Човешката мечта е като цигарен дим. Там, върху огънчето е видим, а по-нагоре и по-нагоре се разстила и изчезва. Една белезникава материя във вечно движение. Защо му е на човек да мечтае? За да компенсира с временни явления това, което му липсва – истината за живота. И понеже животът – това е част от траекторията на цигарения дим, която тук, на земята, няма никакво друго, освен явно вредно предназначение, то сигурно някъде другаде, в друго измерение, върши някаква работа. Само че ние не знаем това. И едва ли докато сме тук ще го научим. Не разбираме, че освен да крачим от невидимото начало на деня и нощта до техния край нямаме право на друго. Изпълваме живота си с безсмислено лутане. Търсим да прозрем стойността на времето като изключваме вероятността за неговата неизмеримост. Пропускаме факта, че то не се продава. Да не коментираме възможността за мерките и теглилките, с които можем да го ограничим. Та, в такъв случай, какво е животът? Време? Време, през което тичаме нагоре, надолу, наляво, надясно и изобщо тичаме така, сякаш искаме да го изпреварим, а за това вечно не ни стига Време.... Не разбираме собственото си несъвършенство, не разбираме, че безформеното плътско явление съществува благодарение на него и обратна зависимост няма. Животът своего рода е един отрязък от време... Какво можем да кажем за истината на времето? Как да оразмерим неизмерното?
Ерис
Преди 2 седмици
