Попитай ме.....

Чудесното момиче

Сега, когато имам само тебе,
след сто живота тръпнещо очакване,
ми се разказва цялата вселена,
която ще избухне в сетивата ми.
Попитай ме за нещо. Все едно
какво ще бъде, само ме попитай.
Представата за думата любов,
въобще не е същинския й смисъл.
Не си представяй нищо,
не измисляй
причини, поради които ме е нямало.
Да знаеш само колко съм те искала,
и как те търсих в някакви галактики,
където другите не те познаваха,
или не помнеха, че може да си минал.
Попитай ме... Така ми се разказва
на тебе точно - колко си ми липсвал.
Приличаш ми на моето разсъмване.
От толкова отдавна все е лунно.
Не знам ще понеса ли да си тръгнеш,
без да ти кажа важното във думите.
Не ме ранявай с тази тишина.
И, моля те, не ме превръщай в ехо.
Не ме оставяй повече сама
със себе си за тебе да споделям.
Попитай ме каквото и да е.
Така ми е потребно да те вдишам,
през думите си. И да съм до теб.
Да ти разкажа колко те обичам.