Наближават избори за народни представители и евродепутати 2009. След двадесет години преход, кой знае защо наричан демократичен и цивилизован, май е редно да попитаме българските политици за качеството на прехода, за излъганите илюзии, за липсата на вяра в едно по-добро бъдеще.
Условията за живот в България стават все по- непоносими и зависими от различни фактори.
Дали политиците наистина мислят, че с остарели идеологии ще продължат да ни противопоставят, за да се облагодетелстват от нашия вот? Смятат ли, че някой им вярва?
Ние, българите на ХХІ в. вече имаме потребност да бъдем обединени, а не лъгани и противопоставяни. Да заживеем в справедлива държава, която защитава интересите на всички, поощрява или наказва според заслугите, гарантира равни права и задължения.
Защо се увеличава бедността?
Съзнава ли се, че безработицата е преодоляна за сметка на възможностите на икономическа имиграция? Или внасянето на вредни сурогати в храните и напитките се поощрява, защото иначе колбасите, млякото и напитките ще станат непродаваеми.
Не е ли обидно всичко това? Не е ли обидно, че тези, чиито напукани ръце ни завещаха прогресираща, икономически развита държава са принудени да събират отпадъци, да стоят с часове пред кабинетите на изучени с техните пари лекари, юристи и чиновници без да получават полагаемото им се, да усещат върху гърба си дивия капитализъм, наричан пазарна икономика.
Най- болезнено възрастните и средното поколение губят смисъла на живота, усещат се непотребни и виновни. Как да обясним, че предприятията са продадени, реституирани или заграбени по сложната схема на работническо- мениджърската приватизация от неясен субект, който нагло се усмихва от криминалните хроники или в компанията на видни политици и държавници.
Плодородната българска земя е обезценена. Горите се топят необратимо. Нищетата кара хората да продават на безценица, като обогатяват спекуланти и мутри.
Привлекателните морски и планински курорти също станаха тяхна собственост. Дивечът и рибата със законодателни похвати са разпределени в дар на близки до властниците мераклии с неясен произход на капитала. Занемарената екологична политика води до необратими промени в природата, в средата за живеене.
Трудът на инициативните стопани се ограбва. Никой не гарантира живота, честта и собствеността на гражданина.
Българските производство и пазар станаха неконкурентни, прогонихме в чужбина квалифицираната работна ръка, станахме зависими от политически и икономически сътресения. Учителите стачкуваха. Вместо обещаното им подобряване на условията, след съкращенията в сферата на образованието май окончателно си тръгнаха повече от 8000 души. Това означава закрити училища, паралелки, средновековна безпросветност в бъдеще. Нищо не остана от училищната ни традиция. Разнородни учебници, писани от печалбари, пропагандатори на чужди идеи и знания сякаш умишлено превръщат учащите в немислещи същества.
Часовете по български език, литература и история не внушават национална гордост и традиции, не внушават самочувствие и не възпитават ценности. Достъпността на физическата култура и масовия спорт, върховите достижения на висококласните спортисти останаха спомен. Спортните клубове и бази мизерстват. В спорта, особено във футбола навлиза политиката. Неясни субекти, овладели клубове и федерации създават радикални младежки агитки, които често и бързо се превръщат в бойни отряди. Те освен че обслужват интересите на своите “босове”, насаждат нетипична култура и поведение, рушат обществения ред и законите.
Хората от системата за висше образование и наука масово са засегнати от неправилността на реформите. Заплащането убива самочувствието им, не осигурява усъвършенстване и самостоятелност, а пенсионирането ги изхвърля направо на дъното на обществото с жалки приходи. Селата са обезлюдени, стопанските земи и комплекси разграбени. Техника, поливна мрежа, пътни комуникации и други съоръжения са унищожени.
Местните образователни и културни центрове пустеят и се рушат. Младите хора търсят шанс в големите градове и чужбина, където жертват своите морал и ценности. Набързо се появиха напористи “юпита”, които включени в националната ни политика или управление се оказват взривоопасни.
В ежедневието си се сблъскваме с несигурност и неправди. Познатите от миналото престъпни групировки се водят официално за изчезнали, но босовете им увеличиха своите капитали и влияние, овладяха апетитни парчета от икономиката, все по- открито инвестират в политиката. Подрежданите в по- ниските етажи на престъпната йерархия се еманципират все повече и пораждат нови заплахи.
Липсата на механизми, равни отговорности и единодействие между властите пораждат размяна на обвинения. Крадецът, измамникът, грабителят имат всички шансове да останат ненаказани, което ги поощрява за нови престъпления, позволява им с придобитото по престъпен начин да заемат по- високи обществени позиции.
Вина за това има политико- олигархичния елит, в който доминират взаимно заинтересовани от хаотична и слаба държава. Системата за сигурност е разбита от необосновани реформи. Политическата конфронтация изхвърли огромно число подготвени и честни професионалисти от органите за сигурност и обществен ред, следствието, прокуратурата и съда.
Хиляди секретни сътрудници, станали такива основно по патриотични подбуди бяха обругани, а имената им по умишлено позорящ начин станаха обществено достояние. Така държавата и обществото предадоха тези, които са се клели да им служат. От МВР през годините на преход бяха уволнени около 60 хил. души. Почти толкова е и числото на уволнените от МО. Повечето от тях са осъдени морално и социално, без да могат да разпознаят свой представител и защитник в лицето на досега съществуващите политически партии.
Вина за това носи сегашният политически елит. Традиционната система за военна подготовка и служба в страната беше отменена, войските съкратени до нивото на военно- полицейски контингент. Държавата ни е без ресурс и организационен модел за отблъскване на външна заплаха. Защитата на Отечеството като дълг и чест за всеки български гражданин беше отменено. Младежите не получават елементарни знания, подготовка и култура, свързани с тези потребности. Дисциплиниращата и възпитателна роля на войнишката служба трудно може да бъде заменена. Разрушената система за формирането на младите личности епидемично изражда младото поколение, застрашава възпроизводството, поставя под въпрос оцеляването ни като нация.
С досегашните политически програми и закони българските граждани остават незащитени. Живеещите в други страни, с изключение може би Турция, са изключени от обществено- политическия живот на българската общност. Политическият и управленски елит непрекъснато потвърждава своята недобросъветност и некомпетентентност.
Като контрапункт е необходимо обществено и национално обединие за провеждане на нова политика, с нов морал и мерки за въстановяване на българската държавност, базирани на обществено обсъждане и съгласие.
Всеки български гражданин има право на пълноценен живот в собствената си страна.
Необходимо е изолиране от политиката и управлението на псевдоелита. Напразни са илюзиите, които се пораждат от популизма и пропагандата на новопоявили се формации, които всъщност са създадени и подпомагани, за да крепят и спасяват статуквото. Традиционните партии, родени с компромисите на Кръглата маса изиграха своята роля, изразходваха своите ресурси.
Единствената мисъл на роденият от тях елит е да се възпроизвежда, като умело продължава да маневрира и представя своя личен интерес за национален и обществен. Прикрити в различни партии, те нямат нищо общо с техните исторически традиции и цели, с имената, ценностите и идеологиите им.
Поради това единствено възможно и реално отговарящо на интересите на дължавата и обществото може да бъде обединение около общочовешки ценности, демократични традиции, историческо наследство, единно възприемане на достиженията на национално- освободителните и революционни борби, приноса към тях на други страни и народи.
Едно нагло малцинство тласна България в началото на прехода по пътя на конфронтацията на основата на измисления конфликт комунизъм – антикомунизъм.
България има своите обединяващи ценности традиции и памет. Поколения социалдемократи, комунисти, земеделци, представители на по- малки партии и просто патриоти са давали своя принос.
Трябва обективно да бъде оценено участието в антихитлеристката съпротива, съграденото през втората половина на миналия век, градивния принос на всеки, взаимната толерантност и традиции в отношенията между източното православие, католицизма и исляма.
Такъв подход ще утвърди принципите на справедливост, солидарност, равенство, републиканизъм и патриотизъм и позволи да се преодолеят последиците от кризата.
Някои се опитват да задържат развитието на обществено- политическите отношения, да съхранят статуквото. Този процес създава сили на конфронтацията, разкъсва обществото, обезсмисля труда на поколения българи, разделя и застрашава нацията.
България беше предадена и ограбена главно по времето на управленията на самообявилите се за десни СДС и ОДС, но за това са виновни техните партньори от другия политически спектър, а не техните членове и симпатизанти, повярвалите на водачите си.
Пропагандирането, разпространяване и реализиране на политически идеи трябва да става в условията на реална демократичност, плурализъм и в резултат на законни избори, но сега ни е необходима общоприемлива стратегия, която да осигури пълна мобилизация на целия български народ.
Това е възможно около споделени идеи и ценности. На този етап е необходимо съхраняване и масовизиране на националното съзнание, култура и традиции, преследване на национализма, шовинизма, националното високомерие и ксенофобия.
Необходимо е обединяване независимо от принадлежността към различни социални слоеве, социално, образователно или имуществено положение.
Много важно е концентриране на усилията към постигане на реален граждански и политически диалог, обединяване около конституционализма, парламентарните традиции и представителство, осигуряване на целия национален ресурс в един нов и осъзнат процес.
Необходимо е формирането на ново, градивно и равнопоставено политическо пространство. Особено важно е постигането на свободно и справедливо общество, провеждане на политика за развитието на социална държава.
Вина за състоянието на България сега има само и единствено самоназначилият се и самоопределил се политически елит. Зад критиката на грешките от миналото се скриха личности, които далече надминават свалените от власт в зората на прехода по участието в нея, политиката и облагодетелстването. Раздирана от противоречия България лесно може да стане жертва. В региона на Балканите бяха разконсервирани исторически наслоени междунационални, международни и междурелигиозни конфликти. Свързаните с тях насилия рецидивират и се разпространяват твърде лесно.
Сега държавата и обществото са мамени и грабени от политически играчи, които тайно се договарят по основните насоки и приоритети на реформата.
Политическата конфронтация е удобно прикритие за овладяване и размяна на позиции и ресурси вътре в сегашния елит, при редуването му в икономическата и политическа власт. Липсва справедливост и прозрачност при трансформирането на собствеността в годините на преход. Елитът поддържа статуквото, за да прикрива съмнителни капитали и отношения, което прави невъзможно обединението около общонационални каузи.
Мръсните пари осигуряват обществената, политическа и управленска активност.
Средствата, позволяващи тези действия са трупани по криминален начин и с помоща на престъпните структури и групировки. През годините вместо да се провежда реална битка с престъпността се извършваха реформи в службите за противодействие срещу тях. Зад тях се осъществи криминална революция, която доведе до огромно по своята неправомерност и мащаб обогатяване на елита.
Услужливо сочените като лидери на престъпни групировки всъщност се превръщаха в неудобни свидетели и удобни мишени, обречени на санитарен отстрел. Така неправомерно забогателите си осигуряваха недосегаемост и бъдеще. Мафиотските структури доминират над законите и институциите, налагат правила и претендират за лично присъствие в политиката и управлението.
Лечение на държавата е възможно по хирургичен път. Предоставянето на правото на друг да се намеси в тях може да означава извличане на изгоди за друг, но не и за българските граждани и ибщество.
На този етап е необходима отговорна дискусия по обща за обществото стратегия за противодействие на корупцията и престъпността, за непопадане в новите власти на лица, обвързани с криминализацията на обществено-политическите норми. Само с максимално широк обществен консенсус ще бъде постигнато реализирането на нов проект- за преодоляване на кризата и утвърждаване на социалната справедливост и сигурност в държавата.
Безспорно трябва да се работи за възстановяване накърненото доверие към България. Нов тип отношения ще могат да възвърнат необходимото доверие в политическите субекти, които да станат носители на споделяни и желани ценности. Гражданите трябва да получат гаранции, че ще могат да упражняват своите конституционни права и свободи.
Държавата ще трябва да гарантира еднакво прилагане на законите, за да може обществото, съставено от съзнателни, солидарни и отговорни граждани да просперира. За постигането на всичко това е необходимо подменянето на политическия модел, като държавата и обществото бъдат поставени пред индивидуалните права и свободи. Само така ще постигнем формиране на солидарно общество, в което да се съчетават личният и груповият интерес.
Тихомир Стойчев
