх Кан Тенгри. Съществено е, все в тази насока, че в някои области на Монголия днес са известни и етнографски групи Борджигин! И в двата случая се е запазил до днес в Централна Азия спомен за имената,, с които те впоследствие са известни на съседи и хронисти в Европа още през ранното средновековие.

Дали по време на експанзията им на изток в Средна, към Централна Азия, арабите са се добрали до данни, позволили им да свързват Булгари и Борджани? Дали между двата етноса е имало генетична връзка? Дали Борджаните са били коляно от Булгарите? Отговори на тези въпроси, в съществуващите данни не можем да открием. По-важно за нас обаче , в тази насока, е обстоятелството, че още през ранното средновековие Булгари и Борджани са били заедно в Европа! За Балканския п-ов това свидетелствуват арабските хронисти. В Италия, наред с лични и фамилни имена производни от етнонима Булгар, откриваме и лични такива, водещи произхода си от етнонима Борджан: Борджио, Борджини, Борджиано, Борджиати, Борджоли, Барджоли, Ламборджини и др. Вероятно с подобен произход е и името на фамилията Борджиа/Борджа, дала през 15 в. На Светия престол в Рим двама папи! Калист ІІІ и Александро VІ.

Наистина родът Борджа води произходът си от Арагон, Испания, но след различните данни за проникването на Булгари в Зап.Европа, включително в Германия и Франция, още през първите десетилетия на 5 в., всяко съмнение по повод казаното следва да отпадне. В негова подкрепа има и други, макар и косвени данни . Така от Алтай до Испания и даже до насрещния й бряг в Африка – тогавашното Вандалско кралство – музикалният струнен, щипков инструмент тамбур е известен навред с имена, производни от етнонима Булгар: Булгарь, Булгари, Булгария, Булгаре, Бугария, Тамбур булгари … И днес в Испания тамбурата се нарича Булгарина!

/защо ли българските музиковеди и диригенти на фолклорни състави не я наричат с това име?/. Вероятно по ъщото това време във Франция са се заселили и родоначалниците на фамилията дьо Кубертен **, свидетелтваща с името си за връзка с Булгари, у които се среща името Кубер -–кан Кубер, брат на кан Исперих и основател на Керамисийска, или Вардарска България***. Както и името на кан Кардам, двете имена се срещат в древноиндийската, индуистка митология – Кубера и Кардама – и са най-ранните писмени свидетелства за изключителното влияние от Субконтинента и европейската топонимика и ономастика.

След гореизложеното следва да уточним, че двамата папи Борджа са били не от български , а от булгарски произход. Но тъй като, от една страна, Булгари и Борджани са обитавали в едно и също време Центр.Азия заедно до Великото преселение, а от друга, в ранносредновековна Европа впоследствие ги откриваме отново заедно в едни и същи региони и време, и като вземем предвид, от трета страна, че и арабите наричат Българите на Балканския п-ов Борджани, то до евентуалното откриване на нови данни, ще приеме двамата споменати папи за Българи****.

И така в отговор на въпроса в заглавието на отбелязаната в началото статия на в.Абагар Имало ли е папа Българин?, можем да отговорим с увереност да, имало е и то двама папи българи – Калист ІІІ и Александро VІ. За по късния от двамата – Александро VІ /1492 – 1503 г./ и за родствениците му, обикновено се помнят по-маловажни подробности, но не и обстоятелството, че както сам той, така и синът му Чезаре, са били радетели за политическо обединение на разпокъсаната по това време на враждуващи помежду си градове – републики Италия.