ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...За динамичното ни и трудно ежедневие; за девалвацията на личното и общо самочувствие; за България и българското самосъзнание и ..... Блогът е отворен за Вас и Вашите споделени размисли....

...Отворен е за всеки, който добронамерено желае да постави тема или отвори дискусия по наболели проблеми от живота!


Ще бъда доволен ако моите мисли за живота и всичко, което ни заобикаля Ви допадат.

И....моля, пишете на български език! Нека да не забравяме, да се гордеем с това, че ЧЕТВЪРТАТА ПРИЗНАТА СВЕТОВНА ПИСМЕНОСТ Е НАШАТА!
















Banners

Сътрудници

Архив на блога

Търсене в този блог

Моят списък с блогове

събота, 4 октомври 2008 г.

Споделени мисли....

Широкоразпространено и поддържано на всякакво ниво в държавата ни, е мнението, че нашият народ е високоинтелигентен като цяло. Позволявам си да не се съглася с тази изкуствено поддържана заблуда.
Не може да се смята един човек за интелигентен, когато въпреки издевателствата върху него от всякакво естество, той “ търпи “ незавидната си участ, не предприема никакви действия да я промени, да търси и защитава правата си, а търпеливо чака някой друг да реши проблемите и съдбата му. Не може човек да се смята за интелигентен, когато мисли, че няма смисъл да се бори за правата си, да търси промяната, защото видите ли, нищо няма да се промени, а той самият може само да пострада. Да, наистина трудно настъпват промените, но все пак има някаква вероятност да настъпят, когато активно ги изискваш, докато няма никаква вероятност за промяна, ако не се бориш за нея. Храбрите не живеят вечно, но предпазливите изобщо не живеят. “No pain, no gain” казват наистина интелигентните, т.е. няма победа без борба, няма щастие без болка. Търпението на всяка цена, приказката за “преклонената глава, дето сабя не я сече”, качества, които се смятат за положителни, са всъщност черти от характера ни, които спират развитието ни като общество. Затова, разбира се, има историческо обяснение. По-голямата част от досегашната ни история като държава е преминала под нечие господство, което от една страна е вследствие на прекомерното търпение, липсата на задружност и смелост в народа ни за преодоляване на общият проблем, а от друга страна е и причина за затвърждаване на тези народни “качества”, т.е. създава се един порочен кръг. По време на тези мрачни периоди за нас, по-интелигентните, способните, прогресивно и инакомислещите, систематично са обезвреждани- едни избивани, други принуждавани да склонят глава пред незавидната участ на първите, а непримиримите емигрират, разбрали безсмислието на живота си при тези условия. Парадоксално, този исторически “изпитан” метод на геноцид е използван и от българи срещу собственият си народ и то с особена жестокост и принципност на изпълнение, което за съжаление формира останалата част от историческото ни съществуване като държава. Вследствие на този геноцид се даде път на хората послушници, тези без собствено мнение, на които се внушава какво да мислят, на некомпетентните( защото са лесно манипулируеми), като вакуума от липсата на смелост да се опълчиш срещу това, се замени с амбицията за власт, чрез достигането на която, всъщност се прикрива некомпетентността. Енергията да се развиваш, да търсиш промяната се пренасочи към активно пречене, спъване и омраза към по- способните, водещо до отстраняването им във всеки смисъл на това значение( “ не е важно на мен да ми е добре, важно е на съседа да му е зле” ). Така бе блокирано действието на основният закон в природата- естественият подбор, заменен с този на „особен” изкуствен подбор, което промени гено- и фенотипа на един народ. Нагоре избуя посредствеността, простотията, ниската култура, които задушиха като плевели малкото останали интелекти, каквито за радост все още има. Селектира се робската психика, дребната душица с преклонена главица, бездушието, безхаберието за общият проблем, който засяга всеки от нас, селектира се поведението за поединично спасяване, което всъщност задълбочава общият проблем, както и простотията ни, водеща до вярата и надеждата ни за решаване на проблемите не от самите нас, а от някой месия или най- добре някой друг народ да ни “освободи” отново. А това “мислене”, е в основата на липсата на промяна в съществуването ни, с промяната на властта, която власт променя само властимащите, в буквалният и преносен смисъл, но не променя празните ни очаквания. А би трябвало да се даде път на способните, на прогресивно мислещите, да се промени “подбора на кадрите”, който да замени този на шуробаджанащината- условия необходими за изграждане на ново общество, с нова ценностна система, което пък ще промени механизмите и лостовете на управление на всяко ниво. Кратко казано, промяната трябва да започне от самите нас, дами и господа. За съжаление амбицията за власт е правопропорционална на степента на некомпетентност, защото това е най- сигурният начин да бъде прикрита. За разлика от други държави, в нашата продължава да се дава път на тази некомпетентност, която е на почит и съществува във всички области на живота ни. И тъй като некомпетентните са силните на деня, защитени от изкуственият подбор, те са се хванали ръка за ръка, поддържат се и се саморазправят с всеки дръзнал да наруши идилията им, като бъде компетентен. Това е парадоксът довел до жалкото ни съществуване- против всички природни, икономически и социални закони, превърнал ни в едно природно и икономическо “чудо”, за съжаление с пагубни последици за обществото ни. И тъй като намесата в природните закони води до трайни негативни промени, за които са нужни години за да се върнат към естественият си ход, в този смисъл ще са нужни доста години, за да се възстанови нарушеното равновесие. А това е бавен процес, защото разрушаването на сегашната система, на “задругата на безхаберието”, се предшества от процеса на промяна в съзнанието на по- голямата част от народа ни. Ето защо, трябва по- скоро да се отвори пътя на естественият подбор, да се даде път на компетентните, трябва да мобилизираме собствените си сили, да излезем от апатията, състоянието на вкаменелост, да се събудим от дълбокият сън на равнодушие, да използваме собствената си енергия за собствено благополучие, вместо да си пречим един на друг, което е пътя към общото благополучие, пътя към новото мислене и формирането на ново съзнание. Кратко казано, дами и господа, нуждаем се от гражданско общество, а то се създава от инициативни, пресметливи и предприемчиви хора, които имат смелостта да защитят своите интереси, а не от потиснати и работливи пестеливци, които треперят да не загубят работните си места. Само и единствено това може да прекъсне порочният кръг, в който се намираме и да ни изведе от сегашното ни положение, така че да се приобщим към Европа, където е мястото ни.

д-р Светлозар Сардовски- лекар, кардиолог
МБАЛСМ ”Пирогов”
Водач на стачката в „ПИРОГОВ” през 2007

6 коментара:

Unknown каза...

Аз вече почнах да сънувам времето на Тодор Живков...не ми пука ,че нямало свобода на словото и всякакви простотии,и сега няма...Едно е било важното,че хората които са работили са живели нормално...Недоволните от това време са хора които са искали да живеят на гърба на другите- днешните управляващи....
Да имам мотивация?!За какво? Ммм имам мотивация да науча още някой език и да изчезна някъде, където ще те зачетат като човек и живо същество...
Дадени бяха наградите "Джон Атанасов",от президента...Имал мечта-Пфу! За това първия 34г работи в САЩ,втория на 26г работи в Денвър И не смятат да се връщат Никой няма да се върне и още повече ще се махнат...Нормален живот няма да има....

Deringer
Download.bg

Unknown каза...

...Националния капитал е капка в морето. Парите така са се омесили, че нямат националност. Вижте какво става с финансовата криза - проблеми на едно място предизвикаха повсеместна криза.

Проблемите на България са, че има слабо-развита култура. Индивидуално българите са интелигентни (имат отличен BIOS, защото той идва от гените, където омесването е нещо положително). Проблема на България е OS (операционна система), това, което се зарежда в оперативната памет след като се включи компютъра.

Като гледаш мръсотия, свикваш с нея и не ти прави впечатление, даже я приемаш за нещо съвсем нормално. Като гледаш как хората се избиват за пари и интереси и другите казват така им се пада - и ти казваш същото. Не ходиш да гласуваш, не вярваш че можеш да промениш нещо и затова си пасуваш или най-много драснеш нещо анонимно във форумите.

Всичко това е проява на слаба, изостанала култура. При културата една птичка пролет не прави, трябват маси. Според мен, българската култура ще се промени в идните 10-20 години, ако не станат световни катаклизми. Кои ще са героите на тази промяна?

Milen
Download.bg

Unknown каза...

Работата е по-скоро в отсъствието на средна класа в България. Навсякъде средната класа е тази, която осигурява ресурса за нормално функциониране на обществения организъм. Тя осигурява както стабилността, така и развитието на обществото.
У нас средна класа практически отсъства. Има едно нищожно малцинство свръхбогати и огромното мнозинство на бедните. Ножицата е разтворена до последна степен. Миналата седмица излезе изследване, според което 30% от домакинствата имат доход на човек под официалния праг на бедността. Не е особено мъдро да търсиш от хора, премазани от недоимъка, някаква друга активност, освен опитите за оцеляване.

От своя страна богатото малцинство има огромен финансов и, поради това, властови ресурс. Това му позволява да поддържа нещата във вида, в който са. То просто не може да позволи да се развие сериозна средна класа, която би била негов конкурент.

Един механизъм, който е добре познат от Латинска Америка. И не случайно България, макар и член на ЕС, е точно на дереджето на развиващите се страни.

Така, че, мисля, коренът на нещата е в чисто икономическото устройство на обществената система. Продължавайки горната метафора, проблемът не е в BIOS, не е в OS, а е в бъгавата дънна платка. Нито манталитетът на нацията, нито "интелигентността, простотията или безхаберието" имат нещо общо със случая.

Boycho
Download.bg

Unknown каза...

Аз приемам схващането, че основния закон на природата е Еволюцията. Има се предвид не само еволюцията на биологичните организми, а въобще еволюцията на информацията. Сигурно има много условия, за настъпване на процес на еволюция, но ето например:
1. Минавайки през сложни цикли ДНК може да се възпроизвежда - ето имаме еволюция на организмите; (ДНК е вид код)

2. Софтуера също може да се копира и изменя. Това, което наблюдаваме във софтуера с отворен код си е чиста проба еволюция - копиране, променяне, по-доброто - по-голям шанс да оцелее.

3. След като човек се роди, той започва да си програмира мозъка, поемайки външната информация. При това програмиране има някой неща, които отличават човека от прародителите му - човек има способности да приема култура. Културата е стандартен софтуер, който се приема от околните. Животните също имат рационално мислене, като човек, но човека е склонен да подтисне рационалното си мислене и инстинктите си, в полза на културата.

Обърнете внимание, че културата въпреки, че е разпределена в главите на хората, тя е нещо външно и много по-силно от тях. Именно културата дава възможност голяма група от хора да бъдат управлявани от малко на брой лидери. Ако не беше така и самата култура щеше да изчезне. На земята има много култури, които въпреки че се преплитат във физическото си разпространение, в информационното поле те са разделени.

Културите се самовъзпроизвеждат (в главите на децата) , модифицират се от героите на деня и по-добрите култури оцеляват и се развиват повече. За мен логично е, че културите участват в процес на Еволюция!

Културата, която обитава нашата държава, очевидно не е от най-проспериращите. Най-доброто качество, което еволюцията е дала на нашата култура е оцеляването. Ние сме добри в сървайвъра, но не сме добри в изстрелването на космически кораби.

Много бих искал да видя такава промяна на нашата култура, която да гарантира по-силното и присъствие във времето напред.

Ако някой се интересува от тези въпроси, мога да препоръчам книгите:
- "Изследване на културата" от Хеерт Хофстеде;
- "Защо толкова малко успяваме" - Юлиан Генов

Според мен, това е проблема. Какво е решението - не знам.

Milen
Download.bg

Unknown каза...

Никога не съм се съмнявал, че българите са интелигентни и много умни хора
Но всички се скатаха окончателно,особено в последните години
Повечето отидоха в чужбина,вероятно там са добре,но дано не са задраскали БГ,което е твърде вероятно
А това е така, защото всички са отчаяни от тази напаст т.н. "УПРАВЛЯВАЩИ"="НЕКАДЪРНИЦИ", които след бай Тошо,нищо не са направили ЗА НАС, а само ЗА СЕБЕ СИ
Сащите лъжи ще са и догодина...
Затова моят въпрос е:
КЪДЕ Е ИСТИНСКИЯТ ЛИДЕР???????????????
ЗАЩО ВСЕ ОЩЕ НЯМА СМЕЛОСТ ДА СЕ ПОКАЖЕ?
КЪДЕ ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ?
Не е ли крайно време ТОЙ да се появи?
А ТОЙ Е ТУК,даже и ТОЙ знае КОЙ е...
Какво чака?
Сигурен сам, че всички ГО ЧАКАМЕ
И всички ще тръгнем след него,защото ще знаем, ЧЕ ТОВА Е ТОЙ...
А и времето не търпи отлагане
Иначе наистина всичко е загубено ...идва 2012г,когато е АПОКАЛИПСИСА и няма да има спасение за света
Жалко за народа ни

Unknown каза...

Човек наистина може да бъде силен, и това зависи от психиката му. Ако съумее да приеме това което му се случва за част от живота, той няма да изпадне в неадекватно състояние. Има хора на които им е трудно да приемат задължителните условия които трябва да спазват като правила. Правилата са за това да не се спазват, но уви. Те са точно за да се спазват. Зависи от правилото. Това, че искаш да му опонираш, не значи да правиш глупости или да не се съобразяваш с никой. Просто не е правилно. Не може да сме абсолютни егоисти и да гледаме само себе си, защото всеки има нужда от внимание и всеки човек е една ценност докато се убедиш в противното, че всъщност той не е такъв. Но именно силата ни дава възможността да уважаваме насрещния и да можем да бъдем приятели с него. А дали вече той ще разбере това е въпрос на вътрешно убеждение може би, или доверие, или нещо друго, не мога да кажа, макар да имам свое мнение по въпроса. Всеки сам за себе си определя критериите по които може да бъде приет един човек за приятел или не. Там е работата, че психиката колкото и стабилна да бъде, все пак човек е мислено и чувстващо същество. Макар понякога чувствата наистина да влияят на психиката и не можем да бъдем достатъчно обективни да погледнем истината в очите, защото сме или разочарование или очаровани, а очарованието колкото и да вижда негатива в даден човек, толкова и не иска да го приеме. Все пак в повечето случаи помага така наречения Разум. Той е много важен и това ни дава възможност да бъдем обективни и да осмислим състоянието си на двоумение. Така, че е важно наистина да се контролираме, за да можем да успеем да съхранием себе си като цяло в заобикалящата ни реална действителност

Даян
Dnes.bg