Любопитно: Горски индианци....

Горски индианци наричаме племената, населяващи Североизточните гори. Това е една огромна територия, която е била и до голяма степен си остава изпълнена с необятни гори, планини, полета, пълноводни реки и езера. Тук се намират Великите езера: Ери, Мичиган, Онтарио, водопадът Ниагара... Първият сблъсък на белите заселници в Северна Америка е бил именно с тях и няколко столетия европейската представа за индианец е била именно горският индианец: кръвожаден дивак, жесток убиец... И наистина тази представа не е била базпочвена, тъй като веднъж стъпил на бойната пътека, индианският воин ставал безмилостен, а от начина, по който плененият враг приемал предсмъртните си мъчения, индианецът съдел за достойнството на вражеския народ. За съжаление другите черти на тези хора оставали в сянка. А именно безграничната гостоприемност на горския индианец като домакин, верността му като приятел и съюзник, неговите способности като ловец и земеделец, неговата мъдрост и дълбоката му проницателност... Днес образът на горския индианец е изграден най-вече от филми като "Последният мохикан", "Черното расо", "Счупената верига", както и от книгите на Джеймс Фенимор Купър. В историята на Америка имена като Понтиак, Киокук, Черният Ястреб и Текумсе стоят редом с Джеронимо, Нана, Червения Облак, Седящия Бик и Лудия Кон. А голям брой географски названия идват именно от езика на горски индианци: Манхатън, Ниагара, Ери, Онтарио, та дори и Канада! Всяко дете е чувало за "индианската принцеса" Покахонтас и нейната иначе нелепа история с капитан Джон Смит. И до ден днешен в САЩ официален празник е Денят на благодарността, когато се благодари на индианците за щедрата помощ, оказана на първите бели заселници. С настоящата секция бихме желали да обърнем заслужено внимание на културата, историята, обичаите и светогледа на тези забележителни народи: ирокези, оджибуеи, сауки и фокси, делауери, хурони, микмаки и още много други. С това се надяваме те да те развълнуват така, както направиха с нас - хора от "Орловия Кръг", да те отведат в спокойствието на гората и накарат нозете ти безшумно да пристъпват по криволичещата пътека. Вече чувам водния тъпан, приятелю! Той кара сърцата ни да бият в едно...