Свети Димитър (на гръцки: Άγιος Δημήτριος της Θεσσαλονίκης) е православен светец.
Роден е в Солун през 3 век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения - християнин. Когато родителите на Димитрий умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитрий обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.
Според източниците, при връщането си от поход от източната част на Империята, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитрий да се откаже от вярата си, но никакви увещанията не помогнали. Димитрий бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.
За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Според легендата, преди смъртта си Димитрий предал имането си на слугата си Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.
Мощите на светеца също били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Според преданието от мощите течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитрий Мироточиви. Паметници от 10 век споменават мироточивите му мощи. Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.
Чудотворната сила на Свети Димитрий е причина той да бъде почитан като покровител на град Солун. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят, но особено много от Балканите. Частици от неговите мощи се съхраняват в манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир.
В иконографията Свети Димитрий се изобразява като светец-воин. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение, или в иконите от царския ред на иконостаса - седящ на трон. В тези случаи обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След 16 век, заедно с други светци-воини, е представен като един от конниците на апокалипсиса - той язди червен кон. В тези изображения Свети Димитрий убива някакъв символ на злото. В много български икони неговото копие пронизва Василий II Българоубиец, турчин. В гръцката иконография често жертвата е българският цар Калоян, в Русия - татарин - т. е. формално злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в някакъв исторически етап и среда. Православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкования на иконографията, приемат, че жертвата на Свети Димитър е антихристът.
ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ, КОИТО НОСЯТ НЕГОВОТО ИМЕ!
