Статуите на Великденските острови, Чили

Великденския остров или Рапа Нуи, е едно от най-удивителните кътчета на земята. Разположен е в южната част на Тихия океан на около 3600км западно от крайбрежието на Чили. На стража на малкия остров, осеян от угаснали вулкани, бдят гигантски глави, издялани от камък. От хълмистия пейзаж се взират почти хиляда глави, чийто произход е забулен в тайни.

В периода между 1500г. пр.Хр. и 1200 г. островите в Южния Пасифик били населени от народите на Полинезия, които водят произхода си от Югоизточна Азия. Те пътували в канута с платна и вили умели навигатори. Великденският остров бил най-източната точка от пътешествията им и навярно е бил достигнат, още през 400 година. Първите европейци, открили острова, били холандците. Това станало в неделя, на Великден през 1772г.

Най-вероятно странните статуи на Великденския остров, наречени моаи, са били исечени от островитяните в периода около 1000 и 1600г. Някои моаи, които се отличават с благородни лица с гърбави носове и удължени меки части на ушите, са подренени в редици върху церемониални каменни платформи, наречени аху. Други носят на главите си пикау, цилиндрични каменни "шапки", първоначално боядисани в тъмночервено. Трети пък имат ръце с дълги пръсти, скръстени през корема им, а много се отличават с дълбоките очни кухини, за които археолозите предполагат, че са били запълвани с корали.

Тежестта на статуите може да достигне 84 тона, а някои се извисяват на височина 11 метра. Вероятно представляват вождовете предци. Вярвало се, че притежават огромна духовна сила. Дялането, преместванео и издигането на моаи трябва да е изисквало квалифициран труд продължение на много, много години. Засега се открити 900 моаи, като някои са в легнало положение, а други са изправени наново. Около 600 лежат още недовършени главно в каменоломит, където ги изработвали.

Склоновете на Рано Рараку са осеяни с моаи, втренчилипоглед в едно неизвестно минало. Процъфтяващата култура на Великденския остров започва бързо да запада след 1600г. Някои историци са на мнение, че островитяните са изсекли прекалено много дървета и са унищожили околната среда, която ги изхранвала. Други смятат, че опадъкът се дължи на жестоките битки между родовете за оскъдните ресурси. През XIX век островът бил сполетян от друга беда. Търговци на роби отвлекли 35 процента от населението му да работи черен труд или да прислужва в Перу.