ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...За динамичното ни и трудно ежедневие; за девалвацията на личното и общо самочувствие; за България и българското самосъзнание и ..... Блогът е отворен за Вас и Вашите споделени размисли....

...Отворен е за всеки, който добронамерено желае да постави тема или отвори дискусия по наболели проблеми от живота!


Ще бъда доволен ако моите мисли за живота и всичко, което ни заобикаля Ви допадат.

И....моля, пишете на български език! Нека да не забравяме, да се гордеем с това, че ЧЕТВЪРТАТА ПРИЗНАТА СВЕТОВНА ПИСМЕНОСТ Е НАШАТА!
















Banners

Сътрудници

Архив на блога

Търсене в този блог

Моят списък с блогове

понеделник, 12 юли 2010 г.

Четвъртото измерение е в началото на координатната система


Четвъртото измерение, което векове наред не дава покой на мислители, математици и физици, не е времето, както днес се смята! Четвъртото измерение е началото на координатната система, там, откъдето векторите за широчина, височина и дължина тръгват. Тази провокативна теза, която разбива съществуващите постулати, в т. ч. Теорията на относителността на Айнщайн, развива в своя труд ”Реалното физическо пространство” (1996 г.) философът, любителят на космологията, президентът д-р Желю Желев.

Четвъртото измерение на пространството има дълга и поучителна история. За продължителен период то е било обект на всевъзможни спекулации от спиритуалистите и всякакви „учени” шарлатани. В техните ръце то е измерението, което придава на обикновеното наше триизмерно пространство невероятни свойства. Всичко, което не е възможно в тримерното пространство, е възможно в пространството с четири измерения. За съжаление то не е достъпно на обикновения човек. В четиримерното пространство пребивават духовете и вършат невероятни неща. Но да оставим настрана спекулациите. През Средновековието с този въпрос се е занимавал френският математик Орем. В съчинението си „Въпроси към геометрията на Евклид” пише: „... някой може би ще изрази съмнение, ако линейното качество е представимо тук като плоскост, а плоското – като тяло, имащо три измерения, то излиза, че телесното качество може да бъде представено като притежаващо четири измерения под формата на нов вид качество.”

Аз казвам, че това не е възможно

Защото ако текущата точка се представя като пораждаща линия, линия – плоскост, плоскостта – тяло, не следва, че когато си въобразяват тялото текущо, то поражда четвърти род количество. То си остава тяло и затова в книгата "За небето" гръцкият философ Аристотел говори: "От тялото не се извършва преход към друг вид количество."

Към възможността да се построи в геометрията тяло с четири измерения отрицателно се отнася и немският математик Ширел (1525 г.): „ Ако в аритметиката виждаме, че ни се разрешава да съчиняваме много неща, даже ако те изобщо нямат форма, в геометрията не се разрешава да се предположат телесни линии и повърхности и да се излезе зад пределите на куба, както ако имаше повече от три измерения, тъй като това би било противоестествено...”.

В 1746 г. Кант прави опит да си обясни защо четвъртото измерение е невъзможно: „Четвъртата степен е нелепост по отношение на всичко онова, което ние можем да си представим за пространството със силата на въображението. В геометрията е невъзможно да се умножава квадратът на самия него, както е невъзможно да се умножава кубът на неговия корен.”

Отрицателното отношение към четвъртото измерение се определя преди всичко от невъзможността към трите взаимноперпендикулярни линии, пресичащи се в една точка,
да се построи четвърта, която да бъде също перпендикулярна на тях. Това показва, че четвъртото измерение на пространството не може да бъде равноправно с другите три. Ако изобщо може да има такова, то трябва да се търси другаде.

И тук идва идеята към трите пространствени координати (x, y, z) да се въведе времето и ролята му на четвъртата координата.

Това математика дължи на френския учен Лагранж,който в труда си ”Аналитична механика” от 1788 г., реализира тази идея. Справедливостта обаче изисква да кажем, че тя е лансирана още от Даламбер в неговата „Енциклопедия”.

В по-новото ни време идеята, че четвъртото измерение е времето, се възприема от строителите на Теорията на относителността. При изграждането на математическия апарат на теорията Г. Минковски въвежда времето като равноправна четвърта координата. Според него съществува единно пространство-време, а изолирани едно от друго, пространството и времето са фикции.

Каквито и изчисления да се правят обаче, те не могат да променят реалния факт, че времето не е пространство. То остава псевдопространство, подобно на енергията, импулса и т.н.

Времето не може да бъде действително измерение на пространството поради 2 прости съображения: първо, те са несъизмерими, защото се измерват с различни единици – пространството със сантиметри, времето – със секунди, второ, пространството е двупосочно - движението в него може да се извършва наляво и надясно, назад и напред, при което двете посоки са равноправни, докато времето се движи от миналото към бъдещето.

Особености на движението в четвъртото измерение

За разлика от обичайните три измерения на пространството, където движението във всяко едно от тях е равноправно, движението в четвъртото се отличава съществено. Ако по координатите x, y, z, фиксиращи трите измерения на пространството, тялото може да се движи, без да се налага да претърпява някакви качествени промени, движението в четвъртото измерение задължително го изисква. То става за сметка на другите три едновременно. Последните намаляват. Когато сферата, свивайки се, се устремява към нулевия си обем и това става за сметка на другите три координати, които се устремяват към началото на координатната система. При разширяването става обратната промяна. Координатите нарастват за сметка на все по-рядкото присъствие на четвъртото измерение в единица обем.

Д-р Желю Желев: Това показва, че четвъртото измерение е по сила равно на другите измерения, взети заедно. То се уравновесява с тях и поради товапредставлява най-силното измерение на пространството

Затова и движението в него е винаги свързано с дълбоки качествени промени. Една масивна звезда с маса няколко пъти по-голяма от слънчевата и черната дупка, в която тя се превръща в края на термоядрената й еволюция, се отличава радикално в основните им физически параметри. Вече неутронна звездата показва такава дълбока промяна: атомите не съществуват повече, електроните са натъпкани в протоните и от предишната организция са останали само неутроните, плътно притиснати един до друг.

Същинското движение в четвъртото измерение става, когато тялото започне да се свива в собственото си пространство. Класическият пример за това е гравитационният колапс. Когато достатъчно масивната звезда в края на своята термоядрена еволюция под действието на гравитационните сили започне неудържимо да се стреми към сферата на Шварцшилд* и мине под гравитационния си радиус, тя извършва движение в четвъртото си измерение.

При обратния процес – антиколапса или експлозията, при който тялото се разширява, четвъртото измерение връща мащабите на другите три измерения.

Когато тялото се свива и разширява,то се движи в измеренията на своето собствено пространство...

Това е малко трудно за представяне, защото природата не се е погрижила да ни предложи такъв чист случай, който да се наблюдава непосредствено. При всички крайни случаи вътре във Вселената свиването и разширяването като че ли става в едно автономно пространство. И това действително е така и точно този факт пречи да се схване механизмът.

Когато произведем един изстрел с пушка, зарядът на патрона превръщайки се в газове, увеличава своя обем 1000 пъти. Същото е и ако изпарим един определен обем вода. Парата ще има 1000 пъти поголям обем от течната вода. Но и в двата случая промяната става във външното пространство, в което предметът е, тъй да се каже, потопен.

Единственият уникален случай, където свиването и разширяването на „тялото” е в неговото пространство, е Вселената. По отношение на нея няма външно пространство, защото извън нея не съществува нищо друго. Поради същата причина тя не може да се движи иначе освен в измеренията на собственото си пространство.

При движението на тялото в четвъртото измерение обаче се променят не само абсолютните стойности на другите измерения, променят се и всички други фундаментални свойства, отнасящи се до неговата метрика и топология: кривината на пространството, разстоянието между точките и пр.

Стават дълбоки качествени промени в самата организация на материалния субстрат. Разрушават се и респективно се възстановяват редица етажи в йерархичната структура на материята. При различните етапи на гравитационния колапс например се разрушават различни етажи: при белите джуджета се разрушава нормалната структура на атомите. Веществото се оказва в „изродено състояние”: запазват се атомните ядра, а електронните им обвивки се разрушават. При неутронните звезди се разрушават и атомните ядра, електроните се натъпкават в протоните и от предишната структура на атомите остават само неутрони, плътно притиснати един до друг.

При „черната дупка”, където колапсът става още по-дълбок, вероятно се разрушава и неутронният етаж на материята, а може би и още по-надолу.

Би трябвало да се предполага, че при пълния гравитационен колапс на Вселената се разрушават много повече или пък всички етажи в нейната йерархична структура. Разрушават се Мегагалактиката, отделните галактики, съзвездията, звездите и планетите, молекулите, атомите, елементарните частици и пр.

Особености на движението в четвъртото измерение

1. То е привилегия на големите маси, които са способни да породят достатъчно големи гравитационни сили, необходими за сломяването едни или други структури в организацията на материята.

2. Движението в четвъртото измерение става скокообразно и катастрофично. Пример - избухването на Нова или Свръхнова звезда, от която може да се получи различна дълбочина на колапса – бяло джудже, неутронна звезда, черна дупка. Тази скокообразност се определя от йерархичната структура на материята. Всеки колапс според големината на гравитационните сили разрушава йерархията до определен етаж съответно: Мегагалактика – галактически купове – галактика – звезда – мезотяло – молекула – атом – елементарна частици – кварк и т.н.

3. Вселената, която разполага с безкрайно големи гравитационни сили, може да свие материята до нулевия обем, като същевременно увеличи плътността й до безкрайност (състоянието на сингуларност). Поради това тя единствена е способна да разруши всички етажи от предишната йерархична структура на материята, да обърне измеренията на пространството и да постави началото на антиколапса – началото на новата Вселена.

Д-р Желю Желев

Нибиру се завръща....






















На всеки 3600 г. десетата планета преминава през Слънчевата система. Ще ни доближи ли фатално?

Според древната цивилизация на шумерите Нибиру е десетата планета в нашата Слънчева система, която на всеки 3600 г. минава покрай Земята и предизвиква непредвидими последствия – от създаването на човека до всемирния потоп. Астрономите подозират съществуването й по косвени белези, но то все още остава загадка за науката.

Според Закария Ситчин, световноизвестен автор, също журналист и археолог, Нибиру е десетата планета в Слънчевата система. Авторът от еврейски произход предполага, че тази планета обикаля около две слънца – своето и нашето, около което се завръща на всеки 3600 г., предизвиквайки катаклизми и природни бедствия. Нибиру се придвижва по силно елипсовидна орбита.

Остро критикувани, неговите смели, но добре продавани теории намират подкрепа от автори като Бурак Елдем, Фон Даникен и други застъпници на извънземния произход на човека.

Историята на Нибиру произлиза от древния шумерски клинописен епос „Енума елиш”, в който Нибиру означава „Планета на пресичането”. При едно от навлизанията й в Слънчевата система, според Ситчин, неин спътник се сблъсква с планетата Тиамат, намираща се между Марс и Юпитер. Това довежда до формирането на астероидния пояс, на родната ни Земя и на Луната (Виж схемата вдясно – бел. ред.).

Доскоро подобна хипотеза за сблъсък между две небесни тела бе напълно отричана, но симулациите на сблъсък между Земята и обект, наполовина по-малък по размер, дадоха нов живот на смелата теория.

Нибиру е описана в шумерската митология като родно място на високоразвитата технологически цивилизация на Анунаките,
посетили Земята още преди 500 000 години и създали човека

Дошли на нашата планета като златотърсачи, те кръстосват своята ДНК с тази на Homo erectus. Резултатът от този експеримент на генното инженерство довежда до появата на хората, използвани първоначално като роби в мините на Анунаките. Ситчин и други автори приемат този мит за реалност и в него виждат логично обяснение на задълбочените познания на цивилизацията на древен Шумер. Като например откъде шумерите са знаели за съществуването на Плутон хилядолетия преди той да стане достояние на съвременната наука (едва през 1930 г.). Рабираем става и образът на шумерската богиня създателка, която държи две змии във формата на двойно завита спирала с тънки нишковидни свръзки между тях.

Нима хората преди 4000 г. са познавали структурата на ДНК,
която едва наскоро бе разгадана с помощта на модерна техника?

Закария Ситчин дава ясни отговори не само на този мистериозен въпрос, тълкувайки древния епос. Той твърди, че други източници също говорят за съществуването на планетата фантом, описвайки я със силно елипсовидна орбита и период на завъртане около орбитата си за 3600 до 3760 г. Ситчин приписва тези описания на астрономите от цивилизацията на маите. Това е и причината не само той, но още много други застъпници на съществуването на Нибиру да очакват нейното поредно завръщане по време на зимното слънцестоене на 21.12.2012 г.

Предполага се, че Нибиру ще навлезе в пределите на Слънчевата система по посока на часовниковата стрелка. До какво би могло да доведе това? Тези, които повярват, ще се подготвят за най-лошото, а за останалите – нека тази история остане един забавен сценарий за научно фантастичен филм с апокалиптични елементи!