SIMRAN Рицарка
Пуснат на: 29 Декември 2007, 18:19
Айкидо:минало, настояще и бъдеще
Айкидо: минало, настояще и бъдеще. Крис Мууни, Рокудан Шихан, ноември 2006
Светът, в който се появява Айкидо, е свят, много различен от днешния: това е светът на О Сенсей, Япония през 1930-те. Като част от този свят, О Сенсей практикува пътя на война, и, вместо да следва други хора, остава верен на своите убеждения, изградени в процеса на собственото му търсене, като впоследствие успява да вдъхнови и други да го последват. Той избира сам своя път и ни оставя пример за това как да учим. Светът, в който живеем ние днес, е друг свят – свят на съперничество и надпревара, движен предимно от стремеж към печалба, власт и слава – поведение, което не подобава на никого, който се занимава с бойни изкуства.Учениците на О Сенсей продължават да развиват духа на Айкидо, всеки по собствения си специфичен начин, но посланието остава същото: център, контакт, отдаденост, но заедно с това – опазване на собствената цялост, а не разпиляване.Днес Айкидо процъфтява в много култури по света, но никой не би оспорил факта, че корените на това уникално бойно изкуство са в японската философия. Често обаче Айкидо бива заплашвано от комерсиализиране и състезателен дух – качества, които несъмнено го отдалечават от основните ценности и принципи, заложени от О Сенсей.Докато популярността на Айкидо нараства, съществува и опасност то да бъде сведено до зрелищност и самоудовлетворение, да се превърне в проста храна за егото. Нерядко доджото се превръща в място, където хората се срещат, научават някой и друг забавен номер, изгарят по някоя калория и общуват, както в обикновените центрове за развлечение и спорт. Днес ставаме свидетели на това как в обществото ни доста от традиционните ценности се разпадат, като например отношението между майстор и чирак, учител и ученик, които са основани на взаимно споделяне на познание, труд и сърдечна връзка. Едно време чиракът е учел дълго време при майстора-дърводелец, фермер или художник, докато усвои основната форма, преди да бъде готов да тръгне по собствения си път в света. Задачата на чирака не била лесна; от него се очаквал тежък и непрестанен труд. В замяна обаче той имал шанса да гледа майстора си и да се учи от него, да „открадне” тайните на своя майстор. Тази система правела възможно знанието да се предава от поколение на поколение, без непременно да бъде ограничавано в едно семейство.Подобен подход към преподаването и ученето изисква от всички участници огромна отдаденост. Както ученикът, така и учителят трябва да действат търпеливо, усърдно и с постоянно отворено съзнание – и докрай да остават в някаква степен начинаещи (на японски: шо-шин). Напрегнатият живот в съвременността и хроничната липса на време лесно могат да обезкуражат естествения процес на научаването, но доджото е място, където подобни традиции биха могли да оцелеят.Цели светове могат да бъдат създадени в книгите, по телевизията, по филмите или съвременните компютърни игри. Човек се потапя в тези светове, които му дават властта да създава и руши, но чувството на мощ и превъзходство, изпитвано от играча, зрителя и читателя, страда от липсата на физическа основа в реалността. Тези светове не са цялостни преживявания, които могат да предизвикат фокусиране на човешкото внимание и да накарат човек отдадено и осъзнато да поеме по пътя на самоусъв ършенстването. Противно на тях, бойни изкуства като Айкидо, Батто-хо и дисциплини като За-Зен застават лице в лице с реалността – такава, каквато е, тук и сега.В модерния свят кръвопролитията и болката сякаш са „дезинфекцирани”: само включете телевизора и ще се сблъскате с безброй образи на мъртви тела, които зрителят вижда, без обаче напълно да се ангажира със страданието. В изучаването на бойни изкуства, човек влиза в много по-реален контакт с конфликта и последиците от него, отколкото съвременният свят обикновено позволява.В нашия бързо променящ се свят и водачите, и обикновените хора, и Западът, Изтокът седят, втренчени в телевизорите и мониторите си, докато традициите умират. В Айкидо ние се стремим да запазим традиционните практики, като особено място отделяме на връзката ученик-учител. Да предаваме знанието по този начин, от сърце на сърце, също е част от естествените принципи, с помощта на които О Сенсей е проложил своя – а и нашия – път.Организациите днес са станали необходима част от нашия Айкидо свят. Те са нужни, за да можем да споделяме познанието си и взаимно да се правим по-добри, макар че често се случва да пораждат объркване и неефективност, тъй като не винаги са основани на естествените принципи. Разбира се, организациите също биха могли да бъдат култивирани да функционират според естествените принципи и да бъдат изградени от добре балансирани хоризонтални и вертикални отношения (съчетавайки автокрация с демокрация), без при това да жертват връзката между учител и ученик, която в същността си е същата връзка, която е съществувала навремето между майстора и неговия чирак. Защо да не вземем поука от познанието на древните и да го адаптираме към собственото си съвремие: "Битието и не-битието взаимно се създаватЛесното и сложното взаимно се поддържат Кохай и семпай определят един другУчител и ученик зависят един от друг"Преди и след идват последователно" (адаптирано от Дао де Дзин)
Айкидо: минало, настояще и бъдеще Крис Мууни, Рокудан Шихан, ноември 2006 Светът, в който се появява Айкидо, е свят, много различен от днешния: това е светът на О Сенсей, Япония през 1930-те. Като част от този свят, О Сенсей практикува пътя на война, и, вместо да следва други хора, остава верен на своите убеждения, изградени в процеса на собственото му търсене, като впоследствие успява да вдъхнови и други да го последват. Той избира сам своя път и ни оставя пример за това как да учим. Светът, в който живеем ние днес, е друг свят – свят на съперничество и надпревара, движен предимно от стремеж към печалба, власт и слава – поведение, което не подобава на никого, който се занимава с бойни изкуства. Учениците на О Сенсей продължават да развиват духа на Айкидо, всеки по собствения си специфичен начин, но посланието остава същото: център, контакт, отдаденост, но заедно с това – опазване на собствената цялост, а не разпиляване. Днес Айкидо процъфтява в много култури по света, но никой не би оспорил факта, че корените на това уникално бойно изкуство са в японската философия. Често обаче Айкидо бива заплашвано от комерсиализиране и състезателен дух – качества, които несъмнено го отдалечават от основните ценности и принципи, заложени от О Сенсей. Докато популярността на Айкидо нараства, съществува и опасност то да бъде сведено до зрелищност и самоудовлетворение, да се превърне в проста храна за егото. Нерядко доджото се превръща в място, където хората се срещат, научават някой и друг забавен номер, изгарят по някоя калория и общуват, както в обикновените центрове за развлечение и спорт. Днес ставаме свидетели на това как в обществото ни доста от традиционните ценности се разпадат, като например отношението между майстор и чирак, учител и ученик, които са основани на взаимно споделяне на познание, труд и сърдечна връзка. Едно време чиракът е учел дълго време при майстора-дърводелец, фермер или художник, докато усвои основната форма, преди да бъде готов да тръгне по собствения си път в света. Задачата на чирака не била лесна; от него се очаквал тежък и непрестанен труд. В замяна обаче той имал шанса да гледа майстора си и да се учи от него, да „открадне” тайните на своя майстор. Тази система правела възможно знанието да се предава от поколение на поколение, без непременно да бъде ограничавано в едно семейство. Подобен подход към преподаването и ученето изисква от всички участници огромна отдаденост. Както ученикът, така и учителят трябва да действат търпеливо, усърдно и с постоянно отворено съзнание – и докрай да остават в някаква степен начинаещи (на японски: шо-шин). Напрегнатият живот в съвременността и хроничната липса на време лесно могат да обезкуражат естествения процес на научаването, но доджото е място, където подобни традиции биха могли да оцелеят. Цели светове могат да бъдат създадени в книгите, по телевизията, по филмите или съвременните компютърни игри. Човек се потапя в тези светове, които му дават властта да създава и руши, но чувството на мощ и превъзходство, изпитвано от играча, зрителя и читателя, страда от липсата на физическа основа в реалността. Тези светове не са цялостни преживявания, които могат да предизвикат фокусиране на човешкото внимание и да накарат човек отдадено и осъзнато да поеме по пътя на самоусъв ършенстването. Противно на тях, бойни изкуства като Айкидо, Батто-хо и дисциплини като За-Зен застават лице в лице с реалността – такава, каквато е, тук и сега. В модерния свят кръвопролитията и болката сякаш са „дезинфекцирани”: само включете телевизора и ще се сблъскате с безброй образи на мъртви тела, които зрителят вижда, без обаче напълно да се ангажира със страданието. В изучаването на бойни изкуства, човек влиза в много по-реален контакт с конфликта и последиците от него, отколкото съвременният свят обикновено позволява. В нашия бързо променящ се свят и водачите, и обикновените хора, и Западът, Изтокът седят, втренчени в телевизорите и мониторите си, докато традициите умират. В Айкидо ние се стремим да запазим традиционните практики, като особено място отделяме на връзката ученик-учител. Да предаваме знанието по този начин, от сърце на сърце, също е част от естествените принципи, с помощта на които О Сенсей е проложил своя – а и нашия – път. Организациите днес са станали необходима част от нашия Айкидо свят. Те са нужни, за да можем да споделяме познанието си и взаимно да се правим по-добри, макар че често се случва да пораждат объркване и неефективност, тъй като не винаги са основани на естествените принципи. Разбира се, организациите също биха могли да бъдат култивирани да функционират според естествените принципи и да бъдат изградени от добре балансирани хоризонтални и вертикални отношения (съчетавайки автокрация с демокрация), без при това да жертват връзката между учител и ученик, която в същността си е същата връзка, която е съществувала навремето между майстора и неговия чирак. Защо да не вземем поука от познанието на древните и да го адаптираме към собственото си съвремие: "Битието и не-битието взаимно се създават Лесното и сложното взаимно се поддържат Кохай и семпай определят един друг Учител и ученик зависят един от друг "Преди и след идват последователно" (адаптирано от Дао де Дзин)
Преди 3 седмици
2 коментара:
Един сприхав самурай, който имал репутацията на човек, обичащ да провокира безпричнни сбивания, се появил пред вратите на един зен манастир и поискал да говори с игумена.
Без да се притеснява Рьокан отишъл да го посрещне.
- Казват, че интелигентността е по-могъща от грубата сила - казал самураят. - Можеш ли да ми обясниш тогава какво са раят и адът?
Рьокан не казал нищо.
- Виждаш ли? - изревал самураят. - А аз мога да ти ги обясня много просто: за да покажеш на някого ада, е достатъчно само да го удариш. За да му покажеш рая, трябва да го мъчиш ужасно жестоко и после да го оставиш да си ходи.
- Не разговарям с глупаци като тебе - казал учителят.
Кръвта нахлула в лицето на самурая. Гняв обзел цялото му съзнание.
- Това е адът - казал Рьокан, усмихвайки се. - Да си позволиш да се ядосаш от глупава забележка.
Слисан от смелостта на монаха, самураят отпуснал юмруци.
- А това е раят - казал Рьокан и го поканил да влезе. - Да не реагираш на глупави провокации.
Източник: блогът на Паулу Коелю.
Практиката на карате
От "Karate-Do Nyumon" на Г.Фунакоши
Правила при трениране
Преди да обясня техническите аспекти на карате, бих искал да дам на читателя общи инструкции за това, как да се доближи до практиката; бих желал и да кажа някои неща касаещи възгледите, които трябва да имате относно обучението в карате и тренировките.
Първо, поради това, че карате е бойно изкуство, вие ще трябва да го практикувате изключително сериозно още от самото начало. Това означава, че не трябва само да сте просто прилежни или прями при тренировките. При всяка стъпка, всяко движение на ръката ви, трябва да си представяте, че срещу вас стои противник с изваден меч.
Всеки удар трябва да бъде изпълнен със силата на цялото ви тяло зад него, с усещането, че ще сразите опонента си само с един удар. Винаги знайте, че ако ударът ви не успее, ще загубите собствения си живот. Мислейки за това, съзнанието и енергията ви ще бъдат концентрирани, и вашият дух ще постигне максималното. Няма значение колко време посвещавате на практикуване, няма значение колко месеци и години са минали, ако вашата практика е била ограничена само в движения на ръцете и краката ви, то тогава вие сте тренирали и тренирате просто танцуване и нищо повече. Така никога няма да разберете действителното значение на карате.
Ще откриете, че ако при тренирането имате извънредно сериозен възглед, това ще окаже благотворно влияние не само върху вашето обучение в карате, но ще повлияе и на много други аспекти на живота. Животът, сам по себе си, често пъти прилича на двубой с истински мечове. С равнодушен поглед към живота - като напр. приемайки, че след всеки неуспех, винаги ще имате втори шанс - какво бихте могли да се надявате, че ще постигнете за един живот продължаващ 50 години?
Второ, опитайте се да правите точно това, което са ви учили, без да недоволствате или се заяждате. Само тези, на които им липсва усърдие или нежелание се захващат за незначими неща и се заяждат. Често техните глупави оплаквания граничат с жалкото. Напр., при изучаването на задна стойка, аз срещах хора, които казваха, че просто не са годни да научат стойката, независимо от това, колко усърдно и упорито опитват. Попитаха ме какво трябва да направят - след практикуване в продължение на по-малко от час! Дори, ако пламенно и с желание, ежедневно практикувате задната стойка, стоейки прав, докато краката ви станат твърди като скала, за правилно изпълнение ще са ви необходими от 6 месеца до 1 година. Абсурдно е да се казва: "Няма значение колко упорито опитвам", без дори да сте се изпотили при работа. Монах от Зен, ако чуе това, вероятно би викал и хокал, и може би, би използвал и своята тояга.
Не можете да тренирате само чрез думи. Трябва да се учите чрез тялото си. Понасяйки болката и страданието, докато правите усилие да тренирате тялото си и усъвършенствате себе си, непрекъснато трябва да вярвате, че ако другите могат да направят дадено нещо, то значи можете и вие. Попитайте себе си: "Какво ме спира? Какво правя неправилно? Нещо липсва ли при мен?" Това е същността на обучението и тренирането в бойните изкуства.
Важните пунктове, които са ни били преподавани от други, могат лесно да бъдат забравени, но същността на знанието, придобито чрез лични усилия и страдания, никога няма да бъде забравено. Вярвам, че именно поради това, майсторите на бойни изкуства от миналото, биха удостоили с диплом и разкрили ключовите елементи само на тези свои възпитаници, чиито тренировки, почти непоносимо тежки и сурови, са ги довели до пълно преживяване на духа на будо.
Трето, когато изучавате нова техника, практикувайте я с цялото си сърце, докато действително я разберете и осмислите. Не изгаряйте от желание да научите всичко наведнъж. Практикувайте усърдно. Карате съдържа много техники и кати. Не се хващайте в клопката да мислите, че поради многото неща, които трябва да се научат, вие би трябвало да научите всичко наведнъж и в общ план. Невъзможно би било човек без опит, незнаещ значенията на ката или техниките, съдържащи се в тях, да ги събере в паметта си и да ги осмисли. За него ката не би било нищо повече от несвързана бъркотия от техники. Изучавайки всяко движение и всяка техника, независимо едни от други, вие няма да разберете, как ката взаимодейства с ката, и как ката обединява движенията и техниките. Като изучавате дадено нещо, но забравяте друго, резултатът ще бъде пълно объркване.
Опитен и изкусен ученик в областта само на една техника, съвсем естествено ще открие съответстващите пунктове в другите техники. Удар на високо ниво, удар на ниско ниво, преден удар и обратен удар, са по същество едни и същи. Ако вие действително сте разбрали една единствена техника, това, от което ще се нуждаете, е просто да наблюдавате и разграничите формите, както и да ви бъдат казани съществените пунктове и точки, характерни за другите техники. Така, за относително кратко време, ще станете способни да усвоите и останалите техники.
Съществува следната история за един Гидайо майстор. Когато бил ученик, амбициозен и желаещ да пее дълги разказни истории, той имал изключително стриктен учител, който в продължение на много години отказвал да го обучава в повече от един конкретен пасаж от Тайкоки, драма за живота и времето на Тойотоми Хидейоши. Стотици пъти на ден, ден след ден, ученикът трябвало да произнася напевно пасажа, и всеки път учителят възклицавал недоволно: "Не е достатъчно". Той не му позволявал да премине на следващ пасаж.
Накрая, вбесеният ученик решил, че не е подходящ за професията и избягал в нощта. Като се надявал да реализира себе си в нещо по-приятно, той се насочил към Едо, столицата на шогуна. По пътя, станало така, че той спрял за една нощ в страноприемница в Провинция Суруга (сега Префектура Шизуока), където група от почитатели на Гидайо се била събрала с цел състезание на аматьори. Все още дълбоко свързан с изкуството, на което толкова много време бил посветил, човекът не могъл да устои на силното желание да участва. Въпреки, че бил външен човек, той се качил на сцената и с цялото си сърце и душа, повторил единственият пасаж, който знаел добре. Когато приключил, до него се доближил възрастен човек - главният спонсор на състезанието:
"Моето момче, това наистина беше превъзходно -отбелязал старият мъж. - Бих искал да зная твоето истинско име. Ако не ме мамят очите и ушите, ти трябва да си известен майстор."
Някогашният ученик нямал думи за отговор при тази ласкателна похвала. Чешейки главата си, той изтърсил:
"Нищо не може да бъде по-истинско от самата истина. Аз съм просто аматьор. Трябва да призная, че дори не зная други пасажи освен този, който представих".
Възрастният мъж беше много учуден:
"Това истина ли е? Но твоите умения граничат с тези на майсторите Бунраку. Кой, населяващ тази земя, е бил твой учител?"
Момчето разказало за свирепото си обучение, за това как не издържал и накрая се оттеглил и избягал.
С въздишка, старият човек казал:
"Ти си направил ужасна грешка. То е защото си имал такъв блестящ учител, който само за няколко години те е научил на толкова много неща. Приеми моя съвет: върни се веднага при него, поискай прошка, и възобнови обучението си".
Като чул оценката на възрастния мъж, ученикът внезапно осъзнал грешката си и се върнал при учителя си. Накрая, след дълго обучение, той станал майстор в областта на изкуството, с което се занимавал. Мисля, че разказаната история се отнася не за друг, а за Майстор Кошиджи. Но, независимо кой точно е бил човекът, това заслужава да бъде отчетено и обмислено.
Четвърто, не претендирайте, че сте голям майстор и не се опитвайте да демонстрирате силата си. Абсурден е фактът, че много от хората трениращи бойни изкуства, смятат, че трябва да бъдат артисти в областта на бойните изкуства, да показват публично своите умения, гордеейки се с тях. Напр., представям си мъж, с вдигнати високо рамене, размахващ лакти и перчещ се по улицата, сякаш тя е негова собственост. Когато се взрете в очите му, погледът сякаш казва: "Аз съм най-великият герой, който някога е живял". Дори и това да е така, уважението към него, породено от държанието му, ще спадне почти наполовина. И, разбира се, ако той не притежава необходимите качества, а е просто изкуствен герой, ситуацията ще бъде твърде абсурдна за думи.
Тенденцията да се държите като големи и недостижими, обикновено е налице сред новаците. Чрез подобни действия, те само оказват деградиращо и разрушително влияние върху тези, които действително се занимават с бойни изкуства. Освен това, има и такива, които на база повърхностни знания за една или две карате техники, вдигат юмруците си по начин, сякаш искат да привлекат вниманието на другите върху закоравелите си кокалчета, докато през това време си пробиват път през тълпите, сякаш търсят някъде битка, в която да участват - глупаци, които не могат да бъдат описани с думи.
"Неговата усмивка може да спечели дори сърцата на малки деца; неговият гняв може да накара тигър да клекне от ужас". Това накратко обяснява същността на хората, занимаващи се с бойни изкуства.
Петият пункт, който трябва да бъде запомнен е, че трябва винаги да имате дълбоко уважение и зачитане като благовъзпитаност, и винаги трябва да се отнасяте с респект и да слушате по-възрастните от вас. Няма бойно изкуство, което да не акцентира върху навиците свързани с послушание и уважение.
Благовъзпитаността и уважението не трябва да се ограничават само в рамките на доджото. Има ли някой, който не би се поклонил пред светилището в доджото, а би минал покрай него без да му обърне внимание? Надявам се, не! Подобно, има ли някой, който с желание следва съветите на по-възрастните от него в доджото, но същевременно не зачита думите на баща си или на по-големия си брат? Надявам се, не! Ако съществува такъв човек, то той няма никакво право да практикува бойни изкуства.
В къщи, вие слушате баща си или братята си. В училище, вие се подчинявате на учителите и по-големите съученици. В армията, вие следвате заповедите на офицерите. На служебното място, вие не се противопоставяте и не действате срещу решенията на по-висшестоящите. Всички тези неща представляват ценности за тези, които практикуват карате.
Шесто, вие трябва да премахнете злото и да се приспособите към доброто. Когато наблюдавате практиката на другите и там откриете нещо, което бихте желали да научите, опитайте се да го постигнете без колебание. Ако видите някой, отдал се на безделие, внимателно огледайте и изучете себе си. Когато видите, пък някой, чийто ритник е много добър, попитайте се защо ритникът му е толкова добър. Попитайте се, как вие бихте могли да придобиете неговите умения; по-какво вашият ритник се различава от неговия? По този начин ще станете способни да си изработите метод за подобряване на ритника си. Ако видите някой, който, както изглежда няма подобрение при изпълнение на ритника си, отново попитайте себе си защо е така. Може би той не тренира достатъчно или му липсва решителност. Попитайте себе си, дали истината за вас не е същата.
Този възглед не е приложим само при подобряване на техническите способности. Ние всички имаме предимства и недостатъци. Ако сме достатъчно искрени в желанието да подобрим себе си, всеки, който срещаме може да ни бъде ролеви модел за себеотразяване и себеразмишление. Стара поговорка казва: "Sannin okonaeba kanazaru waga shi ari" - (Това се базира на пасаж от Китайските класически произведения, том I на Конфуцианските цитати за великото учение и доктрината на значението на нещата) - "Когато се движа с други двама, те могат да ми служат като учители. Аз ще подбера техните добродетели и ще ги следвам, ще видя недостатъците им и ще ги избягвам и предотвратявам."
Седмо, мислете за всеки ден от живота си като за карате тренировка. Не приемайте карате само като принадлежащо и характерно за доджо, не го свързвайте и само с боен метод. Духът на карате практиката и елементите на трениране са приложими към всеки аспект на ежедневния ви живот. Духът, роден от стискането и тракането на зъби в студа или от бликащата пот, стичаща се по лицето и влизаща в очите по време на тренировка в горещ летен ден, може да послужи добре във вашата работа. Тялото, изковано в процеса на интензивна практика от ритници и удари, няма да се подава на изпитанията на обучението, свързано с труден изпит или с приключване на тягостна и неприятна задача. Някой, чийто дух и умствена сила са подплатени от възглед, за който може да се каже никога-до-смърт, той не би намерил предизвикателство, с което достатъчно добре да се справи. Някой, пък, който е бил подложен дълги години на физически мъки и умствено страдание, при заучаването на един удар или ритник, би могъл да се изправи пред всяка задача, независимо колко трудна е тя, и да я доведе до край. За човек от този тип може да се каже, че действително е научил карате.
Преди практикуване
Както предупреждението на Майстор Азато "Зачитайте ръцете и краката на вашите противници и ги възприемайте като саби" посочва, практически всяка част от тялото, от върха на главата до пръстите на краката, има потенциал и може да служи като оръжие.
Ръката, сама по себе си, може да получи повече от 10 различни форми-разновидности, като при всяка една от тях се концентрира върху определена част, изпълняваща водеща роля. Главните форми са: сейкен - "обикновен юмрук"; уракен - "заден юмрук"; шукен - "юмрук, направен с дланта"; иппон-кен - "едноточков юмрук с основната фаланга на показалеца напред"; чукокен/накада-какен - "едноточков юмрук с основната фаланга на средния пръст напред"; тетсуи - "железен чук"; нуките - "пронизваща ръка"; нихон нуките - "пронизваща ръка с два пръста"; иппон нуките - "пронизваща ръка с един пръст"; шуто - "пробождаща ръка"; и хайшу - "задната част на дланта".
Формите на крака, от глезена надолу включват: коши - "с топчестата част на стъпалото"; сокуто - "пронизващ крак"; цумасаки - "с върховете на пръстите"; еншо -"със задната част на петата"; и соко - "с предната част на стъпалото".
Китките, лактите, коленете и т.н. имат общо приложение, така че, в никакъв случай, не е преувеличено да се каже, че цялото тяло може да се използва като оръжие.
Мощността и силата в карате са зависими от постоянното трениране, и себеусъвършенстване при употреба на различните части на тялото. Ясно е, и без да се казва, че колкото повече, при необходимост, може да се разчита на дадена техника, толкова тя е по-добра.
Внимавайте много да не станете като тези, които въпреки недостатъчните тренировки, стават "майстори", поради това, че техните многословни речи наподобяват думите на експерти. Още от дълбока древност, такива хора са били наричани кучи буши, пренебрежително название, чийто смисъл е кучи "уста" и буши "войн". Дори днес, тези "говорещи войни" са толкова обикновени и незначителни, колкото са зрънцата пясък на плажа.
Практикуването на карате започва с обучение в изграждане на правилен юмрук. След това се показват и преподават главните стойки, пози, блокове и атаки, които трябва да се повтарят многократно.
Насочването на юмрука с цел удар, изглежда изключително лесно - дори за дете. На практика, обаче, изграждането на безупречен юмрук не е никак лесно. За постигане на правилен юмрук, са нужни усилия, постоянство и изобретателност в продължение на години. Не е трудно просто да се запаметят движенията и техниките, но трябва да се знае, че карате не е нещо, което може да бъде заучено повърхностно или усвоено само с помощта на интелекта. Карате изисква да бъдете закалени и усъвършенствани, и аз искрено се надявам, че напълно разбирате това.
След като в общ план бъдат разбрани главните техники, тогава се започва изучаването на ката. Тези кати, които са развити при Шотокан, са съставени от общи блокиращи и атакуващи техники, които са достатъчно прости и достъпни за начинаещи.
Различните ката били създадени от майстори и експерти, живели в миналото, чиито имена, в по-голямата им част, не са известни. Методите на атака и защита, които използвали при създаването на тези ката, били родени, закалени и изпробвани в процеса на формиране на индивидуалния опит.
Както по-рано споменах, няма оригинални писмени сведения за карате, останали до днес, така че запазването на неизменната форма на ката изцяло зависи от индивидуалните спомени и умения на тези, които са я практикували. Разумно е да допуснем, че пропуск в паметта или неправилно разбиране на ката може да доведе до грешки при предаването. Без записи е доста трудно и почти невъзможно да се провери нещо. Единственото средство, с което разполагаме за оценка на кати, които са съмнителни или кати, за които се изисква по-цялостно изучаване, е самите ние да станем ката експерти, чрез практиката изградена върху предишна практика. След това, на основата на натрупания опит, можем да достигнем до лична оценка или становище.
При Шотокан, ние изучаваме и разработваме следните кати: Тен но Ката, Чи но Ката, Хито но Ката, Хейан Шодан, Хейан Нидан, Хейан Сандан, Хейан Йодан, Хейан Годан, Теки Шодан, Теки Нидан, Теки Сандан, Басай Дай, Басай Шо, Канку Дай, Канку Шо, Емпи, Ганкаку, Джите, Хангецу, Джион, Мейкю, Хако, Киун, Шото, Шоин, Хотаку и Шокио.
Както споменах по-рано, при обучението в ката най-важното е да се концентрирате в изучаването на всяка една ката. Доста по-ценно е да изучавате една единствена ката до пълното и усвояване, отколкото да имате смътни познания за 30 кати.
След като вече сте разбрали и осъзнали значението на движенията с крака и ръце, както и съществените елементи на атака и защита, съдържащи се в ката, вие вече можете да започнете да практикувате кумите - "спаринг". Практиката на главните техники и кати, можете да извършвате самостоятелно, но кумите изисква партньор. При кумите практиката, характерното е, че използвате техниките заучени в ката и ги прилагате при реални условия. Има двама партньори, единият от тях атакува, а другият се концентрира върху изграждането на блок и контраатакува. Чрез кумите ще оцените трудността на това, да удряте движеща се цел или да прилагате блок на неочаквано бърза атака. Напълно ще ви се изясни жизнената важност на скоростта при реакцията с крак и при завъртването на бедрата, важността на правилното дишане, на маай и т.н. Ще изучавате методи за правене на маневра (с цел заблуждаване на противника) и проникване в защитата на противника, и тогава ще осъзнаете колко съществени са енергичното и геройско чувство, и здравият боен дух. Накрая, ще реализирате за себе си, че винаги над това, което възприемате като максимално и най-добро, стои нещо повече.
През това време, не трябва да спирате усърдно да изучавате основите, и по специално, удари, ритници и блокиране. Освен това, овладявайки всички блокове и атаки в ката, вие трябва да следвате и разработвате техники подходящи за вашата възраст, структура, височина и индивидуални характеристики.
Напр., човек висок над 180 см, няма често да бъде атакуван в лицето, но постоянно ще се натъква на нападения в гърдите или под пояса. Следователно, той трябва да полага повече грижи при изучаването на блокове на средно и ниско ниво. Подобно, нисък и слаб човек, ще се почувства доста зле и неуверен в себе си, ако избере и се концентрира върху техники зависими от физическа сила. Вместо това, той може да се възползва от бързите движения или да насочи вниманието си към различните начини за проникване в защитата на противника. Ако сте били невнимателни при обучението, вашите кати и техники никога няма да оживеят. Важно е, че винаги трябва да се опитвате да изучавате и практикувате онези техники, които са най-подходящи за състоянието ви.
Публикуване на коментар