ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...За динамичното ни и трудно ежедневие; за девалвацията на личното и общо самочувствие; за България и българското самосъзнание и ..... Блогът е отворен за Вас и Вашите споделени размисли....

...Отворен е за всеки, който добронамерено желае да постави тема или отвори дискусия по наболели проблеми от живота!


Ще бъда доволен ако моите мисли за живота и всичко, което ни заобикаля Ви допадат.

И....моля, пишете на български език! Нека да не забравяме, да се гордеем с това, че ЧЕТВЪРТАТА ПРИЗНАТА СВЕТОВНА ПИСМЕНОСТ Е НАШАТА!
















Banners

Сътрудници

Архив на блога

Търсене в този блог

Моят списък с блогове

четвъртък, 15 юли 2010 г.

Животът е изразена Любов...

Животът е най-прекрасното и едновременно с това най- трудното нещо, което притежава всяко живо същество. Той е като една пътека, която води до някъде, но няма да разбереш докъде, ако не преодолееш пречките и препятствията по нея. Разбираш това едва, когато лошото отмине, отсееш нещата и осъзнаеш, че най- хубавото, което си струва всичко, е Любовта.

Любовта е най- красивото чувство у хората. Тя е стимул да живеем и да се борим, захранва желанието ни да преодоляваме всичко около нас. Любовта ни е нужна, за да бъдем по – добри.

Любовта е чувство вътре в нас и няма хора, които да не могат да го изпитат. Все пак, всички сме родени с любов, а това трябва да е стимул, за да я раздаваме.
Великото чувство се носи из въздуха – само трябва да се спреш за миг и да го усетиш – то е навсякъде! Във вятъра, който гали лицето ти; тревата, по която стъпваш; дърветата, под които вървиш; красивото небе, което обединява всички ни под един ,,покрив”. Дори, когато седиш у дома със семейството си, то е във въздуха около вас. Всяка подарена усмивка на хората по пътя е израз на любов. Любовта е красота: ,,Красиво е всичко, което гледаш с любов!” Тя превръща грозното, грубото и лошото в нещо прекрасно. Успява да стопи омразата само с мила усмивка, нежна дума или жест. Тя е всесилна. Всяка помощ, подкрепа, разбиране към хората е израз на обич.

Любовта и обичта в живота ни са в основата на нашето израстване. Колкото повече обичаме, толкова по – добри ставаме и натрупваме по- голям духовен опит. Който обича, вече е победил света и не се страхува, че може да изгуби нещо.Истинската любов е акт на пълно себеотдаване.

Монахът Томас Мертън е казал: ,,Духовният живот се състои в това да обичаш. Но да обичаш не значи да сториш някому добро, да помогнеш или да го закриляш. Ако постъпваме така, то ние възприемаме ближния като обект, а себе си – като мъдри и великодушни хора. Това няма нищо общо с Любовта. Да обичаш означава да се приобщиш към другия и да откриеш Божията искра в него.”
,,Всички сме ангели с по едно крило. И ние можем да летим само, ако се прегърнем силно.”

Трябва да се обичаме, защото ни обединяват толкова много неща. Сами не бихме могли да се справим в живота, но ако се обичаме истински, цялата ни история, действия и взаимоотношения ще се променят към добро. Така е - животът е изразена Любов.

София Русева

Космическите закони като константата на скоростта на светлината може би се изменят?

Международен екип от астрофизици откри, че основни закони на природата, както се приема днес, може би се променят леко. Международен екип от астрофизици разкри, че основните закони на природата, може би се изменят с възрастта на вселената - удивително откритие, което може да пренапише учебниците по физика и да провокира фундаменталните предположения за начина, по който космосът съществува. Изследователите са използвали най-големия единичен телескоп за да наблюдават поведението на метални атоми в газови облаци, отдалечени от Земята на около 12 милиарда светлинни години.

Наблюденията са разкрили модели на светлинно поглъщане, което според екипа не може да се обясни без да се приеме промяна на в основната константа на природата, която описва привличането между електрически заредени частици. Ако се потвърди, откритието може да означава, че други константи, досега смятани за неизменни, като скоростта на светлината например, може би също са се променили с течение на космическата история. Изследването бе извършено от учени в САЩ, Австралия и Великобритания, ръководени от д-р Джон Уеб от университета на New South Wales в Sydney, Австралия. То ще бъде публикувано на 27 август в най-престижното издания за физика Physical Review Letters.
Учените, които са били запознати с документа не са открили никакви очевидни пропуски. Но тъй като последиците за науката ще бъдат от такъв мащаб и разликите от очакваните изследвания са толкова малки, много учени изразяват скептицизъм, че откритието ще издържи проверката на времето и казват, че ще изчакат независимо доказателство преди да се произнесат дали всичко е истина. От друга страна, откритието ще пасне на някои нови теории за вселената, в частност предсказанието, че непознати предишни измерения може да съществуват в "тъканта" на пространството.
Дори учените от проекта са били изключително предпазливи при представянето на своите резултати. Като описва възможните последствия от откритието на екипа д-р Уеб казва, че е "Възможно да съществува еволюция във времето на законите във физиката". Той добавя, че "Ако е правилен, това е резултат на цял един живот". Д-р Роки Колб, астрофизик в Fermi National Accelerator Laboratory, който не е участвал в проекта, казва, че откритието не само може да наложи ревизия на съвременната космология - науката за това, как светът е започнал и как се е развил, но също ще даде силен кредит на доверие на струнната теория, която предсказва, че съществуват още измерения.

"Предположението, ако е истина ще бъде толкова грандиозно, че хората ще трябва да го вземат напълно сериозно", казва д-р Колб. Размерът на промяната, наблюдавана от екипа е минимална, в размер на 1 спрямо число от 100 000, наречено фина структурна константа, за 12 милиарда години. Тази константа, също позната и като алфа, се определя и от по-популярни параметри като скоростта на светлината и силата на електронните привличания в рамките на атома. Но, както казва д-р Шелдън Глашоу от университета в Бостън, нобелов лауреат по физика за 1979 год. "даже тази малка промяна може да разтърси физиката и космологията".

Важността на подобно разкритие, според д-р Глашоу "ще бъде със стойност 10 по десетобалната скала". Като се има предвид неочаквания характер на откритието, и д-р Глашоу и д-р Колб казват, че има шансове да се появят "по-земни" обяснения за резултатите. Д-р Джон Бакъл, астрофизик от Institute for Advanced Study в Princeton, казва, че сложния анализ, който е бил необходим за да се извлекат минималните промени в наблюденията би могъл - принципно - да затъмни евентуални грешки. Но други казват, че екипът е действал изключително внимателно и всеки непознат източник на грешки би бил изключително тънък, за да бъде изпуснат.

"Ако те твърдяха каквото и да било друго по-малко драматично може би доста хора щяха да приемат техния експеримент като силно достоверен и много внимателен", твърди д-р Масимо Стиавели, астрофизик от Space Telescope Science Institute в Балтимор. "Изключителните резултати заслужават изключително доказателство", казва д-р Стиавели като прибавя, че запазва преценката си докато се появи и друго доказателство. Работата се основава на наблюдения на светлина от квазари, които светят със яркост, еквивалентна на яркостта на милиарди слънца. Светлината вероятно се излъчва от материя, извлечена от млади галактики поради мощната гравитация на черна дупка.
Освен д-р Уеб, екипът включва трима други учени от университета на New South Wales - Майкъл Мърфи, д-р Виктор Фламбаум и д-р Владимир Джуба, един физик от Кеймбридж - д-р Джон Бароу. Трима американски астрономи, които са експерти по квазарите също са членове на екипа - Д-р Кристофър Чърчил от Pennsylvania State University, д-р Джейсън Прохазка от обсерваториите Карнеги и д-р Артър Уолфи от University of California at San Diego. Наблюденията, направени от 30 фута широкия Keck Telescope на Mauna Kea в Хавай, е изследвал в детайли абсорбцията на светлина от квазар от газовите облаци в дълбокия космос, намиращи се между земята и квазарите.

Метални атоми като цинк и алуминий често присъстват като остатъчни следи в тези облаци. Поглъщането на светлина от подобни атоми създава тъмни линии с варираща дължина на вълната в спектъра на квазарите, като моделът е толкова ясно изразен, че често се сравнява с пръстов отпечатък. Стойността на тези дължини на вълните е директно свързана със стойността на фината структурна константа. Този пръстов отпечатък обаче изглежда се променя с времето, казва д-р Мърфи, като обръща внимание, че константата се увеличава с приближаване на нашето време и всъщност не е константа. "Това, което ние намерихме, статистически, е че съществува разлика между фината структурна константа преди много време и днес, сега, на земята".

Ефектът ще бъде значим далеч не само за разбирането на атомното поведение, според д-р Бароу от Кеймбридж, "но и затова защото дава изключително важна обратна информация за фундаменталната физика". Струнната теория, например, може да приюти подобни промени, които, приетите физически теории смятат за невъзможни. Според струнната теория постулира, че пространството съдържа миниатюрни, невидими измерения. Всяка промяна в размера на тези измерения - доста напомнящо на експанзията на вселената в пространството - би могла да промени качества като фината структурна константа, казва д-р Пол Стейнхарт физик от университета Принстън. Д-р Стейнхард смята, че повечето от теоретиците биха очаквали тези промени да са се случили през първите секунди на живота на вселената и да са ненаблюдаеми за астрономите днес.

Независимо от това, преди няколко години астрономите неочаквано откриха, че "съвременната" вселена е изпълнена с мистериозен вид енергия, която противостои на гравитационната в големи мащаби. Вероятно двата ефекта са някак си свързани, твърди д-р Стейнхарт. Други учени обръщат внимание на геологичните процеси, като естествено наблюдавания в природата ядрен разпад, които се използват да се определи, че вероятно фината структурна константа се е променила за последните два милиарда години на земята.

Но изследователите по проекта смятат, че техните резултати се простират много по-далеч във времето и, че интерпретирането на геологическите резултати са сложна работа. Някои физици, обаче, като д-р Джейкъб Бекенщайн от университета Hebrew в Израел забелязват, че някои теории отдавна предвиждат промяна в някои от константите на природата. Д-р Бекенщайн окачестви откритието като "потенциално революционно" и твърди, че е склонен да им вярва. "След доста мислене по тази новина ми се струва, че наблюденията на квазарите са открили истинските вариации" заключава д-р Бекенщайн.

Невротична потребност от любов....


Темата, която ще обсъдим е невротичната потребност от любов. Става въпрос за добре познатата на всеки психотерапевт преувеличена потребност на някои пациенти от емоционална привързаност, позитивна оценка на окръжаващите, техните съвети и поддръжка, а също и преувеличените страдания, ако тази потребност не е удовлетворена.

Но в какво собствено се състои разликата между нормалната и невротичната потребност от любов?

Всички ние искаме да обичаме и да ни обичат и ако това ни се удава, се чувстваме щастливи. В такава степен потребността от любов, или по-точно потребността да сме обичани, не е невротична. При невротика потребността да бъде обичан е преувеличена. Ако обкръжаващите са по-малко любезни, отколкото обикновено, на невротика му се разваля настроението. За психически здравия човек е важно да бъде обичан, уважаван и ценен от хората, на които държи, докато невротическата потребност е натрапчива и придирчива.

Подобни невротични реакции много отчетливо се изявяват в процеса на психоанализа, тъй като в отношенията пациент-психоаналитик присъства една особеност, отличаваща ги от другите човешки отношения. В психоанализата относително дозираната емоционална въвлеченост на психотерапевта създава възможност да се наблюдават тези невротични проявления далеч по-ярко, отколкото се случва в ежедневието: ние виждаме отново и отново колко много са готови да пожертват пациентите, за да заслужат одобрението на своя психотерапевт и колко са педантични и внимателни към всичко, което може да предизвика неговото неудоволствие.

Сред всички проявления на невротична потребност от любов може да се отдели едно, достатъчно разпространено в нашата култура. Това е преоценката на любовта, свойствена на определен тип жени. Имаме в предвид невротични жени, които се чувстват в опасност, нещастни и подтиснати винаги, когато до тях няма някой безкрайно предан, който да ги обича и да се грижи за тях. При такива жени желанието за брак приема формата на натрапчивост. Те се спират на това желание като хипнотизирани, дори ако самите те не са способни да обичат и имат съзнателно лошо отношение към мъжете.

Друга съществена черта на невротичната потребност от любов – това е нейната ненаситност, изразяваща се в ужасна ревност: „Ти си длъжен да обичаш само мен”. Под ревност разбираме не реакцията, основана на действителни факти, а именно ненаситността и изискването да бъде единствения предмет на любов.

Има още един израз на ненаситността на невротичната потребност от любов – това е изискването на безуслован любов. „Ти си длъжен (длъжна) да ме обичаш независимо от това как се държа.” Дори факта, че за психоанализата трябва да се плати, служи на невротика като доказателство, че изначалното намерение на психотерапевта не е да помага: „Ако искаше да ми помегне – нямаше да вземе пари”. В отношението им към собствения любовен живот господстват аналогични представи: „Той (тя) ме обича само, защото получава сексуално удовлетворение”. Партньорът е длъжен постоянно да доказва своята любов, жертвайки своите морални идеали, репутация, пари, време и т.н. Всяко неизпълнение на тези винаги абсолютни изисквания се интерпретират от невротика като предателство.

Друг признак на невротичната потребност от любов е извънредната чувствителност към отхвърляне. Всеки нюанс в отношенията, който може да се изтълкува като отхвърляне, невротикът приема само така и отговаря с ненавист.

В края на краищата, възниква главният въпрос, защо невротикът така трудно удовлетворява своята потребност от любов?

Една причина – ненаситността на неговата потребност от любов, за него винаги е малко. Друга причина – неспособността на невротика да обича.

Невротикът не си дава сметка за това, че е неспособен да обича. Той обикновено дори не знае, че не е умее да обича. Често невротикът живее с илюзията, че той е най-великият от влюбените и е способен на велико самоотдаване. Той се държи за тази самоизмама, защото тя му позволява да изисква все повече любов от другите, а това би било невъзможно, ако той действително осъзнава, че в действителност на него не му пука.

Има още една причина поради която на невротикът му е толкова трудно да се почувства любим – това е непреодолимия страх от отхвърляне. Този страх може да бъде толкова голям, че често му позволява да пристъпи към хората дори по обикновени въпроси. Той живее в постоянен страх, че другия човек ще го отблъсне. Той дори се страхува да поднесе подарък – от страх да не му откажат. Страхът от отхвърляне и враждебната реакция на отблъскване заставят невротика все повече и повече да се отделя от хората. Такива хора могат да се сравнят с хора, умиращи от глад, които биха могли да вземат храна, ако ръцете им не бяха вързани зад гърба. Те са убедени, че тях никой не може да ги заобича и това удеждение е непоколебимо.

Страхът пред любовта е тясно свързан със страха пред зависимостта. Тъй като тези хора действително зависят от любовта на другите и се нуждаят от нея като въздуха, опасността да попаднат в мъчително зависимо положение е в действителност много голяма. Те още повече се боят от всяка форма на зависимост, доколкото са убедени във враждебността на другите хора.

Как може да бъде разбрана тази невротична потребност от любов, с нейното пстоянно преувеличаване, паталогическа натрапчивост и ненаситност?

Може да се помисли, че невротичната потребност от любов – това е израз на инфантилната „фиксация на майката”. Това се подтвърждава от сънищата на такива хора, в които пряко или символично се изразява желание да се притиснат към майчината гръд или да се върнат в майчината утроба. Историята на тяхното детство,в действителност показва, че те или не са получили достатъчно любов и топлина от майка си или те още в детството си са били прекалено силно привързани към нея. В първия случай невротичната потребност от любов е израз на упорито съхраняващото се желание да си постигне майчината любов, която е недополучена в детството. Във втория случай това е пряко повторение на привързаността към майката.

В много случаи очевидното тълкуване ни се струва, че невротичната потребност от любов е израз на съществуващи дефицити в самооценката. Занижената самооценка, отношението към себе си като към най-злия си враг, самонападението са типичните спътници на такива хора, които се нуждаят от любов за това, за да се усетят в безопасност и да повдигнат занижената си самооценка.

Често невротичната потребност от любов се проявява под формата на сексуални задявки с психотерапевта. Пациента изразява чрез своето поведение или сънища, че той (тя) е влюбен(а) в психотерапевта и се стреми към някакъв род сексуална въвлеченост. В някои случаи потребността от любов се проявява пряко или дори изключително в сексуалната сфера. За да се разбере това явление трябва да помним, че сексуалните желания не винаги изразяват половата потребност като такава – проявленията на сексуалността може да се представи като вид ориентация за контакт с друг човек.

Невротичната потребност от любов се изразява толкова повече под формата на сексуалност, колкото са по-тежки емоционалните отношения с другите хора. В такива случаи сексуалността е един от малкото, а може би и единствения мост към друг човек.

Непредсказуемостта е закодирана в мозъка...

Непредсказуемостта е закодирана в мозъка

Изборът между две алтернативи чрез жребий става постоянно в главата ни на безсъзнателно ниво, твърдят неврофизиолози от Кеймбридж. Учените открили групи нервни клетки, които реагират различно при едни и същи стимули на всяко дразнение. Може да се окаже, че случайността е полезна за оцеляването в света. Например антилопата "гну" има по-голям шанс да избяга на хищника, ако се мята от една страна на друга. Непредсказуемостта в спорта също често дава предимство пред съперника. По-рано се смяташе, че случайността в реакциите на мозъка се дължи на "шум" в сложната електро-химическа верига. Сега изследователи от Кеймбридж откриват, че мозъкът реагира на светлинен дразнител през различни интервали от време, вариращи в пределите 0,15 - 0,35 секунди. Скоростта на ответната реакция също била случайна. Подобно явление се наблюдавало у котките, жабите и даже медузите. Не е изключено случайността да е фундаментално свойство на мозъка, заключават изследователите. Oсвен това, всяка група клетки изравнявала вероятността самостоятелно от другите. Например, при светлинно облъчване на два пъти през интервал от 0,03 сек., подложените на опита хора обикновено забелязвали първото, но не винаги. Периодично второто облъчване било забелязвано преди първото! "Ако на мозъка оказват въздействие няколко стимула, то при възприемането им неговите части влизат в съревнование едни с други, ето защо реакциите на мозъка са абсолютно непредсказуеми", обясняват учените. В различни ситуации промените на времето за ответна реакция можело да доведат до различни действия. Може би, непредсказуемостта на мозъчните реакции лежи в основата на креативността, доколкото случайността намира израз в новите типове поведение, новите идеи, съставна част от процеса на изследване.

Правото да бъдеш себе си....


40 основни права на всеки човек, формулирани от Сю Бишоп

Сю Бишоп (Sue Bishop) е психолог, декан на университета College of Nursing & Health в Северна Каролина, специализира се в методиките за развитие на асертивност. (Асертивността е форма на поведение, при която демонстрираш твоето самоуважение и уважението ти към другите. Тя се основава на философията за личната отговорност и съзнанието за правата на другите хора. Асертивното поведение отразява разбирането за личната ценност на всеки - своята и на другите хора като отделни индивиди.)

Повечето материали, посветени на самоутвърждаването, изброяват личните права с известни вариации, в зависимост от авторската интерпретация на темата. Тези права не са записани върху каменни скрижали, нямат непреодолимата сила на закон, това са правила, основани на здравия смисъл, които помагат в саморазвитието на човека и укрепването на междуличностните взаимоотношения.

Важен момент, който следва да се помни е, че ако вие имате някакво право, другият човек има точно същото право. Например, ако вие имате право да помолите за това, което ви е нужно. Другият човек има равно право да ви откаже или да се обърне към вас със свое искане. Ако вие игнорирате или грубо нарушавате правата на другия човек, това може да се смята за агресивно поведение. Ако игнорирате своите собствени права, вие не сте достатъчно уверени в себе си, вашето поведение е пасивно. Твърдата "система от права" е построена на взаимно уважение на потребностите, мненията и чувствата един на друг.

Основното правило, от което произтичат всички останали лични права, може да бъде формулирано много просто: вие имате право на окончателно решение относно това, какъв сте и какво правите.

Вашето решение не зависи от ролята, която играете в живота, от това какво очакват от вас околните, как вие си представяте, че трябва да постъпите. Това право е приложимо към всяка област на живота - бизнес, обществена и лична сфери.

Лесно е да се каже, просто е да се съгласите, че вие имате право да изказвате своите потребности и да установявате своите собствени приоритети, за да имате пълната отговорност за всеки аспект на своя живот, но вероятно това не е толкова лесно да бъде осъществено на практика. Помислете малко какво означава това. По всяка вероятност в началото за това ще бъде необходимо да промените своята концепция за личността. Не по-малко трудно е да се признаят правата на другите хора.

Независимо че съществуват широко известни права на човека, за които се говори в много книги, включително и в онези, посветени на самоутвърждаването, темата може да бъде развита в много различни варианти. Представям ви списък от 40 основни права. Някои от тях могат да ви се сторят сложни, но всяко има своята сфера на приложение.

Би било полезно да споделите вашите съображения по повод следното упражнение с някого от вашите приятели или колеги. Това ще ви помогне да определите онези малко разлики, за които говорим и да установите областта на приложение на всяко от правата във вашата индивидуална ситуация.

УПРАЖНЕНИЕ

Помислете за изброените по-долу права, формулирани въз основа на разработките на няколко автори. Анализирайте поотделно всяка точка, отбележете онези, с които изпитвате трудности. Например, ако ви се струва лесно да помолите за това, което ви е нужно, дали в повечето случаи става дума за вашия началник, подчинен или приятел, дали ви е трудно да го направите с вашия партньор, родители или деца. Или може би намирате промените по-скоро за плашещи, отколкото вдъхновяващи. И въпреки че всеки човек има право да се променя и развива, съществуват такива елементи във вашата личност, които ви дърпат назад. Или може би позволявате на другите хора да спъват вашето личностно развитие.

Основни права на всеки човек

1. Да бъде приеман като равен, независимо от пол, расова и национална принадлежност, възраст и физическо състояние.

2. Да бъде уважаван.

3. Да взема решение как да прекарва времето си.

4. Да помоли за това, от което се нуждае.

5. Да пита за мнение относно своята производителност на труда, поведение, облик.

6. Да бъде изслушван и възприеман сериозно.

7. Да има собствено мнение.

8. Да се придържа към определени политически възгледи.

9. Да плаче.

10. Да прави грешки.

11. Да казва "не", без да изпитва чувство на вина.

12. Да отстоява своите интереси.

13. Да установява своите приоритети.

14. Да изразява своите чувства.

15. Да казва "да" на самия себе си, без да се чувства егоист.

16. Да променя своето мнение.

17. Понякога да преживява неуспех.

18. Да казва "аз не разбирам".

19. Да прави заявления, не изискващи доказателства.

20. Да получава информация.

21. Да има успех.

22. Да отстоява своята вяра.

23. Да се придържа към собствена ценностна система.

24. Да има време за вземане на решения.

25. Да поема отговорност за собствените си решения.

26. Да има личен живот.

27. Да признава незнанието си.

28. Да се променя/развива.

29. Да избира дали да се включва или не в проблемите на другите хора.

30. Да не носи отговорност за проблемите на другите хора.

31. Да се грижи за себе си.

32. Да има време и място за уединение.

33. Да бъде индивидуалност.

34. Да иска информация от професионалисти.

35. Да не зависи от одобрението на други хора.

36. Да съди сам за собствената си значимост.

37. Да избира как да постъпва в определена ситуация.

38. Да бъде независим.

39. Да бъде себе си, а не онзи, когото околните искат да видят.

40. Да не се оправдава.

Надявам се, че вече сте започнали да се вглеждате в онези области на живота, където не използвате правата си или където ви манипулират или не ви дават да се развивате. Трябва да призная, че това упражнение е дълга и сложна работа върху себе си, но тя ще ви помогне да определите къде да съсредоточите силите си и да си изработите нови навици за самоутвърждаване.

Изясняването с кои личностни права имате трудности е само първата част от задачата. Помнете, че другите хора имат точно същите права.

Отново прочетете списъка. Какви права на други хора нарушавате? Как манипулирате други хора, за да освободите пътя си от тях.

Например, като шеф никога ли не сте карали подчинените си да се чувстват неуютно, когато казват "не разбирам" или са молили за информация, с която вие безусловно сте разполагали? Предоставяте ли на своя партньор място и свобода за развитие на личността? Очаквате ли от хората нещо определено, защото те играят една или друга роля в живота ви? Давате ли право на другите да ви откажат, когато ги молите за нещо, без да искате обяснение или да очаквате оправдания, без да настоявате за извинение за отказа им?

Помнете, че самоутвърждението има две страни - уважение правата на другите хора и съблюдаване на своите собствени права.