Акрополисът в Атина - Гърция

Мястото, на което е разположена Атина, е било обитавано още в началото на ІІІ хилядолетие. Акрополът, скалист и стръмен хълм, издигащ се на около 80 м над равнината, бил най-рано обитаваната част.

През микенската епоха там се намирали царският дворец и местата, определени за извършване на култове на боговете-покровители. През ХІІІ в. бил укрепен с дебела стена с девет врати, наречена Пелазгикон. От края на Х в. най-високото плато било запазено само за светилища. Там били издигани последователно много храмове на богиня Атина до 480 г.-, когато първият Пантенон, още незавършен, бил опожарен от Ксеркс с всички дарения и паметници на светилището. Темистокъл възстановил северната страна с материал от разрушените постройки, а Кимон - южната и източната стена . Истинският си блясък атинският Акрополът получил благодарение на голямото строителство, предприето от Перикъл. Партенонът бил строен от 447 до 432 г. от Иктин, Каликрат и Фидий; това е храм в дорийск и стил, обграден от всчики страни с колони (периптер) - по 8 на късите и 17 на дългите страни, изцяло от пентеликски мрамор, с входно предверие, главна зала (цела) с вътрешна колонада, задно предверие (опистодом), от което се влизало в зала с 4 колони, която е същинския Партенон. Храмът бил строен по прецизно разработен план и оформен с богата скулптурна украса: външен фриз (надколоните) в дорийски стил със скулптирани метопи (представящи на юг Кентавромахията, на изток - Гигантомахията, на запад - Амазономахията, а на Север - сцени от превземането на Троя), вътрешен фриз на стената зад колоните в йонийски стил (шествие по време на Големите Панатенеи и събрание на боговете); на източния фронтон е представено раждането на богиня Атина, на западния - спорът между Атина и Посейдон заради властта над Атика. Култовата статуя в хризелефантинна техника (от злато и слонова кост), творба на Фидий, била поставена през 438 г. Пропилеите били построени от Мнезикъл от 437 до 432 г.; те се състоят от централен ко рпус, а на двете фасади има по 6 колони, отгоре с фронтони; корпусът е разделен на две части от напречна стена с 5 врати. Западната част има вътре два реда по 3 юнийски колони (по посока на Свещения път към петте врати); на север е Пинакотеката - зала за картини; на юг един обикновен вестибюл е водел към храма на Атина Нике. Този малък храм в йонийски стил с по едно предверие с по 4 колони напредната и задната страна бил украсен с фриз и е построен към 425 г. непрестъпната скала, на която той се издига, е имала по края мраморна балистрада, украсена с фигури на Нике. В 421 г. била цапочната работата по храма в йонийски стил на Атина Полиада и посейдон-Ерехтей - Ерехтейонът. По причини от религиозен характер планът е сложен, тъй като всъщност постройката е била едновременно светилище на богиня Атина, светилище по Посейдон-Ерехтей на запад, с изход на север под голямо предверие, през което се е излизало също в Пандрозиона, лоджия, чийто покрив се подържа от 6 кариатиди и чието предназначение е неизвестно. Пред западната стена са се намирали светилището на Пандроза, свещеното маслиново дърво и олтарът на Зевс Херкейос. Вляво от Свещения път са се намирали оброчните дарения, между които статуите на Атина Промахос и на Лемиоската Атина от Фидий. По склоновете на Акропола имало много светилища: на север - пещерата на нимфите и Пан, светилищата на Аполон Хюпакрайос, на Агалаура (дъщеря на Кекропс), на Афродита, на юг - светилището на Дионис Елевтерий с храм от времето на Пивистрат, друг, построен след Никиевия мир, и театърът, първоначално от дърво, после от камък. На изток от театъра е Одеонът на Перикъл. На запад, малко по нависоко, е било разположено светилището на Асклепий.