В навечерието на 3 март,след кореспонденция с читателка на блога, получих въпроси относно темите в него,които ме впечатлиха силно и помествам изцяло,така както бяха написани. Не като коментар към някоя от темите, а като самостоятелна и значима тема,в която се поставят въпроси и търсят отговори.
Ето какво ми написа читателката:
..."За мен остава "висяща" темата -С какво се гордеем като българи днес , освен с далечната си история и с природните красоти, които са ни от Бога дадени? Т.е. Какво сме направили и постигнали като българи в последните почти 100г и се гордеем с него?
Както не можем вечно да се оправдаваме с турското робство, така не можем и вечно да лежим на стари лаври.
Аз го чета /блога/ редовно, откакто знам за него , но и там не виждам поставени тези проблеми.
Мисля, че децата ни /не говоря за моето-то е върла родолюбка/ усещат празнотата във времето и ние не можем да им кажем -гордейте се с прадедите си, но за родителите си се направете, че не забелязвате какво правят.Така ги развращаваме. Те , пък и аз вкл. искам да чуя нещо , с което да се гордея сега или ако няма -да си го кажем направо.
Това, че всяка година на съответни празници се гордеем с едни и същи неща/ не казвам , че не трябва/ леко ме изнервя. Аз лично вече не го наричм гордост, а поклон пред паметта на тези българи.Няма как да се гордея с това , че предавам паметта им".
....Не можах да отговоря-дълбоко в съзнанието си разбирах правотата и силата на написаното,разбирах,че се търсят ИСТИНСКИ отговори!И...не се ли отнясат тези въпроси към всички нас, съвременните българи!?
Мисля, че тук му е мястото да поместя и мисли на видния историк и познавач на българската духовност от близкото минало Петър Мутафчиев, които имат връзка с гореизложеното:
..."Наред с непостоянството и нетрайността, от които е проникнато цялото ни историческо битие, тук има и нещо друго, не по-малко характерно: периодичното повторение на едни и същи явления в него. Би могло да се каже дори, че ако в нашия, лишен от приемственост и трайност исторически живот, има нещо неизменно и постоянно, то е именно ритмичното редуване на състояния и прояви, напълно сходни с преживяното в миналото. При всеки един от големите периоди на своята история ние като народ сме повтаряли онова, което по-рано е било. Ако в това отношение при един или друг случай се явява известна разлика, тя е в подробностите, дължими на времето и условията, но не в същността. В основните си моменти историята на Второто ни царство е повторение на тая от Първото. Още по-забележително обаче е, че и най-новият период от нашето равитие се отличава със същите черти, които са ни познати от нашето средновековие."
С дълбоко уважение към Вас,драги читатели, очаквам Вашите мисли,мнения и препоръки как да поставим на по-висок пиедестал националното самосъзнание и достойнство, как да правим неща,с които бихме се гордели всички! Как да не оставаме безучастни свидетели и да подминаваме с безразличие, онова което става в страната ни, какво ще оставим в наследство за бъдните поколения!?
ПАМЕТТА НА ДЕДИТЕ И НАЦИОНАЛНИТЕ НИ ГЕРОИ НИ ЗАДЪЛЖАВА ДА СТОРИМ ТОВА!
РОДИНАТА НИ ГО ЗАСЛУЖАВА!
Няма коментари:
Публикуване на коментар