„Бутугичак” е съветски трудово-изправителен лагер и е част от подразделението Тенлаг към ГУЛАГ. Лагерът фунционира от 1945 до 1955 година в Сибир край град Колима, Магаданска област. Печалната си известност този лагер носи от урановите мини, които са се намирали в него. Той е един от малкото „уранови лагери” за, когото истината излиза наяве. Бил е под № 12 в списъка на ГУЛАГ и към 1945 година 1204 човека са били внего, като от тях 321 жени. Самата мина е била една фабрика, която е разполагала и с ТЕЦ и отделни лагери за производство и обработване на рудата. Израдени са две селища, като едното е за военослужещите обслужващи лагера, а другото за лагерниците. Добива на уран започва през 1948 година. През февруари се изграждат лагери № 4 и № 5 или „Берлага”-крайбрежните лагери. В трите лагера вече се трудят 2243 човека. В самата мина”Бутугичак” все още се добива калай, но през 1950 година започва да се строй ВЕЦ, който да обработва до 100 тона уранова руда на ден.Към 1 януари 1952 година броя на лагерниците е 14790 осъдени на бавна , но сигурна смърт. Отделно е имало и лечебно заведение, което е извършвало опити с лагерници. Според различни източници поне 380 000 човека са загубили живота си в този лагер за десетгодишното му съществуване Средната продължителност на живота на един лагерник била едва няколко месеца и то главно заради факта, че уранът се добивал без никакви предпазни средства. С годините добива на уран спада и след политическите промени през 1955 година лагера е разформирован.
Самото селище, където е бил амината дори не е изброено след изоставените такива все едно никога не е съществувало. До него и сега се стига трудно по път през пресечена местност, а в близост до него се забелязва изоставена заради високите нива на радиация птицеферма. Мястото е известно като „Долината на смъртта”. Името му дава местното население, което забелязало, че сърните, които мигрират през този район умират. Първо им опадала козината по краката, а след време и те загадъчни измирали.
Пътят към лагера |
Разсекретени кадри от НКВД |
Няма коментари:
Публикуване на коментар