Любопитно: Горски индианци....

Горски индианци наричаме племената, населяващи Североизточните гори. Това е една огромна територия, която е била и до голяма степен си остава изпълнена с необятни гори, планини, полета, пълноводни реки и езера. Тук се намират Великите езера: Ери, Мичиган, Онтарио, водопадът Ниагара... Първият сблъсък на белите заселници в Северна Америка е бил именно с тях и няколко столетия европейската представа за индианец е била именно горският индианец: кръвожаден дивак, жесток убиец... И наистина тази представа не е била базпочвена, тъй като веднъж стъпил на бойната пътека, индианският воин ставал безмилостен, а от начина, по който плененият враг приемал предсмъртните си мъчения, индианецът съдел за достойнството на вражеския народ. За съжаление другите черти на тези хора оставали в сянка. А именно безграничната гостоприемност на горския индианец като домакин, верността му като приятел и съюзник, неговите способности като ловец и земеделец, неговата мъдрост и дълбоката му проницателност... Днес образът на горския индианец е изграден най-вече от филми като "Последният мохикан", "Черното расо", "Счупената верига", както и от книгите на Джеймс Фенимор Купър. В историята на Америка имена като Понтиак, Киокук, Черният Ястреб и Текумсе стоят редом с Джеронимо, Нана, Червения Облак, Седящия Бик и Лудия Кон. А голям брой географски названия идват именно от езика на горски индианци: Манхатън, Ниагара, Ери, Онтарио, та дори и Канада! Всяко дете е чувало за "индианската принцеса" Покахонтас и нейната иначе нелепа история с капитан Джон Смит. И до ден днешен в САЩ официален празник е Денят на благодарността, когато се благодари на индианците за щедрата помощ, оказана на първите бели заселници. С настоящата секция бихме желали да обърнем заслужено внимание на културата, историята, обичаите и светогледа на тези забележителни народи: ирокези, оджибуеи, сауки и фокси, делауери, хурони, микмаки и още много други. С това се надяваме те да те развълнуват така, както направиха с нас - хора от "Орловия Кръг", да те отведат в спокойствието на гората и накарат нозете ти безшумно да пристъпват по криволичещата пътека. Вече чувам водния тъпан, приятелю! Той кара сърцата ни да бият в едно...

Любопитно: Когато тъпана говори и......

Дълбок, древен ритъм, идващ сякаш от самото сърце на земята. Високи гласове, пеещи в унисон странна песен, напомняща за вятър, за безкрайни равнини и за препускащи диви коне. Завладяващо потракване на десетки и дори стотици дрънкалки от еленови копита; оглушителен, но и ентусиазиращ шум от множество звънчета. Разкошно развяващи се във въздуха орлови пера, хвърчащи във всички посоки разноцветни ресни, жълти, червени и бели гребени от животински опашки, привързани към смолисто-черни коси, дълги плитки, боядисани смугли лица, невероятни украшения от бизонова кост или проблясващ седеф, богато извезани с мъниста дрехи… Може би сме попаднали на снимачната площадка на поредния филм за "Дивия Запад" на Северна Америка или пък, по някакъв вълшебен начин, сме се върнали във времената на Седящия Бик и Бъфало Бил? Не, намираме се на пау-уау.
Словосъчетанието "пау-уау" идва от езика на група племена от атлантическото крайбрежие на Северна Америка и първоначално е означавало "шаман" или "събрание /съвет/ на шамани". Предполага се, че първите европейски заселници погрешно започнали да наричат "пау-уау" всяко голямо събиране на индианци. По-късно, когато много коренни американци започнали да си служат с английския език, те на свой ред възприели това словосъчетание като своеобразен международен термин. Така днес пау-уау е понятие, което всички племена на северноамериканските индианци употребяват за своите танцови фестивали и празненства.
Някогашните индиански танци са били свързани с племенни ритуали - военни, ловни и други. "Песните и танците са се създавали като подражания на животните и природните сили, затова са били отчитани като свещени" - казва Бойе Лад, съвременен танцьор и историк от племето уинебаго. Сега все още съществуват церемониални танци, но повечето са просто заради удоволствието да се танцува, заради неповторимата атмосфера на индианския празник.
"Здравей, индианска Америка! Певци, седнете около тъпаните! Танцьори, пригответе се! Време е да развеем перата!" - звучи от високоговорителите гласът на водещия пау-уауто, наследник на някогашния лагерен глашатай. Започва индиански фестивал, който ще продължи четири денонощия, а може би и повече. Десетина певчески групи, на чиито тъпани с ярки букви са изписани гръмки наименования: "Певци от Черната шатра", "Певци на Братството", "Певци на Слънчевия Орел" и др., са дошли да покажат изкуството си, съревновавайки се помежду си. Някои от тях ще изпълняват стари песни на своите народи - сиукси и шайени, чернокраки и кроу, омаха и кайова - но повечето ще представят свои авторски композиции, аранжирани в традиционен стил. Много от песните са без думи - изпълнителите напяват само мелодични срички, които обаче имат силно експресивно въздействие. Други песни си имат текст, който звучи на съответния племенен език - лакота или салиш, ирокезки или навахо. Много рядко се пее на английски. Текстовете са най-различни:

"Ето го - храброто сиукско момче,
което държи лулата…"

или:

"Този младеж танцува добре,
защото неговата любима го гледа…",

или :

"Бързият Елен ни каза
да пазим своите традиции -
това е добре, това е правилно…",

или:

"Ей, любима моя, аз постоянно мисля за теб,
чудя се дали ще си сама тази нощ,
чудя се дали и ти мислиш за мен…"

Насядалите около тъпана мъже синхронно удрят с палките по изпънатата кожа. Обикновено започва "запевач" - той изпява част от първия куплет, а след това се включва и хорът на останалите певци. Ето там пеят индианци от племето асинибоини - гласовете им са високи, стигащи почти до фалцет, а ритъмът, който поддържат, е бърз, динамичен. Такива са традиционните песни на племената от Северните равнини. По-нататък са се разположили команчи от Южните равнини - техните песни се изпълняват с по-ниски, гърлени гласове, а ритъмът им е по-бавен, тежък. По-късно запяват индианци от народа шоуни, чиито деди са живели в североизточния горски район на Северна Америка - техните песни също са различни по своята специфика. Различни са и песните на живеещите в днешните югозападни щати на САЩ апачи…
В широкия, ограден от високо дървено скеле кръг влизат танцьорите. Най-отпред пристъпват, бавно танцувайки, двама възрастни индианци, прославили се с майсторските си изпълнения на безброй много пау-уау. Те носят флагове - на Съединените Щати или на Канада, както и на отделни индиански народи (почти всяко племе си има свое официално знаме). След тях идват, също танцувайки, множество традиционни танцьори. Техните облекла напомнят в най-голяма степен тези на едновремешните индиански воини - орлови пера в косите, военни боядисвания върху лицето, нагръдни украшения от бизонови кости, кожени щитове със свещени изображения върху тях. Някои са полуголи. Всички носят на кръста разкошни украси от пера, напомнящи гигантски опашки на птици. Тези мъже ще изпълняват танци, дошли от някогашните общества на воините от племената понка, омаха и поуни - изпълнени със сила и ловкост стъпки, гордо изправени глави, погледи, които търсят къде се крие врагът. Следват "танцьорите на тревата". Техните танцови дрехи са обшити с много дълги, разноцветни ресни, които се люлеят като трева под напора на прерийния вятър. Танците им също имат стар произход - в миналото те са изпълнявани при религиозни празненства, свързани с общоплеменните ритуали на благодарност към възраждащия се живот след дългата студена зима. Стъпките им са по-бързи и леки, мъжете люлеят раменете си, често поставяйки ръце на кръста. Идва ред на т.нар. "нагиздени танцьори" - облеклата им представляват истинска феерия от разноцветни пера и висулки, прикрепени на поясите и гърбовете им, под коленете и над лактите им. Техните танци са направо акробатични представления - внезапни подскоци и прикляквания, въртене около оста на единия крак, сложни фигури, дори салта във въздуха! Почти всички мъже - танцьори носят на главите си ярко боядисани "гребени", наречени "роуч", направени от еленови опашки и игли от поркюпайн (американско бодливо свинче), от които стърчат едно или две орлови пера. Тези гребени също са наследство от миналото - носели са ги изтъкнатите воини на племена като саук и фокс, осейджи и други. Около глезените на танцьорите са завързани звънчета, които заедно с тъпана отмерват ритъма на стъпките им. Мнозина размахват богато украсени танцови жезли, други ветрила от птичи пера.
След "нагиздените" танцьори пристъпват жените - танцьорки. Първи са изпълнителките на традиционни танци. Те носят красиви старинни кожени рокли, извезани с мъниста. Стъпките им са бавни, пестеливи, изпълнени с достойнство. Така са танцували някогашните майки, съпруги, сестри или дъщери, възхвалявайки храбрите дела на завърналите се от успешен боен поход свои синове, съпрузи, братя или бащи. Следват "танцьорките на звънчетата", чиито рокли от блестящи платове са обшити с конусовидни сребърни звънчета, пеещи мелодично при всяко движение. Стъпките на техните танци са живи и динамични, но и сред жените има изпълнителки на сложни, заплетени фигури, въртене на един крак и скокове, приличащи на полет. Това са "танцьорките на шала". Името им идва от големите, красиви шалове с ресни, които те носят на раменете си, но често ги развяват в ръце или обтягат като криле. Подобно на "нагиздените" танцьори и танцьорките с шалове са предимно съвсем млади хора. Накрая в редицата на танцуващите подскачат и децата. Момчетата са разделени на групи като мъжете, а момичетата - като жените.
Отново прозвучава гласът на водещият : "Певци на Братството" - традиционен мъжки танц! Хока ("Хайде", "Смело"), традиционни танцьори! Развейте перата! Нека тъпанът заговори!"
И танцът започва. Обути в мокасини крака пристъпват в такт с ритъма на тъпана. Всеки участник има свой стил на танцуване, въпреки че всички излезли в широкия кръг на пау-уауто са все традиционни танцьори. Различни са и танцовите облекла - те просто спазват няколко основни изисквания към дрехите и украсите на този тип танцьори ( да са близки до някогашните воински облекла, да са по-семпли от тези на "нагиздените", да не включват дълги ресни като костюмите на "танцьорите на тревата" и т.н., и т.н…), но в направата и начина на носене на всеки от тях е проявена ярка индивидуалност и творческа фантазия. Впрочем, всичко това напълно важи и за облеклата на останалите танцьори и танцьорки, участващи в пау-уау. Няма двама еднакви "нагиздени" танцьори или две идентични като дрехи и украси "танцьорки с шал". Затова пък всички носят големи жълти картончета, на които са изписани цифри. Това е номерът на всеки танцьор (или танцьорка) - защото танците са състезателни: има и победители, и награди, дори шампиони! Съществуват и професионални танцьори, които през годината обикалят от пау-уау на пау-уау, печелят конкурси по танци и така изкарват хляба си. Трудът им, обаче, съвсем не е "безкраен празник" - такъв един човек се подлага на непрестанните тренировки на професионален атлет! Танците са сложни, изморителни и изискват не само талант, но и издръжливост - още повече, че на арената на пау-уауто танцуват и други шампиони!
Ала пау-уау - това не са само песните и танците, орловите пера и звънчетата. На фестивала се срещат близки и познати, правят се угощения, продават се различни индиански изделия, организират се конни състезания и други игри, провеждат се церемонии, раздават се подаръци. Пау-уау - това е преди всичко един голям общоплеменен празник или събиране на представители на множество племена; то е времето и мястото, когато и където младите и децата учат стародавните песни и танци, легендите и обичаите на своите народи. Пау-уау съхранява и продължава традициите на коренните северноамерикански жители.
Гласът на водещия се извисява: "Здравей, индианска Америка!"

Любомир Кюмюрджиев,
председател на
Българско общество
по индианистика
"Орловия Кръг"

Малко история

Тук ще се опитам да ви запозная, съвсем накратко, с моята представа за историята на човечеството. Нямам претенции за достоверност и точност - аз така виждам и разбирам нещата. В историческото развитие има отбелязани три основни раси. Най-древната - жълтата раса - според преданията е обитавала древен, вече потънал континент, някъде в Тихия океан. Останки от тази раса в продължение на милиони години живеят основно в Източен Китай, Индокитай, Южна Япония, Малайзия, Филипините и други острови в Тихия океан. Много малка част е имало и в Централна и Южна Америка. Следващата по време раса - черната - е обитавала потънал преди милиони години континент, известен днес под името Лемурия. След потъването му черната раса се е разселила по Средна и Южна Африка, Южна Индия и Австралия. Бялата раса е най-млада в исторически план - обитавала е континент, известен ни като Атлантида. Не съм убеден, че всички части на тези "потънали" континенти са под повърхността на океана. След време, ако ледовете се стопят или стане възможно проучването на това, което е скрито под тях, Гренландия може да се окаже, че е била част от Атлантида, а под ледовете на Антрактида могат да бъдат открити останки от другите, по-стари раси. Потъването на Атлантида е започнало преди 800 000 години. Като всеки геологичен процес от такъв голям мащаб е протичал бавно, в продължение на много хиляди години. Това, което знаем от Платон за гибелта на Атлантида преди 12 000 години е потъването на един сравнително малък остров, на който са били последните останки от класическата атлантска цивилизация. Останалите атланти хиляди години по-рано са се разселвали на малки групи в три основни направления: в посока от север на юг през двата американски континента, където след смесване с останките от жълтата раса създават основата за централно и южноамериканските цивилизации. Второто направление е през Европа в Северна Африка, където смесването с черната раса е създало благоприятни условия за възникването на Египетската цивилизация. И третото направление - през Европа и Сибир към Хималаите. Вече отдавна е известно, че когато група (хора или животни) останат продължително генетически чисти, силно намалява способността им за възпроизводство. По тази причина трите раси живеейки сравнително изолирано една от друга, са регресирали и със силно намаляло население. С увеличаването на контактите между расите се създават благоприятни условия за смесването на гените им. Това променя темперамента и жизнената енергия на новите поколения. Старите расови типове са хора пасивно-съзерцателни, с липса на изявени амбиции, занимаващи се ограничено със земеделие, изхранващи се предимно с естествените продукти на природата. Новите смесени расови типове са вече с много по-активно отношение към всичко и особено силно се е отразило това на взривното увеличаване броя на населението в смесените райони. Там където се срещат две раси - в Южна Америка и Северна Африка, жизнения импулс не е бил много силен и по-късно създадените цивилизации се оказват нетрайни, ставайки отново пасивно-съзерцателни и претопени или унищожени от по-жизненоагресивните. Прави впечатление, че черната и жълтата раса са трудно съвместими. В продължение на милиони години са общували там където са били съседи - между Индия и Индокитай и в Малайзия и Австралия - но това не се е отразило особено на смесването им. И дори днес, в съвременния свят, представители на тези раси рядко създават смесени семейни двойки. Срещата на трите раси в Азия, около Хималаите, може да бъде оприличена на жизнен взрив. Огромната жизненост на тази тройна смес е дала всестранно отражение на новите поколения. Както вече споменах, от хора пасивно-съзерцателни, каквито са били дедите им, са се превърнали в тяхната противоположност - агресивно-нападателни. За тази промяна своето влияние е оказало и смяната на начина на хранене. От преобладаващо вегетарианска храна са преминали към преобладаващо животински продукти. Месните и млечни продукти са се наложили като висококалорийни, успяващи да заситят бързо увеличаващото се население. От тук тръгва и основната промяна на бита на новите поколения. Растителното хранене е възможно при благоприятни климатични условия, защото старите поколения не са правили запаси за неблагоприятните сезони, както се прави днес. И за това са обитавали само благоприятните климатични зони. С преминаването към месна храна племената са станали свободни и са започнали да се придвижват в търсенето на по-изобилна паша за стадата си, като естествено са предпочитали сухоземните маршрути. Този процес е продължил с неотслабващи темпове много хиляди години. Роящите се родове са се насочвали преобладаващо на запад, привлечени от безкрайните степи. За това благоприятства и родово-племенната организация. Непрестанни вълни от нови преселници са преброждали цяла Евразия. На местата където е имало добри условия и изобилна паша са се установявали за постоянно. В този първоизвор на преобладаващата част от човечеството са се обособили и нашите предци - прабългарите. Въпреки непрекъснатото им движение, те са имали и постоянни селища, които са се намирали в областта на Северен Тибет, днешен Западен Китай. Българите са част от голяма общност от сродни племена, обитавали огромна територия - от Корея до Каспийско море и от езерото Байкал до бреговете на Индийския океан (Персийския залив). Били са известни под общото название хунори. Всички те поради еднаквия начин на живот и поради все още съхранената почит към родовата йерархия са поддържали много стабилно племенно обединение, което е играело ролята на силна държавна власт. Били са народ от воини, защото всички са се придвижвали заедно. Децата са обучавани от най-ранна възраст, без да ги делят по пол. При нападение над селището, при отсъствие на основната войска, защитници са ставали всички: деца, жени, старци и са се справяли много успешно. Били са безмилостни към посрещащите ги с оръжие в ръка, а към останалите са били много снизходителни, дори са ги приобщавали като равноправни в племето, а това е способствало за още по-голямо генетично разнообразие. Имали са много висока духовна култура. Духовната мъдрост се е ценяла много и всички според интересите и способностите си са минавали някакво обучение. Всички по-късни цивилизации са били повлияни в някаква степен от тази култура. Пряко я е наследил древен Китай, древните перси, шумери и асирийци. При тези обстоятелства, преди около 35 000 години се е обособила първата българска държава. Имала е силна централна власт, но без абсолютно единовластие - основна роля в управлението е играел Съветът на старейшините. От тези времена в пустините на Западен Китай е останал скрит под пясъците древен град, част от който вече е разкрита, но едва ли скоро ще стигне до света информация от направените открития. Китайците много трудно ще признаят съществуването на по-древна цивилизация от тяхната. Ако все пак до там стигнат международни екипи, може да стане явна връзката ни с тези древни останки - при откриването на останки от писменост, може да бъде намерено сходство между нея и писмеността, известна ни като глаголица. Тук ще трябва да направя отклонение - Кирил и Методий са действителните автори на азбуката, наречена кирилица (а не както някои допускат - Климент Охридски). Кирилицата е написана под силния натиск на гръцките владици (фактическите началници на двамата братя), тя е приспособената за българския език гръцка азбука. Гърците са превъзнасяли своята азбука за свещена, а глаголицата са обявили за варварска. Когато двамата братя заминават за Моравия и се освобождават от надзора на владиците, отново се връщат към глаголицата. Миграцията на българският народ е преобладаващо на запад, въпреки че отделни племена са се насочили и на изток към Корея и Япония. В Северна Япония са останали малобройни останки от древен народ наречени ойни, които според преданията на самите японци са коренно население, а самите те са дошли от юг. Не твърдя, че ойните са точно от прабългарски корен, но вероятно са хунори. Историята на по-късните български държави е известна в общи линии. Първоначално за кратко е съществувала българска държава на територията на днешен Казахстан и териториите на околните по-малки републики. След това основните селища са били преместени още по на запад, като са обособени два основни центъра: Кавказки - територията между Черно и Каспийско море и Волжки - обширните равнини по средното и долното течение на река Волга (Волжка България, по времето на Сталин прекръстена на Татарстан). Освен тези постоянни в продължение на много векове територии, по традиция българската конница с част от населението е обикаляла много обширни територии и е достигала до Западна Европа, като е създавала много сериозни проблеми на Римската империя. Многократно е прегазвала и Балканския полуостров, а от началото на Новата ера (Първи век) са го завладели трайно. По стара традиция в ново завладени територии са изпращали покорено население от територии, където поради своята многобройност е възможно да представляват опасност при размирици - в случая това са били славяни от териториите на днешните Украйна и Белорусия. Като фактически васали те са имали задачата да охраняват завоюваната територия. Славяните не са били много добри воини, а и не са били мотивирани много за това и често са губели властта - явно на тях им е било все едно на кого ще служат - на българите или на римляните. Многократно българската конница е прекосявала Дунава за да възстановява властта на българите. И това продължава докато Кубрат е решил да засели за постоянно българи на полуострова. Изпраща тук сина си Аспарух с войската му и семействата им. Останалата българска история ви е добре позната. В заключение мога да кажа само, че по своя произход българите са в родство с по-голямата част от народите на Земята. Този космополитизъм ни задължава да работим за намаляването на противоречията между народите.

Великият изпит...

В ежедневието, постоянно, всеки ден всеки час, всички ние преминаваме през някакъв изпит. Всяко наше действие оставя своята следа в пространството, а това променя взаимодействия. Тези, които следят разпространението на хаоса, следят косвено и ефекта от нашето битие. Когато се очертае тенденция към увеличаване производството на хаос (зло), ограничават се възможностите на съответния индивид. Преди всичко се намалява натискът на злото (разгонват се недоразвитите индивиди, които поради своите илюзии, оказват силен натиск в негативна посока). Ако това не помага, ограничават се енергийните възможности на съответния причинител на зло, като с това се ограничават пораженията, които нанася. Когато един индивид отбележи трайна тенденция в дейността му да преобладават резултати, които произвеждат хармония (добро), тогава като общополезен се засилват енергийните му възможности (посещава го Светия Дух) и колкото е по-полезен за общата кауза, толкова се увеличават и свръхестествените му способности. В този смисъл ще се опитам да заостря вашето внимание върху способността ви да произвеждате зло, като отговаряте на злото със зло. Ето три много показателни примера: Когато тълпата убива Св. Стефан с камъни, последната му мисъл е: "Прости им Господи, те не знаят какво правят". В живота на Учителя Петър Дънов има един такъв епизод. Един ден, когато бил в обкръжението само на няколко от своите ученици, той ги предупреждава категорично, каквото и да стане в следващия момент, в никакъв случай да не се намесват. Влиза някакъв огромен българин, и под претекста, че Учителя е объркал живота на някого си, го потрошава от бой. След излизането му Учителя успява само да промълви: "На Рила". Изнасят го на носилка в планината и почти цяла седмица не е било ясно, ще оживее ли. Животът на Исус Христос и особено последните му дни в материалния свят, са добре известни. Всичко е било една голяма гавра, отделно са огромните физически страдания причинени от измъчващите го войници и след това на кръста. Тези хора са имали огромни енергийни възможности, и са ги осъзнавали, и са могли да ги управляват много добре. Достатъчно е било през ума им да мине мисълта: "Ах, твойта...", и от мъчителите им няма да остане и мокро място. Сега сериозно се замислете какво е необходимо на един човек за да изтърпи всичко това без да злоупотреби с възможностите си (да прогони няколко досадни мухи). Безкрайната любов и стабилните знания, които изграждат убедеността, че тези хора (мъчителите), поради своето несъвършенство не могат да постъпват по друг начин. Нима не е абсурдно цял живот да проповядваш не насилие и любов, а накрая да отговориш на насилието с насилие. Ще кажете, че тези изпити са за много извисени същества. Да вярно е. Но пред всеки от нас стои проблемът за ненасилието. И докато стигнем до толкова тежък изпит, ще преминем през хиляди такива много по-леки - и ще трябва да ги издържим, защото няма движение нагоре без еволюция. Така че, гответе се. Този изпит е винаги на дневен ред.

Философия на ежедневието

Новата педагогика....

Главният недостатък на съвременната педагогика е, че зомбира хората. Т.е. всички усилия са насочени да подтиснат мисленето на човека чрез внушението, че човек изначално не може да разсъждава и за да съществува трябва да зазубри „истините” на „умните” хора. Но умните хора също са производни на тази система и така порочния кръг се затваря. А така продължава хилядолетия. Но условията, които са крепили тази система толкова дълго време се променят и сега вече имаме реален шанс да излезем от този омагьосан кръг. Все повече хора осъзнават, че НЯМА АБСОЛЮТНИ ИСТИНИ, че истините са относителни и многообразни, и че всеки има право да разсъждава по различен начин, без да е нападан постоянно, че мисли неправилно и да му се внушава как трябва да мисли и какво трябва да смята за истина. Едва когато хората осъзнаят този проблем като много сериозен проблем, ще се разбунтуват срещу зомбирането и ще започнат да се учат да мислят самостоятелно. Ще започнат да се избавят от програмираните във тях илюзии и да стават адекватни на реалността.

Илюзията, че хората са тленни и ограничени като съществуване във времето, е може би илюзията нанесла най-много поражения върху съзнанието на хората. Колко усилия са нужни да се преодолее съществуващото убеждение, че малкото дете не е един бял лист хартия, на който тепърва „трябва” да се запишат необходимите за живота „истини”. Колко време ще е необходимо докато обществото престане да внушава на малките деца какво е реално и какво не. Колко безценен опит трупан през хилядолетията се обезсмисля и неутрализира с внушението, че детето е глупаво и тепърва трябва да се учи.

Пред педагогиката стоят на дневен ред много тежки задачи – преди всичко да преразгледа трупаните от хилядолетия заблуди и илюзии. Да преосмисли задачите си и целите си. Малките деца не трябва да бъдат учени какво и как да мислят, а трябва само да им се помага по-бързо и качествено да усвоят управлението на новото материално тяло. Това става чрез различни игри, спорт, труд, различните видове изкуства. Може би някой ден педагогиката ще престане да натрапва различните езици, които разделят и противопоставят хората и ще създаде условия телепатията отново да бъде основно средство за общуване. Но това изглежда като неосъществима мечта, нали? Но само това към което не се стремим, не може да бъде постигнато. Другата основна задача пред новата педагогика е да премахне насилието в обществото. Това може да стане като се променят целенасочено досегашните внушения, че със злото трябва да се води непримирима битка по всички възможни фронтове. Проблема със злото може да се реши само чрез промяна на отношението към него – като се замени агресивното отношение с любов и търпение. Та нали основен източник на зло са несъвършенствата на хората. Защо всеки иска другите да са снизходителни към неговите недостатъци, а самият той или тя е непримирим към недостатъците на другите? Защото всеки е убеден, че неговите недостатъци са незначителни в сравнение с другите. Очевидно е, че липсва реална преценка. Затова е много полезен навика да не съдиш никого за нищо – просто защото никой не може да бъде обективен – прекалено малко се знае за истинските причини, които движат нещата. Най-важният от най-важните въпроси е въпросът за Любовта. Любовта е основата на мирозданието, Любовта движи всичко във Вселената, а в днешните понятия любовта се приравнява със секса. Това е защото ни владее илюзията, че съществуваме единствено в материално тяло. Новата педагогика трябва да осъзнае и приеме важността на този фундаментален въпрос. За Любовта трябва да се говори 24 часа в денонощието, защото Любовта е постоянно търсене и преодоляване на всички несъвършенства, които създават дисхармония. Това е вечния смисъл на съществуването на човека – да обича всичко съществуващо и да се грижи за неговото постоянно усъвършенстване. Много сериозна задача, като се има в предвид, че в очите на съвременните хора тя изглежда несериозна. Но когато се избавиш от илюзиите и вникнеш в действителността, разбираш, че единственото, заради което си струва да съществуваш, е Любовта. Само осъзнатата важност на този въпрос и неговото приемане присърце, ви насочва към реална еволюция и приобщаване към Бога. Пред новата педагогика постоянно ще възникват и други важни задачи, но те ще се решават в движение, важното е да има търсене и устрем в правилната посока – към Бога.

Светлана

Мислят ли хората?

Със съжаление трябва да напиша НЕ. И това явление засяга всички хора, без изключение, защото всички сме израсли под влиянието на гигантската мисъл-форма, че съществува проверената и доказана истина. И тази истина може само да се повтаря и не подлежи на съмнение, т.е. хората боравят с установени мисловни шаблони, които им създават илюзията, че мислят. Разбира се, кой луд ще си признае, че е луд. И от всички хора единици са тия, които осъзнават сериозността на проблема. 90% от хората живеят под девиза: "Така правят другите хора - следователно това е правилно" - важното е да не са по-долу от някакво средно ниво. Колко хора се замислят, че такова поведение прилича повече на поведение на машина, на робот или както пиша понякога - на зомби. Масовата мисъл-форма, че да подражаваш на преобладаващото мнозинство е гаранция, че постъпваш правилно, изпразва главите на хората от какъвто и да е опит за критична оценка и стремеж за усъвършенстване. Благодарение на тази умствена леност, действа ефективно рекламата, политическите и религиозните внушения. Естествено, всеки един от нас, в някакъв момент от живота си, излиза извън рамките на установеното или е новатор и творец в професията си, но това съвсем не е достатъчно да влезе в категорията "мислещ човек", защото преобладаващата част от ежедневието му минава по навик, по инерция. Тук на това място шаблона изисква да бъда обвинен в подстрекаване към анархия и разрушаване на установения обществен ред. Това, което си позволявам да твърдя е, че ако хората по-често подлагаха на съмнение общоприетите истини, еволюцията им щеше да се ускори многократно. За да не изглеждат голословни твърденията ми, ще разгледам един пример от ежедневието, който може да покаже колко сериозен е въпроса при отсъствието на мислене. Става въпрос за съвременната медицина - много малко хора се замислят върху факта, че новите и модерни лечебни методи и лекарства стават все повече и все по-силни, а здравите хора все по-малко. На практика, здравите хора са точно толкова, колкото и мислещите. През вековете се е наложила практиката, тези които лекуват болните, да не са заинтересувани от тяхното излекуване, защото здравия човек не плаща. Така е изградена масовата мисъл-форма, че някой друг трябва да се грижи за нашето здраве, а не всеки сам да се грижи за проблемите на тялото си чрез здравословен начин на живот, чрез разума си - установяване и волево премахване на причините за проблема. Тази дълбоко втълпена нагласа, че има специалисти, които много по-добре знаят, какви са нашите проблеми и само те могат да ни освободят от тях, е типичен пример за отсъствието на мислене и показва поведението ни на зомбита. Всеки може да си представи или да наблюдава, колко много хора посягат ежедневно към лекарствата - това признак на мислене ли е? Забележете, двигателя, който създава новите лекарства, не е тяхната ефективност, т.е. здравето на човека, а печалбата, която носят. Т.е. новото и модерно (разбирай носещо печалби) лекарството трябва да отговаря на две основни изисквания: да носи бързо, но краткотрайно облекчение и да има колкото се може по-малко вредни ефекти, за да е колкото се може по-дълго време печелившо. Много действително ефективни лекарства изчезнаха от аптеките, защото не отговарят на обезателното условие да носят печалби. Други нови и стари, но действително ефективни лечебни методи, не могат да намерят своето място отново по същата причина - отсъствието на мислене и търсенето на гарантираната истина. Забележете, само при рекламите всичко е гарантирано. Да рекламираш лекарства е толкова престъпно, колкото да рекламираш цигари, алкохол и наркотици - внушението за съществуването на вълшебното хапче обезсмисля природосъобразния живот. На тази маркетингова политика се подчинява една огромна в световен мащаб индустрия, чиито годишни печалби надвишават 700 милиарда долара - как може да има здрави хора, учудващо е, че все още има живи хора. Обърнете внимание, че аптеките по улиците са повече от хранителните магазини. Това нищо ли не ви говори, но нали трябва да се мисли и то в разрез с общоприетото… Допускате ли, че ако хората се замисляха по тези въпроси, всичко това (и още много друго), ще е реалност? Друг пример за зомбиране на хората е диктатурата на капитала. Наблюдавайте и опитайте да осъзнаете какво е влиянието на парите върху поведението на хората. Колко са тези, които са действително безразлични към парите и материалните блага. Много хора все още си спомнят, как комунистическите партии ни промиваха мозъците. Но тогава доста хора осъзнаваха, че това е манипулация на съзнанието и това осъзнаване ги предпазваше от пълното им роботизиране. А нима сега парите не владеят по същия начин съзнанието на хората от целия свят, за осъществяването на това зомбиране не работят ли с пълна пара зомбираните медии, политици, изобщо цялата интелигенция. Нима хората не са едни автомати за печелене на пари? Колко хора смятат, че смисълът на живота им се определя от парите? Колко духовно ориентирани хора смятат, че парите са най-важното нещо (или почти)? Когато един човек излезе от привичното, от установените правила, той не знае какво да прави и блокира също като компютър, попаднал в ситуация, която не е предвидена в програмата. Такъв човек се чувства нещастен в този момент, онеправдан. Има хора, които по силата на служебните си задължения, са длъжни да намират решения в такива извънредни ситуации. Но колко са истински мислещите хора, които търсят и намират нестандартни решения постоянно. Преобладаващото мнозинство попаднали в такава ситуация, търсят някой друг да им реши проблема - началник, приятел или просто човек, който знаят, че може да им помогне. Когато един влак напусне установените релси, това се смята за катастрофа. Осъзнайте, колко пъти сте имали усещането за катастрофа, когато не знаете как да постъпите и различните съвети за решаване на проблема никак не ви удовлетворяват по най-различни причини.

За семейните отношения.....

Семейството е един от основните плацдарми където се осъществява човешката еволюция. Основна цел на еволюцията е да направи индивидите хармонични и уравновесени. Главният инструмент за постигането на тази цел е принципът на причината и следствието или кармичният закон. Казано с по-прости думи, събират се хора с остри ръбове и влизат в конфликти до тогава, докато острите ръбове се загладят и хората престанат да си причиняват рани.

Този процес продължава много животи и единствения начин да го съкратим е да започнем съзнателно да се променяме. Голямото препятствие в този процес е принципа "или-или" (например: или аз, или той (тя) и той трябва да бъде заменен с принципа: "и вълка сит и агнето цяло". Това става като обуздаваме гордостта си и винаги търсим компромисно решение.

Точно процесa на търсене на средната точка (златния път) изгражда в нас уравновесеност и ускорява еволюцията ни - ако няма търсене еволюцията се забавя много, защото се носим по течението без цел и посока. Както съм споменавал многократно, насоченото внимание, осъзнаването, насочва енергия, чийто допълнителен импулс ускорява процесите и е важно това да е постоянно, а не епизодично събитие. Разбира се, много е лесно да вдигнете рамене и да се примирите със закона на кармата, но не забравяйте, че съществува и принципа на свободния избор и той не влиза в конфликт и противоречие с кармата - и двата принципа действат паралелно, точно както би трябвало да е в хармоничното семейство - в постоянен разумен компромис.

Насочвам вниманието основно към семейството, доколкото основната тема на тази глава е отношението между мъжа и жената, но това касае всички човешки отношения. Всички хора си мечтаят да намерят своята идеална половинка, но още при първите конфликти бързат да си направят извода, че отново са се заблудили. И така от цвят на цвят. Но да припомня, всички по произход сме братя и сестри, следователно в произхода ни е заложено да имаме хармонични отношения с всеки един. Следователно, след като има привличане и желание от двете страни, винаги могат да се постигнат хармонични отношения. Идеалната половинка съществува, но не винаги е най-важния за нас човек - често ни подкрепя без да отдаваме голямо значение на това, но и често отработва кармични задължения далеч от нас. Така че никога не забравяйте, че не идваме в материалния свят на почивка и за живот в удоволствия, а идваме в страдания да премахваме свои недостатъци.

Ако забравяме това страданията са огромни, защото ни се струва, че не заслужаваме всичко, което се случва с нас. Но ако приемаме проблемите си като нормални и се стремим да ги преодоляваме, то те винаги ни се струват незначителни. През хилядолетията са се оформили определени стереотипи на поведение (възгледи, шаблонни представи, какво представлява мъжът или жената), които определят човешките взаимоотношения. Вероятно тези стереотипи в бъдеще ще се променят много, но засега са водещи в човешките взаимоотношения. Колкото са хората, толкова са и различните варианти, но условно ще ги разделя на два типа: в представата на всички мъжът трябва да бъде силен, решителен, смел и т.н. Жената трябва да бъде слаба, нежна, кротка и т.н. На всеки му се иска да отговаря на тези стереотипи, но почти винаги открива, че вътрешните му дадености в някои отношения се разминават с желаното.

Това поражда голямо вътрешно противоречие и външни конфликти. Искам да подчертая, че няма никакво значение дали тези стереотипи са правилни или неправилни, много по-важно е нашето отношение към тях и какво влияние оказват на нашето поведение, определят собственото самоуважение и отношението ни към другите. Например, ако един мъж не е уважаван като такъв, ако се подтиска и пренебрегва, той влиза в конфликт с представата си, какъв трябва да бъде. Това води до комплекси, ниско самочувствие, депресия, намалява сексуалното желание и много други такива. Отначало започва да се чувства неприятно в къщи, започва под различни предлози да си намира работа навън, ходи за риба или по кръчми с приятели - и в крайна сметка се алкохолизира. Жената забелязвайки все по-честите му отсъствия, започва да се страхува, че не е обичана, губи чувството си за сигурност и става още по-досадна.

Обратното, историята помни много случаи, когато мъже са ставали велики, основно благодарение подкрепата на жена си. Затова, жени, ако искате да имате добро семейство, не се поддавайте на честолюбието си да бъдете "по" и "най", а подкрепяйте стереотипа на мъжа да бъде мъж, дори и да сте недоволни от някои черти в характера му - не се опитвайте да го преправяте според суетата си. Също така много е важно да помните, че тези стереотипи действат в подсъзнанието и рядко осъзнаваме тяхното истинско значение.

Жени, вашата сила е във вашата слабост. Не се правете на мъжки момичета - така отблъсквате мъжете. Във всеки един мъж е заложен стереотипа да бъде защитник - дайте му възможност да се почувства такъв. Подчертавайте и подкрепяйте по всякакъв начин мъжкото в него. Например, избийте си от главата, че мъжът е длъжен да изпълнява някакви задължения. Никой не е длъжен нищо. Научете се да го МОЛИТЕ за всичко, което искате да свърши или да ви помогне. Така постигате едновременно две цели: подчертавате и издигате неговия авторитет и същевременно ще получавате много по-голяма помощ, защото в мъжете има заложен принципа за ненамеса в работите на другите и те рядко проявяват самоинициатива да помагат, особено ако жените проявяват недоволство и упрекват постоянно - тогава това се приема като насилие и се прави с неудоволствие.

Когато си поставите за цел, в ежедневието можете да намерите хиляди начини да подкрепите мъжкото самочувствие. Също така, интересувайте се от какво има нужда мъжът до вас - много често потребностите му се различават от това, което си мислите, че му е нужно. Не злоупотребявайте с използването на мъжа като кошче за душевни отпадъци. Редувайте го с приятелките си, те са по-подходящи за целта. Не се подавайте на високомерието и суетата си да командвате мъжа - ако той е нерешителен, не е ли ваша вината за това?

Искам да кажа на жените, че те биха се чувствали много по-добре, много повече истински жени, до един истински мъж - мъж, който не е комплексиран, подтиснат и с чувството за малоценност. Ако наистина искате това, преборете се със суетното желание, да докажете на себе си и на другите, че сте голямата работа, като се качите на главата на някого. Постигането на нещо чрез инат не е нещо положително, а само показва, че човека до вас ви обича повече отколкото вие него. А това не е нещо, с което можете да се гордеете. Не наказвайте и не отмъщавайте - това са най-бързите начини да отвратите партньора си от себе си. От вас и от вашето желание зависи мъжът да бъде истински. Ако наистина желаете това, винаги можете да отгледате дори и малкото зародишче в него, докато израсте и укрепне. Създайте мъжа на вашите мечти. И не си въобразявайте, че това не е ваша работа. Опитайте и не се отказвайте при първите неуспехи.

Мъже, жените около вас се нуждаят страшно много от вашето добронамерено внимание - да го проявите има хиляди начини. Търсете и експериментирайте. Не се ограничавайте само с няколко жеста. Но не превръщайте жената в проститутка като й давате постоянно пари и скъпи подаръци. Особено е важно да изслушвате жената - като изприказва това, което я подтиска, тя се разтоварва от психологическото напрежение.

Активното внимание е в основата на семейния мир. Пазете мъжкото си достойнство, научете се понякога да казвате "не" и давайте на жената необходимата й сигурност. Това, за съжаление, е лесно като пожелание, но на практика се осъществява трудно, защото в повечето случаи, липсва модел на подражание и всички ние допускаме същите грешки, каквито са допускали и нашите родители. В началото, още в стадия на запознанството, е важно да се преодолее стереотипа, че мъжът трябва да бъде активния. Ако искате да имате добра основа за хармонични отношения избягвайте ситуациите "един бяга, а друг го гони". Търсете взаимното привличане. Не се връзвайте на нечия влюбеност, това може да гъделичка вашата суета, но много скоро ще ви стане досадно. Много е по-важно да обичате, отколкото да ви обичат. Затова не допускайте несподелена любов, независимо от крайния резултат, споделете я, без да насилвате да ви отвърнат със същото. Така благоприятното развитие е много по-вероятно, отколкото да таите всичко в себе си.

В човешките взаимоотношения често се получават доста противоречиви ситуации. По принцип, не е желателно да се доверявате сляпо на думите на партньора си, много е по-важно да съдите по делата. Но следете себе си, да не би да превърнете желаното във въображаема действителност. От друга страна, доверието е в основата на човешките взаимоотношения. Ако нямате доверие на човека до вас, това не е трезва преценка, а самолюбие. Затова е по-добре да свикнете с мисълта, че могат да имат нечестни помисли (все пак ние сме несъвършени хора, а и не се знае, какви кармични задачи сте си избрали за решаване), отколкото да се пържите на постоянното съмнение. Всичко зависи от конкретната ситуация. Но ако конфликтите и напрежението в отношенията са много рядко явление, много по-малка е вероятността да бъде излъгано вашето доверие. Затова постоянно ТЪРСЕТЕ как да подобрявате и хармонизирате отношенията си. Не се оставяйте на течението на ежедневието.

Философия на ежедневието

Kim Ahmed Doğan? Кой е Ахмед Доган?

Роден е на 29.03.1954 година в с. Пчеларово, Толбухинско. До 8- годишна възраст израства под грижите на баба и дядо, по майчина линия. През целият си живот дядо му е бил овчар. Член е на партията от 1944 година. Почти цялото време прекарва с дядо си в полето, като често му помага и го замества. През 1962 година цялото му семейство се преселва в село Дръндар, Варненско, защото там живеели само турци. Прогимназия в с. Дръндар няма и започва да посещава училището в съседното село Николаевка. Още от прогимназиалните си години се увлича по разузнавателната литература. Под влияние на прочетени книги, често бяга от къщи и на автостоп се добира до Варна, за да гледа разузнавателни филми.
    През 1969 год. постъпва в техникума по индустриална химия в гр. Варна, но още преди да завърши първата година го напускс, защото родителите му спират издръжката. От този момент решава сам да се справя в живота. Записва се в техникума по стъкларство в с. Белослав, Варненско, защото училището му осигурява подслон и храна безплатно. В края на 1970 год. му попадат книги за живота и дейността на Маркс, Енгелс и Ленин. ”След 6 – 7 месеца успешни самостоятелни занимания с литература, относно събитията свързани с тяхния живот, почуства емоционално основание, да започна системно и последователно изучаване на марксизма и ленинизма и най-вече философията. Прочита почти всички популярни издания на диалектико – материалистическата философия. Работи, за да си купува марксическа литература. След две години самостоятелни занимания е убеден, че по-нататъшния му живот органически ще се свърже с теорията и практиката на марксизма.
       За комсомолец го примат през 1968 година. Избран е за секретар на дружественото бюро и зам. секретар на училищния комитет, като отговаря за идейно-възпитателната работа. През 1971 година ОК на ДКМС гр. Варна го изпраща на Национален лагер-школа за подготовка на комсомолски кадри. До 1973 год. самостоятелно изготвя два обширни реферата – ”Класовият дълг на съвременната българска младеж” и ”Личността при социализма”, с които иска да участва в републикански политически конкурс. Не го допускат, защото рефератите не са написани на пишеща машина.

    След завършване на средното си образование, до влизането му в казармата работи като арматурист-бетонджия. В казармата взима активно участие в комсомола. Избран е за секретар на взвод, после на рота и дори на батальон. В казармата се специализира като ел. техник на строителни машини. Доган е вербуван в казармата и използван активно като агент на Военното контраразузнаване. След казармата известно време работи като корабен бетонджия. С тази сериозна идейно-политическа закалка, доказана амбиция, трудолюбие и желание да сътрудничи на Държавна сигурност, която той демонстрира в казармата, Доган трайно влиза в плановете и бъдещите намерения на българските специални служби. И той действително се развива и израства като особено ценен агент.

АХМЕД ДОГАН – човекът с многото имена:

АХМЕД ИСМАИЛ АХМЕДОВ – това име носи до преименуването му.
МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ – това е новото му име след доброволното му преименуване.
МЕДИ ДОГАСЯН – под това име е регистриран в квартирата на арменка в София.
АХМЕД ДЕМИР ДОГАН – това е новото му име след възтановяването на турските имена. ДЕМИР е взето от името на майка му – ДЕМИРИЕ
АХМЕД АХМЕДОВ – под това име е регистриран в архивите на Държавна сигурност.

АХМЕД ДОГАН – агентът с най-много псевдоними:

   Агент ”АНГЕЛОВ” е първият агентурен псевдоним на ДОГАН. Бил е вербуван и използван от Военното контраразузнаване – ВКР, когато е отбивал военната си служба в Строителни войски в Шумен в периода 1974 – 1975 год. В работното дело на агент ”АНГЕЛОВ” има материали за конкретни агентурни разработки и действителни оперативни реализации постигнати в резултат на неговата работа. В личното му дело има положителни оценки за работата му и за неговата надеждност и перспектива.
   Агент „СЕРГЕЙ” е псевдонимът, който получава по време на работата му като агент на Окръжно управление на МВР – Варна (ОУ МВР Варна). Усилията на оперативните работници от ”турското направление” на ОУ МВР Варна са били насочени не само към използването му за разработване на българските турци. Особено внимание се отделяло и на неговата подготовка и най-вече проверка, защото ”СЕРГЕЙ” вече бил в полезрението на Първо главно управление на Държавна сигурност – София.
   С цел проверка, ”СЕРГЕЙ” бил настанен в една квартира с друг агент на ОУ МВР Варна – агент ”СЕЛЧУК”. ”СЕРГЕЙ” издържал успешно проверката. Пред ръководелият го оперативен работник от ОУ МВР Варна, агент ”СЕРГЕЙ” споделял, че ”ДС е неговото семейство и не може да си представи живота без ДС”. А службата пише в делото му: ”За него ДС е шанс, мисия, работа, начин на живот и семейство”.Когато на 16 април 1979 година Доган написва собствената си автобиография, като израз на дълбоко задоволство и преклонение пред ДС, по своя инициатива я подписва с агентурния си псевдоним – ”СЕРГЕЙ”. Тогава той е втори курс студент в СУ Климент Охридски, специалност философия. От Шумен, където Доган е следвал ”българска филология” във Висшия педагогически институт, той е прехвърлен със съдействието на Държавна сигурност в СУ ”Климент Охридски” в София. Прехвърлянето е свързано с неговата бъдеща работа като агент на Първо главно управление.

Агент ”САВА” е псевдонимът, който Доган сам си избира, когато преминава на ръководство в Първо главно управление ДС. Псевдонимът си харесал защото бил кратък.

”ПРОФЕСОРЪТ” – под този псевдоним го водят турските специални служби.
В началото на 1986 год., чрез приятел на Доган, чиято сестра е женена за Наджи Ертюрк, установен турски разузнавач, е договорена среща между Ертюрк и Доган. Срещата се е състояла в района на ж.к. Младост. С Доган се провеждат още няколко срещи, една от които е пред кино ”Дружба”. Той информира Ертюрк за създадената в България нелегална турска организация и че, той е един от ръководителите и. По шифъра турското разузнаване в София съобщава в Анкара за срещите с Доган, както и определеният му псивдоним – ”ПРОФЕСОРЪТ”. Връзката на Доган с турското разузнаване временно се прекъсва, защото организацията е разкрита и Доган е арестуван.

Доган в интересна компания

”ИЗМЕННИК” е разработка на Доган от Държавна сигурност за участието му в нелегалната турска националистическа организация. През 1985 год. той успява да се издигне като един от ръководителите й. Организацията е ликвидирана през 1986 година. Доган е арестуван и осъден на 10 години затвор, от които излежава само 3 години. Периодът 1976 – 1985 година е изключително важен период за Доган, както за професионалното му изграждане като агент, така и в житейско отношение. През този период той завършва следването си и започва докторат, като за това получава пълната подкрепа на Държавна сигурност, включително и материална. Службата отчита, че Доган вече е ”изцяло интегриран в Държавна сигурност и перспективите му са обвързани предимно с работата му на агент”.

Оперативната подготовка на Доган – агент ”САВА” в София се извършва от отдел V – ”Нелегално разузнаване” на Първо главно управление Държавна сигурност. Целта на неговата подготовка е извеждането му зад граница под формата на специализация – в близка перспектива и в далечна – да остане в чужбина като нелегален агент.
   Обстоятелството, че Доган е готвен за агент – нелегал означава, че той е преминал специален цикъл на подготовка, почти такава, каквато се извършва на кадровите оперативни работници на Първо главно управление. Доган има теоритични и практически познания по много спесифични агентурнооперативни въпроси като: тайникови операции, тайнопис, агентурно проникване, връзки, проследяване и др. По преценка на водещите го и обучаващи оперативни работници на ПГУ ДС, агент ”САВА” не е обикновен агент. Той е един от най-стойностните в професионално отношение агенти – изключително целенасочен, аналитичен, ефективен, честен и предан на службата. Неговата обобщена оперативна оценка е: ”амбициозен стремеж на един талантлив младеж, да извади душата от себе си в името на житейския успех”.
    Това, на пръв поглед е една много положителна оценка. В желанието си да постигнат резултат на всяка цена, очевидно оперативните работници са виждали у Доган предимно положителното. Но оперативните работници са подценили това, доколко неговият амбициозен стремеж в преследване на ”житейския успех” няма да се окаже по-силен от чувството му за дълг към службата, която го е създала професионално и активно е подпомогнала неговата кариера, житейско развитие и преуспяване.
    Оперативните работници, които са използвали 13 години Доган като агент за работа само срещу български турци, включително и срещу хората от най-близкото му обкръжение, не са преценили, че работата му само в тази насока може да има и обратно въздействие. Това може да потиска у него турското му самосъзнание, но то може пак да се прояви в даден момент, особено когато трябва да избира между българското и турското. И най-вече, когато изборът е свързан с личния му интерес. Последвалите събития потвърждават това, че турското у Доган е било много силно и много умело прикривано.
    Арестуването на Доган през 1986 год. и излизането му от затвора 3 месеца след 10 ноември 1989 година, провалят плановете на Първо Главно управление за извеждането на Доган зад граница.Доган използва максимално престоя си в затвора в своя полза и успява да си припише актива на един от организаторите на турската борба срещу политическия режим в България. А с откритата демонстрация на турски национализъм постига целта си – прави силно впечатление както на българските турци, така и на турските дипломати и разузнавачи в София.

    Аферата ”ОНЯ СПИСЪК” е най-големият удар на Ахмед Доган във всяко едно отношение – агентурно, политическо и дори житейско. Като опитен агент, той подготвя много внимателно цялата ”операция”, включвайки в играта Стоян Ганев и Живко Попов. Добре избира момента и начина на действие. Предаването в турското посолство в София на строго секретните български документи от национално значение, включително и списък с 1300 имена на всички български разузнавачи и агенти работещи зад граница е бомбата, с която Доган разтресе из основи цялото правителство. Властта на СДС, която и без това беше много крехка, се разклати, а тя се крепеше от гласовете на ДПС в парламента, тоест от Доган.
   Агент ”САВА ”- Ахмед Доган блестящо изигра ролята си в Аферата и от национален предател, стана национален герой. От един проверен и уж надежден агент на Държавна сигурност, Доган умело се измъкна от тяхната опека и се превърна в политически лидер от национално значение, но с турско самосъзнание и открит турски национализъм. Това се възприе безусловно от всички политически партии в България, както и от турската дипломация и специалните им служби. През това време СДС управниците не можеха да се споразумеят кои и как да държат в ръцете си крехката власт и само след няколко месеца Доган лесно им я отне. Той подхвърли ”малък кокал” на уплашената и обезсилена БСП, сключи с нея фиктивно споразумение и фактически пое кормилото на България, макар и с подставени лица. От тогава, близо 20 години Ахмед Доган е във властта.

АХМЕД ДОГАН се превърна в несменяемият политически лидер на партията Движение за права и свободи.
АХМЕД ДОГАН се превърна в несменяемият политически ”балансьор” между различните политически партии в България. Умело използваше това за да разширява властта си и да извлича максимално лични облаги.
АХМЕД ДОГАН до такава степен се самозабрави, че повярва в своята гениалност, несменяемост и вечност.
АХМЕД ДОГАН, когато за пръв път от близо 20 години остана извън властта в България, като обигран играч усети, че постепенно изпада в състояние на ”реална политическа безпомощност”.
АХМЕД ДОГАН обаче, не можеше да разбере, че носейки голямата обремененост на миналото си, както и влиянието на неочакваният му главозамайващ възход, могат да му създадат фалшив ореол в собственото му съзнание. Особено когато то – съзнанието плаща също голям данък на вродената му ориенталщина, прикривано низко самочувствие и непреодоляни комплекси.

Всичко това, може да извади от равновесие дори и един много голям играч, какъвто е АХМЕД ДОГАН.

АХМЕД ДОГАН за пръв път почуства, че започва ”началото на краят” на неговата ера.

 

Николай ТОТКОВ