Digital clock

ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...За динамичното ни и трудно ежедневие; за девалвацията на личното и общо самочувствие; за България и българското самосъзнание и ..... Блогът е отворен за Вас и Вашите споделени размисли....

...Отворен е за всеки, който добронамерено желае да постави тема или отвори дискусия по наболели проблеми от живота!


Ще бъда доволен ако моите мисли за живота и всичко, което ни заобикаля Ви допадат.

И....моля, пишете на български език! Нека да не забравяме, да се гордеем с това, че ЧЕТВЪРТАТА ПРИЗНАТА СВЕТОВНА ПИСМЕНОСТ Е НАШАТА!
















Banners

Сътрудници

Архив на блога

Търсене в този блог

Зарежда се...
Възникна грешка в тази притурка

Моят списък с блогове

неделя, 20 април 2008 г.

Белязани със знака на Тангра........


ЛИЧНОСТИ
АЛЕКСАНДЪР ЛУДКОЛЕВ: БЕЛЯЗАНИ СЪС ЗНАКА НА ТАНГРА, ОРИСАНИ СМЕ ДА ПОБЕЖДАВАМЕ
В: Над 55, №43, 22 окт. 2007, с. 12-13

--------------------------------------------------------------------------------
• Художникът претворява Вечния календар и Небесните коне на прабългарите
• Негова картина краси Музея на ООН в Ню Йорк
Александър Лудколев твори предимно в областта на композицията. Творчеството му е модерна трактовка на българската история и хвърля светлина върху космологичните и космогонни представи на прабългарите за Вселената и връзката с древни цивилизации. Създател е на неоминиатюризма в българското изобразително изкуство, като стилът му включва интеграция на отделни жанрове. Златни медали и Гранд при бележат пътя на възходящото му развитие. Картина на автора от цикъла “Конете на Тангра” краси Музея на ООН в Ню Йорк.

Духовност е нещото, което изпълва артистичното жилище в центъра на столицата, заедно с прекрасните картини на художника, заели всяко свободно пространство. В този дом времето е застинало на спирка култура и цивилизации. Между другото, трябва да се изкарва и хлябът. Пенсията на художника е... социална, на жена му, дългогодишна журналистка в Радио София и редактор на издания Невена Тодорова - минималната. Живеят със спорадичното откупуване на отделни живописни творби, което е рядкост. Ателието, в което Александър Лудколев рисува впечатляващите си творби, се руши, сградата е реституирана и съвсем скоро художникът може да се окаже на улицата заедно с “Княгиня Олга”, “Вечният календар на българите”, “Тангра” и други признати по света шедьоври на съвременната живопис.

- Ако синхронизираме вашата философия с вашите картини, платната са заредени с много енергия и емоционалност, което подсказва “контакт” с рисуваните персонажи. Как става това с изтрити от времето и хрониките образи?
- При мен това е дълъг процес. Започвам да се интересувам от дадена тема, събирам всичко по въпроса, надушвам всяка пътечка, която ме води към образа. Става едно натрупване на емоции, знания. В случая с княгиня Олга след едно такова натрупване, аз просто я видях в съня си. Станах и скицирах видението... Така стана и с корабите на Омуртаг. След дълго търсене на информация за това как са изглеждали знаменитите кораби - страшилища на моретата, в един момент ги видях на стената вкъщи. Изплуваха в съзнанието ми - до последни детайли. А когато картината беше готова, специалисти по мореплаване и военна история казаха, че съвпада с описанията в хрониките.
- Конете са често срещани в картините ви, какво символизират?
- Все още за древната българска бойна слава се пише малко. За обикновения читател остава неясно защо придворните хронисти са наричали хуно-българите “Наказание божие” и “Бичът на Европа”. Уникални със своята гениална простота, българските бойни тактики и стратегии са били един от кошмарите за своето време. “Отварянето на центъра” е използвано още от кан Тервел при битката с арабите при Цариград, а също и при Клокотница от Иван Асен... Днес никой не говори за “мнимото отстъпление с обезкървяване на противника” въз основа на виртуозната езда и далекобойните лъкове на българските бойци. Неясен остава и произходът на “Небесните коне”, които се появяват мистериозно в Тракия...
- Какво крият легендите за “музикалните коне” на прабългарите?
- За тях днес се говори само под сурдинка. Примерно, че било забранено да се яздят в мирно време под страх от смъртно наказание. Но защо? Говорят се и небивалици, че българите побеждавали с магиите на своите шамани. Никаква магия няма в случая, а тънко владеене на военната психология и перфектно проведена тактика и стратегия. “Музикалните коне” са обучени да препускат в “раван” при строго определен неравноделен такт. Нещо наистина невероятно трудно, но не и невъзможно за българската конница. Българската конница била единствената армия, която е предвождана лично от царя-жрец, който владеел такта на победата. Той дава основния ритъм, а хилядното множество е владеело майсторството да влезе в него с пълен синхрон. Страшният грохот на хиляди препускащи коне в един неравноделен такт създава невероятен резонанс, който възбужда страх у противника. Крайният резултат е паника, която действа вцепеняващо и паралитично...
- Как се роди идеята за Вечния календар?
- Картината “Вечният календар на българите” не е художествена измислица, а почива на сериозни научни разработки и проучвания. Прабългарският календар предхожда всички известни в Азия календари. С 2000 години е по-стар от китайския, халдейския, египетския... Руската историчка проф. Захарова и френският професор Шаван доказват, че календарът възниква и е притежание на народите коневъди в Централна Азия и от тях е пренесен в Китай като система. Те определят и времето - 2-3 в. пр. н. е., тогава се създава Централноазиатският племенен съюз, в който влизат и българите от рода Дуло. Свидетелство за това е Именникът на българските ханове. Затова спокойно можем да кажем, че принадлежи на българската цивилизация, народа на рода Дуло, от който произхождат Авитохол (Атила) и хан Кубрат.
В същността си календарът е информация за най-точното време на планетата с месеците, дните, часовете, минутите. Съдържа Златното число - 364, което се дели на 4 - колкото са сезоните, на 13 - колкото са седмиците в тях, на 52 - броят на седмиците в годината, и на 7 - колкото са дните на седмицата. Има и един празен ден преди Нова година - Игнажден, и един, свързан с лятното слънцестоене. На всеки 60 г. се прави корекция на високосния ден. Цикълът от 60 г. за древния астролог се е равнявал на един звезден ден. Самият календар представлява Мандала, в която са включени слънчевият и лунният цикъл, а в средата е магическата янтра - най-ниският в математиката квадрат...
- Който според вас е моделът на вселената или център Тангра?
- Според науката, която аз само претворявам, в него е разположен равностранен кръст за владетелите на 4-те основни посоки, с център за вертикална връзка с Твореца - трансцеденталната енергия (Бога или Висшия разум). Той се намира в централното квадратче на този кръст, обозначен с числото 5. Сборът от числата по хоризонтала, вертикала или диагонала е равен на 15. Схемата на календара била прилагана при строежа на юртата, която в същността си е една малка обсерватория. На същия принцип е била построена и Златната или Кръглата църква във Велики Преслав по времето на Симеон Велики.
Числото 5 играе важна роля в прабългарската държава. Ханът, който е и върховен жрец на Тангра, носел нагръдник от 4 части, а централното квадратче било мястото на главата. Владетелите на 4-те основни посоки в хоризонталното пространство били обозначени с числата 3, 7, 1 и 9. Всички форми на гадаене, на изчисляване на времето, на сезоните за стопанска дейност, кабалата и нумерологията са свързани с тези числа от магическия квадрат. Произтичащото от тангризма правило гласи: каквото горе на небето, такова долу на земята. В легендата за хан Кубрат и неговите синове, пред които той показва запазването на единството чрез снопа пръчки, тълкуването, че синовете му не са го послушали и са се разделили, бих нарекъл неправилно. Както повелява законът на Тангра, синовете на хана трябва да се прегрупират в четирите основни посоки, заемайки нови позиции в Европа, и именно така да засилят и запазят мощта, единството и целостта на държавата.
Независимо че е достигнал до нас във фрагментарен вид, Прабългарският календар говори не само за космогонните и космологични познания на прабългарите, но и за това, че много преди раждането на Богочовека Христос българската цивилизация е знаела пътя към Отца Му. Ето защо нарисувах моите картини “Вечният календар на българите” и “Тангра”.

Нина МИШКОВА

6 коментара:

Анонимен каза...

...За скептиците ще посоча само древнобългарския календар, който е признат от всички световни специалисти в тази област за най-прецизния! Дори и днес, когато светът се гордее с космическите си постижения, не може да бъде създадена по-точна календарна система от древнобългарската! Това означава, че българите са познавали до съвършенство космическите цикли и движенията на планетата Земя в пространството. И то няколко хилядолетия преди Христа, когато повечето народи са живеели в епохата на каменната ера!

Алек каза...

ВЪРХУ СТАРОБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

В началото на проучванията върху българския календар някои учени предположиха, че той принадлежи на лунните календари, при които годината се измерва с помощта на лунни месеци и продължава 354 дни. Този сравнително несъвършен начин за измерване на времето е характерен най-вече за арабите и за повлияните от тях народи турци, азърбейджанцзи, татари и други източни етноси. Най-убеден привърженик на идеята за лунния произход на древния български календар беше проф. В. Златарски, който, придържайки се към нея, преизчисли всички календарни данни, посочени от древните български канове, от слънчеви в лунни години и промени значително числата, посочени като периоди на царуване на ранните български владетели в Именника на българските канове.

Всичко това наложи да се да се подложи на тест тази доскоро популярна в България идея на базата на конкретни календарни материали. Направената проверка показа, че древният български календар определено не е от лунен тип той се различава от лунните календари по всички свои основни особености. Работата е там, че лунните календари имат две специфични свойства, които изцяло отсъстват при българските календарни данни: първото е по-малката дължина на годината, която при лунните календари се състои от 354 дни; второто е променящото се начало на новогодишния ден, което непрекъснато се мести от един месец към друг. Поради тази особеност лунните календарни години се движат с допълнителна лунна година, поради което между лунните и слънчеви години липсва пряка кореспонденция и синхронност.

В българския календар се наблюдава обаче една постоянна и силно изразена синхронност с датите, записани с помощта на слънчевите календари. Особено ясно личи това от следния обобщаващ пример: според хрониката на Зигеберт, датирана в слънчеви християнски години, преселението на Аспарух е станало в 680 г., а възцаряването на кан Телец в 760 т., т.е. точно 80 години след основаването на България. А според Именника на българските канове Аспарух е дошъл отсам Дунава в Годината на дракона (Верени) по древния български календар, която е 680 г., а Телец се е възцарил в година с име Сомор (Плъх), съответстваща на 760 християнска година. Срокът от време между тези две събития е абсолютно еднакъв по хрониката на Зигеберт, датирана чрез слънчевия християнски календар, и по данните, записани с помощта на древния български календар. И в единия, и в другия случай той се равнява на 80 години. А това съвсем не би било така, ако българският календар беше от лунен тип. Тогава в хрониката на Зигеберт щеше да стои величината от 80 години, но в българския летопис щяха да бъдат вписани не 80, а не по-малко от 82 години, поради което в него нямаше да се появи като година на възцаряване на Умор годината с име Сомор, а съвсем друга година годината на тигъра или барса.
На този фон става очевидно, че българският календар е бил не от лунен, а от слънчев тип. Дължината на годината в него не е била 354 дни, както предполага проф. В. Златарски, а 365 дни, колкото е във всички слънчеви календари.

Остава сега да проверим от какъв точно слънчев тип е нашият стар календар. Защото от древни времена до наши дни слънчевите календари по света се делят на два вида обикновени слънчеви календари и лунно-слънчеви календари, в които на всеки две-три години се правят специални процедури (интеркалации), за да се приравни годината към средната дължина от 365 дни. Най-важната особеност на обикновените слънчеви календари е, че в тях новогодишният ден се мести около една специфична календарна ос поради периодичната добавка на допълнителен тринадесети месец, чрез която се поддържа слънчевата дължина на годината. Българските народни традиции показват, че от най-древни времена в България новата година се чества в един строго определен неизменен ден 22 декември, наричан с народните имена Еднажден, Единак и Поляз. Смисълът на всички тези народни имена е “единствен ден”, “отделен ден”, а също и “ден, с който започва (полазва) новата година”. В ранните исторически дати, записани в древния български календар, се проследява една силно изразена корелация със слънчевия християнски календар, в който като постоянен новогодишен празник се е чествал някога 25 декември, а в последствие 1 януари. Тази особеност показва, че древният български календар е принадлежал към календарите със строго фиксиран новогодишен ден, т.е. към обикновените слънчеви календари, а не към лунно-слънчевите, характерни за китайците, тюрките и други източни народи. Според народните разбирания измерването на годината с лунни месеци е “турска особеност”.
След като изяснихме този принципен въпрос заслужава да разгледаме и някои съвсем нови опити да се докаже, въпреки изложените вече съображения, че в древния български календар годината се е измервала не в слънчеви месеци, а в лунни месеци, при което периодично се е добавял тринадесети допълнителен месец така наречения емболичен месец, характерен за лунно-слънчевите календари. Подобни опити у нас предприе най-вече М. Москов, който по този повод изказа предположението, че чрез особените термини Алем и Елем в Именника на българските канове са записани имената на тринадесетия допълнителен месец.

По-горе посочихме, че срещу тази идея въстава един съвсем елементарен факт в България от стари времена началото на годината се свързва от народа с един строго определен ден 22 декември, докато в лунно-слънчевите календари началото на годината се мести в интервала от 16 януари до 15 февруари. Но към това трябва да добавим и още един интересен факт. Неотдавна в Рилския дамаскин не открита старинната българска дата ЕЛМА ВЕШ ОСМЪ ДНЕ (месец Елем, осми ден). Но с особеното име Елма (вариант Елем) в случая е наречен не предполагаемия от М. Москов тринадесети месец, а месец септември, когато се е празнувал празникът Вяра, Надежда, Любов. Ето защо предположенията, че с термините Алем и Елем се е наричал допълнителният 13-и месец, който в лунно-слънчевите календари се слага винаги след декември, не се потвърждават. С тях са се наричали у древните българи обикновени годишни месеци, а не предполагаемия тринадесети месец.

След като ясно изпъкна принадлежността на българския календар към слънчевите календари с твърдо фиксирано годишно начало, остава един последен въпрос: по какъв начин са били разпределени месеците в древната българска година. Да отговорим на този въпрос ни помагат отново българските народни традиции. Според тях в началото на годината е стоял т.нар. Голям месец, наричан Голям Сечко, а самата година се е деляла на четири равни части, извън които е оставал един-единствен ден така нареченият Единак. Има следи, че някогашните българи са поддържали това свое специфично деление на годината в течение на много векове. И за да може то по-лесно да се разбира и помни, са измислили дори специални нагледни описания и гатанки, които са разказвали на своите деца. В едно от тези описания годината се оприличава на дърво с 365 листа, от които 364 са оцветени и само един е останал неоцветен. Този отделен лист несъмнено е деня на Нова година, която българите са чествали като специален ден, невключен в никой месец и затова наричан Единак.

С помощта на фолклорни материали се установява, че обикновените месеци в българската година са имали 30 дни едно традиционно число, което се среща във всички източни слънчеви календари с постоянно начало, като се започне от древноегипетския календар, където всички месеци от най-древни времена са имали по 30 дни и се продължи с персийския, согдийския, хорезмийския, сакския, арменския, грузинския и множество други източни образци, разпространени най-вече сред народите от иранския и кавказки кръг.

В основата на древния български календар е стояла също тази, константна за посочения тип слънчеви календари, величина. Но той имал една своя особеност за разлика от посочените по-горе календари, в които извън стандартните месеци от 30 дни са оставали 5 допълнителни дни, в него, като неразпределен остатък, е оставал само един-единствен ден Новата година, и това ставало благодарение на това, че част от месеците в годината били големи, т.е. удължени и са се състояли от по 31 дни. Общо в годишния цикъл са се включвали четири удължени месеци по един на всеки годишен сезон и ако се съди по това, че първият голям месец и до днес стои в началото на зимния сезон може да се предположи, че и другите дълги месеци са стояли в началото на съответните сезони. Чрез тази своя специфична структура древният български календар се откроява като един от най-рационално подредените календари в света. И макар че по принцип е твърде трудно да се установи как и откъде се е взела тази негова изключително проста и хармонична вътрешна подредба, заслужава да се спомене един неотдавна открит от науката факт: в Близкия изток преди повече от 2000 години е съществувал един древен календар с почти същата вътрешна структура като българския. Това е известният Кумрански календар, намерен през 1947 г., в който годината се е деляла на четири равни части от по 91 дни, всяка от които е съдържала по един голям месец от 31 ден и по два обикновени слънчеви месеци. С откриването на този близък двойник на нашия стар календар става ясно, че българските календарни традиции отразяват идеи и познания, възникнали преди хиляди години в най-цивилизованите райони в древния свят. А това обяснява окончателно най-важното свойство на древния български календар неговата висока точност и прецизност, която с нищо не отстъпва на най-високите световни образци.

Павел Добрев

Алек каза...

КАЛЕНДАР И ХРОНОЛОГИЯ

През 1866 година, руският учен Андрей Николаевич Попов публикува „ Обзоръ хронографов руской редакции“ , Москва, 1866 год. На стр. 25 е напечатан списък с князе, свързан с древната българска история. А. Попов открива списъка докато изследва сборници с преводи от гръцки на старобългарси език. В два от тези сборника , той открива текст, в който се изреждат имената на князе и данни за тях. Списъкът става известен като „ Именник на българските владетели“.По късно са открити още два преписа известни като : Уваров препис от края на 15 век.Съхранява се в Москва, №Увар, 1334(10) , открит през 1946 г. и публикуван за първи път от М. Тихомиров. Московски препис от началото на 16 век. Съхранява се в Московската синодална библиотека. Погодинов препис от края на 16 век.Съхранява се в Петроградската библиотека,№1437. Предполага се, че Московският и Погодиновият препис са съставени по един и същи оригинал, като не е изключено да са преписи на по-стария от тях Уваров препис.

Съставителят на Именника не е известен.Времето на неговото съставяне също не е известно .

И трите преписа са включени в ръкописни сборници на старата руска литература, които са компилация на „Летописец елинский и римски“ наред с други хроники. Списъкът с владетелите е вмъкнат непосредствено след Библейската книга на царете. Годините за управление са предадени с византийски буквени цифри, което кара редица изследжователи да предполагат, че оригиналът в първоначалния си вид е бил написан на гръцки език.По обем е само две страници. Вече 140 години списъкът е изследван от специалисти, като са разгледани различни проблеми свързани с него. Книгите и статиите, които пряко или косвено засягат проблемите в Именника са над 200. Изследователите занимаващи се с този проблем са няколко десетки учени от чужбина и България.


Някои въпроси са изяснени, други само частично.Изразени са редица тези и на тяхна основа са предложени редица разработки за календарната система на древните българи и хронологията на владетелите като последствие.Изследователите не са единодушни, кога точно е създаден оригиналът на Именника. Няма различия по същество що се касае за превода. Различия се срещат в тълкуването на самият текст на Именника.

След 140 години изследвания проблемите свързани с Именника като цяло не са решени.

Възлов остава въпроса за същността на древната българска календарна система

Веднага след публикуването на Именника са възникнали две основни хипотези:

Древните българи са родствени по произход със старотюрките.

Древните българи са родствени по произход с хунорите.

И двете хипотези са изразени от чужди учени, изследователи на Именника, които със своя международен авторитет на специалисти ги налагат като историческа истина.

Показателен е факта, че за период от 108 години / 1886 г. - 1974 г / българските историци , с изключение изследванията на на проф. В. Златарски от 1911 година и М. Димитров от 1927 година на практика не се занимават с проблемите на Именника.

1866 година : Публикуване на Именника от А.Н. Попов

1867 година : Фридрих Вилхем Радлов изказва тезата, че термините от Именника са свързани със старотурските числа.Куник подкрепя Радлов и публикува материал на тази тема.

1868 година : Гилфердинг свързва термините с финските езици

1877 година : Вилхем Томашек отново ги свързва с тюркските езици, като предполага , че те са числени думи изразяващи девизи свързани с царуванията на българските владетели.

1879 година : Отто Блау търси сред тези думи турските числа.

1882 година : Вамбери предполага, че те са елемент на някакъв годишен цикъл, по аналогия с подобните при другите народи.На практика, това е вярната идея, разработвана по-късно в различни конкретни варианти.Самият Вамбери предполага, че този цикъл е старотюркски.

1895 година : Геза Куун доказва несъстоятелността на тезата на Гилфердинг от 1868 година. Присъединява се към гледната точка на Радлов за числени стойности от тюркски произход на термините в Именника.

1898 година : Йоаким Маркварт посочва слаби места в тезата на Радлов и приема възгледа на Томашек, че това са термини означаващи девизи на лица.

1910 година : Дж. Бъри, професор по нова византийска история в Кембриджкия университет публикува своя разработка „Хронологичен цикъл на българите“ , списание „Минало“, 1910 год.,№ 4, стр. 383/399.

Хипотезата му е следната:

Термините са числа.Българските числа означават датите на възшествие на владетелите. От двете числа, които обозночават датата, второто число е десетица и запис 1.2 не означава 12 , а записа означава две десетици и една единица, т.е. 21. Хронологичната система е с цикъл 60 години. Годините са лунни и нямат прибавки .

На тази основа предлага разработка за хронологията на българските владетели.Хронологията е погрешна и още през месец октомври на 1910 година излиза статия на Маркварт, в която се доказва погрешността на тезата на Дж. Бъри.

Н.Степанов също аргументирано доказва погрешността на тази разработка – сп. Минало,1914 г.,кн.9,стр.65

Дж. Бъри също застъпва позицията за тюркски произход на старобългарските термини и като последствие за тюркски произход на българите.

1911 година : проф. Васил Златарски ,в статията си „Имали ли са българите свое леточисление“ / сп. БАН , кн. 1/1991 год. / предлага своя разработка , като по същество разработката на проф. Златарски изцяло следва принципите и идеите изразени от Бъри, като разликата е в дребни детайли.

1912 година : Н. Петровский излиза с критични бележки по разработките на Дж. Бъри и Златарски / Казан, 1912 г. /

1913 година : Маркварт отново критикува концепциите на Радлов и Дж. Бъри за тюркския произход на термините, като обръща внимание, че тезата им не може да се докаже еднозначно, тъй като и хуните работят с лунни години , а езиковите сходства с тюркските езици са ненадежден аргумент тъй като не са така големи , както ги представят авторите.

До този момент хунорската и тюркската тези за произхода на древните българи равностойно си противостоят в аргументите си „за“ и „ против“.

1913 година : Й. Микола публикува своя разработка „Тюркско – болгарское леточисление“, Изв. Отд. Русск. яз. и Слов. ИМП Ак. Петроград XVIII, 1913 г. , стр. 243/247

Тезата на Микола е следната по смисъл :

Българският календар е циклов и този цикъл е 12 годишен зодиякален кръг

Има езикови съотвествия със старотюркския език и те могат да се открият в календарните термини, следователно българите са тюрки по произход и календарния цикъл е лунен по аналогия със старатюркския. Първата дума означава година /зодия/ , а втората месец в годината по аналогия със старотюркския календар.

Микола е много добър лингвист и тюрколог. Търси и „намира“ езикови съответствия и извежда имената на зодиите , като правилно разполага седем от дванадесетте зодии.

На базата на тези резултати се прави извода:“Става дума за един и същ календар и за народи с общ произход“.Примерите от Именника, които могат да се намерят в подкрепа на дванадесет годишен цикъл се считат за доказателство и за родствен произход със старотюрките и така след тази разработка :

„Именника на българските владетели“ се превръща в „Именник на българските ханове“ и древните български владетели / Кана Сюбиги/ се превръщат в ханове , а древният български народ не само като възможна хипотеза , а като доказан исторически факт се превръща в народ от тюркски произход.Самият Микола е толкова убеден във верността на твърденията си, че навсякъде говори за „тюрко-български форми“,“тюрки-придунавски българи“,“българите тюрки“ и т.н.Авторитета на учените, които възприемат тази конципция е толкова голям, че тя се превръща в историческа истина за всички останали.Съвсем естествено нивото на бит, обичаи, обществен живот и култура се приравнява с този на тюркските / или хунските / племена и така на древните българи се гледа вече като на един от многото номадски народи.

Вярното в разработката на Микола е наблюдението му, че термините са свързани с цикличен зодиякален кръг.Хронологията в разработката на Микола не е вярна, не е вярна и тезата му за старотюрски произход на термините, но това е доказано по-късно.Времето около 1915 година е време на противопоставяне и балкански конфликти и тезата на Микола е възприета, защото е намерена за удобна и от чуждите учени и от чуждите политици.Никой по това време не обръща внимание, че Микола всъщност е успял да изчисли от четири дати само две с турско-монголското летоброене.Никой не обръща внимание и на факта, че самият Микола не е сигурен в резултатите и концепцията си в лингвистичната й част и още през същата 1915 година излиза с нова статия, в която предлага нови резултати.Всъщност Геза Фехер в 1926 година в своето изследване , дори подчертава този факт, но и той застава зад „лингвистичните резултати“ постигнати от Микола, тъй като в противен случай би трябвало да отрече и собствената си разработка.Пред същата дилема са и първите и по-сетнешни български изследователи на Именника.Това е причината В. Златарски да търси реконструкцията на българския календар като лунен, тъй като тюрките следват лунен цикъл.И. Богданов го „доусъвършенства“ до лунно-слънчев, а проф. М. Москов корегира и двамата, като дава своето „нова тълкуване“ .Тази теза е подкрепяна с лингвистични и исторически факти, като значително количество от тях са спорни като факти или интерпретации на факти.

1915 година : След като тезата на Дж. Бъри е разкритикувана като несъстоятелна и след резултатите на Микола, проф. Златарски корегира схващанията си и публикува друга разработка , следвайки този път идеите на Микола. ( сп. БАН , кн. 10 , 1915 год. : „Към въпроса за българското летоброене“)

Несъстоятелността на тезата на проф. Златарски пръв доказва Г. Фехер в 1926 година, като към мнението му се присъединяват и всички следващи изследователи на Именника.

1926 година : Геза Фехер публикува „Леточислението на прабългарите“ , Годишник на народния музей за 1922-1925 г., София, 1926 г.

Фехер прави обзорен преглед на всички разработки преди него, и след като посочва грешките им , предлага своя разработка с произтичащаот нея хронология на владетелите.По същество следва концепцията на Микола , като приема:

Тюркски произход на древните български термини

12 годишен зодиякален кръг и лунно-слънчев календарен цикъл.

Разликите между Фехер и Микола са лунно-слънчевия цикъл и разлики в някои лингвистични тълкувания.

1927 година : М. Димитров публикува „Изчисляване на Именника“, сп. Кубрат, бр. 1-2, 1927 г.

М. Димитров прави за първи път едно вярно наблюдение, за съжаление пренебрегвано от всички последващи изследователи на Именника по-късно.

„Дължим за яснота да добавим, че мнозина са считали втория термин на българските години за название на месец.Това е неправилно.Названието „шегор алем „ не можем да делим на година шегор и месец алем.Подобно нещо не е указано в Чаталарския надпис, където шегор елем изрично е казано, че отговаря на 15-ти индикт, т.е. отговаря на название на цяла година.Никакъв месец не се поменува.Също така и Тодор Доксъ казва, че Борис кръстил българите в лето етхъ бехти , без да поменува , че етхъ е година , бехти е месец.Същото срещаме и в Именника – навсякъде е казано, че въпросните думи са години:летъ.За месеци не споменуватъ нито Именника, нито Тодор Доксъ, нито Чаталарския надпис.“

Тов е първият изследовател, който забелязва грешката на Микола в самия й принцип, тъй като Микола твърди, че първият термин е година, а вторият – месец в годината, по аналогия със старотюркския зодиякален кръг, откъдето пък следват и всички останали изводи в разработката на Микола.

М. Димитров допуска, че двата термина са всъщност един израз.Слива двата термина в един термин, с който обозначава цяла година.На тази основа предлага разработка и хронология на владетелите.Хронологията не е вярна,разработката му е отхвърлена като погрешна и за съжаление това вярно и съществено негово наблюдение за термините в Именника остава без внимание от следващите изследователи на Именника.Ако М. Димитров не беше слял двата термина в един е щял още в 1927 година да достигне до извода , че два термина с които се посочва цяла по стойност година, маркират равнинна циклична таблица, а първите пет съобщения в Именника еднозначно я показват като 60 годишна циклична таблица.

1955 година : О. Прицак предлага своя разработка и хронология.Придържа се към схващането за връзка на древнобългарския и тюркския календарен цикъл.“лингвистичните резултати“ на тази теза от Микола до Прицак предполагат алем като първи месец в годината и тъждественост на термините алем и елем., а също и на шегор и сигор.Заслуга на Прицак е , че пръв обръща внимание на факта, че алем не може да означава първи месец в годината, тъй като шегор алем ( сигор елем) не се разполага в 15 индикт.

1974 година : Борис Рогев публикува „Астрономически основи на българското летоброене“,1974 г.

Тезата му е следната:

Броят на числителните редни от именника е само 8.Вероятността да бъдат 12 или 10 е еднаква.Приема, че българският календар е лунно-слънчев и се дели на 12 слънчави зодии и 10 лунни зодии.В подкрепа на своя избор се позовава и на японско изображение от Мюнхенския етнографски музей.Това изображение е всъщност изображение на 60 годишен календарен кръг, но Б. Рогев не го вижда като такова , а като изображение на календар с 10 лунни и 12 слънчеви зодии.Затова и тезата му за българските термини като дилом твирем тълкува като слънчева зодия дилом и лунна зодия твирем.На нази основа е изградена и цялостната му разработка.

1981 година : Иван Богданов публикува „Именник на българските ханове“,1981 г. И след обзор предлага свая хронология.В разработката си предполага лунно-слънчев календар и изравняване чрез Метонов цикъл, но се придържа и почти дублира към концепцията на проф. В. Златарски.

1986 година : След двадесетгодишни изследвания Йордан Вълчев публикува „Календар и слово“, 1986 г.

На базата на сериозен фактологичен материал от надписи върху къщи,чишми,храмове и др. възстановява подредбата на

БЪЛГАРСКИТЕ ЗОДИИ

В разработката си за първи път показва и доказва с примери наличието на календарни прозвища на българските владетели, указващи годината на тяхното възкачване.

Интуитивно схваща наличието на 60 годишен цикал, като предлага своя хипотеза за приложението му.

Разглежда връзката между българската традиция, календар и Грегорианската реформа овеществена в запазената и цитираната от Й. Вълчев символика.

Показва календарната схема на поп Минчо, която има пряко отношение към вида на древната българска календарна система.Изследванията му имат съществен принос към изясняване на древната българска календарна система.Идеите си доразвива в:

Царе и отечество, 1993 г.

Календар и хронология,1994г.

Застъпва тезата за 12 годишен зодиакален кръг, макар и да предполага наличието и използването на 60 годишен цикъл от древните българи.

1986 година : Б. Бъчваров публикува „Дилом твирем или годината на змията и огъня“, сп. Проблеми на културата,1986г.,№6, стр.101/114

За първи път след 71 години, шаблона наложен от Микола е разчупен и е предложена принципно нова гледна точка по смисъл.

Изказва следните принципни твърдения:

Българският календар е циклов с цикъл 60 години

Първата дума означава зодия, а втората се отнася към десетте колони на календарната таблица.

За съжаление в хронологията, която следво от разработката са допуснати фактически исторически грешки.Така например Умор е разположен преди Телец, което не отговаря на историческата истина, установена по други пътища чрез исторически сведения.За Винех е определена циклова година дилом тутом, макар , че Именника посочва именшегор алем и т. н.

На основата на тези грешки е отхвърлена хронологията, но заедно с нея още в 1986 година, българските историци са отхвърлили и възможността да бъде разгледан един качествено нов подход към същността на древобългарската календарна система.

1988 година : Ив. Ведеников предлага своя разработка, с която се опитва да преодолее проблема, маркиран от О. Прицак през 1955 година.Работи чрез приравнителна таблица, но като цало преодолява наличието на една грешка, като допуска редица нови.

1988 година : проф. М. Москов публикува „Именник на българските ханове“.

Достойнство на разработката е пълният и подробен обзор на всички изследвания по темата до 1988 година.

1994 година : Петър Добрев публикува „Преоткриването на прабългарският календар“.

Пръв от всички автори преди него , се опитва не само да каже, но и да докаже че, зодиакалният цикъл е 12 годишен, поради невъзможността му да бъде 60 годишен , според него, като включва в разработката си „Математическо доказателство, че календарът на Испериховите българи е 12 годишен, а не 60-годишен циклов календар“

Основа на разъжденията му са следните аргументи :

година на Телец=сомар алем = 760 година

година на Севар= тох алтом = 721 година

алтом е тъждествено на алтем

Извод: ако цикълът беше 60 годишен, би трябвало алтом да се появи след 40 пълни години, а не след 39 както е по Именника- следователно цикълът не е 60 годишен – следователно цикълът е 12 годишен.

Другите примери са аналогични и производни на гореспоменатия.

Характерни моменти на разработката са :

Ирник=Ернак=син на Атила= 453 г. = смърт на Атила

Аспарух = 61 години на живот, а не на ефективно управление

годините се закръглят – над 6 месеца, към по-високата стойност и под 6 месеца към по-ниската цяла стойност на година.

1988 година : Петър Добрев публикува „Царственик на българското достолепие“

Новото в разработката е :

новото определяне на реда на месеците

Определянето на древнобългарското название за месец – ВЕШ – от Рилския дамаскин

1999 година : Кръстев публикува „Българският календар“

Пряко не се спира върху проблемите свързани с Именника.Доразвива и прецезира идеите на Й. Вълчев за 60 годишен цикъл, звездна седмица и календарен алгоритъм на тяхна основа.

ИЗВОДИ

Именникът на българските владетели е най-стария исторически документ , касаещ българската държава и хронологията на владетелите.

Основното , което обединява различните му изследователи е мнението, че той отразява хронологията на владетелите по циклов календар.

Болшинството от изследователите приемат, че този цикъл е 12 годишен, като различните разработки го разглеждат като лунен , лунно-слънчев или слънчев.

Термините от Именника , се разглеждат като :

първи термин – зодия,циклова година

втори термин - месец в годината

Например дилом твирем се тълкува като зодия дилом /змия/ , месец твирем / четвърти /

Именникът обаче посочва периодите на управление на владетелите като цяло число години.Този проблем изследователите заобикалят, като закръглят съответния брой години и месеци до най-близкото цяло число години.

Различието в датировките за хронологията на владетелите е видно от

СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА

Разликите са следствие от различието на анализа направен от различните автори.

В първата част на няма съществени разлики в анализите на различните изследователи освен приемането на началната година за възшествие на Авитохол.

Във втората част касаеща периода след Исперих до Умор, авторите са забелязали и обърнали внимание върху пропуски и грешки съдържащи се в Именника като например :

Очевидно погрешното съобщение в данните за Тервел.

Факта, че в Именника не са включени владетелите Сабин и Паган , посочвани от други исторически източници.

Алек каза...

АНАЛИЗ

НА ДАННИТЕ В ИМЕННИКА

Анализ на съобщението за Севар

За Севар / година тох алтом / Именника сочи 15 години управление , но от година тох / петел / до година шегор / вол / по цикличния кръг са 16 години.

Разликата от една година може да се обясни с факта, че следващият владетел Кормисош е заменил управлението на рода Дуло с управление на рода Вокил.Тази промяна във властта надали е станала бързо и безболезнено за държавата и вероятно периода от една година е период на безвластие и вътрешни борби за власт между родовете Дуло и Вокил завършил с възшествието на Кормисош от рода Вокил и край на управлението на рода Дуло водил държавата през период от над 600 години по Именника.

Анализ на съобщението за Телец

От Винех до Телец Именника сочи 7 години управление, но по цикличния кръг от зодия именшегор / кон / до зодия сомор /мишка / има 6 години.

Очевидно или броя посочени години не е 7 , а 6 или хрониста вярно е посочил брой 7 години , но грешно е отчел зодиакалната година и тя е шегор, а не сомор.

Има ли достоверен исторически факт, който да ни помогне да се ориентираме ?

Оказва се, че такъв съществува в съобщението на Теофан за Телец :

Теофан :“На 30 юни, първи индикт се явил Телец...Телец бил обърнат в бяг.Българите като се разбунтували, убили Телец заедно с неговите войводи и поставили Сабин, който бил зет на техния някогашен господар Кормесий ...“


Първи индикт е периода от 9,10,11,12 месец на 762 година до 1,2,3,4,5,6,7,8 месец на 763 година.Смъртта на Телец е през юни месец на 763 година.Тази дата е един от малкото неоспорими исторически факти в древната българска история.Именника посочва, че Телец управлява 3 години , което означава ,че годините на неговото управление са 761 , 762 и 763 година, като възшествената му година е 761 година.

От орхонтските надписи е известно, че 737 година е годината на вола по цикловия 12 годишен календар.Това означава, че според историческите сведения на Теофан , възшествената година на Телец 761 г.=737 +12 +12 , също е година на вола.

По цикловия кръг от година кон до година вол са 7 години.

Управлението от Винех до Телец по Именника е 7 години и възшествената година на Телец би трябвало да е шегор / вол / , а не сомор / мишка /.

Данните от цикловия кръг – 7 години, посочените 7 години в Именника и 761 възшествена година / вол / за Телец по Теофан сочат, че тази стойност от 7 години е вярна.

Хрониста просто погрешно е отчел след управлението на Винех , възшествената година на Телец , като сомор , вместо шегор и правилното съобщение за Телец е :

„Телец 3 години.Родът му Угаин, а годината му шегор алтем.“


Анализ на съобщението за Тервел

Съобщението за Тервел съдържа очевидна грешка, забелязана от редица изследователи.

„Тервел 21 години.Родът му Дуло, а годината му текучитем.твирем.28 години.Родът му Дуло , а годината му дван шехтем“

Посочените години 21 и 28 не могат да бъдат верни едновременно , тъй като общият период на властване от 49 години дори и на двама владетели е невъзможен.

Нека означим този период като : 21 ? +28 ? = Х години

и по цикличния кръг назад получаваме :

смърт на Телец - (3+7+17+16+ Х +61+3) = 763 – 107 – Х = 656 год. - Х год. = смърт на Кубрат

Резултата показва, че смъртта на Кубрат е преди 656 година.

Годината на възкачване на Кубрат е шегор , и годината на възкачване на Кормисош е шегор , следователно от Кубрат до Кормисош периода е число години кратно на 12 или :

от Кубрат до Кормисош = 60 + 3 + 61 + Х + 16 = 140 + Х = 12 * У

У е цяло число по-голямо или равно на 12 , следователно Х = 4 , 16 , 28 , 40 и т.н. .

Х= 4 и Х= 40 са невъзможни резултати, тъй като влизат в противоречие с известните исторически сведения защото,Тервел е управлявал повече от 4 години и не Тервел , а Аспарух е основал България в 681 година.

Хронологията, като следствие от Х=16 и Х= 28 е показана в таблицата по-долу.



владетел Наименование Год.
Год. Х=16 Год.
Х=28

По Именника реконструкция
години

години
Авитохол
Дилом твирем
300
Дилом
300
129-428
300
117-416

Ирник
Дилом твирем
150
Дилом
150
429-578
150
417-566

Гостун
Докс твирем
2
Докс
2
579-580
2
567-568

Курт
Шегор вечем
60
Шегор
60
581-640
60
569-628

Безмер
Шегор вечем
3
Шегор
3
641-643
3
629-631

Исперих
Верени алем
61
Верени
61
644-704
61
632-692

Тервел
текучитем.твирем
21/28
Дилом
16
705-720
28
693-720

Севар
Тох алтом
15
Тох
15
721-735
15
721-735







Сомор
1
736
1
736

Кормисош
Шегор твирем
17
Шегор
17
737-753
17
737-753

Винех
Именшегор алем
7
Именшегор
7
754-760
7
754-760

Телец
Сомор алтем
3
Шегор
3
761-763
3
761-763

Умор
Дилом тутом
40 д
Дилом
40 д
765
40 д.
765




Разликите между данните в Именника и реконструкцията са :

Неясните и очевидно погрешни данни в съобщението за Тервел

Годината сомор между Севар и Кормисош не е нито пропуск, нито грешка на хрониста, защото Именника е списък на владетели. Възшествените години и периодите на управление на владетелите са правилно посочени . Непряко е посочена в съобщението за Кормисош с израза :

"Този княз измени рода Дулов , тоест Вихтун."

Възшествената година за Телец сомор вместо шегор .Смъртта на Телец категорично е в 763 година , така, че вярното съобщение е : „Телец 3 години.Родът му Угаин, а годината му шегор алтем.“




Този анализ показва , че като единствен проблем за изясняване остават

Неясните и очевидно погрешни данни в съобщението за Тервел





Анализ на началната година на Именника

Съобщението на Теофан ни дава сигурен и достоверен исторически факт за 763 година като годината на смъртта на Телец .Като я използваме за репер и върнем по цикловия кръг годините назад от данните в Именника получаваме и началната година на Авитохол.

Според реконструкцията , начална година на Именника и възшествена година на Авитохол е или 129 година при ( Х = 16 ) или 117 година при ( Х= 28) .

Ако приемем гледната точка на редица изследователи на Именника и приемем, че календарния кръг е 12 годишен циклов то за хронологията на владетелите ще получим следните резултати :

Хронология при 12 годишен цикъл и при Х= 16

Показателен за този подход е факта , че резултатите за периодите на управление на владетелите не отговарят на данните в Именника , и трябва да бъдат закръгляни до цели стойности. Този факт подсказва , че календарната таблица всъщност не е 12 годишна циклова , а друга по вид.

Алек каза...

2350 г. пр. Хр.: Българите създадоха най-точния календар

Годината е 1970 след Христа. Учени, обединени от идеята за създаване на идеално точен календар, изучават леточислителните системи на древните цивилизации и ги сравняват с прилаганите по света в днешни дни.

Екипът работи под егидата на ЮНЕСКО. Отвсякъде валят предложения, всяка държава подава материали за своята традиция в измерването на времето.

Разглеждайки многобройните варианти на календари, учените попаднали на кратко научно съобщение за един "езически" календар. Той идвал от България, известна на академичната група с чудесното си кисело мляко, маслодайната роза и необичайно богатия си фолклор. Това съобщение визирало възможен вариант на Централноазиатския животински цикъл, но изглеждало по-старо от него. Астрономическите таблици и направените изчисления показали категорично, че образецът е древен.

Годината била около 2350 преди Христа. Някъде по южните склонове на Памир живеел земеделец. Есента била урожайна и до края на октомври той прекарал на хармана, вършеейки с дребното си планинско конче златните класове. Долината, в която живеел човекът, била закътана в диплите на планината, та затова зимата била мека. Случило се така, че дните били слънчеви. И човекът на хармана, вързал кожуха около пояса си, се припичал на последните слънчеви лъчи. Тогава се замислил за сянката на стожера.

Земеделецът забелязал, че сянката вчера била по-къса от днес, а преди седмица още по-кратка. Решил да я измери и забил колче дотам, докъдето се простирала. Занизали се облачни дни. Слънцето се криело зад пелена от свъсена пяна. Но земеделецът упорито чакал. И когато мъглите се вдигнали, сянката била пораснала с цяла педя! Новото колче отбелязало това чудо така, както резките на вратата му показвали как от дете е станал мъж. Небето било благосклонно към човека. Ден след ден колчетата ритмично се отдалечавали от стожера. А в едно заскрежено, слънчево утро сянката се върнала едно колче назад.

Цяла година посветил земеделецът на своето откритие. За целта си направил дори нов харман. Стария обявил за свещен. Та той бил неговият слънчев часовник! Пладне след пладне човекът забивал своите колчета и правел по една резка върху стожера. Така разбрал, че годината има 365 изгрева и залеза и само веднъж сянката ставала най-голяма. Земеделецът нарекъл на своя език тоя ден Енинак, което преведено на съвременен български ще рече - Единствен ден. А народът ни от векове го нарича Еднажден.

Към научното съобщение били приложени и два превода на кратък документ, наречен "Именник на българските канове". Там възшествието на 13 владетели било записано именно по този календар.

Чудни имена имали българските владетели от древния летопис. Но още по-странни били думите, с които наричали животните от своя календар. Явно било, че онези, които написали документа и създали перфектния календар, не били от славянското море. Нито пък варварски конни племена, наричащи дом всяко място, в което ги завари залезът. На тези древни българи дори крепостите и защитните валове били ориентирани по посоките на света.

Учените от ЮНЕСКО били поразени от гениалното решение на математическата задача с чепатото число 365. Нещо повече - древното българско летоброене предлагало същото просто правило и за високосния 366-и ден, който окончателно "преобръщал колата" дори на претендиращите за най-съвършени образци календари. Откъде биха могли тогавашните българи да направят такива точни наблюдения?

Астрономическите изчисления сочели императивно региона на Централна Азия. Документите, засечени с езика на цифрите, разкривали, че този календар е открит приблизително около 2350 години преди Христа. Хората, създали този шедьовър, били уседнал народ, най-вероятно земеделци. Те били изобретили прост слънчев часовник, с който уловили и турили юзда на времето. Неслучайно богът им бил наречен с името на небето - Тангра.

Какво се случило всъщност 2350 години преди Христа?

Българите открили една позната дотогава на човечеството закономерност. Шумерската, египетската, китайската и индийската цивилизация вече били сторили отдавна същото. Но техните астролози така и не намерили достатъчно добро решение на проблема с числото 365. Те прекроявали календарите си династия след династия. И тъй като слънчевият цикъл ги затруднявал, някои от тях преминали на лунния.

Нашите предци просто обявили този ден за нулев. Енинак станал официалната Нова година. По-логично от това комай няма. Изваждайки деня Енинак, оставали 364. Те се делели на 4 - броя на сезоните - без остатък. Точно по 91 дена траел всеки от тях.

За да ознаменуват началото на сезона, древните българи решили да направят първия месец на всеки сезон от 31 дни, а другите два по 30. Когато се появявал ефектът на закъснение по време на така наречената високосна година, предците ни правели нулев и деня на лятното слънцестоене - 22 юни. Така отпадало известното ни неудобство всяка година да местим календара с един ден напред и понеделникът да става вторник например. Също така неудобният съвременен 29 февруари просто не съществувал и не измествал дните с цели два.

Народът на българите си знаел, че всеки нов сезон започвал с неделя (която била и сезонният празник) и завършвал в събота. Така тримесечието се деляло точно на 13 седмици, а годината на 52. При това и простият земеделец знаел без всякакъв справочник календара.

Учените от ЮНЕСКО нарекли това деление "златното българско календарно число". Те лесно изчислили, че слънцето е било в съзвездието Сомор (Мишка) по българския календар, когато същият бил създаван. И тяхното предложение било след определено време да се изработи проект за възприемане на съвършения български слънчев календар от всички жители на земята.

Моите наблюдения върху календарната памет на българските етноси в нашата прародина допълниха тази картина. Оказа се, че братята ни там продължават да ползват този календар. Новите аспекти, които открих, бяха ползването на ръката като универсален календарен указател. Ако свием дланта си в юмрук, ще забележим, че имаме четири изпъкнали стави. С трите вдлъбнатинки между тях числото става седем. Толкова, колкото са дните в седмицата. Ето го първото календарче, което всеки човек носи винаги със себе си.

Нека сега отворим юмрука и погледнем дланта си. Забелязваме, че пръстите ни имат по три фаланги. Ако докосваме с палеца си всяка от фалангите на четирите си пръста, ние можем да оприличим всяка от тях на определен месец и да запомним докъде точно сме стигнали. Но 12 са не само месеците. Толкова са и часовете на деня и нощта. Дясната ръка символизира времето за работа, т. е. деня. Лявата представя времето за почивка с неговите също 12 часа. Това число се оказва удобно и при пресмятането на броя на седмиците в сезона. Те са точно 12 плюс 1.

Когато изброим дванадесетте седмици (разбирай фаланги), трябва само да изправим палеца си, за да обозначим и последната седмица от сезона. И да започнем броенето отначало.

Тази практика е усвоена от всички съседни народи. Ползват я индийци, пакистанци, афганци, таджики, туркмени, казахи, тибетци. А сънародниците ни в майчините земи скромно казват - това е по нашия календар.

Животните от неговия цикъл не са случайно избрани. Те посочват на земеделеца, скотовъдеца, воина и кана сюбиги месеците чрез най-активните представители на фауната за 12-те годишни периода. Затова и днес в България, а и в прародината ни има Миши празници, Конски празници, или кушии, Вълчи празници, Петльовден и т. н. Те са тъкмо в началото на всеки месец от древния български календар. Когато кан сюбиги Борис покръствал българите, той успял да съхрани и "миропомаже" цели 36 такива празника. Те станали християнски и такива се считат у нас и до днес. Византия е била принудена да приеме това условие. Така народният календар на българите продължил да живее паралелно с неточното християнско летоброене.

Шествието на българския календар продължава. В полезрението на родната ни наука попадат селските и градските чешми от епохата на Възраждането. На много от тях редом с годината, изписана с цифри, е вдълбан и барелеф на животно. Без изключение тези животни съвпадат с календарните, съответстващи на поставената година. Така народната памет си е проправяла път, подобно на водата, шуртяща от чучурите, за да достигне до наши дни и да ни предаде чрез посланието на камъка календара на дедите ни.

В епохата на глобализацията човечеството търси по-съвършени модели за своето съществуване и развитие. В този смисъл считам, че приемането на древния български календар за световен е въпрос на време. Календарът е може би най-големият принос, който българите са дали на света. С него ние сме влезли в голямото семейство на цивилизованите народи. И ако с нещо трябва да започват учебниците на децата ни по родинознание и история, то е именно с древния български календар.

автор: Доц. Александър Илиев,

Tanyu каза...

Аз се интересувам от Българският календар и се опитвам да го разпостранявам - ПОМАГАЙТЕ че няма кой -
- http://www.facebook.com/group.php?gid=138830043878
- http://balkan1.blog.bg/technology/2010/01/18/bylgarskiiat-kalendar.474831
Усвоявайки информацията за календара разбираме че сме си тук от време ОНО -
http://balkan1.blog.bg/politika/2010/07/03/ot-koga-sme-na-balkanite.571532