Oсновни закони на човешката глупост..

Carlo M. Cipolla
Основните закони за човешката глупост са изведени от Carlo M. Cipolla, професор по икономика в Бъркли, и са публикувани в Whole Earth Review през 1987 г.

I. Първи основен закон:
Винаги и неизбежно всеки подценява броя на глупавите личности, които са в обръщение
На пръв поглед това твърдение може да звучи тривиално, отнесено или ужасно несправедливо. По-внимателно проучване обаче разкрива неговата реалистична правдивост. Без значение колко високи са очакванията ви за човешката глупост, на вас редовно и непрекъснато ви се случва да се стряскате от факта, че:

* хора, които веднъж сте преценили като рационални и интелигентни, са всъщност безсрамно глупави;

* ден след ден вие сте тормозени от глупави личности, които изникват внезапно на най-неудобните за вас места в най-неподходящото време.

II. Втори основен закон:
Културните тенденции, които в момента са модерни, насърчават егалитарния подход към живота. Хората предпочитат да мислят, че човечеството е продукт на една съвършено проектирана производствена машина. Генетиците и социолозите правят всичко възможно да докажат, че всички хора са равни и ако някой е по-равен от другите, то това е заради възпитанието, а не по природни причини.

Аз не вярвам в това твърдение. Напротив. След дълги години наблюдение и експерименти аз съм твърдо убеден, че хората не са равни - някои са глупави, а други не са, и това е заложено не от културни фактори, а от природата. Човек може да бъде глупав по същия начин, по който е червенокос например. Глупакът е роден глупав.
И въпреки убеждението си, че глупостта се дължи на генетични фактори, не се опитвам да обявя една класа и/или раса за по-висша от друга. Глупостта е недискриминационна, тя е “привилегия” на всички човешки групи и е равномерно разпределена сред тях. Този факт е научно изразен във Втория закон за човешката глупост, а именно: Вероятността един човек да е глупав не зависи от която и да е друга отличителна черта на този човек.

Доказателството, че образованието няма нищо общо с глупостта, беше получено от серията опити, които проведох в университети с няколко основни тест групи: обслужващ персонал, администрация, студенти и преподаватели. Когато анализирах помощния персонал, аз открих, че глупавите индивиди са повече, отколкото очаквах (Първи закон!).

Отначало си помислих, че това се дължи на сегрегацията, бедността и лошото образование. Но разглеждайки представители от другите социални групи установих, че съотношението на глупаците към останалите хора беше същото като при обслужващия персонал. Вторият основен закон е железен!

III. Трети (златен) основен закон

Третият основен закон предполага, че човечеството се разделя на 4 основни групи I, H, S, B (съгласно картинката). Ако Том предприеме нещо, от което претърпи загуби, но пък допринесе за благополучието на Дик, то Том попада в група H: Том е бил безпомощен (helpless). Ако Том направи нещо, от което и той, и Дик печелят, то Том е в група I: Том е бил интелигентен (intelligent). Ако Том е извършил нещо, от което е спечелил за сметка на Дик, то той е в група B: Том е действал като бандит (bandit). Глупостта е свързана с група S и с всички позиции по ос Y под точка 0. Или както Третият основен закон пояснява:
Глупав е всеки човек, който причинява загуби на друг човек или група от хора без да извлича полза от това или дори причинявайки загуба за самия себе си.
Когато се сблъскат с Третия основен закон за първи път интелигентните хора инстинктивно реагират с неверие. Факт е, че разумните хора трудно възприемат и направо не разбират неразумното поведение. Но нека да зарежем теоретичността и да се погледнем прагматично на всекидневния живот. Можем да се сетим за случаи, в които някой е действал така, че той да спечели, а ние да загубим. Сигурно ще се сетим и за интелигентни хора, благодарение на които всички сме спечелили. Да, има такива случаи. Но ако се замислим наистина дълбоко - това не се случва толкова често, нали? Животът ни е доминиран главно от случаи, при които губим пари и/или време, енергия, апетит, жизнерадост, здраве, заради тъпи действия на иначе проспериращи хора, които нищо не печелят, а само причиняват объркване, затруднения, даже тежки загуби. Никой не знае защо проспериращи хора правят това. Всъщност няма друго обяснение освен едно: тези хора са глупави.

Не случайно Дикенс е написал "глупостта и шумното храносмилане човек не може да победи", а Шилер пък е твърдял, че "срещу глупостта и самите богове се борят безуспешно".

IV. Четвърти основен закон
Безпомощните хора, които по нашата отчетна система попадат в група H, обикновено не отчитат колко опасни са глупаците - и това не е чак толкова изненадващо. Този техен проблем е просто още една проява на безпомощността им. Наистина удивителният факт е, че интелигентните хора и бандитите също често забравят за разрушителността на глупостта.

Обикновено човек се изкушава да мисли, че глупакът причинява вреда само на себе си - но това е объркване на глупостта с безпомощността. Понякога интелигентни хора се изкушават да се забъркат с глупави личности, за да ги използват за целите си. Подобна маневра обаче задължително има унищожителен ефект, защото

* се основава на напълно погрешно схващане за глупостта и

* дава допълнително поле за развихряне на глупостта на глупака.

Човек може да се надява, че ще неутрализира всички каши, които глупакът ще забърка. Понякога това се случва. Но поради непостоянния и блуждаещ характер на глупостта разумните хора просто не могат да се сетят дори за всички възможни обърквации, които неразумните предизвикват с поведението си.

И така стигаме до Четвъртия основен закон:
Неглупавите хора винаги подценяват разрушителната мощ на глупавите хора. И по-точно: неглупавите хора постоянно забравят, че във всички случаи и на всички места взаимодействието с глупаци е много страшна грешка.От векове и хилядолетия, в обществения и в личния живот, непрекъснато… хората забравят за Четвъртия основен закон и това им коства неизброими загуби.

V. Пети основен закон
Досега говорих за благото на личността. Нека сега се спрем на благото на обществото, представено като алгебричен сбор от състоянието на отделните индивиди. За целта трябва напълно точно да разясним Петия основен закон, който гласи:
Глупавият индивид е най-опасният тип индивид на света. Следствието от този закон пък е: Глупакът е по-опасен от бандит.

Тук е моментът, в който ще въведем допълнителна класификация на групи В и H. Съвършеният бандит (В) е този, който с действията си причинява точно толкова загуби на другите, колкото са и неговите печалби. Този тип бандит е твърде рядко срещан. Друг малко разпространен вид е бандитът от тип В1 - индивид, чийто действия носят повече ползи за него отколкото са загубите за другите хора. Твърде често В1 имат много общи характерни черти с интелигентните хора от група I. За съжаление най-често срещания бандит е от тип В2, а именно индивид, който с действията си причинява огромни загуби за другите, за да постигне несъизмеримо малка печалба за себе си. Такъв е човекът, който убива някого, за да открадне 50 долара. И неговото поведение граничи с чистата глупост. Т.е. често В2 “прескачат” с действията си в група S.
По същия начин може да класифицираме и безпомощните от група H: съвършеният безпомощен Н (който с действията си си причинява точно толкова загуби, колкото са печалбите на другите), безпомощен Н1 (който си причинява по-малко загуби, отколкото са ползите за другите) и безпомощен Н2 (който губи много повече отколкото другите печелят).

Резултатът от действията на един съвършен бандит са ясни: преразпределение на блага/ползи/печалби. След извършване на “далавера” бандитът е придобил в сметката си (образно казано) точно толкова “плюсове”, колкото са “минусите” за другите. Обществото като цяло не е нито по-добре, нито по-зле. Ако всички членове на едно общество са съвършени бандити, то това общество ще бъде в стагнация, но няма да преживее катаклизми.

Но когато говорим за глупаци - историята е съвсем различна. Глупаците не само причиняват загуби за другите, но и не печелят нищо от това, а често дори губят наравно с другите. И така обществото като цяло обеднява.
И като цяло: хората от групи I, Н1 и В1 допринасят за благоденствието на обществото, макар и в различна степен. А представителите на групи S, В2 и Н2 причиняват неблагополучие на обществото.

Съгласно Втория закон групата на глупавите хора е константа, която не се влияе от време, място, раса, класа или други социо-културни или исторически променливи. Огромна грешка е да се смята, че броят на глупаците в западащо общество е по-голям от броя им в развиваща се общност. И в двата случая група S е константна величина. Разликата е, че в обществото, което е в лошо състояние:

* неглупавите членове на обществото позволяват на глупаците да станат по-активни и да предприемат повече действия;

* има промяна в състава на не-глупавата част от обществото: намаляват групите H1 и B1, а H2 и B2 пропорционално нарастват.

Тази теория е неопровержимо доказана с изчерпателен анализ на много исторически случаи.

Мозъкът на човека започва да работи с пълна сила...на 60 години...

Общата интелектуална мощ на мозъка при възрастните се увеличава с 3000% в сравнение със средните показатели

Пикът на интелектуалната активност на човека настъпва на 60 години, когато мозъкът започва да работи с пълна сила, установиха американски учени.

С течение на времето, в главния мозък се увеличава количеството на миелин - веществото, което кара сигнала по-бързо да преминава между невроните. Поради това, общата интелектуална мощ на мозъка се увеличава с 3000% в сравнение със средните показатели. А пикът на активното производство на миелин настъпва след 60-годишна възраст, съобщава The Daily Mail.

Ако до 50-те години между двете полукълба на мозъка има строго разделение на функциите, след това човек може да използва и двете страни на мозъка едновременно. Това му позволява да реши много по-сложни задачи.

Едновременно с това, влияние оказва и опита на възрастните хора. Те са по-малко склонни към объркване от необичайна или емоционална информация. Както отбелязва професора от Калифорнийския университет Дилип Джейст "човешкия мозък, зад които има десетилетия живот е по-малко импулсивен и по-рационален". Според него точно това е и мъдростта.

До сега уените смятаха, че до края на живота си човек губи до 30% от невроните. Последните проучвания обаче показват, че мозъчните клетки не умират, а разсеяността и забравянето не са свързани с прекомерно голямото натрупване на информация в човешката памет. Връзки между невроните могат да се загубят, но само ако човек не ги използва, допълват учените.

Преображение Господне...

Днес е празникът Преображение Господне. Той е установен още в първите векове на християнството и ни припомня едно от важните евангелски събития от земния път на Спасителя, а именно явяването Му в небесната слава пред Неговите ученици Петър, Йоан и Яков.

Юдейският народ не познал в Христос очаквания Месия, макар и старателно да изучавали пророчествата, те се надявали, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за земна слава. Иисус Христос често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.

Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи. За да утвърди вярата им, Христос се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина близо до Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен, лицето Му се изменило и светело като слънце, а дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи в слава, това били Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и доброволна смърт.

Петър, поразен от това, което видял, казал на Иисус, че е добре да останат на това място, като направят три сенника за Него, Мойсей и за Илия. Изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!" (Матей 17:5) Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: "Станете, не бойте се!" (Матей 17:7) И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината, а Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите.

Учениците чули гласа на Самия Бог, двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Това събитие имало за цел да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да ги укрепи във вярата.

Константинийски епископ Антоний, 2010 година

Мъжки ум, женски ум...

По публикации на Сатоши Каназава
илюстрация Станка Желева

Защо мъжете планират интимните си връзки, а жените разговарят с колите си

Проучванията на еволюционната психология отдавна са установили, че има разлика в начина, по който функционират мъжкият и женският ум. Но какво значи мъжки и женски ум?

За мъжкия ум е характерна склонността към систематизиращо и “механистично” мислене. Систематизиращо мислене е това, при което има стремеж към анализиране и конструиране, за да се проумеят правилата които управляват функционирането на системите, как дайстват нещата, т.е. как работи светът.

Обратно на това женският ум се характеризира с емоционална съпричастност (емпатия). Емпатията е способността да се идентифицират емоциите, преживяванията и мислите на другите и на тях да се отговори чрез адекватна емоция, която да накара другия да се почувства по-добре. Накратко:

систематичността е склонността да се разбират нещата,
а мисловността - да се разбират хората

Разбира се, има изключения, но те не го правят по-малко валидно. Например има много жени, които са по-високи от повечето мъже. Но обобщението “като цяло мъжете са по-високи от жените” продължава да е вярно. Същото е и в случая с функционирането на ума при двата пола - не всички мъже имат подчертано мъжки ум и не всички жени имат подчертано женски. Но като цяло при мъжете умът е по-скоро мъжки, а при жените - женски.

Тези различия са се обособили в процеса на еволюцията, защото мъжете и жените са били принудени да се справят с различни предизвикателства. Мъжете са развили изследователската и систематизаторската наклонност, нужни им за изобретяването и изработването на оръдия на труда и оръжия. Емоционалната съпричастност не е имало как да се развие в дългите и самотни походи за преследване на плячката. Същевременно слабата склонност към емпатия е била полезна за мъжете особено в нередките случаи на агресия спрямо други мъжки индивиди в конкуренцията помежду им. (Много е трудно да убиеш някого, докато съпреживяваш емоциите му.)

Жените пък са развили способностите си за емпатия и ментализиране, защото те подпомагат майчинството - като предугаждането и разбирането на потребностите на малкото, преди то да се е научило да говори. Те са важни и за способността за сприятеляване и намиране на съмишленици в нова среда, което е било от огромно значение за първобитните жени при откриването на партньор за възпроизводство. В първобитното общество най-често жената е напускала групата и се е “омъжвала” в съседна група, за да се избегнат кръвосмешения.

Оксфордският професор по еволюционна биология Уилям Хамилтън, за когото казват, че е най-добрият дарвинист след самия Дарвин, го формулира най- добре:

хората се разделят на 2 вида: хора хора и хора предмети.

Разбира се, има и множество нюанси между двете крайности. Последните изследвания на психолозите потвърждават, че хората хора са предимно жени, а хората предмети - предимно мъже.

По-голямата склонност на мъжете да „механизират” света е главната причина те да са по-добри от жените в математиката, физиката и инженерните науки. В тези области те си имат работа с рационални системи, подчиняващи се на правила.

По-голямата склонност на жените към емпатия и разбиране на другия пък е основната причина те да си служат по-изкусно с езика и да са по-успешни в преценяването на характери.

Тези разлики в умовете на двата пола понякога се проявяват по доста комичен начин.

Нерядко мъжете разпростират склонността си да организират и систематизират всяко нещо и върху любовните си връзки и подхождат към проблемите в тях, както биха подходили към ремонта на карбуратора. Мъжете не проумяват, че връзката въвлича друго човешко същество със соствени чувства и емоции, които невинаги са рационални. Затова се стига до там мъже да третират гаджетата си като машини.

По подобен начин жените често разговарят с колите си и с други машинарии и им се радват или ядосват, сякаш са човешки същества с ум и чувства. Те се привързват емоционално към тях или пък се чувстват абсолютно отблъснати от техниката, защото тя не притежава разум и емоции, които да бъдат разбирани и съответно обгрижени. Мъжете и жените са различни, защото умовете им функционират различно, в резултат на което всеки от половете си има предимства и слабости.

Какво обаче става, ако един ум е крайно мъжки или крайно женски?

Изследователят Саймън Бейрън-Коен предизвиква революция в изучаването на аутизма и други разстройства от същия спектър като синдрома на Аспергер, като допуска, че аутизмът е проява на крайно мъжкия ум. Той се стреми към систематично мислене и се отнася към останалите хора като към машини или логически системи. Ако тази тенденция се разгърне в крайна степен, отношението към околните става като към машини. Според Бейрън-Коен това е същността на аутизма. Затова той го нарича “умствена слепота”. Според него аутистите са слепи за мислите, мотивите, преживяванията и емоциите на другите. Те гледат на тях еднопланово - смятат, че другите хора винаги мислят това, което декларират, и дори не допускат, че отсрещният може да има задни мисли.

С идеята на Бейрън-Коен за аутизма като проява на крайно мъжкия мозък може да се обясни защо преобладаващата част от аутистите (четирима от всеки пет) са мъже и защо аутизмът сред жените се среща рядко.

Ако теорията на Коен дава що-годе задоволително обяснение за аутизма, то проявленията на крайно женския ум остават загадка до момента, в който Бърнард Креспи и Кристофър Бадкок не предлагат свое обяснение до какво може да доведе крайно женският ум, който приписва на неодушевените предмети мисли и чувства. Това според Креспи и Бадкок е същността на параноидната шизофрения.

Шизофрениците чуват гласове, макар наоколо да няма хора, вменяват съзнание и поведение на предметите, въобразяват си, че околните непрекъснато говорят за тях и кроят планове зад гърба им. Ако за крайно мъжкия аутистичен ум може да се каже, че е сляп за емоцииите, то за крайно женския параноидно-шизофреничен ум може да се каже, че е сляп за логиката.

Прощалното писмо на Габриел Гарсиа Маркес

Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини - рак на лимфните възли. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели.

....."Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб".

Ван Гог изобразявал турбуленции с математическа точност

Математически анализ на творбите на Винсент ван Гог доказва, че изобразените в тях модели на завихряния учудващо точно съвпадат с реалните турбуленции, които се наблюдават във водовъртежите или във въздуха, излизащ от реактивен двигател.
Физикът Хосе Луис Арагон и негови колеги от Националния автономен университет на Мексико с изненада установили, че налудничавият холандски художник е използвал модели за съчетаване на светлина и тъмнина, които отговарят на математическата структура на турбулентния поток.

При това Ван Гог е проявил тази невероятна дарба в свои късни платна, създадени в период, когато умственото му състояние е било най-нестабилно и се е изразявало в близки до симптомите на епилепсията халюцинации, припадъци и загуба на съзнание, разкрива сп. "Нейчър".

Става дума за прочутите му картини "Звездна нощ" (1889 г.), "Път с кипариси" (1890 г.) и "Житно поле" (1890 г.).

В известения "Автопортрет" от 1880 г. липсват изображения на въпросните завихряния. Самият художник споделя, че е създал това платно в състояние на "абсолютно спокойствие", т.е. след като си е взел лекарството, предписано му след прословутото отрязване на ухото.

Оказва се, че за физиците е огромен проблем да опишат математически турбулентния поток. За някои от тях дори трудностите на квантовата механика бледнеят пред него.
На този етап специалистите разчитат на теорията на съветския учен Андрей Колмогоров, създадена през 1940 г. Тя открива съотношение между скоростта на потока и степента на отделяната от него енергия под формата на триене.

Теорията на Колмогоров предоставя на физиците математическо уравнение, с което могат да опишат вероятността да намерят определена разлика в скоростта между всеки две точки от завихрения флуид.

Мексиканските физици изследвали дигитални изображения на картините на Ван Гог и изчислили вероятността два пиксела, разположени на определено разстояние един от друг, да имат една и съща степен на осветеност.

Според тях човешкото око е най-чувствително към промените именно в осветеността на елементите в картините, а не толкова към нюансите в цветовете им.

Оказало се, че вероятностното разпределение на осветеността може да се опише точно с математическото уравнение на Колмогоров. Същото обаче не може да се каже за всички художници, които са изобразявали вихри в картините си. Ван Гог е единственият, който го прави с такава математическа прецизност.

Например в прочутата картина "Викът" също можем да открием турбуленции. Авторът й Едвард Мунк е известен като "психически нестабилен художник".

Явно лудостта му обаче не е била достатъчно гениална, защото мексиканските физици установяват, че описанието на вероятностното разпределение на осветеността в картината му не си пасва с теорията на Колмогоров.

Животът е изразена Любов...

Животът е най-прекрасното и едновременно с това най- трудното нещо, което притежава всяко живо същество. Той е като една пътека, която води до някъде, но няма да разбереш докъде, ако не преодолееш пречките и препятствията по нея. Разбираш това едва, когато лошото отмине, отсееш нещата и осъзнаеш, че най- хубавото, което си струва всичко, е Любовта.

Любовта е най- красивото чувство у хората. Тя е стимул да живеем и да се борим, захранва желанието ни да преодоляваме всичко около нас. Любовта ни е нужна, за да бъдем по – добри.

Любовта е чувство вътре в нас и няма хора, които да не могат да го изпитат. Все пак, всички сме родени с любов, а това трябва да е стимул, за да я раздаваме.
Великото чувство се носи из въздуха – само трябва да се спреш за миг и да го усетиш – то е навсякъде! Във вятъра, който гали лицето ти; тревата, по която стъпваш; дърветата, под които вървиш; красивото небе, което обединява всички ни под един ,,покрив”. Дори, когато седиш у дома със семейството си, то е във въздуха около вас. Всяка подарена усмивка на хората по пътя е израз на любов. Любовта е красота: ,,Красиво е всичко, което гледаш с любов!” Тя превръща грозното, грубото и лошото в нещо прекрасно. Успява да стопи омразата само с мила усмивка, нежна дума или жест. Тя е всесилна. Всяка помощ, подкрепа, разбиране към хората е израз на обич.

Любовта и обичта в живота ни са в основата на нашето израстване. Колкото повече обичаме, толкова по – добри ставаме и натрупваме по- голям духовен опит. Който обича, вече е победил света и не се страхува, че може да изгуби нещо.Истинската любов е акт на пълно себеотдаване.

Монахът Томас Мертън е казал: ,,Духовният живот се състои в това да обичаш. Но да обичаш не значи да сториш някому добро, да помогнеш или да го закриляш. Ако постъпваме така, то ние възприемаме ближния като обект, а себе си – като мъдри и великодушни хора. Това няма нищо общо с Любовта. Да обичаш означава да се приобщиш към другия и да откриеш Божията искра в него.”
,,Всички сме ангели с по едно крило. И ние можем да летим само, ако се прегърнем силно.”

Трябва да се обичаме, защото ни обединяват толкова много неща. Сами не бихме могли да се справим в живота, но ако се обичаме истински, цялата ни история, действия и взаимоотношения ще се променят към добро. Така е - животът е изразена Любов.

София Русева

Космическите закони като константата на скоростта на светлината може би се изменят?

Международен екип от астрофизици откри, че основни закони на природата, както се приема днес, може би се променят леко. Международен екип от астрофизици разкри, че основните закони на природата, може би се изменят с възрастта на вселената - удивително откритие, което може да пренапише учебниците по физика и да провокира фундаменталните предположения за начина, по който космосът съществува. Изследователите са използвали най-големия единичен телескоп за да наблюдават поведението на метални атоми в газови облаци, отдалечени от Земята на около 12 милиарда светлинни години.

Наблюденията са разкрили модели на светлинно поглъщане, което според екипа не може да се обясни без да се приеме промяна на в основната константа на природата, която описва привличането между електрически заредени частици. Ако се потвърди, откритието може да означава, че други константи, досега смятани за неизменни, като скоростта на светлината например, може би също са се променили с течение на космическата история. Изследването бе извършено от учени в САЩ, Австралия и Великобритания, ръководени от д-р Джон Уеб от университета на New South Wales в Sydney, Австралия. То ще бъде публикувано на 27 август в най-престижното издания за физика Physical Review Letters.
Учените, които са били запознати с документа не са открили никакви очевидни пропуски. Но тъй като последиците за науката ще бъдат от такъв мащаб и разликите от очакваните изследвания са толкова малки, много учени изразяват скептицизъм, че откритието ще издържи проверката на времето и казват, че ще изчакат независимо доказателство преди да се произнесат дали всичко е истина. От друга страна, откритието ще пасне на някои нови теории за вселената, в частност предсказанието, че непознати предишни измерения може да съществуват в "тъканта" на пространството.
Дори учените от проекта са били изключително предпазливи при представянето на своите резултати. Като описва възможните последствия от откритието на екипа д-р Уеб казва, че е "Възможно да съществува еволюция във времето на законите във физиката". Той добавя, че "Ако е правилен, това е резултат на цял един живот". Д-р Роки Колб, астрофизик в Fermi National Accelerator Laboratory, който не е участвал в проекта, казва, че откритието не само може да наложи ревизия на съвременната космология - науката за това, как светът е започнал и как се е развил, но също ще даде силен кредит на доверие на струнната теория, която предсказва, че съществуват още измерения.

"Предположението, ако е истина ще бъде толкова грандиозно, че хората ще трябва да го вземат напълно сериозно", казва д-р Колб. Размерът на промяната, наблюдавана от екипа е минимална, в размер на 1 спрямо число от 100 000, наречено фина структурна константа, за 12 милиарда години. Тази константа, също позната и като алфа, се определя и от по-популярни параметри като скоростта на светлината и силата на електронните привличания в рамките на атома. Но, както казва д-р Шелдън Глашоу от университета в Бостън, нобелов лауреат по физика за 1979 год. "даже тази малка промяна може да разтърси физиката и космологията".

Важността на подобно разкритие, според д-р Глашоу "ще бъде със стойност 10 по десетобалната скала". Като се има предвид неочаквания характер на откритието, и д-р Глашоу и д-р Колб казват, че има шансове да се появят "по-земни" обяснения за резултатите. Д-р Джон Бакъл, астрофизик от Institute for Advanced Study в Princeton, казва, че сложния анализ, който е бил необходим за да се извлекат минималните промени в наблюденията би могъл - принципно - да затъмни евентуални грешки. Но други казват, че екипът е действал изключително внимателно и всеки непознат източник на грешки би бил изключително тънък, за да бъде изпуснат.

"Ако те твърдяха каквото и да било друго по-малко драматично може би доста хора щяха да приемат техния експеримент като силно достоверен и много внимателен", твърди д-р Масимо Стиавели, астрофизик от Space Telescope Science Institute в Балтимор. "Изключителните резултати заслужават изключително доказателство", казва д-р Стиавели като прибавя, че запазва преценката си докато се появи и друго доказателство. Работата се основава на наблюдения на светлина от квазари, които светят със яркост, еквивалентна на яркостта на милиарди слънца. Светлината вероятно се излъчва от материя, извлечена от млади галактики поради мощната гравитация на черна дупка.
Освен д-р Уеб, екипът включва трима други учени от университета на New South Wales - Майкъл Мърфи, д-р Виктор Фламбаум и д-р Владимир Джуба, един физик от Кеймбридж - д-р Джон Бароу. Трима американски астрономи, които са експерти по квазарите също са членове на екипа - Д-р Кристофър Чърчил от Pennsylvania State University, д-р Джейсън Прохазка от обсерваториите Карнеги и д-р Артър Уолфи от University of California at San Diego. Наблюденията, направени от 30 фута широкия Keck Telescope на Mauna Kea в Хавай, е изследвал в детайли абсорбцията на светлина от квазар от газовите облаци в дълбокия космос, намиращи се между земята и квазарите.

Метални атоми като цинк и алуминий често присъстват като остатъчни следи в тези облаци. Поглъщането на светлина от подобни атоми създава тъмни линии с варираща дължина на вълната в спектъра на квазарите, като моделът е толкова ясно изразен, че често се сравнява с пръстов отпечатък. Стойността на тези дължини на вълните е директно свързана със стойността на фината структурна константа. Този пръстов отпечатък обаче изглежда се променя с времето, казва д-р Мърфи, като обръща внимание, че константата се увеличава с приближаване на нашето време и всъщност не е константа. "Това, което ние намерихме, статистически, е че съществува разлика между фината структурна константа преди много време и днес, сега, на земята".

Ефектът ще бъде значим далеч не само за разбирането на атомното поведение, според д-р Бароу от Кеймбридж, "но и затова защото дава изключително важна обратна информация за фундаменталната физика". Струнната теория, например, може да приюти подобни промени, които, приетите физически теории смятат за невъзможни. Според струнната теория постулира, че пространството съдържа миниатюрни, невидими измерения. Всяка промяна в размера на тези измерения - доста напомнящо на експанзията на вселената в пространството - би могла да промени качества като фината структурна константа, казва д-р Пол Стейнхарт физик от университета Принстън. Д-р Стейнхард смята, че повечето от теоретиците биха очаквали тези промени да са се случили през първите секунди на живота на вселената и да са ненаблюдаеми за астрономите днес.

Независимо от това, преди няколко години астрономите неочаквано откриха, че "съвременната" вселена е изпълнена с мистериозен вид енергия, която противостои на гравитационната в големи мащаби. Вероятно двата ефекта са някак си свързани, твърди д-р Стейнхарт. Други учени обръщат внимание на геологичните процеси, като естествено наблюдавания в природата ядрен разпад, които се използват да се определи, че вероятно фината структурна константа се е променила за последните два милиарда години на земята.

Но изследователите по проекта смятат, че техните резултати се простират много по-далеч във времето и, че интерпретирането на геологическите резултати са сложна работа. Някои физици, обаче, като д-р Джейкъб Бекенщайн от университета Hebrew в Израел забелязват, че някои теории отдавна предвиждат промяна в някои от константите на природата. Д-р Бекенщайн окачестви откритието като "потенциално революционно" и твърди, че е склонен да им вярва. "След доста мислене по тази новина ми се струва, че наблюденията на квазарите са открили истинските вариации" заключава д-р Бекенщайн.

Невротична потребност от любов....

Темата, която ще обсъдим е невротичната потребност от любов. Става въпрос за добре познатата на всеки психотерапевт преувеличена потребност на някои пациенти от емоционална привързаност, позитивна оценка на окръжаващите, техните съвети и поддръжка, а също и преувеличените страдания, ако тази потребност не е удовлетворена.

Но в какво собствено се състои разликата между нормалната и невротичната потребност от любов?

Всички ние искаме да обичаме и да ни обичат и ако това ни се удава, се чувстваме щастливи. В такава степен потребността от любов, или по-точно потребността да сме обичани, не е невротична. При невротика потребността да бъде обичан е преувеличена. Ако обкръжаващите са по-малко любезни, отколкото обикновено, на невротика му се разваля настроението. За психически здравия човек е важно да бъде обичан, уважаван и ценен от хората, на които държи, докато невротическата потребност е натрапчива и придирчива.

Подобни невротични реакции много отчетливо се изявяват в процеса на психоанализа, тъй като в отношенията пациент-психоаналитик присъства една особеност, отличаваща ги от другите човешки отношения. В психоанализата относително дозираната емоционална въвлеченост на психотерапевта създава възможност да се наблюдават тези невротични проявления далеч по-ярко, отколкото се случва в ежедневието: ние виждаме отново и отново колко много са готови да пожертват пациентите, за да заслужат одобрението на своя психотерапевт и колко са педантични и внимателни към всичко, което може да предизвика неговото неудоволствие.

Сред всички проявления на невротична потребност от любов може да се отдели едно, достатъчно разпространено в нашата култура. Това е преоценката на любовта, свойствена на определен тип жени. Имаме в предвид невротични жени, които се чувстват в опасност, нещастни и подтиснати винаги, когато до тях няма някой безкрайно предан, който да ги обича и да се грижи за тях. При такива жени желанието за брак приема формата на натрапчивост. Те се спират на това желание като хипнотизирани, дори ако самите те не са способни да обичат и имат съзнателно лошо отношение към мъжете.

Друга съществена черта на невротичната потребност от любов – това е нейната ненаситност, изразяваща се в ужасна ревност: „Ти си длъжен да обичаш само мен”. Под ревност разбираме не реакцията, основана на действителни факти, а именно ненаситността и изискването да бъде единствения предмет на любов.

Има още един израз на ненаситността на невротичната потребност от любов – това е изискването на безуслован любов. „Ти си длъжен (длъжна) да ме обичаш независимо от това как се държа.” Дори факта, че за психоанализата трябва да се плати, служи на невротика като доказателство, че изначалното намерение на психотерапевта не е да помага: „Ако искаше да ми помегне – нямаше да вземе пари”. В отношението им към собствения любовен живот господстват аналогични представи: „Той (тя) ме обича само, защото получава сексуално удовлетворение”. Партньорът е длъжен постоянно да доказва своята любов, жертвайки своите морални идеали, репутация, пари, време и т.н. Всяко неизпълнение на тези винаги абсолютни изисквания се интерпретират от невротика като предателство.

Друг признак на невротичната потребност от любов е извънредната чувствителност към отхвърляне. Всеки нюанс в отношенията, който може да се изтълкува като отхвърляне, невротикът приема само така и отговаря с ненавист.

В края на краищата, възниква главният въпрос, защо невротикът така трудно удовлетворява своята потребност от любов?

Една причина – ненаситността на неговата потребност от любов, за него винаги е малко. Друга причина – неспособността на невротика да обича.

Невротикът не си дава сметка за това, че е неспособен да обича. Той обикновено дори не знае, че не е умее да обича. Често невротикът живее с илюзията, че той е най-великият от влюбените и е способен на велико самоотдаване. Той се държи за тази самоизмама, защото тя му позволява да изисква все повече любов от другите, а това би било невъзможно, ако той действително осъзнава, че в действителност на него не му пука.

Има още една причина поради която на невротикът му е толкова трудно да се почувства любим – това е непреодолимия страх от отхвърляне. Този страх може да бъде толкова голям, че често му позволява да пристъпи към хората дори по обикновени въпроси. Той живее в постоянен страх, че другия човек ще го отблъсне. Той дори се страхува да поднесе подарък – от страх да не му откажат. Страхът от отхвърляне и враждебната реакция на отблъскване заставят невротика все повече и повече да се отделя от хората. Такива хора могат да се сравнят с хора, умиращи от глад, които биха могли да вземат храна, ако ръцете им не бяха вързани зад гърба. Те са убедени, че тях никой не може да ги заобича и това удеждение е непоколебимо.

Страхът пред любовта е тясно свързан със страха пред зависимостта. Тъй като тези хора действително зависят от любовта на другите и се нуждаят от нея като въздуха, опасността да попаднат в мъчително зависимо положение е в действителност много голяма. Те още повече се боят от всяка форма на зависимост, доколкото са убедени във враждебността на другите хора.

Как може да бъде разбрана тази невротична потребност от любов, с нейното пстоянно преувеличаване, паталогическа натрапчивост и ненаситност?

Може да се помисли, че невротичната потребност от любов – това е израз на инфантилната „фиксация на майката”. Това се подтвърждава от сънищата на такива хора, в които пряко или символично се изразява желание да се притиснат към майчината гръд или да се върнат в майчината утроба. Историята на тяхното детство,в действителност показва, че те или не са получили достатъчно любов и топлина от майка си или те още в детството си са били прекалено силно привързани към нея. В първия случай невротичната потребност от любов е израз на упорито съхраняващото се желание да си постигне майчината любов, която е недополучена в детството. Във втория случай това е пряко повторение на привързаността към майката.

В много случаи очевидното тълкуване ни се струва, че невротичната потребност от любов е израз на съществуващи дефицити в самооценката. Занижената самооценка, отношението към себе си като към най-злия си враг, самонападението са типичните спътници на такива хора, които се нуждаят от любов за това, за да се усетят в безопасност и да повдигнат занижената си самооценка.

Често невротичната потребност от любов се проявява под формата на сексуални задявки с психотерапевта. Пациента изразява чрез своето поведение или сънища, че той (тя) е влюбен(а) в психотерапевта и се стреми към някакъв род сексуална въвлеченост. В някои случаи потребността от любов се проявява пряко или дори изключително в сексуалната сфера. За да се разбере това явление трябва да помним, че сексуалните желания не винаги изразяват половата потребност като такава – проявленията на сексуалността може да се представи като вид ориентация за контакт с друг човек.

Невротичната потребност от любов се изразява толкова повече под формата на сексуалност, колкото са по-тежки емоционалните отношения с другите хора. В такива случаи сексуалността е един от малкото, а може би и единствения мост към друг човек.

Непредсказуемостта е закодирана в мозъка...

Непредсказуемостта е закодирана в мозъка

Изборът между две алтернативи чрез жребий става постоянно в главата ни на безсъзнателно ниво, твърдят неврофизиолози от Кеймбридж. Учените открили групи нервни клетки, които реагират различно при едни и същи стимули на всяко дразнение. Може да се окаже, че случайността е полезна за оцеляването в света. Например антилопата "гну" има по-голям шанс да избяга на хищника, ако се мята от една страна на друга. Непредсказуемостта в спорта също често дава предимство пред съперника. По-рано се смяташе, че случайността в реакциите на мозъка се дължи на "шум" в сложната електро-химическа верига. Сега изследователи от Кеймбридж откриват, че мозъкът реагира на светлинен дразнител през различни интервали от време, вариращи в пределите 0,15 - 0,35 секунди. Скоростта на ответната реакция също била случайна. Подобно явление се наблюдавало у котките, жабите и даже медузите. Не е изключено случайността да е фундаментално свойство на мозъка, заключават изследователите. Oсвен това, всяка група клетки изравнявала вероятността самостоятелно от другите. Например, при светлинно облъчване на два пъти през интервал от 0,03 сек., подложените на опита хора обикновено забелязвали първото, но не винаги. Периодично второто облъчване било забелязвано преди първото! "Ако на мозъка оказват въздействие няколко стимула, то при възприемането им неговите части влизат в съревнование едни с други, ето защо реакциите на мозъка са абсолютно непредсказуеми", обясняват учените. В различни ситуации промените на времето за ответна реакция можело да доведат до различни действия. Може би, непредсказуемостта на мозъчните реакции лежи в основата на креативността, доколкото случайността намира израз в новите типове поведение, новите идеи, съставна част от процеса на изследване.

Правото да бъдеш себе си....

40 основни права на всеки човек, формулирани от Сю Бишоп

Сю Бишоп (Sue Bishop) е психолог, декан на университета College of Nursing & Health в Северна Каролина, специализира се в методиките за развитие на асертивност. (Асертивността е форма на поведение, при която демонстрираш твоето самоуважение и уважението ти към другите. Тя се основава на философията за личната отговорност и съзнанието за правата на другите хора. Асертивното поведение отразява разбирането за личната ценност на всеки - своята и на другите хора като отделни индивиди.)

Повечето материали, посветени на самоутвърждаването, изброяват личните права с известни вариации, в зависимост от авторската интерпретация на темата. Тези права не са записани върху каменни скрижали, нямат непреодолимата сила на закон, това са правила, основани на здравия смисъл, които помагат в саморазвитието на човека и укрепването на междуличностните взаимоотношения.

Важен момент, който следва да се помни е, че ако вие имате някакво право, другият човек има точно същото право. Например, ако вие имате право да помолите за това, което ви е нужно. Другият човек има равно право да ви откаже или да се обърне към вас със свое искане. Ако вие игнорирате или грубо нарушавате правата на другия човек, това може да се смята за агресивно поведение. Ако игнорирате своите собствени права, вие не сте достатъчно уверени в себе си, вашето поведение е пасивно. Твърдата "система от права" е построена на взаимно уважение на потребностите, мненията и чувствата един на друг.

Основното правило, от което произтичат всички останали лични права, може да бъде формулирано много просто: вие имате право на окончателно решение относно това, какъв сте и какво правите.

Вашето решение не зависи от ролята, която играете в живота, от това какво очакват от вас околните, как вие си представяте, че трябва да постъпите. Това право е приложимо към всяка област на живота - бизнес, обществена и лична сфери.

Лесно е да се каже, просто е да се съгласите, че вие имате право да изказвате своите потребности и да установявате своите собствени приоритети, за да имате пълната отговорност за всеки аспект на своя живот, но вероятно това не е толкова лесно да бъде осъществено на практика. Помислете малко какво означава това. По всяка вероятност в началото за това ще бъде необходимо да промените своята концепция за личността. Не по-малко трудно е да се признаят правата на другите хора.

Независимо че съществуват широко известни права на човека, за които се говори в много книги, включително и в онези, посветени на самоутвърждаването, темата може да бъде развита в много различни варианти. Представям ви списък от 40 основни права. Някои от тях могат да ви се сторят сложни, но всяко има своята сфера на приложение.

Би било полезно да споделите вашите съображения по повод следното упражнение с някого от вашите приятели или колеги. Това ще ви помогне да определите онези малко разлики, за които говорим и да установите областта на приложение на всяко от правата във вашата индивидуална ситуация.

УПРАЖНЕНИЕ

Помислете за изброените по-долу права, формулирани въз основа на разработките на няколко автори. Анализирайте поотделно всяка точка, отбележете онези, с които изпитвате трудности. Например, ако ви се струва лесно да помолите за това, което ви е нужно, дали в повечето случаи става дума за вашия началник, подчинен или приятел, дали ви е трудно да го направите с вашия партньор, родители или деца. Или може би намирате промените по-скоро за плашещи, отколкото вдъхновяващи. И въпреки че всеки човек има право да се променя и развива, съществуват такива елементи във вашата личност, които ви дърпат назад. Или може би позволявате на другите хора да спъват вашето личностно развитие.

Основни права на всеки човек

1. Да бъде приеман като равен, независимо от пол, расова и национална принадлежност, възраст и физическо състояние.

2. Да бъде уважаван.

3. Да взема решение как да прекарва времето си.

4. Да помоли за това, от което се нуждае.

5. Да пита за мнение относно своята производителност на труда, поведение, облик.

6. Да бъде изслушван и възприеман сериозно.

7. Да има собствено мнение.

8. Да се придържа към определени политически възгледи.

9. Да плаче.

10. Да прави грешки.

11. Да казва "не", без да изпитва чувство на вина.

12. Да отстоява своите интереси.

13. Да установява своите приоритети.

14. Да изразява своите чувства.

15. Да казва "да" на самия себе си, без да се чувства егоист.

16. Да променя своето мнение.

17. Понякога да преживява неуспех.

18. Да казва "аз не разбирам".

19. Да прави заявления, не изискващи доказателства.

20. Да получава информация.

21. Да има успех.

22. Да отстоява своята вяра.

23. Да се придържа към собствена ценностна система.

24. Да има време за вземане на решения.

25. Да поема отговорност за собствените си решения.

26. Да има личен живот.

27. Да признава незнанието си.

28. Да се променя/развива.

29. Да избира дали да се включва или не в проблемите на другите хора.

30. Да не носи отговорност за проблемите на другите хора.

31. Да се грижи за себе си.

32. Да има време и място за уединение.

33. Да бъде индивидуалност.

34. Да иска информация от професионалисти.

35. Да не зависи от одобрението на други хора.

36. Да съди сам за собствената си значимост.

37. Да избира как да постъпва в определена ситуация.

38. Да бъде независим.

39. Да бъде себе си, а не онзи, когото околните искат да видят.

40. Да не се оправдава.

Надявам се, че вече сте започнали да се вглеждате в онези области на живота, където не използвате правата си или където ви манипулират или не ви дават да се развивате. Трябва да призная, че това упражнение е дълга и сложна работа върху себе си, но тя ще ви помогне да определите къде да съсредоточите силите си и да си изработите нови навици за самоутвърждаване.

Изясняването с кои личностни права имате трудности е само първата част от задачата. Помнете, че другите хора имат точно същите права.

Отново прочетете списъка. Какви права на други хора нарушавате? Как манипулирате други хора, за да освободите пътя си от тях.

Например, като шеф никога ли не сте карали подчинените си да се чувстват неуютно, когато казват "не разбирам" или са молили за информация, с която вие безусловно сте разполагали? Предоставяте ли на своя партньор място и свобода за развитие на личността? Очаквате ли от хората нещо определено, защото те играят една или друга роля в живота ви? Давате ли право на другите да ви откажат, когато ги молите за нещо, без да искате обяснение или да очаквате оправдания, без да настоявате за извинение за отказа им?

Помнете, че самоутвърждението има две страни - уважение правата на другите хора и съблюдаване на своите собствени права.

Четвъртото измерение е в началото на координатната система

Четвъртото измерение, което векове наред не дава покой на мислители, математици и физици, не е времето, както днес се смята! Четвъртото измерение е началото на координатната система, там, откъдето векторите за широчина, височина и дължина тръгват. Тази провокативна теза, която разбива съществуващите постулати, в т. ч. Теорията на относителността на Айнщайн, развива в своя труд ”Реалното физическо пространство” (1996 г.) философът, любителят на космологията, президентът д-р Желю Желев.

Четвъртото измерение на пространството има дълга и поучителна история. За продължителен период то е било обект на всевъзможни спекулации от спиритуалистите и всякакви „учени” шарлатани. В техните ръце то е измерението, което придава на обикновеното наше триизмерно пространство невероятни свойства. Всичко, което не е възможно в тримерното пространство, е възможно в пространството с четири измерения. За съжаление то не е достъпно на обикновения човек. В четиримерното пространство пребивават духовете и вършат невероятни неща. Но да оставим настрана спекулациите. През Средновековието с този въпрос се е занимавал френският математик Орем. В съчинението си „Въпроси към геометрията на Евклид” пише: „... някой може би ще изрази съмнение, ако линейното качество е представимо тук като плоскост, а плоското – като тяло, имащо три измерения, то излиза, че телесното качество може да бъде представено като притежаващо четири измерения под формата на нов вид качество.”

Аз казвам, че това не е възможно

Защото ако текущата точка се представя като пораждаща линия, линия – плоскост, плоскостта – тяло, не следва, че когато си въобразяват тялото текущо, то поражда четвърти род количество. То си остава тяло и затова в книгата "За небето" гръцкият философ Аристотел говори: "От тялото не се извършва преход към друг вид количество."

Към възможността да се построи в геометрията тяло с четири измерения отрицателно се отнася и немският математик Ширел (1525 г.): „ Ако в аритметиката виждаме, че ни се разрешава да съчиняваме много неща, даже ако те изобщо нямат форма, в геометрията не се разрешава да се предположат телесни линии и повърхности и да се излезе зад пределите на куба, както ако имаше повече от три измерения, тъй като това би било противоестествено...”.

В 1746 г. Кант прави опит да си обясни защо четвъртото измерение е невъзможно: „Четвъртата степен е нелепост по отношение на всичко онова, което ние можем да си представим за пространството със силата на въображението. В геометрията е невъзможно да се умножава квадратът на самия него, както е невъзможно да се умножава кубът на неговия корен.”

Отрицателното отношение към четвъртото измерение се определя преди всичко от невъзможността към трите взаимноперпендикулярни линии, пресичащи се в една точка,
да се построи четвърта, която да бъде също перпендикулярна на тях. Това показва, че четвъртото измерение на пространството не може да бъде равноправно с другите три. Ако изобщо може да има такова, то трябва да се търси другаде.

И тук идва идеята към трите пространствени координати (x, y, z) да се въведе времето и ролята му на четвъртата координата.

Това математика дължи на френския учен Лагранж,който в труда си ”Аналитична механика” от 1788 г., реализира тази идея. Справедливостта обаче изисква да кажем, че тя е лансирана още от Даламбер в неговата „Енциклопедия”.

В по-новото ни време идеята, че четвъртото измерение е времето, се възприема от строителите на Теорията на относителността. При изграждането на математическия апарат на теорията Г. Минковски въвежда времето като равноправна четвърта координата. Според него съществува единно пространство-време, а изолирани едно от друго, пространството и времето са фикции.

Каквито и изчисления да се правят обаче, те не могат да променят реалния факт, че времето не е пространство. То остава псевдопространство, подобно на енергията, импулса и т.н.

Времето не може да бъде действително измерение на пространството поради 2 прости съображения: първо, те са несъизмерими, защото се измерват с различни единици – пространството със сантиметри, времето – със секунди, второ, пространството е двупосочно - движението в него може да се извършва наляво и надясно, назад и напред, при което двете посоки са равноправни, докато времето се движи от миналото към бъдещето.

Особености на движението в четвъртото измерение

За разлика от обичайните три измерения на пространството, където движението във всяко едно от тях е равноправно, движението в четвъртото се отличава съществено. Ако по координатите x, y, z, фиксиращи трите измерения на пространството, тялото може да се движи, без да се налага да претърпява някакви качествени промени, движението в четвъртото измерение задължително го изисква. То става за сметка на другите три едновременно. Последните намаляват. Когато сферата, свивайки се, се устремява към нулевия си обем и това става за сметка на другите три координати, които се устремяват към началото на координатната система. При разширяването става обратната промяна. Координатите нарастват за сметка на все по-рядкото присъствие на четвъртото измерение в единица обем.

Д-р Желю Желев: Това показва, че четвъртото измерение е по сила равно на другите измерения, взети заедно. То се уравновесява с тях и поради товапредставлява най-силното измерение на пространството

Затова и движението в него е винаги свързано с дълбоки качествени промени. Една масивна звезда с маса няколко пъти по-голяма от слънчевата и черната дупка, в която тя се превръща в края на термоядрената й еволюция, се отличава радикално в основните им физически параметри. Вече неутронна звездата показва такава дълбока промяна: атомите не съществуват повече, електроните са натъпкани в протоните и от предишната организция са останали само неутроните, плътно притиснати един до друг.

Същинското движение в четвъртото измерение става, когато тялото започне да се свива в собственото си пространство. Класическият пример за това е гравитационният колапс. Когато достатъчно масивната звезда в края на своята термоядрена еволюция под действието на гравитационните сили започне неудържимо да се стреми към сферата на Шварцшилд* и мине под гравитационния си радиус, тя извършва движение в четвъртото си измерение.

При обратния процес – антиколапса или експлозията, при който тялото се разширява, четвъртото измерение връща мащабите на другите три измерения.

Когато тялото се свива и разширява,то се движи в измеренията на своето собствено пространство...

Това е малко трудно за представяне, защото природата не се е погрижила да ни предложи такъв чист случай, който да се наблюдава непосредствено. При всички крайни случаи вътре във Вселената свиването и разширяването като че ли става в едно автономно пространство. И това действително е така и точно този факт пречи да се схване механизмът.

Когато произведем един изстрел с пушка, зарядът на патрона превръщайки се в газове, увеличава своя обем 1000 пъти. Същото е и ако изпарим един определен обем вода. Парата ще има 1000 пъти поголям обем от течната вода. Но и в двата случая промяната става във външното пространство, в което предметът е, тъй да се каже, потопен.

Единственият уникален случай, където свиването и разширяването на „тялото” е в неговото пространство, е Вселената. По отношение на нея няма външно пространство, защото извън нея не съществува нищо друго. Поради същата причина тя не може да се движи иначе освен в измеренията на собственото си пространство.

При движението на тялото в четвъртото измерение обаче се променят не само абсолютните стойности на другите измерения, променят се и всички други фундаментални свойства, отнасящи се до неговата метрика и топология: кривината на пространството, разстоянието между точките и пр.

Стават дълбоки качествени промени в самата организация на материалния субстрат. Разрушават се и респективно се възстановяват редица етажи в йерархичната структура на материята. При различните етапи на гравитационния колапс например се разрушават различни етажи: при белите джуджета се разрушава нормалната структура на атомите. Веществото се оказва в „изродено състояние”: запазват се атомните ядра, а електронните им обвивки се разрушават. При неутронните звезди се разрушават и атомните ядра, електроните се натъпкават в протоните и от предишната структура на атомите остават само неутрони, плътно притиснати един до друг.

При „черната дупка”, където колапсът става още по-дълбок, вероятно се разрушава и неутронният етаж на материята, а може би и още по-надолу.

Би трябвало да се предполага, че при пълния гравитационен колапс на Вселената се разрушават много повече или пък всички етажи в нейната йерархична структура. Разрушават се Мегагалактиката, отделните галактики, съзвездията, звездите и планетите, молекулите, атомите, елементарните частици и пр.

Особености на движението в четвъртото измерение

1. То е привилегия на големите маси, които са способни да породят достатъчно големи гравитационни сили, необходими за сломяването едни или други структури в организацията на материята.

2. Движението в четвъртото измерение става скокообразно и катастрофично. Пример - избухването на Нова или Свръхнова звезда, от която може да се получи различна дълбочина на колапса – бяло джудже, неутронна звезда, черна дупка. Тази скокообразност се определя от йерархичната структура на материята. Всеки колапс според големината на гравитационните сили разрушава йерархията до определен етаж съответно: Мегагалактика – галактически купове – галактика – звезда – мезотяло – молекула – атом – елементарна частици – кварк и т.н.

3. Вселената, която разполага с безкрайно големи гравитационни сили, може да свие материята до нулевия обем, като същевременно увеличи плътността й до безкрайност (състоянието на сингуларност). Поради това тя единствена е способна да разруши всички етажи от предишната йерархична структура на материята, да обърне измеренията на пространството и да постави началото на антиколапса – началото на новата Вселена.

Д-р Желю Желев

Нибиру се завръща....

На всеки 3600 г. десетата планета преминава през Слънчевата система. Ще ни доближи ли фатално?

Според древната цивилизация на шумерите Нибиру е десетата планета в нашата Слънчева система, която на всеки 3600 г. минава покрай Земята и предизвиква непредвидими последствия – от създаването на човека до всемирния потоп. Астрономите подозират съществуването й по косвени белези, но то все още остава загадка за науката.

Според Закария Ситчин, световноизвестен автор, също журналист и археолог, Нибиру е десетата планета в Слънчевата система. Авторът от еврейски произход предполага, че тази планета обикаля около две слънца – своето и нашето, около което се завръща на всеки 3600 г., предизвиквайки катаклизми и природни бедствия. Нибиру се придвижва по силно елипсовидна орбита.

Остро критикувани, неговите смели, но добре продавани теории намират подкрепа от автори като Бурак Елдем, Фон Даникен и други застъпници на извънземния произход на човека.

Историята на Нибиру произлиза от древния шумерски клинописен епос „Енума елиш”, в който Нибиру означава „Планета на пресичането”. При едно от навлизанията й в Слънчевата система, според Ситчин, неин спътник се сблъсква с планетата Тиамат, намираща се между Марс и Юпитер. Това довежда до формирането на астероидния пояс, на родната ни Земя и на Луната (Виж схемата вдясно – бел. ред.).

Доскоро подобна хипотеза за сблъсък между две небесни тела бе напълно отричана, но симулациите на сблъсък между Земята и обект, наполовина по-малък по размер, дадоха нов живот на смелата теория.

Нибиру е описана в шумерската митология като родно място на високоразвитата технологически цивилизация на Анунаките,
посетили Земята още преди 500 000 години и създали човека

Дошли на нашата планета като златотърсачи, те кръстосват своята ДНК с тази на Homo erectus. Резултатът от този експеримент на генното инженерство довежда до появата на хората, използвани първоначално като роби в мините на Анунаките. Ситчин и други автори приемат този мит за реалност и в него виждат логично обяснение на задълбочените познания на цивилизацията на древен Шумер. Като например откъде шумерите са знаели за съществуването на Плутон хилядолетия преди той да стане достояние на съвременната наука (едва през 1930 г.). Рабираем става и образът на шумерската богиня създателка, която държи две змии във формата на двойно завита спирала с тънки нишковидни свръзки между тях.

Нима хората преди 4000 г. са познавали структурата на ДНК,
която едва наскоро бе разгадана с помощта на модерна техника?

Закария Ситчин дава ясни отговори не само на този мистериозен въпрос, тълкувайки древния епос. Той твърди, че други източници също говорят за съществуването на планетата фантом, описвайки я със силно елипсовидна орбита и период на завъртане около орбитата си за 3600 до 3760 г. Ситчин приписва тези описания на астрономите от цивилизацията на маите. Това е и причината не само той, но още много други застъпници на съществуването на Нибиру да очакват нейното поредно завръщане по време на зимното слънцестоене на 21.12.2012 г.

Предполага се, че Нибиру ще навлезе в пределите на Слънчевата система по посока на часовниковата стрелка. До какво би могло да доведе това? Тези, които повярват, ще се подготвят за най-лошото, а за останалите – нека тази история остане един забавен сценарий за научно фантастичен филм с апокалиптични елементи!

Телепатия...

Телепатията е психически феномен, при който се осъществява обмен на данни между двама души без използването на сетивата им. (Те не се чуват, не се виждат...) Обменът може да включва мисли, идеи, чувства, изображения. Описания на телепатията съществуват още преди появата на писмеността. Аборигените в Австралия приемат телепатията като човешка способност, докато в по-развитите общества тя се смята за специална дарба, която притежават само екстрасенсите. Явлението телепатия не се признава от официалната наука, въпреки редицата експерименти, доказващи съществуването й...

История
Терминът "телепатия" е използван за първи път през 1882 година от френския психолог Фредрик Миърс, основателя на Обществото за психологически изследвания.

Изследователския интерес към телепатията идва от хипнозата. Хипнотизаторите откриват, че телепатията е от така наречените "висши явления", наблюдавани при хипнотизирани хора. Подложените на хипноза често четяли мислите на хипнотизаторите и изпълнявали неизречени инструкции.

Скоро много от психолозите и психиатрите започват да наблюдават явлението при техни пациенти. Зигмунд Фройд го наблюдава толкова често, че му се налага да потърси обяснение. Той определя телепатията като регресивно примитовно свойство на човека, което се е изгубило в хода на еволюцията, но все още се наблюдава при определени условия. Карл Юнг отсъжда доста по-важно място на телепатията. Той я смята за функзия на синхронността.

( Това е термин, използван от Юнг за да обозначава значими съвпадения и равнозначието на психични състояния или събития, които нямат причинно-следствена връзка помежду си. Такъв феномен за него бил, когато вътрешно изживяно събитие ( сън, видение ... ) има отражение във външната реалност. Освен това той е използвал този термин и за обозначаване на подобни или еднакви мисли, сънища или видения, случващи се по едно и също време на различни места и с различни хора. )

След основаването на Американското дружество за психични изследвания през 1885 телепатията става първия психичен феномен, който се изследва научно. Първите тестове са елементарни. Човек, седящ в една стая, се опитва да предаде по мисловен път двуцифрено число, вкус или изображение към друг човек, седящ в съседна стая. Френския психолог Чарлс Ричет изчислява математическата вероятност за познаване на тези мисли. Той заключва, че телепатията се наблюдава отделно от хипнозата.

Интересът към телепатията се увеличава след Първата световна война след като хиляди се обръщат към спиритуализма в опит да комуникират със загиналите си близки. В САЩ и Великобритания се провеждат масови експерименти с телепатия.

Експериментална основа
Телепатията най-често се проявява спонтанно при инциденти и критични ситуации, при които близък приятел или роднина е наранен или убит. В такива случаи човек близък със пострадалия се случва да усети опасността от разстояние. Информацията идва под различна форма. Понякога тя е под формата на фрагменти от мисли, които изникват в сънища, видения, халюцинации. Друг път това са отделни думи, които просто изкачат в съзнанието на човек. Някои инциденти включват явна телепатия между хора и животни.

Телепатичните способности изглежда се влияят от емоционалното състояние на човека. Това важи както за изпращача на информация, така и за приемателя. Според статистическите данни за телепатията повечето жени са получатели на информация, като едно от обясненията е, че жените по-добре разбират чувствата си и разчитат на интиуицията си повече, отколкото мъжете.

Телепатията може да се прояви в съня на човек. В такива случаи си наблюдава промяна на кръвното налягане, а електроенцефалографски анализи показват, че мозъчните вълни на изпращача и на приемателя съвпадат.

Експеримент с телепатия е бил направен при мисията Аполо 14 през 1971 година, който даказва, че разстоянието не е пречка за феномена. този експеримент не е бил разрешен от НАС, а резултатите не са оповестени преди края на мисият. Асторнавтът Едгар Мичъл провежда експеримнта с четирима приематели на Земята. Мичъл се концентрирал върху поредици от двадесет и пет произволни числа. Той прави 200 редици. Ако приемниците бяха познали 40 от тях, то щеше да е случайност, но двама от приемниците познават 51. Този резултат е по-добър от очакваното, но не достатъчно добър за скептиците.

Теории
През вековете се изказват много теории и предположения с цел описване на телепатията и начина по който действа, но никоя от тях не изглежда вярна. Телепатията, както и други психични феномени, преодолява времето и пространството. През деветнадесети век британския химик и физик Уилиам Крукс предполага, че телепатията се основава на мозъчни вълни, подобни на радио-вълните. През двадесети век Съветският учен Л. Василев предлага електромагнитна теория за обяснение на телепатията. Американският психолог Лауренс Ле Шан предполага, че всяка личност има своя собствена реалност, като хората със специални способности в телепатията и други психични феномени споделят реалност, различна то тази на обикновенните хора, което им позвлява да комуникират помежду си. Това обаче не обяснява произволното наблюдение на телепатия сред хората.

Никоя от тези теории не се е наложила засега. Има достатъчно доказателства, че телепатията съществува, но науката все още е далеч от обяснението на този феномен.

Планът Ран-Ът

Назад във времето.....

В началото на “Студената война” – 1947 г. - Алън Фостър Дълес – първият шеф на ЦРУ - заявява:

“Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. КАК? Ще намерим единомишленици в тези страни и Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството - тоест безнравствеността. Нужни са писания, осмиващи естествеността и почтеността като архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинския страх сред хората, безсрамието, доносничеството и още много пороци заложени в човека трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще извършим под девиза: ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ".

Росица Христова

Технически послания

Днешната територия на Перу
400 г. пр. Хр.

Далеч преди цивилизацията на инките да покори територии поне 20 пъти по-големи от обхвата на нашата страна днес, населението по тези земи е било свидетел на събития, които изглеждат невъзможни за разбиране повече от 2000 години по-късно. Тези хора са разполагали с технически способности, каквито е трудно да си представим сега с нашите стереотипи за онова време.

Според познанията ни за тези хора, те не са познавали колелото, а всъщност са го използвали в направата на детски играчки. След като не са познавали колелото или случайно са го изобретили, само за да забавляват дечицата си, как науката ще обясни тези бронзови предмети, които напомнят на елементи от някакви механизми. Историците твърдят, че това са части от глави на боздугани - оръжие добре познато в Южна Америка по това време.

А не е ли възможно тези механизми да са задвижвали някакви машини, като например такива летящи апарати, какъвто модел виждаме тук. Неуките хора от онези времена са се опитвали да имитират всичко, което са видели от своите небесни бащи...

... които с летящите си машини са пристигали, незнайно откъде, кацали са на тези писти и отново са излитали... накъде?... може би към Египет, Австралия, Европа или Индия?

Бог Ганеша - обикновено той е изобразяван като човек с глава на слон и е почитан като повелител на познанието и началото. Но тази статуя е малко по-различна от каноничния вид на божеството. Ако той е митологично същество защо тогава му е необходима кислородна маска, каквато използват пилотите, летящи на големи височини? Древният човек, след като никога не е докосвал кислородна маска, но е виждал слон, лесно може да оприличи шланга на маската с хобота на животното...

Предците ни са се опитали да ни оставят следи, които днес да забележим, изучим и да разберем повече за нашето минало и произход. А вместо да разчетем посланието, ние с насмешка го зачеркваме и съчинявайки фантазии за дедите си, се опитваме да докажем, че сме по-интелигентното поколение. Сигурно наистина сме по-способни от древния човек (дали?), но се съмнявам, че сме по-мъдри.

Звездните кули

Провинция Сичуан, Китай
В наши дни

Хората строят кули от незапомнени времена - от легендарната Вавилонска кула, през приказните Барад-Дур и Ортанк, до кулите близнаци в Манхатън... всички свързани със съдбовни за човешката история събития.

Но не в Средната земя, а тук при нас, далеч от Ню Йорк и Багдад все още стоят изправени едни от тях - загадъчни по отношение на своя произход и предназначение - кулите в Хималаите. Те са пръснати по склоновете на планините, около 250 на брой, с височина колкото 12-етажна сграда и неизвестна възраст, като според последните изследвания най-старата от тях е на около 1200 години.

С различна форма - четвъртити, многоъгълни или във формата на звезди с по 5, 6, до 10 или 12 лъча - техните функции предизвикват спорове сред специалистите - дали са били сигнални кули, част от отбранителни системи, постройки с религиозно значение, свързващи небето и земята по силата на тибетска легенда - все още няма категорично становище.

Най-странният факт е, че местното население нищо не знае за тях. Няма сведения за кулите и в нито един от манастирите в региона - нито книга, нито ред, никакво предание, никакъв спомен. Уникално е строителството им, защото кулите са издържали честите земетресения в тази област на света.

Но днес местното население ги руши, за да строи своите домове. Не са защитени от китайското правителство, нито от тибетските монаси. Група ентусиасти се борят, за да привлекат вниманието на UNESCO и кулите да бъдат признати за част от световното историческо наследство.

Мястото им наистина е там - защото историята, която помнят тепърва ще разкаже на света, кои са били зидарите на тези кули и накъде хималайските ветрове са понесли ехото от песните на старите строители...

Хилядолетния сокол

Сакара, Египет
1936

Не е известно, кога точно неколцина иманяри, въоръжени със сечива, въжета и факли, са проникнали в 50 вековната гробница на принц Сабу - човек управлявал по време на почти митичната Първа династия. Бил администратор на град, наречен "Звезда от семейството на Хор" - странно име за селище... Влезли вътре и на светлината на дървените си факли, без много приказки, задигнали всичко, което им изглеждало ценно. Вероятно са отмъкнали и предмети, които биха хвърлили повече яснота върху личността на Сабу, както и върху предназначението на един твърде странен артефакт...

Малко преди нацистка Германия да разпрати стотици археолози в търсене на свещени антики по различни краища на Земята и особено в Египет, тук на спокойствие копаел британецът Уолтър Емъри. Г-н Емъри е прочут с откритието на т.нар. мумифициран зоопарк, но е и първият, който влиза след грабителите в гробницата на принц Сабу. Това което заварва, са само купчина говежди кости, керамични и медни съдове, остриета на стрели, парченца от кутия, направена от слонова кост, колекция кремъчни сечива... и скелетът на принц Сабу, полегнал странично... а точно зад гърба му стоял този предмет: изработен от шисти, почти натрошен, той не приличал на нищо, което било откривано дотогава.

Скрит дълго време за обществеността, необикновеният предмет бил почти забравен. А днес археолозите официално го разглеждат като чиния или ваза.
По-късно някой се сеща да попита неколцина космически инженери, какво мислят, че може да е това. Въпреки, че не намират база за сравнение, те оприличават предмета на пропелер, витло, част от някакъв механизъм, но въпреки това без аналог сред съществуващите днес технологии. Понеже е изработен от неустойчив материал, заключават, че това е по-скоро копие на нещо, което майсторът на предмета е виждал... Но със сигурност дизайнът подсказва за нещо техническо. Какво е това, обаче - остава загадка и до днес.

И така - необясним предмет, който очевидно е бил доста ценен за принца, за да бъде положен редом до тленните му останки в гробницата от "Звездата на Хор" - наистина странно име за селище... Хор - богът на Небето, син на Озирис и изобразяван като сокол, идващ от висините. Името му всъщност означава - "далечният"... Откъде и с какво летателно средство Хор е пристигал при древните египтяни от Първата династия, във времето, когато боговете предали властта на хората? А те на свой ред са се опитвали да изобразят необяснимото за тях, чрез нещо вече познато... Дали странният предмет не е бил част от "божествените" летящи машини на древните ни небесни бащи? Ако гробницата на Сабу не бе ограбена, сигурно щяхме да знаем. Но най-вероятно предметите, намерени там никога нямаше да бъдат поставени в музейните зали.

Дисковете Дропа

Баян Кара Ула, някъде край границата между Китай и Тибет
1938

Експедиция от археолози, водени от професор Тей си проправя път през труднопроходимите области на Хималаите. Тук е почти безлюдно - населението е рядко, предимно малобройни племена, изолирани от всякаква глъч на модерния свят. Хората тук са наистина странни - много ниски на ръст, под 120 см., с изразено жълта кожа и може да се каже - почти неприятни на вид.

Скоро археолозите попадат на редица правилно подредени гробове. В тях намират скелети - с ръст под метър, с големи черепи, несъразмерни с телата. Отначало смятат, че са попаднали на останките на маймуни... Но професор Тей пита колегите си - виждали ли са преди маймуни да се погребват взаимно в прави редици?

Междувременно изниква интересна находка - каменен диск. По-късно в околните пещери откриват още 715. Всичките с размери около 30 см. в диаметър и дебелина по-малко от сантиметър. В центъра има малка дупка, а от нея тръгва спирала, която се развива до самия ръб на дисковете. Точно като грамофонни плочи. След като дисковете пристигат в Пекин и попадат в ръцете на професор Нуи от Академията по праистория, се оказва, че спиралите се състоят от съвсем малки по размери знаци - дисковете наистина били записи. Информацията, която са съдържали, е обявена официално чак към края на 60-те години на ХХ век.

Плочите били разчетени, макар и трудно, а историята, която разказват може би малцина могат да приемат: Дропа, така се наричали пришълците - дошли вероятно от мястото в Космоса, което сега наричаме Голямо куче, там където се намира звездата Сириус. Космическият им кораб претърпял злополука и те били принудени да останат в днешния Тибет. Това се е случило вероятно преди около 12 000 години. Местните племена избивали малките астронавти, докато не се убедили, че намеренията им не са войнствени. Преследвани били, заради ужасяващия им външен вид. Планинците се бояли от тях, но при възможност ги атакували и изтребвали. В пещерите археолозите намерили петроглифи на Земята, Слънцето и непознати съзвездия, свързани помежду си с точковидни линии.

По-късно към дисковете на Дропа проявават интерес от Москва. Няколко диска са изпратени в СССР и руснаците успяват с тенхологията, с която разполагат в момента да установят, че дисковете всъщност са кобалтови, труден за обработка материал и поставени при определени условия на въртене, те вибрират по специфичен начин, създавайки електрически заряд. Технологията, по която са създадени е неизвестна. В съвремието си използваме кобалта точно в производството на звукозаписни носители, високоскоростни проводници, турбини в самолетостроенето, електроди на батерии... откриваме го за себе си, обаче, едва през ХVІІІ век.

Днес в Баян Кара Ула все още живеят хора, които напомнят с вида си за космическите посетители... Възможно ли е да са техни наследници, възможно ли е космическият кораб все още да лежи погребан някъде там горе... Или всичко това ще остане загадка и век след век ще се превърне просто в една легенда и то потънала в забрава...

Земите на древен Шумер, днес Иран 2006

Енума Елиш е една от най-старите истории, познати на човечеството. Това е история, написана от древните шумери преди хиляди години. Едно от копията на епоса оцелява в библиотеката на Ниневия до VІІ в.пр.Хр. и е открито от археолози в началото на ХІХ в.

Енума Елиш е клинопис, създаден върху седем глинени плочки - наречен е "Седемте плочи на Сътворението". След като бива преведен на съвременните езици, разказът разкрива забележителна история, която внася смут в научните среди.

Говори се за това, как някога много отдавна планетите в Слънчевата система се подредили по особен начин, как една космическа катастрофа разтърсила нашата планета, как хората се появили на Земята и каква била ролята на Боговете в това Сътворение.

Историята от Седемте плочи на Сътворението е позната за науката и от други по-нови източници, преди да бъде открита. Но тя е много стара - изпреварва във времето повечето текстове от глава Битие на Библията, както и повечето легенди на различни народи по света.

Най-общо казано според шумерите бог Ану идва на земята с флотилия от космически кораби, пристигащи от огромна планета, намираща се в Слънчевата система далеч отвъд познатата ни Плутон, с цикъл на обиколка около Слънцето близо 3600 земни години. Когато боговете пристигнали решили да събират ресурси за своята планета - особено някои видове метали. Създали човека, за да работи в мините. Постепенно го усъвършенствали, създали строй на управление, цивилизовали своите творения и в крайна сметка ги оставили да се грижат за Земята, като обещали да се завърнат...

Файлът "Купър"

Файлът Купър 1

Това което следва е файлът Купър, основаващ се на стенограмата на 45-минутната лекция, изнесена от Милтън Купър на 17 ноември 1989г. в Лос Анджелис - Калифорния. Този файл съдържа абсолютната истина за присъствието на извънземните на земята и за връзките на правителството на САЩ с тях. "Файлът е гаранцията, че ще продължа да бъда жив ако MJ-12 продължи както в миналото да ликвидира всички, които знаят за извънземните. Не се считам в никакав случай за герой, всеки от вас щеше да направи същото. В момента правя онова, което правех и когато бях във Виетнам - изпълнявам дълга си.

Заклевам се, че получих и видях тази информация през 1972г., когато работех в Разузнавателното спомагателно бюро на командващия военноморските сили на САЩ в Тихия океан. Заклевам се че след това се подложих на хипнотична регресия, за да направя тази информация колкото се може по-точна. Заклевам се че съм готов да се подложа на какъвто и да е било детектор на лъжата, за да потвърдя истинността на моите думи. Долните редове са описание на всичко, което лично видях и което лично знам от 1972г.

MAJESTY е кодовата дума за Президента на САЩ, за всичката информация отнасяща се до НЛО.

OPERATION MAJORITY е кодът на операцията, занимаваща се със всеки аспект и последица от присъствието на извънземните на земята.

GRUDGE съдържа 16 тома документация и информация, събирана от началото на проучванията в САЩ на НЛО (Unidentified Flying Objects) и IAC(Identified Alien Crafts). Програмата беше финансирана от тайни фондове на CIA, попълвани с пари от нелегалната търговия с наркотици. Участието в наркотрафика беше оправдано с твурдението че той отсранява слабите членове на обществото. Задачата на Проекта GRUDGE беше да сабере цялата научна, технологическа, медицинска и разузнавателна информация за връзките с НЛО и за контактите с извънземни форми на живот.

MJ-12 е името на тайната контролна група. Президентът Айзенхауер създаде тайно общество известно като обществото на Jason (Jason Society), за да изучи всички факти, показания, технологии, лъжи и измами, и да открие истината за извънземните. Това общество беше съставено от 32 най-изтъкнати хора в САЩ през 1972г. като челните 12 от тях образуваха МJ-12. МJ-12 има тотален контрол над всичко. Те са засекретени с кодовете J-1, J-2... и т.н., за всички членове на обществото. Директорът на CIA беше назначен за J-1 и за директор на MJ-12. MJ-12 отговаря само пред президента. MJ-12 осъществява огромната част от нелегалната търговия с наркотици в света. Това се прави за да бъдат намерени средства и за да се запази тайната от Конгреса и хората на САЩ. Пазходите за финансиране, свързани с тези проекти са по-големи от всичко което маже да си въобразите. MJ-12 уби президента на САЩ Джон Ценеди, когато той им каза че има намерение да суобщи на народа всичките факти за присъствието на извънземните. Той беше убит от агент от на тайните служби, шофиращ неговата кола в Далас. MJ-12 изгради супертайно място за срещи в Мериленд до което достапът е само по въздуха. Там има възможности за живот и почивка на MJ-12 и за JASON SOCIETY. Това място е с кодовото наименование Провинциалния клуб. Хора само с пазрешително с грифа TOP SECRET/MAJIC имат право да го посещават.

MAJI е съкращението на Агенцията на мнозинството за обединено разузнаване(Majority Agency for Joint Intelligence). Всички информации, дезинформации и разузнавателни данни са събирани от тази агенция. Агенцията отговаря за дезинформацията и действа заедно с CIA,NSA и DIA.Това е могъща организация и всичките програми, свързани с извънземните са под нейния контрол. MAJI отговаря само пред MJ-12.

SIGMA е програмата която първа установи връзка с извънземните и продължава да носи отговорност за връзките с тях. Тя осигури формален договор с извънземните. Условията са, че те ще ни дават технологии. В замяна се съгласихме да държим присъствието им на земята в пълна тайна, да не се месим по никакав начин в техните действия и да им позволим да отвличат хора и животни. Извънземните се съгласиха да снабдяват MJ-12 със списък на отвлечените на периодична основа.

MAJIC е тайния код на всички материали и информации, свързани с извънземните. MAJIC означава контролирани от MAJI (MAJI Controlled).

AQUARIUS е програмата, която описа историята на присъствието на извънземните на земята и тяхното взаимодействие с Хомо Сапиенс на тази планета поне от 25 000 години, кулминиращо с народа на Баските, живеещ в планинските райони на границата между Испания и Франция, и със сирийците.

GARNET е програмата отговаряща за контрола на всичката информация и документи.

PLUTO е планът за оценка на информацията за НЛО.

POUNCE е програмата за намиране на всички катастрофирали или свалени извънземни кораби или извънземни.

RED LIGHT е програмата за тестване на намерените извънземни кораби. Тя сe осъществява от Area 51 в Невада и започна, когато извънземните ни дадоха космически кораб и ни помагаха да летим с него. В началото имахме успех, но след това корабът избухна във въздуха и пилотите бяха убити.

SNOWBIRD беше създадена за прикритие на проекта RED LIGHT. Няколко самолета с формата на летящи чинии бяха построени с конвенционални технологии, за да отвличат вниманието от истинската RED LIGHT.

LUNA е базата на извънземните на отвъдната страна на луната. Тя беше видяна заснета от астронавтите на АПОЛО. База, минодобив, използващ огромни машини и един огромен кораб майка бяха описани от астронавтите. NRO е националната разузнавателна организация кум форт Карсън-Колорадо. Тя отговаря за сигурността на всички програми, свързани с извънземните и техните кораби.

DELTA е групата на NRO обучена за действие когато тези проекти са застрашени.

JOSHUA е проектат за да бъде построено генериращо на ниски честоти пулсиращи звуци оръжие. Това оръжие може да бъде ефективно срещу извънземните кораби и техните лъчеви оръжия.

EXCALIBUR е оръжие предназначено да унищожи подземните бази на извънземните. Това е ядрен заряд с възможности да прониква до 1000 метра в твърда почва например в Ню Мексико. Въздействието на оръжието не излиза извън радиуса на 50 метра от набелязаната цел. Оръжието носи ядрена глава от 1 мегатон.

ИЗВЪНЗЕМНИ ВИДОВЕ: Има 4 вида извънземни споменати във видяните от мен документи.

Сивия с голям нос, с които имаме договор. Сивите(GREYS) работещи за Сивия с големия нос. Блондини с човешки вид наричани Нордици (NORDICS). И червенокосият човекоподобен наричан Оранжев. Планетата на извънземните е звезда в съзвездието Орион, звездата на Барнард и Зета Ретиули. ЕВЕ е името на извънземния заловен жив при катастрофата на извънземните в Розуел през 1949г. Той умря в плен. Кrill или Crill (произнасяно Крил или Крл) беще заложник, оставен при нас при първото кацане при Holloman като обещание че извънземните ще изпълнят своите задължения от основното споразумение, постигнато с нас. KRLL се разболя и беше лекуван от д-р Г.Мендоза, който стана експерт по извънземната биология и медицина. KRLL почина по-късно. GUESTS бяха извънземните заменяни срещу хора. Когато през 1972г. видях документите имаше само трима живи гости.Извънземните твърдят, че са създали Хомо Сапиенс чрез хибридизиране. В документите се казваше че RH-кръвта е доказателство за това. Те също твърдят, че са създали четирите основни религии. Показаха холограма на разпъването на Христос. Те твърдят, че Хритос е бил създаден от тях. Бази на извънземните има в крайните райони на щатите Юта, Колорадо, Ню Мексико и Невада. В документите от 1972г. бяха описани 6 бази-всичките в индиански резервати и в споменатите четири ъглови района.

УБИЙСТВА: В документите беше отбелязано, че много военни и правителствени чиновници са били убити когато са се опитали да разкрият тайната. Възстановяване на кораби: В документите се сочеше, че са били намерени много извънземни кораби. Първите са били от Розуел Ацтек, пак в Розуел, Тексас, Ню Мексико и др. места. Отвличания на хора и животни е имало по рано от 1972г. Много са изчезнали безследно. Извънземните взимат от тях яйцеклетки или сперма, правят вурху тях операции, имплантират малки сферични сачми от 40-80 микрона в близост до очния нерв в мозъка. Всички опити за тяхното отстраняване завършват със смърт на пациента. В документите се сочеше че 1 на всеки 40 души има такъв имплант. Чрез него извънземните имат тотален контрол над хората. Изработен е и план за извънредни мерки ако инфомацията бъде разкрита или ако извънземните се опитат да превземат планетата. Той предвижда обявяването на извънредно положение под предлога че терористична група е влязла в САЩ с ядрени оръжия. Ще бъде съобщено, че терористите планират да взривят бомба в някой голям град. Ще бъде въведено извънредно положение. Пресата, радиото и телевизията ще бъдат национализирани и контролирани всеки съпротивляващ се ще бъде убит. Извънреден план за предотвратяване изтичането или забяване на информация. Планат е дезинформационен заговор ако някой стигне твърде близко до ИСТИНАТА. Той се ръководи изцяло от MJ-12. Източник на материалите и документите които видях.

Източникът беше Бюрото за морско разузнаване и контраразузнаване от неговата операция срещу MJ-12 с цел военноморските сили да разберат за какво става дума и каква е истината. Различните правителствени институции извършват такива контраразузнаватални операции една срещу друга. В резултат флотът получи част от технологията и контрола върху някои проекти. Историята сама ще оцени мен и истините за тази информация. Не се страхувам от тази оценка. Заклевам се че тази информация е истинска и коректна. Трябва да се знае че нещо невероятно и ужасяващо погрешно се развива, въвлича правителството на САЩ и феномена НЛО. Всички трябва да се обединим и да разкрием тази истина.
Файлът Купър 2
Забележка: малка част от началото на 2 част липсва.
"..патрулна лодка с цел да събираме разузнавателна информация около пристанището.Трябваше да патрулираме всяка нощ и да поддържаме сигурността по реката. Тогава открих голямо количество НЛО-та над Виетнам за тях съобщаваха като за непознати хеликоптери. Но северновиетнамците нямаха въобще хеликоптери. Нашите войски отвреме на време бяха обстрелвани от тези "хеликоптери", вражеските войски също бяха обстрелвани. Изчезваха и хора. Когато напуснах Виетнам ме изпратиха в щаба на главнокомандващия на флотата на САЩ в тихия океан - в Мокалапа в Хаваите, което е малко градче над Пърл Харбър. Именно тогава в ръцете ми попаднаха документи, които бяха толкова невероятни, че ми беше необходимо много време докато осъзная за какво става дума и че това, което гледах беше реално.

За онези от вас, които ще се питат как ми попаднаха тези документи ще им дам малко обяснение за достъпа да секретната информация, ако сте в армията или в правителството. Независимо каде сте, правилата са едни и същи. Първо трябва да сте проверен, за да имате достъп до секретната информация. Ако например става въпрос за "Супер секретно, магическо ограничена информация" (Top Secret MAJIC Restricted Information), която е висшето равнище на засекретяване на информация в цялата държава, трябва да сте бил проверяван от FBI поне 6 месеца. Те изпращат федерални агенти във вашата къща, в предишните ви училища, до всички ваши учители, приятели, на всичките адреси, където сте живял, всички съседи, всички, за които сте работил. След проверката получавате степента BI и правото да работите със секретни документи (Security Clearance). Получавате доступ до документите със секретност над "строго секретно" (Top Secret). Както споменах служех и във военноморския флот в Тихия океан, чиито операции покриваха половината планета - Индийския океан и континентите между тях. Това означава получаване и анализиране на огромна информация, която трябваше да се предоставя на главнокомандващия за всичко, което се е случило през последните 24 часа и което ще се случи през следващите 24 часа. Понякога той получаваше сyобщения "Top Secret, Majic Restricted Information". По този начин изведнyж в мен попаднаха два документа - единият наречен "Планът Злоба" (The Grudge Plan), а другият "Операция Мнозинство" (Operation Majority). Планът Злоба съдържаше историята на присъствието на извънземните от 1936г. насам, започвайки с Германия и катастрофиралата там през 1936г. летяща чиния, от която германците са се опитали да вземат технологиите. Не са успели защото ако бяха успели щяха да спечелят войната, тъй като никой не може да победи тези оръжия. Но те направиха пробив.

След войнта ние пленихме от тях документи и инсталации. Руснаците направиха същото. Но чак до 1947г. нямахме възможност да пленим цял кораб. Това стана близо до градчето Розуел в щата Ню Мексико. От извънземния кораб бяха изкарани умрели извънземни. В плана Злоба видях снимките на умрели извънземни, на кораба им, на вътрешните им органи. Видях снимките на извънземния, наречен E.B., който беше държан в плен от 1949г. до 2 юни 1953г., когато умря. Видях историята на онова, което те могат да направят, започвайки от инциденти още през 1800г. с извънземни и техни кораби. Видях кодовете на някои операции. Видях една със спасен цял и невредим извънземен кораб. Как е станало това нямам представа. Беше наречена операция Червена светлина (RED LIGHT) и най напред е била осъществявана от Невада, а след това преместена в специален район за тестиране по заповед на Айзенхауер в Area 51. Опитите да се лети с този извънземен кораб продължиха до 1962г. когато той се взриви до опитния полигон във въздуха. Експлозията беше видяна в три щата. Пилотите бяха убити, никой не разбра какво е станало. Операция RED LIGHT беше отложена за по-късно докато се научим как да летим с тези кораби. Операцията продължава.

Сега имаме не само извънземен кораб с който летим, но и кораб, който сами построихме, използвайки техни технологии и някои от НЛО-тата, за които хората периодически съобщават, че са ги видяли в САЩ или другаде, които се управляват от американски пилоти. Това може да е шок за вас. Разполагаме с технологии далеч отвъд границите на онова, което можем да си предствим. По голямата част от технологическото ни развитие след 2-та световна война се дължи на обмена на информация, осъществяван редовно в Area 51, който продължава и до сега.

Когато проф. James Obert за когото много от вас въобще не са чували, въпреки че беше един от най-големите ракетни специалисти и космически коментатори, беше пенсиониран, правителството на САЩ му даде специална награда, свика и пресконференция с всички церемонии. Когато му дадоха думата той каза:"Господа, ние никога нямаше да можем да постигнем това техмнологично равнище. На нас ни помогнаха: Помогнаха ни тези малки приятели, дошли от космоса." Изведнъж млъкна и не каза дума повече. Това беше през 1959г. Бих могъл да продължа с примерите. Ще се спра на обществото на Jason (Jason Society) или на "Научните работници на Jason" - секретна група. Имаше писмо от Пентагона с имената на 51 от тези "Jason научни работници" със заповедта, че имат право да работят с най-секретните документи в цялата дурява, да бъдат допускани до всички военни инсталации и до всички правителствени сгради. В списъка имаше шестима нобелови носители елитът на научния свят. Те са единствените, които знаят истината за технологиите днес и за истинската физика тъй като онази, на която ни учат е пълна глупост. Всичко, което знаем не е истина. То не е истинско и реално.

Гравитацията не е това, което мислим, че е. Има унифицирана теория. Ние вече знаем какво е тя. Това е онова, което прави тези кораби да работят. Всичко което става, е абсолютно невероятно. Когато за първи път аз и John Lear съобщихме за какво става в Невада всички помислиха, че сме идиоти. Но именно оттогава от Лас Вегас се правят нощни екскурзии до онова място за да могат туристите да наблюдават как всяка нощ има полети с извънземни кораби. Всяка нощ между 22.00 и 1.00. с изключение на събота. Първата екскурзия беше от 100 души. И те видяха четири извънземни кораба да летят по такъв начин, по който нито един самолет или хеликоптер не може да лети.

Едновременно беше пуснат в действие и план MAJESTIC, който е част от операцията за проверка на реакцията на населението спрямо присъствието на извънземните на Земята. Това е част от плана на правителството да пуска нарочно изтичане на информация, след което тя лесно може да бъде опровергана. Това са част от документите, които видях в плана Злоба. Те ви обработват, за да не бъдете шокирани, за да не се допусне колапс на обществото, религиозните структури да не изчезнат завинаги, за да не се взриви борсата. От това се страхуват те. Ще има и враждебно отношение към извънземните, въпреки че те не се различават от нас, те са само отнякаде другаде. Те не са богове.

Знаете ли, няма нищо лошо в това което става, с изключение на две неща. Първо: когато решиха да пазят тайната те се нуждаеха от пари, за да я финансират. Не можеха да кажат на обществото и на Конгреса. Решиха да я финансират чрез вноса и продажбата на наркотици. В документите които четох за Operation Majority изрично се сочи, че президентът Буш заедно с CIA е организирал в голям мащаб внос в САЩ на наркотици от Южна и Централна Америка с рибарски лодки до офшорните нефтени платформи на Sapata Oil , оттам на брега, избягвайки митническите или други проверки. Те все още внасят наркотици по този начин. Другият е чрез самолети на CIA, кацащи във военната база Homestad във Флорида. Имаме потвърждения от работещите в базата, които казват, че самолетите са били посрещани от сина на Джордж Буш - Джеб Буш.Второто лошо нещо е, че за да запазят тайната трябваше да убият много хора.

Именно те убиха президента Кенеди. Между 1970г. и 1973г. в рамките на Operation Majority президентат Кенеди нареди на групата MJ-12 да спре вноса на наркотици за американците. Нареди им да подготвят план за разкриване на присъствието на извънземните на обществеността през следващата година. Неговото убийство беше заповядано от групата на Билдербергите. MJ-12 осъществи плана в Далас. Той включваше агенти от CIA, Division-5 на FBI, от офиса на морското разузнаване. Президентът Кенеди беше убит от шофъора на неговата кола чието име беше William Greer. Той го застреля с електрически задвижван специален пистолет, разработен от CIA. Стреляше с експлозивен куршум, който инжектира голямо количество отрова в мозъка на Кенеди. Ето защо в документите се отбелязва, че мозъка на Кенеди е бил отстранен. Ако сте изучавали случая наистина ще видите, че мозъкът на Кенеди изчезна. За да не могат да намерят остатъците от куршумите с отровата в мозъка, което категорично щеше да докаже, че Ли Харви Осуалд не е убиецът. Всъщност Осуалд не е стрелял нито веднъж. Той беше жертвата. Защо шофъорът е трябвало да убие Кенеди? Защо другите глупаци не го уцелиха. Общо имаше три изстрела, три пъти се стреля по Кенеди. Единият куршум го уцели в гърлото, но не го уби, другите два уцелиха губернатора Конъли. Защо досега никой не е съобщил? Не е вярно. Аз не съм първият. Бил Инглиш говореше за това още преди осем години, но му се смееха. John Lear говореше преди три години, но и на него се смееха. Сега обаче много хора казват истината и тя все повече се чува.