За агресията, обществото и как се справя полицията с проблема!!!

Часът е около 11.45, мястото - автобусна спирка в един от най-големите комплекси на Бургас!
Излизайки от магазина, впечатление ми прави многото хора спрели и загледани към спирката, момичешки писъци и..мърморене от рода на "Убиха го това....!!" , "Лелее как го рита..??"...
Неволно погледа ми се отправя в посока от където се чуват писъците!
Грозна гледка!!!
Повалено на земята, едно момиче се опитва да се предпази от мощните ритници на друго девойче!Възрастта им е около 16-18 г.!Около 6-7 други момичета подкрепят "победителката", готови да се намесят ако евентуално "жертвата"окаже съпротива!
А какво правяг "улегналите", пълнолетни зяпачи на всичко това ли....?
Ами....НИЩО!!!
Просто гледат и цъкат с език!
Защото това момиче което налагат, не е от обкръжението на техните познати!
Не реагират!Не се намесват!Дори не си правят труда да викнат полиция!
Просто ГЛЕДАТ БЕЗУЧАСТНО!!!
Веднага звъннах на 166/ все още не съм свикнала с новия телефон за помощ/
Опитах най-ясно и сбито да им обясня каква е причината поради която звъня..
За мое учудване служителката нахакано ме прекъсна и ми нареди да говоря ...БАВНО!!!
ха-ха-ха...
Поех дълбоко въздух, опитвайки се да не избухна и баавно и отчетливо задиктувах причината която ме накара да набера "спешния" номер!
В това време двама мъже се опитаха да "овладеят" положението...
Безрезултатно обаче..
Веднага срещу тях скокнаха "наблюдателките", за които споменах в началото!
Междувременно и някой се беше обадил на майката на "победителката" и тя изтича по домашни пантофи да прибере ядосаното си отроче...!
Аз стоях с телефон в ръка и чаках служителката да ми направи връзка с дежурната кола!
ДА АМА НЕ!
Вместо връзка с дежурния обаче, небрежно ми затвориха телефона!
Хм...ясно!!!До тук с търпението и вежливия тон!!...
За втори път избрах "спешния SOS", но вече тона ми съвсем не беше любезен и търпелив!
Викнах на служителката и за секунди чух гласа на дежурния!!!Разбира се, че и на него трябваше да разясня за какво става дума!
За по-малко от 3 минути полицейската кола спря....пред мен!!
Хм... от къде разбраха, че аз бях звъннала.идея нямам!Може би от това, че единственния човек от общо 20-30 зяпачи, който държеше телефон в ръка бях аз!
Представих се, обясних за пореден път всичко каквото съм видяла...
И за моя изненада сега пък трябваше да дам личните си данни за да могат полицаите да си свършат работата!!/такъв отговор получих на въпроса си :" За какво са Ви моите лични данни"!/
Междувременно "цирка" се беше пръснал и главните "героини" бяха си тръгнали необезпокоявани от никой.Чувствайки се "победителки"..
Полицията тръгна да "гони Михаля..."
А аз останах стискайки мобилния....
Задавайки си куп въпроси....
Това ли са ценностите на които научихме децата си?
На това ли ги научихме?...
Да решават проблемите си с физическо насилие?Защо?
Има ли виновен????
Не, не може да няма.......
Кой е той??
Дали разтревожената родителница, която отведе набързо детето си, без дори да се заинтересува как се чувства другото.набито и унижено от НЕЙНАТА ДЪЩЕРЯ момиче!?!?
Дали, ако битото дете беше нейното щеше така тихичко да го измъкне??
Дали хората които мълчаливо наблюдаваха всичко без по никакъв начин да реагират?А щяха ли да бъдат толкова безучастни, ако тяхно близко дете беше момичето, което се опитваше да предпази главата си от ритниците на "силната"??
Дали нахаканата операторка, която ми затвори телефона?И откликна на служебните си задължения когато аз и се развиках.../хм..агресия.../
А дали не съм аз!Която не можа да свикне с бруталната действителност.....

Lubima