Kim Ahmed Doğan? Кой е Ахмед Доган?

Роден е на 29.03.1954 година в с. Пчеларово, Толбухинско. До 8- годишна възраст израства под грижите на баба и дядо, по майчина линия. През целият си живот дядо му е бил овчар. Член е на партията от 1944 година. Почти цялото време прекарва с дядо си в полето, като често му помага и го замества. През 1962 година цялото му семейство се преселва в село Дръндар, Варненско, защото там живеели само турци. Прогимназия в с. Дръндар няма и започва да посещава училището в съседното село Николаевка. Още от прогимназиалните си години се увлича по разузнавателната литература. Под влияние на прочетени книги, често бяга от къщи и на автостоп се добира до Варна, за да гледа разузнавателни филми.
    През 1969 год. постъпва в техникума по индустриална химия в гр. Варна, но още преди да завърши първата година го напускс, защото родителите му спират издръжката. От този момент решава сам да се справя в живота. Записва се в техникума по стъкларство в с. Белослав, Варненско, защото училището му осигурява подслон и храна безплатно. В края на 1970 год. му попадат книги за живота и дейността на Маркс, Енгелс и Ленин. ”След 6 – 7 месеца успешни самостоятелни занимания с литература, относно събитията свързани с тяхния живот, почуства емоционално основание, да започна системно и последователно изучаване на марксизма и ленинизма и най-вече философията. Прочита почти всички популярни издания на диалектико – материалистическата философия. Работи, за да си купува марксическа литература. След две години самостоятелни занимания е убеден, че по-нататъшния му живот органически ще се свърже с теорията и практиката на марксизма.
       За комсомолец го примат през 1968 година. Избран е за секретар на дружественото бюро и зам. секретар на училищния комитет, като отговаря за идейно-възпитателната работа. През 1971 година ОК на ДКМС гр. Варна го изпраща на Национален лагер-школа за подготовка на комсомолски кадри. До 1973 год. самостоятелно изготвя два обширни реферата – ”Класовият дълг на съвременната българска младеж” и ”Личността при социализма”, с които иска да участва в републикански политически конкурс. Не го допускат, защото рефератите не са написани на пишеща машина.

    След завършване на средното си образование, до влизането му в казармата работи като арматурист-бетонджия. В казармата взима активно участие в комсомола. Избран е за секретар на взвод, после на рота и дори на батальон. В казармата се специализира като ел. техник на строителни машини. Доган е вербуван в казармата и използван активно като агент на Военното контраразузнаване. След казармата известно време работи като корабен бетонджия. С тази сериозна идейно-политическа закалка, доказана амбиция, трудолюбие и желание да сътрудничи на Държавна сигурност, която той демонстрира в казармата, Доган трайно влиза в плановете и бъдещите намерения на българските специални служби. И той действително се развива и израства като особено ценен агент.

АХМЕД ДОГАН – човекът с многото имена:

АХМЕД ИСМАИЛ АХМЕДОВ – това име носи до преименуването му.
МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ – това е новото му име след доброволното му преименуване.
МЕДИ ДОГАСЯН – под това име е регистриран в квартирата на арменка в София.
АХМЕД ДЕМИР ДОГАН – това е новото му име след възтановяването на турските имена. ДЕМИР е взето от името на майка му – ДЕМИРИЕ
АХМЕД АХМЕДОВ – под това име е регистриран в архивите на Държавна сигурност.

АХМЕД ДОГАН – агентът с най-много псевдоними:

   Агент ”АНГЕЛОВ” е първият агентурен псевдоним на ДОГАН. Бил е вербуван и използван от Военното контраразузнаване – ВКР, когато е отбивал военната си служба в Строителни войски в Шумен в периода 1974 – 1975 год. В работното дело на агент ”АНГЕЛОВ” има материали за конкретни агентурни разработки и действителни оперативни реализации постигнати в резултат на неговата работа. В личното му дело има положителни оценки за работата му и за неговата надеждност и перспектива.
   Агент „СЕРГЕЙ” е псевдонимът, който получава по време на работата му като агент на Окръжно управление на МВР – Варна (ОУ МВР Варна). Усилията на оперативните работници от ”турското направление” на ОУ МВР Варна са били насочени не само към използването му за разработване на българските турци. Особено внимание се отделяло и на неговата подготовка и най-вече проверка, защото ”СЕРГЕЙ” вече бил в полезрението на Първо главно управление на Държавна сигурност – София.
   С цел проверка, ”СЕРГЕЙ” бил настанен в една квартира с друг агент на ОУ МВР Варна – агент ”СЕЛЧУК”. ”СЕРГЕЙ” издържал успешно проверката. Пред ръководелият го оперативен работник от ОУ МВР Варна, агент ”СЕРГЕЙ” споделял, че ”ДС е неговото семейство и не може да си представи живота без ДС”. А службата пише в делото му: ”За него ДС е шанс, мисия, работа, начин на живот и семейство”.Когато на 16 април 1979 година Доган написва собствената си автобиография, като израз на дълбоко задоволство и преклонение пред ДС, по своя инициатива я подписва с агентурния си псевдоним – ”СЕРГЕЙ”. Тогава той е втори курс студент в СУ Климент Охридски, специалност философия. От Шумен, където Доган е следвал ”българска филология” във Висшия педагогически институт, той е прехвърлен със съдействието на Държавна сигурност в СУ ”Климент Охридски” в София. Прехвърлянето е свързано с неговата бъдеща работа като агент на Първо главно управление.

Агент ”САВА” е псевдонимът, който Доган сам си избира, когато преминава на ръководство в Първо главно управление ДС. Псевдонимът си харесал защото бил кратък.

”ПРОФЕСОРЪТ” – под този псевдоним го водят турските специални служби.
В началото на 1986 год., чрез приятел на Доган, чиято сестра е женена за Наджи Ертюрк, установен турски разузнавач, е договорена среща между Ертюрк и Доган. Срещата се е състояла в района на ж.к. Младост. С Доган се провеждат още няколко срещи, една от които е пред кино ”Дружба”. Той информира Ертюрк за създадената в България нелегална турска организация и че, той е един от ръководителите и. По шифъра турското разузнаване в София съобщава в Анкара за срещите с Доган, както и определеният му псивдоним – ”ПРОФЕСОРЪТ”. Връзката на Доган с турското разузнаване временно се прекъсва, защото организацията е разкрита и Доган е арестуван.

Доган в интересна компания

”ИЗМЕННИК” е разработка на Доган от Държавна сигурност за участието му в нелегалната турска националистическа организация. През 1985 год. той успява да се издигне като един от ръководителите й. Организацията е ликвидирана през 1986 година. Доган е арестуван и осъден на 10 години затвор, от които излежава само 3 години. Периодът 1976 – 1985 година е изключително важен период за Доган, както за професионалното му изграждане като агент, така и в житейско отношение. През този период той завършва следването си и започва докторат, като за това получава пълната подкрепа на Държавна сигурност, включително и материална. Службата отчита, че Доган вече е ”изцяло интегриран в Държавна сигурност и перспективите му са обвързани предимно с работата му на агент”.

Оперативната подготовка на Доган – агент ”САВА” в София се извършва от отдел V – ”Нелегално разузнаване” на Първо главно управление Държавна сигурност. Целта на неговата подготовка е извеждането му зад граница под формата на специализация – в близка перспектива и в далечна – да остане в чужбина като нелегален агент.
   Обстоятелството, че Доган е готвен за агент – нелегал означава, че той е преминал специален цикъл на подготовка, почти такава, каквато се извършва на кадровите оперативни работници на Първо главно управление. Доган има теоритични и практически познания по много спесифични агентурнооперативни въпроси като: тайникови операции, тайнопис, агентурно проникване, връзки, проследяване и др. По преценка на водещите го и обучаващи оперативни работници на ПГУ ДС, агент ”САВА” не е обикновен агент. Той е един от най-стойностните в професионално отношение агенти – изключително целенасочен, аналитичен, ефективен, честен и предан на службата. Неговата обобщена оперативна оценка е: ”амбициозен стремеж на един талантлив младеж, да извади душата от себе си в името на житейския успех”.
    Това, на пръв поглед е една много положителна оценка. В желанието си да постигнат резултат на всяка цена, очевидно оперативните работници са виждали у Доган предимно положителното. Но оперативните работници са подценили това, доколко неговият амбициозен стремеж в преследване на ”житейския успех” няма да се окаже по-силен от чувството му за дълг към службата, която го е създала професионално и активно е подпомогнала неговата кариера, житейско развитие и преуспяване.
    Оперативните работници, които са използвали 13 години Доган като агент за работа само срещу български турци, включително и срещу хората от най-близкото му обкръжение, не са преценили, че работата му само в тази насока може да има и обратно въздействие. Това може да потиска у него турското му самосъзнание, но то може пак да се прояви в даден момент, особено когато трябва да избира между българското и турското. И най-вече, когато изборът е свързан с личния му интерес. Последвалите събития потвърждават това, че турското у Доган е било много силно и много умело прикривано.
    Арестуването на Доган през 1986 год. и излизането му от затвора 3 месеца след 10 ноември 1989 година, провалят плановете на Първо Главно управление за извеждането на Доган зад граница.Доган използва максимално престоя си в затвора в своя полза и успява да си припише актива на един от организаторите на турската борба срещу политическия режим в България. А с откритата демонстрация на турски национализъм постига целта си – прави силно впечатление както на българските турци, така и на турските дипломати и разузнавачи в София.

    Аферата ”ОНЯ СПИСЪК” е най-големият удар на Ахмед Доган във всяко едно отношение – агентурно, политическо и дори житейско. Като опитен агент, той подготвя много внимателно цялата ”операция”, включвайки в играта Стоян Ганев и Живко Попов. Добре избира момента и начина на действие. Предаването в турското посолство в София на строго секретните български документи от национално значение, включително и списък с 1300 имена на всички български разузнавачи и агенти работещи зад граница е бомбата, с която Доган разтресе из основи цялото правителство. Властта на СДС, която и без това беше много крехка, се разклати, а тя се крепеше от гласовете на ДПС в парламента, тоест от Доган.
   Агент ”САВА ”- Ахмед Доган блестящо изигра ролята си в Аферата и от национален предател, стана национален герой. От един проверен и уж надежден агент на Държавна сигурност, Доган умело се измъкна от тяхната опека и се превърна в политически лидер от национално значение, но с турско самосъзнание и открит турски национализъм. Това се възприе безусловно от всички политически партии в България, както и от турската дипломация и специалните им служби. През това време СДС управниците не можеха да се споразумеят кои и как да държат в ръцете си крехката власт и само след няколко месеца Доган лесно им я отне. Той подхвърли ”малък кокал” на уплашената и обезсилена БСП, сключи с нея фиктивно споразумение и фактически пое кормилото на България, макар и с подставени лица. От тогава, близо 20 години Ахмед Доган е във властта.

АХМЕД ДОГАН се превърна в несменяемият политически лидер на партията Движение за права и свободи.
АХМЕД ДОГАН се превърна в несменяемият политически ”балансьор” между различните политически партии в България. Умело използваше това за да разширява властта си и да извлича максимално лични облаги.
АХМЕД ДОГАН до такава степен се самозабрави, че повярва в своята гениалност, несменяемост и вечност.
АХМЕД ДОГАН, когато за пръв път от близо 20 години остана извън властта в България, като обигран играч усети, че постепенно изпада в състояние на ”реална политическа безпомощност”.
АХМЕД ДОГАН обаче, не можеше да разбере, че носейки голямата обремененост на миналото си, както и влиянието на неочакваният му главозамайващ възход, могат да му създадат фалшив ореол в собственото му съзнание. Особено когато то – съзнанието плаща също голям данък на вродената му ориенталщина, прикривано низко самочувствие и непреодоляни комплекси.

Всичко това, може да извади от равновесие дори и един много голям играч, какъвто е АХМЕД ДОГАН.

АХМЕД ДОГАН за пръв път почуства, че започва ”началото на краят” на неговата ера.

 

Николай ТОТКОВ

Тадж Махал

През 1607 г. когато един принц от кралското семейство Мугал се разхождал по чаршията Меена, съпътстван от върволица ласкаещи го придворни, той забелязал млада продавачка на коприна и стъклени маниста. След 5 години (в тези години принцовете не се женили само по любов) 20- годишният вече се оженил за своята 19 - годишна булка. Било приказна връзка още от началото, от онези дето устояват на интригите и клюките в двора, битки за престола и накрая знаменитото коронясване. А когато тя умира след 19 години брак, той гравира историята на камък. Тадж Махал е живия символ на величествената любов между Шах Джахан и Арджуманд Бану. Коя друга любовна история има толкова величествен паметник?



Избраният град: Агра е бил предпочетения град от императорите Мугал през ранните години. Точно тук основателят на династията Бабур създава първата външна персийска градина по бреговете на река Ямуна. Тук неговият внук Акбар издига шеметните крепости на великия Ред Форт. Заобиколени от неговите стени Джахангир построил розово-червени палати, дворци и градини. Шаяхан ги украсил с мраморни джамии и палати инкрустирани със скъпоценен бял мрамор. Агра е световно известна като града на Тадж Махал, един паметник на любовта и въображението, което представлява Индия за света.



Тадж история: Произходът на името "Тадж Махал" не е ясен. Придворните истории от царуването на Шах Джехан го наричат просто "гробницата на Мумтаз Махал". Общо взето се вярва, че "Тадж Махал&qu3ot; (Обикновено превеждано като "Царският Дворец" или "Царството на двореца" ) е кратка версия на нейното име - Мумтаз Махал.



Тадж Махал е един заслужен погребален паметник за императрицата на императора. Тя се намира на брега на река Ямуна, който при други условия служи като дълбок ров за защита на Великият Ред Форт на Агра, центъра на мугалските Императори преди те да преместят столицата в Делхи през 1637. Тя е била построена от петия мугалски император, Шах Джахан през 1631 г. в памет на втората му жена Мумтаз Махал, персийска принцеса мюсюлманка. Тя намира смъртта си придружавайки съпруга си в Бурханпур повреме на кампания за потушаването на бунт след като ражда четиринадесетото си дете.



Строежа на Тадж Махал: Когато Мумтаз Махал била на смъртно легло, тя поискала Императора да и обещае четири неща: Първо, да постори Тадж, второ - да се ожени отново, трето, да е мил с децата им и четвърто - да посещава гробницата на годишнината от смъртта й. Той удържал на първото и второто обещание. Строежът започнал през 1631 г. и бил завършен след 22 години. 20 000 души са били наети да работят на строежа. Основният архитект бил Истад Уса; Възможно е работата да е била координирана и от италиански художник.



Чудото на света: За хората по света Тадж Махал - мавзолея на Мумтаз Махал жената на Мугалския император Шах Дажахан се олицетворява със самата Индиая. Неговите извити и красиво изградени куполи и големите четвъртити основи около тях са позната картина от стотици туристически брошури и картички. Тадж Махал е безспорно една от най-забележителните постройки в света. Прославен с величествена архитектура, изящество, той се причислява към на гордите постижения на човечеството и е неземна част от списъка на най-големите чудеса на света. Като гробницата, тя няма аналог в света, където никаде другаде тленни останики не са били приютявани в такъв неповторим разкош.

Похвално слово за св.Димитър

От св. Климент Охридски

Братя,

Настана светлият празник на Христовия воин и мъченик Димитър, който с вярата си светло озарява всичко и с любовта си подбужда към вечния живот.

Този преблажен мъченик за Христа, Димитър, от млада възраст придоби знания и израсна като доброплодна лоза, напоявайки всички с духовна сладост, а разумът му разцъфтя като лилия (по Ос. 14:6). С благоуханната си обич той привличаше всички към Христовата вяра. Украсен беше с добротата на Христа и с красотата на лицето си блестеше като ангел. От него бликаше мъдрост — като съкровище, което носи живот. Той беше далеч от всяка нечистота и плътска похот. Като насочваше твърдо ума си към възвишеното, той търсеше прародителското място и достойнство, от което отпадна прародителят Адам. От ранни зори той отдаваше цялото си сърце на молитва към въплътилото се божие слово, назидавайки се винаги с псалми, славословия и духовни песни, казвайки: "Ще те възлюбя, Господи, крепост моя! Господ е моя твърдина и мое прибежище, мой Избавител (Пс. 17:2-3). "Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна, и сърцето ми се зарадва; аз ще Го прославя с моята песен." (Пс. 27:7).

А всички, като се учудваха на особената светлост на лицето му, пламтяха от обич, желаейки да се приближат до него и да се приобщят към животворните слова, които като мед течаха от устата му. Той пък с радост ги поучавате, казвайки:

- Вие, мои възлюбени братя, не се съблазнявайте, гледайки тези омразни на Бога царе, които се помрачиха от бесовската измама, отстъпиха и се отвърнаха от Бога, който сътвори небето, земята и морето и създаде всичко от нищо. От него се отвърнаха и се прелъстиха, и се поробиха като обикновените човеци, и си направиха идоли. Вижте, прочее — [идолите] имат уста, но не говорят; имат очи, но не виждат; имат уши, но не чуват; нозе имат, но не ходят. Подобни на тях да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се надяват на тях (Пс. 113:13-16). А вие, братя, познайте Бога, който не живее в ръкотворни храмове, нито приема служение от човешки ръце и е неизразим в своята божественост и сила. Той не можа да гледа как човешкият род се е поробил на бесовете и поради това, като сведе ниско небесата, слезе, приемайки плът от светата Дева, и обновявайки човешката природа, уподоби се на нас. Въплъщавайки се безсеменно, той стана едновременно и Бог, и човек, за да ни изтръгне незасегнати от сатанинската измама. Той благоволи да претърпи разпятие и смърт заради нас, като умъртви нашите прегрешения. Но понеже той е безсмъртен по природа, възкръсна от мъртвите, възнесе се на небесата и седна отдясно на Отца. Той е установил и определил ден, в който ще дойде да съди живите и мъртвите, за да въздаде на всекиго според делата му.

С такива поуки като наставляваше всички във вярата, свети Димитър ставаше още по-светъл и сияеше с духовната си сила повече от слънцето. Такива са поуките на този богогласен език! Такава е и неизразимата му отзивчива душа! Затова и Господ сложи върху него привлекателна красота, като пожела да украси пречистата му глава с двоен венец. Той му каза: "Добри и верни рабе... над много ще те поставя; влез в радостта на своя господар" (Мат. 25:21).

Настъпи времето на пресветлото му венчание [с мъченически венец]. Максимилиан Еркулий победи готите и савроматите и слезе при римляните в град Солун. Бидейки почитател на бесовете и богохулник, той започна да принуждава всички да принасят жертви на скверните бесове. Съобщиха му за блажения Димитър и му казаха: "Той не само хули нашите богове, но и постоянно бунтува целия град; почита друг Бог — Иисуса." Идолопоклонникът Максимилиан се разгневи, заповяда да доведат Димитра и му рече: "Твоята красота и изразът на лицето ти ме карат да те обичам; ако принесеш заедно с мен жертва на моите богове, на които всички боляри служат, то ти ще бъдеш пръв в палата ми и ще получиш най-висок сан." А блаженият Димитър му отговорил: "Царю, писано е — тези богове не са сътворили небето и земята, да погинат! (Иер. 10:11) Защото те са идоли, дело на човешки ръце. Имат очи, но не виждат; имат уши, но не чуват, те не издават глас с устата си; подобни на тях станаха ония, които ги почитат" (по Пс. 113:12-16). Като промени израза на лицето си, царят заповяда да затворят Димитра в тъмница. И там той бе увенчан с победния венец.

Като завърши доброто изповядане [на вярата] и подвига, той утвърди чрез победата на кръста Христовия воин и светлозарния свой спътник Нестор [Нестор е юноша, който побеждава на арената в Солун императорския борец Лий, като преди това получава благословия за битката си с Лий от св. Димитър в затвора. След смъртта на Лий императорът заповядва да прободат св. Нестор с копие. Паметта му се празнува на 27 октомври.]. Десницата на Всевишния увенча тях двамата със силата на Пресветия Дух, а с чудесата им духовно възвесели света.

Като се събрахме сега за тяхно възпоминание, нека радостно изречем едногласно похвала за тях, казвайки:

Радвай се, Димитре, светлозарно слънце, ти, който прогонваш греховния мрак от тия, които с топла обич те почитат!

Радвай се, незалязваща заря, ти, който просвещаваш всички с благочестието си!

Радвай се, пресветли мъчениче Димитре, ти, който с доброто изповядване [на вярата] извърши тоя пресветъл подвиг и се украси заслужено с нетленния венец! (по 1 Тим. 6:12-13; 1 Кор. 9:25).

Радвай се, всечестни богоугодниче Христов Димитре, славен с изповеданието си [на вярата], ти, който поради пробождането в ребрата се уподоби на прободения заради целия свят Христос!

Радвай се ти, който си горещ застъпник на всички скръбни, прибягващи под твоя закрила!

Радвай се ти, вечно бликащ извор, разливащ струи на изцерения за всички, които са обхванати от душевни страдания!

Радвай се ти, твърда основа на твоето отечество, който като истински пастир полагаш [душата си] за Христовото стадо, казвайки: "Или заедно със спасяваните ще бъда спасен, или заедно с погиващите ще погина!" Защото такова беше твоето пресвято желание — да спазиш Христовото слово, подвизавайкя се с любов, както е казал Господ: "Не бойте се от ония, които убиват тялото, а не могат нищо лошо да сторят на душата; а бойте се повече от оня, който може и душата, и тялото да хвърли в геената; от него се бойте" (по Мат. 10:28; Лук. 12:4-5).

И така, ти, пречестни страдалецо за Христа, Димитре, помоли се усърдно за нас, които чествуваме твоята смърт с вяра и любов, като измолиш милост и прощение за греховете ни. Защити ни от всички страдания и беди, та запазвани здрави чрез твоите молитви, да прославяме името на пречистата и светата, и животворяща Троица — Отца и Сина, и Светия Дух сега и всякога, и във всички векове. Амин!

Препечатано от кн. Тържество на Словото. Златният Век на Българската Книжнина, www.kroraina.com

Откриха масов гроб на избити от Тито в Словения...

В източната част на Словения бе открит масов гроб, където са погребани хора избити след Втората световна война, съобщи ръководителят на Комисията за ексхумация на масови гробове Марко Щровс. Масовият гроб, който бе открит в село Мостец, е дълъг 120 метра и е широк 3.5 метра. Щровс каза, че вече са открити останки на част от жертвите, но разследването продължава, за да може да се разкрие точният брой на убитите. Според Радио Словения в тази гробница може да са погребани няколко хиляди войници и цивилни граждани. На територията на Словения до сега са открити няколко десетки масови гробове, където са погребани жертвите на титовия режим след Втората световна война. След края на Втората световна война югославският диктатор Йосиф Броз Тито започна жестока разправа с политическите си противници. Десетки хиляди са избити при опит да избягат от страната. Много от тях са избивани в Словения, която бе част от Югославската федерация до 1991 година. Тито управлява еднолично от 1945 до смъртта си през май 1980 година. Сред най-известните масови гробове в Словения е този край Лашко. /БГНЕС /

КАКВО СМЕ ДАЛИ НА СВЕТА?

Дами и господа, нека в това трудно време за България да знаем, че освен "кумиса" и шопската салата сме дали и много други неща на световната култура.

Древните българи са били патриарси на човечеството, семе на нови култури и цивилизации без които света нямаше да е това което е. Те са открили хелиоцентричната система и най-точния календар до сега. Участвали са в създаването на поднебесната империя и копринения път, дали са на китаиците начина за обработка на стъклото, а на индийците Ведите. В нашите земи се е зародила най-древната цивилизация, тук е намерено най-старото злато в Европа и най-древната писменост. Българският фолклор е най-точно отражение на бита на българина. Песента се е предавала от певец на певец. Така са се родили многото и различни варианти и традиций като Мартениците например.
5. Донесли сме в Европа люспестата кожена броня и двойно обтегнатия лък, редица новости във военната тактика и фортификация и ДИНАСТИЧНИТЕ ТРАДИЦИЙ. България е първата национална държава и единствената в света, която откакто е създадена, не е сменила името си.
6. Българския народ е носител на Древно знание и Древни сили благодарение на които се е появила църквата на роден език и редица вероучения които тръгват по света и подготвят идването на една нова раса. Богомилството предизвиква създаването на хуманизма, първите признаци на Ренесанса и предлага модел на СЕЩ.
7. Освен гениално опростена писменност на Кирил и Методи сме дали на света редица герои като Аспарух, Зороастър, тракииците Орфей, Спартак, римските императори Максимин Тракиец, Юстин I, Юстиниян I, редица византийски императори. Няколко Папи, Патриарси на Русия и Цариград, сръбски крале като Стефан Душан, един френски крал Филип VI дВалоа, Вазов и Ботев ,Силви Вартан, Райна Кабаиванска, Кристо, Христо Стоичков.
8. Измислили сме въздушната бомбардировка, самолета за военни цели и първата жена боен пилот Райна Касабова.
9. Джон Атанасов - създателят на първата автоматична електронноизчислителна машина, която поставя началото на компютърната ера през 1939 г. Днес има астероид, близо до Марс, на негово име, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория Рожен.
10. “Bacterium bulgaricum” открит и патентован от д-р Стамен Григоров. Освен известния бацил - ваксина срещу туберкулозата ,още древните траки са пиели кисело мляко произведено само от 2 съставки: мляко и закваска. Днес турци, гърци и иранци се опитват да си го препишат и твърдят че всяка тяхна жена си носи бацила между краката.
11. Копирната машина, проф. Георги Наджаков роден в Дупница, бил е ректор на СУ ,освен това открил и фотоволтаичния ефект при диелектрици и полупроводници, латентния фотографски образ.
12. Електронния часовник "Пулсар". Създаден от Петър Петров роден в Берковица.Записва се в чуждестрания легион и е пленен от немците. После става царски офицер и отива в Индокитай, където освен 60-те модела негови корабчета, построява и катамаран и отива да работи за ВВС на САЩ, после в НАСА работи върху комуникационни сателити и системи за ранно предупреждение от земетресения и конструирането на ракетата "Сатурн" от програма "Аполо"."Джемини II", през 1967 г. поставя световен рекорд по ветроходство. Създава безжичните монитори за наблюдение на сърцето.
13. Летите джанти чрез метода на Ангел Балевски и Иван Димов - леене с газово противоналягане използван за изливането на високоякостни метални изделия.
14. Шестстепенната скоростна кутия на Румен Антонов, който освен че прави медицински експерименти със себе си изобретява автоматичната скоростна кутия, но не я патентова. Измисля двигателя без клапани и какво ли още не.
15. На 10. 08 1915 г. първият полет на самолет с трето крило, което стабилизира самолета при ъгли на полета над 45 градуса с проекта "Експрес" и се счита за начало на Българското самолетостроене от Асен Йорданов - един от създателите на Американското гражданско въздухоплаване. Учител и идол на Армстронг. Създател на Дъглас ДС-3, главен конструктор на Боинг, първия двукорпусен самолет и редица други. Тои е и един от създадетелите на въздушната възглавница за коли и телефония секретар. И до последно е държал на табелката в дома му в САЩ да пише: Асен Йорданов - български пилот авиатор.
16. Шестия тон на сърцето открит от д-р Митов.
17. Противозачатъчното хапче, професор Карл Джераси, български евреин.
18. Двигателите на Лунния модул, Орел - Иван Ночев от Карлово. Ако не сме били ние дето се вика Американците освен компютър нямаше да могат и да кацнат на луната.
19. Академик Цветан Цветков създател на Космическа храна или най-съвършеният метод на консервиране, измислен досега.
20. Новите учебници по математика за 9 и 10 клас на училищата в САЩ на екип от български математици и учители.
21. Най-отдалечената планета, известна на астрономите, се намира на 5 000 светлинни години от Слънцето в съзвездието Стрелец. Ръководител на екипа, направил откритието, е: проф. Димитър Съселов по настоящем директор на Харвард-Смитсониън Център по астрофизика.
22. Спецефектите на филма "Матрицата" Георги Бoршуков.
23. Автомобилните мигачи Варикий Павлов и Цветко Оризаров.
24. Седалката за тоалетна Петър К. Сапунов
25. Бутилка за еднократно пълнене, - Исаак Розенфелд.
26. Лампичка на електрическата ютия, Петър Янков.
27. Предпазителите и събирачите на пяна на самобръсначките Жилет. В София Уйлям Едмунт О`Райли. И Христо Дудев патентоват.
28. Сгъваема баня, Крист Ненов въведена в станция "Скайлаб"
29. Пишеща машина с два шрифта. Пит Валкон, поданик на Царство България.
30. Български патент пазил коли от кражба през 1917 Сава Никола – пластина, Петър Денчев- блокада за маховика.
31. Увеличаване на дълголетието на клетката.
32. Ехолот за риболов в радиозавода на Велико Търново.
33. Добиване на ток и бензин чрез слънчева енергия доц. Емил Минев концентрира обикновените слънчеви лъчи до фантастичната температура от 5762 градуса по Целзий. Тогава материята се разпада до чисти химически елементи слънчевата радиация се преобразува в електроенергия, прегрята пара или в водород. Патентована 1996 г. под N 100115 и засекретена.
34. д-р Стефан Найденов биостимулант "Жировитал", патентован със съавтор Тодор Живков - Тато.
35. Стефан Маринов, разбиране за ефира в множество машини, извличащи безплатна ел. енергия от физическият вакуум.
36. Илия Вълков, Yull Brown в Австралия. Изобретател на брауновия газ.
37. Кирил Чубанов метода за производство на електричество и водород от кълбовидна мълния.
38. Идеите за ООН от книгата 'Звезда на съгласието'на инж. Никола Димков, служат на американския президент Уилсън за формулиране на неговите 14 точки за омиротворяване на света и на организацията на обединените наций.
39. GSM за космоса измислен от 23-годишният Милен Николов докато му изчезвал обхвата в метрото.
40. Мария Гигова и Мария Петрова, са в Книгата на Гинес като единствените трикратни световни шампионки по художествена гимнастика. Освен това България има най много отборни титли в света - 9, както и най-много индивидуални световни титли в същата дисциплини - 10.
41 Постижението от 209 см скок на Стефка Костадинова не е подобрено от 1987 или вече 21 години. Рекорда на 100 метра спринт за 12.38 секунди на Йорданка Донкова
42 проф. д-р Д. Пасков прославя името на България сред фармаколозите и лекарите на Европа с лекарството Нивелин ликуващо Алцхаймер и др. и получава фармакологичен Оскар.
43 Всичките 1497те победи на Дан Колов
44. Жорж Папазов един от създателите на сюреализма, Опакованият райхстаг на Кристо и редица други проекти.
45. Най добрите математици от 2003 до 2008- 28 златни медала на международно състезание и все първи отборни места. Един от участниците казва "Мит е, че по света не знаят къде е нашата страна, винаги когато съм съобщавал, че съм българин, реагират отлично, издигам им се в очите, защото сънародниците, които вече познават, се оказват или най- добрите студенти, или най-кадърните специалисти..."
46. Най младия член на световната организация за слънчева енергия е Българин, на 16 годин с 2 проекта.
47. Най-добрият студент за Европа, Близкия Изток и Африка на компютърната академия Cisco Systems за 2003 е Българин.
48. Създателите на герб на евромонета в Германия са Българи.
49 Първият в света футболен легионер е Българин играещ в отбор на СССР.
50. Алонсо деОхеда -Драган да Лихнида Откривателя на Америка.
И още безброи революционни биотехнологии като добавяне на хлебарки към топломерите, на магнити към електромерите и т. н.

ПЛАН ЗА СПАСЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ

Писна ли Ви от мизерия? Омръзна ли Ви да наблюдавете как ние, Българите продължаваме да си заравяме главата в пясъка?
Ако е так нека заедно учредим едно ново сдружение - "Спаси България" в което Интернет обществото да предложи спасителен план от националния геноцид.
Не мислите ли, че именно от Мрежата може да дойде спасителната идея за затъващата ни Родина. В коментарите към тази статия може да предлагате вашите идеи на тема "Как да променим България към по-добро". Те ще влезнат в един цялостен план, който ще бъде основа на новото сдружение, ще бъде предоставен на властта и пополяризиран в Интернет.
Нека го направим заедно и да спасим България.
Ето първите девет стъпки който трябва да постигнем според мен:
1. Да променим себе си и да се отворим към света, да повярваме, че богатството зависи от самите нас и нашата предприемчивост.
2. Да модифицираме ценностите и нагласите си, да променим културата си.
3. Да сме по-дисциплинирани и да работим в сътрудничество.
4. Да повярваме в себе си и да се опитваме да направим или съградим нещо ново.
5. Необходими са интелектуален елит и политици от нов тип. Да излъчим истински национален елит, които да ни поведе напред към промяната.
6. Необходима е отворена българска журналистика, която да поощрява модерните български ценности, стремеж към развитие и иновации.
7. Намаляне на бюрокрацията чрез минимизиране и опростяване на съществуващите процедури, а не към увеличаване на контролните органи
8. Необходимо е образование, което да развива самостоятелни и иницивни личности, а не да изисква послушание и респект, подтискайки емоциите, поради което децата получават ниска самооценка.
9. Три фактора пречат на България - бедност, безработица и корупция. Нека ги премахнем и да направим България прекрасно място за живот.

Долината на смъртта- уранов лагер от 1945 год. в далечния Сибир

„Бутугичак” е съветски трудово-изправителен лагер и е част от подразделението Тенлаг към ГУЛАГ. Лагерът фунционира от 1945 до 1955 година в Сибир край град Колима, Магаданска област. Печалната си известност този лагер носи от урановите мини, които са се намирали в него. Той е един от малкото „уранови лагери” за, когото истината излиза наяве. Бил е под № 12 в списъка на ГУЛАГ и към 1945 година 1204 човека са били внего, като от тях 321 жени. Самата мина е била една фабрика, която е разполагала и с ТЕЦ и отделни лагери за производство и обработване на рудата. Израдени са две селища, като едното е за военослужещите обслужващи лагера, а другото за лагерниците. Добива на уран започва през 1948 година. През февруари се изграждат лагери № 4 и № 5 или „Берлага”-крайбрежните лагери. В трите лагера вече се трудят 2243 човека. В самата мина”Бутугичак” все още се добива калай, но през 1950 година започва да се строй ВЕЦ, който да обработва до 100 тона уранова руда на ден.Към 1 януари 1952 година броя на лагерниците е 14790 осъдени на бавна , но сигурна смърт. Отделно е имало и лечебно заведение, което е извършвало опити с лагерници. Според различни източници поне 380 000 човека са загубили живота си в този лагер за десетгодишното му съществуване Средната продължителност на живота на един лагерник била едва няколко месеца и то главно заради факта, че уранът се добивал без никакви предпазни средства. С годините добива на уран спада и след политическите промени през 1955 година лагера е разформирован.

Самото селище, където е бил амината дори не е изброено след изоставените такива все едно никога не е съществувало. До него и сега се стига трудно по път през пресечена местност, а в близост до него се забелязва изоставена заради високите нива на радиация птицеферма. Мястото е известно като „Долината на смъртта”. Името му дава местното население, което забелязало, че сърните, които мигрират през този район умират. Първо им опадала козината по краката, а след време и те загадъчни измирали.

Пътят към лагера

Разсекретени кадри от НКВД

ГУЛАГ- Черното петно в историята на СССР

Затворници в Гулаг

ГУЛАГ – Главно управление на трудово-изправителните лагери в СССР, съкратено ГУЛАГ. В основата на тази система са структури, които се определят като "политическа полиция". Те започват да действат от 1917 година като ВРК - Военно-Революционные Комитеты, органи за извънсъдебна разправа с потенциални противници. Комитетите са децентрализирани и извършват насилия, арести, хващат заложници и изпълняват присъди по своя инициатива или по указание на ЦК на РКП(б).

Паралелно с тях се създава структура като част от законосъобразената власт - НКВД (Народный Комиссариат Внутренних Дел), който е създаден заедно с останалите комисарства (министерства) на болшевишкото правителство на 8 ноември 1917 година. Двете системи - на ВРК и НКВД, постепенно се сливат и през десетилетията претърпяват многобройни трансформации, като запазват същността си - разправа с политическия враг (реален, потенциален, измислен, набеден). Но осъдените (или задържани) по политически причини не са разделяни от криминалните, което е една от "техниките" за държане в подчинение и изтезание на политическите. Криминалните са част от вътрешната репресивна машина на ГУЛАГ.

Лагерите в СССР възникват през 1918 – в началото като места за принудителен труд, подчинени на Народния комисариат на правосъдието, и като концентрационни лагери към Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) и местните власти. От 1922 системата ГУЛАГ се състои от мрежа трудово-изправителни лагери и колонии, предназначени за осъдени с присъди под 3 години (впоследствие времевото ограничение е премахнато). През 1934 ГУЛАГ преминава изцяло към НКВД, което води до пълната му централизация, като лагерната система бива свързана с тази на затворите. От 1920 възникват цели комплекси от лагери (първите на Соловецките острови в Бяло море). Тяхното количествено разрастване е свързано с програмата за ускорена индустрализация, развитието на суровинната и тежката промишленост и строителството на комуникации чрез използването на робски труд. Лагерите се съсредоточават в районите на големите строителни обекти, като например Беломорския канал, Днепрогес, Магнитогорск, Караганда, крайпътни и железопътни магистрали, за добив на дървен материал, рудодобив и т.н. От 1943 е създадена нова категория затворници, наричани зеки – осъдени на каторжен труд. От 1934 лагерите в системата ГУЛАГ функционират като държавни предприятия. Затворниците дори могат да бъдат преотстъпвани “под наем” на други министерства.

Данните за броя на лагерите и затворниците са несигурни.

Предполага се, че от 1935 нататък в лагерите и колониите винаги има над 1,2 млн. души, а от 1948 – 2,2 млн. Броят на преминалите през тях се оценява на не по-малко от 10-12 млн. души. Според Солженицин са 15-20 милиона депортирани. Но според достъпни архиви след рухването на СССР цифрите са далеч по-скромни 2 700 000 депортирани и толкова лагерници на специален режим. Годишната смъртност е 5-6 процента (в най-суровите лагери – 20-25 на сто). В зависимост от конкретната година политическите затворници варират между 20 и 50 на сто. През 1940 са съществували 53 лагера с няколко хиляди филиала и 415 колонии. Народностният състав на осъдените е най-разнообразен, като руснаците са от 40 до 60 процента. Жените съставляват 10-15 на сто от лагерниците и 20-25 процента от колонистите. От 1953 системата на ГУЛАГ постепенно се редуцира, като действащите лагери са превърнати в центрове за принудителен труд. По неофициални данни от 3000 политически емигранти от България репресираните са към 1000 души, като стотици от тях загиват в лагерите.Според архивите на СССР, отворени през 90-те, през ГУЛАГ от 1929 до 1953 година са преминали 2 369 220 души. Други около 765 180 са принудително заселени в суровите северни области и пустините на СССР.

Работата на ГУЛАГ като репресивна машина се отличава с различна "интензивност" в различните години. Представа за мащаба на извършваното може да даде статистиката на смъртните присъди:

1941 г. - 100997

1942 г. - 248877

1943 г. - 166967

За периода 1937 - 1938 година са произнесени 681,692 смъртни присъди (около 1000 на ден!), за периода от 1950 - 1957 година - 3.894 присъди (около 1000 на година!). (Смъртната присъда не действа в СССР от 26 март 1947 до 12 януари 1950 година.)

По-късно приемниците на Сталин започват постепенно да намаляват броя на затворниците, да осъзнават неефективността на ГУЛАГ в икономически план и да признават частично несправедливия характер на тази система за принудителен труд. Но лагерите не изчезват напълно. През 70-те и 80-те години се използват за новото поколение врагове на СССР, дисиденти, националисти и криминални престъпници и темата намира широк отзвук в международни организации за човешки права. Постепенно лагерите започват да имат своя роля в дипломацията на Студената война. Едва през 1987 г. се започва окончателното премахване на съветските политически лагери.

По съветски образец, Извън СССР е имало такива лагери и в Чехословакия, България, Полша, Унгария, ГДР, Румъния и Монголия. Единсвеният съвестки лагер извън територията на СССР е бил в Монголия между 1947 и 1953 г. Тук са се намирали 50 000 затворници. В Куба до ден днешен съществуват подобни лагери, като първият кубински лагер е създаден от Ернесто Че Гевара.
За ГУЛАГ по времето на тоталитарния комунизъм беше забранено да се говори и повечето хора в България (особено след шейсетте години) бяха в неведение за съществуващата в СССР система. Наименованието ГУЛАГ беше вкарано в световно обръщение от епическия документ “Архипелаг ГУЛАГ” (1973) на писателя Александър Солженицин. Книгата му представлява респектиращо изследване на съветската машина.

Тя беше забранена, издаваше се на Запад и нелегално се разпространяваше и четеше. В България е издадена след 10 ноември 1989.

Николай Тотков

Ягода- един от основателите на ГУЛАГ

Роден в Рибинск. През 1908 г. завършва гимназия в Нижни Новгород. Член на РСДРП(б) от 1907 г. През 1911 г. е заточен в Симбирск за революционна дейност. Започва работа във ВЧК от 1919 г.Съветски политически и държавен деец. Високопоставен сътрудник на съветските специални служби, ръководил от 1934 до 1936 г. ОГПУ, а след това – НКВД. Син е на латишки евреи. По професия е фармацевт и завежда в Кремъл токсикологична лаборатория. Според книгата на Тадеуш Уитлин Комисар (Commissar, 1972) напълно е възможно Ягода, намирайки се на тази длъжност, да е "ускорил" смъртта на В. И. Ленин след раняването му и "завинаги" да е отървал Максим Горки от мъчителната туберкулозна кашлица.През 1926 г. за председател на ОГПУ е назначен ВЯЧЕСЛАВ МЕНЖИНСКИ, а за негов първи заместник – Ягода .
Ягода лично контролира прокопаването на канала, свързващ северното Бяло море с Балтийско море. В строителството на канала от ноември 1931 до август 1933 г. е използван трудът на почти 300 000 работници, приблизително една трета от които умират от тежкия труд.Смята се, че Ягода е създателят на сталинския "икономически модел", което ще рече: "Страната е лагер. Трудещите се са затворници. Ръководителите на производството са чекистите."

В Архипелаг Гулаг – втора част (The Gulag Archipelago – Two, 1975) Александър Солженицин пише за канала:

"В началото на 1933 г. нова заповед на Ягода: всички управления да се преименуват щабове на бойни участъци! Петдесет процента от административния персонал да се включи в строителството (дали ще има достатъчно лопати?). Да се работи на 3 смени (нощите тук са почти полярни)! За кражба – съд!
През януари [1933] – щурм на вододела! Всички формирования на затворниците заедно с кухните и имуществото да бъдат съсредоточени на едно място! Палатките не стигат за всички, ще се спи на снега, но нищо. Ще се справим!
През април – непрекъсната 48-часова буря – ура! Трийсет хиляди не спаха!"
Това е човека, който е водел разпитите и мъченията на хората от първия показен процес, и под чието наблюдение са екзекутирани болшевишките водачи Григорий Зиновиев и Лев Каменев през август 1936. Ягода е един от основателите на системата от концлагери, известна като ГУЛАГ

Ягода и Сталин

Поради влошаващото се здраве на Менжински и твърде пасивното му ръководство властта в ОГПУ е предадена в ръцете на Ягода. Официално е назначен през 1934 г. На 10 юли 1934 г. ОГПУ е слято в реорганизирания НКВД и Ягода става ръководител на по-голяма структура. Скоро той си присвоява гръмката титла главен комисар на Държавна сигурност, съответстваща на воинското звание маршал на Съветския съюз.
Съветският изменник ОЛЕГ ГОРДИЕВСКИ и Кристъфър Андрю пишат в книгата КГБ (KGB, 1990): "Ягода се превърна в класически пример на бюрократ, корумпиран от властта, с все нови и нови претенции, които отговарят на непрекъснато нарастващата му бруталност... Един от офицерите му го заварва да рисува ескиз на нова униформа – бяла вълнена куртка, украсена със златен ширит, малък кертик като тези, които някога са носели царските морски офицери, бледосини панталони и обувки от вносна лачена кожа."

Сталин никога не се е доверявал напълно на Ягода. Една от причините за недоверието са антисемитските възгледи на Сталин.
Ягода е освободен от поста му през 1936 г. (заедно с първия му заместник Георгий Прокофиев). Заклеймен е като участник в контрареволюционен заговор срещу предшественика му НИКОЛАЙ ЕЖОВ на 18 март 1937 г. Не е арестуван до 3 април 1937 г. Ягода е уличен и в това, че е работил за царската служба ОХРАНКА, както и че е помагал на германските тайни служби да проникнат в ЧК. След публичен процес е екзекутиран на следващата година – по време на Сталиновите чистки. Съпругата и сестрата на Ягода са изпратени в трудови лагери (и очевидно са оцелели).

През 1938 Ягода е арестуван и осъден по делото на "деснотроцкисткия блок". Заедно с други 20 "врагове на народа" е разстрелян. Не е реабилитиран.На процеса срещу него за държавна измяна през 1938 година, Ягода е признат за виновен между другото и в отравянето на неговия предшественик Вячеслав Менжински, писателя Максим Горки и председателя на държавната планова комисия В. В. Куйбишев. Няма съмнение, че редица други видни личности, починали от уж естествена смърт по време на сталинския терор, са станали жертва на Камера. Сред жертвите й е началникът на съветското външно разузнаване Абрам Слуцки. По време на погребалната церемония негови колеги, запознати с методите на Камера, разпознават по лицето на трупа издайническите следи на цианида. Дори по време на този процес Ягода е продължавал да вярва безрезервно на Сталин.и през цялото време е мислел, че ще бъде оправдан.. Или – както го описва Солженицин: «И макар че Сталин изобщо не е присъствал на процесите, Ягода уверено и директно се обръща лично към него, сякаш той е в залата: «Аз ви умолявам, за вас аз построих два велики канала!» Според един очевидец, точно в тоя момент зад едно тъмно прозорче на втория етаж просветва кибритена клечка и преди пламъчето да изгори, на прозорчето се очертава лула...

Николай Тотков

Берия - вярното куче на Сталин

От 1953 година до рухването на комунизма през 1989-1991 Берия е символ на злото и репресиите по времето на Сталин. Роден е на 29 март 1899 година в село Мерхуели, Абхазия. Бил отличен ученик. Имал отличен естетически вкус, умеел да живее стилно, в елегантен комфорт. Говорел тихо и се изразявал пестеливо. През март 1917 година станал член на Болшевишката партия. Бил фронтовак и нелегален. През есента на 1919 постъпил в контраразузнаването на Азърбайджанската република. Десетилетия по-късно го обвиняват, че е свързан с азърбайджанските националисти и дори с английското разузнаване. Той обяснявал, че е постъпил на работа в азърбайджанското контраразузнаване по указание на комунистическата партия. От 1920 година става ръководител в ЧеКа (Чрезвычайная комиссия по экспроприации буржуазии и улучшению быта рабочих). Проявява се като безкомпромисен в Кавказкия регион. От 1931 година започва работа в партийния апарат. През есента на 1933 година Сталин се запознава с Берия по време на разходка с катер в някакво езеро. Внезапно от брега се чуват изстрели. Стреля се по посока на катера. Берия се хвърля и закрива с тялото си Сталин. Има подозрения, че това е сценка, подготвена от самия Берия. Изглежда е имала значение за по-сетнешната му кариера.

През средата на трийсетте години ръководи репресиите в Кавказ, като лично участва в разпити, мъчения и екзекуции. На известния грузински композитор и диригент Е. С. Микеладзе лично пробива ушите. От 1938 година е заместник на наркома (министъра) на вътрешните работи на СССР (НКВД), а няколко месеца по-късно става нарком и шеф на органите за сигурност (Главное управление государственной безопасности). Започва чистка в НКВД, уволнява всеки пети, назначава на ключови места свои приближени. Организира депортацията на неизброимо число хора от западните райони на Белорусия, Украйна и Прибалтика. Организира разстрела на полските офицери в Катин. Наред с НКВД, започва да отговаря в правителството за горската и нефтената промишленост, за цветната металургия и речния флот. От началото на войната отговаря за въоръженията и боеприпасите. През 1943-44 ръководи изселването и разпиляването по Сибир на българи, чеченци, ингуши, карачаевци, балкарци, калмики, кримски татари, месхетински турци, кюрди и др.

Берия и Сталин садят дърва

От юли 1945 година Берия става маршал, а от март 1946 година - член на Политбюро През декември 1945 година, когато Сталин е притеснен от американската бомба, Берия е освободен от НКВД и назначен за ръководител на съветския атомен проект. Преди него с бомбата се занимавал Молотов, който се оказал муден. "Смяната на ръководството имала незабавен ефект" - административните способности на Берия и неговата енергичност бързо придвижили работата напред. Той е умел и ефективен. Включва в строителството и в урановите мини милиони затворници от ГУЛАГ. На 29 август 1947 година експлодира първата съветска бомба. Съветският съюз вече има атомно оръжие.

Берия на погребението на Сталин

.През 1952 година Сталин се разпорежда да започне разследване на Лаврентий Берия. Това е свързано с подозрението, че е агент на английското разузнаване, който е внедрен, "за да заеме лидерския пост в партията и държавата, да извърши военно-фашистки преврат, да реставрира капитализма в Съветския съюз, да доведе до неговия разпад и да го превърне във второстепенна държава, суровинен придатък на развития капиталистически Запад."лед смъртта на Сталин Берия става първи вицепремиер и министър на вътрешните работи. Държи реч пред гроба на Сталин, очевидно без скръбни нотки, в която казва, че ще се гарантират правата и свободите на всеки гражданин, така както са утвърдени в конституцията. Сред останалите членове на Политбюро се създава впечатление, че той наистина се кани да го направи. За няколко месеца развива бурна реформаторска дейност - по негова инициатива е обявена мащабна амнистия (освободени са почти един милион задържани), прекратена е антисемитската кампания, смекчен е паспортният режим, ГУЛАГ преминава под управлението на Министерство на правосъдието, започват реабилитациите на жертвите на репресиите.
В Грузия прави министри хора, които са извадени от затвора. А в затвора са били вкарани от него, докато Сталин е бил жив. Започва замяна на шефовете на НКВД в Украйна, като на мястото на руснаците поставя украинци. Пише остър доклад за репресиите в Западна Украйна и нейната русификация. Призовава да се използва украински език. Чрез Униатската църква в Западна Украйна се опитва да нормализира отношенията между Съветския съюз и Ватикана. Прави стъпки за нормализация на отношенията с Югославия. Разпраща паметни записки до Белорусия, Литва, Латвия и Естония, с които отзовава руснаци, заемащи високи постове, и на тяхно място поставя местни кадри. Призовава да се ползва националният език за официални цели. Във всички републики действа по начин, с който укрепва неруските малцинства.

Започва да расте авторитетът и популярността на Берия. Останалите ръководители на КПСС са смутени и изплашени. Заговорът против него се плете от Хрушчов. Той е в изгодната позиция. Берия го подценява.Един ход на Берия решава въпроса. Той предлага и налага на съветското ръководство документ за Източна Германия.В ГДР започват кадрови и други промени, които стават детонатор на натрупаното недоволство - на 16 юни (десетина дни след началото на промените) работниците излизат на улицата. На 17 юни цяла Източна Германия е обхваната от вълнения, в които се издигат политически искания. До обяд на 17 юни съветските танкове са принудени да излязат от казармите и да потушават въстанието. Берия е обвинен за кризата. Заговорът срещу него, започнат от стремящия се към върха Хрушчов, набира нова сила.

Девет дни след въстанието в Германия Берия е арестуван на заседание на президиума на ЦК на КПСС от нахлули в залата военни. Протоколът от това заседание е изчезнал, разказите на присъстващите са противоречиви, а синът на Берия твърди, че баща му е арестуван в къщи.Берия е силово задържан, изолиран и отвлечен от група заговорници организирани от Хрушчов. Те укриват Берия няколко дни. Няма никакво решение на легитимен съветски и партиен орган за това. Няма решение на длъжностно лице. Със същите силови средства те изолират приближените на Берия. След три дни - на 29 юни се провежда ново заседание на президиума, на което вече се приема решение: "За организацията на следствието в делото за престъпната, антипартийната и противодържавната дейност на Берия". С това решение неговото отвличане все още не е "арест". По действащите тогава съветски закони и партийни правила - президиумът не може да арестува, когото и да било. Пленумът на ЦК, посветен на този въпрос, се провежда от 2 до 7 юли. При пълно съзнание на присъстващите, че превратаджиите са извършили грубо нарушение на законите - пленумът единодушно решава, че Берия е "агент на международния империализъм".За да се предотврати вероятен опит за освобождаването му от вътрешните войски, в Москва са прехвърлени две армейски дивизии - танкова и мотострелкова. На 10 юли е оповестено официално, че е арестуван. На 24 септември заедно с шест свои съучастнвици Берия е обвинен "в заговор за реставрация на капитализма и господството на буржоазията". Казва се, че е британски агент, морално разложен, но за Големия терор от 30-те години нищо не се споменава.

На 23 декември 1953 година Берия е осъден на смърт по изцяло фалшифицирано обвинение и същия ден - екзекутиран. Заедно с него са разстреляни - министърът на държавния контрол В. Н. Меркулов, първият заместник-министър на вътрешните работи Б. З. Кобулов, началникът на контраразузнаването на съветската армия и флота С. А. Гоглидзе, министърът на вътрешните работи на Грузия В .Г. Деканозов , министърът на вътрешните работи на Украйна П. Я. Мешик и началникът на следствието по особено важните дела Л. Е. Влодзимирский. Всички са осъдени като шпиони и терористи.

Николай Тотков

"Кървавото джудже" на Сталин

Е

Никола́й Ива́нович Ежо́в е съветски държавен и политически деятел. Роден през 1895 г. в Петербург. Интересното при него е, че е самоук, а от 1909 г. е най-обикновен работник в завод.През 1917 г. става член на РСДРП(б), а на партийна работа е от 1922 година.
На 26 сентября 1936 г. е назначен за нарком на вътрешните работи на СССР. На 27 януари 1937 г. става генерален комисар на Госбезопасност.Заповядва, организира и извършва масови разстрели. Една от главните фигури на Големия терор. Лично се разпорежда и организира мъчения и убийства на хиляди хора.Той е нисък - 151 сантиметра. Сталин е 163 см. Ниският му ръст и садистичния му характер му докарват прякора "кровавый карлик" ("кървавото джудже" Народен комисар на вътрешните работи (1936-1938), генерален комисар по държавната сигурност (от 6 април 1937). На този пост предшественик му е бил Хенриг Ягода, а след Ежов идва Лаврентий Берия. Първата му задача от Сталин е била да разследва предшественика си Ягода. Ежов го прави по-възмжно най-безсърдечния начин, а преди да бъде осъден и разтрелян Ягода бива пребит чисто гол и унижен. Николай Ежов по време на издигането си за ръководител на НКВД сключва втори брак с Евгения Фейгинберг, дъщеря на равин, която е видна съветска журналистка и главен редактор на списание "СССР в строителство".. Става известен с репресивните си мерки, придобили популярност като ежовщина. Формира извънредни органи при НКВД - т.нар. особени съвещания при НКВД и тройки на НКВД. Главен организатор и вдъхновител на Виницката трагедия. Трагедията във Виница е най-известният акт на престъпления срещу човечеството извършен от болшевишката власт в бившия СССР.Масовите репресии, завършили със смъртта на 9439 души, са извършени от областното управление на НКВД във Виница в т.нар. период на ежовщината (1937 - 38) По неговото управление най-малко 1, 3 млн души са осъдени, а повече от 650 000 пратени в ГУЛАГ обикновено за държавна измяна или някакво подобн изфабрикувано от чекистите обвинение.

Ежов и Сталин

На 29 октомври 1938 година Ежов е арестуван и хвърлен в затвора Сахановка, като е обвинен в държавна измяна. Подготовка на атентат против Сталин и в хомосексуализъм. На 21 ноември с.г. жена му се самоубива поглъщайки отрова, а Ежов е осъден на смърт за ръководене и подготовка на заговорническа организация в армията и органите на НКВД, провеждане на шпионаж в полза на чужди разузнавания, подготовката на терористични актове против ръководителите на партията и държавата и въоръжено въстание против съветската власт. Освен това Ежов е обвинен в содомия и хомосексуализъм (която извършвал по антисъветски и користни подбуди). След жестоки изтезания сталинисткия реприсивен апарат изтръгва самопризания от него, който са достатъчни за обяваването му за "враг на народа". Присъдата е издадена от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 2 февруари 1940 година. Преди екзекуцията в продължение на няколко минути Ягода моли за среща със Сталин за да изложи позицията си, но такава му е отказана. Преди да бъде разстрелян Берия нарежда да го съблекат гол и да бъде пребут също, както той е направил с Ягода преди години. На 4 февруари 1940 година майор Василий Блохин убива Ежов в една малка квартира на НКВД, а повечето подробнсоти от обвиненията и прегрешенията на Ежов са изтрити от архивите за да не залаши това по някакъв начин имиджа на Сталин. Въпреки всички преди разстрела, изтощен от мъченията, коленичил и започнал да пее песен за здравето на Сталин

Николай Тотков

Българин от Лом сред главорезите на Сталин

Сталин

На 4 септември 1937 г. швейцарската полиция намира край шосето за Лозана труп на близо 40-годишен мъж с пет куршума в главата и седем в тялото. У убития е открит паспорт на името на Ханс Еберхарт и железопътен билет за Франция. Според швейцарската полиция убийците са Франсоа Росси, който се подвизава и като Роланд Аббия, жител на Монако, и Етиен Мартини. Убитият не е Ханс Еберхарт, а Игнатий Рейс. Тогава дори вдовицата му не е знаела, че той е съветски разузнавач и се казва Игнатий Порецки с псевдоним Раймонд. По поръчка на Сталин екзекутори на Порецки са Владимир Сергеевич Правдин и Борис Маноилович Афанасиев. В действителност Правдин е французин, получил съветско гражданство, а Афанасиев е българин и името му е Борис Манолов Атанасов.

Българинът, нает от НКВД за "мокри поръчки", е роден през 1902 г. в Лом. От 1916 до 1922 г. е наемен работник в България. Емигрира в Москва и от 1923 г. е член на ВКП(б)- Всеруската комунистическа партия (болшевики). До 1926-а учи в Академията за комунистическо възпитание, а от 1927-а е заместник-завеждащ "Пропаганда и агитация" на Краснопресненския район на ВКП(б) в Москва, аспирант и преподавател в комунистическия университет "Яков Свердлов". В органите на НКВД постъпва през 1930 г. и е изпратен като "нелегал" в чужбина. В Лондон се среща с Франсоа Росси (или Роланд Аббия), който през 1932 г. се свързва с НКВД, а през 1937 г. получава съветско гражданство. От 1943 до 1946 г. под името Владимир Сергеевич Правдин Франсоа (или Роланд) е кореспондент на ТАСС в САЩ.

Сталин е заповядал да убият Порецки не за наказание, а за да не бъдат разкрити тайните му контакти с Хитлер.

Ежов

На партиен пленум шефът на НКВД Ежов докладвал, че бившият секретар на ЦИК Енукидзе бил водил тайни преговори с германците: през 1929 г. с външния министър Щреземан, през 1932 г. с военния министър Шлайхер и през 1934 г. със заместника на Хитлер Рудолф Хес. В действителност тези преговори са водени по нареждане на Сталин. И след пленума Сталин продължил тайните контакти с Берлин, в които лично бил посветен Игнатий Порецки. Бившият съветски народен комисар на външните работи Максим Литвинов свидетелства, че когато Сталин го запитал уж между другото дали в чужбина знаят за тайните им преговори с фашистка Германия и кой освен тях двамата е информиран за тях, Литвинов признал, че материалите за връзките с германците са у Игнатий Порецки. Вбесен, Сталин закрещял на Ежов: "Ликвидирайте го! Или ще премахна всеки, който не изпълнява моите заповеди!"

За кои преговори става дума? В личните записки на съветския външен министър пред преговорите с германския му колега Рибентроп и с Хитлер върху 9 ръкописно изписани страници с надпис "с. секретно" и с дата 9.ХI.1940 г. стоят инициалите на Молотов. Замисълът на преговорите бил СССР да се присъедини към тристранния пакт Германия - Италия - Япония като четвърта воюваща сила за нова подялба на света.

След като се изреждат съветските претенции в Европа, в близка и средна Азия, както и за Финландия, поречието на Дунав и Румъния, се изтъкват и изискванията на Сталин за България:

"България (думата е подчертана два пъти - бел.ред.) - главният въпрос на преговорите трябва да бъде как по договореност с Г. и И. (Германия и Италия - бел.ред.) страната да бъде отнесена към сферата на интересите на СССР, на същата основа да има гаранции за България от СССР, както това бе сторено от Германия и Италия по отношение на Румъния, с въвеждането на съветски войски в България."

В бележките си лично Молотов е подчертал България като "главния въпрос" на берлинските преговори. Още през 1939 г., когато СССР предлага на България пакт за взаимопомощ, Москва изразява готовност да подкрепи претенциите на Борис III към Източна Тракия. Но цената на това е била въвеждането на съветски войски у нас и придвижването им до Дарданелите. Сега Сталин обещава на Хитлер, че съветският флот "ще защитава входа на Дарданелите от английския флот." Както Борис III, така и Хитлер отхвърлят съветските претенции за България.

Игнатий Порецки-Рейс е бил в течение на преговорите на Сталин с Хитлер, а за Москва би било катастрофално, ако Франция и Англия научат, че зад гърба им Сталин се договаря с Хитлер за нова подялба на света.

Че Етиен Мартини и Борис Маноилович Афанасиев са едно и също лице, проличава от указ за награждаване на група чекисти, изпълнили успешно задачите по делата Раймонд (Игнатий Порецки-Рейс) и Дед (Генерал Милер, отвлечен от агенти на НКВД и отведен в СССР с кораба "Мария Улянова").

Берия

Организаторите на убийството и на отвличането - офицерите от НКВД Григориев и Шпигелглаз, впоследствие също са разстреляни, но Правдин и Афанасиев спасяват кожите и дори получават чинове: Правдин - капитан, а Афанасиев - полковник. След детронирането на Берия. Берия е ръководил техните операции, и двамата изпадат в немилост. През 1962 г. Правдин умира в Москва, а Борис Афанасиев работи като редактор в различни издания. От 1963 до 1981 г. е заместник главен редактор на сп. "Советская литература". Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата на РСФСР". Умира през април 1981 г. в Москва. обаче и след ареста на приближения му генерал Судоплатов, който като агент на

Не е известно дали Борис Атанасов се е връщал в България или дали е възстановил поне връзките си със своите близки в Лом. Не е установено също дали е успял да спаси брат си от разстрел, след като е бил арестуван. Неизвестностите са много, но едно е неоспоримо - Борис Атанасов се вписва в кохортата български "изпълнители на смъртни присъди" по идейни, патриотични, интернационалистични или просто "професионални" подбуди. В новата ни история тя започва с разстреляния от Владо Черноземски сръбски крал Александър и с убилата Тодор Паница Менча Кърничева, по-късно съпруга на Ванчо Михайлов. Но не е известно с кого свършва. И дали свършва.
..

Николай Тотков