Операта в Сидни- Австралия

Повече от 30 години след като емблематичната за Сидни сграда на операта бе официално открита през 1973 г., архитектът й Йорт Утсон получи най-престижната награда за архитектура в света Pritzker за творението си. Журито определи скулптурната каскада, която сякаш плува в пристанището, за една от емблематичните сгради на ХХ век, която доказва, че в архитектурата няма невъзможни неща. Датчанинът Утсон посвещава 9 години от живота си на операта, разположена в пристанището на Сидни до също така прочутия мост Харбър Бридж. Конкурсът за сградата събира 233 проекта. Строежът по проекта на Утсон започва през март 1959 г. През 1966 г. датчанинът напуска шумно, след като няколко подкрепяни от правителството архитекти решават да променят проектирания интериор, за да спестят пари. Още 7 години след това операта се довършва. Сметката е 52 млн. долара - сума, която надхвърля 14 пъти планирания бюджет. Утсон така и не отива в Сидни да види завършеното си творение. Идеите му за вътрешния дизайн на някои от залите обаче все пак са приложени в началото на XXI век. Днес блестящите бели ветрила на ръба на залива са запазената марка на Сидни. Макар че според Утсон първата му идея била не за ветрила, а за обелки от портокал, но конструктивните особености наложили промяната. Хиляди туристи, които въобще не се интересуват от опера, се тълпят всеки ден просто да видят сградата. Тя подслонява австралийската опера, градския театър и градския симфоничен оркестър и е безспорен културен център на Сидни. Операта има около 1000 помещения, които включват 2 големи зали за оперни спектакли и концерти, 5 театрални, 5 репетиционни, 4 ресторанта, 6 бара и безчет магазинчета за сувенири. Покривите са конструирани от 1 056 000 глазирани бели гранитни керемиди, внесени от Швеция. На 20 октомври 1973 г. операта е открита от кралица Елизабет II - с фойерверки и изпълнение на 9-ата симфония на Бетовен.

След почти 33 години, през март 2006 г., британската кралица отново бе в австралийската столица, за да открие ново крило на операта, построено така, че да пропуска светлината в комплекса и да открива за посетителите изглед към пристанището на Сидни. 45-метровият пасаж е първото ново допълнение към екстериора на сградата и също е по проект на Йорн Утсон. Над 80-годишният архитект отново не идва на откриването - вместо него присъства синът му. През 1997 г. френският човек-паяк Алайн Робът, използвайки само краката и ръцете си, без предпазни въжета успява да се покатери по стените до покривите. През 2000 г., по времето на олимпийските игри в Сидни, австралийската плувкиня Саманта Райли издигна олимпийския огън от върха на сградата на операта. Някои от състезанията се проведоха край прочутата сграда. Охраната на операта бе увеличена значително заради опасенията, че може да стане обект на терористични атаки, след като австралийското правителство подкрепи нахлуването в Ирак. Мерките за сигурност не попречиха на двама противници на войната да се изкачат на най-високото ветрило и да напишат с плътни червени букви NO WAR. Двамата - Дейвид Бургес и Уин Саундърс, са арестувани и осъдени през януари 2004 г. на 9 месеца затвор и трябваше да платят 151 000 долара - сметката за почистването на фасадата. В края на 2005 г. австралийските власти съобщиха, че са арестували 15 заподозрени атентатори и са предотвратили подготвян от тях мащабен терористичен акт в страната, като целите им били Операта и Харбър Бридж в Сидни, както и гарите и борсата в Мелбърн.

Тадж Махал - Индия

Тадж Махал е мавзолей в Агра, Индия, построен от императорът Шах Джахан за любимата му жена Мумтаз Махал.

Още като млад принц Кхуррам, третият син на император Джахангир, се оженва за красавицата принцеса Арджуманд Бано Бегум, с която имат 14 деца. През 1628г. Кхуррам заема императорския престол под името Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Мумтаз Махал придружава съпруга си при всички негови военни походи. Тя умира при раждане 39-годишна, по време на военна кампания през 1631 г. Императорът решава да увековечи Мумтаз Махал със строителство на неповторима мраморна гробница. След приключване на двегодишен траур, строителството на мавзолея започва през 1633 г. Като място за строежа е избрана голяма градина на брега на реката, собственост на раджа Джай Сингх; мястото е избрано тъй като добре се вижда от дворците в Червената крепост. 20 хиляди души работят тук в продължение на 17 години, архитекти и майстори са събрани от цяла Индия, както и от Иран и Турция. При строителството са използвани йеменски ахати, арабски корали, персийски оникс и аметисти.

Комплексът Тадж Махал е дълъг 580 метра и широк 300, като в ограденото с висока стена пространство освен мавзолеят и джамията са разположени конюшни и ханове за видни гости. Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 метра, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през 18 век, е била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. Покриващите портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като за целта буквите постепенно са увеличавани отдолу нагоре. Градината (Чар багх) на комплекса, дълга и широка по 300 метра, символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки - от вода, мляко, вино и чист мед. Днешната градина е бледно подобие на оригиналната, която е била разделена от водни канали на 4 части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха. Дърветата са били кипариси (символ на смъртта) и плодови дръвчета (символ на живота). В каналите, разделящи градината, са плували пъстри риби, а сред дърветата са били пуснати най-различни птици. От двете страни на мавзолея са разположени две еднакви сгради от червен пясъчник. Западната е действаща джамия, а източната, известна като Длсауаб (отговор) не гледа към Мека и не може да се използва за молитви. Мавзолеят. Гробницата е разположена върху платформа, висока 6.7 и 95 метра в квадрат, като единственото двойно стълбище води към мавзолея. По страните на платформата се издигат 4 минарета, високи 41.6 метра, които са леко наклонени навън: при земетресение минаретата е трябвало да паднат встрани, а не върху гробницата. На всяка кула е изписана по една буква - Р,Х,М,Н - като заедно те се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах. Самият мавзолей е с квадратна основа, заоблен по ъглите, всяка от страните е дълга 56.6 метра, с голяма централна арка по средата и по-малки арки от двете й страни. Фасадата на мавзолея е покрита с резба и инкрустации от цветни камъни. Вътрешността на мавзолея се състои от централна зала с великолепна акустика и четири осмоъгълни зали отстрани. Под залата е разположена крипта (макбара), в която се намират гробовете на Мумтаз Махал и Шах Джахан. В централната зала са разположени копия на гробовете, тъй като е било обичайно да се прави частен и публичен гроб. Гробовете в залата, украсени с полускъпоценни камъни, първоначално са били обградени със сребърен параван, но Аурангзеб го заменя с великолепен мраморен параван. Някои от мозаечните цветчета, украсяващи паравана, са съставени от над 60 детайла и създават илюзия за обемност. Над гробовете гори лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва.

Стоунхендж е най-известният мегалитен паметник в света — кромлех с диаметър около 100 метра. Построен е преди около 5 000 години. Изграждането му има култов характер и е свързано с лятното слънцестоене. Руините на това уникално съоръжение се намират на 130 км. югозападно от Лондон - в равнината Солсбъри. Стоунхендж се отнася към времената на каменния и бронзовия векове, няколко столетия преди падането на Троя.

Стоунхендж е изследван от десетки учени. Съвместните усилия на историци, археолози, геолози, антрополози, химици, строителни инженери не довели до отговор как, кога и от кой бил построен каменният исполин в равнината Солсбъри. Без отговор останал и въпросът Защо? Всеки, попаднал в Стоунхендж, се замисля над това какво е било неговото предназначение. Върху древните камъни няма никакви надписи, строителни бележки и отметки… нищо, което би могло да разкаже за техния произход или поне да даде някаква насока за последващи проучвания. Стоунхендж е толкова стар, че още в античната епоха неговата истинска история вече е била забравена. Гръцките и римските автори почти не го споменават. Когато Римляните се появили в Британия, Стоунхендж изобщо не ги впечатлил. Рим имал своите красиви храмове, а Египет - величествените пирамиди, намиращи се в добро състояние за разлика от тази група “дялани камъни”.

Стоунхендж се състои от четири каменни кръга. Външният, е от вертикално поставени стълбове, на всеки от които лежи плоска каменна плоча, съединена с останалите плочи в окръжност. Всеки стълб тежи средно около 25 тона, а плочите са по 700 кг. Вторият кръг се състои от сравнително по-малки единични камъни (менгири). В третият и четвъртият незатворени окръжности, напомнящи подкова, има група камъни. Всяка група представлява две вертикални плочи, тежащи до 40 тона, върху които е поставена по една хоризонтална плоча. От гигантските каменни блокове далечните ни предци, изградили каменна аркада, затворена в кръг. Цялото съоръжение е затворено в огромен земен вал, обграден от ров, който се е запазил и до днес. И всичко това внимателно, съразмерно и геометрически точно вписано в пространството на спокойния ландшафт. Учените установили, че тези каменни блокове били доставени до Солсбъри от 380 км разстояние, където е най-близката каменна кариера (в южен Уелс). Дори и днес ще са ни нужни специална техника, здрави тегличи, свръхтоварни камиони и платформи, гигантски кранове и пътища за да придвижим подобни тежести, а преди три хилядолетия подобни неща не е имало.

Акрополисът в Атина - Гърция

Мястото, на което е разположена Атина, е било обитавано още в началото на ІІІ хилядолетие. Акрополът, скалист и стръмен хълм, издигащ се на около 80 м над равнината, бил най-рано обитаваната част.

През микенската епоха там се намирали царският дворец и местата, определени за извършване на култове на боговете-покровители. През ХІІІ в. бил укрепен с дебела стена с девет врати, наречена Пелазгикон. От края на Х в. най-високото плато било запазено само за светилища. Там били издигани последователно много храмове на богиня Атина до 480 г.-, когато първият Пантенон, още незавършен, бил опожарен от Ксеркс с всички дарения и паметници на светилището. Темистокъл възстановил северната страна с материал от разрушените постройки, а Кимон - южната и източната стена . Истинският си блясък атинският Акрополът получил благодарение на голямото строителство, предприето от Перикъл. Партенонът бил строен от 447 до 432 г. от Иктин, Каликрат и Фидий; това е храм в дорийск и стил, обграден от всчики страни с колони (периптер) - по 8 на късите и 17 на дългите страни, изцяло от пентеликски мрамор, с входно предверие, главна зала (цела) с вътрешна колонада, задно предверие (опистодом), от което се влизало в зала с 4 колони, която е същинския Партенон. Храмът бил строен по прецизно разработен план и оформен с богата скулптурна украса: външен фриз (надколоните) в дорийски стил със скулптирани метопи (представящи на юг Кентавромахията, на изток - Гигантомахията, на запад - Амазономахията, а на Север - сцени от превземането на Троя), вътрешен фриз на стената зад колоните в йонийски стил (шествие по време на Големите Панатенеи и събрание на боговете); на източния фронтон е представено раждането на богиня Атина, на западния - спорът между Атина и Посейдон заради властта над Атика. Култовата статуя в хризелефантинна техника (от злато и слонова кост), творба на Фидий, била поставена през 438 г. Пропилеите били построени от Мнезикъл от 437 до 432 г.; те се състоят от централен ко рпус, а на двете фасади има по 6 колони, отгоре с фронтони; корпусът е разделен на две части от напречна стена с 5 врати. Западната част има вътре два реда по 3 юнийски колони (по посока на Свещения път към петте врати); на север е Пинакотеката - зала за картини; на юг един обикновен вестибюл е водел към храма на Атина Нике. Този малък храм в йонийски стил с по едно предверие с по 4 колони напредната и задната страна бил украсен с фриз и е построен към 425 г. непрестъпната скала, на която той се издига, е имала по края мраморна балистрада, украсена с фигури на Нике. В 421 г. била цапочната работата по храма в йонийски стил на Атина Полиада и посейдон-Ерехтей - Ерехтейонът. По причини от религиозен характер планът е сложен, тъй като всъщност постройката е била едновременно светилище на богиня Атина, светилище по Посейдон-Ерехтей на запад, с изход на север под голямо предверие, през което се е излизало също в Пандрозиона, лоджия, чийто покрив се подържа от 6 кариатиди и чието предназначение е неизвестно. Пред западната стена са се намирали светилището на Пандроза, свещеното маслиново дърво и олтарът на Зевс Херкейос. Вляво от Свещения път са се намирали оброчните дарения, между които статуите на Атина Промахос и на Лемиоската Атина от Фидий. По склоновете на Акропола имало много светилища: на север - пещерата на нимфите и Пан, светилищата на Аполон Хюпакрайос, на Агалаура (дъщеря на Кекропс), на Афродита, на юг - светилището на Дионис Елевтерий с храм от времето на Пивистрат, друг, построен след Никиевия мир, и театърът, първоначално от дърво, после от камък. На изток от театъра е Одеонът на Перикъл. На запад, малко по нависоко, е било разположено светилището на Асклепий.

Тимбукту, Мали

Тимбукту е в Западна Африка, в държавата Мали. Често казват, че е на брега на р. Нигер, но всъщност е разположен на 20 км северно от водата. И не е остров, както мнозина са убедени, нито пък е измислено, митично място.

Твърди се, че издигнатите от кал и глина джамии са вдъхновявали самия Гауди.

Тимбукту има славна история на град, пресичан от пътищата на керваните, свързващи Западна Африка с търговци от цяла Северна Африка и оттам с Европа. На Стария континент името Тимбукту винаги е било метафора за екзотични, далечни земи, а разказите за африканския град, златните му дворци и високите кули са възбуждали въображението в късното Средновековие. Легендите разказват как император Манса Муса през 1324 г. тръгнал на поклонение към Мека с хиляди хора от Тимбукту през Кайро. Когато спрял в Кайро да посети султана, Муса ми дарил толкова много злато, че всички заговорили за несметните богатства на Тимбукту.

Древното селище има огромен принос не само за развитието на ислямската, но и за световната цивилизация. Още преди XIV в. Тимбукту се превръща в книжовен център, където са писани и преписвани десетки книги, а през XV в. възниква и ислямски университет, в който освен Корана са изучавани и редица светски дисциплини.
Хрониките разказват за над 20 000 студенти накуп в 180 медресета. В библиотеките са се пазели хиляди ценни ръкописи, част от които са в световните музеи, част - в Мали и други африкански държави. Ислямска пословица казва: "Солта идва от север, златото - от юг, а божиите слова и съкровищата на мъдростта - от Тимбукту".

Градът възниква като сезонно номадско поселище през X век. Постепенно се разраства, тъй като лежи на сахарския път на златото, слоновата кост, робите и солта - преминаващи с кервани или натоварени на лодки по р. Нигер. Легендите за огромното богатство на Тимбукту привличат европейски изследователи към Африка. През 1512 г. Лео Африканус пише: "Богатият крал на Тимбукту има много палати и златни скиптри... Той винаги имаше на разположение 3000 конници, както и много лекари, съдии, свещеници и други образовани хора, които изцяло живеят на разноски на краля..."

През 1450 г. населението на града надвишава 100 000 души, като четвърт от тях са учени. През 1591 г. Тимбукту е превзет от добре въоръжена наемна войска, пратена от султана на Мароко. През 1593 г. учените са арестувани, обвинени, че не са лоялни към Мароко, някои от тях избити, а други - пратени в изгнание. Мароканските войски не са в състояние и да опазят града от набези на различни племена. Градът запада.

През 1824 г. Географското общество в Париж предлага награда от 10 000 франка на този, който успее да достигне Тимбукту и се върне с информация за него. Шотландецът Скот Гордън Лаинг успява да влезе в града, но е убит. Успешна е мисията на французина Рене Кайле, който пътува сам и предрешен като мюсюлманин. За свое удивление, вместо блестящи златни дворци пътешественикът открил бедност и полуразрушени глинени къщи. През 1894 г. Тимбукту е завзет от французите, които частично го възстановяват. През 1960 г. става част от независимата република Мали.

Статуята на Свободата-Ню Йорк

Статуята на свободата (Liberty Enlightening the World, по-известна като Statue of Liberty) е паметник, който се издига в пристанището на Ню Йорк. Медната статуя е подарък от Франция за Америка в края на 19 век, бележещ стогодишен юбилей от Независимостта на Съединените американски щати и е жест на приятелството между двете нации.

Скулптор на статуята е Фредерик Огюст Бартолди, а Густав Айфел, конструктора на Айфеловата кула, е проектирал вътрешната носеща конструкция. Статуята на свободата е един от най-популярните американски символи и като цяло олицетворява свободата и стремежа към нея. Статуята на свободата, от 1886 г. до откриването на самолета, е била първия американски знак, който милиони емигранти са виждали, прекосявайки океана от Европа.

Монументът е висок 46,5 m и е поставен върху платформа (55,5 m) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън. На главата на женската фигура има 7-лъчева корона, символизираща 7-те морета и континенти. 25 прозорчета напомнят за съкровищата на света. Жената държи в дясната си ръка факла (а и американското знаме след 13 юни 1927), а в другата - Декларацията за независимостта от 4 юли 1776 г. Под нозете ѝ са разкъсаните вериги на робството. Изготвена е по проект на Фредерик Огюст Бартолди, като големината ѝ е близка до тази на Родоския колос. За модел е използвана майката на архитекта. Идеята е статуята да посреща посетителите на Америка, имигрантите и завръщащите се емигранти.

Статуята е създадена във Франция и е изпратена на части (повече от 200 пакета) по кораб до Ню Йорк. Те пристигат на 17 юни 1885 г., но сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината от обявяването на независимостта от 1776 г. Причините са от парично естество, организирани са спомоществавателни кампании. Окончателното завършване е на 28 октомври 1886. С времето Статуята на свободата се превръща в символ на целите САЩ, наричана Miss Liberty или Lady Liberty. Статуята има стотици копия с по-малки размери, сред които: близо до Айфеловата кула на остров в Сена, в един от парковете на Париж, в района на Токийския залив, в Сиатъл.

Замъкът Нойшванщайн, Германия

Сред най-красивите приказки е тази на каменния лебед Нойшванщайн. Издигнат на 1100 м надморска височина в германските Алпи, недалеч от град Швангау, отстоящ на 90 км от Мюнхен, замъкът Нойшванщайн е несъмнено сред най-известните дворци в света и подобно на човека, който поръчва изграждането му - най-мистериозният. Той съчетава в себе си контрасти, ирония и красота. По време на строежа замъкът не е бил известен като Нойшванщайн. Баварският крал Лудвиг П писал на своя приятел Рихард Вагнер: Искам да построя замък върху старите руини на Хохеншвангау край клисурата на река Пьолат. Той трябва да бъде в автентичния стил на укрепление на старите германски рицари. Проектът му бил известен под името „Новият замък Хохеншвангау".

Едва по-късно, когато замъкът бил отворен за обществеността на 1 август 1886 г. - само седем седмици след смъртта на краля, зданието станало известно като Нойшванщайн („новият лебедов камък"). Кралят прекарал детството си в замъка Хохеншвангау, който бил изрисуван със сцени от средновековни легенди, включително за рицаря лебед Лоенгрин. Като дете Лудвиг се идентифицирал с Лоенгрин, за когото Вагнер написал опера през 1850 г. Една от големите иронии около замъка е, че той е построен да бъде лично убежище, свещено и недосегаемо, а се превръща в място, посещавано от над 1 млн. туристи всяка година.

Друг парадокс е това, че по принцип е бил изграден като сцена за произведенията на Вагнер („достоен замък за божествения приятел Вагнер", както е писал Лудвиг II), но композиторът никога не го е посещавал. За да изпълни своя проект мечта, кралят наел театрален сценограф за архитект. Повече от декор, Замъкът, който Кристиан Янк проектира, предизвиква страхопочитание и изненада у посетителите си до ден днешен. Това отчасти се дължи и на факта, че компанията Дисни го използва като модел за изграждането на 12 свои замъка, включително Замъка на спящата красавица, както и на замъка на прочутата си продукция „Красавицата и Звяра". Уникалното местоположение на замъка, комбинирано с „фантазията в камъни", създава специфична магия благодарение усилията на редица инженери и архитекти.

Статуите на Великденските острови, Чили

Великденския остров или Рапа Нуи, е едно от най-удивителните кътчета на земята. Разположен е в южната част на Тихия океан на около 3600км западно от крайбрежието на Чили. На стража на малкия остров, осеян от угаснали вулкани, бдят гигантски глави, издялани от камък. От хълмистия пейзаж се взират почти хиляда глави, чийто произход е забулен в тайни.

В периода между 1500г. пр.Хр. и 1200 г. островите в Южния Пасифик били населени от народите на Полинезия, които водят произхода си от Югоизточна Азия. Те пътували в канута с платна и вили умели навигатори. Великденският остров бил най-източната точка от пътешествията им и навярно е бил достигнат, още през 400 година. Първите европейци, открили острова, били холандците. Това станало в неделя, на Великден през 1772г.

Най-вероятно странните статуи на Великденския остров, наречени моаи, са били исечени от островитяните в периода около 1000 и 1600г. Някои моаи, които се отличават с благородни лица с гърбави носове и удължени меки части на ушите, са подренени в редици върху церемониални каменни платформи, наречени аху. Други носят на главите си пикау, цилиндрични каменни "шапки", първоначално боядисани в тъмночервено. Трети пък имат ръце с дълги пръсти, скръстени през корема им, а много се отличават с дълбоките очни кухини, за които археолозите предполагат, че са били запълвани с корали.

Тежестта на статуите може да достигне 84 тона, а някои се извисяват на височина 11 метра. Вероятно представляват вождовете предци. Вярвало се, че притежават огромна духовна сила. Дялането, преместванео и издигането на моаи трябва да е изисквало квалифициран труд продължение на много, много години. Засега се открити 900 моаи, като някои са в легнало положение, а други са изправени наново. Около 600 лежат още недовършени главно в каменоломит, където ги изработвали.

Склоновете на Рано Рараку са осеяни с моаи, втренчилипоглед в едно неизвестно минало. Процъфтяващата култура на Великденския остров започва бързо да запада след 1600г. Някои историци са на мнение, че островитяните са изсекли прекалено много дървета и са унищожили околната среда, която ги изхранвала. Други смятат, че опадъкът се дължи на жестоките битки между родовете за оскъдните ресурси. През XIX век островът бил сполетян от друга беда. Търговци на роби отвлекли 35 процента от населението му да работи черен труд или да прислужва в Перу.

Анкгор Ват, Камбоджа

Ангкор е област в Югоизточна Азия, на територията на днешна Камбоджа. По време на Кхмерската империя той е център на държавата и от този период са останали много архитектурни паметници като религиозния комплекс Ангкор Ват и старата столица Ангкор Том.

Ангкор е било местоположението на поредица столични градове на Кхмерската империя за периода от 9ти до 15ти век от новата ера. Техните руини се намират сред гори и обработваеми площи в северната част на Голямото езеро (Тонел Сап), близо до днешния Сием Рип, Камбоджа, и са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Храмовете в областта на Ангкор са над хиляда, като варират от невзрачни купчини тухли и отломъци, разпръснати из оризовите полета, до величествения Ангкор Ват, за който се твърди, че е най-големият религиозен момумен в света. Много от храмовете на Ангкор са реставрирани и заедно образуват главната колекция от примери за кхмерската архитектура. Всяка година те са посещавани от над един милион туристи.

През 1860г. френският естествоизпитател Анри Муо изследва джунглите в Камбоджа, Югоизточна Азия. Той попада на необичайна група древни постройки, скрита под плетеницата от пълзящи растения и корени на дървета. Археолози започват работа на мястото и скоро откриват изгубения свят на кхмерския народ. Сградите били част от великата столица Ангкор Том, която датира от приблизително 1200г. Недалеч от юг Муо забелязал храм. Описва го като "по-огромен от всичко, което сме наследили от Гърция и Рим". Ангкор Ват (което означава "храм") бил по-малко погълнат от джунглата и все пак били необходими години усилена работа, за да бъде почистен от заобикалящата го растителност.

Районът който включва храм Ангкор Ват, представлява най-големият религиозен комплекс на земята с площта си от 163 хектара. Храмът бил основан през 1150г. във връзка с погребението на Суряварман II. Той бил владетел на кхмерите и изповядвал индуизъм. Проявявал особена почит към бога Виншну, в чиято чест бил издигнат храмът и на когото бил посветен. Петте кули от пясъчник на Акгор Ват символизират върховете на планината Меру, център на Вселената според индуистката митология. Бил заграден с външна стена, дълга 3,5 км и ров. Имал три дълги правоъгълни галерии, издигнати една над друга, тераси, много прекрасни статуи и барелефи.

В по-късни времена внушителният храм се превръща в център на будитската религия и привлича много поклонници, но в периода около 1430г. е изоставен след нападенията на тайвански племена от юг. Днес около 90 процента от населението на Камбоджа е от кхмерски произход, а Ангкор Ват се превърнал в символ на древната култура на страната. Славата на храма като едно от чудесата на света привлича повече от милион туристи всяка година. Но за съжаление тези туристи могат да причинят повече щети на комплекса, като само се разхождат из него, отколкото джунглата някога е била в състояние да направи.

Аламбра-Гранада, Испания

Перлата на Гранада, дворецът Аламбра, който се извисява над нея, е основна притегателна точка за туристите. От ранни зори, когато градът още не се е събудил, пред входа му се вие дълга опашка.

В превод от арабски Аламбра означава “червената крепост”. Комплексът се състои от шест части – палата Насарите, Дворецът на Карл V, градините Хенералите, Рауда, Медина и крепостта Алкасаба. Всяка от тях има своите средства на въздействие, които спират дъха на посетителите. От арабската архитектура в стил „Приказки от 1001 нощи” на палата Насарите, която прави стени и тавани да изглеждат като везани, през впечатляващия испански ренесанс на двореца на Карл V и внушителната сурова хубост на Алкасаба до градините Хенералите, създадени едновременно за наслада и умиротворение на сетивата. Търсеното и открито въздействие на светлината в Аламбра, водата, лееща се в тих, галещ слуха ромон, прохладната сянка на палмите в горещите летни дни, градините с фонтани и разнообразни растителни видове, способстват описанието на двореца като „рая на земята” да не звучи пресилено.

Съществуването и прелестта на Аламбра стават достояние на света и благодарение на американския писател Уошингтън Ървинг, който е прекарал продължителен период в нея и през 1832 г. написва едноименния си роман. Oще един любопитен факт – тук, през 1492 г., кралица Исабел дава бижутата си на Христофор Колумб, за да финансира плаването му, довело до откриването на Америка.

Чичен Итца, Мексико

Древните гърци, които съставили първите списъци с чудесата на света, нямали никаква представа за съществуването на Северна и Южна Америка. Когато европейците най-сетне стигналидо Мексико и Перу към 1500г., едва могли да повярват на очите си. Намерили древни градов, пирамиди и храмове, както и несметни съкровища от злато, сребро и нефрит. Най-различни народи били авторите на тези величествени творения, особено маите, толтеките, ацтеките и инките.

Много от най-забележимите обекти в Мексико са разположени на полуостров Юкатан. Областта е равнинна, гореща и много суха с изключение на малките, хлътнали езера, наречени сеноте. Близо до три от тези безценни водоизточници народът Итца от групата на маите, мигрирал в региона, издигнал Чичен Итца. Към 600г. Чичен Итца се превърнал в град. Към 987г. вероятно имало нашествие на толтеки, защото от този период се наблюдават каменни изделия със стил, смесица между стиловете на маите и толтеките. След междуособни войни между маите през XIII век от града останали руини.

Руините на Чичен Итца могат да бъдат видени и днес. В област от десет квадратни километра са разположени храмове и тераси, стъпаловидни пирамиди, олтари, стълбища, дворци, тронове, издялани надписи, пазари, дворове за игра с топка, бани, обсерватория и статуи на богове. Масивният Храм на воините на границата с джунглата е заобиколен от 60 колони. На каменните барелефи са изобразени толтекски воини с пробити носове, с украшения от пера на главата, готови да влязат в бой. На източната тераса на двора за игра с топка са изобразени змии и черепи. Внушаващата страх Стена на черепите някога била мястото, където набучвали отрязаните по време на човешките жертвопринушения глави.

Древните народи на Мексико разглеждали човешките жертвопринушения на боговете като огромна чест за жертвите. Цивилизации като тези на маите не познавали металните сечива или колелото, но създали великолепни сгради, бижута, украшения от пера, грънчарски изделия, тъкани и стенни рисунки. Изобретили календари и писменост, изучавали звездите. Испанските войници завладяват Мексико през 1519г., като плячкосват и опустошават много от чудесата, които откриват там. Въпреки това и днес потомците на маите населяват огромни територии в Мексико и Централна Америка.

Пирамидата има девет "стъпала", които символизират деветте подземни свята, и се издига на височина 24 метра. 91 стъпала водят към храма, посветен на Кукуклан. Това не само е предполагаемото име на толтека-нашественик, но също и на бога, наричан "Пернатата земя" или Кетцалкоатл. Испанците нарекли тази пирамида Кастило (замък).

Мачу Пикчу, Перу

Мачу Пикчу се намира в Перу на 2300 метра над морското равнище и на 112 км от Куско в подножието на Свещената долина на инките. Смята се, че Мачу Пикчу е бил част от много голям комплекс от крепости, които инките използвали за защита от набезите на индианците, обитаващи джунглата. Градът е условно разделен на четири части.

Северозападната е разположена в района, който вероятно се е използвал за религиозни цели. Именно там се намират и т.нар. Свещен площад, както и храмът на "Трите прозореца", "Свещеният храм", "Имението на свещениците". Там е и слънчевата лаборатория, която позволявала на инките да определят годишните сезони и часа по сенките, хвърляни от слънцето върху камъните. Предполага се, че най-големите жилищни сгради са изградени в североизточната част на комплекса. Наблюдателната кула заедно с други сгради са били разположени в югозападната част. На югоизток от комплекса са били най-малките и скромни сгради, издигнати покрай тесни улички, близо до многобройните тераси. В най-долната част на терасите е гробницата, в която по време на разкопки, са били намерени 135 скелета и 109 от тях са били идентифицирани като женски.

Това дава основание на учените да смятат, че жителите на Мачу Пикчу са били предимно жени, които инките си избирали и скривали в града, неизвестен за испанските завоеватели. Древната крепост на инките е открита случайно през 1911 г. и оттогава е обект на исторически и археологически тълкувания. Тя продължава да възбужда любопитството на учените. Американският археолог Хирам Бингъм открива древния град по време на експедиция, организирана от престижния университет Йейл. Съществуват различни хипотези за основните функции на града и начините, по които инките са го построили, тъй като районът е трудно достъпен.

Голяма част от предположенията са направени от откривателя на града Бингъм. Според него Мачу Пикчу е било най-сигурното убежище на инките. Тук победеният инка Манко и неговите хора избягали след обсадата на столицата Куско през 1536 г. след проваленото въстание на инките срещу испанските завоеватели. Стратегическата позиция на Мачу Пикчу обаче е послужила за основа и на друга, доста популярна хипотеза. Според нея "крепостта" служила за стражева охрана и била използвана от инките като символ на доминиращата им позиция в района на Амазонка, близо до Куско. Това обяснява до голяма степен сцените, изобразяващи сблъсъците между войниците на инките и обикновените войници, наричани "чунчос" - обитателите на джунглата. Тези сцени са изобразени върху лакирани дървени чаши, изработени от инките. За някои обаче Мачу Пикчу е бил важен религиозен център.

Доказателство за това са олтарите, както и неговата непристъпност. Именно там инките можели да бъдат най-близо до боговете си и дори да се докоснат до тях. Дори и днес никой не може да разгадае мистерията как строителите и архитектите са успели да транспортират до върха на планината огромните блокове от варовик, необходими за издигането на града.

Петра, Йордания

Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепена планинска долина на източния склон на Вади Араба, в която се пресичат пътищата към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята.

На 6 декември 1985 Петра е включена от ЮНЕСКО в списъка на Световното културно и природно наследство.

Според библейските текстове областта на Петра е населена от хоритите, предшественици на едомитите, но не е сигурно, дали самият град се споменава в Стария завет. Най-старите археологични находки са датирани около 6 век пр.н.е. Няма сведения за семитското име на града, а през елинистичния период той става известен с гръцкото име Петра („скала“)

С упадъка на държавите на Птолемеите и Селевкидите в края на 2 век пр.н.е. държавата на набатеите възвръща самостоятелността си. При Аретас III Филелин (ок. 85 пр.н.е. - 60 пр.н.е.) те секат свои монети, а столицата Петра се превръща в голям елинистичен център. Периодът на разцвет продължава и при Аретас IV Филопатър (9 пр.н.е. - 40).

През 106 римският управител на Сирия завладява държавата на набатеите, която е превърната в римската провинция Арабия, но Петра продължава да процъфтява като важен център в региона. От 1 век в Петра прониква и християнството, а Атанасий споменава за епископ на Петра на име Астерий. През 131 градът е посетен от император Адриан. В края на 2 век Петра започва да губи значението си, след като центърът на арабската търговия се измества към Палмира. По времето на император Александър Север сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради е прекратено.

Част от Източната Римска империя, около 630 Петра е завладяна от мюсюлманите. По време на Йерусалимското кралство остатъците от града са завзети от крал Балдуин I и остава под контрола на кръстоносците до 1189.

Храмът Киомизу - Киото, Япония

В Киото, старата столица на Япония и може би най-богатия на исторически ценности град на страната, се намират най-старите храмове - Киомизу. Те представляват комплекс от тридесетина постройки, чието изграждане е започнало в края на периода Нара през 778 година. Повечето от тях са дървени, поради което са били многократно разрушавани и опожарявани през вековете, за да бъдат изградени отново през 1633 година от известния шогун Токугава Иемицу, управлявал в началото на периода Едо.

Легендата разказва, че мястото за изграждане на храма е било намерено от будисткия свещеник Енчин от града Нара, също древна столица на страната, намиращ се недалече от Киото. Търсейки изворите на реката Йодо, той попада на района в планината Отова, където се намира днес храмът. Чистата вода на водопада край изворите, който сега се намира недалече от основната сграда, е дала и името на Киомизудера (мизу на японски означава вода).

Основната сграда на храма, Хондо, е национално съкровище със своите дървени балкони и неповторим покрив с наклони в няколко посоки. От терасата се разкрива панорамна гледка към планинската околност и към града в ниската й част. Представата за ефирност и летеж се подсилва от няколкоетажната дървена конструкция, върху която е стъпала сградата, за да се компенсира стръмния наклон на терена. Във вътрешността на сградата е разположен религиозен олтар, състоящ се от множество култови фигури на будистката митология. Най-важна от тях е фигурата на Бога с 11 лица.

Друга забележителна постройка от комплекса е порталната врата Ниомон, която се охранява от две дървени четириметрови фигури, известни като Кралете Дева или още Диамантените воини. От тях идва и името на самия портал (мон значи врата на японски език). Такива врати са характерни за повечето японски храмове и ще бъдат срещани и по-нататък в нашите пътеписни разкази. Те служат като символично преддверие към религиозния комплекс, което напомня на отделна сграда заради покрива над самата врата.

Триетажната пагода Санджуното е най-голямата от своя вид в Япония и съдържа образ на Великото слънце Буда. Пагодата е друга съставна част на всеки будистки храм, представляваща дървена постройка, чийто брой на етажите се определя от броя на покривите по височината на конструкцията.

Към атракциите на комплекса принадлежи и Камъкът на влюбените. Той трябва да бъде достигнат от посетителя от няколко крачки разстояние, което се изминава със затворени очи. Любовните желания ще бъдат изпълнени, ако пристъпвайки туристът попадне точно на камъка. Тази представа се подсилва и от магазинчетата за сувенири на територията на храма, които продават съответни амулети на влюбените, талисмани за здраве, за успешно вземане на изпитите.

Свети Георги Победоносец

Кратко животоописание

Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.

Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията."

Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година.

Христо Темелски

Караваджо ....през моите очи

Микеланджело Мерзи да Караваджо е роден през 1573г., той носи името на родния си град Караваджио намиращ се близо до Милано. През 1592г. се заселва в Рим, но след поредица скандални ситуации му се налага да напусне града. Вдъхновен от ренесансовите майстори Леонардо да Винчи и Микеланджело, Караваджо е предвестник на барока, стил завладял Европа през ХVІІв.

Той е известен с театралнато насочване на светлината в картините си – осветява композициите така сякаш използва прожектори към определени сцени и създава петна от ярка светлина и дълбоки тъмни сенки. Това боравене със светлината се нарича chiaroscuro, от chiaro – светло и scuro – тъмно.

Силата на Караваджовата живопис идва от способността му да съчетава реализма и символиката на образа и етюда представяйки ги чрез театрални пози, жестове и маниери. Той използва материалната въплатеност на ренесансовите художници и мистицизма и символиката на предметите на фламанската художествена школа. Колкото повече наблюдаваме картините му толкова повече забелязваме търсената стратегия на символиката в предметния свят и жестикулациите. Реализмът сам по себе си рядко създава убедително изкуство затова Караваджо търси начин да оживи комуникативността на произведенията си и го намира. Дали чрез насочените светлинни източници/не е използвал по-малко от два/. За основа си служи както с тъмен, така и със светъл фон, което се вижда от картините “Фруктиера” и “Гадателка”. Прибавяйки засилени жестове – Гадателка, той подканя зрителя да вземе дейно участие т.е. получава се диалог между картината и наблюдаващия. Очите, ръцете, мимиките подсказват на гледащия темата на разговора, времето в което се е случило събитието и участниците в него.

Освен chiaroscuro-то и маниеризма Микеланджело Мерзи да Караваджо използва и символиката на природата, както е във Вечеря в Емаус. Тук мидата на туниката на мъжа в дясно показва, че той е поклонник и вероятно това е свети Петър, първият ученик на Христос, който го вижда след възкресението му. Хлябът и виното на масата символизират кръвта и плътта на Исус в христянските тайнства. Това е причастието, чрез което вярващите се сливат тялом и духом с Него. Проличава и едно от скритите значения на картината нарът който рисува Караваджо е символ на триумфа на Христос над греха чрез възкресението.
Тази картина показва реализма на Микеланджело да Мерзи: учениците на Исус са рибари и работници-той ги рисува със здрави, груби ръце. Майстор е на натюрморта, което се вижда от по-голямата част от произведенията, владее перспективата във всички нейни аспекти – ръката на Св. Петър, на Христос благославящия жест, сабията на благородника от “Гадателка”, лютнятя от “Момиче свирещо на лютня” и други.
Има добро виждане за равновесието в картините си. Нито една от тях не създава дискомфорт у зрителя, а напротив от тях лъха спокойствие, рутина, предразполага наблюдаващия към общуване с произведението.

Караваджо, макар и в живота си доста нещастен и пълен с конфликти, показва добра дори отлична професионална подготовка. За него няма невъзможна материална, човешка или природна моделировка. Той е познавач на античното изкуство, на ренесанса, на символиката у холандците и основа за формирането на стила завладял за цял един век световните тенденции – Барока.

Мая

86 години от атентата в църквата “Света неделя”

Трагедията през погледа на Стоян Михайловски и Петър Пешев

На 16 април се навършват 86 години от най-кървавия терористичен акт в нашата история-атентатът в митрополитската катедрала “Света Неделя” в София.
Той е връхна точка на т.н. ултраляв тероризъм на нелегалната БКП, чиято цел е ликвидацията на политическия елит на страната, предизвикване на анархия и хаос и създаване на благоприятни условия за външна болшевишка инвазия.
Решението за бомбената експлозия се взема от Коминтерна, който след пропадане на химерата за световна революция, се преориентира към откровено терористични акции. За целта в България е изпратен П.Абаджиев и започва избиването на изтъкнати държавници, политици и културни дейци.
На 15 март се решава да се извърши голям атентат без оцелели, на 13 април самият цар Борис Трети е нападнат в прохода Арабаконак, като са убити двама от неговите придружители.
Три дни по-късно идва ред на адския взрив в съборния храм като за целта се използва опелото на генерал Коста Георгиев, учредител на Военната лига, убит от комунистите, когато се очаква присъствието на цялото правителство, а и на самия цар.
Независимо от дадените 150 жертви от министрите не загива никой, царят по щастлива случайност отсъства, тъй като е на погребението на единия от приближените си, загинал при Арабаконак.
Не закъснява крутата реакция на Военната лига, както и на самото сговористко правителство.
При зверски мъчения са екзекутирани значителен брой противници на режима (сред жертвите са и Йосиф Хербст и Гео Милев).
След проведено разследване Военният съд осъжда на смърт чрез обесване клисаря Загорски, Георги Коев, Марко Фридман (27 май), Перчемлиев (11 юни), подполковник Милтенов (31 юли 1925 г.).
Главният организатор П.Абаджиев обаче благополучно се измъква в СССР, а крайната жестокост на управляващите настройва срещу тях общественото мнение в страната и чужбина.
16 април 1925 г.е връхната точка в крайното противопоставяне на власт и левичарско-ориентираните групи в страната.Освен големите жертви то инициира в обществото трайния симптом на нетърпимостта и кървавото отмъщение в крайните елементи сред левичарските движения, чийто продукт са ответните кървави изстъпления веднага след 9 септември 1944 г.
Любопитно е, че тъкмо на 16 април 1925 г. двама от изтъкнатите ни културни и политически дейци от края на 19 и началото на 20 век Стоян Михайловски и Петър Пешев са заети с писането на важни за тях, същностни литературни творби.
Петър Пешев довършва мемоарите си “Исторически събития и деятели от навечерието на освобождението ни до днес”, посочвайки че “На 16 април, велики четвъртък, хубав пролетен ден, преди пладне, аз завърших тоя си труд от първото му издание, след като отбелязах арабаконашкото нападение върху царя.” Същият оцелява по чудо в атентата и ни оставя покъртителни страници за своите преживелици в катедралата.
На 16 април сутринта Стоян Михайловски написва предговора си за своя съкровен религиозно-философски трактат “Бог” (1924-1925). Той пристъпва към създаването му със съзнанието, че трябва да посочи правилния път за лекуването на болната българска душа - “Тая книга говори за дълг, за доблест, за търпеливо пренасяне на неволи и изпитания, за самоотверженост и самопожертвувание, за върховната добродетел на християнина-добротата.”
За него любовта към Бога е средство за личностно и обществено прераждане и усъвършенствуване, за преодоляването на користните житейски страсти и непомерни амбиции, като за целта “трябва всички жалеещи и плачещи” да прочетат това ръководство за душевна утеха и енергия”, защото “У Бога има безконечни мъдрости и доброта. Той е сътворил всемира и човечеството с любов и от любов. Нищо не може да погине - и не погинва - ни дух, ни твар - защото всичко, което съществува и светува, е съставна част, потребна и неотемлима част от космическата наредба”, а човек, след като “напусне земното си живелище се преселва в други сфери, отвъдземни или свръхземни.”
Атентатът нанася горчиви и тъжни корекции в моралистично-хуманистичната концепция на нашия класик. Все пак той не се отказва от желанието си чрез словото да предизвиква нравствено самоусъвършенстване у индивида, но е принуден да констатира: “Катастрофата в “Света Неделя” показа за стотен път, че богоотстъпничеството води към родоотстъпничество и обратно, че родоотстъпничеството поражда богоотстъпничество.
Който вижда във вселената груба игра на груба материя или производ на сляп случай, или изделие на пиян демон-не може да обича отечеството си, което е част от вселената, защото убиец усмъртява плът. Проповедник на вероотстъпничеството върши много по-грозно злодеяние: той усмъртява вярата в доброто, надеждата за възтържествуването на доброто.” Независимо от преживения трус големият наш мислител си остава непреклонен стороник на нравственото възвисяване на душата - “Вярата не може да бъде разделена от любовта, човешката душа върви от любов към вяра, а не от вяра към любов.
Любовта е баня, която прочиства сърцето ни и го прави достойно да бъде обитавано от Бога”, като “Само Бог би могъл да всее в слабия и ограничен човешки ум мисъл за своята всевечна сила и всеобемна мъдрост.”
Не по-малко интересни и показателни са и свидетелствата за преживяното от Петър Пешев. Той не е религиозен философ като Михайловски, но като човек вярващ и продукт на старата партийна система, бивш министър и депутат и принципен противник на болшевишкия тоталитаризъм, се чувства отговорен да сподели терзанията си и като очевидец да посочи причините за трагедията и да потърси средства за преодоляването й.
Страниците, посветени на атентата във второто издание от 1929 г. - от беседата му със запасния генерал Григор Кюркчиев, малко след като софийският митрополит Стефан започва четенето на Евангелието от Йоана, глава пета, стихове 24-30, през взрива, в който бившият правосъден и просветен министър оцелява по щастлива случайност до получаването на медицинска помощ в лечебницата на д-р Ненков на улица “Света Неделя”, са едни от най-потресаващите в българската мемоарно-художествена литература.
В тях личи тревогата на политика от една отминала епоха спрямо зверското насилие, упражнявано с користни цели от “зидарите на новия свят.”
Пешев се чувства отговорен да посочи не само броя на жертвите – според него 150 и на ранените (300), но и поименно да цитира една част от тях, сред които 12 генерала, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 45 други лица, между които столичният кмет Паскалев, окръжният управител Неделчев, градоначалникът Кисов, депутатите Калушев, Рачев, Христо Цанков, 25 жени и деца, “хора от всяка среда”...
Според Пешев подготовката за взрива е траяла 30 години, за него са били вербувани предимно младежи от “школата на разрушението”, като “душите и умовете на родоотстъпниците са подготвяни, за да бъдат възприемчиви към болшевишки и терористични внушения, на които са сега оръдия.”
Той вижда вина за създалото се положение и в политическата класа, тъй като “никой от нас по-старите не изпълни дълга си към младежта, за да я отърве от пагубния път на отрицанието и разрушението, защото залисани в партийните ежби и борби, ний изоставихме да възникне пред очите ни, да се развий свободно и да вирей безконтролно, наред с официалното училище, често вътре в него, школата на разрушението.”
За П.Пешев сблъсъкът между официалната власт и комунистическия тероризъм, особено след обявеното още на 16 април 1925 г. военно положение, завършва с победа на държавността, чрез “събития, спасителни за държавата”, но като истински политик от старата гвардия, държащ на християнската нравственост и хуманизъм, той предлага и програма за преодоляване последствията от гражданската война. Според него акцията на примирение трябва да започне “чрез посредничеството на близките на конспираторите, чрез приятелите им от противния лагер”, а “държавата трябва, като победителка, да прояви великодушие спрямо разкаялите се и да ги прости, да тури началото на умиротворението.”
Много ценно е прозрението на Пешев за връзката между старото и новото русофилство, насочено против националните интереси. Новите последователи на съветската хегемония изпълняват заповедите на съветското правителство, “с неговите пари и оръжие нашите комунисти водят жестока, безчовечна и страшна борба, от която падат много жертви и всред която самите те гинат и чезнат фанатично, безсмислено, на халос”, а идеята му за обществено помирение чрез отстъпки и реформи от страна на държавната власт става факт с идването на правителството на Андрей Ляпчев (6 януари 1926-29 юни 1931 г.).
Усилията, положени от управляващите дават резултат през втората половина на 30-те години, когато България е вече цветуща и просперираща страна. За съжаление германо-съветския конфликт от 22 юни 1941 г. слага край на мирния възход и веднага след 9 септември 1944 г. всички демони и страхове на отмъстително-реваншистката болшевишка напаст, вземат своя жесток и кървав данък и у нас.
Остават свидетелствата на съвременниците и очевидците на националните ни драми, прозренията и оценките им, с част от които може и да не се съгласим, но задължително трябва да познаваме.
За да избягваме техните увлечения и грешки, но и да знаем как да лекуваме изпадналото в криза общество и нефункциониращия пълноценно държавен механизъм.

автор: Борислав Гърдев

Опровергаха теорията на Айнщайн.....

Според теорията на относителността на Айнщайн никой и нищо не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината – 300 000 км в секунда. Върху това твърдение се основава съвременната физика.

Публикувани са наведнъж две научни статии, които опровергават теорията на относителността
Германците надминаха скоростта на светлината …

Според теорията на относителността на Айнщайн никой и нищо не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината – 300 000 км в секунда. Въпреки това, германски учени от университета в Кобленц отрекоха това твърдение. Те са провели експеримент, който показва, че фотоните могат да пътуват между стъклени призми разположени на разстояние един метър една от друга, мигновено.

Експериментът вече е повторен в още няколко независими лаборатории. И както заяви единият от авторите д-р Щолхофен, на практика е доказан парадокс, „когато може да се появиш в края на пътя преди да е започнало пътуването.“ Сега трябва да се пренапишат учебниците. И също така, ако работата на германските физици в бъдеще намери практическо приложение се надяваме, че хората ще стигнат до звездите. Сега това се смята за невъзможно, най-малко защото човешкият живот не би бил достатъчен, дори и да искаме да долетим до най-близката звездна система.

… А американците доказаха, че силата на гравитацията на едни и същи обекти може да се променя

Астрофизикът от университета в Корнел (САЩ), Рейчъл Бийн въз основа на проучване на светлината, която идва до нас от 2 милиона галактики, се усъмнява в основните тези на общата теория на относителността. Траекторията на светлината от далечните звезди по пътя към Земята многократно се нарушава в резултат на въздействието на силите на гравитацията. Учените отдавна знаят за това. Според Айнщайн действието на тези сили са постоянни и неизменни във всички времена. Въпреки това, Бийн е успял да докаже, че в периода преди 8 и 11 милиарда години по неизвестни причини, действието на гравитационните сили е било напълно различно. Но защо това се е случило – не е известно. И изведнъж, това може да се случи отново утре. Което значи, че в Слънчевата система планетите ще започнат да променят орбитите си и на Земята няма да ни е никак комфортно.

Илия Вълков - поредният забравен български гений

Профeсор Юл Браун e от български произход. Оригиналното му българско имe e Илия Вълков ­ той e eдин от най­голeмитe български и свeтовни химици на всички врeмeна. Смята сe за откриватeл на т.н. Браунов газ и на цялата физико­химия на имплодиращото горeнe на Брауновия газ със съпътстващото го отдeлянe на БEЗПЛАТНА СВОБОДНА EНEРГИЯ от ФИЗИЧEСКИЯ ВАКУУМ и многобройнитe уникални свойства на този процeс.

В младeжка възраст, края на 40-тe години прави опит за бягство прeз южната граница; влиза в затвора; бяга прeз турската граница и там също влиза в затвора; произхожда от гагаузкитe сeла край Варна. Към срeдата на 50-тe години австралийското посолство в Анкара му дава политичeско убeжищe.

В Австралия завършва eлeктротeхничeския унивeрситeт в Сидни и в началото на 60-тe години започва работа като инжeнeр в няколко голeми фирми. Славата му постeпeнно сe разнася и в Западна Eвропа и в САЩ. Като чe ли само в България нe са чували ощe за нeговитe открития, а най­официалната българска наука прави всичко възможно да игнорира и потулва нeговитe изслeдвания.

Прeз януари 1996 г. авторът посeти прeдсeдатeля на БАН акадeмик Ангeл Балeвски в кабинeта му до Народното Събраниe с прeдложeниe акадeмията да изпрати покана и билeт на г­н Вълков да дойдe в страната и дeмонстрира своитe открития. Само eдна от нeговитe тeхнологии ако сe въвeдe в масово производство в пустeeщитe воeнни заводи и слeд това сe eкспортира по свeта, би била достатъчна за изплащанe на цeлия националeн дълг на България. Въпрeки чe сам бeшe химик, акадeмикът сe отнeсe с пълно прeнeбрeжeниe към постижeнията на г­н Вълков. Авторитeтно и с апломб той сe произнeсe, чe такъв химичeски процeс като горeнeто на Брауновия газ e нeвъзможно да същeствува тeорeтичeски, камо ли пък да сe използва практичeски. Въпрeки, чe авторът му подадe луксозна цвeтна брошура на чуждeстраннитe производитeли, които вeчe произвeждат eдна от тeхнологиитe на Вълков, акадeмикът отказа дажe да я поглeднe ­ това e задкулисно подтисканe на уникалнитe самобитни върховe в съврeмeнната българска наука от илюминираната мафия.

За съжалeниe, в протоколнитe програми на тайното свeтовно илюминатско правитeлство ощe от началото на вeка са залeгнали партийнитe рeшeния на всяка цeна да бъдe унищожeно славянството нe само в България и Русия, но и в другитe източно­eвропeйски страни. Затова нe e чудно рeшeниeто на бившия прeзидeнт на БАН да нe обърнe вниманиe на тeзи открития. Вeднага прави впeчатлeниe как ОРГАНИЗИРАНАТА българска наука, вeрeн слуга на мeждународния научeн синдикат, подтиска самобитнитe върховe на научната иновация, появили сe в българскитe вузовe и научни институти.
Затова най­многолюдната държава в свeта ­ Китай ­ e оказала радушeн приeм на Вълков. От няколко години той оглавява супeрмодeрeн научно­изслeдоватeлски институт с над 2 000 души научeн пeрсонал, спeциално построeн за нeго от китайската воeнна промишлeност в затворeнитe воeнни градовe на вътрeшна Монголия, в пустинята Гоби. Вонно­промишлeният гигант Норинкс, най­голeмият китайски производитeл на въоръжeниe и боeприпаси, вeчe няколко години прeдлага на свeтовния пазар по­малкитe сeрии от гeнeратори на Брауновия газ, произвeдeни в най­модeрно компютъризирано изпълнeниe по послeднитe японски микроeлeктронни стандарти.

Нeка прослeдим развитиeто на научнитe открития на проф. Илия Вълков прeз послeднитe 30 години. Само eдин поглeд върху огромното разнообразиe на открития в най­различни области на науката и познаниeто e достатъчeн да ни покажe, чe Вълков e уникалeн и инспириран отгорe откриватeл, на когото в много от случаитe рeшeнията на стоящитe прeд нeго научни загадки сe спускат наготово от горнитe eтажи на Всeлeната.

Като eдин от най­голeмитe свeтовни eкспeрти по нeортодоксална газова динамика, Вълков бил поканeн от флотата на eдна от най­голeмитe страни на НАТО да създадe нови уникални газови смeси за дълбоководно лeководолазно дишанe от акваланг бeз използванeто на твърди лeководолазни скафандри с нормално атмосфeрно наляганe. Нeговитe нови смeси позволяват на аквалангиститe да работят спокойно в лeкитe нeопрeнови костюми на значитeлно по­голяма дълбочина от всички други извeстни смeси допрeди това.

Другото уникално изобрeтeниe на проф. Илия Вълков дeмонстрира нeговото виртуозно познаванe на органичната химия. Той създава почти на шeга лeка кола, която гори направо ... суров eвтин пeтрол. Няма нужда от рафинeрии и нeфтопрeработващи заводи. Цялата портативна “рафинeрия” e скрита в ... багажника на колата, но най­комичното e, чe колата няма никакъв ауспух. Отработeнитe газовe от двигатeля сe ... връщат обратно в рeзeрвоара с пeтрол. Там тe повторно сe свързват със суровия пeтрол, като го разграждат допълнитeлно, за да сe отдeлят нови горящи газовe.

Eдно доказатeлство за eкспeртизата на Вълков в областта на окултната химия на свободната eнeргия бeшe факта, чe дисидeнтски настроeни прeдставитeли на амeриканскитe спeцслужби му бяха дали eдна видeокасeта със запазил сe докумeнталeн видeозапис на дeмонстрация на работeщия автомобилeн двигатeл на БEЗПЛАТНА EНEРГИЯ на ПАП. Слeд успeшната дeмонстрация на двигатeля прeд прeдставитeли на илюминираната мафия, изобрeтатeлят e бил убит. Лабораторията му e била вдигната с динамит във въздуха под благовидния прeтeкст, чe e избухнала газова бутилка, която била причинила смъртта на изобрeтатeля. Сeга тeзи висши офицeри от амeриканското разузнаванe сe опитваха да възстановят принципа на работа на този двигатeл, използвайки гeния на Вълков.

Цeнтрално място в изслeдванията на Вълков заeмат EКСПEРИМEНТИТE с т.нар. БРАУНОВ ГАЗ ­ това e смeс от газообразeн водород и кислород, в стохиомeтрично (обeмно) отношeниe от 2:1. Той сe получава eлeмeнтарно чрeз обикновeна eлeктролиза (разлаганe на водата на водород и кислород под влияниe на прeминаващ прeз нeя eл. ток) на вода, при която сe отдeлят водород и кислород. Проф. Вълков e открил, обачe простспособ да ги съхранява заeдно в eдин и същи рeзeрвоар, бeз тe да избухват (в химията такава смeс сe нарича гърмящ газ ­ eто как илюминираната наука чрeз подбор на точното названиe сe стрeми да отклони интeрeса на учeнитe към тази магичeска смeс като просто постулира, чe тя e много взривоопасна и чe нe същeствува никакъв начин за нeйното съхранeниe и оползотворяванe).

Когато такава смeс от водород и кислород гори и избухва, тя нe избухва навън както всяко уважаващо сeбe си взривно вeщeство, ами ... навътрe. При “eксплозията” си тя имплодира навътрe и намалява обeма си 24?? (двадeсeт и чeтири) пъти. Проф. Вълков e успял да оползотвори тази уникална рeакция на имплозивно горeнe на Брауновия газ за задвижванeто на eдин имплозивeн вакуумeн автомобилeн двигатeл. Той гори водород, окислявайки го имплозивно с кислорода на Брауновия газ. Този газ сe получава eвтино от бордовия eлeктролизeн гeнeратор на Браунов газ. Той сe захранва с eлeктроeнeргия от алтeрнатора на автомобила. При имплозивното горeнe на Брауновия газ също сe получават условия за изсмукванeто на eнeргия от физичeския вакуум и за оползотворяванeто му за благото на хората като мeханична работа, топлина или други магичeски трансформации.

Когато такава смeс от водород и кислород сe подадe от гeнeратора на Брауновия газ по eдин шланг до обикновeна оксижeнна горeлка (използва сe само eдиния от нeйнитe два рeгулиращи крана за подаванe на газ) и сe запали, той гори в много красив синьо­бял цвят. В момeнта най­малкитe от сeрията от Браунови гeнeратори на пазара сe използват от ювeлири за заваряванeто на трудно­топими сплави и мeтали в бижутeрството.
Но като чe ли с това и свършва приликата с обикновeната ацeтилeнова оксижeнна горeлка и читатeлитe трябва да сe прeнeсат в Алисината страна на заваръчнитe чудeса, за да възприeмат всичко останало, на коeто тази горeлка e способна. Профeсорът e дeмонстрирал многократно в своитe докумeнтални филми и по тeлeвизиитe на много страни работата на своя гeнeратор на Брауновия газ в рeжима на разрeзно­заваръчeн апарат. В присъствиeто на автора профeсорът ЗАВАРЯВАШE с нeбeсно­синия пламък на горeлката ДВE ... ОГНEУПОРНИ ТУХЛИ от тeмпeратурно най­устойчивитe, сякаш бяха направeни от ... полистирол. Горeлката пробива, рeжe, топи и заварява свръх­твърди сплави и огнeупорни матeриали, всe eдно, чe са направeни от лeсно­топимо олово. Амeрикански воeнни от авиацията бяха донeсли в лабораторията на Вълков в Лос Анджeлис най­отговорнитe части от главината на вeртолeтно витло, изработeни от някаква много сeкрeтна и нeтопима свръхтвърда сплав. Тя можe да сe обработва само на водни рeзачки под свръхвисоко наляганe. Синият пламък на брауновия газ разряза главината на двe бeз да спира, като чe ли бeшe направeна от ... стиропор.
Ако обачe пламъкът сe подадe дирeктно върху кожата на човeшката ръка за кратко врeмe, няма да сe получи никакво изгарянe. Просто върху ръката сe кондeнзира свeжа вода, образувала сe от горeнeто на Брауновия газ. Подадeн върху студeно парчe алуминий, пламъкът нe прави нищо ­ само сe образуват капчици кондeнзирала сe вода върху повърхността на алуминия. Като чe ли топлоотдeлянeто от пламъка зависи от топлината и твърдостта на матeриала, нагряван от пламъка.

Голяма японска строитeлна компания, пробиваща тунeлитe на новото Хонконгско мeтро, удря нeочаквано на камък. Огромнитe въртящи сe фрeзи на тунeлокопнитe машини задират в твърди гранитни пластовe, ножовeтe сe износват мигновeно като направeни от прeсован картон и слeд цял дeн въртeнe машината пробива eдва мeтър ­ мeтър и половина тунeл. Японцитe разбират, чe няма да спазят сроковeтe и щe трябва да плащат огромни нeустойки. Вeднага тeхнологичното разузнаванe на фирмата сe разтърсва по свeта и слeд сeдмица прeзидeнтът на фирмата почуква на вратата на проф. Браун ­ като на шeга за няколко часа той измисля просто разрeшeниe на нeразрeшимия проблeм на японцитe.
Няколко от най­мощнитe гeнeратори на Браунов газ биват монтирани дирeктно на тунeлокопната машина, захранвани с вода от нeйната охладитeлна систeма и с ток от нeйнитe гeнeратори. Многобройни горeлки, съскащи със своитe сини пламъци, са монтирани върху ножовeтe на огромната ротационна фрeза. Когато фрeзата захапва отново гранита под дeйствиeто на свръхвисоката тeмпeратура, твърдата скала започва да сe рони като мeк пясъчник на ситни камъчeта и eдър пясък, хвърляйки искри като бeнгалска свeщ. Eдинствeният проблeм бил да сe изгрeбва и извозва на повърхността дрeбния чакъло­пясък, в който пламъцитe на горeлката прeвръщали гранита. Японскитe спeциалисти мигали на парцали, чeшeли сe по каскитe и нe вярвали на очитe си.
Най­трудно топимият мeтал на Зeмята e волфрама. Поставeн в пламъка на горeлката, нe сe топи, а дирeктно ... сублимира в парообразни изпарeния. Това значи, чe тeмпeратурата на пламъка e значитeлно над 3 000 градуса. Засeга в свeтовната практика на заваряванeто и на химията на горeнeто нe e извeстна химичeска рeакция, която да дава такава висока тeмпeратура.

За да провeрят точко колко e тeмпeратурата на пламъка, спeциалисти­дисидeнти от НАСА донeсли eдин уикeнд най­добрия портативeн оптичeски пиромeтър, който намeрили в прeвъзходно оборудваната лаборатория на космичeската агeнция. Горeлката била нацeлeна върху eдна огнeупорна тухла, а обeктива на пиромeтъра бил насочeн върху пламъка на горeлката. Слeд включванe на горeлката стрeлката на урeда рязко подскочила надясно и сe забила в края на скалата. Урeдът бил градуиран до 6000 градуса по Цeлзий ­ най­високата тeмпeратура, която можe да сe наблюдава от Зeмята. Всeки читатeл щe си спомни, чe това e тeмпeратурата на ... повърхността на Слънцeто. На Зeмята просто нe същeствува химичeска рeакция, или физичeски процeс, освeн атомнитe и тeрмоядрeнитe eксплозии, които да отдeлят такива високи тeмпeратури. Явно било, чe рeволюционната имплозивна рeакция на горeнeто на Брауновия газ била източник на тeмпeратури по­високи от тeзи на повърхността на Слънцeто.

Младитe наивни спeциалисти написали eдин eнтусиазиран доклад до шeфовeтe си за напрeднали научни разработки. Както сe и очаквало от запознатитe със стила и мeтодитe на работа на тайнитe ложи вътрe в НАСА, слeд този доклад нe само, чe никой повeчe от космичeската агeнция нe сe обърнал към профeсора за повeчe информация, но и на младитe eнтусиасти явно било забранeно да сe срeщат повeчe с нeго, защото никой повeчe нe отговорил на нeговитe тeлeфонни запитвания до тeхнитe офиси.

Eдна съвсeм проста аритмeтична смeтка вeднага щe покажe, чe 200­тата вата eлeктричeска eнeргия консумирана от Брауновия гeнeратор от контакта в стeната e многократно по­малка от топлинната eнeргия, отдeляна от върха на пламъка на горeлката. Съвсeм ясно сe вижда, чe и при горeнeто на Брауновия газ, както и при аргоновата дисоциация в двигатeля на Пап, сe отдeля eнeргия която имплозивната рeакция изсмуква от физичeския вакуум. Горeлката на проф. Вълков e eдин КОНВEРТОР­ГEНEРАТОР НА СВОБОДНА EНEРГИЯ. Това e eдин рeжeщ заваръчeн апарат, в който eнeргията на физичeския вакуум сe прeвръща дирeктно в топлина.

Eдна от ощe по ­нeвeроятнитe способности на Брауновия газ e възможността eлeгантно да сe извършва проста трансмутация на химичeски eлeмeнти ­ нискотeмпeратурна атомна рeакция на прeминаванeто на eдин химичeски eлeмeнт в друг. Това чудо на политичeски­нeкорeктната окултна химия сe извършва в нормална стайна тeмпeратура и наляганe, направо върху eдна ... тухла, поставeна върху лабораторна маса. Нe са нужни никакви атомни рeактори, бързи нeутрони, високи тeмпeратури и налягания. В лабораторията си в eдин гараж на луксозна къща в Eнсино (Лос Анджeлис), проф. Вълков дeмонстрира прeд автора слeдния нeвeроятeн eкспeримeнт. Двe най­обикновeни жици от жeлязо и алуминий сe загряват в пламъка на Брауновата горeлка, докато сe стопят и сe слeят в eдна свeтeща капка върху огнeупорната тухла. Огънят продължава да загрява капката, докато извeднъж много ярка свeтлина избухва от капката. Като чe ли сe възпламeнява силна фотосвeткавица. Навсякъдe от капката сe разлитат рояци искри като от бeнгалска свeщ. Слeд като капката изстинe в чeрно топчe, тя сe подлага на мас­спeктографичeн анализ. В нeя няма повeчe нито алуминий, нито жeлязо. Тя e съставeна почти изцяло от въглeрод, като твърдостта щe e равна на 9.5 eдиници по скалата на Бринeл. (Най­твърдото вeщeство на Зeмята ­ диаманта ­ има клас на твърдост 10 по същата скала ­ само малко повeчe от тази странна чeрна матeрия).

Ощe по­ нeвeроятeн eкспeримeнт с огромни послeдици за eкологичното очистванe на Зeмята от радиоактивни заразявания e трансмутиранeто на радиоактивни вeщeства в нeрадиоактивни, използвайки отново магичeскитe възможности на горeнeто на Брауновия газ. Таблeти от радиоактивни мeтали като кобалт­60 и стронций, използвани в мeдицината и рeнтгeновата практика като източници на алфа, бeта и гама лъчи, сe нагряват и стапят в пламъка на Брауновия газ. Когато застинат и радиоактивността им сe прeмeри отново с гайгeровия брояч, за най­голяма почуда на физицитe и химицитe, стрeлката на брояча също застива на нулата и нe отбeлязва никаква радиация. Проф. Вълков e събрал досeга много кашони с писма и протоколи от заключeнията на многобройни учeни комисии, прeд които успeшно e дeмонстрирал своитe открития. Много учeни от Япония, Корeя, Австралия, Китай, Русия, Западна Eвропа и Амeрика са били изумявани от способноститe на имплодиращия Браунов газ и са отразили своитe наблюдeния в дeсeтки положитeлни протоколи. Най­комичното e, чe много от тях слeд това са си промeняли мнeниeто на 180 градуса, или пък съвсeм са сe отказвали да контактуват повeчe с профeсора поради голeмия натиск, оказван им от тeхнитe началства.

Проф. Вълков наглeдно доказва, чe за гeнeриранeто на нeограничeни количeства eнeргия от физичeския вакуум съвсeм нe са нeобходими чудовищни по своята слъжност токамаци, циклопски по своитe размeри гигамаци и умопомрачитeлни по своята нeeфeктивност кукамаци. Простото имплозивно горeнe на водород и кислород в стохиомeтрична обeмна пропорция, e достатъчно нe само да произвeжда нeограничeна по количeство eнeргия, но и да нагрява на конвeйeр РАДИОАКТИВНИТE ОТПАДЪЦИ ОТ АТОМНИТE ЦEНТРАЛИ И ВОEННАТА ИНДУСТРИЯ на цeлия свят и да ги прeвръща в нe­радиоактивни инeртни матeриали. Обработванeто и бeзопасното “погрeбванe” на радиоактивнитe отпадъци на планeтата сe очeртава като eдна мeга­индустрия на 21 вeк. Ако тя би била развита в България, би донeсла проспeритeт на страната ни за какъвто Швeйцария и пeтролнитe кнажeства на Близкия Изток могат само да мeчтаят.

За съжалeниe в протоколнитe програми на тайното свeтовно илюминатско правитeлство, ощe от началото на вeка са залeгнали партийнитe рeшeния на всяка цeна да бъдe унищожeно славянството нe само в България и Русия, но и в другитe източноeвропeйски страни. Затова нe би изнeнадало никого рeшeниeто на бившия прeзидeнт на БАН Акад. Балeвски да нe обърнe никакво вниманиe на научнитe открития на проф. Вълков ­ eдин от най­вeликитe умовe на България.


Владимир Терзийски

Неизвестни летящи обекти над АЕЦ „Фукушима 1″

Представяме ви няколко видеоклипа с неидентифицирани обекти над авариралата АЕЦ „Фукушима 1″, снимани от различни хора, както и изрезки от новините на японските ТВ оператори.

В първия клип се вижда голямо струпване на обекти, подобни на автоматични сонди.

Forbes

Amazing UFO Fleet Over Fukushima Japan March 26, 2011

Поне две извънземни раси са на прага на Земята

За пришълците досега само фантастите говореха на страниците на романите си, а с тяхното проучване се занимаваха уфолозите. Представители на официалната наука или презираха тези, които наистина се опитваха да говорят за „зелените човечета“, или просто мълчаха.

Но тук се случи невероятното- британски учени заявиха, че жителите на Земята може скоро да се срещнат с извънземни. Тази среща може да се случи много по-рано, отколкото си представят и най-смелите мечтатели.

Поради това Британската академия на науките обяви спешната необходимост да се създаде специална агенция за връзка с извънземните. Освен това, според тях, тази структура трябва да се подчинява на ООН, тъй като проблемите, които могат да възникнат при посещение на извънземни цивилизации, засяга интересите на всички земляни, а не само на някоя отделна държава.

Към такова сензационно изявление учените бяха подтикнати от разработената от Франк Дрейк формула. По тази формула можем да оценим степента на вероятността за наличието на разумен живот в нашата галактика.
Изчисленията на академиците доведоха до неочаквани резултати: Оказва се, че в нашата галактика има между 10 и 100 интелигентни цивилизации. Според професора от университета на Шотландия, Доминик Мартин, това е само една консервативна оценка, но в действителност те могат да бъдат много повече.

Важен и друг факт- своята формула на проф. Дрейк извежда още през 1960 г., а това означава, че вече от половин век е доказано съществуването на извънземен разум. Което повдига въпроса защо учените съобщават това едва сега?
Факт е, че повече от половин век цялата информация за съществуването на извънземни е строго секретна, но повече не може да се мълчи.

За съжаление, формулата на проф. Дрейк само потвърди добре известната на тесен кръг хора информация. По времето, когато Дрейк извежда формулата си, управляващият елит в световен мащаб, най-вече в САЩ, вече води преговори с пришълците .

Това заяви Филип Корсо, полковник, влиятелен представител на Пентагона, който поради естеството на своята дейност е запознат с класифицирани материали на американското правителство.

Пред съда и под клетва, той потвърди, че е пряко свързан с изследването на останките на космически кораб, който се разбива в САЩ през 1947 година. Според него общуването с извънземна цивилизация започва през 1953 г., когато астрономите откриват в Космоса неизвестни движещи се обекти.

В началото тях погрешно ги смятат за астероиди. Но след това те се подреждат на висока орбита около екватора на Земята. И тогава става ясно, че тези обекти са изкуствени. Както се оказва по-късно – те са кораби на извънземни.

След като американските военни засичат обмен на информация между тези кораби, след това сами влизат във връзка с тях.

Какви са целите на чужденците?

Според бившия командир на американския флот Чарлз Л. Сагаса, отначало се появява кръгъл облак. Той започва да се снижава и да се движи като махало. След това се появява двойноизпъкнал обект, от който излизат три телескопични платформи. На кораба се забелязва отвор, от който „изплуват астронавти.“ Те са стройни, високи, ръстът им е около 2,5 метра. Имат светлосини очи и безцветни устни. И сякаш не ходели, а се плъзгали по повърхността.

Кой се интересува от нашата планета? Както успяват да изяснят учените, не по-малко от две извънземни раси се интересуват от нас. Първата раса са „Скандинавците“. Основната цел на тази раса е да повишава духовното и интелектуалното равнище на хората от Земята, но и да ни предупреди, че „Сивтие“ искат да се възползват от земята без никаква милост към нас.
Те обещават да ни помогнат, но само ако спрем да се въоръжаваме. Американците, които водят преговорите с тях, се съгласяват, но представят контра-условие: прекратяваме въоръжаването, но в замяна на извънземни технологии. Само че скандинавците отказват да се съгласят с такова условие. Повече не са установявали връзка.

Следващата раса, която се свързва със земните представители са „Сивите“. Те обещават да помогнат на САЩ с извънземни технологии, но при условие, че американците не кажат на никого за тази среща. „Сивите“ също така предупредили, че с цел контрол върху развитието на хората от Земята те ще провеждат върху тях генетични изследвания.
За да направят това, те ще отвличат хора, но след изследванията ще ги върнат обратно, като блокират паметта им.

На външен вид „Сивите“ са много различни от „Скандинавците“. Те са ниски. Черепите им са почти два пъти по-големи от човешките, а долната им част е заострена. Те нямат изражението на лицето, тъй като липсва мускулатура.

Очите им са разположени под ъгъл и заемат една трета от черепа. Те нямат храносмилателните органи, гласни струни, език и уши . Те са безполови. Съществува версия, че „Сивите“ – не са нищо повече от биороботи, които заедно с корабите са в единна информационна система.
Тези биороботи вероятно са създадени от някоя интелигентна извънземна раса за изучаване на хората от Земята и създаването на хибриди. Като за тази цел те отвличат хора.

Според Филип Корсо, между „Скандинавците“ и „Сивите “ има противопоставяне. Всяка от тези раси има свои интереси на Земята, нейни си цели. Какво представляват тези две раси, за съжаление, ние не знаем.
Също така, ние не знаем кой ще спечели тази битка. С твърда увереност можем да кажем само това, че „Сивите“ са по-чести посетители на Земята, отколкото техните съперници.

Според С. К. Морис, професор по палеонтология в Кеймбридж, всички чужденци могат да представляват опасност за хората от Земята. Затова трябва да бъдем готови да се срещнем с тях.

Не е изключено, че развитието на извънземни раси е следвало същите закони, които действат и при нас. Ние също така не можем да изключим възможността, че извънземни раси, могат да са склонни към експлоатация и насилие. Така че хората от Земята, трябва да са готови на всичко, включително и на война, при официална среща с извънземните.

Засега може да се каже, че такава среща вероятно няма да закъснее. Спомнете си, че Уикилийкс заяви, че скоро , съвсем скоро US президентът Барак Обама може да съобщи извънредна новина, свързана с извънземните…

Forbes

Възпитание с любов-дисциплината при възпитанието на децата

Как ефективно да възпитаме децата си? Пробвайте този начин и скоро ще забравите, че детето ви някога е било непослушно. Ще се удивите колко бързо и точно децата следват. Те са много податливи на вашето влияние.

Първите години на детето са определящи за развитието на неговата личност и характер. Много от моделите на родителство са автоматизирани в нашето подсъзнание от детството ни. Ето защо незрялото поведение на нашите родители ще определи и много от нашите неправилни реакции когато сами станем такива. Ние несъзнателно изпадаме в модели на поведение спрамо нашите деца каквито сами сме преживявали в детството си. Обединителната семейна терапия дава конкретни напътствия, които могат да ви помогнат да преодолеете това.

Нека веднага уточним, нервно натякване като опит за възпитание не е родителско отношение, а незряло "детско" поведение на самите родители. За да бъдем добри родители най-важното е ние самите да имаме зрял характер и поведение. Надявам се тази статия да ви помогне да намерите много по-добри и ефективни начини да възпитате детето си.

И така - важно ли е да дисциплинираме децата си? И ако да, как да го направим правилно и ефективно? Определено дисциплинирането и възпитанието на детето са много важни не само за неговото развитие, като добра личност, но и за неговото лично щастие в живота. Дисциплинирането обаче не означава да наказваме детето. Дисциплинирането е много по-ефективно ако се прави с любов. Какво имам в предвид? Нека дам примери:

Виждали сме родители да крещят или дори бият детето. Това въобще не е дисциплиниране. Това е просто един много ефективен урок за детето, как то самото да крещи и бие другите. Виждали сме и родители, които постоянно следят детето със забрани, "Казах ти да не правиш това," "Колко пъти ще ти повтарям да не тичаш", "Недей да пипаш..." Забележете, това са все негативни - забранителни команди! Те също не са ефективни при дисциплинирането. След малко ще обясня защо. Но запомнете, тези негативни команди са урок за детето да стане критично към другите, да изгради негативен модел на мислене и родителство в бъдеще. Но най-важното което трябва да разберете, е че тези забрани не казват на детето какво искате то да прави. Така детето няма друг избор освен да играе по подхванатата от вас игра. То постоянно ще прави всякакви бели за да има защо да му обръщате внимание. Нещо повече, нашето негативно отношение в играта, му се предава и го кара то самото да е против изпълнението им. Дори и да казвате с любов, "Недей" си остава негативно наставление.

В друга статия дадох обяснение за подсъзнателния процес в тази игра. Команда "Не тичай" поражда в съзнанието на детето единствено образа за "тичане". Децата са твърде податливи на нашето влияние. Те подсъзнателно са водени да изпълнят това забранено действие. Подобни родители постоянно се чудят, "Как така да не съм му казала, постоянно му повтарям да не прави това, а то постоянно го прави." В действителност майката сама влияе неподчинението на детето. С негативните команди тя сама му подава нежелани образи.

Как да избегнем това? Много е лесно! Просто спрете да казвате на детето какво да не прави, а започнете конкретно и ясно да му казвате какво искате да прави. Прегърнете го и му опишете нещата, които в тази конкретна ситуация са добри възможности и начини за поведение. Ще се удивите колко бързо и колко точно децата следват. Особенно ако момента и начина по който сте му обяснили е бил много сърдечен. Другия важен момент е картините и възможностите които отваряте пред него да са точни и ясни за него.

Ако сте разбрали горното обяснение то забравете "незрялото" натякване и нервничене. Пробвайте този начин и скоро ще забравите, че детето ви някога е било непослушно. Забравете лошите и обидни изрази в опита да накарате детето да слуша. Ако искате да го възпитате да уважава вас и другите то винаги му говорете с уважение, без да засягате неговото собствено достойнство. Ако в трудни моменти се обръщате към детето с търпение, уважение и любов, дори и да сте стриктни и изискващи, детето също ще въприеме такъв тип отношение спрямо вас и другите които ще среща в живота си.

Нека отново уточним, че дисциплинирането и стриктността на родителите са важни. Детето трябва да разбере нормите и границите ясно, за да може да ги спазва. Ако ние не ги поставим ясно и категорично дребосъчето "ще ни се качи на главата". Ясно поставените бариери и норми правят детето по-спокойно и щастливо. И обратното, ако липсват норми и му позволявате то да ви манипулира с тросвания и плач (или друг метод), то детето ви никога няма да намери спокойствие и радост. Колкото повече му позволявате да ви се качва на главата, толкова по недоволно ще е то и разбира се по-нервни и разстроени вие. Вашите компромиси са го приучили на това поведение поради "мекото" ви сърце. Но това не е любов. Това е нарушило основни принципи във връзката родител-дете.

След като границите не са поставени ясно и категорично, детето остава във постоянен конфликт с много морални и здравословни норми в живота. Вие осъзнавате, че това не е правилно. Но при неговото негодуване отново се предавате и позволявате да бъде неговата. То продължава да негодува въпреки това и нещата стигат до крайност. Тогава загубвате нерви и се опитвате да вкарате контрол с крещене, спорове, караници и накрая когато и това не помогне стигате до шляпване. Може вашия сценарии на играта малко да се различава, но винаги в тази игра това което всъщнос търси детето е малко любов и внимание. Тъй като тази така необходима интимност не му се е давала веднага в моментите в които то е показвало с подобни симптоми, че я търси, детето постепенно е развило тази игра като "нездравословен" начин да привлече вниманието ви и така получи копняната интимност. Трябва да се усетите, че в този момент то търси малко любов и разбиране, а не угаждане на прищявките му, които са просто симптоми за тази незадоволена нужда.

Изискването от детето и даването на все по-големи отговорности са също важни възпитателни усилия. Тези усилия трябва да водят до по-дълбока сърдечна връзка и развитието на синовна преданост от страна на децата. Връзката родител дете никога не трябва да се превърне във връзка на врагове; изпълнена с обиди, ругатни, подигравки, взаимно нараняване и т.н. Връзката родител-дете е най-вишия идеал на Божията любов и трябва да е винаги красива и изпълнена с взаимно доверие, сигурност и любов.

Кои известни българи са масони?

Изпълнителният директор на в.”Стандарт” Димитър Недков, приближен на масона от 33-та степен Илия Павлов, е велик оратор на ложа . “Свободни зидари” са още Симеон Сакскобургготски, бившият шеф на “Пирогов” д-р Спас Спасков, Гиньо Ганев, д-р Константин Тренчев, БНТ-кадърът Димитър Цонев, тв-продуцентът Магърдич Халваджиян, топархеологът Николай Овчаров, левият депутат проф. Андрей Пантев.
Последната новина около българското масонство е радостна – през май т.г. документ от САЩ най-после сложи край на разкола в редиците на нашенските “свободни зидари”. Според документ, подписан от секретаря на Обединената велика ложа на България Васил Колев, братята-масони от Америка са определили именно тази ложа за единствено регулярната в Ориент България. Така след 8 години разцепление bg-масоните най-сетне получават шанс да се обединят около една призната структура с велик майстор Петър Балабанов. Предполага се, че процесът ще приключи до края на есента.

По-любопитен за широката публика обаче остава въпросът кои са тези могъщи мъже, свързани от строги правила, които задкулисно влияят на съдбините на България? Един от тях е Димитър Недков, журналист, автор на няколко книги за масонството, “зидар” от висока степен /велик оратор на ложата с велик майстор Румен Ралчев/, приближен на мултишефа Илия Павлов. В момента Недков е един от бигбосовете на в.”Стандарт”. Обвързаността на Симеон Сакскобургготски с масонството пък отдавна е клиширана тема. Говори се, че величеството е докарано у нас с подкрепата на влиятелния “брат” Яков Джераси и кръг от столични “свободни зидари”/те се събираха в сградата на бивш техникум в Горна баня/.
По времето на Андрей Луканов пък на мода бяха членовете на т.нар. Лайънс клъб. Повечето от тях са известни бизнесмени, като за някои от тях се твърди, че са служили на различни разузнавания. Миналата седмица бившият шеф на “Пирогов” доц. д-р Спас Спасков изповяда, че поне трима от сто лекари членуват в една или друга масонска ложа.
За “свободни зидари” са спрягани националният омбудсман Гиньо Ганев /зет на прочутия превратаджия Кимон Георгиев/, лидерът на КТ “Подкрепа” д-р Константин Тренчев, историкът и ляв депутат проф. Андрей Пантев. Впрочем по неофициална информация

най-много масони има сред родните историци.

Навремето повечето от тях гравитирали около Людмила Живкова. За покойния траколог №1 Александър Фол също се мълви, че е “свободен зидар” по наследство от баща му - известният преди 9 септември 1944 г. писател, режисьор и драматург Николай Фол. Друг преподавател от Алма матер – професорът по реторика Йордан Ведър, който миналата година претърпя тежка операция и вече не участва така активно в живота на братството, също е “генен масон”, тъй като неговият дядо Иван Ведър пръв побива байрака на този мистичен ритуал в България.
Напоследък особено нашумя масонският орден на рицарите-тамплиери с шеф бившият гард на Тодор Живков и настоящ бизнесмен Румен Ралчев. В “рицарство” бяха посветени българският Индиана Джоунс – археологът Николай Овчаров, и актьорът /и царски депутат/ Андрей Баташов.
За масон от най-високата – 33-та степен, бе обявен застреляният бос на “Мултигруп” Илия Павлов.

Убийството му “отключило” разкола в родното масонство,

довел до раздялата на ложите, оглавявани от довчерашните приятели и бизнессъдружници Борислав Сарандев и Иван Ставрев. Ставрев още е в УС на общата им агенция за модели “Петра”. Освен в нея участва в още 7 бизнесструктури. В габровската “Кет-Колев и сие” още от началото на 90-те години е ортак с мастития тв-продуцент Магърдич /Маги/ Халваджиян. Този факт недвусмислено говори, че Халваджиян също е част от света на нашенското масонство.
И друг представител на журналистическото съсловие – БНТ-кадърът Димитър Цонев, спада към представителите на “свободното зидарство”. Синът на култовия актьор Коста Цонев е член на управата на фондация “Мария Монтесори”. Там членува и художникът Иван Яхнаджиев. Синът на загиналия само на 29 години актьор и певец Стефан Воронов – Александър, е в управителния съвет на сдружението на свободните зидари “Сговор 92”, където до смъртта си членуваше неговият втори баща – покойният актьор от Младежкия театър Васил Бъчваров-Бъчи /бивш съпруг на певицата Грета Ганчева и роден баща на единствената й щерка Мила Кудрина, кореспондентка на в.”Труд” в Москва/.

Родните “свободни зидари” са превзели тотално всички печеливши ниши в бизнеса. За да не бъдем голословни, публикуваме списък на bg-предприемачите, членуващи в различни масонски ложи:

- Велика ложа на старите, свободни и приети зидари в България, или т. нар. Велика ложа, с Велик майстор Румен Ралчев е регистрирана в София с управителен съвет от 9 човека. Тя обединява общо 20 съюзни ложи под шапката си. Великият секретар на ложата Александър Витанов участва единствено в софийското събирателно дружество "Бран-90 и сие".
- Зам.-великият майстор Венелин Иванов има една от най-разклонените фирмени структури в ложата - около 17. Всичките му фирми са варненски. "Холдинг Варна" участва в почти всичките му структури. Собственик на холдинга са "група физически лица". Сред другите фирми на Иванов са "Биозем инвест" АД, "Булгарсистемс РБ" ООД, туристическото "Детелина" АД, "Конен клуб" ООД, "Мелани текс" ООД за производство на облекло.
- Великият оратор на ложата Димитър Недков участва в "Балкан билдинг" АД, "Болкан ризорт ченъл", "Бългериан вайн", ямболската "Папас олио" и русенската "Трейшъл ченъл".
Великият ковчежник Юрий Събев участва в няколко фирми с "Аркадия" в името, които търгуват и преработват кафе, чай и подправки.
- Великият майстор Румен Ралчев освен шеф на фондация "Акация" е и във фондациите "Антидрога" и "Розов свят". Основните му фирми съдържат "Балкан" в имената си и се занимават най-вече с детективска дейност и търговия.
- В русенската "Дунавска звезда" участват Валери Радков и Емил Вичев. И двамата са в съвета на директорите на "Арма" АД, Лозница. Станко Станков е специализиран в търговия с горива.
- Във великотърновската ложа "Боляри" е Пламен Караджов, директор на "Гранд хотел Велико Търново", собственост на "Ем Джи".
- Спас Панчев е от директорите на "Аптечно - Търново" и на военния завод "Аркус" в Лясковец, както и във фондациите "Дом за ангели", "Семейство и дрога".
- Дочо Караиванов също е директор в "Аркус", освен това има фирми за търговия с автомобили, финансова компания и др.
- В сливенското "Заря" Вилямс Иванов е член на СД на "Орел инвест холдинг". Той е член на бизнесклуб "Възраждане", в който е и шефът на "Орел" Добромир Гущеров.
- Владимир Христов е зам.-председател на съвета на директорите на НЕК, участва и във фондацията "Семейство и дрога".
- Деян Бърдаров е в "Мед сто" ООД за търговия на дребно. Евгени Душков е шеф на балнеологичен център "Камена" във Велинград, член е на управителния съвет на КТ "Подкрепа".
- Константин Симеонов също участва в "Акация", както и във фонд "Владимир Грашнов".
- Новко Спасов е в Национална асоциация на търговците на тютюневи изделия
- Във варненската "ЛССПЗ Черноморски приятели" е само Петър Тухчиев от Асоциацията на разузнавачите от запаса. Бизнесът му е туризъм, превоз на товари, детективска дейност и др.
- В бургаската "Понтика" е Валентин Главчев, търгува с текстил, облекло, обувки и е в управата на хандбален клуб "Поморие".
- Велин Великов е в управата на Обединен спортен клуб "Лукойл Нефтохимик", съдружник е с руснаци в "Европетекс" ООД за търговия с хранителни стоки.
- Владо Досев е в параходното дружество "Трансфикс".
- Бизнесът на Георги Загорчев е изцяло в архитектурно-строителния бранш. Сред фирмите му са "Арита консулт", "Дарикоми", "Кремакс" и др.
- Повечето фирми на Димитър Добрев съдържат "Алба" в имената си, те са в сферата на търговията и превоза на товари. Негов партньор в част от структурите е друг от ложата - Златко Бакалов.
- Любомир Атанасов е специализиран в ресторантьорство и търговия с облекло, участва в Бургаска гражданска камара и Форум за регионална инициатива.
- В софийското "Сердика" Георги Гергов е сред директорите на "Гимекспорт" АД за търговия с порцеланови и стъкларски изделия.
- Петър Калпакчиев е шеф на представителството на офшорната фирма "Карони" АД за консултации по стопанската дейност.
- Росен Коларов е в управата на "SOS Детски селища в България" и на "Хоспис Света Мина".

Около 70 на сто от бившите министри и техните заместници членуват във Великата ложа на старите свободни и приети зидари на България с Велик майстор Борислав Сарандев, довери отлично осведомен източник, пожелал анонимност.
В ложата имало доста служители на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи.
Освен в държавната администрация масоните при великия майстор Сарандев, които са около 600 души, често се занимават със собствен бизнес, финанси или са служители в големи компании.
В управата на "Велика ложа на старите свободни и приети зидари на България - В.Л.С.С.П.З.Б." според публичния регистър влизат още двама:
бившият зам.-министър на промишлеността Григорий Вазов
и актьорът Ангел Ангелов.
Григорий Вазов участва предимно в консултантски фирми, между които "Вазов консулт", "Вазов институт", "Проекти, анализи, консултации, търговия-пакт" и "Пик-96", в която са съдружници със Сарандев. Вазов е също в управите на Висше училище по застраховане и финанси, "Етно арт балканика", "Либерална академия" и др.

- В ложата с Велик майстор Сарандев влизат 17 ложи от столицата и страната, като някои от тях (като "Сердика" и "Светлина") са разцепени на две и присъстват и в другата велика ложа. В същото време ложите в Русе, Плевен и Шумен, както и няколко столични са изцяло преминали при Великия майстор Сарандев. Какъв е бизнесът им?
- В сдружението на русенските зидари "Балканска звезда" участват трима: Михаил Михайлов, Тодор Мусев и Янко Бонев. Михайлов е съдружник и прокурист в няколко строително-архитектурни фирми. В "Струма енерджи" ООД е съдружник с ексминистъра на промишлеността Иван Пушкаров.
- Янко Бонев има фирма "Партнерс" ЕТ - за архитектурни дейности. Той участва в земеделската кооперация "Изток 2000", в която са и други масони от ложи, свързани със Сарандев. Същите са и в русенското сдружение "Североизток XXI век".
- От тях в русенската ложа е Тодор Мусев, който участва и в софийската "Светлина 92". Там партньори са му Иван Режев и Малей Малеев. Режев освен в "Изток 2000" е прокурист на Диагностично-консултативен център и в управителния съвет на столичния спортен клуб "Локомотив - спешъл олимпикс".
- Малей Малеев е във фондацията "Д-р Мария Монтесори", където е и Спас Панчев от търновските зидари, свързани с Иван Ставрев.
- В сдружението на свободните зидари "Зора" са Алексей Иванов и Иван Начев. И двамата зидари са в строителния бранш с фирмите "Алфа инв" ООД и "Технострада" ООД, в която участват италиански капитали. Фирмите строят пътища, самолетни писти и спортни терени.
- В ръководството на Велика смесена ложа участват 9 мъже и две жени. Георги Минчев Георгиев е в управата на спортен клуб по лека атлетика "Сити експрес - Кремиковци".
- Бизнесът на Георги Цветанов Георгиев е в сферата на консултантските услуги, туризма, превоз на товари и производство на минерални води и безалкохолни. В управата на Институт за социалнополитически анализи той е с ексдепутата Нансен Бехар, а във Фондация за единство и развитие на България и региона си партнира с американци и руснаци.
- Иван Филипов е съдружник в "Ким 2000" заедно с Калчо Хинов от "Ротари клуб", в който пък участва близкият до Симеон юрист Асен Ошанов. Филипов има фирми за търговия, счетоводство, минерална вода, водопроводно оборудване и др.
- Любомир Петров е съдружник в "Интеркар 2001" с екстранспортния министър Кирил Ерменков и с Йонко Кръстев от “ТБС Хотели". Фирмата е за даване под наем на леки и тежкотоварни автомобили. Петров има и няколко счетоводни фирми.
- В ръководството на русенската Универсална масонска ложа-1905 са петима, като трима от тях участват в бизнесструктури. Венцислав Алексиев е в "Дунав прес инвест холдинг". Емил Вичев е в седем структури, занимава се със строителство, производство на метални конструкции и др. Кирил Блъсков е директор на русенския клон на БНБ и член на общоградския комитет "Баба Тонка Обретенова".

МАСОНИ И ЛОЖИ В БЪЛГАРИЯ
Главен масон – преподавателят по реторика в Софийския университет проф. Йордан Ведър

№1. "Зора" - София
№ 2 "Светлина" - София
№ 3 "Сердика" - София
№ 4 "Заря" - София
№ 5 "Черноморски приятели" - Варна
№ 6 "Мадара" - Шумен
№ 7 "Дунавска звезда" - Русе
№ 8 "Морски звезди" - Варна
№ 9 "Звездата на София" - София
№ 10 "Танакра" - Добрич
№ 11 "Асен Златаров" - София
№ 12 "Мизия" - Плевен
Великата ложа е съдебно регистрирана като сдружение с идеална цел. Има служебен адрес: хотел "Родина", стая 215, бул. "Тотлебен" № 8, София, тел/факс: 02/951-66-60. Адрес в Интернет: http://www.freemasonry-bg.org
Имат и новопостроен масонски храм в квартал "Овча купел", София, където се провеждат ритуали.

ВЕЛИКА ЛОЖА НА СТАРИТЕ, СВОБОДНИ И ПРИЗНАТИ ЗИДАРИ НА БЪЛГАРИЯ

1. Петър Горновски - велик майстор, 32 степен, ложа Светлина 2 - София, интелектуална ложа
2. Иван Ставрев - велик майстор, 33 степен
3. Григорий Вазов – бивш заместник-министър на промишлеността
4. Вежди Рашидов - скулптор
5. Васил Михайлов - актьор
6. Ангел Ангелов - актьор
7. Проф. Андрей Пантев - историк, депутат от БСП
8. Недялко Йорданов – писател
9. Стефан Цанев – поет и драматург, съпруг на актрисата Доротея Тончева
10. Стефка Костадинова – председателка на БОК
11. Желю Желев - бивш президент
12. Антон Дончев – писател, автор на “Време разделно”
13. Проф. Боян Биолчев – бивш ректор на СУ ”Св. Климент Охридски”
14. Стоян Денчев - 32 степен велик майстор, ректор на Колежа по библиотекознание и информационни технологии
15. Стоян Александров - икономист, министър на финансите в правителството на Любен Беров, директор на “Дебанк”.
16. Гиньо Ганев – бивш шеф в Отечествения фронт, национален омбудсман
17. Ефрем Ефремов, журналист, син на акад. Ефрем Каранфилов
18. Андрей Пръмов – финансист, син на члена на ЦК на БКП Иван Пръмов, брат на БНТ-шефката Уляна Пръмова и съпруг на еврокомисарката Меглена Кунева
19. Боян Чуков – арабист, шеф на в. "Балкански диалог".
20. Петър Калпакчиев - 33 степен, върховен командир, главен счетоводител на “Кинтекс”, експрезидент на ФК ЦСКА
21. Илия Павлов - шеф на “Мултигруп”/покойник/
22. Борислав Сарандев - 32 степен, велик майстор, бизнесмен
23. Димитър Недков - велик оратор на ложата, изпълнителен директор на в.”Стандарт”
24. Георги Крумов – бизнесмен, шеф на “Икуест”АД.
25. Доц. д-р Спас Спасков – бивш директор на “Пирогов”
26. Богдан Томов – естраден певец
27. Петър Стоянов - бивш президент на България
28. Епископ Павел – свещеник към храма “Свети Александър Невски" в София
29. Йордан Костадинов, директор на АЕЦ “Козлодуй”
30. Асен Масларски - поппевец
31. Янко Бонев - водач на ложа
32. Костадин Паскалев, кмет на Благоевград
33. Емил Кюлев – банкер /покойник/
34. Светлин Русев - художник

ЛОЖА "Б*НАЙ Б*РИТ" (ЛОЖА "КАРМЕЛ”/

1. Алфред Криспин - велик майстор, ръководител на ложата /покойник/
2. Соломон Паси - възстановител на ложата, президент на Атлантическия клуб, ексминистър на външните работи в правителството на НДСВ, син на проф. Исак Паси
3. Проф. Георги Бакалов - историк-византолог

МАЛТИЙСКИ ОРДЕН
1. Йеромонах Христофор Събев – Фори Светулката
2. Д-р Константин Тренчев - президент на КТ "Подкрепа"


БИЛДЕРБЕРГИ
1. Николай Камов - бивш член на БСП, сега независим депутат
2. Валентин Златев - шеф на “Лукойл” за България и син на Васил Златев - кмет на Правец по Тодор-Живково време
3. Леа Коен - бивша посланичка на България в Швейцария, омъжена за швейцарец

РОТАРИ КЛУБ

1. Калчо Хинов - координатор на асистент-гуверньорите на Ротари клуб в България
2. Явор Милушев – актьор, съпруг на актрисата Цветана Манева, зам.-министър на културата в кабинета Станишев
3. Стефан Софиянски – бивш служебен премиер и кмет на София
4. Христина Ангелакова - оперна певица, бивш директор на Националната опера
5. Проф. д-р Александър Чирков - сърдечен хирург
6. Асен Ошанов - юрист, съветник на Симеон Втори
7. Вилхелм Краус - бивш министър на транспорта в кабинета Костов
8. Д-р Николай Балтаджиев - пластичен хирург
9. Стефан Драгостинов - композитор
10. Стоян Янев – бивш главен архитект на София
11. Радко Влайков - ексговорител на Външно министерство и зет на бившия финансов министър Муравей Радев
12. Панайот Денев – бивш шеф на БТА
13. Анелия Дошева - президент на Ротари клуб - София, шеф на продуцентска къща "Едита"
14. Проф. Огнян Герджиков, експредседател на Народното събрание
15. Виктор Кръстев - шеф на училище "Христо Ботев" във Враца
16. Арх. Иван Иванов - президент на Ротари клуб - Стара Загора
17. Георги Сяров - вицепрезидент на Ротари клуб - Стара Загора
18. Здравко Личев- учител по немски език
19. Росен Михайлов - секретар на Ротари клуб – Стара Загора
20. Христо Механдов - Ротари клуб - Стара Загора
21. Митко Христакиев - Ротари клуб - Стара Загора
22. Николай Шопов – бизнесмен, бивш секретар на Ротари клуб - Стара Загора
23. Д-р Илия Попов - Ротари клуб - Стара Загора
24. Д-р Тенко Тенев - Ротари клуб - Стара Загора
25. Цецо Чатъшки - Ротари клуб - Стара Загора
26. Крис Данчев - съветник на Симеон Втори
27. Диляна Грозданова, директор на “Тв 7”
28. Д-р Венко Александров, депутат, личен лекар на Тодор Живков
29. Николай Василев, министър на държавната администрация в кабинета Станишев
30. Стоян Ганев – бивш външен министър в кабинета Филип Димитров
31. Стефан Савов – политик, бивш шеф на Народното събрание /покойник/
32. Георги Марков – бивш съдия в Конституционния съд
33. Борис Спиров – бивш зам.-кмет на София
34. Арх. Атанас Агура
35. Тодор Колев – актьор и шоумен
36. Проф. Крикор Азарян – режисьор
37. Христо Михайловски – бизнесмен, зет на ексвътрешния министър Йордан Соколов.
38. Николай Младенов – бивш СДС-активист


ЗОНТА КЛУБ

Дамска версия на Ротари клуб.

1. Д-р Табакова - председателка
2. Стела Банкова – бивша секретарка на премиера Георги Атанасов, независима депутатка
3. Елка Атанасова - учителка от Кюстендил, член на Контролния съвет на НДСВ
4. Марияна Костадинова - учредителка на клуба, председател на българо-израелското дружество във Велико Търново, бивш депутат от квотата на НДСВ
5. Мария Стефанова – журналистка, шеф на СЕМ.
7. Цветелина Узунова - прессекретар на НДСВ

АТЛАНТИЧЕСКИ КЛУБ - БЪЛГАРИЯ

1. Д-р Соломон Паси - почетен президент
2. Д-р Любомир Иванов - вицепрезидент
3. Бинка Пеева - бивша съпруга на Соломон Паси
4. Иван Кръстев – политолог
5. Иванка Петкова
6. Калина Калоянова
7. Милен Миланов
8. Филип Филипов
9. Станислав Даскалов – бивш външен министър
10. Валентин Церовски – бивш министър на строителството
11. Здравко Попов
12. Максим Минчев - пресдиректор
13. Филип Филипов - ковчежник
14. Августина Цветкова - програмен директор, член на партията "Съюз на свободните демократи"
15. Валентин Брайков - съветник
16. Иван Сотиров - НАТО, инфоцентър.
17. Ген. Борис Бонев – Агенция за космически изследвания
8. Ахмед Доган - член на борда на директорите, лидер на ДПС, депутат, ДС-агент с псевдоними Сокола и Сава
19. Асен Агов – член на ръководството на ДСБ, член на борда
20. Асен Поповски
21. Боб Хънтър
22. Ген. Богомил Бонев - бивш министър на вътрешните работи в кабинета Костов
23. Борис Спиров
24. Бойко Станкушев – журналист, коментатор в телевизия “Евроком”
25. Лорд Карингтън
26. Чавдар Червенков
27. Христо Друмев – шеф на НДК
28. Христо Стоичков
29. Станислав /Слави/ Трифонов
30. Димитър Димитров - член на борда на директорите
31. Мария Илиева - поппевица
32.. Димитър Луджев – бивш военен министър
33. Димитър Желев
34. Елена Поптодорова – посланичка на България в САЩ, единствена bg-носителка на почетен орден на “Сикрет Сървис”
35. Георги Иванов – космонавт, директор на авиокомпания “Ер София”
36. Лорд Жилберт - член на борда на директорите.
37. Ханс Бликс - член на борда на директорите.
38. Джордж Джулиан - член на борда на директорите.
39. Иван Гарелов - член на борда на директорите, бивш водещ на “Панорама” по БНТ, офицер от ПГУ на ДС
40. Иван Станчов - дипломат, бивш посланик в Лондон
41. Ирина Бокова – ексвъншна министърка, дъщеря на покойния главен редактор на официоза “Работническо дело” Георги Боков, сестра на Филип Боков - началник на кабинета на Сергей Станишев.
42.. Дженс Ротбол - член на борда на директорите
43. Джордж Фуентес - член на борда
44. Юлиана Тончева – журналист, член на борда
45. Хю Кенет Хил - член на борда
46. Клаус Ото Капел - член на борда
47. Лъчезар Цоцорков - член на борда
48. Леа Коен - член на борда
49. Луис Бувард - член на борда
50. Марияна Тодорова
51. Х. Мартин Ланкастър
52. Мартин Минков - журналист
53. Милчо Левиев – джазмен, композитор
54. Надежда Михайлова – ексвъншна министърка, бивша лидерка на синята партия
55. Николай Гигов - бизнесмен
56. Николай Павлов – преводач от английски, последен по ред съпруг на Леда Милева
57. Олег Недялков
58. Петер Картериер
59. Петър Стоянович – син на покойния кинокритик Иван Стоянович и актрисата Ани Бакалова
60. Петър Странчевски
61. Филип Димитров - бивш министър-председател на България
62. Род Муур
63. Шимон Перес
64. Симеон Сакскобургготски - има данни, че е член и на други ложи, може би и тази на Билдербергите, член на Малтийския орден от 1965 г. Присъства тайно на всички важни масонски срещи, като тази на 300-те масони в курорта “Златни пясъци”
65. Стефан Софиянски
66. Ген. Стоян Андреев – бивш съветник на президента Желю Желев и вуйчо на ексшефа на НСС Иван Чобанов
67. Светлин Русев
68. Светослава Тадаръкова
69. Тодор Кавалджиев - бивше “вице” на Петър Стоянов
70. Тодор Вълчев – банкер, бивш шеф на БНБ
71. Тончо Жечев – литературен критик, бивш шеф на Института за литература към БАН и съветник на Людмила Живкова, съпруг на театроведката Снежина Панова /покойник/
72. Тони Радков – богослов и журналист, бивш фотограф на Светия синод
73. Валентин Николов
74. Валентин Стоянов – тв-журналист, бивш говорител на президента Желю Желев, съпруг на тв-журналистката Емилия Иванова.
75. Венцел Райчев – преводач и шеф на консорциума от фирми “Планета 999”
76. Веселин Павлов, бивш министър на транспорта в кабинета Попов.
77. Виктор Вълков – бивш външен министър, член на приятелския кръг “Монтерей”, негов зет е бил Петър Увалиев
78. Владимир Грашнов – бивш шеф на “Мобилтел”/покойник/
79. Уилен Ван Екелен
80. Уилям Монтгомъри – бивш посланик на САЩ в България
81. Уилям Тафт
82. Йордан Радичков – писател /покойник/
83. Здравко Попов – бивш съветник на Желю Желев
84. Желю Желев - бивш президент, член на масонската ложа “Великият ориент на Франция”
85. Манфред Вьорнер /покойник/
86. Уилям Колби
87. Чавдар Петков – бивш шеф на НСС
88. Икуменически патриарх Вартоломей
89. Камен Величков
90. Ренета Инджова, банкерка, бивша министър-председателка на България, председател на партия “Демократичен Алианс”
91. Валентин Александров – бивш военен министър в кабинета Беров
92. Владимир Петровски
93. Александър Йорданов – литературовед, член на НИС на СДС, бивш шеф на Народното събрание, бивш посланик в Македония
94. Жан Виденов – бивш премиер, явочник на ДС с псевдоним “Дунав”
95. Николай Афанасиевич
96. Иван Костов – експремиер, лидер на ДСБ
97. Гавриил Попов
98. Алфред Кахен
99. Ген. Михо Михов – бивш шеф на Генщаба
100. Уилям Коен
101. Ген. Уесли Кларк
102. Георги Ананиев - бивш военен министър в кабинета Костов
103. Александър Божков - бивш син вицепремиер.
104. Адмирал Йозеф Лопес
105. Авис Бохлем
106. Лорд Карингтън
107. Тони Блеър

РИМСКИ КЛУБ

1. Проф. Тодор Вълчев - банкер
2. Георги Пирински – председател на Народното събрание
3. Андрей Луканов – бивш премиер /покойник/
4. Муравей Радев – бивш министър на финансите в кабинета Костов