ПАПИ БЪЛГАРИ НА ПРЕСТОЛА НА СВ. ПЕТЪР

арх. Слави Дончев

През 1991 г. В бр. 2 в. "Абагар" бе поместил статия под надслов Имало ли е папа българин? В известен смисъл въпросът е основателен, тъй като от историята е известно, че освен италианци, престолът на Св.Петър са заемали и французи, гърци, сирийци, африканци /копти/, испанци … Между тях обаче, не е известен българин. От съдържанието на посочената статия проличава, че всъщност става дума за Анджело Джузеппе Ронкалли, бъдещият папа Йоан ХХІІІ, който от 1925 до 1935 г. Е бил папски представител в България и в резултат на дейността му през този период получил известност и като “български папа”. Даже и след заемането на папския престол в 1958 г. , този изключителен и с най-висок сан духовник, не забравил до края на живота си в 1963 г. Смелият и добър български народ от двете страни на Балкана /вж. Споменатата статия, с.3/. Тъй като след броени месеци очакваме настоящия папа – Негово светейшество Йоан-Павел ІІ – да посети България, надяваме се, че на любознателния читател би било полезно и интересно, да узнае за съществуването на данн, според които папския престол е бил заеман не само от един, а може би от двама папи българи.

Какво представляват данните, които ни позволяват да изкажем горното предположение?

Добре е, че от древността и средновековието хронистите са ни завещавали писмени данни за историята и културата на различни народи. В тях се срещат и имена на техни владетели и родове, дати за забележителни събития … Те именно съдържат данни, които могат да бъдат полезни на по-късните изследвачи в определена област на научното дирене.

На италианския проф. Винченцо д’Амико на когото са били известни исторически свидетелства за неколкократните, мирни заселвания на Булгари в Италия от 568 г. В течение на почти цял век,* е направил впечатление изключителната продуктивност на етнонима Булгар в италиянската топонимика и ономастика до днес. Дотолкова, че през 1941 г. Той изчислява на тяхна основа три милиона италианци – съвременници за потомци на булгарски родове! Призовава, да се изследва значението на същите за историята и културата на съвременното му италиянско общество.

Съществуват обаче и данни, които проф. д’Амико не е познавал, но които също биха били полезни, по наше мнение, в тази насока. Така арабски хронисти от 9. – 10. В. Наричат старобългарите от двете страни на р.Дунав Борджани, а в географските си карти от 9. – 12. В. Надписват страната им Борджан. Става дума за България от времето и след кан Крум, обхващала и съвременните Молдова, Румъния, Унгария, т.нар. Отвъддунавска България. Оказва се, че днес следа от името Борджан е макротопонимът Добруджа! Също следа са, според нас, съвременните български фамилни имена Борджиев, Бурджев и може би Буруджиев! А прозвището на Васил Борджука от българския юнашки епос? Но какъв е всъщност произходът на името Борджани? Откъде арабите именно го знаят?

Изследвачи в различни области на науката са правили опити да издирят, локализират и изследват ранните поселища на т.нар. “прабългари”, т.е. булгарите, в Централна Азия от период на мобилен бит и култура до Великото преселение. Това са територии от съвременните Зап.Монголия, Изт.Казахстан, Алтай. Тук отрано е бил известен родът Дуло, а днес и народ Дулати. Името Булгар/Булгари е затруднявало китайските хронисти и ние не го откриваме днес в техните династийни истории, но за техния род и за тяхното присъствие в региона до Великото преселение свидетелствуват живеещите днес в Бурятмонголия Булгати /макар преселени тук през 2 в. И вече асимилирани в течение на почти 2000 г.!. Също днес в Монголия са известни област, град, планина и река с имена Булган, което езиково е равно на Булгар. Булгар се нарича и връх в планинската верига Тян Шан, с връх Кан Тенгри. Съществено е, все в тази насока, че в някои области на Монголия днес са известни и етнографски групи Борджигин! И в двата случая се е запазил до днес в Централна Азия спомен за имената,, с които те впоследствие са известни на съседи и хронисти в Европа още през ранното средновековие.

Дали по време на експанзията им на изток в Средна, към Централна Азия, арабите са се добрали до данни, позволили им да свързват Булгари и Борджани? Дали между двата етноса е имало генетична връзка? Дали Борджаните са били коляно от Булгарите? Отговори на тези въпроси, в съществуващите данни не можем да открием. По-важно за нас обаче , в тази насока, е обстоятелството, че още през ранното средновековие Булгари и Борджани са били заедно в Европа! За Балканския п-ов това свидетелствуват арабските хронисти. В Италия, наред с лични и фамилни имена производни от етнонима Булгар, откриваме и лични такива, водещи произхода си от етнонима Борджан: Борджио, Борджини, Борджиано, Борджиати, Борджоли, Барджоли, Ламборджини и др. Вероятно с подобен произход е и името на фамилията Борджиа/Борджа, дала през 15 в. На Светия престол в Рим двама папи! Калист ІІІ и Александро VІ.

Наистина родът Борджа води произходът си от Арагон, Испания, но след различните данни за проникването на Булгари в Зап.Европа, включително в Германия и Франция, още през първите десетилетия на 5 в., всяко съмнение по повод казаното следва да отпадне. В негова подкрепа има и други, макар и косвени данни . Така от Алтай до Испания и даже до насрещния й бряг в Африка – тогавашното Вандалско кралство – музикалният струнен, щипков инструмент тамбур е известен навред с имена, производни от етнонима Булгар: Булгарь, Булгари, Булгария, Булгаре, Бугария, Тамбур булгари … И днес в Испания тамбурата се нарича Булгарина!

/защо ли българските музиковеди и диригенти на фолклорни състави не я наричат с това име?/. Вероятно по ъщото това време във Франция са се заселили и родоначалниците на фамилията дьо Кубертен **, свидетелтваща с името си за връзка с Булгари, у които се среща името Кубер -–кан Кубер, брат на кан Исперих и основател на Керамисийска, или Вардарска България***. Както и името на кан Кардам, двете имена се срещат в древноиндийската, индуистка митология – Кубера и Кардама – и са най-ранните писмени свидетелства за изключителното влияние от Субконтинента и европейската топонимика и ономастика.

След гореизложеното следва да уточним, че двамата папи Борджа са били не от български , а от булгарски произход. Но тъй като, от една страна, Булгари и Борджани са обитавали в едно и също време Центр.Азия заедно до Великото преселение, а от друга, в ранносредновековна Европа впоследствие ги откриваме отново заедно в едни и същи региони и време, и като вземем предвид, от трета страна, че и арабите наричат Българите на Балканския п-ов Борджани, то до евентуалното откриване на нови данни, ще приеме двамата споменати папи за Българи****.

И така в отговор на въпроса в заглавието на отбелязаната в началото статия на в.Абагар Имало ли е папа Българин?, можем да отговорим с увереност да, имало е и то двама папи българи – Калист ІІІ и Александро VІ. За по късния от двамата – Александро VІ /1492 – 1503 г./ и за родствениците му, обикновено се помнят по-маловажни подробности, но не и обстоятелството, че както сам той, така и синът му Чезаре, са били радетели за политическо обединение на разпокъсаната по това време на враждуващи помежду си градове – републики Италия.

За горяните и...забравата

Забравената съпротива: Горянското движение и горяните (1944-1956 година)

Даниела Горчева

“Напротив, днешната наша свобода има безбройно число мъченици… …но на малцина са тия известни, на малко от тях се знае где почива свещеният прах, нищо не е направено, за да се увековечи тяхната памет, когато отечеството им, за което са станали жертва, свободно е днес.”

Захарий Стоянов, “Записки по българските въстания”

Всепризнато е твърдението, че българите, за разлика от германци, унгарци, чехи и поляци, нямат своята революция срещу съветския режим и комунистическата власт… Истината обаче е съвсем различна. Българите не само че оказват съпротива, но всъщност са ПЪРВИТЕ в Източна Европа, които се вдигат на бунт.

До днес се смята, че първото въстание срещу съветския режим в социалистическия лагер е в ГДР през 1953 година. Първата масова въоръжена съпротива обаче започва още през 1944 година и е в България и не само е първата, но е и най-упоритата и най-продължителната.

За съжаление тази съпротива остава почти неизвестна, а нейното изследване и популяризиране би ни освободило от позорния мит, че само ние, българите, не сме се бунтували срещу наложения от Москва режим.

Горяните

Горянското движение възниква като спонтанна съпротива срещу съветизацията на България и срещу съпровождащия я комунистически терор и започва още през есента на 1944 година, когато Червената армия нахлува в нашата Родина.

В първите месеци след 9 септември са избити или “безследно изчезнали” близо 30 хиляди души и в отговор на заливащите страната репресии в Балкана излизат стотици хора – понякога цели семейства. Общо горяните и техните помагачи са около 10 000 души. Самите горяни са около 2 000, а разкритите нелегални организации – над 600. В движението се включват най-различни прослойки на българското общество. Според един доклад на Държавна сигурност от 1951 г. сред въстаниците имало стотици земеделци, националисти, бивши комунисти, бивши полицаи, троцкисти и анархисти, бивши офицери, членове на ВМРО…

Горяните се сражават с комунистическата власт от 1944 до 1956 година. Горянски чети действат из цялата страна – 28 по-големи чети, множество по-малки и дори 160 горяни, които се сражават поединично. Други 52 чети влизат от чужбина – наричани от социалистическата пропаганда диверсанти, а всъщност български емигранти, които се връщат в България да се сражават срещу комунистическата власт с надеждата, че това ще подтикне Запада към война за освобождението на Източна Европа.

А до потушаването на Унгарското национално въстание от съветските танкове и пасивността на Запада хората от страните в Източна Европа живеят с надеждата, че това освобождение е много близко. През 1950 г. СССР и САЩ се сблъскват индиректно в Корейската война. Съединените щати заемат все по-рязка позиция спрямо нарушаването на човешките права зад Желязната завеса и през 1950 скъсват дипломатическите си отношения с България. В началото на 1951 г. Труман заявява, че Съединените щати са готови да воюват в защита на Европа, а Конгресът одобрява изпращането на американски войски в Европа.

В същото време в България е в ход отнемането на земята, а съпротивата е повсеместна: селяните бягат в гората при идването на комунистическите агитатори за ТКЗС, стотици са бегълците през границата. В много села хората масово напускат ТКЗС и се опитват да си върнат инвентара и добитъка. Тези опити преминават в селски бунтове и сблъсъци с милицията. Стълкновения има и при издължаването на държавните доставки. Непосилните задължения в селскостопанска продукция, която частните стопани трябва да предадат на държавата, предизвикват многобройни женски бунтове. “Защо ни отнемате хляба и го давате на руснаците”, питат насъбралите се стотици жени. “Долу ТКЗС”, “Долу комунистите”, са виковете на женските протести, докладвани на компартията.
В тази обстановка се подготвя всенародно въстание срещу комунистическия режим.

Разпокъсаната съпротива на горянските чети започва да се координира от радио “Горянин”. В края на май 1951 то съобщава, че в сливенския Балкан се сформира въстаническа армия и хора от цялата страна тръгват натам. Комунистическата власт е уплашена не на шега. 13-хилядна армия от милиционери и войници обгражда Сливенския Балкан, за да попречи на въстаниците да се присъединят към четата на Георги Търпанов (2). Стотици са арестувани, а някои са разстреляни на място без съд и присъда.На първи и втори юни 1951 година 106 горяни от четата на Георги Търпанов водят сражение срещу 6-хилядна армия от милиционери и войници в Сливенския Балкан. След 48-часова престрелка четниците разкъсват блокадата и се изтеглят. Командирът им получава 12 огнестрелни рани, но въпреки това успява да изведе хората си на безопасно място. Загинали са 40 горяни, но въстаниците успяват да изнесат всички свои ранени. Няколко седмици по-късно четата на Търпанов е преустроена и готова да се впусне в нова битка.

Паметникът на Съветската армия в София е издигнат като предупреждение и заплаха

Операцията срещу горяните се води лично от Вълко Червенков и Георги Цанков, министър на вътрешните работи, които пристигат в Сливен и стават свидетели на най-позорната загуба на милиционерската държава. Битката със сливенските горяни дава на българските комунисти да разберат, че въпреки жестоките репресии и масовите убийства без съветската армия те няма да удържат властта. Това не е учудващо – комунистите нямат обществена подкрепа. На 9 септември 1944 година те са едва 25 хиляди (след 9 септември набъбват до 250 хиляди), а земеделците са 750 хиляди, които, дори след забраната на партията, екзекуцията на лидера им Никола Петков и концлагерите за членовете на партията, продължават да са сериозна политическа опасност за комунистическия режим. Уплашен от съпротивата срещу компартията, Вълко Червенков отправя недвусмислено послание – издига в центъра на София заплашително огромен, зловещ паметник на Червената армия. Първоначално паметникът е бил замислен като малък монумент на загиналите във Втората световна война, но вместо първоначалния проект е издигнато днешното чудовищно съоръжение като комунистическа заплаха и предупреждение към българите, че битката им е безсмислена, защото БКП винаги може да повика на помощ Червената армия.

И днес този паметник все още заплашително размахва шпагин в центъра на София, за да могат днешните комунисти да има къде да изразяват своята благодарност към армията-окупаторка, с чиято решаваща помощ получиха властта през 1944 и я задържаха половин век.

В началото на 50-те ръководството на компартията създава специален отдел ХII към Държавна сигурност за борба и ликвидиране на горянското движение с поделения към окръжните управления на МВР като залага на създаването на агентурна мрежа. Голяма част от горяните са заловени и избити без съд и присъда, благодарение на агенти на ДС. Предателите и доносниците се оказват изключително важни за “народната” власт в борбата й срещу народа на България.

Светът научи за въстанието в Източна Германия през юни 1953, за Унгарската революция през 1956, за Пражката пролет през 1968, но кажи-речи никой не е чувал за съпротивата на българските горяни.

Защо тази продължителна съпротива остава неизвестна?

Причината е проста и грозна. Докато в Унгария, Чехия и Полша комунистите подкрепиха националното недоволство и то се превърна в мащабна революция срещу съветския режим, то българските комунистически властници за разлика от немските, унгарските, чешките и полските не подкрепиха борбата на своя народ, а застанаха на страната на чуждия агресор. След което се постараха да направят всичко възможно и споменът за съпротивата на горяните да изчезне, а дезинформацията е специалитет на комунистическата Държавна сигурност. Постараха се да внушат, че българите не са се съпротивлявали. Защото иначе трябваше да признаят, че са сломили съпротивата на българския народ като верни оръдия на Съветския съюз.

И именно на престъпната ДС, оказа се, е служил и днешният български президент Първанов с агентурен псевдоним Гоце, който не само не потъна в земята от срам, а нагло се кандидатира за втори мандат.

Българските комунисти бяха не само национални предатели и позорни слуги на Москва, но не се свеняха да потърсят “братската” помощ на окупаторите, за да смажат собствения си народ, в името на когото уж управляваха.

Не случайно и днес българските комунисти, запазили своите политически и икономически позиции, се боят като дявол от тамян от разкриването на архивите и пищят до небето, че това щяло да навреди на националните интереси.

Разкриването на архивите обаче ще извади на бял свят истината за националните предателства на комунистическата номенклатура, за чудовищните престъпления на комунистическата Държавна сигурност и на членовете на Политбюро срещу собствения им народ. Не националните интереси, а гузното комунистическо минало е заплашено от разкриването на истината.

Малцина от горяните оцеляват, повечето загиват в битките или заловени, са осъждани на смърт или убивани без присъда. Семействата им с десетилетия са преследвани и потискани.

Селянинът с мерцедеса

Знаете ли, кой е най-големият срам за българския депутат? Да гласува с чужда карта? Неее! Да отсъства от работа? Тц! Да го уличат в далаверка? Че кой се е добрал до кокала и не е откраднал?! Оказа се, връх на унижението и резил на резилите за нашего брата народния представИтел е...да смъкне задника си от меката седалка на служебния "Мерцедес" и да се качи на колело!

Така е, поради простата причина, че в огромното си мнозинство са тотални рапони и селяндури, комплексирани от неградския си произход. Те изпитват екзистенциален ужас от велосипеда, свързвайки го (под)съзнателно с тесните разбити улички, осеяни с едри буци говежда тор, по които са проходили. Селянинът с мерцедеса се стреми с цената на всичко да забрави, че е син на селянина с колелото.

За българския депутат, лъскавият служебен автомобил е символ на всичко онова, до което се е добрал с много компромиси и откровено подмъдуркване - власт, пари, престиж. Загуби ли мерцедеса - губи и тях. Да не говорим, че на велосипеда няма къде да се закачи синята лампа. На две колела, човек изглежда някак слаб в агресивния софийски трафик. Той трябва да приеме ролята на потенциална жертва и да се пази. Обаче Гуньо Гъсков (нека използвам Райко-Алексиевия персонаж) не е станал депутатин, за да се поти, да бъде слаб и доминиран от заобикалящата го среда. Напротив, тъкмо от това е дал мило и драго да се откачи и да лустроса простоватата си душица. Да не е на нивата с мотиката, а в кожения салон с "IPhone"-a!

Ето коментар по темата от председателя на висшия ни законодателен орган - Тетка Цачева (емблематичен пример за по-горе описания типаж, съвсем логично избрана да ги ръководи и представлява)

Що се отнася до ходенето на работа с велосипеди, тя каза, че това не е сериозно. Да тръгнат в София с велосипеди означава със сигурност да закъснеят за работа. На реплика на Лора Крумова, че в Стокхолм така правят, тя каза,че в Стокхолм правят и други работи, но тук не е Швеция.

Какво прозрение само - "в Стокхолм правят и други работи"! Точно така, Тетке, шведските избранници и работа вършат. А вероятно пък има и "работи", дето не ги правят. Като да участват в корупционни схеми, например.

Доктора

Гигантите от древността

И все пак, твърде възможно е да са съществували великани

В митовете и легендите на много народи по света се срещат предания за великани. Пирамидите в Египет и Южна Америка, както и мегалитите в Европа се наричали циклоскопически постройки в чест на еднооки великани. Дори и в официалната история съществуват някои потвърждения, че някога са съществували исполини.

Историкът Берос например, който е живял в древен Вавилон през 4-3 век пр. не.е. твърди,че на нашата планета са съществували три типа разумни същества - исполини, хора амфибии и обикновени хора. Берос не съобщава кога точно е започнала деградацията на великаните, но в един момент те започнали да угнетяват обикновените хора, били обвинени в людоедство, както и в инцест - блудно съжителство в родните си майки, сестри, дъщери, момчета и животни, не уважавали боговете и вършели всякакви безобразия, за което Бог се разгневил и изпратил на Земята Всемирния потоп.

Друго косвено потвърждение за съществуването на исполините са статуите близо до афганистанския град Бамян. Това са пет колосални статуи, първата от които с височина 52 метра. Според специалистите тя изобразява Първата раса, която нямала физическо тяло. Втората статуя, 36 метра, изобразява втората раса, третата - 18 м - увековечава Третата паднала раса , заченала Първата физическа раса, родена от мъж и жена. Статуята олицетворяваща Първата физическа раса е 5 метра висока и изобразява расата на атлантите. Последната статуя, малко по-висока от обикновен човек, изобразява Петата раса - съвременната. Смята се, че тези фигури са създадени от посветени от Четвъртата раса, които след гибелта на Атлантида са увековечили в камък историята на Човечеството.

Подобни сведения се съдържат в оригиналното произведение на ацтеките - ‘Кодексът Ватиканус’. Според този документ на Земята последователно са съществували четири човешки цивилизации. Първото поколение - расата на гигантите - измряло от глад, второто било унищожено от огромен пожар, третото поколение било отнесено от ураган с огромна сила, а хората се превърнали в маймуни. Четвъртото поколение загинало в резултат за всемирния потоп и едва след гибелта му се появило петото, съвременно поколение.

В легендите на древните инки също се срещат гиганти. Те доплували в страната им с огромни тръстикови салове. Пришълците били толкова високи, че дори най-високият индианец им стигал до коленете. Главите на великаните били огромни, косите - черни, очите напомняли големи чинии, а по лицата им липсвало окосмявне.

Освен легендите и писмените извори, науката разполага и с някои артефакти, косвено потвърждаващи съществуването на раса на гиганти. В Южна Америка, при разкопки, били открити огромни брадви, а в колекцията на Историческото общество на САЩ е представена огромна бронзова брадва с дължина 1 метър и тегло 150 килограма. Възрастта на находката е на 49 млн. години.

Изследователят на Африка Б. Дейвидсън описва африканските исполини - те били надарени с невероятна сила, с една ръка преграждали течението на реките, гласовете им били толкова гръмки, че достигали от едно село до друго. Когато някои от великаните кашляли, птиците сякаш били издухвани от вятъра, а когато ловували, убитите слонове и хипопотами носели на раменете си.

През 1912 година в южноафриканската провинция Трансваал, на платото Велд, била открита следа от човешко стъпало. Размерът му бил 1,3 м дължина и 76 см ширина. Този отпечатък от ляв крак на гигант бил вдлъбнат в скалата на 15 см.

Много по-рано,на остров Цейлон пък бил открит отпечатък на дясно стъпало , дълго 1,5 м и широко 80 см. Учените са изчислили, че такова стъпало може да принадлежи на човек висок 10,5 метра.

Според преданията на жители на остров Пасха, такива великани са живели преди 18 милиона години. В процеса на еволюцията обаче, те се смалили до 6 метра и именно тях изобразяват статуите на острова.

Последните археологически находки също потвърждават съществуването на великани. Археологът Саймън Дор открил скелет на великан, наранен от удар с камък. Възрастта на скелета била около 3000 години, а ръстът- 4 метра. В пещерите на Еквадор пък са открити 3,5-метрови скелети на гиганти, които са живели в страната на инките.

В началото на 2007 година британски палеонтолози били потресени от откритие в пустинята Гоби - скелет на човек, чийто ръст бил 15 метра. Скалата, в която били намерени останките била на приблизително 45 милиона години...

Постепенно се налага изводът, че съществуването на раса на гиганти е било възможно. А редица чуждестранни специалисти пък твърдят, че Йети, неуловимият снежен човек е потомък именно на тази раса...
Източник: www.teenproblem.net/news/s/21578.html