Дисковете Дропа

Баян Кара Ула, някъде край границата между Китай и Тибет
1938

Експедиция от археолози, водени от професор Тей си проправя път през труднопроходимите области на Хималаите. Тук е почти безлюдно - населението е рядко, предимно малобройни племена, изолирани от всякаква глъч на модерния свят. Хората тук са наистина странни - много ниски на ръст, под 120 см., с изразено жълта кожа и може да се каже - почти неприятни на вид.

Скоро археолозите попадат на редица правилно подредени гробове. В тях намират скелети - с ръст под метър, с големи черепи, несъразмерни с телата. Отначало смятат, че са попаднали на останките на маймуни... Но професор Тей пита колегите си - виждали ли са преди маймуни да се погребват взаимно в прави редици?

Междувременно изниква интересна находка - каменен диск. По-късно в околните пещери откриват още 715. Всичките с размери около 30 см. в диаметър и дебелина по-малко от сантиметър. В центъра има малка дупка, а от нея тръгва спирала, която се развива до самия ръб на дисковете. Точно като грамофонни плочи. След като дисковете пристигат в Пекин и попадат в ръцете на професор Нуи от Академията по праистория, се оказва, че спиралите се състоят от съвсем малки по размери знаци - дисковете наистина били записи. Информацията, която са съдържали, е обявена официално чак към края на 60-те години на ХХ век.

Плочите били разчетени, макар и трудно, а историята, която разказват може би малцина могат да приемат: Дропа, така се наричали пришълците - дошли вероятно от мястото в Космоса, което сега наричаме Голямо куче, там където се намира звездата Сириус. Космическият им кораб претърпял злополука и те били принудени да останат в днешния Тибет. Това се е случило вероятно преди около 12 000 години. Местните племена избивали малките астронавти, докато не се убедили, че намеренията им не са войнствени. Преследвани били, заради ужасяващия им външен вид. Планинците се бояли от тях, но при възможност ги атакували и изтребвали. В пещерите археолозите намерили петроглифи на Земята, Слънцето и непознати съзвездия, свързани помежду си с точковидни линии.

По-късно към дисковете на Дропа проявават интерес от Москва. Няколко диска са изпратени в СССР и руснаците успяват с тенхологията, с която разполагат в момента да установят, че дисковете всъщност са кобалтови, труден за обработка материал и поставени при определени условия на въртене, те вибрират по специфичен начин, създавайки електрически заряд. Технологията, по която са създадени е неизвестна. В съвремието си използваме кобалта точно в производството на звукозаписни носители, високоскоростни проводници, турбини в самолетостроенето, електроди на батерии... откриваме го за себе си, обаче, едва през ХVІІІ век.

Днес в Баян Кара Ула все още живеят хора, които напомнят с вида си за космическите посетители... Възможно ли е да са техни наследници, възможно ли е космическият кораб все още да лежи погребан някъде там горе... Или всичко това ще остане загадка и век след век ще се превърне просто в една легенда и то потънала в забрава...