Откровение

Чудесното момиче

Изтръпналите устни ли ти промълвиха,
че те обичам... и желая да съм твоя...
или сърцето ме издаде с песен тиха,
че с теб горя... изгубила покоя...
Желая те... О, как мечтая да те имам...
за мъничко поне... във теб да полудея...
В прегръдките ти нежно да притихна,
със теб да се преситя, и да онемея...
Тъй гладна съм за теб... и непонятно,
туй чувство и за миг не ме оставя...
Копнея да съм твоя, в необятност...
във твойте мисли всичко да забравя...
Искам те... Дори да си заблуда,
с теб ще продължавам да живея,
в теб се преоткрих изцяло друга,
в нощите безсънни с теб копнея...
Мога ли сама да продължа нататък?...
Знам, че да... но ще остана празна...
чувствата горят ме без остатък,
и не желая непотребни да останат...
Мога ли без теб?... Без всичко мога...
Но не искам точно тебе да забравя...
Знам - ще ме боли, ще изнемогвам...
Но прости ми, обич - тебе няма да оставя