Има един универсален въпрос, който занимава умовете на всички хора, от пеленачета до старци, от началото на човешкия род до наши дни. Това е въпрос, до който опира всеки от нас, но никой не е успял да намери отговора: “Кой съм аз?”. От време на време някой велик мислител или философ, който решава, че е намерил решението, но веднага един, двама, трима други му доказват, че решението не е пълно, че нещо не е обяснено.
Това е така, защото отговорът на въпроса се крие в най-дълбоките и потайни кътчета на човешкото съзнание. Личността на всеки се развива в различни насоки в зависимост от житейския опит. В продължение на един човешки живот мислите, преживяванията и емоциите оставят трайни следи в съзнанието и подсъзнанието, като формират един сложен и практически неизмерим “аз”, който е загадка и за самите нас. В повечето случаи си мислим, че се познаваме, че контролираме телата, мислите и дори чувствата си, но всеки от нас знае, понякога дълбоко в себе си, че не познава своята собствена същност.
В действителност азът, като съвкупност от преживявания, мисли и чувства, контролира на практика целия ни живот. Преди да направим нещо, например да си купим вестник, ние си мислим ( примерно ): “Колко пари ми останаха след кафенето?; Дали вместо това да не гледам новините?; Защо пък да не реша кръстословицата?”. След тези или други подобни мисли ние решаваме какво да правим. В друг случай може да действаме, водени само от емоциите, импулсивно. Може би се питате: “Къде е аза, какво общо има той?” Той стои зад всяко наше действие, мисъл или емоция. Емоциите се оформят под влияние на предишни емоции. Мислите – под влияние на предишни мисли. Азът ни управлява и това е факт.
Все още не сте убедени? Да видим какво ще кажете обаче, ако разберете, че азът върши много неща зад гърба ни. Да, точно така, зад гърба ни. Азът непрекъснато се грижи за основните функции на нашето тяло. Той поддържа вътрешния ни комфорт, а ние се сещаме за това само когато ни заболи далака или ни падне кръвното.
Мисля, че значението на аза вече е повече от ясно. Тази му роля в нашия живот обаче ни поставя пред нов въпрос: “Къде е нашата свобода, нашето право на избор?” Азът осъществява контрола си на базата на натрупването. Новите мисли, чувства и преживявания в живота ни се определят от старите. Ние не бихме си пъхнали ръката в огъня, ако вече сме го правили и сме се опарили, без сериозна причина. В крайна сметка, единствената свобода, която имаме, е свободата да изберем как да изживеем живота си. Велика свобода! За жалост ние можем да направим този избор само веднъж – преди да се родим. Избирайки къде и кога да се родим, ние избираме кое да е първото чувство, мисъл, изобщо преживяване, което да изпитаме. От там нататък всичко останало се пречупва през лещата на аза и той започва да контролира живота ни.
Интересно, нали? Още по-интересно е къде и кога правим този избор. Макар и за една хилядна от секундата, ние трябва да престоим в някакъв друг свят, в някакво “отвъдно”, за да можем да направим този избор. Но там законите за причината и следствието също важат, което означава, че дори само част от нашето съзнание да прави този избор, тя го прави под влияние на аза. Този избор отново се оказва избор на аза, а не наш избор.
Нека се върнем на същността на аза – съвкупност от мисли, чувства и преживявания. Те се трупат въз основа на взаимоотношенията ни с другите хора т. е. азът зависи от мислите, чувствата и преживяванията на хората, с които влизаме в контакт по някакъв начин. От друга страна, техните азове също зависят от мислите, чувствата и преживяванията на хората, с които те влизат в контакт. Чрез тази мрежа от зависимости нашите действия, действията само на един човек на Земята, се определят от действията на всички други хора живели някога. Излиза, че целта на съществуването на всички хора на планетата без Един, е да осигурят живота на ( независимо какъв ) на този Един, който остава. С други думи, всички хора на този свят съществуват само единствено заради този Един. Този Един пък, заедно с всички останали хора без един Втори, съществуват само заради този Втори. Така се получава един омагьосън кръг, в който всеки зависи от всеки.
Разбира се, не може да твърдим, че азът на един човек се оформя само под влиянието на другите хора. Той се определя и от всички живи и неживи предмети, с които той има някакъв контакт. Приложете горния алгоритъм ( за хората ) към вашето тяло и всички молекули във Вселената. Фантастично, нали? Цялата Вселена, до последната молекула, съществува заради вас!
След всичко, казано дотук, не може да твърдим, че няма Бог, че няма една висша сила, която ръководи целия свят около нас, а оттам и самите нас. Бог не е нищо друго, освен всичко останало, освен нас. Всичко останало е Бог за нас, а ние сме част от Бог за всичко останало във Вселената.
“И той беше словото, и словото беше с него”. Нима тези думи от Библията не звучат точно като “И той беше Бог, и Бог беше с него”? Всеки един от нас е и не е Бог. Ние сме и велики и нищожни. Ние сме велики като част от Бог и сме нищожни, сравнени с останалата част от Бог. Смирение проповядва Христос преди 2000 години. Забравете за човешкото желание да се делим. Смирете се и приемете, че сте частица от нещо велико и ще бъдете велики, ще бъдете Богове. Защото никой не казва, когато види лапата на лъва, “лапа”, а казва “лъв”. Неслучайно любовта е най-великото чувство във Вселената. Любовта обединява и прави хората велики.
Обичайте се...
Това е така, защото отговорът на въпроса се крие в най-дълбоките и потайни кътчета на човешкото съзнание. Личността на всеки се развива в различни насоки в зависимост от житейския опит. В продължение на един човешки живот мислите, преживяванията и емоциите оставят трайни следи в съзнанието и подсъзнанието, като формират един сложен и практически неизмерим “аз”, който е загадка и за самите нас. В повечето случаи си мислим, че се познаваме, че контролираме телата, мислите и дори чувствата си, но всеки от нас знае, понякога дълбоко в себе си, че не познава своята собствена същност.
В действителност азът, като съвкупност от преживявания, мисли и чувства, контролира на практика целия ни живот. Преди да направим нещо, например да си купим вестник, ние си мислим ( примерно ): “Колко пари ми останаха след кафенето?; Дали вместо това да не гледам новините?; Защо пък да не реша кръстословицата?”. След тези или други подобни мисли ние решаваме какво да правим. В друг случай може да действаме, водени само от емоциите, импулсивно. Може би се питате: “Къде е аза, какво общо има той?” Той стои зад всяко наше действие, мисъл или емоция. Емоциите се оформят под влияние на предишни емоции. Мислите – под влияние на предишни мисли. Азът ни управлява и това е факт.
Все още не сте убедени? Да видим какво ще кажете обаче, ако разберете, че азът върши много неща зад гърба ни. Да, точно така, зад гърба ни. Азът непрекъснато се грижи за основните функции на нашето тяло. Той поддържа вътрешния ни комфорт, а ние се сещаме за това само когато ни заболи далака или ни падне кръвното.
Мисля, че значението на аза вече е повече от ясно. Тази му роля в нашия живот обаче ни поставя пред нов въпрос: “Къде е нашата свобода, нашето право на избор?” Азът осъществява контрола си на базата на натрупването. Новите мисли, чувства и преживявания в живота ни се определят от старите. Ние не бихме си пъхнали ръката в огъня, ако вече сме го правили и сме се опарили, без сериозна причина. В крайна сметка, единствената свобода, която имаме, е свободата да изберем как да изживеем живота си. Велика свобода! За жалост ние можем да направим този избор само веднъж – преди да се родим. Избирайки къде и кога да се родим, ние избираме кое да е първото чувство, мисъл, изобщо преживяване, което да изпитаме. От там нататък всичко останало се пречупва през лещата на аза и той започва да контролира живота ни.
Интересно, нали? Още по-интересно е къде и кога правим този избор. Макар и за една хилядна от секундата, ние трябва да престоим в някакъв друг свят, в някакво “отвъдно”, за да можем да направим този избор. Но там законите за причината и следствието също важат, което означава, че дори само част от нашето съзнание да прави този избор, тя го прави под влияние на аза. Този избор отново се оказва избор на аза, а не наш избор.
Нека се върнем на същността на аза – съвкупност от мисли, чувства и преживявания. Те се трупат въз основа на взаимоотношенията ни с другите хора т. е. азът зависи от мислите, чувствата и преживяванията на хората, с които влизаме в контакт по някакъв начин. От друга страна, техните азове също зависят от мислите, чувствата и преживяванията на хората, с които те влизат в контакт. Чрез тази мрежа от зависимости нашите действия, действията само на един човек на Земята, се определят от действията на всички други хора живели някога. Излиза, че целта на съществуването на всички хора на планетата без Един, е да осигурят живота на ( независимо какъв ) на този Един, който остава. С други думи, всички хора на този свят съществуват само единствено заради този Един. Този Един пък, заедно с всички останали хора без един Втори, съществуват само заради този Втори. Така се получава един омагьосън кръг, в който всеки зависи от всеки.
Разбира се, не може да твърдим, че азът на един човек се оформя само под влиянието на другите хора. Той се определя и от всички живи и неживи предмети, с които той има някакъв контакт. Приложете горния алгоритъм ( за хората ) към вашето тяло и всички молекули във Вселената. Фантастично, нали? Цялата Вселена, до последната молекула, съществува заради вас!
След всичко, казано дотук, не може да твърдим, че няма Бог, че няма една висша сила, която ръководи целия свят около нас, а оттам и самите нас. Бог не е нищо друго, освен всичко останало, освен нас. Всичко останало е Бог за нас, а ние сме част от Бог за всичко останало във Вселената.
“И той беше словото, и словото беше с него”. Нима тези думи от Библията не звучат точно като “И той беше Бог, и Бог беше с него”? Всеки един от нас е и не е Бог. Ние сме и велики и нищожни. Ние сме велики като част от Бог и сме нищожни, сравнени с останалата част от Бог. Смирение проповядва Христос преди 2000 години. Забравете за човешкото желание да се делим. Смирете се и приемете, че сте частица от нещо велико и ще бъдете велики, ще бъдете Богове. Защото никой не казва, когато види лапата на лъва, “лапа”, а казва “лъв”. Неслучайно любовта е най-великото чувство във Вселената. Любовта обединява и прави хората велики.
Обичайте се...
Няма коментари:
Публикуване на коментар