....Наближава 3 март 2008 година, когато ще се навършат 130 години от Освобождението на България. Ден, който винаги ме е изпълвал с гордост, че съм българин! Ден, в който се навеждаме за поклон пред паметта на знайните и незнайни герои, дали живота си за България и за нас- тяхните потомци!Време....само една десета част от 13 вековната история на един народ,познал и величието и падението!Народ, за който България е не само родина-тя е Вселена!
...."България! Древната, която създават прабългари и славяни, и Новата, която се ражда с руска безкористна помощ-след пет века на невъобразимо робство- от кръв и пепелища....Но тя всъщност беше ли умряла?
За българите България е единствена, неповторима и вечна!
Защо? Какво е България!?
България е Исперих с народа си български, Крум с народа си български, Симеон, Самуил, Асеновци...
България е братята Кирил и Методий и тяхните ученици....
България е Ивайло с народните си полкове.
България е севаст Огнян, държал се до сетния си дъх"за вярата на Иван Шишмана."
България е Чавдар войвода и Петко Страшника, Ангел и Вълчан войводи...Сирма войвода, Бойка войвода, Румяна войвода....
България е Паиси Хилендарски!
България е Георги Раковски, Панайот Хитов, Филип Тотьо, Хаджи Димитър, Стефан Караджа...
България е Васил Левски!
България е Георги Бенковски,Панайот Волов,Тодор Каблешков,Васил Петлешков,Павел Бобеков,Петър Бонев,Иван Арабаджията,Кочо Честименски,Спас Гинев....
България е Райна Княгиня!!
България е Христо Ботев!
България е българските опълченски дружини!
България-това са нейните горди синове юнаци, които народът ни в мечтите си бе видял и в песните си бе сътворил...
Страната,която даде на света един героичен капитал,обогати страниците на световната история с подвизи, очерта върхове, по които много народи могат да измерват достойнството си
Народът,който с неистовата си любов към свободата и със съвършената си готовност за саможертва внесе свой принос в нравствената история на човечеството.
Какво е България?
България-това е животът ни,вярата ни,бъдещето ни! Труд и песен.Цвят и аромат.Слънце и въздух.Небе и звезди.Стъпки и устрем.Сън и мечти.Мисъл и слово.Тревога и бдене.Бит и чудеса.Сълзи и възторг.Шепот и вик.Ласка и тласък...
България-това сме ние. Ние, частица от нея, но я носим цяла в сърцата и умовете си: великото съединение на един народ с Родината си.
Не панегирици са нуждни за България-не! И не само лирически откровения. И не само научни изследвания.И не само философски трактати....
На България,за България,към България са необходими изповеди, които да изразяват нашата синовна признателност,преданост,любов. Силата ни,мъжеството ни,саможертвата ни,подвизите ни.И песните-отронени от сърцата ни.И фреските-сътворени от ръцете ни. И всеки ред, изписан в безсънните нощи. ...Както и всеки бдящ куршум на нейните войни....
Какво е България?
България-това са тринадесет века борба и удивление!
България-това е Вселена
България......., България.......,....Моя страна, моя България!
ДА КОЛЕНИЧИМ ПРЕД БЪЛГАРИЯ!
Литература: Теньо Тончев, "Свободата на България" Военно издателство,1977
1 коментар:
130 години от Освобождението на България
В Сан Стефано за граници на възстановената българска държава са определени границите на създадената през 1870 г. със султански ферман Българска екзархия
02.03.2008
На 3 март 1878 г. в селцето Сан Стефано Русия подписва мирeн предварителен договор с Османската империя и така завършва руско-турската война, започнала на 24 април 1877 г.
Договорът възстановява българската държава на политическата карта на Европа след почти петвековно робство.
За граници са определени
границите на създадената през 1870 г. със султански ферман Българска екзархия,
която включват земи, населени почти изцяло с българско население.
Картата на възстановената на 3 март 1878 г. Българска държава според Санстефанския предварителен мирен договор
Саадулах бей - посланик на Османската империя в Берлин, външният министър Савфет паша, граф Николай Игнатиев и дипломатът Александър Нелидов подписват Санстефанския договор
Така изглежда днес къщата в луксозния истанбулски квартал Йешл кьой, в която е бил подписан договорът на 3 март 1878 г.
1 | 2 | 3
След пленяването на армията на Осман паша в Плевен през декември 1877 г. Османската империя отправя няколко пъти искания към Русия за примирие, но без успех.
Преговорите в Казанлък през януари 1878 г. се провалят, тъй като османските пълномощници отхвърлят условието на Русия за създаване на самостоятелно българско княжество в границите на българския етнос, което да е по площ не по-малко от териториите, посочени от Великите сили на Цариградската конференция в края на 1876 г.
Междувременно руските войски разбиват турците при Караагач, превземат незащитения Одрин и напредват към Цариград и Дарданелите. Молбите на Османската империя за помощ от Великобритания и Австро-Унгария срещат отказ от Лондон и Виена.
Единственото, което остава на Османската империя, е да приеме всички искания на Русия. На 31 януари 1878 г. в Одрин е подписано примирие. Първата точка в протокола гласи:
"България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите приети от Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османската армия там повече не ще се намира."
След подписването на примирието започват мирните преговори. За пълномощник на Русия е избран граф Николай Игнатиев, който дълго време преди това е бил посланик в Цариград, познава добре системата на Османската империя, запознат е и с исканията на българският народ.
На 9 февруари 1878 г. граф Игнатиев пристига в Одрин. Той не е доволен от ранното примирие и от спирането на военните действия, тъй като руската армия още не е минала през Македония и Родопите, а се очаква те да бъдат включени в границите на българското княжество.
Евентуална окупация на Цариград би осигурила много по-добри позиции на Русия по време на преговорите.
Но бързото подписване на примирието е изискано от Петербург, където все още има притеснения от война с Обединеното кралство.
Вторият руски представител е Александър Нелидов - началник на дипломатическата канцелария в Генералния щаб и съветник в посолството в Цариград. Участие взима и княз Алексей Церетелев, който е един от първите чужденци, видели намесата на османската войска след Априлското въстание през 1876 г. и е сред дипломатите, очертали територията на българската държава по време на Цариградската конференция.
Церетелев, който е заместник на Найден Геров в руското консулство в Пловдив, познава добре проблемите на българите.
Поради опасността от война с Обединеното кралство и Австро-Унгария Русия е принудена да направи отстъпки пред турската страна, която поради изострените отношения на Русия с останалите Велики сили се възползва да бави подписването на договора.
Мирните преговори започват на 13 февруари, след като в Одрин пристига първият член на турската делегация, външният министър Сафвет паша.
Още в началото Сафвет паша заявява, че империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи, но отхвърля условията за мир, защото подписване на договор щяло да има само ако бъде свикан конгрес на всички Велики сили.
Преговорите вървят мъчително. Руското правителство усеща намеренията на османската страна, и решава да предприеме по-твърди мерки.
На 24 февруари отряд от 10 000 души е изпратен край Цариград, а Главната руска квартира се премества от Одрин в Сан Стефано, за да бъде сплашена Османската империя.
Турците възразяват срещу границите на България и Сърбия, а руските представители не искат да отстъпят позициите си, тъй като откъсване на македонските земи и Родопите, би обезлюдило доста от селищата там (голяма част от населението ще се придвижи към свободните български земи) и ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.
На 25 февруари в Сан Стефано пристига великият везир Ахмед Вефик. Обсъжданията по границите на България продължават, но не се постига споразумение.
Преговорите са прекъснати на 28 февруари. Граф Игнатиев уведомява главнокомандващия, Великия княз Николай Николаевич, че настъплението трябва да бъде подновено. Князът обаче изпитва притеснение, че подобни действия биха довели до война с Англия.
На 1 март руските представители поставят ултиматум на османската делегация - да подпише или военните действия ще бъдат подновени. Руската армия в околностите на Сан Стефано се строява на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите са възобновени.
Договорът е подписан на 3 март 1878 г.,
клаузите са представени след ратифицирането му, което става две седмици по-късно - на 17 март. Договореното влиза в сила на 18 март - след като съдържанието му е съобщено с от руския канцлер княз Александър Горчаков на другите велики сили.
Последвалият Берлински конгрес (1-3 юли 1878 г.), който окончателно урежда статуквото на Балканите, разпокъсва българските земи.
Вместо държава в нейните естествени граници, се създава васално Княжество България, в което са включени Северна България и Софийския санджак.
Южна България с наименованието Източна Румелия е обособена като автономна област в пределите на Османската империя под политическата и военна власт на султана.
Македония и Одринска Тракия остават под турско управление.
Третата българска държава започва своя живот белязана от нерешения национален въпрос.
Публикуване на коментар