ПАК СЪДИШ ПО МЪЛВАТА, НАМЕСТНИКО! В ЗАДГРОБНИЯ СВЯТ ДУХЪТ ВИТАЕ БЕЗЗВУЧНО КАТО СЯНКА ВЪВ ВОДАТА - ОТРАЖЕНИЕ НА НЕУЛОВИМАТА МИСЪЛ В ИЗВЪНПРЕДЕЛНОТО ПРОСТРАНСТВО И ЗА ПЛЪТТА ТАМ НЯМА МЯСТО. ТОВА Е СЪВСЕМ ДРУГА СФЕРА, ДРУГО БИТИЕ, КОЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ПОЗНАНИЕ. И ТАМ ХОДЪТ НА ВРЕМЕТО Е ДРУГ, НЕ ПОДЛЕЖИ НА ЗЕМНИ ИЗМЕРЕНИЯ. АЗ ИМАМ ПРЕДВИД ИЗМЕРИМИЯ ЖИВОТ, ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА. И ТЪЙ, ИЗМЪЧВАХ СЕ ОТ СТРАННОТО УСЕЩАНЕ ЗА ПЪЛНА САМОТА В СВЕТА, БРОДЕХ КАТО ПРИВИДЕНИЕ ПО ГЕТСИМАНИЯ, БЕЗ ДА НАМЕРЯ ПОКОЙ, СЯКАШ БЯХ ЕДИНСТВЕННОТО РАЗУМНО СЪЩЕСТВО, ОСТАНАЛО САМО В ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА, СЯКАШ ЛЕТЯХ НАД ЗЕМЯТА И ЖИВА ДУША НЕ ВИЖДАХ . НАВСЯКЪДЕ БЕШЕ МЪРТВИЛО, ВСИЧКО ТЪНЕШЕ В ЧЕРНА ПЕПЕЛ ОТ БУШУВАЛИ ПОЖАРИ, ЗЕМЯТА БЕШЕ ПОКРИТА С РАЗВАЛИНИ - НЯМАШЕ ПОЛЯ И ГОРИ, НИТО КОРАБИ В МОРЕТО, САМО ЕДВА ЧУТО ОТДАЛЕЧЕ СЕ ДОЛВЯШЕ НЯКАКЪВ МОНОТОНЕН ЗВЪН, КАТО ЕХО ОТ ПЕЧАЛЕН СТОН, КАТО ПИСЪК НА ЖЕЛЯЗО ОТ ДЪЛБИНИТЕ НА ЗЕМЯТА, КАТО ПОГРЕБАЛЕН КАМБАНЕН ЗВЪН, А АЗ ЛЕТЯХ ПОДОБЕН НА САМОТНА ПЕРУШИНКА В НЕБЕТО, ИЗМЪЧВАН ОТ СТРАХ И ЛОШИ ПРЕДЧУВСТВИЯ, И СИ МИСЛЕХ - ЕТО ГО КРАЯ НА СВЕТА, И СЪРЦЕТО МИ СЕ КЪСАШЕ ОТ СКРЪБ: КЪДЕ СА ХОРАТА, КЪДЕ ЩЕ ПОДСЛОНЯ ГЛАВА? И ВЪЗРОПТАХ В ДУШАТА СИ: ЕТО ГО СЪДБОНОСННИЯ КРАЙ, ГОСПОДИ, КОЙТО ВСИЧКИ ПОКОЛЕНИЯ ОЧАКВАХА, ДОЙДЕ АПОКАЛИПСИСА, ЗАВЪРШИ ИСТОРИЯТА НА РАЗУМНИТЕ СЪЩЕСТВА - НО ЗАЩО, КАК Е ВЪЗМОЖНО ДА ЗАГИНЕ ЧОВЕЧЕСТВОТО, ДА ИЗЧЕЗНЕ ОЩЕ В ЗАРОДИША СИ, ИЗТРЕБИЛО ПОТОМСТВОТО В СЕБЕ СИ, И СЕ УЖАСИХ ОТ СТРАШНАТА ДОГАДКА: ТОВА Е РАЗПЛАТАТА, ЗАДЕТО ОБИЧАХ ХОРАТА И ИМ СЕ ПРИНЕСОХ В ЖЕРТВА. НИМА ЖЕСТОКИЯ ЧОВЕШКИ СВЯТ СЕ Е САМОУБИЛ В СВОЯТА ЖЕСТОКОСТ, КАКТО СКОРПИОНЪТ СЕ САМОУМЪРТВЯВА С ОТРОВАТА СИ? НИМА ПРИЧИНА ЗА ТОЗИ ЧУДОВИЩЕН КРАЙ Е БИЛА НЕСЪВМЕСТИМОСТТА МЕЖДУ ХОРАТА, НЕСЪВМЕСТИМОСТТА НА ИМПЕРСКИТЕ ГРАНИЦИ, НЕСЪВМЕСТИМОСТТА НА ИДЕИТЕ, МЕЖДУ ВЛАСТОЛЮБИВИТЕ СТРЕМЕЖИ, МЕЖДУ ПРЕСИТЕНИТЕ ОТ НЕОГРАНИЧЕНА ВЛАСТ ВЕЛИКИ ВЛАДЕТЕЛИ И СЛЕДВАЩИТЕ ГИ В СЛЯПО ПОДЧИНЕНИЕ И ЛИЦЕМЕРНО СЛАВОСЛОВИЕ НАРОДИ, ВЪОРЪЖЕНИ ДО ЗЪБИ, ГОРДИ С ПОБЕДИТЕ СИ В БРАТОУБИЙСТВЕННИ ВОЙНИ? ТАКА ЛИ ЩЕ СИ ОТИДЕ ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ ЗЕМЯТА, ОТНЕСЛО СЪС СЕБЕ СИ В НЕБИТИЕТО БОЖЕСТВЕННИЯ ДАР НА СЪЗНАНИЕТО? О, ГОСПОДИ, ВЪЗРОПТАХ АЗ, ЗАЩО НАДАРИ С РАЗУМ И РЕЧ, СЪС СВОБОДНИ ЗА СЪЗИДАНИЕ РЪЦЕ ОНЕЗИ, КОИТО СЕ УБИХА САМИ В СЕБЕ СИ И ПРЕВЪРНАХА ЗЕМЯТА В ГРОБНИЦА НА ВСЕОБЩИЯ ПОЗОР? ТАКА ПЛАКАХ И СТЕНЕХ САМОТЕН В БЕЗМЪЛВНИЯ СВЯТ И ПРОКЛИНАХ СВОЯТА УЧАСТ, И ГОВОРЕХ НА БОГА: ОНОВА, ЗА КОЕТО ТВОЯТА РЪКА НЕ БИ СЕ ВДИГНАЛА, САМ ЧОВЕКЪТ ПРЕСТЪПНО ГО ИЗВЪРШИ... ТАКА ЧЕ ЗНАЙ, НАМЕСТНИКО РИМСКИ, КРАЯТ НА СВЕТА НЯМА ДА ДОЙДЕ ОТ МЕН, НИТО ОТ СТИХИЙНИ БЕДСТВИЯ, А ОТ ВРАЖДАТА МЕЖДУ ХОРАТА. ОТ ОНАЗИ ВРАЖДА И ОНЕЗИ ПОБЕДИ, КОИТО ТИ СЛАВИШ В СВОЕТО ВЛАСТОЛЮБИВО ОПИЯНЕНИЕ.....
ТЕКСТ ЧИНГИЗ АЙТМАТОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар