Нибиру се завръща....

На всеки 3600 г. десетата планета преминава през Слънчевата система. Ще ни доближи ли фатално?

Според древната цивилизация на шумерите Нибиру е десетата планета в нашата Слънчева система, която на всеки 3600 г. минава покрай Земята и предизвиква непредвидими последствия – от създаването на човека до всемирния потоп. Астрономите подозират съществуването й по косвени белези, но то все още остава загадка за науката.

Според Закария Ситчин, световноизвестен автор, също журналист и археолог, Нибиру е десетата планета в Слънчевата система. Авторът от еврейски произход предполага, че тази планета обикаля около две слънца – своето и нашето, около което се завръща на всеки 3600 г., предизвиквайки катаклизми и природни бедствия. Нибиру се придвижва по силно елипсовидна орбита.

Остро критикувани, неговите смели, но добре продавани теории намират подкрепа от автори като Бурак Елдем, Фон Даникен и други застъпници на извънземния произход на човека.

Историята на Нибиру произлиза от древния шумерски клинописен епос „Енума елиш”, в който Нибиру означава „Планета на пресичането”. При едно от навлизанията й в Слънчевата система, според Ситчин, неин спътник се сблъсква с планетата Тиамат, намираща се между Марс и Юпитер. Това довежда до формирането на астероидния пояс, на родната ни Земя и на Луната (Виж схемата вдясно – бел. ред.).

Доскоро подобна хипотеза за сблъсък между две небесни тела бе напълно отричана, но симулациите на сблъсък между Земята и обект, наполовина по-малък по размер, дадоха нов живот на смелата теория.

Нибиру е описана в шумерската митология като родно място на високоразвитата технологически цивилизация на Анунаките,
посетили Земята още преди 500 000 години и създали човека

Дошли на нашата планета като златотърсачи, те кръстосват своята ДНК с тази на Homo erectus. Резултатът от този експеримент на генното инженерство довежда до появата на хората, използвани първоначално като роби в мините на Анунаките. Ситчин и други автори приемат този мит за реалност и в него виждат логично обяснение на задълбочените познания на цивилизацията на древен Шумер. Като например откъде шумерите са знаели за съществуването на Плутон хилядолетия преди той да стане достояние на съвременната наука (едва през 1930 г.). Рабираем става и образът на шумерската богиня създателка, която държи две змии във формата на двойно завита спирала с тънки нишковидни свръзки между тях.

Нима хората преди 4000 г. са познавали структурата на ДНК,
която едва наскоро бе разгадана с помощта на модерна техника?

Закария Ситчин дава ясни отговори не само на този мистериозен въпрос, тълкувайки древния епос. Той твърди, че други източници също говорят за съществуването на планетата фантом, описвайки я със силно елипсовидна орбита и период на завъртане около орбитата си за 3600 до 3760 г. Ситчин приписва тези описания на астрономите от цивилизацията на маите. Това е и причината не само той, но още много други застъпници на съществуването на Нибиру да очакват нейното поредно завръщане по време на зимното слънцестоене на 21.12.2012 г.

Предполага се, че Нибиру ще навлезе в пределите на Слънчевата система по посока на часовниковата стрелка. До какво би могло да доведе това? Тези, които повярват, ще се подготвят за най-лошото, а за останалите – нека тази история остане един забавен сценарий за научно фантастичен филм с апокалиптични елементи!