Кои известни българи са масони?

Изпълнителният директор на в.”Стандарт” Димитър Недков, приближен на масона от 33-та степен Илия Павлов, е велик оратор на ложа . “Свободни зидари” са още Симеон Сакскобургготски, бившият шеф на “Пирогов” д-р Спас Спасков, Гиньо Ганев, д-р Константин Тренчев, БНТ-кадърът Димитър Цонев, тв-продуцентът Магърдич Халваджиян, топархеологът Николай Овчаров, левият депутат проф. Андрей Пантев.
Последната новина около българското масонство е радостна – през май т.г. документ от САЩ най-после сложи край на разкола в редиците на нашенските “свободни зидари”. Според документ, подписан от секретаря на Обединената велика ложа на България Васил Колев, братята-масони от Америка са определили именно тази ложа за единствено регулярната в Ориент България. Така след 8 години разцепление bg-масоните най-сетне получават шанс да се обединят около една призната структура с велик майстор Петър Балабанов. Предполага се, че процесът ще приключи до края на есента.

По-любопитен за широката публика обаче остава въпросът кои са тези могъщи мъже, свързани от строги правила, които задкулисно влияят на съдбините на България? Един от тях е Димитър Недков, журналист, автор на няколко книги за масонството, “зидар” от висока степен /велик оратор на ложата с велик майстор Румен Ралчев/, приближен на мултишефа Илия Павлов. В момента Недков е един от бигбосовете на в.”Стандарт”. Обвързаността на Симеон Сакскобургготски с масонството пък отдавна е клиширана тема. Говори се, че величеството е докарано у нас с подкрепата на влиятелния “брат” Яков Джераси и кръг от столични “свободни зидари”/те се събираха в сградата на бивш техникум в Горна баня/.
По времето на Андрей Луканов пък на мода бяха членовете на т.нар. Лайънс клъб. Повечето от тях са известни бизнесмени, като за някои от тях се твърди, че са служили на различни разузнавания. Миналата седмица бившият шеф на “Пирогов” доц. д-р Спас Спасков изповяда, че поне трима от сто лекари членуват в една или друга масонска ложа.
За “свободни зидари” са спрягани националният омбудсман Гиньо Ганев /зет на прочутия превратаджия Кимон Георгиев/, лидерът на КТ “Подкрепа” д-р Константин Тренчев, историкът и ляв депутат проф. Андрей Пантев. Впрочем по неофициална информация

най-много масони има сред родните историци.

Навремето повечето от тях гравитирали около Людмила Живкова. За покойния траколог №1 Александър Фол също се мълви, че е “свободен зидар” по наследство от баща му - известният преди 9 септември 1944 г. писател, режисьор и драматург Николай Фол. Друг преподавател от Алма матер – професорът по реторика Йордан Ведър, който миналата година претърпя тежка операция и вече не участва така активно в живота на братството, също е “генен масон”, тъй като неговият дядо Иван Ведър пръв побива байрака на този мистичен ритуал в България.
Напоследък особено нашумя масонският орден на рицарите-тамплиери с шеф бившият гард на Тодор Живков и настоящ бизнесмен Румен Ралчев. В “рицарство” бяха посветени българският Индиана Джоунс – археологът Николай Овчаров, и актьорът /и царски депутат/ Андрей Баташов.
За масон от най-високата – 33-та степен, бе обявен застреляният бос на “Мултигруп” Илия Павлов.

Убийството му “отключило” разкола в родното масонство,

довел до раздялата на ложите, оглавявани от довчерашните приятели и бизнессъдружници Борислав Сарандев и Иван Ставрев. Ставрев още е в УС на общата им агенция за модели “Петра”. Освен в нея участва в още 7 бизнесструктури. В габровската “Кет-Колев и сие” още от началото на 90-те години е ортак с мастития тв-продуцент Магърдич /Маги/ Халваджиян. Този факт недвусмислено говори, че Халваджиян също е част от света на нашенското масонство.
И друг представител на журналистическото съсловие – БНТ-кадърът Димитър Цонев, спада към представителите на “свободното зидарство”. Синът на култовия актьор Коста Цонев е член на управата на фондация “Мария Монтесори”. Там членува и художникът Иван Яхнаджиев. Синът на загиналия само на 29 години актьор и певец Стефан Воронов – Александър, е в управителния съвет на сдружението на свободните зидари “Сговор 92”, където до смъртта си членуваше неговият втори баща – покойният актьор от Младежкия театър Васил Бъчваров-Бъчи /бивш съпруг на певицата Грета Ганчева и роден баща на единствената й щерка Мила Кудрина, кореспондентка на в.”Труд” в Москва/.

Родните “свободни зидари” са превзели тотално всички печеливши ниши в бизнеса. За да не бъдем голословни, публикуваме списък на bg-предприемачите, членуващи в различни масонски ложи:

- Велика ложа на старите, свободни и приети зидари в България, или т. нар. Велика ложа, с Велик майстор Румен Ралчев е регистрирана в София с управителен съвет от 9 човека. Тя обединява общо 20 съюзни ложи под шапката си. Великият секретар на ложата Александър Витанов участва единствено в софийското събирателно дружество "Бран-90 и сие".
- Зам.-великият майстор Венелин Иванов има една от най-разклонените фирмени структури в ложата - около 17. Всичките му фирми са варненски. "Холдинг Варна" участва в почти всичките му структури. Собственик на холдинга са "група физически лица". Сред другите фирми на Иванов са "Биозем инвест" АД, "Булгарсистемс РБ" ООД, туристическото "Детелина" АД, "Конен клуб" ООД, "Мелани текс" ООД за производство на облекло.
- Великият оратор на ложата Димитър Недков участва в "Балкан билдинг" АД, "Болкан ризорт ченъл", "Бългериан вайн", ямболската "Папас олио" и русенската "Трейшъл ченъл".
Великият ковчежник Юрий Събев участва в няколко фирми с "Аркадия" в името, които търгуват и преработват кафе, чай и подправки.
- Великият майстор Румен Ралчев освен шеф на фондация "Акация" е и във фондациите "Антидрога" и "Розов свят". Основните му фирми съдържат "Балкан" в имената си и се занимават най-вече с детективска дейност и търговия.
- В русенската "Дунавска звезда" участват Валери Радков и Емил Вичев. И двамата са в съвета на директорите на "Арма" АД, Лозница. Станко Станков е специализиран в търговия с горива.
- Във великотърновската ложа "Боляри" е Пламен Караджов, директор на "Гранд хотел Велико Търново", собственост на "Ем Джи".
- Спас Панчев е от директорите на "Аптечно - Търново" и на военния завод "Аркус" в Лясковец, както и във фондациите "Дом за ангели", "Семейство и дрога".
- Дочо Караиванов също е директор в "Аркус", освен това има фирми за търговия с автомобили, финансова компания и др.
- В сливенското "Заря" Вилямс Иванов е член на СД на "Орел инвест холдинг". Той е член на бизнесклуб "Възраждане", в който е и шефът на "Орел" Добромир Гущеров.
- Владимир Христов е зам.-председател на съвета на директорите на НЕК, участва и във фондацията "Семейство и дрога".
- Деян Бърдаров е в "Мед сто" ООД за търговия на дребно. Евгени Душков е шеф на балнеологичен център "Камена" във Велинград, член е на управителния съвет на КТ "Подкрепа".
- Константин Симеонов също участва в "Акация", както и във фонд "Владимир Грашнов".
- Новко Спасов е в Национална асоциация на търговците на тютюневи изделия
- Във варненската "ЛССПЗ Черноморски приятели" е само Петър Тухчиев от Асоциацията на разузнавачите от запаса. Бизнесът му е туризъм, превоз на товари, детективска дейност и др.
- В бургаската "Понтика" е Валентин Главчев, търгува с текстил, облекло, обувки и е в управата на хандбален клуб "Поморие".
- Велин Великов е в управата на Обединен спортен клуб "Лукойл Нефтохимик", съдружник е с руснаци в "Европетекс" ООД за търговия с хранителни стоки.
- Владо Досев е в параходното дружество "Трансфикс".
- Бизнесът на Георги Загорчев е изцяло в архитектурно-строителния бранш. Сред фирмите му са "Арита консулт", "Дарикоми", "Кремакс" и др.
- Повечето фирми на Димитър Добрев съдържат "Алба" в имената си, те са в сферата на търговията и превоза на товари. Негов партньор в част от структурите е друг от ложата - Златко Бакалов.
- Любомир Атанасов е специализиран в ресторантьорство и търговия с облекло, участва в Бургаска гражданска камара и Форум за регионална инициатива.
- В софийското "Сердика" Георги Гергов е сред директорите на "Гимекспорт" АД за търговия с порцеланови и стъкларски изделия.
- Петър Калпакчиев е шеф на представителството на офшорната фирма "Карони" АД за консултации по стопанската дейност.
- Росен Коларов е в управата на "SOS Детски селища в България" и на "Хоспис Света Мина".

Около 70 на сто от бившите министри и техните заместници членуват във Великата ложа на старите свободни и приети зидари на България с Велик майстор Борислав Сарандев, довери отлично осведомен източник, пожелал анонимност.
В ложата имало доста служители на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи.
Освен в държавната администрация масоните при великия майстор Сарандев, които са около 600 души, често се занимават със собствен бизнес, финанси или са служители в големи компании.
В управата на "Велика ложа на старите свободни и приети зидари на България - В.Л.С.С.П.З.Б." според публичния регистър влизат още двама:
бившият зам.-министър на промишлеността Григорий Вазов
и актьорът Ангел Ангелов.
Григорий Вазов участва предимно в консултантски фирми, между които "Вазов консулт", "Вазов институт", "Проекти, анализи, консултации, търговия-пакт" и "Пик-96", в която са съдружници със Сарандев. Вазов е също в управите на Висше училище по застраховане и финанси, "Етно арт балканика", "Либерална академия" и др.

- В ложата с Велик майстор Сарандев влизат 17 ложи от столицата и страната, като някои от тях (като "Сердика" и "Светлина") са разцепени на две и присъстват и в другата велика ложа. В същото време ложите в Русе, Плевен и Шумен, както и няколко столични са изцяло преминали при Великия майстор Сарандев. Какъв е бизнесът им?
- В сдружението на русенските зидари "Балканска звезда" участват трима: Михаил Михайлов, Тодор Мусев и Янко Бонев. Михайлов е съдружник и прокурист в няколко строително-архитектурни фирми. В "Струма енерджи" ООД е съдружник с ексминистъра на промишлеността Иван Пушкаров.
- Янко Бонев има фирма "Партнерс" ЕТ - за архитектурни дейности. Той участва в земеделската кооперация "Изток 2000", в която са и други масони от ложи, свързани със Сарандев. Същите са и в русенското сдружение "Североизток XXI век".
- От тях в русенската ложа е Тодор Мусев, който участва и в софийската "Светлина 92". Там партньори са му Иван Режев и Малей Малеев. Режев освен в "Изток 2000" е прокурист на Диагностично-консултативен център и в управителния съвет на столичния спортен клуб "Локомотив - спешъл олимпикс".
- Малей Малеев е във фондацията "Д-р Мария Монтесори", където е и Спас Панчев от търновските зидари, свързани с Иван Ставрев.
- В сдружението на свободните зидари "Зора" са Алексей Иванов и Иван Начев. И двамата зидари са в строителния бранш с фирмите "Алфа инв" ООД и "Технострада" ООД, в която участват италиански капитали. Фирмите строят пътища, самолетни писти и спортни терени.
- В ръководството на Велика смесена ложа участват 9 мъже и две жени. Георги Минчев Георгиев е в управата на спортен клуб по лека атлетика "Сити експрес - Кремиковци".
- Бизнесът на Георги Цветанов Георгиев е в сферата на консултантските услуги, туризма, превоз на товари и производство на минерални води и безалкохолни. В управата на Институт за социалнополитически анализи той е с ексдепутата Нансен Бехар, а във Фондация за единство и развитие на България и региона си партнира с американци и руснаци.
- Иван Филипов е съдружник в "Ким 2000" заедно с Калчо Хинов от "Ротари клуб", в който пък участва близкият до Симеон юрист Асен Ошанов. Филипов има фирми за търговия, счетоводство, минерална вода, водопроводно оборудване и др.
- Любомир Петров е съдружник в "Интеркар 2001" с екстранспортния министър Кирил Ерменков и с Йонко Кръстев от “ТБС Хотели". Фирмата е за даване под наем на леки и тежкотоварни автомобили. Петров има и няколко счетоводни фирми.
- В ръководството на русенската Универсална масонска ложа-1905 са петима, като трима от тях участват в бизнесструктури. Венцислав Алексиев е в "Дунав прес инвест холдинг". Емил Вичев е в седем структури, занимава се със строителство, производство на метални конструкции и др. Кирил Блъсков е директор на русенския клон на БНБ и член на общоградския комитет "Баба Тонка Обретенова".

МАСОНИ И ЛОЖИ В БЪЛГАРИЯ
Главен масон – преподавателят по реторика в Софийския университет проф. Йордан Ведър

№1. "Зора" - София
№ 2 "Светлина" - София
№ 3 "Сердика" - София
№ 4 "Заря" - София
№ 5 "Черноморски приятели" - Варна
№ 6 "Мадара" - Шумен
№ 7 "Дунавска звезда" - Русе
№ 8 "Морски звезди" - Варна
№ 9 "Звездата на София" - София
№ 10 "Танакра" - Добрич
№ 11 "Асен Златаров" - София
№ 12 "Мизия" - Плевен
Великата ложа е съдебно регистрирана като сдружение с идеална цел. Има служебен адрес: хотел "Родина", стая 215, бул. "Тотлебен" № 8, София, тел/факс: 02/951-66-60. Адрес в Интернет: http://www.freemasonry-bg.org
Имат и новопостроен масонски храм в квартал "Овча купел", София, където се провеждат ритуали.

ВЕЛИКА ЛОЖА НА СТАРИТЕ, СВОБОДНИ И ПРИЗНАТИ ЗИДАРИ НА БЪЛГАРИЯ

1. Петър Горновски - велик майстор, 32 степен, ложа Светлина 2 - София, интелектуална ложа
2. Иван Ставрев - велик майстор, 33 степен
3. Григорий Вазов – бивш заместник-министър на промишлеността
4. Вежди Рашидов - скулптор
5. Васил Михайлов - актьор
6. Ангел Ангелов - актьор
7. Проф. Андрей Пантев - историк, депутат от БСП
8. Недялко Йорданов – писател
9. Стефан Цанев – поет и драматург, съпруг на актрисата Доротея Тончева
10. Стефка Костадинова – председателка на БОК
11. Желю Желев - бивш президент
12. Антон Дончев – писател, автор на “Време разделно”
13. Проф. Боян Биолчев – бивш ректор на СУ ”Св. Климент Охридски”
14. Стоян Денчев - 32 степен велик майстор, ректор на Колежа по библиотекознание и информационни технологии
15. Стоян Александров - икономист, министър на финансите в правителството на Любен Беров, директор на “Дебанк”.
16. Гиньо Ганев – бивш шеф в Отечествения фронт, национален омбудсман
17. Ефрем Ефремов, журналист, син на акад. Ефрем Каранфилов
18. Андрей Пръмов – финансист, син на члена на ЦК на БКП Иван Пръмов, брат на БНТ-шефката Уляна Пръмова и съпруг на еврокомисарката Меглена Кунева
19. Боян Чуков – арабист, шеф на в. "Балкански диалог".
20. Петър Калпакчиев - 33 степен, върховен командир, главен счетоводител на “Кинтекс”, експрезидент на ФК ЦСКА
21. Илия Павлов - шеф на “Мултигруп”/покойник/
22. Борислав Сарандев - 32 степен, велик майстор, бизнесмен
23. Димитър Недков - велик оратор на ложата, изпълнителен директор на в.”Стандарт”
24. Георги Крумов – бизнесмен, шеф на “Икуест”АД.
25. Доц. д-р Спас Спасков – бивш директор на “Пирогов”
26. Богдан Томов – естраден певец
27. Петър Стоянов - бивш президент на България
28. Епископ Павел – свещеник към храма “Свети Александър Невски" в София
29. Йордан Костадинов, директор на АЕЦ “Козлодуй”
30. Асен Масларски - поппевец
31. Янко Бонев - водач на ложа
32. Костадин Паскалев, кмет на Благоевград
33. Емил Кюлев – банкер /покойник/
34. Светлин Русев - художник

ЛОЖА "Б*НАЙ Б*РИТ" (ЛОЖА "КАРМЕЛ”/

1. Алфред Криспин - велик майстор, ръководител на ложата /покойник/
2. Соломон Паси - възстановител на ложата, президент на Атлантическия клуб, ексминистър на външните работи в правителството на НДСВ, син на проф. Исак Паси
3. Проф. Георги Бакалов - историк-византолог

МАЛТИЙСКИ ОРДЕН
1. Йеромонах Христофор Събев – Фори Светулката
2. Д-р Константин Тренчев - президент на КТ "Подкрепа"


БИЛДЕРБЕРГИ
1. Николай Камов - бивш член на БСП, сега независим депутат
2. Валентин Златев - шеф на “Лукойл” за България и син на Васил Златев - кмет на Правец по Тодор-Живково време
3. Леа Коен - бивша посланичка на България в Швейцария, омъжена за швейцарец

РОТАРИ КЛУБ

1. Калчо Хинов - координатор на асистент-гуверньорите на Ротари клуб в България
2. Явор Милушев – актьор, съпруг на актрисата Цветана Манева, зам.-министър на културата в кабинета Станишев
3. Стефан Софиянски – бивш служебен премиер и кмет на София
4. Христина Ангелакова - оперна певица, бивш директор на Националната опера
5. Проф. д-р Александър Чирков - сърдечен хирург
6. Асен Ошанов - юрист, съветник на Симеон Втори
7. Вилхелм Краус - бивш министър на транспорта в кабинета Костов
8. Д-р Николай Балтаджиев - пластичен хирург
9. Стефан Драгостинов - композитор
10. Стоян Янев – бивш главен архитект на София
11. Радко Влайков - ексговорител на Външно министерство и зет на бившия финансов министър Муравей Радев
12. Панайот Денев – бивш шеф на БТА
13. Анелия Дошева - президент на Ротари клуб - София, шеф на продуцентска къща "Едита"
14. Проф. Огнян Герджиков, експредседател на Народното събрание
15. Виктор Кръстев - шеф на училище "Христо Ботев" във Враца
16. Арх. Иван Иванов - президент на Ротари клуб - Стара Загора
17. Георги Сяров - вицепрезидент на Ротари клуб - Стара Загора
18. Здравко Личев- учител по немски език
19. Росен Михайлов - секретар на Ротари клуб – Стара Загора
20. Христо Механдов - Ротари клуб - Стара Загора
21. Митко Христакиев - Ротари клуб - Стара Загора
22. Николай Шопов – бизнесмен, бивш секретар на Ротари клуб - Стара Загора
23. Д-р Илия Попов - Ротари клуб - Стара Загора
24. Д-р Тенко Тенев - Ротари клуб - Стара Загора
25. Цецо Чатъшки - Ротари клуб - Стара Загора
26. Крис Данчев - съветник на Симеон Втори
27. Диляна Грозданова, директор на “Тв 7”
28. Д-р Венко Александров, депутат, личен лекар на Тодор Живков
29. Николай Василев, министър на държавната администрация в кабинета Станишев
30. Стоян Ганев – бивш външен министър в кабинета Филип Димитров
31. Стефан Савов – политик, бивш шеф на Народното събрание /покойник/
32. Георги Марков – бивш съдия в Конституционния съд
33. Борис Спиров – бивш зам.-кмет на София
34. Арх. Атанас Агура
35. Тодор Колев – актьор и шоумен
36. Проф. Крикор Азарян – режисьор
37. Христо Михайловски – бизнесмен, зет на ексвътрешния министър Йордан Соколов.
38. Николай Младенов – бивш СДС-активист


ЗОНТА КЛУБ

Дамска версия на Ротари клуб.

1. Д-р Табакова - председателка
2. Стела Банкова – бивша секретарка на премиера Георги Атанасов, независима депутатка
3. Елка Атанасова - учителка от Кюстендил, член на Контролния съвет на НДСВ
4. Марияна Костадинова - учредителка на клуба, председател на българо-израелското дружество във Велико Търново, бивш депутат от квотата на НДСВ
5. Мария Стефанова – журналистка, шеф на СЕМ.
7. Цветелина Узунова - прессекретар на НДСВ

АТЛАНТИЧЕСКИ КЛУБ - БЪЛГАРИЯ

1. Д-р Соломон Паси - почетен президент
2. Д-р Любомир Иванов - вицепрезидент
3. Бинка Пеева - бивша съпруга на Соломон Паси
4. Иван Кръстев – политолог
5. Иванка Петкова
6. Калина Калоянова
7. Милен Миланов
8. Филип Филипов
9. Станислав Даскалов – бивш външен министър
10. Валентин Церовски – бивш министър на строителството
11. Здравко Попов
12. Максим Минчев - пресдиректор
13. Филип Филипов - ковчежник
14. Августина Цветкова - програмен директор, член на партията "Съюз на свободните демократи"
15. Валентин Брайков - съветник
16. Иван Сотиров - НАТО, инфоцентър.
17. Ген. Борис Бонев – Агенция за космически изследвания
8. Ахмед Доган - член на борда на директорите, лидер на ДПС, депутат, ДС-агент с псевдоними Сокола и Сава
19. Асен Агов – член на ръководството на ДСБ, член на борда
20. Асен Поповски
21. Боб Хънтър
22. Ген. Богомил Бонев - бивш министър на вътрешните работи в кабинета Костов
23. Борис Спиров
24. Бойко Станкушев – журналист, коментатор в телевизия “Евроком”
25. Лорд Карингтън
26. Чавдар Червенков
27. Христо Друмев – шеф на НДК
28. Христо Стоичков
29. Станислав /Слави/ Трифонов
30. Димитър Димитров - член на борда на директорите
31. Мария Илиева - поппевица
32.. Димитър Луджев – бивш военен министър
33. Димитър Желев
34. Елена Поптодорова – посланичка на България в САЩ, единствена bg-носителка на почетен орден на “Сикрет Сървис”
35. Георги Иванов – космонавт, директор на авиокомпания “Ер София”
36. Лорд Жилберт - член на борда на директорите.
37. Ханс Бликс - член на борда на директорите.
38. Джордж Джулиан - член на борда на директорите.
39. Иван Гарелов - член на борда на директорите, бивш водещ на “Панорама” по БНТ, офицер от ПГУ на ДС
40. Иван Станчов - дипломат, бивш посланик в Лондон
41. Ирина Бокова – ексвъншна министърка, дъщеря на покойния главен редактор на официоза “Работническо дело” Георги Боков, сестра на Филип Боков - началник на кабинета на Сергей Станишев.
42.. Дженс Ротбол - член на борда на директорите
43. Джордж Фуентес - член на борда
44. Юлиана Тончева – журналист, член на борда
45. Хю Кенет Хил - член на борда
46. Клаус Ото Капел - член на борда
47. Лъчезар Цоцорков - член на борда
48. Леа Коен - член на борда
49. Луис Бувард - член на борда
50. Марияна Тодорова
51. Х. Мартин Ланкастър
52. Мартин Минков - журналист
53. Милчо Левиев – джазмен, композитор
54. Надежда Михайлова – ексвъншна министърка, бивша лидерка на синята партия
55. Николай Гигов - бизнесмен
56. Николай Павлов – преводач от английски, последен по ред съпруг на Леда Милева
57. Олег Недялков
58. Петер Картериер
59. Петър Стоянович – син на покойния кинокритик Иван Стоянович и актрисата Ани Бакалова
60. Петър Странчевски
61. Филип Димитров - бивш министър-председател на България
62. Род Муур
63. Шимон Перес
64. Симеон Сакскобургготски - има данни, че е член и на други ложи, може би и тази на Билдербергите, член на Малтийския орден от 1965 г. Присъства тайно на всички важни масонски срещи, като тази на 300-те масони в курорта “Златни пясъци”
65. Стефан Софиянски
66. Ген. Стоян Андреев – бивш съветник на президента Желю Желев и вуйчо на ексшефа на НСС Иван Чобанов
67. Светлин Русев
68. Светослава Тадаръкова
69. Тодор Кавалджиев - бивше “вице” на Петър Стоянов
70. Тодор Вълчев – банкер, бивш шеф на БНБ
71. Тончо Жечев – литературен критик, бивш шеф на Института за литература към БАН и съветник на Людмила Живкова, съпруг на театроведката Снежина Панова /покойник/
72. Тони Радков – богослов и журналист, бивш фотограф на Светия синод
73. Валентин Николов
74. Валентин Стоянов – тв-журналист, бивш говорител на президента Желю Желев, съпруг на тв-журналистката Емилия Иванова.
75. Венцел Райчев – преводач и шеф на консорциума от фирми “Планета 999”
76. Веселин Павлов, бивш министър на транспорта в кабинета Попов.
77. Виктор Вълков – бивш външен министър, член на приятелския кръг “Монтерей”, негов зет е бил Петър Увалиев
78. Владимир Грашнов – бивш шеф на “Мобилтел”/покойник/
79. Уилен Ван Екелен
80. Уилям Монтгомъри – бивш посланик на САЩ в България
81. Уилям Тафт
82. Йордан Радичков – писател /покойник/
83. Здравко Попов – бивш съветник на Желю Желев
84. Желю Желев - бивш президент, член на масонската ложа “Великият ориент на Франция”
85. Манфред Вьорнер /покойник/
86. Уилям Колби
87. Чавдар Петков – бивш шеф на НСС
88. Икуменически патриарх Вартоломей
89. Камен Величков
90. Ренета Инджова, банкерка, бивша министър-председателка на България, председател на партия “Демократичен Алианс”
91. Валентин Александров – бивш военен министър в кабинета Беров
92. Владимир Петровски
93. Александър Йорданов – литературовед, член на НИС на СДС, бивш шеф на Народното събрание, бивш посланик в Македония
94. Жан Виденов – бивш премиер, явочник на ДС с псевдоним “Дунав”
95. Николай Афанасиевич
96. Иван Костов – експремиер, лидер на ДСБ
97. Гавриил Попов
98. Алфред Кахен
99. Ген. Михо Михов – бивш шеф на Генщаба
100. Уилям Коен
101. Ген. Уесли Кларк
102. Георги Ананиев - бивш военен министър в кабинета Костов
103. Александър Божков - бивш син вицепремиер.
104. Адмирал Йозеф Лопес
105. Авис Бохлем
106. Лорд Карингтън
107. Тони Блеър

РИМСКИ КЛУБ

1. Проф. Тодор Вълчев - банкер
2. Георги Пирински – председател на Народното събрание
3. Андрей Луканов – бивш премиер /покойник/
4. Муравей Радев – бивш министър на финансите в кабинета Костов

ИСТИНАТА - мисли от Учителя Петър Дънов

Най-красивата жена

Жената която кърми и другата която се усмихва, без да знае някой защо, без сама може би да се досеща, онази с отнесената усмивка и развяващите се коси, която върви бързо нанякъде и е изписано по лицето й, че е много ангажирана, че мисли поне за едно сто и един битовизми и все пак, все пак се усмихва за нещо си, а усмивката й е като разтворена книга със стара приказка. Жената преметнала крак върху крак с цигарата, която не сваля слънчевите очила, онази на парка. Нищо особено, мислеше си, така и не се запозна с нея, а години все на същото място по едно и също време я виждаше и едва когато изчезна разбра, че парка е опустял. Жената с полепналият пясък по прасеца на плажа и онази чиято мишница за миг се откри докато простираше на втория етаж. Нищо повече: само мишница. Толкова по-голи си виждал. Наистина ли са били по-голи щом си спомняш за една мишница. Жената която спи – винаги е най-красивата, ако е любимата. Няма по-красиво нещо на планетата, а вероятно и във вселената от спящото лице на любимо същество. Бледнеят и водопадите и снимките през телескопите, градините и шарките на котките и на змиите, най-еротичната живопис и поетичните шедьоври на класиците. Какво ли сънува? Да можеше да надникнеш в съня й. Жената с книга, онази в чийто очила се отрази веднъж и тя лекичко се дръпна и видя крадлива искра над отражението си, преди да я погълне отново онзи тайнствен свят в който пътуваше преди да срещнете погледи, оставяйки алена следа по лицето й, наместо сбогом. Жената с високите токчета и дупето на лагер, всъщност тя май не е една: поне сто хиляди са, а всяка е най-красивата. Как стават тези неща? Е, емоцията е лошо сметало! Жената която не си беше сложила сутиен, а трябваше, че твърде натежали бяха есенните й дарования. Не много естетично от нейна страна, но кой знае защо те накара да си помислиш за онези два плода: на Познанието и на Живота, дали са тежали толкова много, че да има толкова тежки последици за света. За сметка на това смеха й беше пеперуди и ти олекна. Жената от онзи стар черно бял филм – комунистическата шпионка: с баретата и белия шлифер с шмайзера и какво беше още, и кой беше филма, някакъв друг, не този в който си живял, но все си я представяше по еротично бельо под дългия шлифер. Ама, че са перверзни фантазиите ти! Трябва да е остаряла актрисата и старостта й да е изписала най-невъзможните бръчки върху лицето на най-красивата фантазия, която търсиш още по витрините и отпечатваш върху лицата на любимите си, макар напълно да си забравил какви бяха и чертите й. Жената в чийто устни от далече прочете: „обичам те” и така пожела думите да са към теб, че точно след година и половина се случи, ала беше филм. Не като онзи, лента нямаше, просто имахте си малките роли, бяхте самотни, но героите ви, героите ви наистина се обичаха и чрез тях: вие актьорите изпитахте нещо което би ви се изплъзнало. Защо все красим с малки илюзии реалността, когато е толкова красива? Питаш се, но онази в горите беше почти гола и съвсем реална, реална колкото горите й беше затворила очи и на цялата природа казваше „обичам те”, а част от природата беше и ти и в този ден наистина почувства обич, а онази наистина остана непозната. Спомняш си само, че имаше къси боядисани рубинено къдрици. Чуждата жена, разбира се, тя винаги е най-красивата. Когато ти е тъжно признаваш си го. Когато си го признаеш ти става смешно. Чуждата! И в това няма нищо смешно, нито пък чак толкова покварено. В много отношения е дори по-невинно. Какви ги говоря ли? Красотата не е притежание. Така, че красотата все е чужда, дори да е към теб загърнатата в тази красота, любов.

Жената с размазания грим и жената зад прозрачното перде. Жената в съседното купе и жената в билетния център. Жената къде ли не…и жената как ли не.
И когато ти се струва, че е една и съща тази жена, колкото и налудничаво да звучи, май не е толкова налудничаво.

Която и да е била миг преди това и която и да бъде миг след това, ще бъде друга. Сега е просто най-красивата жена.


Cefulesteven

Баллада о любви

Когда вода всемирного потопа
Вернулась вновь в границы берегов,
Из пены уходящего потока
На берег тихо выбралась любовь
И растворилась в воздухе до срока,
А срока было сорок сороков.

И чудаки - еще такие есть -
Вдыхают полной грудью эту смесь.
И ни наград не ждут, ни наказанья,
И, думая, что дышат просто так,
Они внезапно попадают в такт
Такого же неровного дыханья...

Только чувству, словно кораблю,
Долго оставаться на плаву,
Прежде чем узнать, что "я люблю",-
То же, что дышу, или живу!

И вдоволь будет странствий и скитаний,
Страна Любви - великая страна!
И с рыцарей своих для испытаний
Все строже станет спрашивать она.
Потребует разлук и расстояний,
Лишит покоя, отдыха и сна...

Но вспять безумцев не поворотить,
Они уже согласны заплатить.
Любой ценой - и жизнью бы рискнули,
Чтобы не дать порвать, чтоб сохранить
Волшебную невидимую нить,
Которую меж ними протянули...

Свежий ветер избранных пьянил,
С ног сбивал, из мертвых воскрешал,
Потому что, если не любил,
Значит, и не жил, и не дышал!

Но многих захлебнувшихся любовью,
Не докричишься, сколько не зови...
Им счет ведут молва и пустословье,
Но этот счет замешан на крови.
А мы поставим свечи в изголовье
Погибшим от невиданной любви...

Их голосам дано сливаться в такт,
И душам их дано бродить в цветах.
И вечностью дышать в одно дыханье,
И встретиться со вздохом на устах
На хрупких переправах и мостах,
На узких перекрестках мирозданья...

Я поля влюбленным постелю,
Пусть поют во сне и наяву!
Я дышу - и значит, я люблю!
Я люблю - и, значит, я живу!

Феноменът " Повторение"...

Малцина се замислят върху огромното значение на повторението във всички области на обществения и социален живот на човека. В тази статия ще се опитам да направя анализ на механизма на този феномен и да изведа на преден план причините за неговата значимост.

Нека да започнем с най-малките – децата, и да видим как те реагират на повторението. Ако наблюдавате как гледат телевизия деца на възраст между 1 и 4 години, ще забележите, че погледа им се приковава към екрана, най-вече тогава, когато започне рекламния блок. Причината за това не е интереса на децата към пастата за зъби или перилния препарат, който се представя, а обстоятелството, че тези реклами се излъчват многократно и когато детето чуе музиката и види образите в рекламния клип, те му изглеждат познати. То знае какво ще последва, защото е наблюдавало тази реклама вече няколко пъти. И въпреки това детето не е отегчено от рекламния клип, а се вторачва в него с повишено внимание и интерес. Стреми се да повтаря думите или мелодията, която звучи. В същото време филми и предавания, които се излъчват само по един път, не предизвикват в детето такава реакция, то остава безразлично към тях.

Следва да се отбележи, че по подобен начин реагират на рекламите и много възрастни хора, без да го съзнават. Именно в повторението на една реклама е нейната сила и това се знае много добре от рекламните специалисти, които са изчислили точно колко пъти една реклама трябва да бъде излъчена, за да постигне своя ефект.

Нека се спрем и върху повторението в музиката. В една песен, това което най-много ни харесва, е припевът, който се повтаря няколко пъти и неговия текст е това, което запомняме и запяваме. Припевът е известен още с името рефрен, което име произлиза от френски refrain (от refraindre — повтарям). Репетициите, които изпълнителят прави, разучавайки едно произведение, всъщност са повторения, което става ясно и от английския корен на думата репетиция (repeat - повтарям).

Повторението е основен елемент и в образователния процес, всички се сещаме за една от най-популярните български поговорки „Повторението е майка на знанието”. Всъщност, тази мъдрост не е само българска, на латински звучи така: "Repetitio mater studiorum Est". До този извод достига и италианката Мария Монтесори, едно от най-известните имена в областта на детската педагогика. Тя установява, че само след много повторения на едни и същи действия у детето се изработва навик, а след това става усъвършенстване на този навик. Чрез повторните движения, които извършва детето, мозъкът му се развива и възникват нови невронни връзки. Съвременните учени потвърждават този извод. Това би могъл да го потвърди и всеки, който се е явявал някога на изпит и е трябвало многократно да прочете един и същи материал, за да го научи.

Силата на повторението се използва особено мащабно в религията, където едни и същи молитви, религиозни текстове, мантри, се повтарят от вярващите и по този начин се укрепва вярата им. При това има правопропорционална зависимост между броя на повторенията на молитвата и степента на религиозност на вярващите. Това в още по-голяма степен е вярно за религиозните секти.

Повторението не подминава и политическия живот. Точно тук е издигната на пиедестал максимата „Когато една лъжа се повтори сто пъти, става истина”.

Повторението е основен похват, който се използва от медиите. На него се дължи и феноменът „Биг Брадър”. Имам предвид следното: няколко случайно избрани човека, са показвани многократно всяка вечер по телевизията, без да блестят на екрана с добродетели, достойнства и качества. Въпреки това, те стават популярни, намират се хора, които да ги харесват и да им подражават. Това се дължи отново на повторението. На него дължат известността си и телевизионните говорители, които от обикновени четци на новини, често се преквалифицират в политици. Веднага можем да направим извода, че в едни избори по-големи шансове има този политик, чиито образ най-често се показва в медиите.

Всички сме свидетели на настоящата икономическа криза, която, без да изключваме обективните причини за съществуването й в световен мащаб, до голяма степен беше раздухана от повторението на тези две думи - „икономическа криза” - в медиите.

Всъщност, повторението доминира почти във всички области на живота:

• спорт - едни и същи упражнения биват повтаряни многократно, докато се стигне до върхови постижения;
• йога – чрез всекидневно повторение на асани и техники за дишане се постига невероятна гъвкавост на тялото и сила на духа;
• наука - тази област на човешкото познание е в състояние да изследва само процеси, които се повтарят. Една теория бива доказана, когато чрез извършването на опити се осъществят достатъчен брой повторения, показващи едни и същи резултати;
• математика - наука, в която всяко повторение на едни и същи аритметични действия води до еднакъв резултат;
• астрология – движейки се по своите орбити около Слънцето, планетите създават устойчиви цикли, които обуславят повторението на определени процеси и събития в човешкия живот;
• театър – колкото повече се харесва една пиеса от публиката, толкова повече тя се повтаря и актьорите достигат по-високи нива на майсторство на изпълнението;
• Google – сложният алгоритъм за търсене по ключова дума на най-популярната Интернет търсачка е базиран на два основни фактора: 1. В текста на една страница по-голямо значение имат думите, които се повтарят многократно. 2. Високо се оценява повторението на една и съща дума в текста на линковете, които водят към дадена страница. В алгоритъма за търсене на Google има още стотици фактори, които се взимат под внимание, но двата горепосочени са най-важните, според които страниците биват класирани по-напред в резултатите от търсенето по ключова дума;
• търговия – всеки търговец знае, че най-важни за оборота са повторните покупки, които се правят от редовни клиенти;
• литература – повторението в литературата е стилистически и реторичен похват, който се основава на използването на едни и същи думи и изрази, с цел усилване на изразителността на словото и на емоционалното му въздействие върху читателя;
• психология – в тази наука повторението е принцип, според който нагоните винаги се стремят да възстановят старото състояние на нещата; човек се стреми да се освободи от напрежението, като повтаря едно и също действие в постъпките или в сънищата си. Този принцип е формулиран от Зигмунд Фройд и се използва от някои съвременни терапевти в психодрамата, поради неговия катарзисен ефект;
• междуличностни отношения – тук повторението е основен градивен елемент - редовната целувка за посрещане и изпращане, обаждането по телефона, сутрешното кафе, съвместната вечеря, честването на празници и т.н. Тези повтарящи се действия създават близост, емоционален комфорт и ни свързват на едно по-дълбоко ниво;
• секс – преживяването, носещо върховен екстаз, технически погледнато, представлява повторение на възвратно-постъпателни движения;
• влюбване – бихме могли да го определим като желание за повторни срещи и действия, които да осъществяваме с един и същи човек;
• пристрастяване - така наричаме привикването към дадено удоволствие, което ни кара отново и отново да извършваме действия, водещи до повторно изживяване на вече познатите усещания;
• мазохизъм - след достатъчен брой повторения, има хора които започват да извличат удоволствие от действия, които по принцип носят болка;
• лични имена – тези от тях, които по-често се срещат в обществото или чуваме постоянно от медиите, стават по-желани при именуването на новороденото, а тези, които рядко се срещат, „остаряват” и не са харесвани вече. Именуването на детето на името на дядото, също е своеобразно повторение;
• хипноза – състояние на транс, което се постига чрез повторението на монотонни действия. В подобно състояние човек е много податлив на внушения. Този факт обяснява защо повторението е толкова често използван похват в рекламата, религията и политиката.
  

Спирам дотук с изброяването, мисля че всеки може сам да открие модела на повторението в която и да е област на живота.

Има два типа повторения, които можем да оприличим съответно на КРЪГ и СПИРАЛА.

Първият тип, кръгът, е подобен на тъпкане на едно място. Напомня притчата за едно магаре, което било вързано с въже за един кол и цял живот вървяло в кръг около него. Когато накрая умряло, магарето се намирало на същото място, където било в началото. Еднообразното повторение на едни и същи думи, фрази, образи и действия, създава илюзията за движение и същевременно носи сигурността на утъпкания път, но не ни развива. Отрицателният ефект от подобни повтарящи се действия е приспиването на съзнанието, което прави човека лесно манипулируем. Но този тип повторения са полезни при създаването на хигиенни и трудови навици, автоматизиране на определени действия, в които не е необходимо пълното участие на съзнанието.

Вторият тип, спиралата, води до усъвършенстване и развитие на съзнанието, духа и тялото. В този процес, чиракът става калфа, а калфата - майстор, достигайки чрез повторението на една и съща дейност, но всеки път на по-високо ниво, по-добро качество на създаваните продукти или услуги. Повторението по спирала също може да има и отрицателна характеристика. При наркоманите и алкохолиците, постепенното увеличаване на дозата, необходима за достигането на определено ниво на удоволствие, води до все по-голяма зависимост и деградация.

Повторението в кръг ние наричаме „зацикляне”, ако е по спирала, носи името „еволюция”.

Следването на едни и същи религиозни догми и канони е именно зацикляне, докато истинското духовно развитие предполага движение по спирала. В личните отношения, повторението на едни и същи действия, думи, води до рутина, която може да бъде пагубна. Затова наред с повторението на неща, които по принцип обичаме да правим, в една връзка трябва да се внася от време на време и нещо ново, което да я освежава.

Повторението, дори когото е с добри намерения, трябва да бъде с мярка. Една и съща дума, изречение, храна, песен, молитва, повтаряни без мярка, води до втръсване, при което човек започва да изпитва неприязън, отблъскване или дразнене. Например в езикознанието има специален термин за подобно повторение - тавтология. В човешките отношения честото повтаряне на еднакви по смисъл изречения наричаме „мърморене” и също е изключително неприятно.

Като изключим тези отрицателни страни, добре премереното повторениеЗАЩОТО това което чуваме отвън, е подобно на онова, което вече е вътре в нас (като спомен в паметта!). създава усещане за увереност, близост, харесване,

Факт е също така, че ние се стремим да повторим тези преживявания и усещания, които харесваме. Кой не е гледал любимия си филм няколко пъти, кой не е слушал любимата песен стотици пъти! Следвайки втория принцип на Хермес – „Това, което е горе, е подобно на това, което е долу; това, което е долу е подобно на това, което е горе”, ще си позволя да формулирам Принципа на повторението: ТОВА, КОЕТО ХАРЕСВАМЕ – ГО ПОВТАРЯМЕ; ТОВА, КОЕТО СЕ ПОВТАРЯ – ЗАПОЧВАМЕ ДА ХАРЕСВАМЕ.

В заключение : за да постигнете успех в коя да е област на живота, просто трябва да направите необходимия и достатъчен брой повторения.

Кирил Славчев

СВ.НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ

Свети Николай Чудотворец- моят Покровител

Молитва към свети Николай

О, пресвети Николае, превъзходни угодниче Господен, горещ наш застъпниче, добри пастирю, учителю и наставниче! Ти, като пожива ангелски на земята, се яви същински благ ангел и в твоята чудна прослава. Ние вярваме от всичката си душа и мисъл, че ти, добросърдечни помощниче и молитвениче наш, с твоите истински ходатайства и с благодатта, която изобилно ти е дадена от Господа и Спасителя, винаги ни помагаш за нашето спасение. И така, приеми, блажени угодниче Христов, и в този час нашите молби и ни запази с твоето застъпничество. Моли се на Господа, Който дава мир на всички, да изпрати мир на църквите, като събере разделените в едно, и да запази страната ни в мир и тишина. Моли милосърдния Господ да ни спаси от нашите прегрешения по каквито пътища Той знае. Моли Него Благия, милостиво да даде на нас и на целия свят всичко потребно. Помогни на мене грешния и падналия духом в този живот. Измоли Господа Бога да дарува прошка на всичките ми грехове, които сторих още от младини през целия си живот с дело, с думи, с мисъл и с всичките си чувства. Моли Господа да ме избави от вечните мъки, та винаги да славя Отца и Сина и Светия Дух и твоето покровителство, сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Любопитно: Горски индианци....

Горски индианци наричаме племената, населяващи Североизточните гори. Това е една огромна територия, която е била и до голяма степен си остава изпълнена с необятни гори, планини, полета, пълноводни реки и езера. Тук се намират Великите езера: Ери, Мичиган, Онтарио, водопадът Ниагара... Първият сблъсък на белите заселници в Северна Америка е бил именно с тях и няколко столетия европейската представа за индианец е била именно горският индианец: кръвожаден дивак, жесток убиец... И наистина тази представа не е била базпочвена, тъй като веднъж стъпил на бойната пътека, индианският воин ставал безмилостен, а от начина, по който плененият враг приемал предсмъртните си мъчения, индианецът съдел за достойнството на вражеския народ. За съжаление другите черти на тези хора оставали в сянка. А именно безграничната гостоприемност на горския индианец като домакин, верността му като приятел и съюзник, неговите способности като ловец и земеделец, неговата мъдрост и дълбоката му проницателност... Днес образът на горския индианец е изграден най-вече от филми като "Последният мохикан", "Черното расо", "Счупената верига", както и от книгите на Джеймс Фенимор Купър. В историята на Америка имена като Понтиак, Киокук, Черният Ястреб и Текумсе стоят редом с Джеронимо, Нана, Червения Облак, Седящия Бик и Лудия Кон. А голям брой географски названия идват именно от езика на горски индианци: Манхатън, Ниагара, Ери, Онтарио, та дори и Канада! Всяко дете е чувало за "индианската принцеса" Покахонтас и нейната иначе нелепа история с капитан Джон Смит. И до ден днешен в САЩ официален празник е Денят на благодарността, когато се благодари на индианците за щедрата помощ, оказана на първите бели заселници. С настоящата секция бихме желали да обърнем заслужено внимание на културата, историята, обичаите и светогледа на тези забележителни народи: ирокези, оджибуеи, сауки и фокси, делауери, хурони, микмаки и още много други. С това се надяваме те да те развълнуват така, както направиха с нас - хора от "Орловия Кръг", да те отведат в спокойствието на гората и накарат нозете ти безшумно да пристъпват по криволичещата пътека. Вече чувам водния тъпан, приятелю! Той кара сърцата ни да бият в едно...

Любопитно: Когато тъпана говори и......

Дълбок, древен ритъм, идващ сякаш от самото сърце на земята. Високи гласове, пеещи в унисон странна песен, напомняща за вятър, за безкрайни равнини и за препускащи диви коне. Завладяващо потракване на десетки и дори стотици дрънкалки от еленови копита; оглушителен, но и ентусиазиращ шум от множество звънчета. Разкошно развяващи се във въздуха орлови пера, хвърчащи във всички посоки разноцветни ресни, жълти, червени и бели гребени от животински опашки, привързани към смолисто-черни коси, дълги плитки, боядисани смугли лица, невероятни украшения от бизонова кост или проблясващ седеф, богато извезани с мъниста дрехи… Може би сме попаднали на снимачната площадка на поредния филм за "Дивия Запад" на Северна Америка или пък, по някакъв вълшебен начин, сме се върнали във времената на Седящия Бик и Бъфало Бил? Не, намираме се на пау-уау.
Словосъчетанието "пау-уау" идва от езика на група племена от атлантическото крайбрежие на Северна Америка и първоначално е означавало "шаман" или "събрание /съвет/ на шамани". Предполага се, че първите европейски заселници погрешно започнали да наричат "пау-уау" всяко голямо събиране на индианци. По-късно, когато много коренни американци започнали да си служат с английския език, те на свой ред възприели това словосъчетание като своеобразен международен термин. Така днес пау-уау е понятие, което всички племена на северноамериканските индианци употребяват за своите танцови фестивали и празненства.
Някогашните индиански танци са били свързани с племенни ритуали - военни, ловни и други. "Песните и танците са се създавали като подражания на животните и природните сили, затова са били отчитани като свещени" - казва Бойе Лад, съвременен танцьор и историк от племето уинебаго. Сега все още съществуват церемониални танци, но повечето са просто заради удоволствието да се танцува, заради неповторимата атмосфера на индианския празник.
"Здравей, индианска Америка! Певци, седнете около тъпаните! Танцьори, пригответе се! Време е да развеем перата!" - звучи от високоговорителите гласът на водещия пау-уауто, наследник на някогашния лагерен глашатай. Започва индиански фестивал, който ще продължи четири денонощия, а може би и повече. Десетина певчески групи, на чиито тъпани с ярки букви са изписани гръмки наименования: "Певци от Черната шатра", "Певци на Братството", "Певци на Слънчевия Орел" и др., са дошли да покажат изкуството си, съревновавайки се помежду си. Някои от тях ще изпълняват стари песни на своите народи - сиукси и шайени, чернокраки и кроу, омаха и кайова - но повечето ще представят свои авторски композиции, аранжирани в традиционен стил. Много от песните са без думи - изпълнителите напяват само мелодични срички, които обаче имат силно експресивно въздействие. Други песни си имат текст, който звучи на съответния племенен език - лакота или салиш, ирокезки или навахо. Много рядко се пее на английски. Текстовете са най-различни:

"Ето го - храброто сиукско момче,
което държи лулата…"

или:

"Този младеж танцува добре,
защото неговата любима го гледа…",

или :

"Бързият Елен ни каза
да пазим своите традиции -
това е добре, това е правилно…",

или:

"Ей, любима моя, аз постоянно мисля за теб,
чудя се дали ще си сама тази нощ,
чудя се дали и ти мислиш за мен…"

Насядалите около тъпана мъже синхронно удрят с палките по изпънатата кожа. Обикновено започва "запевач" - той изпява част от първия куплет, а след това се включва и хорът на останалите певци. Ето там пеят индианци от племето асинибоини - гласовете им са високи, стигащи почти до фалцет, а ритъмът, който поддържат, е бърз, динамичен. Такива са традиционните песни на племената от Северните равнини. По-нататък са се разположили команчи от Южните равнини - техните песни се изпълняват с по-ниски, гърлени гласове, а ритъмът им е по-бавен, тежък. По-късно запяват индианци от народа шоуни, чиито деди са живели в североизточния горски район на Северна Америка - техните песни също са различни по своята специфика. Различни са и песните на живеещите в днешните югозападни щати на САЩ апачи…
В широкия, ограден от високо дървено скеле кръг влизат танцьорите. Най-отпред пристъпват, бавно танцувайки, двама възрастни индианци, прославили се с майсторските си изпълнения на безброй много пау-уау. Те носят флагове - на Съединените Щати или на Канада, както и на отделни индиански народи (почти всяко племе си има свое официално знаме). След тях идват, също танцувайки, множество традиционни танцьори. Техните облекла напомнят в най-голяма степен тези на едновремешните индиански воини - орлови пера в косите, военни боядисвания върху лицето, нагръдни украшения от бизонови кости, кожени щитове със свещени изображения върху тях. Някои са полуголи. Всички носят на кръста разкошни украси от пера, напомнящи гигантски опашки на птици. Тези мъже ще изпълняват танци, дошли от някогашните общества на воините от племената понка, омаха и поуни - изпълнени със сила и ловкост стъпки, гордо изправени глави, погледи, които търсят къде се крие врагът. Следват "танцьорите на тревата". Техните танцови дрехи са обшити с много дълги, разноцветни ресни, които се люлеят като трева под напора на прерийния вятър. Танците им също имат стар произход - в миналото те са изпълнявани при религиозни празненства, свързани с общоплеменните ритуали на благодарност към възраждащия се живот след дългата студена зима. Стъпките им са по-бързи и леки, мъжете люлеят раменете си, често поставяйки ръце на кръста. Идва ред на т.нар. "нагиздени танцьори" - облеклата им представляват истинска феерия от разноцветни пера и висулки, прикрепени на поясите и гърбовете им, под коленете и над лактите им. Техните танци са направо акробатични представления - внезапни подскоци и прикляквания, въртене около оста на единия крак, сложни фигури, дори салта във въздуха! Почти всички мъже - танцьори носят на главите си ярко боядисани "гребени", наречени "роуч", направени от еленови опашки и игли от поркюпайн (американско бодливо свинче), от които стърчат едно или две орлови пера. Тези гребени също са наследство от миналото - носели са ги изтъкнатите воини на племена като саук и фокс, осейджи и други. Около глезените на танцьорите са завързани звънчета, които заедно с тъпана отмерват ритъма на стъпките им. Мнозина размахват богато украсени танцови жезли, други ветрила от птичи пера.
След "нагиздените" танцьори пристъпват жените - танцьорки. Първи са изпълнителките на традиционни танци. Те носят красиви старинни кожени рокли, извезани с мъниста. Стъпките им са бавни, пестеливи, изпълнени с достойнство. Така са танцували някогашните майки, съпруги, сестри или дъщери, възхвалявайки храбрите дела на завърналите се от успешен боен поход свои синове, съпрузи, братя или бащи. Следват "танцьорките на звънчетата", чиито рокли от блестящи платове са обшити с конусовидни сребърни звънчета, пеещи мелодично при всяко движение. Стъпките на техните танци са живи и динамични, но и сред жените има изпълнителки на сложни, заплетени фигури, въртене на един крак и скокове, приличащи на полет. Това са "танцьорките на шала". Името им идва от големите, красиви шалове с ресни, които те носят на раменете си, но често ги развяват в ръце или обтягат като криле. Подобно на "нагиздените" танцьори и танцьорките с шалове са предимно съвсем млади хора. Накрая в редицата на танцуващите подскачат и децата. Момчетата са разделени на групи като мъжете, а момичетата - като жените.
Отново прозвучава гласът на водещият : "Певци на Братството" - традиционен мъжки танц! Хока ("Хайде", "Смело"), традиционни танцьори! Развейте перата! Нека тъпанът заговори!"
И танцът започва. Обути в мокасини крака пристъпват в такт с ритъма на тъпана. Всеки участник има свой стил на танцуване, въпреки че всички излезли в широкия кръг на пау-уауто са все традиционни танцьори. Различни са и танцовите облекла - те просто спазват няколко основни изисквания към дрехите и украсите на този тип танцьори ( да са близки до някогашните воински облекла, да са по-семпли от тези на "нагиздените", да не включват дълги ресни като костюмите на "танцьорите на тревата" и т.н., и т.н…), но в направата и начина на носене на всеки от тях е проявена ярка индивидуалност и творческа фантазия. Впрочем, всичко това напълно важи и за облеклата на останалите танцьори и танцьорки, участващи в пау-уау. Няма двама еднакви "нагиздени" танцьори или две идентични като дрехи и украси "танцьорки с шал". Затова пък всички носят големи жълти картончета, на които са изписани цифри. Това е номерът на всеки танцьор (или танцьорка) - защото танците са състезателни: има и победители, и награди, дори шампиони! Съществуват и професионални танцьори, които през годината обикалят от пау-уау на пау-уау, печелят конкурси по танци и така изкарват хляба си. Трудът им, обаче, съвсем не е "безкраен празник" - такъв един човек се подлага на непрестанните тренировки на професионален атлет! Танците са сложни, изморителни и изискват не само талант, но и издръжливост - още повече, че на арената на пау-уауто танцуват и други шампиони!
Ала пау-уау - това не са само песните и танците, орловите пера и звънчетата. На фестивала се срещат близки и познати, правят се угощения, продават се различни индиански изделия, организират се конни състезания и други игри, провеждат се церемонии, раздават се подаръци. Пау-уау - това е преди всичко един голям общоплеменен празник или събиране на представители на множество племена; то е времето и мястото, когато и където младите и децата учат стародавните песни и танци, легендите и обичаите на своите народи. Пау-уау съхранява и продължава традициите на коренните северноамерикански жители.
Гласът на водещия се извисява: "Здравей, индианска Америка!"

Любомир Кюмюрджиев,
председател на
Българско общество
по индианистика
"Орловия Кръг"

Малко история

Тук ще се опитам да ви запозная, съвсем накратко, с моята представа за историята на човечеството. Нямам претенции за достоверност и точност - аз така виждам и разбирам нещата. В историческото развитие има отбелязани три основни раси. Най-древната - жълтата раса - според преданията е обитавала древен, вече потънал континент, някъде в Тихия океан. Останки от тази раса в продължение на милиони години живеят основно в Източен Китай, Индокитай, Южна Япония, Малайзия, Филипините и други острови в Тихия океан. Много малка част е имало и в Централна и Южна Америка. Следващата по време раса - черната - е обитавала потънал преди милиони години континент, известен днес под името Лемурия. След потъването му черната раса се е разселила по Средна и Южна Африка, Южна Индия и Австралия. Бялата раса е най-млада в исторически план - обитавала е континент, известен ни като Атлантида. Не съм убеден, че всички части на тези "потънали" континенти са под повърхността на океана. След време, ако ледовете се стопят или стане възможно проучването на това, което е скрито под тях, Гренландия може да се окаже, че е била част от Атлантида, а под ледовете на Антрактида могат да бъдат открити останки от другите, по-стари раси. Потъването на Атлантида е започнало преди 800 000 години. Като всеки геологичен процес от такъв голям мащаб е протичал бавно, в продължение на много хиляди години. Това, което знаем от Платон за гибелта на Атлантида преди 12 000 години е потъването на един сравнително малък остров, на който са били последните останки от класическата атлантска цивилизация. Останалите атланти хиляди години по-рано са се разселвали на малки групи в три основни направления: в посока от север на юг през двата американски континента, където след смесване с останките от жълтата раса създават основата за централно и южноамериканските цивилизации. Второто направление е през Европа в Северна Африка, където смесването с черната раса е създало благоприятни условия за възникването на Египетската цивилизация. И третото направление - през Европа и Сибир към Хималаите. Вече отдавна е известно, че когато група (хора или животни) останат продължително генетически чисти, силно намалява способността им за възпроизводство. По тази причина трите раси живеейки сравнително изолирано една от друга, са регресирали и със силно намаляло население. С увеличаването на контактите между расите се създават благоприятни условия за смесването на гените им. Това променя темперамента и жизнената енергия на новите поколения. Старите расови типове са хора пасивно-съзерцателни, с липса на изявени амбиции, занимаващи се ограничено със земеделие, изхранващи се предимно с естествените продукти на природата. Новите смесени расови типове са вече с много по-активно отношение към всичко и особено силно се е отразило това на взривното увеличаване броя на населението в смесените райони. Там където се срещат две раси - в Южна Америка и Северна Африка, жизнения импулс не е бил много силен и по-късно създадените цивилизации се оказват нетрайни, ставайки отново пасивно-съзерцателни и претопени или унищожени от по-жизненоагресивните. Прави впечатление, че черната и жълтата раса са трудно съвместими. В продължение на милиони години са общували там където са били съседи - между Индия и Индокитай и в Малайзия и Австралия - но това не се е отразило особено на смесването им. И дори днес, в съвременния свят, представители на тези раси рядко създават смесени семейни двойки. Срещата на трите раси в Азия, около Хималаите, може да бъде оприличена на жизнен взрив. Огромната жизненост на тази тройна смес е дала всестранно отражение на новите поколения. Както вече споменах, от хора пасивно-съзерцателни, каквито са били дедите им, са се превърнали в тяхната противоположност - агресивно-нападателни. За тази промяна своето влияние е оказало и смяната на начина на хранене. От преобладаващо вегетарианска храна са преминали към преобладаващо животински продукти. Месните и млечни продукти са се наложили като висококалорийни, успяващи да заситят бързо увеличаващото се население. От тук тръгва и основната промяна на бита на новите поколения. Растителното хранене е възможно при благоприятни климатични условия, защото старите поколения не са правили запаси за неблагоприятните сезони, както се прави днес. И за това са обитавали само благоприятните климатични зони. С преминаването към месна храна племената са станали свободни и са започнали да се придвижват в търсенето на по-изобилна паша за стадата си, като естествено са предпочитали сухоземните маршрути. Този процес е продължил с неотслабващи темпове много хиляди години. Роящите се родове са се насочвали преобладаващо на запад, привлечени от безкрайните степи. За това благоприятства и родово-племенната организация. Непрестанни вълни от нови преселници са преброждали цяла Евразия. На местата където е имало добри условия и изобилна паша са се установявали за постоянно. В този първоизвор на преобладаващата част от човечеството са се обособили и нашите предци - прабългарите. Въпреки непрекъснатото им движение, те са имали и постоянни селища, които са се намирали в областта на Северен Тибет, днешен Западен Китай. Българите са част от голяма общност от сродни племена, обитавали огромна територия - от Корея до Каспийско море и от езерото Байкал до бреговете на Индийския океан (Персийския залив). Били са известни под общото название хунори. Всички те поради еднаквия начин на живот и поради все още съхранената почит към родовата йерархия са поддържали много стабилно племенно обединение, което е играело ролята на силна държавна власт. Били са народ от воини, защото всички са се придвижвали заедно. Децата са обучавани от най-ранна възраст, без да ги делят по пол. При нападение над селището, при отсъствие на основната войска, защитници са ставали всички: деца, жени, старци и са се справяли много успешно. Били са безмилостни към посрещащите ги с оръжие в ръка, а към останалите са били много снизходителни, дори са ги приобщавали като равноправни в племето, а това е способствало за още по-голямо генетично разнообразие. Имали са много висока духовна култура. Духовната мъдрост се е ценяла много и всички според интересите и способностите си са минавали някакво обучение. Всички по-късни цивилизации са били повлияни в някаква степен от тази култура. Пряко я е наследил древен Китай, древните перси, шумери и асирийци. При тези обстоятелства, преди около 35 000 години се е обособила първата българска държава. Имала е силна централна власт, но без абсолютно единовластие - основна роля в управлението е играел Съветът на старейшините. От тези времена в пустините на Западен Китай е останал скрит под пясъците древен град, част от който вече е разкрита, но едва ли скоро ще стигне до света информация от направените открития. Китайците много трудно ще признаят съществуването на по-древна цивилизация от тяхната. Ако все пак до там стигнат международни екипи, може да стане явна връзката ни с тези древни останки - при откриването на останки от писменост, може да бъде намерено сходство между нея и писмеността, известна ни като глаголица. Тук ще трябва да направя отклонение - Кирил и Методий са действителните автори на азбуката, наречена кирилица (а не както някои допускат - Климент Охридски). Кирилицата е написана под силния натиск на гръцките владици (фактическите началници на двамата братя), тя е приспособената за българския език гръцка азбука. Гърците са превъзнасяли своята азбука за свещена, а глаголицата са обявили за варварска. Когато двамата братя заминават за Моравия и се освобождават от надзора на владиците, отново се връщат към глаголицата. Миграцията на българският народ е преобладаващо на запад, въпреки че отделни племена са се насочили и на изток към Корея и Япония. В Северна Япония са останали малобройни останки от древен народ наречени ойни, които според преданията на самите японци са коренно население, а самите те са дошли от юг. Не твърдя, че ойните са точно от прабългарски корен, но вероятно са хунори. Историята на по-късните български държави е известна в общи линии. Първоначално за кратко е съществувала българска държава на територията на днешен Казахстан и териториите на околните по-малки републики. След това основните селища са били преместени още по на запад, като са обособени два основни центъра: Кавказки - територията между Черно и Каспийско море и Волжки - обширните равнини по средното и долното течение на река Волга (Волжка България, по времето на Сталин прекръстена на Татарстан). Освен тези постоянни в продължение на много векове територии, по традиция българската конница с част от населението е обикаляла много обширни територии и е достигала до Западна Европа, като е създавала много сериозни проблеми на Римската империя. Многократно е прегазвала и Балканския полуостров, а от началото на Новата ера (Първи век) са го завладели трайно. По стара традиция в ново завладени територии са изпращали покорено население от територии, където поради своята многобройност е възможно да представляват опасност при размирици - в случая това са били славяни от териториите на днешните Украйна и Белорусия. Като фактически васали те са имали задачата да охраняват завоюваната територия. Славяните не са били много добри воини, а и не са били мотивирани много за това и често са губели властта - явно на тях им е било все едно на кого ще служат - на българите или на римляните. Многократно българската конница е прекосявала Дунава за да възстановява властта на българите. И това продължава докато Кубрат е решил да засели за постоянно българи на полуострова. Изпраща тук сина си Аспарух с войската му и семействата им. Останалата българска история ви е добре позната. В заключение мога да кажа само, че по своя произход българите са в родство с по-голямата част от народите на Земята. Този космополитизъм ни задължава да работим за намаляването на противоречията между народите.

Великият изпит...

В ежедневието, постоянно, всеки ден всеки час, всички ние преминаваме през някакъв изпит. Всяко наше действие оставя своята следа в пространството, а това променя взаимодействия. Тези, които следят разпространението на хаоса, следят косвено и ефекта от нашето битие. Когато се очертае тенденция към увеличаване производството на хаос (зло), ограничават се възможностите на съответния индивид. Преди всичко се намалява натискът на злото (разгонват се недоразвитите индивиди, които поради своите илюзии, оказват силен натиск в негативна посока). Ако това не помага, ограничават се енергийните възможности на съответния причинител на зло, като с това се ограничават пораженията, които нанася. Когато един индивид отбележи трайна тенденция в дейността му да преобладават резултати, които произвеждат хармония (добро), тогава като общополезен се засилват енергийните му възможности (посещава го Светия Дух) и колкото е по-полезен за общата кауза, толкова се увеличават и свръхестествените му способности. В този смисъл ще се опитам да заостря вашето внимание върху способността ви да произвеждате зло, като отговаряте на злото със зло. Ето три много показателни примера: Когато тълпата убива Св. Стефан с камъни, последната му мисъл е: "Прости им Господи, те не знаят какво правят". В живота на Учителя Петър Дънов има един такъв епизод. Един ден, когато бил в обкръжението само на няколко от своите ученици, той ги предупреждава категорично, каквото и да стане в следващия момент, в никакъв случай да не се намесват. Влиза някакъв огромен българин, и под претекста, че Учителя е объркал живота на някого си, го потрошава от бой. След излизането му Учителя успява само да промълви: "На Рила". Изнасят го на носилка в планината и почти цяла седмица не е било ясно, ще оживее ли. Животът на Исус Христос и особено последните му дни в материалния свят, са добре известни. Всичко е било една голяма гавра, отделно са огромните физически страдания причинени от измъчващите го войници и след това на кръста. Тези хора са имали огромни енергийни възможности, и са ги осъзнавали, и са могли да ги управляват много добре. Достатъчно е било през ума им да мине мисълта: "Ах, твойта...", и от мъчителите им няма да остане и мокро място. Сега сериозно се замислете какво е необходимо на един човек за да изтърпи всичко това без да злоупотреби с възможностите си (да прогони няколко досадни мухи). Безкрайната любов и стабилните знания, които изграждат убедеността, че тези хора (мъчителите), поради своето несъвършенство не могат да постъпват по друг начин. Нима не е абсурдно цял живот да проповядваш не насилие и любов, а накрая да отговориш на насилието с насилие. Ще кажете, че тези изпити са за много извисени същества. Да вярно е. Но пред всеки от нас стои проблемът за ненасилието. И докато стигнем до толкова тежък изпит, ще преминем през хиляди такива много по-леки - и ще трябва да ги издържим, защото няма движение нагоре без еволюция. Така че, гответе се. Този изпит е винаги на дневен ред.

Философия на ежедневието

Новата педагогика....

Главният недостатък на съвременната педагогика е, че зомбира хората. Т.е. всички усилия са насочени да подтиснат мисленето на човека чрез внушението, че човек изначално не може да разсъждава и за да съществува трябва да зазубри „истините” на „умните” хора. Но умните хора също са производни на тази система и така порочния кръг се затваря. А така продължава хилядолетия. Но условията, които са крепили тази система толкова дълго време се променят и сега вече имаме реален шанс да излезем от този омагьосан кръг. Все повече хора осъзнават, че НЯМА АБСОЛЮТНИ ИСТИНИ, че истините са относителни и многообразни, и че всеки има право да разсъждава по различен начин, без да е нападан постоянно, че мисли неправилно и да му се внушава как трябва да мисли и какво трябва да смята за истина. Едва когато хората осъзнаят този проблем като много сериозен проблем, ще се разбунтуват срещу зомбирането и ще започнат да се учат да мислят самостоятелно. Ще започнат да се избавят от програмираните във тях илюзии и да стават адекватни на реалността.

Илюзията, че хората са тленни и ограничени като съществуване във времето, е може би илюзията нанесла най-много поражения върху съзнанието на хората. Колко усилия са нужни да се преодолее съществуващото убеждение, че малкото дете не е един бял лист хартия, на който тепърва „трябва” да се запишат необходимите за живота „истини”. Колко време ще е необходимо докато обществото престане да внушава на малките деца какво е реално и какво не. Колко безценен опит трупан през хилядолетията се обезсмисля и неутрализира с внушението, че детето е глупаво и тепърва трябва да се учи.

Пред педагогиката стоят на дневен ред много тежки задачи – преди всичко да преразгледа трупаните от хилядолетия заблуди и илюзии. Да преосмисли задачите си и целите си. Малките деца не трябва да бъдат учени какво и как да мислят, а трябва само да им се помага по-бързо и качествено да усвоят управлението на новото материално тяло. Това става чрез различни игри, спорт, труд, различните видове изкуства. Може би някой ден педагогиката ще престане да натрапва различните езици, които разделят и противопоставят хората и ще създаде условия телепатията отново да бъде основно средство за общуване. Но това изглежда като неосъществима мечта, нали? Но само това към което не се стремим, не може да бъде постигнато. Другата основна задача пред новата педагогика е да премахне насилието в обществото. Това може да стане като се променят целенасочено досегашните внушения, че със злото трябва да се води непримирима битка по всички възможни фронтове. Проблема със злото може да се реши само чрез промяна на отношението към него – като се замени агресивното отношение с любов и търпение. Та нали основен източник на зло са несъвършенствата на хората. Защо всеки иска другите да са снизходителни към неговите недостатъци, а самият той или тя е непримирим към недостатъците на другите? Защото всеки е убеден, че неговите недостатъци са незначителни в сравнение с другите. Очевидно е, че липсва реална преценка. Затова е много полезен навика да не съдиш никого за нищо – просто защото никой не може да бъде обективен – прекалено малко се знае за истинските причини, които движат нещата. Най-важният от най-важните въпроси е въпросът за Любовта. Любовта е основата на мирозданието, Любовта движи всичко във Вселената, а в днешните понятия любовта се приравнява със секса. Това е защото ни владее илюзията, че съществуваме единствено в материално тяло. Новата педагогика трябва да осъзнае и приеме важността на този фундаментален въпрос. За Любовта трябва да се говори 24 часа в денонощието, защото Любовта е постоянно търсене и преодоляване на всички несъвършенства, които създават дисхармония. Това е вечния смисъл на съществуването на човека – да обича всичко съществуващо и да се грижи за неговото постоянно усъвършенстване. Много сериозна задача, като се има в предвид, че в очите на съвременните хора тя изглежда несериозна. Но когато се избавиш от илюзиите и вникнеш в действителността, разбираш, че единственото, заради което си струва да съществуваш, е Любовта. Само осъзнатата важност на този въпрос и неговото приемане присърце, ви насочва към реална еволюция и приобщаване към Бога. Пред новата педагогика постоянно ще възникват и други важни задачи, но те ще се решават в движение, важното е да има търсене и устрем в правилната посока – към Бога.

Светлана

Мислят ли хората?

Със съжаление трябва да напиша НЕ. И това явление засяга всички хора, без изключение, защото всички сме израсли под влиянието на гигантската мисъл-форма, че съществува проверената и доказана истина. И тази истина може само да се повтаря и не подлежи на съмнение, т.е. хората боравят с установени мисловни шаблони, които им създават илюзията, че мислят. Разбира се, кой луд ще си признае, че е луд. И от всички хора единици са тия, които осъзнават сериозността на проблема. 90% от хората живеят под девиза: "Така правят другите хора - следователно това е правилно" - важното е да не са по-долу от някакво средно ниво. Колко хора се замислят, че такова поведение прилича повече на поведение на машина, на робот или както пиша понякога - на зомби. Масовата мисъл-форма, че да подражаваш на преобладаващото мнозинство е гаранция, че постъпваш правилно, изпразва главите на хората от какъвто и да е опит за критична оценка и стремеж за усъвършенстване. Благодарение на тази умствена леност, действа ефективно рекламата, политическите и религиозните внушения. Естествено, всеки един от нас, в някакъв момент от живота си, излиза извън рамките на установеното или е новатор и творец в професията си, но това съвсем не е достатъчно да влезе в категорията "мислещ човек", защото преобладаващата част от ежедневието му минава по навик, по инерция. Тук на това място шаблона изисква да бъда обвинен в подстрекаване към анархия и разрушаване на установения обществен ред. Това, което си позволявам да твърдя е, че ако хората по-често подлагаха на съмнение общоприетите истини, еволюцията им щеше да се ускори многократно. За да не изглеждат голословни твърденията ми, ще разгледам един пример от ежедневието, който може да покаже колко сериозен е въпроса при отсъствието на мислене. Става въпрос за съвременната медицина - много малко хора се замислят върху факта, че новите и модерни лечебни методи и лекарства стават все повече и все по-силни, а здравите хора все по-малко. На практика, здравите хора са точно толкова, колкото и мислещите. През вековете се е наложила практиката, тези които лекуват болните, да не са заинтересувани от тяхното излекуване, защото здравия човек не плаща. Така е изградена масовата мисъл-форма, че някой друг трябва да се грижи за нашето здраве, а не всеки сам да се грижи за проблемите на тялото си чрез здравословен начин на живот, чрез разума си - установяване и волево премахване на причините за проблема. Тази дълбоко втълпена нагласа, че има специалисти, които много по-добре знаят, какви са нашите проблеми и само те могат да ни освободят от тях, е типичен пример за отсъствието на мислене и показва поведението ни на зомбита. Всеки може да си представи или да наблюдава, колко много хора посягат ежедневно към лекарствата - това признак на мислене ли е? Забележете, двигателя, който създава новите лекарства, не е тяхната ефективност, т.е. здравето на човека, а печалбата, която носят. Т.е. новото и модерно (разбирай носещо печалби) лекарството трябва да отговаря на две основни изисквания: да носи бързо, но краткотрайно облекчение и да има колкото се може по-малко вредни ефекти, за да е колкото се може по-дълго време печелившо. Много действително ефективни лекарства изчезнаха от аптеките, защото не отговарят на обезателното условие да носят печалби. Други нови и стари, но действително ефективни лечебни методи, не могат да намерят своето място отново по същата причина - отсъствието на мислене и търсенето на гарантираната истина. Забележете, само при рекламите всичко е гарантирано. Да рекламираш лекарства е толкова престъпно, колкото да рекламираш цигари, алкохол и наркотици - внушението за съществуването на вълшебното хапче обезсмисля природосъобразния живот. На тази маркетингова политика се подчинява една огромна в световен мащаб индустрия, чиито годишни печалби надвишават 700 милиарда долара - как може да има здрави хора, учудващо е, че все още има живи хора. Обърнете внимание, че аптеките по улиците са повече от хранителните магазини. Това нищо ли не ви говори, но нали трябва да се мисли и то в разрез с общоприетото… Допускате ли, че ако хората се замисляха по тези въпроси, всичко това (и още много друго), ще е реалност? Друг пример за зомбиране на хората е диктатурата на капитала. Наблюдавайте и опитайте да осъзнаете какво е влиянието на парите върху поведението на хората. Колко са тези, които са действително безразлични към парите и материалните блага. Много хора все още си спомнят, как комунистическите партии ни промиваха мозъците. Но тогава доста хора осъзнаваха, че това е манипулация на съзнанието и това осъзнаване ги предпазваше от пълното им роботизиране. А нима сега парите не владеят по същия начин съзнанието на хората от целия свят, за осъществяването на това зомбиране не работят ли с пълна пара зомбираните медии, политици, изобщо цялата интелигенция. Нима хората не са едни автомати за печелене на пари? Колко хора смятат, че смисълът на живота им се определя от парите? Колко духовно ориентирани хора смятат, че парите са най-важното нещо (или почти)? Когато един човек излезе от привичното, от установените правила, той не знае какво да прави и блокира също като компютър, попаднал в ситуация, която не е предвидена в програмата. Такъв човек се чувства нещастен в този момент, онеправдан. Има хора, които по силата на служебните си задължения, са длъжни да намират решения в такива извънредни ситуации. Но колко са истински мислещите хора, които търсят и намират нестандартни решения постоянно. Преобладаващото мнозинство попаднали в такава ситуация, търсят някой друг да им реши проблема - началник, приятел или просто човек, който знаят, че може да им помогне. Когато един влак напусне установените релси, това се смята за катастрофа. Осъзнайте, колко пъти сте имали усещането за катастрофа, когато не знаете как да постъпите и различните съвети за решаване на проблема никак не ви удовлетворяват по най-различни причини.

За семейните отношения.....

Семейството е един от основните плацдарми където се осъществява човешката еволюция. Основна цел на еволюцията е да направи индивидите хармонични и уравновесени. Главният инструмент за постигането на тази цел е принципът на причината и следствието или кармичният закон. Казано с по-прости думи, събират се хора с остри ръбове и влизат в конфликти до тогава, докато острите ръбове се загладят и хората престанат да си причиняват рани.

Този процес продължава много животи и единствения начин да го съкратим е да започнем съзнателно да се променяме. Голямото препятствие в този процес е принципа "или-или" (например: или аз, или той (тя) и той трябва да бъде заменен с принципа: "и вълка сит и агнето цяло". Това става като обуздаваме гордостта си и винаги търсим компромисно решение.

Точно процесa на търсене на средната точка (златния път) изгражда в нас уравновесеност и ускорява еволюцията ни - ако няма търсене еволюцията се забавя много, защото се носим по течението без цел и посока. Както съм споменавал многократно, насоченото внимание, осъзнаването, насочва енергия, чийто допълнителен импулс ускорява процесите и е важно това да е постоянно, а не епизодично събитие. Разбира се, много е лесно да вдигнете рамене и да се примирите със закона на кармата, но не забравяйте, че съществува и принципа на свободния избор и той не влиза в конфликт и противоречие с кармата - и двата принципа действат паралелно, точно както би трябвало да е в хармоничното семейство - в постоянен разумен компромис.

Насочвам вниманието основно към семейството, доколкото основната тема на тази глава е отношението между мъжа и жената, но това касае всички човешки отношения. Всички хора си мечтаят да намерят своята идеална половинка, но още при първите конфликти бързат да си направят извода, че отново са се заблудили. И така от цвят на цвят. Но да припомня, всички по произход сме братя и сестри, следователно в произхода ни е заложено да имаме хармонични отношения с всеки един. Следователно, след като има привличане и желание от двете страни, винаги могат да се постигнат хармонични отношения. Идеалната половинка съществува, но не винаги е най-важния за нас човек - често ни подкрепя без да отдаваме голямо значение на това, но и често отработва кармични задължения далеч от нас. Така че никога не забравяйте, че не идваме в материалния свят на почивка и за живот в удоволствия, а идваме в страдания да премахваме свои недостатъци.

Ако забравяме това страданията са огромни, защото ни се струва, че не заслужаваме всичко, което се случва с нас. Но ако приемаме проблемите си като нормални и се стремим да ги преодоляваме, то те винаги ни се струват незначителни. През хилядолетията са се оформили определени стереотипи на поведение (възгледи, шаблонни представи, какво представлява мъжът или жената), които определят човешките взаимоотношения. Вероятно тези стереотипи в бъдеще ще се променят много, но засега са водещи в човешките взаимоотношения. Колкото са хората, толкова са и различните варианти, но условно ще ги разделя на два типа: в представата на всички мъжът трябва да бъде силен, решителен, смел и т.н. Жената трябва да бъде слаба, нежна, кротка и т.н. На всеки му се иска да отговаря на тези стереотипи, но почти винаги открива, че вътрешните му дадености в някои отношения се разминават с желаното.

Това поражда голямо вътрешно противоречие и външни конфликти. Искам да подчертая, че няма никакво значение дали тези стереотипи са правилни или неправилни, много по-важно е нашето отношение към тях и какво влияние оказват на нашето поведение, определят собственото самоуважение и отношението ни към другите. Например, ако един мъж не е уважаван като такъв, ако се подтиска и пренебрегва, той влиза в конфликт с представата си, какъв трябва да бъде. Това води до комплекси, ниско самочувствие, депресия, намалява сексуалното желание и много други такива. Отначало започва да се чувства неприятно в къщи, започва под различни предлози да си намира работа навън, ходи за риба или по кръчми с приятели - и в крайна сметка се алкохолизира. Жената забелязвайки все по-честите му отсъствия, започва да се страхува, че не е обичана, губи чувството си за сигурност и става още по-досадна.

Обратното, историята помни много случаи, когато мъже са ставали велики, основно благодарение подкрепата на жена си. Затова, жени, ако искате да имате добро семейство, не се поддавайте на честолюбието си да бъдете "по" и "най", а подкрепяйте стереотипа на мъжа да бъде мъж, дори и да сте недоволни от някои черти в характера му - не се опитвайте да го преправяте според суетата си. Също така много е важно да помните, че тези стереотипи действат в подсъзнанието и рядко осъзнаваме тяхното истинско значение.

Жени, вашата сила е във вашата слабост. Не се правете на мъжки момичета - така отблъсквате мъжете. Във всеки един мъж е заложен стереотипа да бъде защитник - дайте му възможност да се почувства такъв. Подчертавайте и подкрепяйте по всякакъв начин мъжкото в него. Например, избийте си от главата, че мъжът е длъжен да изпълнява някакви задължения. Никой не е длъжен нищо. Научете се да го МОЛИТЕ за всичко, което искате да свърши или да ви помогне. Така постигате едновременно две цели: подчертавате и издигате неговия авторитет и същевременно ще получавате много по-голяма помощ, защото в мъжете има заложен принципа за ненамеса в работите на другите и те рядко проявяват самоинициатива да помагат, особено ако жените проявяват недоволство и упрекват постоянно - тогава това се приема като насилие и се прави с неудоволствие.

Когато си поставите за цел, в ежедневието можете да намерите хиляди начини да подкрепите мъжкото самочувствие. Също така, интересувайте се от какво има нужда мъжът до вас - много често потребностите му се различават от това, което си мислите, че му е нужно. Не злоупотребявайте с използването на мъжа като кошче за душевни отпадъци. Редувайте го с приятелките си, те са по-подходящи за целта. Не се подавайте на високомерието и суетата си да командвате мъжа - ако той е нерешителен, не е ли ваша вината за това?

Искам да кажа на жените, че те биха се чувствали много по-добре, много повече истински жени, до един истински мъж - мъж, който не е комплексиран, подтиснат и с чувството за малоценност. Ако наистина искате това, преборете се със суетното желание, да докажете на себе си и на другите, че сте голямата работа, като се качите на главата на някого. Постигането на нещо чрез инат не е нещо положително, а само показва, че човека до вас ви обича повече отколкото вие него. А това не е нещо, с което можете да се гордеете. Не наказвайте и не отмъщавайте - това са най-бързите начини да отвратите партньора си от себе си. От вас и от вашето желание зависи мъжът да бъде истински. Ако наистина желаете това, винаги можете да отгледате дори и малкото зародишче в него, докато израсте и укрепне. Създайте мъжа на вашите мечти. И не си въобразявайте, че това не е ваша работа. Опитайте и не се отказвайте при първите неуспехи.

Мъже, жените около вас се нуждаят страшно много от вашето добронамерено внимание - да го проявите има хиляди начини. Търсете и експериментирайте. Не се ограничавайте само с няколко жеста. Но не превръщайте жената в проститутка като й давате постоянно пари и скъпи подаръци. Особено е важно да изслушвате жената - като изприказва това, което я подтиска, тя се разтоварва от психологическото напрежение.

Активното внимание е в основата на семейния мир. Пазете мъжкото си достойнство, научете се понякога да казвате "не" и давайте на жената необходимата й сигурност. Това, за съжаление, е лесно като пожелание, но на практика се осъществява трудно, защото в повечето случаи, липсва модел на подражание и всички ние допускаме същите грешки, каквито са допускали и нашите родители. В началото, още в стадия на запознанството, е важно да се преодолее стереотипа, че мъжът трябва да бъде активния. Ако искате да имате добра основа за хармонични отношения избягвайте ситуациите "един бяга, а друг го гони". Търсете взаимното привличане. Не се връзвайте на нечия влюбеност, това може да гъделичка вашата суета, но много скоро ще ви стане досадно. Много е по-важно да обичате, отколкото да ви обичат. Затова не допускайте несподелена любов, независимо от крайния резултат, споделете я, без да насилвате да ви отвърнат със същото. Така благоприятното развитие е много по-вероятно, отколкото да таите всичко в себе си.

В човешките взаимоотношения често се получават доста противоречиви ситуации. По принцип, не е желателно да се доверявате сляпо на думите на партньора си, много е по-важно да съдите по делата. Но следете себе си, да не би да превърнете желаното във въображаема действителност. От друга страна, доверието е в основата на човешките взаимоотношения. Ако нямате доверие на човека до вас, това не е трезва преценка, а самолюбие. Затова е по-добре да свикнете с мисълта, че могат да имат нечестни помисли (все пак ние сме несъвършени хора, а и не се знае, какви кармични задачи сте си избрали за решаване), отколкото да се пържите на постоянното съмнение. Всичко зависи от конкретната ситуация. Но ако конфликтите и напрежението в отношенията са много рядко явление, много по-малка е вероятността да бъде излъгано вашето доверие. Затова постоянно ТЪРСЕТЕ как да подобрявате и хармонизирате отношенията си. Не се оставяйте на течението на ежедневието.

Философия на ежедневието