Почти целия политически и бизнес елит „скочи” срещу книгата на Юрген Рот „Новите български демони”. Това е разбираемо, с оглед на факта, че г-н Рот не е „цепил басма” на никого и ги е изобличил всички вътре – и управляващи, и опозиция, и Бат Бойко, и Първанов, и Доган. Т.е. направил е каквото трябва на тази страна, за да види истината.
Самата книга не е някакво изключително
шпионско достижение. Тя е базирана предимно на т.нар.”открити източници”, т.е. източници достъпни за всеки. Голяма част от тях са вече известни публикации в медиите. Но самото събиране на всичко това на едно място, анализирането и обобщаването му, е много ценно достижение, което очертава общия облик на българската олигархия. И тя разбира се, е гневна. Защото никой в толкова прав текст не е обвинявал поименно точно нейните лидери, че са престъпници. И сега започнаха всякакви провокации. Използват се дребни неточности, за да се изкара Рот лъжец. А той и самият Рот в самата книга е посочил, че в България има твърде много дезинформация и пропаганда, и е трудно да се различи истината от лъжата. Т.е. доколкото и той е бил залят от лъжи, е възможно да е сгрешил нещо. Но общите тези, обективните истини, които всички знаем, реалните факти – те са пределно ясни. И когато са всички заедно, става страшно. Защото разбиват най-големия мит на българската реалност – че има „добри” и „лоши”, че има съперничество и конкуренция, че едните се борят, а другите им пречат… Обективните факти, които са такива и без г-н Рот да ги посочи, сочат, че всички по върховете са едно цяло, и заедно крадат и делят. А подритванията помежду им са само публични – колкото да се лъжат гражданите. Не всичко в книгата е точно – това може да се установи дори от непрофесионален читател. Но голямата истина в нея е вярна. И колкото повече хора прочетат тази книга, толкова по-добре за страната ни. В известен смисъл, истерията на олигарсите е добра. Тя прави повече реклама на книгата…
Добри Божилов
Преди 1 седмица
