Долината на смъртта- уранов лагер от 1945 год. в далечния Сибир

„Бутугичак” е съветски трудово-изправителен лагер и е част от подразделението Тенлаг към ГУЛАГ. Лагерът фунционира от 1945 до 1955 година в Сибир край град Колима, Магаданска област. Печалната си известност този лагер носи от урановите мини, които са се намирали в него. Той е един от малкото „уранови лагери” за, когото истината излиза наяве. Бил е под № 12 в списъка на ГУЛАГ и към 1945 година 1204 човека са били внего, като от тях 321 жени. Самата мина е била една фабрика, която е разполагала и с ТЕЦ и отделни лагери за производство и обработване на рудата. Израдени са две селища, като едното е за военослужещите обслужващи лагера, а другото за лагерниците. Добива на уран започва през 1948 година. През февруари се изграждат лагери № 4 и № 5 или „Берлага”-крайбрежните лагери. В трите лагера вече се трудят 2243 човека. В самата мина”Бутугичак” все още се добива калай, но през 1950 година започва да се строй ВЕЦ, който да обработва до 100 тона уранова руда на ден.Към 1 януари 1952 година броя на лагерниците е 14790 осъдени на бавна , но сигурна смърт. Отделно е имало и лечебно заведение, което е извършвало опити с лагерници. Според различни източници поне 380 000 човека са загубили живота си в този лагер за десетгодишното му съществуване Средната продължителност на живота на един лагерник била едва няколко месеца и то главно заради факта, че уранът се добивал без никакви предпазни средства. С годините добива на уран спада и след политическите промени през 1955 година лагера е разформирован.

Самото селище, където е бил амината дори не е изброено след изоставените такива все едно никога не е съществувало. До него и сега се стига трудно по път през пресечена местност, а в близост до него се забелязва изоставена заради високите нива на радиация птицеферма. Мястото е известно като „Долината на смъртта”. Името му дава местното население, което забелязало, че сърните, които мигрират през този район умират. Първо им опадала козината по краката, а след време и те загадъчни измирали.

Пътят към лагера

Разсекретени кадри от НКВД

ГУЛАГ- Черното петно в историята на СССР

Затворници в Гулаг

ГУЛАГ – Главно управление на трудово-изправителните лагери в СССР, съкратено ГУЛАГ. В основата на тази система са структури, които се определят като "политическа полиция". Те започват да действат от 1917 година като ВРК - Военно-Революционные Комитеты, органи за извънсъдебна разправа с потенциални противници. Комитетите са децентрализирани и извършват насилия, арести, хващат заложници и изпълняват присъди по своя инициатива или по указание на ЦК на РКП(б).

Паралелно с тях се създава структура като част от законосъобразената власт - НКВД (Народный Комиссариат Внутренних Дел), който е създаден заедно с останалите комисарства (министерства) на болшевишкото правителство на 8 ноември 1917 година. Двете системи - на ВРК и НКВД, постепенно се сливат и през десетилетията претърпяват многобройни трансформации, като запазват същността си - разправа с политическия враг (реален, потенциален, измислен, набеден). Но осъдените (или задържани) по политически причини не са разделяни от криминалните, което е една от "техниките" за държане в подчинение и изтезание на политическите. Криминалните са част от вътрешната репресивна машина на ГУЛАГ.

Лагерите в СССР възникват през 1918 – в началото като места за принудителен труд, подчинени на Народния комисариат на правосъдието, и като концентрационни лагери към Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) и местните власти. От 1922 системата ГУЛАГ се състои от мрежа трудово-изправителни лагери и колонии, предназначени за осъдени с присъди под 3 години (впоследствие времевото ограничение е премахнато). През 1934 ГУЛАГ преминава изцяло към НКВД, което води до пълната му централизация, като лагерната система бива свързана с тази на затворите. От 1920 възникват цели комплекси от лагери (първите на Соловецките острови в Бяло море). Тяхното количествено разрастване е свързано с програмата за ускорена индустрализация, развитието на суровинната и тежката промишленост и строителството на комуникации чрез използването на робски труд. Лагерите се съсредоточават в районите на големите строителни обекти, като например Беломорския канал, Днепрогес, Магнитогорск, Караганда, крайпътни и железопътни магистрали, за добив на дървен материал, рудодобив и т.н. От 1943 е създадена нова категория затворници, наричани зеки – осъдени на каторжен труд. От 1934 лагерите в системата ГУЛАГ функционират като държавни предприятия. Затворниците дори могат да бъдат преотстъпвани “под наем” на други министерства.

Данните за броя на лагерите и затворниците са несигурни.

Предполага се, че от 1935 нататък в лагерите и колониите винаги има над 1,2 млн. души, а от 1948 – 2,2 млн. Броят на преминалите през тях се оценява на не по-малко от 10-12 млн. души. Според Солженицин са 15-20 милиона депортирани. Но според достъпни архиви след рухването на СССР цифрите са далеч по-скромни 2 700 000 депортирани и толкова лагерници на специален режим. Годишната смъртност е 5-6 процента (в най-суровите лагери – 20-25 на сто). В зависимост от конкретната година политическите затворници варират между 20 и 50 на сто. През 1940 са съществували 53 лагера с няколко хиляди филиала и 415 колонии. Народностният състав на осъдените е най-разнообразен, като руснаците са от 40 до 60 процента. Жените съставляват 10-15 на сто от лагерниците и 20-25 процента от колонистите. От 1953 системата на ГУЛАГ постепенно се редуцира, като действащите лагери са превърнати в центрове за принудителен труд. По неофициални данни от 3000 политически емигранти от България репресираните са към 1000 души, като стотици от тях загиват в лагерите.Според архивите на СССР, отворени през 90-те, през ГУЛАГ от 1929 до 1953 година са преминали 2 369 220 души. Други около 765 180 са принудително заселени в суровите северни области и пустините на СССР.

Работата на ГУЛАГ като репресивна машина се отличава с различна "интензивност" в различните години. Представа за мащаба на извършваното може да даде статистиката на смъртните присъди:

1941 г. - 100997

1942 г. - 248877

1943 г. - 166967

За периода 1937 - 1938 година са произнесени 681,692 смъртни присъди (около 1000 на ден!), за периода от 1950 - 1957 година - 3.894 присъди (около 1000 на година!). (Смъртната присъда не действа в СССР от 26 март 1947 до 12 януари 1950 година.)

По-късно приемниците на Сталин започват постепенно да намаляват броя на затворниците, да осъзнават неефективността на ГУЛАГ в икономически план и да признават частично несправедливия характер на тази система за принудителен труд. Но лагерите не изчезват напълно. През 70-те и 80-те години се използват за новото поколение врагове на СССР, дисиденти, националисти и криминални престъпници и темата намира широк отзвук в международни организации за човешки права. Постепенно лагерите започват да имат своя роля в дипломацията на Студената война. Едва през 1987 г. се започва окончателното премахване на съветските политически лагери.

По съветски образец, Извън СССР е имало такива лагери и в Чехословакия, България, Полша, Унгария, ГДР, Румъния и Монголия. Единсвеният съвестки лагер извън територията на СССР е бил в Монголия между 1947 и 1953 г. Тук са се намирали 50 000 затворници. В Куба до ден днешен съществуват подобни лагери, като първият кубински лагер е създаден от Ернесто Че Гевара.
За ГУЛАГ по времето на тоталитарния комунизъм беше забранено да се говори и повечето хора в България (особено след шейсетте години) бяха в неведение за съществуващата в СССР система. Наименованието ГУЛАГ беше вкарано в световно обръщение от епическия документ “Архипелаг ГУЛАГ” (1973) на писателя Александър Солженицин. Книгата му представлява респектиращо изследване на съветската машина.

Тя беше забранена, издаваше се на Запад и нелегално се разпространяваше и четеше. В България е издадена след 10 ноември 1989.

Николай Тотков

Ягода- един от основателите на ГУЛАГ

Роден в Рибинск. През 1908 г. завършва гимназия в Нижни Новгород. Член на РСДРП(б) от 1907 г. През 1911 г. е заточен в Симбирск за революционна дейност. Започва работа във ВЧК от 1919 г.Съветски политически и държавен деец. Високопоставен сътрудник на съветските специални служби, ръководил от 1934 до 1936 г. ОГПУ, а след това – НКВД. Син е на латишки евреи. По професия е фармацевт и завежда в Кремъл токсикологична лаборатория. Според книгата на Тадеуш Уитлин Комисар (Commissar, 1972) напълно е възможно Ягода, намирайки се на тази длъжност, да е "ускорил" смъртта на В. И. Ленин след раняването му и "завинаги" да е отървал Максим Горки от мъчителната туберкулозна кашлица.През 1926 г. за председател на ОГПУ е назначен ВЯЧЕСЛАВ МЕНЖИНСКИ, а за негов първи заместник – Ягода .
Ягода лично контролира прокопаването на канала, свързващ северното Бяло море с Балтийско море. В строителството на канала от ноември 1931 до август 1933 г. е използван трудът на почти 300 000 работници, приблизително една трета от които умират от тежкия труд.Смята се, че Ягода е създателят на сталинския "икономически модел", което ще рече: "Страната е лагер. Трудещите се са затворници. Ръководителите на производството са чекистите."

В Архипелаг Гулаг – втора част (The Gulag Archipelago – Two, 1975) Александър Солженицин пише за канала:

"В началото на 1933 г. нова заповед на Ягода: всички управления да се преименуват щабове на бойни участъци! Петдесет процента от административния персонал да се включи в строителството (дали ще има достатъчно лопати?). Да се работи на 3 смени (нощите тук са почти полярни)! За кражба – съд!
През януари [1933] – щурм на вододела! Всички формирования на затворниците заедно с кухните и имуществото да бъдат съсредоточени на едно място! Палатките не стигат за всички, ще се спи на снега, но нищо. Ще се справим!
През април – непрекъсната 48-часова буря – ура! Трийсет хиляди не спаха!"
Това е човека, който е водел разпитите и мъченията на хората от първия показен процес, и под чието наблюдение са екзекутирани болшевишките водачи Григорий Зиновиев и Лев Каменев през август 1936. Ягода е един от основателите на системата от концлагери, известна като ГУЛАГ

Ягода и Сталин

Поради влошаващото се здраве на Менжински и твърде пасивното му ръководство властта в ОГПУ е предадена в ръцете на Ягода. Официално е назначен през 1934 г. На 10 юли 1934 г. ОГПУ е слято в реорганизирания НКВД и Ягода става ръководител на по-голяма структура. Скоро той си присвоява гръмката титла главен комисар на Държавна сигурност, съответстваща на воинското звание маршал на Съветския съюз.
Съветският изменник ОЛЕГ ГОРДИЕВСКИ и Кристъфър Андрю пишат в книгата КГБ (KGB, 1990): "Ягода се превърна в класически пример на бюрократ, корумпиран от властта, с все нови и нови претенции, които отговарят на непрекъснато нарастващата му бруталност... Един от офицерите му го заварва да рисува ескиз на нова униформа – бяла вълнена куртка, украсена със златен ширит, малък кертик като тези, които някога са носели царските морски офицери, бледосини панталони и обувки от вносна лачена кожа."

Сталин никога не се е доверявал напълно на Ягода. Една от причините за недоверието са антисемитските възгледи на Сталин.
Ягода е освободен от поста му през 1936 г. (заедно с първия му заместник Георгий Прокофиев). Заклеймен е като участник в контрареволюционен заговор срещу предшественика му НИКОЛАЙ ЕЖОВ на 18 март 1937 г. Не е арестуван до 3 април 1937 г. Ягода е уличен и в това, че е работил за царската служба ОХРАНКА, както и че е помагал на германските тайни служби да проникнат в ЧК. След публичен процес е екзекутиран на следващата година – по време на Сталиновите чистки. Съпругата и сестрата на Ягода са изпратени в трудови лагери (и очевидно са оцелели).

През 1938 Ягода е арестуван и осъден по делото на "деснотроцкисткия блок". Заедно с други 20 "врагове на народа" е разстрелян. Не е реабилитиран.На процеса срещу него за държавна измяна през 1938 година, Ягода е признат за виновен между другото и в отравянето на неговия предшественик Вячеслав Менжински, писателя Максим Горки и председателя на държавната планова комисия В. В. Куйбишев. Няма съмнение, че редица други видни личности, починали от уж естествена смърт по време на сталинския терор, са станали жертва на Камера. Сред жертвите й е началникът на съветското външно разузнаване Абрам Слуцки. По време на погребалната церемония негови колеги, запознати с методите на Камера, разпознават по лицето на трупа издайническите следи на цианида. Дори по време на този процес Ягода е продължавал да вярва безрезервно на Сталин.и през цялото време е мислел, че ще бъде оправдан.. Или – както го описва Солженицин: «И макар че Сталин изобщо не е присъствал на процесите, Ягода уверено и директно се обръща лично към него, сякаш той е в залата: «Аз ви умолявам, за вас аз построих два велики канала!» Според един очевидец, точно в тоя момент зад едно тъмно прозорче на втория етаж просветва кибритена клечка и преди пламъчето да изгори, на прозорчето се очертава лула...

Николай Тотков

Берия - вярното куче на Сталин

От 1953 година до рухването на комунизма през 1989-1991 Берия е символ на злото и репресиите по времето на Сталин. Роден е на 29 март 1899 година в село Мерхуели, Абхазия. Бил отличен ученик. Имал отличен естетически вкус, умеел да живее стилно, в елегантен комфорт. Говорел тихо и се изразявал пестеливо. През март 1917 година станал член на Болшевишката партия. Бил фронтовак и нелегален. През есента на 1919 постъпил в контраразузнаването на Азърбайджанската република. Десетилетия по-късно го обвиняват, че е свързан с азърбайджанските националисти и дори с английското разузнаване. Той обяснявал, че е постъпил на работа в азърбайджанското контраразузнаване по указание на комунистическата партия. От 1920 година става ръководител в ЧеКа (Чрезвычайная комиссия по экспроприации буржуазии и улучшению быта рабочих). Проявява се като безкомпромисен в Кавказкия регион. От 1931 година започва работа в партийния апарат. През есента на 1933 година Сталин се запознава с Берия по време на разходка с катер в някакво езеро. Внезапно от брега се чуват изстрели. Стреля се по посока на катера. Берия се хвърля и закрива с тялото си Сталин. Има подозрения, че това е сценка, подготвена от самия Берия. Изглежда е имала значение за по-сетнешната му кариера.

През средата на трийсетте години ръководи репресиите в Кавказ, като лично участва в разпити, мъчения и екзекуции. На известния грузински композитор и диригент Е. С. Микеладзе лично пробива ушите. От 1938 година е заместник на наркома (министъра) на вътрешните работи на СССР (НКВД), а няколко месеца по-късно става нарком и шеф на органите за сигурност (Главное управление государственной безопасности). Започва чистка в НКВД, уволнява всеки пети, назначава на ключови места свои приближени. Организира депортацията на неизброимо число хора от западните райони на Белорусия, Украйна и Прибалтика. Организира разстрела на полските офицери в Катин. Наред с НКВД, започва да отговаря в правителството за горската и нефтената промишленост, за цветната металургия и речния флот. От началото на войната отговаря за въоръженията и боеприпасите. През 1943-44 ръководи изселването и разпиляването по Сибир на българи, чеченци, ингуши, карачаевци, балкарци, калмики, кримски татари, месхетински турци, кюрди и др.

Берия и Сталин садят дърва

От юли 1945 година Берия става маршал, а от март 1946 година - член на Политбюро През декември 1945 година, когато Сталин е притеснен от американската бомба, Берия е освободен от НКВД и назначен за ръководител на съветския атомен проект. Преди него с бомбата се занимавал Молотов, който се оказал муден. "Смяната на ръководството имала незабавен ефект" - административните способности на Берия и неговата енергичност бързо придвижили работата напред. Той е умел и ефективен. Включва в строителството и в урановите мини милиони затворници от ГУЛАГ. На 29 август 1947 година експлодира първата съветска бомба. Съветският съюз вече има атомно оръжие.

Берия на погребението на Сталин

.През 1952 година Сталин се разпорежда да започне разследване на Лаврентий Берия. Това е свързано с подозрението, че е агент на английското разузнаване, който е внедрен, "за да заеме лидерския пост в партията и държавата, да извърши военно-фашистки преврат, да реставрира капитализма в Съветския съюз, да доведе до неговия разпад и да го превърне във второстепенна държава, суровинен придатък на развития капиталистически Запад."лед смъртта на Сталин Берия става първи вицепремиер и министър на вътрешните работи. Държи реч пред гроба на Сталин, очевидно без скръбни нотки, в която казва, че ще се гарантират правата и свободите на всеки гражданин, така както са утвърдени в конституцията. Сред останалите членове на Политбюро се създава впечатление, че той наистина се кани да го направи. За няколко месеца развива бурна реформаторска дейност - по негова инициатива е обявена мащабна амнистия (освободени са почти един милион задържани), прекратена е антисемитската кампания, смекчен е паспортният режим, ГУЛАГ преминава под управлението на Министерство на правосъдието, започват реабилитациите на жертвите на репресиите.
В Грузия прави министри хора, които са извадени от затвора. А в затвора са били вкарани от него, докато Сталин е бил жив. Започва замяна на шефовете на НКВД в Украйна, като на мястото на руснаците поставя украинци. Пише остър доклад за репресиите в Западна Украйна и нейната русификация. Призовава да се използва украински език. Чрез Униатската църква в Западна Украйна се опитва да нормализира отношенията между Съветския съюз и Ватикана. Прави стъпки за нормализация на отношенията с Югославия. Разпраща паметни записки до Белорусия, Литва, Латвия и Естония, с които отзовава руснаци, заемащи високи постове, и на тяхно място поставя местни кадри. Призовава да се ползва националният език за официални цели. Във всички републики действа по начин, с който укрепва неруските малцинства.

Започва да расте авторитетът и популярността на Берия. Останалите ръководители на КПСС са смутени и изплашени. Заговорът против него се плете от Хрушчов. Той е в изгодната позиция. Берия го подценява.Един ход на Берия решава въпроса. Той предлага и налага на съветското ръководство документ за Източна Германия.В ГДР започват кадрови и други промени, които стават детонатор на натрупаното недоволство - на 16 юни (десетина дни след началото на промените) работниците излизат на улицата. На 17 юни цяла Източна Германия е обхваната от вълнения, в които се издигат политически искания. До обяд на 17 юни съветските танкове са принудени да излязат от казармите и да потушават въстанието. Берия е обвинен за кризата. Заговорът срещу него, започнат от стремящия се към върха Хрушчов, набира нова сила.

Девет дни след въстанието в Германия Берия е арестуван на заседание на президиума на ЦК на КПСС от нахлули в залата военни. Протоколът от това заседание е изчезнал, разказите на присъстващите са противоречиви, а синът на Берия твърди, че баща му е арестуван в къщи.Берия е силово задържан, изолиран и отвлечен от група заговорници организирани от Хрушчов. Те укриват Берия няколко дни. Няма никакво решение на легитимен съветски и партиен орган за това. Няма решение на длъжностно лице. Със същите силови средства те изолират приближените на Берия. След три дни - на 29 юни се провежда ново заседание на президиума, на което вече се приема решение: "За организацията на следствието в делото за престъпната, антипартийната и противодържавната дейност на Берия". С това решение неговото отвличане все още не е "арест". По действащите тогава съветски закони и партийни правила - президиумът не може да арестува, когото и да било. Пленумът на ЦК, посветен на този въпрос, се провежда от 2 до 7 юли. При пълно съзнание на присъстващите, че превратаджиите са извършили грубо нарушение на законите - пленумът единодушно решава, че Берия е "агент на международния империализъм".За да се предотврати вероятен опит за освобождаването му от вътрешните войски, в Москва са прехвърлени две армейски дивизии - танкова и мотострелкова. На 10 юли е оповестено официално, че е арестуван. На 24 септември заедно с шест свои съучастнвици Берия е обвинен "в заговор за реставрация на капитализма и господството на буржоазията". Казва се, че е британски агент, морално разложен, но за Големия терор от 30-те години нищо не се споменава.

На 23 декември 1953 година Берия е осъден на смърт по изцяло фалшифицирано обвинение и същия ден - екзекутиран. Заедно с него са разстреляни - министърът на държавния контрол В. Н. Меркулов, първият заместник-министър на вътрешните работи Б. З. Кобулов, началникът на контраразузнаването на съветската армия и флота С. А. Гоглидзе, министърът на вътрешните работи на Грузия В .Г. Деканозов , министърът на вътрешните работи на Украйна П. Я. Мешик и началникът на следствието по особено важните дела Л. Е. Влодзимирский. Всички са осъдени като шпиони и терористи.

Николай Тотков

"Кървавото джудже" на Сталин

Е

Никола́й Ива́нович Ежо́в е съветски държавен и политически деятел. Роден през 1895 г. в Петербург. Интересното при него е, че е самоук, а от 1909 г. е най-обикновен работник в завод.През 1917 г. става член на РСДРП(б), а на партийна работа е от 1922 година.
На 26 сентября 1936 г. е назначен за нарком на вътрешните работи на СССР. На 27 януари 1937 г. става генерален комисар на Госбезопасност.Заповядва, организира и извършва масови разстрели. Една от главните фигури на Големия терор. Лично се разпорежда и организира мъчения и убийства на хиляди хора.Той е нисък - 151 сантиметра. Сталин е 163 см. Ниският му ръст и садистичния му характер му докарват прякора "кровавый карлик" ("кървавото джудже" Народен комисар на вътрешните работи (1936-1938), генерален комисар по държавната сигурност (от 6 април 1937). На този пост предшественик му е бил Хенриг Ягода, а след Ежов идва Лаврентий Берия. Първата му задача от Сталин е била да разследва предшественика си Ягода. Ежов го прави по-възмжно най-безсърдечния начин, а преди да бъде осъден и разтрелян Ягода бива пребит чисто гол и унижен. Николай Ежов по време на издигането си за ръководител на НКВД сключва втори брак с Евгения Фейгинберг, дъщеря на равин, която е видна съветска журналистка и главен редактор на списание "СССР в строителство".. Става известен с репресивните си мерки, придобили популярност като ежовщина. Формира извънредни органи при НКВД - т.нар. особени съвещания при НКВД и тройки на НКВД. Главен организатор и вдъхновител на Виницката трагедия. Трагедията във Виница е най-известният акт на престъпления срещу човечеството извършен от болшевишката власт в бившия СССР.Масовите репресии, завършили със смъртта на 9439 души, са извършени от областното управление на НКВД във Виница в т.нар. период на ежовщината (1937 - 38) По неговото управление най-малко 1, 3 млн души са осъдени, а повече от 650 000 пратени в ГУЛАГ обикновено за държавна измяна или някакво подобн изфабрикувано от чекистите обвинение.

Ежов и Сталин

На 29 октомври 1938 година Ежов е арестуван и хвърлен в затвора Сахановка, като е обвинен в държавна измяна. Подготовка на атентат против Сталин и в хомосексуализъм. На 21 ноември с.г. жена му се самоубива поглъщайки отрова, а Ежов е осъден на смърт за ръководене и подготовка на заговорническа организация в армията и органите на НКВД, провеждане на шпионаж в полза на чужди разузнавания, подготовката на терористични актове против ръководителите на партията и държавата и въоръжено въстание против съветската власт. Освен това Ежов е обвинен в содомия и хомосексуализъм (която извършвал по антисъветски и користни подбуди). След жестоки изтезания сталинисткия реприсивен апарат изтръгва самопризания от него, който са достатъчни за обяваването му за "враг на народа". Присъдата е издадена от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 2 февруари 1940 година. Преди екзекуцията в продължение на няколко минути Ягода моли за среща със Сталин за да изложи позицията си, но такава му е отказана. Преди да бъде разстрелян Берия нарежда да го съблекат гол и да бъде пребут също, както той е направил с Ягода преди години. На 4 февруари 1940 година майор Василий Блохин убива Ежов в една малка квартира на НКВД, а повечето подробнсоти от обвиненията и прегрешенията на Ежов са изтрити от архивите за да не залаши това по някакъв начин имиджа на Сталин. Въпреки всички преди разстрела, изтощен от мъченията, коленичил и започнал да пее песен за здравето на Сталин

Николай Тотков

Българин от Лом сред главорезите на Сталин

Сталин

На 4 септември 1937 г. швейцарската полиция намира край шосето за Лозана труп на близо 40-годишен мъж с пет куршума в главата и седем в тялото. У убития е открит паспорт на името на Ханс Еберхарт и железопътен билет за Франция. Според швейцарската полиция убийците са Франсоа Росси, който се подвизава и като Роланд Аббия, жител на Монако, и Етиен Мартини. Убитият не е Ханс Еберхарт, а Игнатий Рейс. Тогава дори вдовицата му не е знаела, че той е съветски разузнавач и се казва Игнатий Порецки с псевдоним Раймонд. По поръчка на Сталин екзекутори на Порецки са Владимир Сергеевич Правдин и Борис Маноилович Афанасиев. В действителност Правдин е французин, получил съветско гражданство, а Афанасиев е българин и името му е Борис Манолов Атанасов.

Българинът, нает от НКВД за "мокри поръчки", е роден през 1902 г. в Лом. От 1916 до 1922 г. е наемен работник в България. Емигрира в Москва и от 1923 г. е член на ВКП(б)- Всеруската комунистическа партия (болшевики). До 1926-а учи в Академията за комунистическо възпитание, а от 1927-а е заместник-завеждащ "Пропаганда и агитация" на Краснопресненския район на ВКП(б) в Москва, аспирант и преподавател в комунистическия университет "Яков Свердлов". В органите на НКВД постъпва през 1930 г. и е изпратен като "нелегал" в чужбина. В Лондон се среща с Франсоа Росси (или Роланд Аббия), който през 1932 г. се свързва с НКВД, а през 1937 г. получава съветско гражданство. От 1943 до 1946 г. под името Владимир Сергеевич Правдин Франсоа (или Роланд) е кореспондент на ТАСС в САЩ.

Сталин е заповядал да убият Порецки не за наказание, а за да не бъдат разкрити тайните му контакти с Хитлер.

Ежов

На партиен пленум шефът на НКВД Ежов докладвал, че бившият секретар на ЦИК Енукидзе бил водил тайни преговори с германците: през 1929 г. с външния министър Щреземан, през 1932 г. с военния министър Шлайхер и през 1934 г. със заместника на Хитлер Рудолф Хес. В действителност тези преговори са водени по нареждане на Сталин. И след пленума Сталин продължил тайните контакти с Берлин, в които лично бил посветен Игнатий Порецки. Бившият съветски народен комисар на външните работи Максим Литвинов свидетелства, че когато Сталин го запитал уж между другото дали в чужбина знаят за тайните им преговори с фашистка Германия и кой освен тях двамата е информиран за тях, Литвинов признал, че материалите за връзките с германците са у Игнатий Порецки. Вбесен, Сталин закрещял на Ежов: "Ликвидирайте го! Или ще премахна всеки, който не изпълнява моите заповеди!"

За кои преговори става дума? В личните записки на съветския външен министър пред преговорите с германския му колега Рибентроп и с Хитлер върху 9 ръкописно изписани страници с надпис "с. секретно" и с дата 9.ХI.1940 г. стоят инициалите на Молотов. Замисълът на преговорите бил СССР да се присъедини към тристранния пакт Германия - Италия - Япония като четвърта воюваща сила за нова подялба на света.

След като се изреждат съветските претенции в Европа, в близка и средна Азия, както и за Финландия, поречието на Дунав и Румъния, се изтъкват и изискванията на Сталин за България:

"България (думата е подчертана два пъти - бел.ред.) - главният въпрос на преговорите трябва да бъде как по договореност с Г. и И. (Германия и Италия - бел.ред.) страната да бъде отнесена към сферата на интересите на СССР, на същата основа да има гаранции за България от СССР, както това бе сторено от Германия и Италия по отношение на Румъния, с въвеждането на съветски войски в България."

В бележките си лично Молотов е подчертал България като "главния въпрос" на берлинските преговори. Още през 1939 г., когато СССР предлага на България пакт за взаимопомощ, Москва изразява готовност да подкрепи претенциите на Борис III към Източна Тракия. Но цената на това е била въвеждането на съветски войски у нас и придвижването им до Дарданелите. Сега Сталин обещава на Хитлер, че съветският флот "ще защитава входа на Дарданелите от английския флот." Както Борис III, така и Хитлер отхвърлят съветските претенции за България.

Игнатий Порецки-Рейс е бил в течение на преговорите на Сталин с Хитлер, а за Москва би било катастрофално, ако Франция и Англия научат, че зад гърба им Сталин се договаря с Хитлер за нова подялба на света.

Че Етиен Мартини и Борис Маноилович Афанасиев са едно и също лице, проличава от указ за награждаване на група чекисти, изпълнили успешно задачите по делата Раймонд (Игнатий Порецки-Рейс) и Дед (Генерал Милер, отвлечен от агенти на НКВД и отведен в СССР с кораба "Мария Улянова").

Берия

Организаторите на убийството и на отвличането - офицерите от НКВД Григориев и Шпигелглаз, впоследствие също са разстреляни, но Правдин и Афанасиев спасяват кожите и дори получават чинове: Правдин - капитан, а Афанасиев - полковник. След детронирането на Берия. Берия е ръководил техните операции, и двамата изпадат в немилост. През 1962 г. Правдин умира в Москва, а Борис Афанасиев работи като редактор в различни издания. От 1963 до 1981 г. е заместник главен редактор на сп. "Советская литература". Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата на РСФСР". Умира през април 1981 г. в Москва. обаче и след ареста на приближения му генерал Судоплатов, който като агент на

Не е известно дали Борис Атанасов се е връщал в България или дали е възстановил поне връзките си със своите близки в Лом. Не е установено също дали е успял да спаси брат си от разстрел, след като е бил арестуван. Неизвестностите са много, но едно е неоспоримо - Борис Атанасов се вписва в кохортата български "изпълнители на смъртни присъди" по идейни, патриотични, интернационалистични или просто "професионални" подбуди. В новата ни история тя започва с разстреляния от Владо Черноземски сръбски крал Александър и с убилата Тодор Паница Менча Кърничева, по-късно съпруга на Ванчо Михайлов. Но не е известно с кого свършва. И дали свършва.
..

Николай Тотков