ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...За динамичното ни и трудно ежедневие; за девалвацията на личното и общо самочувствие; за България и българското самосъзнание и ..... Блогът е отворен за Вас и Вашите споделени размисли....

...Отворен е за всеки, който добронамерено желае да постави тема или отвори дискусия по наболели проблеми от живота!


Ще бъда доволен ако моите мисли за живота и всичко, което ни заобикаля Ви допадат.

И....моля, пишете на български език! Нека да не забравяме, да се гордеем с това, че ЧЕТВЪРТАТА ПРИЗНАТА СВЕТОВНА ПИСМЕНОСТ Е НАШАТА!
















Banners

Сътрудници

Архив на блога

Търсене в този блог

Моят списък с блогове

събота, 9 октомври 2010 г.

Джеръм К. Джеръм - 1859-1927


На този ден, 2 май, преди точно 150 години, през 1859, в Уолсол, Стафърдшир, е роден големият британски писател-хуморист Джеръм Клапка Джеръм.

Четвърто дете в семейството на архитект, съвместяващ и проповеднически функции, и дъщеря на адвокатски род, младият Джеръм изкарва доста тежко детство. Няколко неуспешни инвестиции от страна на баща му в миньорския бизнес докарват семейството на ръба на банкрута, и тежкото положение оставя своя белег върху бъдещия автор и неговите творби.

При все това, Джеръм успява да учи известно време в местното Училище по филология, поне до смъртта на майка си и баща си. И двамата умират през 1872 г., когато бъдещият писател е едва 14-годишен. Това го принуждава да започне работа в Лондонските и Северозападни железници, като междувременно младежът се опитва да пробие и като журналист, есеист и сатирик, но без особен успех.

Все пак, през тези първи творчески години успява да сътвори първата си новела, "On the Stage - and Off" (1885), и пиесата "Барбара", а през 1886 г. излиза и колекцията му есета под заглавието "The Idle Thoughts of an Idle Fellow".

През 1888 г. Джеръм К. Джеръм се жени за връстничката си Джорджина Марис, вече веднъж разведена и с дъщеря от първия си брак, и именно тяхното пътешествие с лодка по р. Темза по време на медения им месец довежда до написването на най-известната му творба - "Трима мъже в една лодка" (разбира се, без да броим кучето), където образът на съпругата му е заменен с тези на двама негови близки приятели.

Хумористичният му разказ има небивал успех, и съвсем за кратко Джеръм се превръща от невзрачен писател в един от най-известните лондонски сатирици, и само четири години по-късно вече е основател и на две тематични периодични издания. Връзките, които си е създал в литераторските среди, пък, довеждат на страниците им имена като Марк Твен, Ридиърд Киплинг и сър Артър Конан Дойл. Макар и основната им тема да са ежедневните странности на викторианските порядки, обаче, двете издания публикуват в същото време спортни новини, разкази, есета, анекдоти и дори комикси.

Доста противоречивото му отношение към журналистиката обаче, която на места има доста жълт отенък, най-сетне води и до неизбежното съдебно дело, което Джеръм губи през 1897 г., а самият процес е един от най-продължителните и скъпи в историята на тогавашния Кралски съд. Последното донася искрено удоволствие на писателя, но все пак в следствие продава акциите си в "The Idler" и "Today" и се отправя на пътешествие в Германия.

Именно там му хрумва и идеята за продължението на "Трима мъже в една лодка" - "Three Men on the Bummel", която излиза от печат през 1900 г. По-късно, продължава континенталните си скитания в посока Норвегия и Русия, а крайна сметка достига и до Съединените щати, където е на лекционна обиколка. Всъщност, от напускането на журналистическото поприще до началото на Първата световна война Джеръм е особено активен като писател, публикувайки осем новели и шест различни колекции, които представляват и значителна част от творчеството му.

С началото на войната Джеръм, макар и на 56-годишна възраст, се опитва да постъпи в армията, но бива отхвърлен. Което обаче не му пречи да постъпи във войската на Франция, като шофьор на линейка, и да остане на континента в течение на целите бойни действие.

През 1926 г. излиза и последната му книга, автобиография под заглавието "My Life and Times". Авторът умира от удар на 14 юни 1927 г., в Нортхемптън, оставайки обаче еталон за британски хумор и до днес, както и един от любимите писатели на островитяните, със специално дружество на негово име, и музей, в който е превърната родната му къща.

Няма коментари: