SIMRAN Рицарка
Пуснат на: 29 Декември 2007, 18:19
Айкидо:минало, настояще и бъдеще
Айкидо: минало, настояще и бъдеще. Крис Мууни, Рокудан Шихан, ноември 2006
Светът, в който се появява Айкидо, е свят, много различен от днешния: това е светът на О Сенсей, Япония през 1930-те. Като част от този свят, О Сенсей практикува пътя на война, и, вместо да следва други хора, остава верен на своите убеждения, изградени в процеса на собственото му търсене, като впоследствие успява да вдъхнови и други да го последват. Той избира сам своя път и ни оставя пример за това как да учим. Светът, в който живеем ние днес, е друг свят – свят на съперничество и надпревара, движен предимно от стремеж към печалба, власт и слава – поведение, което не подобава на никого, който се занимава с бойни изкуства.Учениците на О Сенсей продължават да развиват духа на Айкидо, всеки по собствения си специфичен начин, но посланието остава същото: център, контакт, отдаденост, но заедно с това – опазване на собствената цялост, а не разпиляване.Днес Айкидо процъфтява в много култури по света, но никой не би оспорил факта, че корените на това уникално бойно изкуство са в японската философия. Често обаче Айкидо бива заплашвано от комерсиализиране и състезателен дух – качества, които несъмнено го отдалечават от основните ценности и принципи, заложени от О Сенсей.Докато популярността на Айкидо нараства, съществува и опасност то да бъде сведено до зрелищност и самоудовлетворение, да се превърне в проста храна за егото. Нерядко доджото се превръща в място, където хората се срещат, научават някой и друг забавен номер, изгарят по някоя калория и общуват, както в обикновените центрове за развлечение и спорт. Днес ставаме свидетели на това как в обществото ни доста от традиционните ценности се разпадат, като например отношението между майстор и чирак, учител и ученик, които са основани на взаимно споделяне на познание, труд и сърдечна връзка. Едно време чиракът е учел дълго време при майстора-дърводелец, фермер или художник, докато усвои основната форма, преди да бъде готов да тръгне по собствения си път в света. Задачата на чирака не била лесна; от него се очаквал тежък и непрестанен труд. В замяна обаче той имал шанса да гледа майстора си и да се учи от него, да „открадне” тайните на своя майстор. Тази система правела възможно знанието да се предава от поколение на поколение, без непременно да бъде ограничавано в едно семейство.Подобен подход към преподаването и ученето изисква от всички участници огромна отдаденост. Както ученикът, така и учителят трябва да действат търпеливо, усърдно и с постоянно отворено съзнание – и докрай да остават в някаква степен начинаещи (на японски: шо-шин). Напрегнатият живот в съвременността и хроничната липса на време лесно могат да обезкуражат естествения процес на научаването, но доджото е място, където подобни традиции биха могли да оцелеят.Цели светове могат да бъдат създадени в книгите, по телевизията, по филмите или съвременните компютърни игри. Човек се потапя в тези светове, които му дават властта да създава и руши, но чувството на мощ и превъзходство, изпитвано от играча, зрителя и читателя, страда от липсата на физическа основа в реалността. Тези светове не са цялостни преживявания, които могат да предизвикат фокусиране на човешкото внимание и да накарат човек отдадено и осъзнато да поеме по пътя на самоусъв ършенстването. Противно на тях, бойни изкуства като Айкидо, Батто-хо и дисциплини като За-Зен застават лице в лице с реалността – такава, каквато е, тук и сега.В модерния свят кръвопролитията и болката сякаш са „дезинфекцирани”: само включете телевизора и ще се сблъскате с безброй образи на мъртви тела, които зрителят вижда, без обаче напълно да се ангажира със страданието. В изучаването на бойни изкуства, човек влиза в много по-реален контакт с конфликта и последиците от него, отколкото съвременният свят обикновено позволява.В нашия бързо променящ се свят и водачите, и обикновените хора, и Западът, Изтокът седят, втренчени в телевизорите и мониторите си, докато традициите умират. В Айкидо ние се стремим да запазим традиционните практики, като особено място отделяме на връзката ученик-учител. Да предаваме знанието по този начин, от сърце на сърце, също е част от естествените принципи, с помощта на които О Сенсей е проложил своя – а и нашия – път.Организациите днес са станали необходима част от нашия Айкидо свят. Те са нужни, за да можем да споделяме познанието си и взаимно да се правим по-добри, макар че често се случва да пораждат объркване и неефективност, тъй като не винаги са основани на естествените принципи. Разбира се, организациите също биха могли да бъдат култивирани да функционират според естествените принципи и да бъдат изградени от добре балансирани хоризонтални и вертикални отношения (съчетавайки автокрация с демокрация), без при това да жертват връзката между учител и ученик, която в същността си е същата връзка, която е съществувала навремето между майстора и неговия чирак. Защо да не вземем поука от познанието на древните и да го адаптираме към собственото си съвремие: "Битието и не-битието взаимно се създаватЛесното и сложното взаимно се поддържат Кохай и семпай определят един другУчител и ученик зависят един от друг"Преди и след идват последователно" (адаптирано от Дао де Дзин)
Айкидо: минало, настояще и бъдеще Крис Мууни, Рокудан Шихан, ноември 2006 Светът, в който се появява Айкидо, е свят, много различен от днешния: това е светът на О Сенсей, Япония през 1930-те. Като част от този свят, О Сенсей практикува пътя на война, и, вместо да следва други хора, остава верен на своите убеждения, изградени в процеса на собственото му търсене, като впоследствие успява да вдъхнови и други да го последват. Той избира сам своя път и ни оставя пример за това как да учим. Светът, в който живеем ние днес, е друг свят – свят на съперничество и надпревара, движен предимно от стремеж към печалба, власт и слава – поведение, което не подобава на никого, който се занимава с бойни изкуства. Учениците на О Сенсей продължават да развиват духа на Айкидо, всеки по собствения си специфичен начин, но посланието остава същото: център, контакт, отдаденост, но заедно с това – опазване на собствената цялост, а не разпиляване. Днес Айкидо процъфтява в много култури по света, но никой не би оспорил факта, че корените на това уникално бойно изкуство са в японската философия. Често обаче Айкидо бива заплашвано от комерсиализиране и състезателен дух – качества, които несъмнено го отдалечават от основните ценности и принципи, заложени от О Сенсей. Докато популярността на Айкидо нараства, съществува и опасност то да бъде сведено до зрелищност и самоудовлетворение, да се превърне в проста храна за егото. Нерядко доджото се превръща в място, където хората се срещат, научават някой и друг забавен номер, изгарят по някоя калория и общуват, както в обикновените центрове за развлечение и спорт. Днес ставаме свидетели на това как в обществото ни доста от традиционните ценности се разпадат, като например отношението между майстор и чирак, учител и ученик, които са основани на взаимно споделяне на познание, труд и сърдечна връзка. Едно време чиракът е учел дълго време при майстора-дърводелец, фермер или художник, докато усвои основната форма, преди да бъде готов да тръгне по собствения си път в света. Задачата на чирака не била лесна; от него се очаквал тежък и непрестанен труд. В замяна обаче той имал шанса да гледа майстора си и да се учи от него, да „открадне” тайните на своя майстор. Тази система правела възможно знанието да се предава от поколение на поколение, без непременно да бъде ограничавано в едно семейство. Подобен подход към преподаването и ученето изисква от всички участници огромна отдаденост. Както ученикът, така и учителят трябва да действат търпеливо, усърдно и с постоянно отворено съзнание – и докрай да остават в някаква степен начинаещи (на японски: шо-шин). Напрегнатият живот в съвременността и хроничната липса на време лесно могат да обезкуражат естествения процес на научаването, но доджото е място, където подобни традиции биха могли да оцелеят. Цели светове могат да бъдат създадени в книгите, по телевизията, по филмите или съвременните компютърни игри. Човек се потапя в тези светове, които му дават властта да създава и руши, но чувството на мощ и превъзходство, изпитвано от играча, зрителя и читателя, страда от липсата на физическа основа в реалността. Тези светове не са цялостни преживявания, които могат да предизвикат фокусиране на човешкото внимание и да накарат човек отдадено и осъзнато да поеме по пътя на самоусъв ършенстването. Противно на тях, бойни изкуства като Айкидо, Батто-хо и дисциплини като За-Зен застават лице в лице с реалността – такава, каквато е, тук и сега. В модерния свят кръвопролитията и болката сякаш са „дезинфекцирани”: само включете телевизора и ще се сблъскате с безброй образи на мъртви тела, които зрителят вижда, без обаче напълно да се ангажира със страданието. В изучаването на бойни изкуства, човек влиза в много по-реален контакт с конфликта и последиците от него, отколкото съвременният свят обикновено позволява. В нашия бързо променящ се свят и водачите, и обикновените хора, и Западът, Изтокът седят, втренчени в телевизорите и мониторите си, докато традициите умират. В Айкидо ние се стремим да запазим традиционните практики, като особено място отделяме на връзката ученик-учител. Да предаваме знанието по този начин, от сърце на сърце, също е част от естествените принципи, с помощта на които О Сенсей е проложил своя – а и нашия – път. Организациите днес са станали необходима част от нашия Айкидо свят. Те са нужни, за да можем да споделяме познанието си и взаимно да се правим по-добри, макар че често се случва да пораждат объркване и неефективност, тъй като не винаги са основани на естествените принципи. Разбира се, организациите също биха могли да бъдат култивирани да функционират според естествените принципи и да бъдат изградени от добре балансирани хоризонтални и вертикални отношения (съчетавайки автокрация с демокрация), без при това да жертват връзката между учител и ученик, която в същността си е същата връзка, която е съществувала навремето между майстора и неговия чирак. Защо да не вземем поука от познанието на древните и да го адаптираме към собственото си съвремие: "Битието и не-битието взаимно се създават Лесното и сложното взаимно се поддържат Кохай и семпай определят един друг Учител и ученик зависят един от друг "Преди и след идват последователно" (адаптирано от Дао де Дзин)
