Искам......

Чудесното момиче

Искам... Животът никога не ме е питал - А какво искам аз? Дали съм гладна, жадна, сита... да не казвам на глас. Кого да обичам? Кого позволява? Или натрапеното ми от случая. И само на ум мисълта да додява, че искам вече да го приключа. Забранената думичка, като камъче стискам между зъбите, упорито и здраво. А тя се блъска в устата ми "Искам! Искам!" Постоянно със нея внимавам. Научих се да приемам, каквото предложат, излишното от други, остатъци оскъдни. С моите желания, да не ги тревожа, да не би да ме оставят и да си тръгнат. Все спирах "Искам" на върха на езика. А искам толкова много неща. Тя се лута в душата ми. Вика, вика... Не мога повече! Ще я изкрещя! Като взрив, като мълния, гръм... Имам право да искам и аз. Аз човек ли съм или не съм с право на желания на глас?! Искам! Искам!... Не каквото и да е! Искам го по моя вкус. Дори проклетото кафе щом докосва моите устни. ...дълго, късо или нормално... Не ми е все едно! Искам го...искам го...идеално! А от тебе - любов! Такава... достатъчна от цялото ти сърце! Не искам повече остатъци от ничии щедри ръце! Не искам, просто някакви си чувства! Не знаеш ли - обичам красивото? Искам любовта ти Изкуство. Не в цветовете ежедневно-сиви. Е, казах го. Нали ме подканяше да кажа "Искам"? Внимавай! Моето "Искам" тежи! Ако за теб е важно...Първа мисъл, за да ти вярвам, го докажи! На сън да го дочуеш, при мен да дотичаш. Да не питаш - "Кафе или легло"... Искам! Искам да ме обичаш! Искам просто твоята Любов