Манастирът е небе на земята. Той трябва e да късче от Рая, казват духовници. Място, където хората могат спокойно да преосмислят живота си, да потънат в тишината, да останат сами със себе си и с Бога. С тези думи посрещат гостите си и монасите в Гложенския манастир “Св. Георги Победоносец”.
“Кацнал” върху високите отвесни скали над тетевенското село Гложене, той е, като че ли създаден за да приближи връзката между Земята и Небето. Тишината се нарушава само от камбанния звън на малката църква и гласовете на туристите. Последните обаче не са толкова много. “Предимно любители на силните усещания”, шегува се игуменът отец Панкратий. Той, заедно, с монахът Нектарий, са двамата стопани на манастира на скалите, почти недостъпен през зимата.
Тесен и немаркиран път води до Светата обител. По-тесен от половин платно на първокласно шосе. От едната страна са надвиснали скалите, от другата – бездънни пропасти. През около 2-3 км туристът, решил да запали свещ в 7-вековната обител, чете табели, че е асфалтиран по програма ФАР от община Ябланица. Липсва обаче всякаква друга маркировка. “Не стигнали парите на общината за това”, обяснява игуменът. Самият той няколко пъти е катастрофирал на едно и също място, въпреки че с “вързани очи” може да стигне до манастира. А пък и сериозен проблем се получавало през зимата, когато снегорини не могат до върха. В големите снегове двамата монаси прекарвали месеци наред, откъснати от света. “Е, не съвсем, защото имаме сателитна телевизия и добре се чуват радиостанциите. Даже и радио “Фокус”, което слушаме постоянно, заради музиката от 70-90 години”, уточнява младият монах Нектарий. Тези придобивки на съвременното общество получили, благодарение на спонсори. Единствената му мъка е, че не може там да ползва Интернет. Спонсорите обаче са превърнали две монашески килии в луксозни апартаменти. И направили един апартамент, наречен “владишки”, в който ловчанският владика Гавриил твърди, че никога не е нощувал. Благодетелите обаче винаги, по всяко време, могат да си отсядат в манастира. За туристите е по-трудно. “Приемаме само поклонници или хора, дошли за венчавка и кръщене”, обясняват монасите. А те се увеличавали по време на големи църковни празници. И, понеже, по време на лоши зими, снегът пред малката църква е достигал 6-7 м, затрупвал входа и не можела да се ползва, игуменът обзавел една килия, където се извършват ритуалите. Нарекъл я “кръщелна”.
Сериозен проблем в манастира е водата, оплакват се монасите. На високия връх, от който се открива невероятно красива панорама почти до Дунав, времето е спряло. Доказателство за това са огромните бетонни цистерни, в които се събира дъждовна вода. Игуменът обаче вече е намерил спонсори и очаква това лято да се направи водопровод до обителта. Защото водохващането за село Гложене е на 2-3 км от манастира. Водопроводът, по предварителни изчисления, ще струва 11 хил. лв. “Откакто Панкратий е игумен, манастирът се съживи. Той е добър стопанин и съумява да се справя с финансите”, е мнението на митрополит Гавриил.
В момента отецът воюва с Поземлената комисия в Тетевен и със съдилищата за връщането на земите на манастира. Имотите на манастира са над 4 хил. дка, предимно гори. Според игумена, в момента те се унищожават от дървената мафия. Проблемът дошъл от това, че Поземлената комисия в Тетевен не уважила решение на съда, с което земите отново стават притежание на манастира. Разправиите се влачили години наред и сега игуменът е категоричен, че ще заведе дело на администраторите за пропуснати ползи и нанесени вреди. “Обителта ни е високо в планината, нямаме кой знае каква възможност да развиване стопанска дейност. Ако горите ни бяха върнати, щяхме да имаме приходи”, категоричен е отец Панкратий.
Гложенският манастир “Св. Георги победоносец” е построен през 13 в. от Киевския княз Георгий Глож. Той дошъл в България по препоръка на киевска пророчича, която му предрекла, че нему е отредено да открие икона на св. Георги Победоносец, изчезнала Киевската царска лавра, започва увлекателния си разказ за историята на обителта игуменът Панкратий. Георгий Глож помогнал на Иван Асен ІІ по време на битката при Клокотница и, като благодарност, българският цар му дал част от земите си в Тетевенкия край. Там той основал селище, което и до днес носи неговото име – село Гложене. Намерена била и иконата с размери 28 на 24 см, изработена от чемширово дърво, със сребърен обков, на връх Лисец над селото. Посъветвали княза на мястото, което иконата сама си избрала, да съгради храм. Първочанално манастирът е носел името “Св. Троица” и се намирал по-ниско от сегашния. И до момента има останки от стените на обителта, градена през 13-и век. “Легендата разказва, че по неясни причини, стената се рушала непрекъснато, а иконата на св. Георги няколко пъти изчезвала и била намирана на скалата, където е сегашната сграда”, разказва отец Панкратий. Необяснимото “бягство” на иконата било изтълкувано от монасите, като Божи знак, че манастирът трябва да бъде преместен на високите и недостъпни скали. И това се случило през 14-и век. Градежът продължил 23 години. Хората качвали камъни и дървета на скалите на гръб, с мулета и коне. За кратко време съществували и двата манастира, свързани с тунел, който е затрупан от земетресение през 1913 г., по време на което пострадал и самият манастир. Храмът пък бил разрушен до основи. Той е възстановен и ремонтиран през периода 1928-1931 г. По време на ремонта строителите се натъкнали на стар гроб, който се смята, че е на княз Глож. Тогава е изграден и по-голям храм, в който на видно място стои иконата на св. Георги, чието име носи и обителта. Храмът в сегашния му вид е направен през 1951 г. на основите на старата църква. Запазен обаче е иконостасът, който е от 14-и век и е дело на дърворезбари от Тревненската школа.
Двама велики българи са свързани с историята на Гложенския манастир – Васил Левски и митрополит Климент, известен със светското си име Васил Друмев. Когато Левски основал първия си революционен комитет в ловешкото в село Голям Извор, често се отбивал при монасите. В обителта той събира свои съмишленици от околните села и ги заклева. Днес килията, в която е отсядал Апостола, е превърната в музей.
Мини-музей е и килията, в която е бил заточен Васил Друмев по нареждане на Стамболов, заради несъгласие с нарушаването на православния канон по време на сватбата на Фердинад. Митрополит Климент е изпратен за цял живот в манастира на 28 август 1893 г. Наредено било да бъде затворен в зазидана килия и да се храни само със солена риба. Монасите обаче направили отвор в тавана и тайно му давали вода и храна. Авторът на първата българска пиеса престоява в заточение на високите скали 9 месеца и е освободен след падането на правителството на Стамболов. Сега любознателният турист може да види в килията леглото, на което е спал известният българин, негови вещи, както и патриаршеските му одежди, изработени в Русия.
Отдалече Гложенският манастир прилича на замък от приказките. Той е най-високо разположеният манастир в страната ни, но, за разлика от други, не е скатан в горите, а се вижда отдалече. “Когато има мъгла, сме като в облаците. Не се вижда нищо в ниското, а над нас небето е светло, обяснява игуменът, който до 2001 г. е бил в Троянския манастир. Не е лесно на него и на младия Нектарий да се грижат за обителта, да работят, да посрещат туристи. Те са и Божи служители, и екскурзоводи. И майстори на манастирска ракия с 33 билки. И твърдят, че за тях това е райският кът на земята.
Дарина ЦВЕТКОВА
Преди 2 седмици
