Свети Благоверен Княз Александър Невски

Светият благоверен княз Александър Ярославич се родил на 30 май 1219 г. в град Переяславъл. Детските му години преминали под грижите на неговите благочестиви и любящи родители - великия княз Ярослав Всеволодович и благоверната света княгиня Теодосия. За Александър знаменитият му баща бил образец за подражание, истински страдалец за руската земя, който положил душата си за нея. Младежът обаче не останал дълго под родителската стряха и грижи. Много рано се наложило да встъпи самостоятелно в житейското поприще.

След оттеглянето на баща му от Велики Новгород и неочакваната смърт на по-големия му брат младият княз трябвало да поеме ръководството на непокорните новгородци, които спечелил с ум, такт и мъдро управление. Редките му душевни качества привличали хората към него, а необикновената му телесна хубост поразявала всеки. В Новгород младият княз се сблъскал не само с трудните условия на живот. В годините на младостта му Господ изпратил голямо изпитание на цялата Руска земя. През 1223 г. от юг се появил страшен, неизвестен никому дотогава завоевател - татарите. След разгрома на южноруските князе при река Калка татарите се оттеглили, сякаш удовлетворени от тази победа, но 14 години по-късно се появили отново в руските предели, без да срещнат почти никаква съпротива. Предводителят им Батий опустошавал с ордите си едно след друго руските княжества. С това нашествие започнал тежък период в руската история. Татарите заели степите покрай реките Днепър, Волга и Урал до Черно и Каспийско море. Там хан Батий основал своето царство, наречено "Златна орда" и близо до устието на Волга построил град Сарай. Руските князе станали негови васали и при възцаряването си трябвало да пътуват до столицата на хана, за да получат право да управляват. Народът бил обложен с данък, който всяка година събирали специални чиновници. За Владимирски велик княз Батий утвърдил Ярослав II, а синът му Александър останал да управлява Новгородска област, която още била независима. Докато татарите застрашавали североизтока, северозападните руски градове Велики Новгород и Псков били заплашени от не по-малко опасен враг - шведите, немците и литовците. Под въпрос билане само политическата им самостоятелност и принадлежността им към руската земя, съществувала опасност да загубят православната си вяра. Западният враг дръзко посягал на тази вековна руска светиня, която не погазил даже езическият завоевател. Папата отдавна отправял призиви за борба със "схизматиците", за необходимостта със силата на меча да ги подчинят на католическата църква, а татарският погром предоставял благоприятна възможност. В лицето на благоверния княз Александър Ярославич обаче Господ поставил такъв могъщ и непобедим защитник на православието, против когото католиците не могли да сторят нищо.

Четири години след нашествието на Батий започнала упорита борба със западния враг, която не пресекнала през целия живот на свети Александър. Първи шведите предприели нападения, които било неочаквани за новгородците и ги заварили неподготвени. Княз Александър не се уплашил от дръзкото предизвикателство. Той търсел защита и помощ преди всичко от Бога. В новгородския храм на света София, Божията Премъдрост, с пламенна молитва и сълзи се обърнал към Господа, като Го молел да разреши спора му с гордия враг и да не предава Своето достояние в ръцете на нечестивците. Взел благословение от новгородския владика Серапион, заповядал на приближените си да раздадат милостиня на нищите и да изпросят молитвите им и излязъл при смутената си малобройна дружина. "Не в силата е Бог, а в правдата!" - с тези думи той ободрил за предстоящия подвиг своите другари. А в това време на ладии по река Нева многочислен враг се приближавал към столицата му.

За да укрепи защитниците на православната вяра, Господ им дарувал чудно видение. Един благочестив воин на име Пелгусий, който стоял на нощна стража, при изгрев слънце чул откъм реката шум на приближаваща се лодка. Помислил, че иде врагът и удвоил бдителността си. Гребците били обгърнати сякаш в мъгла, която скривала лицата им. Виждали се само двама витязи, които стоели изправени в лодката. Светлите им лица и одежди се сторили познати на Пелгусий. Изведнъж по-старият се обърнал към по-младия и му казал: "Брате Глебе, заповядай да гребат по-бързо, та скоро да се притечем на помощ на сродника ни Александър Ярославич." Двамата били преподобните мъченици Борис и Глеб, които благоверният княз молитвено призовавал. Пелгусий побързал да му разкаже за видението. Ободрен, още същия ден (15 юли, когато се празнува паметта на просветителя на Русия - благоверния княз Владимир) той нападнал врага. Шведите останали изненадани, не предполагали, че противникът е наблизо, а и не знаели броя и силите му. Битката започнала сутринта и завършила по здрач. Дружината на княза показала чудеса от храброст и изумила враговете си. Но не единствено с тяхната храброст била извоювана славната победа, след която Александър бил наречен Невски. Наред с чудното видение, което укрепило руските воини, Господ им пратил помощ и по време на битката. На другия ден те останали учудени от множеството неприятелски трупове от другата страна на Ижора, в едно почти непроходимо място, където по време на сражението не бил стъпвал никой от тях - Божии Ангели невидимо помагали на шепата защитници на светата вяра. Като въздал благодарение на Господа за чудесната Му помощ и удържаната победа, благоверният княз се завърнал в Новгород с голяма слава.

За да заздрави мира в Северозападна Русия и да предотврати опасността от нови нападения и за да даде урок на врага, свети Александър Невски навлязъл в техните владения. Немците не очаквали толкова скорошно нападение и не успели да окажат съпротива - Ливония била превзета от руските войски. По обратния път към Псков князът спрял на брега на Чудското езеро и тук на 5 април 1242 г. станала прочутата битка с немските рицари, известна в историята като Леденото поражение. Многобройната рицарска войска била уверена в победата. Свети Александър не се смутил от първия неуспех в сблъсъка с рицарите. Разположил войските си по леда на Чудското езеро около един остров, наречен Гарванов камък, на река Узмен, и започнал да се готви за решителна битка, макар отрядите му да били малобройни в сравнение с рицарската войска.

Рицарите първи започнали сражението с намерение да смажат руските войски с численото си превъзходство, но се натъкнали на такъв мъжествен отпор, че били поразени. Вместо очакваната суматоха или дори бягство на противника, те с ужас видели как редиците на руските воини се стягат и сякаш образуват жива стена. Те се смутили и спрели настъплението. Княз Александър забелязал това, направил обходна маневра и ги нападнал от страна, от която изобщо не очаквали. Започнала ужасна сеч. Много рицари били взети в плен, още повече загинали и от многобройната войска не останало почти нищо.

Докато в Русия тържествували от победата, вестта за разгрома се разнесла бързо в Ливония и хвърлила всички в ужас. Немците очаквали княз Александър да се появи с полковете си и не се надявали със собствени сили да защитят Рига, своята нова столица. Магистърът на немския орден побързал да изпрати посланици при датския крал за помощ.

Но княз Александър не желаел завоевания. След като освободил Новгород и Псков, той се оттеглил в Переяславъл. Щом научили за заминаването му, немските пратеници побързали да отидат в Новгород, като молели за мир и размяна на пленници. Така завършила борбата с шведите и немците.

За руския народ победите при Нева и Чудското езеро имали огромно значение. Сам Бог отсъдил вековния спор, оградил руската земя от козните на латинците, сложил предел на разпространението на немското господство. С мощната ръка на Своя угодник, благоверния княз Александър, ги предупредил да не нахлуват в чужди земи и да не посягат на светата православна вяра.

След като силните западни врагове били победени, свети Александър започнал борба с нов, не така опасен, но много по-свиреп враг - литовците, от чиито опустошителни набези страдала югозападната граница на новгородските и псковските владения и съумял да се справи с тях така, че те започнали да се боят от името му. Така доблестно пазел повереното му княжество благоверният Александър Ярославич. С изумителната си храброст и воински талант той не само защитил древноруските северозападни области, но и доказал на западния враг, че макар сразена от татарите, Русия е в състояние да защити своята вяра и независимост.

През 1246 г. в ордата умрял мъченически бащата на Александър, великият Владимирски княз Ярослав Всеволодович. Татарите разполагали с върховната власт и правото да раздават княжеските престоли и за да получи властта от хана, всеки княз трябвало да го посети лично. Хан Батий поискал да види княза, за когото тъй много се говорело. Не било възможно да се престъпи заповедта на страшния властелин и свети Александър заедно с брат си Андрей се отправили на далечен път.

На времето баща им бил приет там с почести, което му струвало много унижения и скърби. Руските князе били заставяни да преминават през очистителен огън, да се покланят на храсти, на сенки на умрели ханове и така нататък. Не всички се съгласявали да изпълняват тези унизителни за християнина изисквания и за непокорството плащали с живота си. В същото време примерът на баща им показал, че и послушанието, изпълнението на ханските желания не винаги помага. При първото си посещение в Ордата Ярослав Всевлодович бил приет с почести, но когато дошъл за втори път, татарите го отровили. Свети княз Александър Невски решил да не изпълнява езическите обреди, дори това да му струва живота. Напътствуван със светите Дарове и благословията на архиепископа, той заминал за Ордата.

Преди да се представи на хана, му заповядали да извърши обичайните за татарите обреди, но той отказал. Спокойният и твърд отказ поразил придворните. Но още повече се учудили, когато вместо обичайното в този случай разпореждане: "смърт за непослушание", Батий наредил да не го принуждават повече, а по-скоро да го доведат при него.

- Царю - обърнал се към хана благоверният княз, - на тебе се покланям, защото Бог те е почел с царство, но на твар не ще се поклоня. Служа на Единия Бог, Него почитам и на Него се покланям.

Батий дълго се любувал на прекрасното му мъжествено лице и накрая се обърнал към придворните си:

- Вярно са ми казвали: няма княз, равен на него.

След като се поклонили на своя пряк властелин - хана на Ордата, руските князе трябвало да отдадат почести и на върховния владетел на монголите в далечната му столица. Едва през 1250 г. Александър Ярославич и брат му Андрей се завърнали в Русия. Ханът дал на Андрей великокняжеския престол, а на Александър оставил Киев и Новгород.

Уморен от трудното пътешествие и от преживяното в Ордата, свети Александър се разболял тежко. Храмовете от сутрин до вечер били пълни с народ, който се молел за оздравяването му. И Господ не отхвърлил народната молба - любимецът им оздравял.

Андрей Ярославич, който получил великокняжеската власт, не притежавал нито предпазливостта, нито държавническата мъдрост на по-големия си брат. Не се занимавал много с управлението, отдавал се повече на развлечения и не могъл да се споразумее с татарите. Приемникът на Батий - Сартак, решил да го накаже и изпратил срещу него пълчищата си начело с Неврюй. Щом научил това, Андрей избягал от Владимир отначало в Новгород, а после, след като там отказали да го приемат - в Швеция.

За да избави родината от татарско опустошение, Александър Ярославич посетил Ордата и не само успял да укроти гнева на хана и да спре започналото в Русия кръвопролитие, но получил и великокняжеската власт. Оттогава започнало подвижническото му служение на родината, в което отдал силите си, за да облекчи тежестта на татарското иго. Както отбелязва негов съвременник, той се грижел за народа като баща и благодарение на тези грижи във великото княжество постепенно се връщали спокойствието и редът. Свети Александър управлявал единадесет години на великокняжеския престол във Владимир. И през това време се грижел за вярата, църквата и народа. Сполучил да освободи от татарски данък духовниците като Божии служители. Ханът дори му дал позволение да устрои руска епархия и да постави православен епископ в самата столица на татарското ханство. Свети Александър заставил татарите да уважават християнската вяра.

Когато покорили Русия, те оставили руските князе да управляват своите княжества. Искали обаче редовно да се събира определеният данък, но народът често оказвал съпротива на татарските бирници. На много места се стигало до метежи, които татарите жестоко потушавали. Така, през последната година от управлението на княз Александър градовете Владимир, Суздал и Ростов въстанали и избили своите притеснители. В Ярославъл и Устюк избухнали големи бунтове. Татарите започнали да събират опълчение, за да накажат непокорните. Тогава великият княз Александър заминал сам за Ордата, решен или да умре за отечеството, или да го спаси. Бог благословил с успех последното му дело. Ханът не само простил на русите за избитите татарски бирници, но по ходатайството на княза им дал нова милост - освободил ги от тежкото задължение да служат в татарските полкове.

Свети Александър побързал да се завърне в родината с радостната вест, но уморен от пътя и преживените тревоги се разболял тежко в нижегородското село Городец. Предчувствувайки близката си смърт, пожелал да приеме монашески постриг. Като се причастил със Светите Тайни и се простил с всички, благоверният княз монах тихо преминал във вечните обители и предал чистата си душа на Господа, на Когото служил тъй пламенно през земния си живот. Това станало на 14 ноември 1263 г. Непобедим в битките, той изнемогнал под бремето на велико-княжеския венец, който в онова тежко за Русия време бил наистина трънен и изисквал непрестанно напрежение на силите, а в замяна му създавал само огорчения и тревоги.

Във Владимир научили за блажената му кончина, преди да пристигнат вестителите от Городец. Господ открил това по чуден начин на тогавашния Владимирски светител, всеруския митрополит Кирил.

Владиката възнасял заедно с клира пламенни молитви за светата Рус и за нейния велик княз, когато се удостоил с чудно видение: съзрял как Божии ангели възнасят на небето блажената душа на благоверния княз Александър. Поразен, светителят останал безмълвен, после излязъл на амвона и съобщил на молещите се горестната вест: "Братя, знайте, че залезе слънцето на Руската земя." Народът го слушал с недоумение. Светителят помълчал малко и добавил: "Днес се престави благоверният велик княз Александър Ярославич." Храмът се огласил от вопли на отчаяние и скръб.

На 23 ноември в съборния храм на Владимир митрополитът и свещенството тържествено извършили обреда на погребението. Господ изпратил утешение на оплакващите кончината на княза.

Когато икономът на митрополит Кирил опитал да разтвори пръстите на покойника, за да сложи в ръката му "прощалната грамота" (разрешителната молитва), князът като жив протегнал ръка, взел свитъка и отново сключил ръце на гърдите си. Благоговеен ужас обзел присъствуващите. Ковчегът с тялото му бил положен в манастирския храм "Рождество на Пресвета Богородица". За великото му служение говори прекрасно неговият съвременник и биограф: "Той много се потруди за руската земя, за Новгород, за Псков и отдаде живота си за великото княжество и православната вяра."

Небесният застъпник на руската държава, който приживесе отличавал с великото си милосърдие и помагал на всеки беден и страдащ, и след кончината си не престанал да излива милостта си върху всички нуждаещи се, които молитвено го призовавали на помощ. При ковчега със светите му мощи болните получавали изцеление, скърбящите и обидените - благодатно утешение и помощ. Не всички чудеса били записани, но и онази незначителна част, описана от древните биографи, показва ясно какъв изобилен извор на изцеления и чудеса станали светите му мощи, какъв скъпоценен съсъд на Божията милост придобила светата Рус в своя небесен покровител. При император Петър Велики мощите на свети Александър Невски били пренесени най-тържествено от Владимир в новооснования Санкт Петербург и положени в построената в негова чест и памет Александро-Невска лавра.

Православната църква празнува паметта му на 23 ноември, а пренасянето на светите му мощи на 30 август.

В търсене на истината - Българите....

ОГРОМНИЯТ КОНТИНЕНТ С ИМЕ "МЮ"

Според различни исторически източници, първата цивилизация на планетата Земя, се е появила преди 150 хиляди години, която е преставлявала гигански континент с име Мю / Лемюрия / и е просъществувала близо 52 хиляди години.
Различни по сила разрушителни сили разцепват този континент в продължение на стотици години. Предполага се, че когато е съществувал този континент Мю, населението му е говорило на един език, имало е един управителен орган, едно правителство.
Всеки жител е бил обучаван на някаква професия, учил няколко години поред, докато навърши 28 г. След като бил достатъчно обучен и навършил тези години, този жител получавал диплом - гражданин на Империята Мю.
Мю се е развивала с бързи темпове в насока - космически технологии и други специализирани науки.
Най - голямото постижение в науката на този народ Мю - било образованието - ключът към успеха на империята.

И така, търсейки истината за нашите деди в пространството на интернет попаднах на това:

През 80-те години на 20 век акад. Йордан Иванов доказва, че първите изконни местни етноси - дакомизийци, сапи и сепи, първи опитомили овце и кози, занимаващи се със скотовъдство.
Някои стари автори като Евстатий Византийски и Страбон отъждествявали сепите със САИ и СИНТИ -
същият етнос, чийто днешните потомци са шопите.
Този етнос съществувал още от времето на Третия Потоп, твърди акад. Й. Иванов.

Европейски историци от небългарски произход, традиционно пренебрегвали важните исторически събития от древността, по изгоден за властимащите хора на деня, по начин вече доста известен - "изкривяване на истината", в полза на някой си.

АВТОХТОНИТЕ жители на Балканите - дакомизийците, сапите, фригите, пеласгите, българите - болги, освен че залюляват люлката на най - старата евроцивилизация, създават над 50 държави и 22 империи.
Съвременните историци правят едно голямо ОБЕЗГЛАВЯВАНЕ на Балканите от дакомизийско от дакомизийско население, формулирайки тезата едвали не, че всички тези хора от древността са траки.
Това е абсолютно неправилно и невярно!
И, интерпретацията, че населението на Мизия и Дакия е тракийско, също е невярно.

Тази грешка на старите хроники е била използвана манипулативно впоследствие от някои съвременни историци.
Тези събития още от най - дълбока древност са предшествани от миграциите, демографските експанзии и гигански катаклизми състояли се преди Ноевия Потоп и предшестващите го цели 8 потопа.

Така, преди 70 000 години били разкъсани родословията и се образували първите най - стари народи, а войнствеността им се е копирала от всички други народи. Изследванията на акад. Йордан Иванов доказват, че първото българско царство регистрирало темел в континента Европа, много преди останалите европейски монархии е основано на Балканите. Според Иванов древните корени тръгват като спирала от земите на Балканите след Третия Библейски Потоп.
И, представителите на местните балкански народи достигнали в разселванията си до Бабилон ( Персия ).
Последвалите разселвания са били през Месопотамия, заживяли в районите на р. Енисей, в района на Байкал, в алтайския край - чак до Бактрия, територии на Кушанската империя. Следващите разселвания били в посока Средиземно море. И навсякъде кадето усядали тези народи създавали държавно устройство.
Безбройни са топонимите, антропонимите и всички онези наименования и обозначения на племената известни в историята като: булгари, балхари, кушани, оногури, хуни и хунити, хони, куни, балгари - потомци на АРИИ и Царски скити ( сармати ). И до днес за Хуните преминали от Азия в Европа през Азовско море, за да могат да преследват своите братовчеди, поколенията на предците им, формирали народите.
Съществува хипотеза че преди 150 000 години Европа е преставлявала всичките тези континенти - Азия, Африка и Австралия. Тогава континента е носил името МЮ. Та, никак не е трудно да асимилираме, че народите лесно са имигрирали от страна в страна по суша.

Oсновни закони на човешката глупост..

Carlo M. Cipolla
Основните закони за човешката глупост са изведени от Carlo M. Cipolla, професор по икономика в Бъркли, и са публикувани в Whole Earth Review през 1987 г.

I. Първи основен закон:
Винаги и неизбежно всеки подценява броя на глупавите личности, които са в обръщение
На пръв поглед това твърдение може да звучи тривиално, отнесено или ужасно несправедливо. По-внимателно проучване обаче разкрива неговата реалистична правдивост. Без значение колко високи са очакванията ви за човешката глупост, на вас редовно и непрекъснато ви се случва да се стряскате от факта, че:

* хора, които веднъж сте преценили като рационални и интелигентни, са всъщност безсрамно глупави;

* ден след ден вие сте тормозени от глупави личности, които изникват внезапно на най-неудобните за вас места в най-неподходящото време.

II. Втори основен закон:
Културните тенденции, които в момента са модерни, насърчават егалитарния подход към живота. Хората предпочитат да мислят, че човечеството е продукт на една съвършено проектирана производствена машина. Генетиците и социолозите правят всичко възможно да докажат, че всички хора са равни и ако някой е по-равен от другите, то това е заради възпитанието, а не по природни причини.

Аз не вярвам в това твърдение. Напротив. След дълги години наблюдение и експерименти аз съм твърдо убеден, че хората не са равни - някои са глупави, а други не са, и това е заложено не от културни фактори, а от природата. Човек може да бъде глупав по същия начин, по който е червенокос например. Глупакът е роден глупав.
И въпреки убеждението си, че глупостта се дължи на генетични фактори, не се опитвам да обявя една класа и/или раса за по-висша от друга. Глупостта е недискриминационна, тя е “привилегия” на всички човешки групи и е равномерно разпределена сред тях. Този факт е научно изразен във Втория закон за човешката глупост, а именно: Вероятността един човек да е глупав не зависи от която и да е друга отличителна черта на този човек.

Доказателството, че образованието няма нищо общо с глупостта, беше получено от серията опити, които проведох в университети с няколко основни тест групи: обслужващ персонал, администрация, студенти и преподаватели. Когато анализирах помощния персонал, аз открих, че глупавите индивиди са повече, отколкото очаквах (Първи закон!).

Отначало си помислих, че това се дължи на сегрегацията, бедността и лошото образование. Но разглеждайки представители от другите социални групи установих, че съотношението на глупаците към останалите хора беше същото като при обслужващия персонал. Вторият основен закон е железен!

III. Трети (златен) основен закон

Третият основен закон предполага, че човечеството се разделя на 4 основни групи I, H, S, B (съгласно картинката). Ако Том предприеме нещо, от което претърпи загуби, но пък допринесе за благополучието на Дик, то Том попада в група H: Том е бил безпомощен (helpless). Ако Том направи нещо, от което и той, и Дик печелят, то Том е в група I: Том е бил интелигентен (intelligent). Ако Том е извършил нещо, от което е спечелил за сметка на Дик, то той е в група B: Том е действал като бандит (bandit). Глупостта е свързана с група S и с всички позиции по ос Y под точка 0. Или както Третият основен закон пояснява:
Глупав е всеки човек, който причинява загуби на друг човек или група от хора без да извлича полза от това или дори причинявайки загуба за самия себе си.
Когато се сблъскат с Третия основен закон за първи път интелигентните хора инстинктивно реагират с неверие. Факт е, че разумните хора трудно възприемат и направо не разбират неразумното поведение. Но нека да зарежем теоретичността и да се погледнем прагматично на всекидневния живот. Можем да се сетим за случаи, в които някой е действал така, че той да спечели, а ние да загубим. Сигурно ще се сетим и за интелигентни хора, благодарение на които всички сме спечелили. Да, има такива случаи. Но ако се замислим наистина дълбоко - това не се случва толкова често, нали? Животът ни е доминиран главно от случаи, при които губим пари и/или време, енергия, апетит, жизнерадост, здраве, заради тъпи действия на иначе проспериращи хора, които нищо не печелят, а само причиняват объркване, затруднения, даже тежки загуби. Никой не знае защо проспериращи хора правят това. Всъщност няма друго обяснение освен едно: тези хора са глупави.

Не случайно Дикенс е написал "глупостта и шумното храносмилане човек не може да победи", а Шилер пък е твърдял, че "срещу глупостта и самите богове се борят безуспешно".

IV. Четвърти основен закон
Безпомощните хора, които по нашата отчетна система попадат в група H, обикновено не отчитат колко опасни са глупаците - и това не е чак толкова изненадващо. Този техен проблем е просто още една проява на безпомощността им. Наистина удивителният факт е, че интелигентните хора и бандитите също често забравят за разрушителността на глупостта.

Обикновено човек се изкушава да мисли, че глупакът причинява вреда само на себе си - но това е объркване на глупостта с безпомощността. Понякога интелигентни хора се изкушават да се забъркат с глупави личности, за да ги използват за целите си. Подобна маневра обаче задължително има унищожителен ефект, защото

* се основава на напълно погрешно схващане за глупостта и

* дава допълнително поле за развихряне на глупостта на глупака.

Човек може да се надява, че ще неутрализира всички каши, които глупакът ще забърка. Понякога това се случва. Но поради непостоянния и блуждаещ характер на глупостта разумните хора просто не могат да се сетят дори за всички възможни обърквации, които неразумните предизвикват с поведението си.

И така стигаме до Четвъртия основен закон:
Неглупавите хора винаги подценяват разрушителната мощ на глупавите хора. И по-точно: неглупавите хора постоянно забравят, че във всички случаи и на всички места взаимодействието с глупаци е много страшна грешка.От векове и хилядолетия, в обществения и в личния живот, непрекъснато… хората забравят за Четвъртия основен закон и това им коства неизброими загуби.

V. Пети основен закон
Досега говорих за благото на личността. Нека сега се спрем на благото на обществото, представено като алгебричен сбор от състоянието на отделните индивиди. За целта трябва напълно точно да разясним Петия основен закон, който гласи:
Глупавият индивид е най-опасният тип индивид на света. Следствието от този закон пък е: Глупакът е по-опасен от бандит.

Тук е моментът, в който ще въведем допълнителна класификация на групи В и H. Съвършеният бандит (В) е този, който с действията си причинява точно толкова загуби на другите, колкото са и неговите печалби. Този тип бандит е твърде рядко срещан. Друг малко разпространен вид е бандитът от тип В1 - индивид, чийто действия носят повече ползи за него отколкото са загубите за другите хора. Твърде често В1 имат много общи характерни черти с интелигентните хора от група I. За съжаление най-често срещания бандит е от тип В2, а именно индивид, който с действията си причинява огромни загуби за другите, за да постигне несъизмеримо малка печалба за себе си. Такъв е човекът, който убива някого, за да открадне 50 долара. И неговото поведение граничи с чистата глупост. Т.е. често В2 “прескачат” с действията си в група S.
По същия начин може да класифицираме и безпомощните от група H: съвършеният безпомощен Н (който с действията си си причинява точно толкова загуби, колкото са печалбите на другите), безпомощен Н1 (който си причинява по-малко загуби, отколкото са ползите за другите) и безпомощен Н2 (който губи много повече отколкото другите печелят).

Резултатът от действията на един съвършен бандит са ясни: преразпределение на блага/ползи/печалби. След извършване на “далавера” бандитът е придобил в сметката си (образно казано) точно толкова “плюсове”, колкото са “минусите” за другите. Обществото като цяло не е нито по-добре, нито по-зле. Ако всички членове на едно общество са съвършени бандити, то това общество ще бъде в стагнация, но няма да преживее катаклизми.

Но когато говорим за глупаци - историята е съвсем различна. Глупаците не само причиняват загуби за другите, но и не печелят нищо от това, а често дори губят наравно с другите. И така обществото като цяло обеднява.
И като цяло: хората от групи I, Н1 и В1 допринасят за благоденствието на обществото, макар и в различна степен. А представителите на групи S, В2 и Н2 причиняват неблагополучие на обществото.

Съгласно Втория закон групата на глупавите хора е константа, която не се влияе от време, място, раса, класа или други социо-културни или исторически променливи. Огромна грешка е да се смята, че броят на глупаците в западащо общество е по-голям от броя им в развиваща се общност. И в двата случая група S е константна величина. Разликата е, че в обществото, което е в лошо състояние:

* неглупавите членове на обществото позволяват на глупаците да станат по-активни и да предприемат повече действия;

* има промяна в състава на не-глупавата част от обществото: намаляват групите H1 и B1, а H2 и B2 пропорционално нарастват.

Тази теория е неопровержимо доказана с изчерпателен анализ на много исторически случаи.

Мозъкът на човека започва да работи с пълна сила...на 60 години...

Общата интелектуална мощ на мозъка при възрастните се увеличава с 3000% в сравнение със средните показатели

Пикът на интелектуалната активност на човека настъпва на 60 години, когато мозъкът започва да работи с пълна сила, установиха американски учени.

С течение на времето, в главния мозък се увеличава количеството на миелин - веществото, което кара сигнала по-бързо да преминава между невроните. Поради това, общата интелектуална мощ на мозъка се увеличава с 3000% в сравнение със средните показатели. А пикът на активното производство на миелин настъпва след 60-годишна възраст, съобщава The Daily Mail.

Ако до 50-те години между двете полукълба на мозъка има строго разделение на функциите, след това човек може да използва и двете страни на мозъка едновременно. Това му позволява да реши много по-сложни задачи.

Едновременно с това, влияние оказва и опита на възрастните хора. Те са по-малко склонни към объркване от необичайна или емоционална информация. Както отбелязва професора от Калифорнийския университет Дилип Джейст "човешкия мозък, зад които има десетилетия живот е по-малко импулсивен и по-рационален". Според него точно това е и мъдростта.

До сега уените смятаха, че до края на живота си човек губи до 30% от невроните. Последните проучвания обаче показват, че мозъчните клетки не умират, а разсеяността и забравянето не са свързани с прекомерно голямото натрупване на информация в човешката памет. Връзки между невроните могат да се загубят, но само ако човек не ги използва, допълват учените.

Преображение Господне...

Днес е празникът Преображение Господне. Той е установен още в първите векове на християнството и ни припомня едно от важните евангелски събития от земния път на Спасителя, а именно явяването Му в небесната слава пред Неговите ученици Петър, Йоан и Яков.

Юдейският народ не познал в Христос очаквания Месия, макар и старателно да изучавали пророчествата, те се надявали, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за земна слава. Иисус Христос често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.

Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи. За да утвърди вярата им, Христос се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина близо до Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен, лицето Му се изменило и светело като слънце, а дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи в слава, това били Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и доброволна смърт.

Петър, поразен от това, което видял, казал на Иисус, че е добре да останат на това място, като направят три сенника за Него, Мойсей и за Илия. Изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!" (Матей 17:5) Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: "Станете, не бойте се!" (Матей 17:7) И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината, а Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите.

Учениците чули гласа на Самия Бог, двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Това събитие имало за цел да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да ги укрепи във вярата.

Константинийски епископ Антоний, 2010 година

Мъжки ум, женски ум...

По публикации на Сатоши Каназава
илюстрация Станка Желева

Защо мъжете планират интимните си връзки, а жените разговарят с колите си

Проучванията на еволюционната психология отдавна са установили, че има разлика в начина, по който функционират мъжкият и женският ум. Но какво значи мъжки и женски ум?

За мъжкия ум е характерна склонността към систематизиращо и “механистично” мислене. Систематизиращо мислене е това, при което има стремеж към анализиране и конструиране, за да се проумеят правилата които управляват функционирането на системите, как дайстват нещата, т.е. как работи светът.

Обратно на това женският ум се характеризира с емоционална съпричастност (емпатия). Емпатията е способността да се идентифицират емоциите, преживяванията и мислите на другите и на тях да се отговори чрез адекватна емоция, която да накара другия да се почувства по-добре. Накратко:

систематичността е склонността да се разбират нещата,
а мисловността - да се разбират хората

Разбира се, има изключения, но те не го правят по-малко валидно. Например има много жени, които са по-високи от повечето мъже. Но обобщението “като цяло мъжете са по-високи от жените” продължава да е вярно. Същото е и в случая с функционирането на ума при двата пола - не всички мъже имат подчертано мъжки ум и не всички жени имат подчертано женски. Но като цяло при мъжете умът е по-скоро мъжки, а при жените - женски.

Тези различия са се обособили в процеса на еволюцията, защото мъжете и жените са били принудени да се справят с различни предизвикателства. Мъжете са развили изследователската и систематизаторската наклонност, нужни им за изобретяването и изработването на оръдия на труда и оръжия. Емоционалната съпричастност не е имало как да се развие в дългите и самотни походи за преследване на плячката. Същевременно слабата склонност към емпатия е била полезна за мъжете особено в нередките случаи на агресия спрямо други мъжки индивиди в конкуренцията помежду им. (Много е трудно да убиеш някого, докато съпреживяваш емоциите му.)

Жените пък са развили способностите си за емпатия и ментализиране, защото те подпомагат майчинството - като предугаждането и разбирането на потребностите на малкото, преди то да се е научило да говори. Те са важни и за способността за сприятеляване и намиране на съмишленици в нова среда, което е било от огромно значение за първобитните жени при откриването на партньор за възпроизводство. В първобитното общество най-често жената е напускала групата и се е “омъжвала” в съседна група, за да се избегнат кръвосмешения.

Оксфордският професор по еволюционна биология Уилям Хамилтън, за когото казват, че е най-добрият дарвинист след самия Дарвин, го формулира най- добре:

хората се разделят на 2 вида: хора хора и хора предмети.

Разбира се, има и множество нюанси между двете крайности. Последните изследвания на психолозите потвърждават, че хората хора са предимно жени, а хората предмети - предимно мъже.

По-голямата склонност на мъжете да „механизират” света е главната причина те да са по-добри от жените в математиката, физиката и инженерните науки. В тези области те си имат работа с рационални системи, подчиняващи се на правила.

По-голямата склонност на жените към емпатия и разбиране на другия пък е основната причина те да си служат по-изкусно с езика и да са по-успешни в преценяването на характери.

Тези разлики в умовете на двата пола понякога се проявяват по доста комичен начин.

Нерядко мъжете разпростират склонността си да организират и систематизират всяко нещо и върху любовните си връзки и подхождат към проблемите в тях, както биха подходили към ремонта на карбуратора. Мъжете не проумяват, че връзката въвлича друго човешко същество със соствени чувства и емоции, които невинаги са рационални. Затова се стига до там мъже да третират гаджетата си като машини.

По подобен начин жените често разговарят с колите си и с други машинарии и им се радват или ядосват, сякаш са човешки същества с ум и чувства. Те се привързват емоционално към тях или пък се чувстват абсолютно отблъснати от техниката, защото тя не притежава разум и емоции, които да бъдат разбирани и съответно обгрижени. Мъжете и жените са различни, защото умовете им функционират различно, в резултат на което всеки от половете си има предимства и слабости.

Какво обаче става, ако един ум е крайно мъжки или крайно женски?

Изследователят Саймън Бейрън-Коен предизвиква революция в изучаването на аутизма и други разстройства от същия спектър като синдрома на Аспергер, като допуска, че аутизмът е проява на крайно мъжкия ум. Той се стреми към систематично мислене и се отнася към останалите хора като към машини или логически системи. Ако тази тенденция се разгърне в крайна степен, отношението към околните става като към машини. Според Бейрън-Коен това е същността на аутизма. Затова той го нарича “умствена слепота”. Според него аутистите са слепи за мислите, мотивите, преживяванията и емоциите на другите. Те гледат на тях еднопланово - смятат, че другите хора винаги мислят това, което декларират, и дори не допускат, че отсрещният може да има задни мисли.

С идеята на Бейрън-Коен за аутизма като проява на крайно мъжкия мозък може да се обясни защо преобладаващата част от аутистите (четирима от всеки пет) са мъже и защо аутизмът сред жените се среща рядко.

Ако теорията на Коен дава що-годе задоволително обяснение за аутизма, то проявленията на крайно женския ум остават загадка до момента, в който Бърнард Креспи и Кристофър Бадкок не предлагат свое обяснение до какво може да доведе крайно женският ум, който приписва на неодушевените предмети мисли и чувства. Това според Креспи и Бадкок е същността на параноидната шизофрения.

Шизофрениците чуват гласове, макар наоколо да няма хора, вменяват съзнание и поведение на предметите, въобразяват си, че околните непрекъснато говорят за тях и кроят планове зад гърба им. Ако за крайно мъжкия аутистичен ум може да се каже, че е сляп за емоцииите, то за крайно женския параноидно-шизофреничен ум може да се каже, че е сляп за логиката.