...Няма утре!

Усмихвах се...
Защо да споря?
А ти ме връщаше...
Към смисъла.
И "мъничкото",
във което
тогава
аз търсех Посоката...
Годините...
Какво значение?
Щом сме
преминали през тях?
И все по-ситно
става ситото
на "подареното" доверие...
Замисляш се...
И става тихо.
Но... Все по-близо е
Усмивката.
Не! Не "завинаги",
за днес!
За... Тази вечер
съм ти смисълът!
Усмихваш се...
Привичен жест,
в ръката -
дъх на неизречено...
Съдба? Не!
Глупости!
Не питам.
...
Ще няма Утре,
Обещавам!

Дарина Цветкова

Не съм Ева...

Аз съм едната от всичките!
Едната от всичките, които повтарят твоето име. На сън, и на яве... Едната от всичките, които питаш – ти Ана ли си, Мария, Магдалена..ти... Коя си? Светица едва ли. Една от всичките, чиито имена в полусън шепнеш...
Аз съм безименната. Тази, чието име не знаеш. Тази, която насън вика твоето име. Аз съм тази, която няма да те забрави. Тази, която няма да запомниш...
Аз съм случайната. Ти си НЕСЛУЧАЙНИЯ.
Светът бил създаден от МЪЖ и ЖЕНА. Ти си Адам, аз не съм Ева...
Животът не започва от мен. Родът с мен свършва.
НЕ СЪМ ЕВА.
Но обичам повече от Ева.
Само един мъж. Като нея. Търсила съм и чакала.
Двама не мога.
За него съм само една от всичките.
Не започва от мене живота ....

Дарина Цветкова