Хора без мозък?

Дали наистина имаме нужда от нашия мозък? Отговора на този въпрос се опитва да намери професорът по неврология от университета в Шефийлд Джон Лорбър. Той започва своите проучвания по един интересен начин. Университетския лекар в Шефийлд преглеждал студент по математика по повод на дрго малко заболяване, когато забелязва, че неговата глава е малко по-голяма от нормалното. Докторът изпраща студента при професор Лорбър за допълнителни изследвания.

В интерес на истината студентът е бил с много добър успех. Неговият коефициент на интелигентност е бил 126 и се е очаквало да се дипломира. Когато преглежда главата на пациента на скенер, Лорбър открива, че в нея практически няма мозък.

Вместо двете полукълба, запълващи черепната кухина, студентът имал по-малко от един милиметър мозъчна тъкан, покриваща върха на гръбначния стълб.

Студентът страдал от хидроцефалус, състояние при което гърбначно-мозъчната течност вместо да обикаля около мозъка и след това да се влива в кръвния поток, остава блокирана вътре в мозъка. В общия случай това състояние е фатално в първите месеци на деството. Дори и да оцелее, човек с такова заболяване обикновенно е с големи отклонения. Въпреки това, неизвестно как, студентът от Шефийлд е живял абсолютно нормален живот и дори е щял да вземе почетна стипендия по математика.

Въпреки необикновеността си, този случай не е толкова рядко срещан, колкото се очаква. През 1970 един гражданин на Ню Йорк почива на 35 годишна възраст. Той е завършил училище без някакви постижения, и е работел е като общ работник към строителна фирма. Бил е популярна фигура в квартала си. Колегите му го описват като обикновен човек, който прекарва дните си, изпълнявайки служебните си задължения. До тук нищо интересно, но когато правят аутопсия, за да установят причината за преждевременната му смърт, се оказва, че практчески няма мозък.

Професор Лорбър е открил няколко хиляди случая на хора с много малки мозъчни полукълба, които в същото време са нормални, интелигентни личностти. Някои от тях са описани като "без видим мозък", но въпреки част от тях имат над 120 коефициент на интелигентност.

Никой не може да обясни как хора "без видим мозък" изобщо са живи, да не говорим за нормални движения, стипендии по математика, но съществуват няколко теории по въпроса. Една от тях е, че има толкова голям излишък от функционално вещество в нормалния мозък, че той съумява да събере всичките си нормални функции в малкото, което остава от него. Друга подобна теория е, че използваме много малък процент от своя мозък, може би по-малко от десет процента.

Проблемът с тези две идеи, е че най-новите изследвания ги отричат. Функциите на мозъка вече са маркирани според съответната зона, която обхващат. Въпреки че има известен излишък, съществува и висока степен на специализация например на двигателната част. Теорията за десетте процента пък идва от изследване през 30-те, което се опитва да определи зоните на всяка функция на мозъка, но не успява да определи функциите на големи зони от кората. Днес знаем, че тези зони са свързани с речта и абстрактното мислене.

Изследването на Лорбър ни напомня и за въпроса за паметта. В началото се мислело, че паметта също има еквивалентна зона в мозъка, както са платките в компютъра. Обширни изследвания на целия мозък показват, че паметта не е разположена в точно определена зона или вещество. Както един забележителен невролог е казал, "паметта е никъде и навсякъде в мозъка".

Но ако мозъкът не е механизъм за складиране, анализиране и класифициране на информация, тогава за какво ни служи той? И къде е мястото, което е отговорно за човешкия интелект? Къде е разума?c

Единствения биолог, който предлага качествено нов подход към този въпрос и д-р Рупърт Шелдрейк. В своята книга "Нова наука за живота" той отхвърля идеята, че мозъкът е склад за спомени и изразява мнение, че той действа по-скоро като радиоприемник. Според него паметта не е записващ процес, който вкарва информация някъде в мозъка, а пътуване в миналото, което нашия мозък прави непрекъснато.

ДНК - нови открития

Молекулите на ДНК са изградени от захари, фосфати и четири типа азотни бази - аденин (А), тимин (Т), цитозин (Ц) и гуанин (Г). Генетичният код се определя от подреждането на двойките бази в молекулата на ДНК. Генът е поредица от такива азотни бази. Учените днес се стремят да направят карта на човешкия геном, която да съдържа мястото на всеки нуклеотид и на всеки ген в хромозомата на човешката ДНК.

Проектът "Човешки геном" е международна изследователска програма, чиято цел е да направи детайлни карти на човешкия геном, да определи пълната нуклеотидна последователност на човешката ДНК, да локализира изчислените 50000-100000 гени в човешкия геном и да направи подобни анализи на няколко други организми, използвани интензивно в изследователски лаборатории за експерименти. Осъществяването на тези амбициозни цели ще изисква разработването на различни нови технологии. Но това е бъдещето. Нека засега си останем в настоящето и да видим до какви резултати е довел проектът "Човешки геном" досега.

На първо място идва новината, че човешкият геном е изграден само от 30-40 хиляди гени. Тази цифра е значително по-малка от очакваното. За сравнение, плодната муха има 13300 гени, а кръглият червей - 18300 гени.

Друго инетерсно откритие на проекта е, че повече от 98% от човешката ДНК е идентична с тази на шимпанзетата. Това означава, че шимпанзетата са по-близки до човека, отколкото до орангутаните и горилите.

Спорни открития

Фосил на около 3,5 милиона години, плосколицев човек от Кения - Кениатропус платиопс, показва, че родословното дърво на човешката раса е доста по-разклонено, отколкото се предполагаше досега. Повече от един вид праисторически хора са живеели в Африка преди милиони години и е неизвестно кой от тях е достигнал до еволюционното стъпало на съвременния човек.

Преди няколко години под пласт от вулканична пепел бяха намерени остриета от копия и различни инструменти на съвременния човек. Д-р. МакИнтир, член на Геоложката асоциация на САЩ, е поканен да датира слоя пепел над находките, който според археолозите е на около 20000 години, което е 5000 години по-рано от досега приетата датировка на заселването на Новия свят. Изненадата е пълна, когато чрез два вида датиране е установено, че пепелта е от преди 250000 години.

Извънземните гени на Адам

В средата на Февруари, 2001 година бе обявено дешифрирането на човешкия геном. Изненадата за научното общество бяха 223-те гени, присъстващи в човешкия геном, които нямат аналози в никой от по-долните слоеве на еволюционното дърво. Теорията на еволюцията на Дарвин бе разклатена и от откритието, че човешкия геном съдържа само 30-40 хиляди гени, вместо предсказаните 100 хиляди. Много от другите гени бяха открити в растения, низши животни и бозайници. Техния произход може да се проследи почти до първата ДНК, възникнала в първичния бульон. Мистериозните 223 гени обаче не се срещат никъде по пътя на еволюцията преди човека, освен във няколко вида бактерии. Учените не могат да обяснят появата на тези гени у човека по друг начин, освен чрез сравнително скорошно "хоризонтално пренясане от бактерии". Казано с други думи, сравнително скоро, по отношение на цялата Еволюция, в генома на човека са се вмъкнали 223 гени, които не са плод на еволюцията, не са се движили вертикално по еволюционното дърво, а са преминали хоризонтално от бактерии.

На пръв поглед 223 гени не са кой знае какво, като се има предвид целия набор от около 30000 гени, но всъщност тези гени са причина за огромни различия между нашия вид и този на човекоподобните маймуни например. Човешкият геном е съставен от около три милиарда нуклеотида. Само около един процент от тях са групирани във функциониращи гени, като всеки ген е изграден от хиляди нуклеотиди. Разликата между шимпанзето и човека е около един процент, което е около 300 гени. Излиза, че 223 са повече от две трети от разликата между човека и шимпанзето.

Анализи на функциите на тези гени, направени въз основа на протеините, които произвеждат, показва, че те включват не само протеини, свързани с важни физиологични и психологични функции. Тези 223 гени са отговорни за важни неурологични ензими, които се произвеждат чрез митохондричната ДНК, така наречената ДНК на Ева, която се унаследява само по майчина линия. Това откритие поставя под въпрос хипотезата за хоризонталния бактериален пренос.

Ръководителят на картографирането на човешкия геном, Стивън Шийрър, казва за хоризонталния пренос:"Това е скок, който не следва познатите ни еволюционни теории". Нещо повече, учените не могат да определят със сигурност източникът на гените. 113 от тези 223 гени са широко разпространени сред бактериите. Анализи на протеините, произвеждани от тези гени, показват, че от 35 идентифицирани протеина, само 10 имат двойници сред гръбначните. Останалите 25 са уникални и се срещат само при хората. "Не е ясно дали трансферът на гени е бил от бактерии към хора или от хора към бактерии" посочва Робърт Уатерсън от Вашингтонския университет, който е и втори директор в проект "Човешки геном".

Проблемът тогава се насочва нова посока. Ако хората не са придобили тези 223 гени от бактерии, то тогава от къде са се взели те?

Този въпрос ще остане отворен още дълго време, но е интересно виждането, че извънземна цивилизация, тази на Анунаките, е имала нужда от работна ръка на Земята и за целта е използвала развилите се през това време ( преди 450 000 години ) човекоподобни маймуни, за да си я направи. Хипотезата е, че извънземните са модифицирали генома на маймуните, като са прибавили и част от своя генен набор, за да получат Адам, първия човек. Това кореспондира с текстовете от Библията, в които се твърди, че Бог е създал човека по свой образи подобие, но засега тази хипотеза няма необходимата доказателствена база, за да докаже твърденията си.