Берия - вярното куче на Сталин

От 1953 година до рухването на комунизма през 1989-1991 Берия е символ на злото и репресиите по времето на Сталин. Роден е на 29 март 1899 година в село Мерхуели, Абхазия. Бил отличен ученик. Имал отличен естетически вкус, умеел да живее стилно, в елегантен комфорт. Говорел тихо и се изразявал пестеливо. През март 1917 година станал член на Болшевишката партия. Бил фронтовак и нелегален. През есента на 1919 постъпил в контраразузнаването на Азърбайджанската република. Десетилетия по-късно го обвиняват, че е свързан с азърбайджанските националисти и дори с английското разузнаване. Той обяснявал, че е постъпил на работа в азърбайджанското контраразузнаване по указание на комунистическата партия. От 1920 година става ръководител в ЧеКа (Чрезвычайная комиссия по экспроприации буржуазии и улучшению быта рабочих). Проявява се като безкомпромисен в Кавказкия регион. От 1931 година започва работа в партийния апарат. През есента на 1933 година Сталин се запознава с Берия по време на разходка с катер в някакво езеро. Внезапно от брега се чуват изстрели. Стреля се по посока на катера. Берия се хвърля и закрива с тялото си Сталин. Има подозрения, че това е сценка, подготвена от самия Берия. Изглежда е имала значение за по-сетнешната му кариера.

През средата на трийсетте години ръководи репресиите в Кавказ, като лично участва в разпити, мъчения и екзекуции. На известния грузински композитор и диригент Е. С. Микеладзе лично пробива ушите. От 1938 година е заместник на наркома (министъра) на вътрешните работи на СССР (НКВД), а няколко месеца по-късно става нарком и шеф на органите за сигурност (Главное управление государственной безопасности). Започва чистка в НКВД, уволнява всеки пети, назначава на ключови места свои приближени. Организира депортацията на неизброимо число хора от западните райони на Белорусия, Украйна и Прибалтика. Организира разстрела на полските офицери в Катин. Наред с НКВД, започва да отговаря в правителството за горската и нефтената промишленост, за цветната металургия и речния флот. От началото на войната отговаря за въоръженията и боеприпасите. През 1943-44 ръководи изселването и разпиляването по Сибир на българи, чеченци, ингуши, карачаевци, балкарци, калмики, кримски татари, месхетински турци, кюрди и др.

Берия и Сталин садят дърва

От юли 1945 година Берия става маршал, а от март 1946 година - член на Политбюро През декември 1945 година, когато Сталин е притеснен от американската бомба, Берия е освободен от НКВД и назначен за ръководител на съветския атомен проект. Преди него с бомбата се занимавал Молотов, който се оказал муден. "Смяната на ръководството имала незабавен ефект" - административните способности на Берия и неговата енергичност бързо придвижили работата напред. Той е умел и ефективен. Включва в строителството и в урановите мини милиони затворници от ГУЛАГ. На 29 август 1947 година експлодира първата съветска бомба. Съветският съюз вече има атомно оръжие.

Берия на погребението на Сталин

.През 1952 година Сталин се разпорежда да започне разследване на Лаврентий Берия. Това е свързано с подозрението, че е агент на английското разузнаване, който е внедрен, "за да заеме лидерския пост в партията и държавата, да извърши военно-фашистки преврат, да реставрира капитализма в Съветския съюз, да доведе до неговия разпад и да го превърне във второстепенна държава, суровинен придатък на развития капиталистически Запад."лед смъртта на Сталин Берия става първи вицепремиер и министър на вътрешните работи. Държи реч пред гроба на Сталин, очевидно без скръбни нотки, в която казва, че ще се гарантират правата и свободите на всеки гражданин, така както са утвърдени в конституцията. Сред останалите членове на Политбюро се създава впечатление, че той наистина се кани да го направи. За няколко месеца развива бурна реформаторска дейност - по негова инициатива е обявена мащабна амнистия (освободени са почти един милион задържани), прекратена е антисемитската кампания, смекчен е паспортният режим, ГУЛАГ преминава под управлението на Министерство на правосъдието, започват реабилитациите на жертвите на репресиите.
В Грузия прави министри хора, които са извадени от затвора. А в затвора са били вкарани от него, докато Сталин е бил жив. Започва замяна на шефовете на НКВД в Украйна, като на мястото на руснаците поставя украинци. Пише остър доклад за репресиите в Западна Украйна и нейната русификация. Призовава да се използва украински език. Чрез Униатската църква в Западна Украйна се опитва да нормализира отношенията между Съветския съюз и Ватикана. Прави стъпки за нормализация на отношенията с Югославия. Разпраща паметни записки до Белорусия, Литва, Латвия и Естония, с които отзовава руснаци, заемащи високи постове, и на тяхно място поставя местни кадри. Призовава да се ползва националният език за официални цели. Във всички републики действа по начин, с който укрепва неруските малцинства.

Започва да расте авторитетът и популярността на Берия. Останалите ръководители на КПСС са смутени и изплашени. Заговорът против него се плете от Хрушчов. Той е в изгодната позиция. Берия го подценява.Един ход на Берия решава въпроса. Той предлага и налага на съветското ръководство документ за Източна Германия.В ГДР започват кадрови и други промени, които стават детонатор на натрупаното недоволство - на 16 юни (десетина дни след началото на промените) работниците излизат на улицата. На 17 юни цяла Източна Германия е обхваната от вълнения, в които се издигат политически искания. До обяд на 17 юни съветските танкове са принудени да излязат от казармите и да потушават въстанието. Берия е обвинен за кризата. Заговорът срещу него, започнат от стремящия се към върха Хрушчов, набира нова сила.

Девет дни след въстанието в Германия Берия е арестуван на заседание на президиума на ЦК на КПСС от нахлули в залата военни. Протоколът от това заседание е изчезнал, разказите на присъстващите са противоречиви, а синът на Берия твърди, че баща му е арестуван в къщи.Берия е силово задържан, изолиран и отвлечен от група заговорници организирани от Хрушчов. Те укриват Берия няколко дни. Няма никакво решение на легитимен съветски и партиен орган за това. Няма решение на длъжностно лице. Със същите силови средства те изолират приближените на Берия. След три дни - на 29 юни се провежда ново заседание на президиума, на което вече се приема решение: "За организацията на следствието в делото за престъпната, антипартийната и противодържавната дейност на Берия". С това решение неговото отвличане все още не е "арест". По действащите тогава съветски закони и партийни правила - президиумът не може да арестува, когото и да било. Пленумът на ЦК, посветен на този въпрос, се провежда от 2 до 7 юли. При пълно съзнание на присъстващите, че превратаджиите са извършили грубо нарушение на законите - пленумът единодушно решава, че Берия е "агент на международния империализъм".За да се предотврати вероятен опит за освобождаването му от вътрешните войски, в Москва са прехвърлени две армейски дивизии - танкова и мотострелкова. На 10 юли е оповестено официално, че е арестуван. На 24 септември заедно с шест свои съучастнвици Берия е обвинен "в заговор за реставрация на капитализма и господството на буржоазията". Казва се, че е британски агент, морално разложен, но за Големия терор от 30-те години нищо не се споменава.

На 23 декември 1953 година Берия е осъден на смърт по изцяло фалшифицирано обвинение и същия ден - екзекутиран. Заедно с него са разстреляни - министърът на държавния контрол В. Н. Меркулов, първият заместник-министър на вътрешните работи Б. З. Кобулов, началникът на контраразузнаването на съветската армия и флота С. А. Гоглидзе, министърът на вътрешните работи на Грузия В .Г. Деканозов , министърът на вътрешните работи на Украйна П. Я. Мешик и началникът на следствието по особено важните дела Л. Е. Влодзимирский. Всички са осъдени като шпиони и терористи.

Николай Тотков