Чудесното момиче
2008-02-03 21:33:33 Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. Защото това е най-голямата тайна за успех във всички рисковани дейности. Мускулите могат да разцепят щит и дори да унищожат живот, но единствено невидимата сила на любовта може да отвори сърцата на хората и, докато не овладея това изкуство, ще остана само един амбулантен търговец на пазара. Ще направя любовта най-силното си оръжие и към когото го обърна, няма да може да устои на силата му. Може да отблъскват доводите ми; може да не вярват на думите ми; може да не одобряват облеклото ми; може да не приемат вида ми; може дори да им се сторят подозрителни сделките ми; но любовта ми ще смекчи всички сърца като слънцето, чиито лъчи омекотяват и най-втвърдената глина. Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. А как ще го направя? Отсега нататък ще гледам всичко с любов и ще се родя отново. Ще обичам слънцето, защото стопля костите ми; но и дъжда ще обичам, защото пречиства духа ми. Ще обичам светлината, защо то ми показва пътя; но и тъмнината ще обичам, защото ми показва звездите. Ще приветствам щастието, защото обогатява сърцето ми; но и тъгата ще понасям с търпение, защото отваря душата ми. Ще приемам наградите, защото ми се полагат, но и препятствията ще посрещам с удоволствие, защото са моето предизвикателство. Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си . А как ще говоря? Ще възхвалявам враговете си и те ще ми станат приятели; ще насърчавам приятелите си и те ще ми станат братя. Винаги ще търся причини да се възхищавам; никога няма да изнамирам оправдания за слухове. Когато се изкушавам да критикувам, ще захапвам езика си; когато започвам да хваля, ще крещя от покрива. Та нали птиците, вятърът, морето и цялата природа говорят с музиката на възхвалата към твореца си? Не мога ли със същата музика да говоря на неговите деца? Отсега нататък ще помня тази тайна и тя ще промени живота ми. Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. А как ще постъпвам? Ще обичам най-различни хора, защото всеки има качества за възхищение, дори и да са скрити. С любов ще разкъсам изградената около сърца та им преграда от подозрение и омраза и на нейно място ще построя мостове, за да може любовта ми да влезе в душите им. Ще обичам амбициозните, защото могат да ме въодушевяват! Ще обичам неудачниците, защото мога да се уча от тях. Ще обичам кралете, защото са над човешките същества; ще обичам смирените, защото са божествени. Ще обичам богатите, защото са самотни; ще обичам бедните, защото са толкова много. Ще обичам младите за вярата, която имат; ще обичам старите за мъдростта, която споделят. Ще обичам красивите заради тъгата в очите им; ще обичам грозните заради мира в душите им. Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. Но как ще реагирам на действията на другите? С любов. Както любовта е средство за отваряне на сърцата на другите, точно така е и мой щит, който отблъсква стрелите на омразата и копията на гнева. Злополучие и обезсърчение ще удрят в новия ми щит и ще се превръщат в най-тих дъждец. Моят щит ще ме закриля на пазара и ще ме подкрепя, когато съм сам. Ще ме съживява в моменти на отчаяние, но ще ме успокоява, когато се екзалтирам. С употребата ще се засилва и повече ще ме предпазва, докато един ден го захвърля и без закрилата му тръгна сред пъстрия поток от хора, но когато го направя, името ми ще е издигнато високо в пирамидата на живота. Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. А как ще се държа с всеки срещнат? По един единствен начин. Тихо, в себе си, ще се обръщам към него и ще казвам — Обичам Те. Въпреки, че са казани наум, тези думи ще греят в очите ми, ще изглаждат бръчките по челото ми, ще предизвикват усмивка на устните ми, ще звучат в гласа ми; и сърцето му ще се отвори. А ще има ли някой да се откаже от стоките ми, когато сърцето му чувства моята любов? Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. И най-много от всичко ще обичам себе си. Защото правя ли го, ревностно проверявам всичко приемано от тялото ми, от ума ми, от душата и сърцето ми. Никога няма да угаждам прекалено на плътските си желания, а ще храня тялото си повече с чистота и умереност. Никога няма да допусна умът ми да бъде привлечен от злото и отчаянието, а с желание ще го извисявам с многовековното познание и мъдрост. Никога няма да допусна душа та ми да стане самодоволна и пресита, предпочитам да я храня с медитация и молитва. Никога няма да допусна сърцето ми да стане дребнаво и жестоко; а ще го раздавам и то ще расте и ще топли земята. Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. Отсега нататък ще обичам цялото човечество. От този момент всичката омраза изтича от вените ми, защо то нямам време да мразя, имам време само да обичам. В този момент правя първата необходима стъпка да стана човек сред хората. С любов ще увелича продажбите стократно и ще стана велик търговец. Ако нямам никакви други качества, мога да успея само с любовта. Без нея няма да успея, дори да притежавам всички знания и умения на света. Ще посрещна днешния ден с любов и ще успея.
2008-02-03 21:33:33 Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. Защото това е най-голямата тайна за успех във всички рисковани дейности. Мускулите могат да разцепят щит и дори да унищожат живот, но единствено невидимата сила на любовта може да отвори сърцата на хората и, докато не овладея това изкуство, ще остана само един амбулантен търговец на пазара. Ще направя любовта най-силното си оръжие и към когото го обърна, няма да може да устои на силата му. Може да отблъскват доводите ми; може да не вярват на думите ми; може да не одобряват облеклото ми; може да не приемат вида ми; може дори да им се сторят подозрителни сделките ми; но любовта ми ще смекчи всички сърца като слънцето, чиито лъчи омекотяват и най-втвърдената глина. Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. А как ще го направя? Отсега нататък ще гледам всичко с любов и ще се родя отново. Ще обичам слънцето, защото стопля костите ми; но и дъжда ще обичам, защото пречиства духа ми. Ще обичам светлината, защо то ми показва пътя; но и тъмнината ще обичам, защото ми показва звездите. Ще приветствам щастието, защото обогатява сърцето ми; но и тъгата ще понасям с търпение, защото отваря душата ми. Ще приемам наградите, защото ми се полагат, но и препятствията ще посрещам с удоволствие, защото са моето предизвикателство. Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си . А как ще говоря? Ще възхвалявам враговете си и те ще ми станат приятели; ще насърчавам приятелите си и те ще ми станат братя. Винаги ще търся причини да се възхищавам; никога няма да изнамирам оправдания за слухове. Когато се изкушавам да критикувам, ще захапвам езика си; когато започвам да хваля, ще крещя от покрива. Та нали птиците, вятърът, морето и цялата природа говорят с музиката на възхвалата към твореца си? Не мога ли със същата музика да говоря на неговите деца? Отсега нататък ще помня тази тайна и тя ще промени живота ми. Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. А как ще постъпвам? Ще обичам най-различни хора, защото всеки има качества за възхищение, дори и да са скрити. С любов ще разкъсам изградената около сърца та им преграда от подозрение и омраза и на нейно място ще построя мостове, за да може любовта ми да влезе в душите им. Ще обичам амбициозните, защото могат да ме въодушевяват! Ще обичам неудачниците, защото мога да се уча от тях. Ще обичам кралете, защото са над човешките същества; ще обичам смирените, защото са божествени. Ще обичам богатите, защото са самотни; ще обичам бедните, защото са толкова много. Ще обичам младите за вярата, която имат; ще обичам старите за мъдростта, която споделят. Ще обичам красивите заради тъгата в очите им; ще обичам грозните заради мира в душите им. Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. Но как ще реагирам на действията на другите? С любов. Както любовта е средство за отваряне на сърцата на другите, точно така е и мой щит, който отблъсква стрелите на омразата и копията на гнева. Злополучие и обезсърчение ще удрят в новия ми щит и ще се превръщат в най-тих дъждец. Моят щит ще ме закриля на пазара и ще ме подкрепя, когато съм сам. Ще ме съживява в моменти на отчаяние, но ще ме успокоява, когато се екзалтирам. С употребата ще се засилва и повече ще ме предпазва, докато един ден го захвърля и без закрилата му тръгна сред пъстрия поток от хора, но когато го направя, името ми ще е издигнато високо в пирамидата на живота. Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. А как ще се държа с всеки срещнат? По един единствен начин. Тихо, в себе си, ще се обръщам към него и ще казвам — Обичам Те. Въпреки, че са казани наум, тези думи ще греят в очите ми, ще изглаждат бръчките по челото ми, ще предизвикват усмивка на устните ми, ще звучат в гласа ми; и сърцето му ще се отвори. А ще има ли някой да се откаже от стоките ми, когато сърцето му чувства моята любов? Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. И най-много от всичко ще обичам себе си. Защото правя ли го, ревностно проверявам всичко приемано от тялото ми, от ума ми, от душата и сърцето ми. Никога няма да угаждам прекалено на плътските си желания, а ще храня тялото си повече с чистота и умереност. Никога няма да допусна умът ми да бъде привлечен от злото и отчаянието, а с желание ще го извисявам с многовековното познание и мъдрост. Никога няма да допусна душа та ми да стане самодоволна и пресита, предпочитам да я храня с медитация и молитва. Никога няма да допусна сърцето ми да стане дребнаво и жестоко; а ще го раздавам и то ще расте и ще топли земята. Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. Отсега нататък ще обичам цялото човечество. От този момент всичката омраза изтича от вените ми, защо то нямам време да мразя, имам време само да обичам. В този момент правя първата необходима стъпка да стана човек сред хората. С любов ще увелича продажбите стократно и ще стана велик търговец. Ако нямам никакви други качества, мога да успея само с любовта. Без нея няма да успея, дори да притежавам всички знания и умения на света. Ще посрещна днешния ден с любов и ще успея.
3 коментара:
Любовта е приемане без осъждане Да, аз открих това за себе си, любовта е приемане без осъждане. Когато честно мога да кажа това "аз приемам всеки без осъждане", аз спокойно мога да кажа че обичам тези хора. Когато мога открито да кажа, че приемам себе си без осъждане, тогава аз мога да кажа, че обичам себе си. Не е нужно да харесвам всичко в останалите хора. Просто е нужно да ги приема без да ги осъждам. Нямам нужда да харесвам всичко в себе си, просто ми трябва да приемам себе си без осъждане. Опитай да се разделиш с осъждането и да навлезеш във фаза на приемане. Ще се почувстваш по-добре. Плюс това е забавно. Всеки е различен, всеки е оформен по различен начин, всеки е поел към различни опитности и сега ние споделяме една същност. Точно в центъра на душите си сме свързани тъй дълбоко. Всички искаме любов, мир, щастие и радост. В самата същина на нашето същество ние сме реки от тези качества, но опитностите от живота са ни оформили различни и така ние преживяваме различни степени от тези качества. Когато аз започна да приемам без да съдя, аз започвам да виждам това че каквото и да е било изразено навън от един индивид е просто заучени опитности или условни образци и вярвания. Това не е истинския образ на този индивид. Истината е, че всички ние притежаваме една красива същност от от чисти качества вътре в себе си. И така започни да приемаш това, което виждаш отвън и знай че отвътре ти си великолепен сноп от неограничени качества. Това е то истинската любов. **** Тишината Един дълъг период на тишина в нашия забързан живот е истински подарък. Време, когато умишлено отклоняваме вниманието си от множеството разговори и уговорени срещи, изображения и съобщения, списъци и задължения, и спокойно се настройваме към нашия вътрешен космос. В тишина ние можем да чуем обаждането на Бог, повикът на природата, викът на нуждите на останалите хора. Тишината е дисциплина на това да бъдеш, не на това да правиш. **** Медитацията Медитацията променя нашето ограничено съзнание, наречено "телесно съзнание" в разширено такова, познато като "духовно осъзнаване". В "телесното съзнание" ние сме забравили нашата божественост. В "духовното съзнание", ние чувстваме че се разграничаваме от тялото - ние живеем в него, но не сме тялото си. На този етап, душата казва с убеждение: Аз съм форма на мира, любовта, силата и благоденствието Когато тази опитност за нас стане силна, ние преставаме да казваме "Аз съм тъжен, чувствам се ядосан, аз съм обезпокоен".
Знаеш ли, душата ми се превръща в Остров на съкровищата! Всеки има място в нея, всеки ме е дарил с безценното богатство на приятелството и обичта си! И ти си там... в едно специално кътче... обсипано със спомени, с толкова несбъднати мечти, с толкова копнежи и очакване! Кажи ми , кажи ми как... да спася душата си, как да продължа напред? Всъщност .. накъде??? Това напред ли е, или не е... и има ли някакво значение, щом загубвам себе си.. щом не намирам надеждата , с която да продължа... Ти , Любов, си ми длъжница... върни ми живота обратно, върни ми любимия човек, върни ми мечтите и миговете прекарани заедно, върни ми онзи светъл лъч, който огряваше душата ми и ме караше да летя... да се боря! Можеш, знам че можеш, от теб зависи.. а аз толкова вярвах в теб, в това, че си най-великото човешко чувство! Кажи ми как да погледна децата си, без от очите ми да текат сълзи, как да прокарам ръка през косите си, без да ме връхлети спомена за неговата ръка! Кажи ми, кажи ми как да посрещам утрото, щом за мене няма ден, няма нощ! Кажи ми , как да нося радост на хората около мен, щом съм толкова обезверена и обречена! Ти ме обрече Любов, направи с мене жертвоприношение... Кажи ми... отговори ми, не мълчи.... ЗАЩО!? Какво толкова исках за себе си, какво не направих, какво не дадох.... и кого нараних!!! Не можеш ли? Как така Любов, та ти всичко можеш! Можеш да възродиш една жена, но можеш и да я стъпчеш в калта.. Можеш да сбъднеш една мечта, но можеш и да отрежеш крилете и в полет! Можеш да преобразиш света, но ..можеш и да го сринеш.. до основи! Кажи ми сега, като на жена, която ще затвори завинаги душата си за теб! Кажи ми тайната си сила.... и защо?!Нямам сили да понеса твоето мълчание, твоето безразличие, твоята самонадеяност, Любов! Къде са сега сестрите ти- Вярата, и Надеждата! И тях уби.. така , както убиваш мене.. ден след ден, режеш ме като с нож, дълбоко и бавно, да не би за секунда да забравя какво е болка от теб... и по теб! Но.. не наранявай любимия.. него пожали..аз съм ти достатъчна, не мислиш ли... дай му сили да се възроди, да обича отново, там някога, някъде... някоя.. друга! Не мен! Ето, това не искаш ти... да бъда аз! Защото знаеш, че мога да те победя, да те нося в себе си цял живот и да не те загубя! Така ще бъде- уверявам те! Обещавам ти! И да ме боли, да кърви, нищо да не остане от мене.. аз пак ще съм... част от теб, Любов! Кажи ми, честно ми кажи.. това ли искаш? Сега, както в приказката за Острова на съкровищата, ще затворя завинаги душата си.... и ключа ще захвърля някъде по пътя си, устремен към нищото.. до края на живота си! Спри сега, Любов, и ми върни... върни ми моето щастие! Моля те, за последен път те моля, не може да съм толкова грешна, щом още обич пари устните и очите ми, щом още има някой.. който ти отдалечи от мен, но който ме обичаше, такава, каквато бях и каквато.. никога вече няма да бъда! Върни ми него... това е моето последно желание към теб! Подари ми още един миг, само миг, да съм жива.. после.. вземи душата ми, твоя е!
Не случайно повторение... dori каза...
Знаеш ли, душата ми се превръща в Остров на съкровищата! Всеки има място в нея, всеки ме е дарил с безценното богатство на приятелството и обичта си! И ти си там... в едно специално кътче... обсипано със спомени, с толкова несбъднати мечти, с толкова копнежи и очакване! Кажи ми , кажи ми как... да спася душата си, как да продължа напред? Всъщност .. накъде??? Това напред ли е, или не е... и има ли някакво значение, щом загубвам себе си.. щом не намирам надеждата , с която да продължа... Ти , Любов, си ми длъжница... върни ми живота обратно, върни ми любимия човек, върни ми мечтите и миговете прекарани заедно, върни ми онзи светъл лъч, който огряваше душата ми и ме караше да летя... да се боря! Можеш, знам че можеш, от теб зависи.. а аз толкова вярвах в теб, в това, че си най-великото човешко чувство! Кажи ми как да погледна децата си, без от очите ми да текат сълзи, как да прокарам ръка през косите си, без да ме връхлети спомена за неговата ръка! Кажи ми, кажи ми как да посрещам утрото, щом за мене няма ден, няма нощ! Кажи ми , как да нося радост на хората около мен, щом съм толкова обезверена и обречена! Ти ме обрече Любов, направи с мене жертвоприношение... Кажи ми... отговори ми, не мълчи.... ЗАЩО!? Какво толкова исках за себе си, какво не направих, какво не дадох.... и кого нараних!!! Не можеш ли? Как така Любов, та ти всичко можеш! Можеш да възродиш една жена, но можеш и да я стъпчеш в калта.. Можеш да сбъднеш една мечта, но можеш и да отрежеш крилете и в полет! Можеш да преобразиш света, но ..можеш и да го сринеш.. до основи! Кажи ми сега, като на жена, която ще затвори завинаги душата си за теб! Кажи ми тайната си сила.... и защо?!Нямам сили да понеса твоето мълчание, твоето безразличие, твоята самонадеяност, Любов! Къде са сега сестрите ти- Вярата, и Надеждата! И тях уби.. така , както убиваш мене.. ден след ден, режеш ме като с нож, дълбоко и бавно, да не би за секунда да забравя какво е болка от теб... и по теб! Но.. не наранявай любимия.. него пожали..аз съм ти достатъчна, не мислиш ли... дай му сили да се възроди, да обича отново, там някога, някъде... някоя.. друга! Не мен! Ето, това не искаш ти... да бъда аз! Защото знаеш, че мога да те победя, да те нося в себе си цял живот и да не те загубя! Така ще бъде- уверявам те! Обещавам ти! И да ме боли, да кърви, нищо да не остане от мене.. аз пак ще съм... част от теб, Любов! Кажи ми, честно ми кажи.. това ли искаш? Сега, както в приказката за Острова на съкровищата, ще затворя завинаги душата си.... и ключа ще захвърля някъде по пътя си, устремен към нищото.. до края на живота си! Спри сега, Любов, и ми върни... върни ми моето щастие! Моля те, за последен път те моля, не може да съм толкова грешна, щом още обич пари устните и очите ми, щом още има някой.. който ти отдалечи от мен, но който ме обичаше, такава, каквато бях и каквато.. никога вече няма да бъда! Върни ми него... това е моето последно желание към теб! Подари ми още един миг, само миг, да съм жива.. после.. вземи душата ми, твоя е!
Петък, 2008, Февруари 29 11:51
Публикуване на коментар