Космическите закони като константата на скоростта на светлината може би се изменят?

Международен екип от астрофизици откри, че основни закони на природата, както се приема днес, може би се променят леко. Международен екип от астрофизици разкри, че основните закони на природата, може би се изменят с възрастта на вселената - удивително откритие, което може да пренапише учебниците по физика и да провокира фундаменталните предположения за начина, по който космосът съществува. Изследователите са използвали най-големия единичен телескоп за да наблюдават поведението на метални атоми в газови облаци, отдалечени от Земята на около 12 милиарда светлинни години.

Наблюденията са разкрили модели на светлинно поглъщане, което според екипа не може да се обясни без да се приеме промяна на в основната константа на природата, която описва привличането между електрически заредени частици. Ако се потвърди, откритието може да означава, че други константи, досега смятани за неизменни, като скоростта на светлината например, може би също са се променили с течение на космическата история. Изследването бе извършено от учени в САЩ, Австралия и Великобритания, ръководени от д-р Джон Уеб от университета на New South Wales в Sydney, Австралия. То ще бъде публикувано на 27 август в най-престижното издания за физика Physical Review Letters.
Учените, които са били запознати с документа не са открили никакви очевидни пропуски. Но тъй като последиците за науката ще бъдат от такъв мащаб и разликите от очакваните изследвания са толкова малки, много учени изразяват скептицизъм, че откритието ще издържи проверката на времето и казват, че ще изчакат независимо доказателство преди да се произнесат дали всичко е истина. От друга страна, откритието ще пасне на някои нови теории за вселената, в частност предсказанието, че непознати предишни измерения може да съществуват в "тъканта" на пространството.
Дори учените от проекта са били изключително предпазливи при представянето на своите резултати. Като описва възможните последствия от откритието на екипа д-р Уеб казва, че е "Възможно да съществува еволюция във времето на законите във физиката". Той добавя, че "Ако е правилен, това е резултат на цял един живот". Д-р Роки Колб, астрофизик в Fermi National Accelerator Laboratory, който не е участвал в проекта, казва, че откритието не само може да наложи ревизия на съвременната космология - науката за това, как светът е започнал и как се е развил, но също ще даде силен кредит на доверие на струнната теория, която предсказва, че съществуват още измерения.

"Предположението, ако е истина ще бъде толкова грандиозно, че хората ще трябва да го вземат напълно сериозно", казва д-р Колб. Размерът на промяната, наблюдавана от екипа е минимална, в размер на 1 спрямо число от 100 000, наречено фина структурна константа, за 12 милиарда години. Тази константа, също позната и като алфа, се определя и от по-популярни параметри като скоростта на светлината и силата на електронните привличания в рамките на атома. Но, както казва д-р Шелдън Глашоу от университета в Бостън, нобелов лауреат по физика за 1979 год. "даже тази малка промяна може да разтърси физиката и космологията".

Важността на подобно разкритие, според д-р Глашоу "ще бъде със стойност 10 по десетобалната скала". Като се има предвид неочаквания характер на откритието, и д-р Глашоу и д-р Колб казват, че има шансове да се появят "по-земни" обяснения за резултатите. Д-р Джон Бакъл, астрофизик от Institute for Advanced Study в Princeton, казва, че сложния анализ, който е бил необходим за да се извлекат минималните промени в наблюденията би могъл - принципно - да затъмни евентуални грешки. Но други казват, че екипът е действал изключително внимателно и всеки непознат източник на грешки би бил изключително тънък, за да бъде изпуснат.

"Ако те твърдяха каквото и да било друго по-малко драматично може би доста хора щяха да приемат техния експеримент като силно достоверен и много внимателен", твърди д-р Масимо Стиавели, астрофизик от Space Telescope Science Institute в Балтимор. "Изключителните резултати заслужават изключително доказателство", казва д-р Стиавели като прибавя, че запазва преценката си докато се появи и друго доказателство. Работата се основава на наблюдения на светлина от квазари, които светят със яркост, еквивалентна на яркостта на милиарди слънца. Светлината вероятно се излъчва от материя, извлечена от млади галактики поради мощната гравитация на черна дупка.
Освен д-р Уеб, екипът включва трима други учени от университета на New South Wales - Майкъл Мърфи, д-р Виктор Фламбаум и д-р Владимир Джуба, един физик от Кеймбридж - д-р Джон Бароу. Трима американски астрономи, които са експерти по квазарите също са членове на екипа - Д-р Кристофър Чърчил от Pennsylvania State University, д-р Джейсън Прохазка от обсерваториите Карнеги и д-р Артър Уолфи от University of California at San Diego. Наблюденията, направени от 30 фута широкия Keck Telescope на Mauna Kea в Хавай, е изследвал в детайли абсорбцията на светлина от квазар от газовите облаци в дълбокия космос, намиращи се между земята и квазарите.

Метални атоми като цинк и алуминий често присъстват като остатъчни следи в тези облаци. Поглъщането на светлина от подобни атоми създава тъмни линии с варираща дължина на вълната в спектъра на квазарите, като моделът е толкова ясно изразен, че често се сравнява с пръстов отпечатък. Стойността на тези дължини на вълните е директно свързана със стойността на фината структурна константа. Този пръстов отпечатък обаче изглежда се променя с времето, казва д-р Мърфи, като обръща внимание, че константата се увеличава с приближаване на нашето време и всъщност не е константа. "Това, което ние намерихме, статистически, е че съществува разлика между фината структурна константа преди много време и днес, сега, на земята".

Ефектът ще бъде значим далеч не само за разбирането на атомното поведение, според д-р Бароу от Кеймбридж, "но и затова защото дава изключително важна обратна информация за фундаменталната физика". Струнната теория, например, може да приюти подобни промени, които, приетите физически теории смятат за невъзможни. Според струнната теория постулира, че пространството съдържа миниатюрни, невидими измерения. Всяка промяна в размера на тези измерения - доста напомнящо на експанзията на вселената в пространството - би могла да промени качества като фината структурна константа, казва д-р Пол Стейнхарт физик от университета Принстън. Д-р Стейнхард смята, че повечето от теоретиците биха очаквали тези промени да са се случили през първите секунди на живота на вселената и да са ненаблюдаеми за астрономите днес.

Независимо от това, преди няколко години астрономите неочаквано откриха, че "съвременната" вселена е изпълнена с мистериозен вид енергия, която противостои на гравитационната в големи мащаби. Вероятно двата ефекта са някак си свързани, твърди д-р Стейнхарт. Други учени обръщат внимание на геологичните процеси, като естествено наблюдавания в природата ядрен разпад, които се използват да се определи, че вероятно фината структурна константа се е променила за последните два милиарда години на земята.

Но изследователите по проекта смятат, че техните резултати се простират много по-далеч във времето и, че интерпретирането на геологическите резултати са сложна работа. Някои физици, обаче, като д-р Джейкъб Бекенщайн от университета Hebrew в Израел забелязват, че някои теории отдавна предвиждат промяна в някои от константите на природата. Д-р Бекенщайн окачестви откритието като "потенциално революционно" и твърди, че е склонен да им вярва. "След доста мислене по тази новина ми се струва, че наблюденията на квазарите са открили истинските вариации" заключава д-р Бекенщайн.

Невротична потребност от любов....

Темата, която ще обсъдим е невротичната потребност от любов. Става въпрос за добре познатата на всеки психотерапевт преувеличена потребност на някои пациенти от емоционална привързаност, позитивна оценка на окръжаващите, техните съвети и поддръжка, а също и преувеличените страдания, ако тази потребност не е удовлетворена.

Но в какво собствено се състои разликата между нормалната и невротичната потребност от любов?

Всички ние искаме да обичаме и да ни обичат и ако това ни се удава, се чувстваме щастливи. В такава степен потребността от любов, или по-точно потребността да сме обичани, не е невротична. При невротика потребността да бъде обичан е преувеличена. Ако обкръжаващите са по-малко любезни, отколкото обикновено, на невротика му се разваля настроението. За психически здравия човек е важно да бъде обичан, уважаван и ценен от хората, на които държи, докато невротическата потребност е натрапчива и придирчива.

Подобни невротични реакции много отчетливо се изявяват в процеса на психоанализа, тъй като в отношенията пациент-психоаналитик присъства една особеност, отличаваща ги от другите човешки отношения. В психоанализата относително дозираната емоционална въвлеченост на психотерапевта създава възможност да се наблюдават тези невротични проявления далеч по-ярко, отколкото се случва в ежедневието: ние виждаме отново и отново колко много са готови да пожертват пациентите, за да заслужат одобрението на своя психотерапевт и колко са педантични и внимателни към всичко, което може да предизвика неговото неудоволствие.

Сред всички проявления на невротична потребност от любов може да се отдели едно, достатъчно разпространено в нашата култура. Това е преоценката на любовта, свойствена на определен тип жени. Имаме в предвид невротични жени, които се чувстват в опасност, нещастни и подтиснати винаги, когато до тях няма някой безкрайно предан, който да ги обича и да се грижи за тях. При такива жени желанието за брак приема формата на натрапчивост. Те се спират на това желание като хипнотизирани, дори ако самите те не са способни да обичат и имат съзнателно лошо отношение към мъжете.

Друга съществена черта на невротичната потребност от любов – това е нейната ненаситност, изразяваща се в ужасна ревност: „Ти си длъжен да обичаш само мен”. Под ревност разбираме не реакцията, основана на действителни факти, а именно ненаситността и изискването да бъде единствения предмет на любов.

Има още един израз на ненаситността на невротичната потребност от любов – това е изискването на безуслован любов. „Ти си длъжен (длъжна) да ме обичаш независимо от това как се държа.” Дори факта, че за психоанализата трябва да се плати, служи на невротика като доказателство, че изначалното намерение на психотерапевта не е да помага: „Ако искаше да ми помегне – нямаше да вземе пари”. В отношението им към собствения любовен живот господстват аналогични представи: „Той (тя) ме обича само, защото получава сексуално удовлетворение”. Партньорът е длъжен постоянно да доказва своята любов, жертвайки своите морални идеали, репутация, пари, време и т.н. Всяко неизпълнение на тези винаги абсолютни изисквания се интерпретират от невротика като предателство.

Друг признак на невротичната потребност от любов е извънредната чувствителност към отхвърляне. Всеки нюанс в отношенията, който може да се изтълкува като отхвърляне, невротикът приема само така и отговаря с ненавист.

В края на краищата, възниква главният въпрос, защо невротикът така трудно удовлетворява своята потребност от любов?

Една причина – ненаситността на неговата потребност от любов, за него винаги е малко. Друга причина – неспособността на невротика да обича.

Невротикът не си дава сметка за това, че е неспособен да обича. Той обикновено дори не знае, че не е умее да обича. Често невротикът живее с илюзията, че той е най-великият от влюбените и е способен на велико самоотдаване. Той се държи за тази самоизмама, защото тя му позволява да изисква все повече любов от другите, а това би било невъзможно, ако той действително осъзнава, че в действителност на него не му пука.

Има още една причина поради която на невротикът му е толкова трудно да се почувства любим – това е непреодолимия страх от отхвърляне. Този страх може да бъде толкова голям, че често му позволява да пристъпи към хората дори по обикновени въпроси. Той живее в постоянен страх, че другия човек ще го отблъсне. Той дори се страхува да поднесе подарък – от страх да не му откажат. Страхът от отхвърляне и враждебната реакция на отблъскване заставят невротика все повече и повече да се отделя от хората. Такива хора могат да се сравнят с хора, умиращи от глад, които биха могли да вземат храна, ако ръцете им не бяха вързани зад гърба. Те са убедени, че тях никой не може да ги заобича и това удеждение е непоколебимо.

Страхът пред любовта е тясно свързан със страха пред зависимостта. Тъй като тези хора действително зависят от любовта на другите и се нуждаят от нея като въздуха, опасността да попаднат в мъчително зависимо положение е в действителност много голяма. Те още повече се боят от всяка форма на зависимост, доколкото са убедени във враждебността на другите хора.

Как може да бъде разбрана тази невротична потребност от любов, с нейното пстоянно преувеличаване, паталогическа натрапчивост и ненаситност?

Може да се помисли, че невротичната потребност от любов – това е израз на инфантилната „фиксация на майката”. Това се подтвърждава от сънищата на такива хора, в които пряко или символично се изразява желание да се притиснат към майчината гръд или да се върнат в майчината утроба. Историята на тяхното детство,в действителност показва, че те или не са получили достатъчно любов и топлина от майка си или те още в детството си са били прекалено силно привързани към нея. В първия случай невротичната потребност от любов е израз на упорито съхраняващото се желание да си постигне майчината любов, която е недополучена в детството. Във втория случай това е пряко повторение на привързаността към майката.

В много случаи очевидното тълкуване ни се струва, че невротичната потребност от любов е израз на съществуващи дефицити в самооценката. Занижената самооценка, отношението към себе си като към най-злия си враг, самонападението са типичните спътници на такива хора, които се нуждаят от любов за това, за да се усетят в безопасност и да повдигнат занижената си самооценка.

Често невротичната потребност от любов се проявява под формата на сексуални задявки с психотерапевта. Пациента изразява чрез своето поведение или сънища, че той (тя) е влюбен(а) в психотерапевта и се стреми към някакъв род сексуална въвлеченост. В някои случаи потребността от любов се проявява пряко или дори изключително в сексуалната сфера. За да се разбере това явление трябва да помним, че сексуалните желания не винаги изразяват половата потребност като такава – проявленията на сексуалността може да се представи като вид ориентация за контакт с друг човек.

Невротичната потребност от любов се изразява толкова повече под формата на сексуалност, колкото са по-тежки емоционалните отношения с другите хора. В такива случаи сексуалността е един от малкото, а може би и единствения мост към друг човек.

Непредсказуемостта е закодирана в мозъка...

Непредсказуемостта е закодирана в мозъка

Изборът между две алтернативи чрез жребий става постоянно в главата ни на безсъзнателно ниво, твърдят неврофизиолози от Кеймбридж. Учените открили групи нервни клетки, които реагират различно при едни и същи стимули на всяко дразнение. Може да се окаже, че случайността е полезна за оцеляването в света. Например антилопата "гну" има по-голям шанс да избяга на хищника, ако се мята от една страна на друга. Непредсказуемостта в спорта също често дава предимство пред съперника. По-рано се смяташе, че случайността в реакциите на мозъка се дължи на "шум" в сложната електро-химическа верига. Сега изследователи от Кеймбридж откриват, че мозъкът реагира на светлинен дразнител през различни интервали от време, вариращи в пределите 0,15 - 0,35 секунди. Скоростта на ответната реакция също била случайна. Подобно явление се наблюдавало у котките, жабите и даже медузите. Не е изключено случайността да е фундаментално свойство на мозъка, заключават изследователите. Oсвен това, всяка група клетки изравнявала вероятността самостоятелно от другите. Например, при светлинно облъчване на два пъти през интервал от 0,03 сек., подложените на опита хора обикновено забелязвали първото, но не винаги. Периодично второто облъчване било забелязвано преди първото! "Ако на мозъка оказват въздействие няколко стимула, то при възприемането им неговите части влизат в съревнование едни с други, ето защо реакциите на мозъка са абсолютно непредсказуеми", обясняват учените. В различни ситуации промените на времето за ответна реакция можело да доведат до различни действия. Може би, непредсказуемостта на мозъчните реакции лежи в основата на креативността, доколкото случайността намира израз в новите типове поведение, новите идеи, съставна част от процеса на изследване.

Правото да бъдеш себе си....

40 основни права на всеки човек, формулирани от Сю Бишоп

Сю Бишоп (Sue Bishop) е психолог, декан на университета College of Nursing & Health в Северна Каролина, специализира се в методиките за развитие на асертивност. (Асертивността е форма на поведение, при която демонстрираш твоето самоуважение и уважението ти към другите. Тя се основава на философията за личната отговорност и съзнанието за правата на другите хора. Асертивното поведение отразява разбирането за личната ценност на всеки - своята и на другите хора като отделни индивиди.)

Повечето материали, посветени на самоутвърждаването, изброяват личните права с известни вариации, в зависимост от авторската интерпретация на темата. Тези права не са записани върху каменни скрижали, нямат непреодолимата сила на закон, това са правила, основани на здравия смисъл, които помагат в саморазвитието на човека и укрепването на междуличностните взаимоотношения.

Важен момент, който следва да се помни е, че ако вие имате някакво право, другият човек има точно същото право. Например, ако вие имате право да помолите за това, което ви е нужно. Другият човек има равно право да ви откаже или да се обърне към вас със свое искане. Ако вие игнорирате или грубо нарушавате правата на другия човек, това може да се смята за агресивно поведение. Ако игнорирате своите собствени права, вие не сте достатъчно уверени в себе си, вашето поведение е пасивно. Твърдата "система от права" е построена на взаимно уважение на потребностите, мненията и чувствата един на друг.

Основното правило, от което произтичат всички останали лични права, може да бъде формулирано много просто: вие имате право на окончателно решение относно това, какъв сте и какво правите.

Вашето решение не зависи от ролята, която играете в живота, от това какво очакват от вас околните, как вие си представяте, че трябва да постъпите. Това право е приложимо към всяка област на живота - бизнес, обществена и лична сфери.

Лесно е да се каже, просто е да се съгласите, че вие имате право да изказвате своите потребности и да установявате своите собствени приоритети, за да имате пълната отговорност за всеки аспект на своя живот, но вероятно това не е толкова лесно да бъде осъществено на практика. Помислете малко какво означава това. По всяка вероятност в началото за това ще бъде необходимо да промените своята концепция за личността. Не по-малко трудно е да се признаят правата на другите хора.

Независимо че съществуват широко известни права на човека, за които се говори в много книги, включително и в онези, посветени на самоутвърждаването, темата може да бъде развита в много различни варианти. Представям ви списък от 40 основни права. Някои от тях могат да ви се сторят сложни, но всяко има своята сфера на приложение.

Би било полезно да споделите вашите съображения по повод следното упражнение с някого от вашите приятели или колеги. Това ще ви помогне да определите онези малко разлики, за които говорим и да установите областта на приложение на всяко от правата във вашата индивидуална ситуация.

УПРАЖНЕНИЕ

Помислете за изброените по-долу права, формулирани въз основа на разработките на няколко автори. Анализирайте поотделно всяка точка, отбележете онези, с които изпитвате трудности. Например, ако ви се струва лесно да помолите за това, което ви е нужно, дали в повечето случаи става дума за вашия началник, подчинен или приятел, дали ви е трудно да го направите с вашия партньор, родители или деца. Или може би намирате промените по-скоро за плашещи, отколкото вдъхновяващи. И въпреки че всеки човек има право да се променя и развива, съществуват такива елементи във вашата личност, които ви дърпат назад. Или може би позволявате на другите хора да спъват вашето личностно развитие.

Основни права на всеки човек

1. Да бъде приеман като равен, независимо от пол, расова и национална принадлежност, възраст и физическо състояние.

2. Да бъде уважаван.

3. Да взема решение как да прекарва времето си.

4. Да помоли за това, от което се нуждае.

5. Да пита за мнение относно своята производителност на труда, поведение, облик.

6. Да бъде изслушван и възприеман сериозно.

7. Да има собствено мнение.

8. Да се придържа към определени политически възгледи.

9. Да плаче.

10. Да прави грешки.

11. Да казва "не", без да изпитва чувство на вина.

12. Да отстоява своите интереси.

13. Да установява своите приоритети.

14. Да изразява своите чувства.

15. Да казва "да" на самия себе си, без да се чувства егоист.

16. Да променя своето мнение.

17. Понякога да преживява неуспех.

18. Да казва "аз не разбирам".

19. Да прави заявления, не изискващи доказателства.

20. Да получава информация.

21. Да има успех.

22. Да отстоява своята вяра.

23. Да се придържа към собствена ценностна система.

24. Да има време за вземане на решения.

25. Да поема отговорност за собствените си решения.

26. Да има личен живот.

27. Да признава незнанието си.

28. Да се променя/развива.

29. Да избира дали да се включва или не в проблемите на другите хора.

30. Да не носи отговорност за проблемите на другите хора.

31. Да се грижи за себе си.

32. Да има време и място за уединение.

33. Да бъде индивидуалност.

34. Да иска информация от професионалисти.

35. Да не зависи от одобрението на други хора.

36. Да съди сам за собствената си значимост.

37. Да избира как да постъпва в определена ситуация.

38. Да бъде независим.

39. Да бъде себе си, а не онзи, когото околните искат да видят.

40. Да не се оправдава.

Надявам се, че вече сте започнали да се вглеждате в онези области на живота, където не използвате правата си или където ви манипулират или не ви дават да се развивате. Трябва да призная, че това упражнение е дълга и сложна работа върху себе си, но тя ще ви помогне да определите къде да съсредоточите силите си и да си изработите нови навици за самоутвърждаване.

Изясняването с кои личностни права имате трудности е само първата част от задачата. Помнете, че другите хора имат точно същите права.

Отново прочетете списъка. Какви права на други хора нарушавате? Как манипулирате други хора, за да освободите пътя си от тях.

Например, като шеф никога ли не сте карали подчинените си да се чувстват неуютно, когато казват "не разбирам" или са молили за информация, с която вие безусловно сте разполагали? Предоставяте ли на своя партньор място и свобода за развитие на личността? Очаквате ли от хората нещо определено, защото те играят една или друга роля в живота ви? Давате ли право на другите да ви откажат, когато ги молите за нещо, без да искате обяснение или да очаквате оправдания, без да настоявате за извинение за отказа им?

Помнете, че самоутвърждението има две страни - уважение правата на другите хора и съблюдаване на своите собствени права.

Четвъртото измерение е в началото на координатната система

Четвъртото измерение, което векове наред не дава покой на мислители, математици и физици, не е времето, както днес се смята! Четвъртото измерение е началото на координатната система, там, откъдето векторите за широчина, височина и дължина тръгват. Тази провокативна теза, която разбива съществуващите постулати, в т. ч. Теорията на относителността на Айнщайн, развива в своя труд ”Реалното физическо пространство” (1996 г.) философът, любителят на космологията, президентът д-р Желю Желев.

Четвъртото измерение на пространството има дълга и поучителна история. За продължителен период то е било обект на всевъзможни спекулации от спиритуалистите и всякакви „учени” шарлатани. В техните ръце то е измерението, което придава на обикновеното наше триизмерно пространство невероятни свойства. Всичко, което не е възможно в тримерното пространство, е възможно в пространството с четири измерения. За съжаление то не е достъпно на обикновения човек. В четиримерното пространство пребивават духовете и вършат невероятни неща. Но да оставим настрана спекулациите. През Средновековието с този въпрос се е занимавал френският математик Орем. В съчинението си „Въпроси към геометрията на Евклид” пише: „... някой може би ще изрази съмнение, ако линейното качество е представимо тук като плоскост, а плоското – като тяло, имащо три измерения, то излиза, че телесното качество може да бъде представено като притежаващо четири измерения под формата на нов вид качество.”

Аз казвам, че това не е възможно

Защото ако текущата точка се представя като пораждаща линия, линия – плоскост, плоскостта – тяло, не следва, че когато си въобразяват тялото текущо, то поражда четвърти род количество. То си остава тяло и затова в книгата "За небето" гръцкият философ Аристотел говори: "От тялото не се извършва преход към друг вид количество."

Към възможността да се построи в геометрията тяло с четири измерения отрицателно се отнася и немският математик Ширел (1525 г.): „ Ако в аритметиката виждаме, че ни се разрешава да съчиняваме много неща, даже ако те изобщо нямат форма, в геометрията не се разрешава да се предположат телесни линии и повърхности и да се излезе зад пределите на куба, както ако имаше повече от три измерения, тъй като това би било противоестествено...”.

В 1746 г. Кант прави опит да си обясни защо четвъртото измерение е невъзможно: „Четвъртата степен е нелепост по отношение на всичко онова, което ние можем да си представим за пространството със силата на въображението. В геометрията е невъзможно да се умножава квадратът на самия него, както е невъзможно да се умножава кубът на неговия корен.”

Отрицателното отношение към четвъртото измерение се определя преди всичко от невъзможността към трите взаимноперпендикулярни линии, пресичащи се в една точка,
да се построи четвърта, която да бъде също перпендикулярна на тях. Това показва, че четвъртото измерение на пространството не може да бъде равноправно с другите три. Ако изобщо може да има такова, то трябва да се търси другаде.

И тук идва идеята към трите пространствени координати (x, y, z) да се въведе времето и ролята му на четвъртата координата.

Това математика дължи на френския учен Лагранж,който в труда си ”Аналитична механика” от 1788 г., реализира тази идея. Справедливостта обаче изисква да кажем, че тя е лансирана още от Даламбер в неговата „Енциклопедия”.

В по-новото ни време идеята, че четвъртото измерение е времето, се възприема от строителите на Теорията на относителността. При изграждането на математическия апарат на теорията Г. Минковски въвежда времето като равноправна четвърта координата. Според него съществува единно пространство-време, а изолирани едно от друго, пространството и времето са фикции.

Каквито и изчисления да се правят обаче, те не могат да променят реалния факт, че времето не е пространство. То остава псевдопространство, подобно на енергията, импулса и т.н.

Времето не може да бъде действително измерение на пространството поради 2 прости съображения: първо, те са несъизмерими, защото се измерват с различни единици – пространството със сантиметри, времето – със секунди, второ, пространството е двупосочно - движението в него може да се извършва наляво и надясно, назад и напред, при което двете посоки са равноправни, докато времето се движи от миналото към бъдещето.

Особености на движението в четвъртото измерение

За разлика от обичайните три измерения на пространството, където движението във всяко едно от тях е равноправно, движението в четвъртото се отличава съществено. Ако по координатите x, y, z, фиксиращи трите измерения на пространството, тялото може да се движи, без да се налага да претърпява някакви качествени промени, движението в четвъртото измерение задължително го изисква. То става за сметка на другите три едновременно. Последните намаляват. Когато сферата, свивайки се, се устремява към нулевия си обем и това става за сметка на другите три координати, които се устремяват към началото на координатната система. При разширяването става обратната промяна. Координатите нарастват за сметка на все по-рядкото присъствие на четвъртото измерение в единица обем.

Д-р Желю Желев: Това показва, че четвъртото измерение е по сила равно на другите измерения, взети заедно. То се уравновесява с тях и поради товапредставлява най-силното измерение на пространството

Затова и движението в него е винаги свързано с дълбоки качествени промени. Една масивна звезда с маса няколко пъти по-голяма от слънчевата и черната дупка, в която тя се превръща в края на термоядрената й еволюция, се отличава радикално в основните им физически параметри. Вече неутронна звездата показва такава дълбока промяна: атомите не съществуват повече, електроните са натъпкани в протоните и от предишната организция са останали само неутроните, плътно притиснати един до друг.

Същинското движение в четвъртото измерение става, когато тялото започне да се свива в собственото си пространство. Класическият пример за това е гравитационният колапс. Когато достатъчно масивната звезда в края на своята термоядрена еволюция под действието на гравитационните сили започне неудържимо да се стреми към сферата на Шварцшилд* и мине под гравитационния си радиус, тя извършва движение в четвъртото си измерение.

При обратния процес – антиколапса или експлозията, при който тялото се разширява, четвъртото измерение връща мащабите на другите три измерения.

Когато тялото се свива и разширява,то се движи в измеренията на своето собствено пространство...

Това е малко трудно за представяне, защото природата не се е погрижила да ни предложи такъв чист случай, който да се наблюдава непосредствено. При всички крайни случаи вътре във Вселената свиването и разширяването като че ли става в едно автономно пространство. И това действително е така и точно този факт пречи да се схване механизмът.

Когато произведем един изстрел с пушка, зарядът на патрона превръщайки се в газове, увеличава своя обем 1000 пъти. Същото е и ако изпарим един определен обем вода. Парата ще има 1000 пъти поголям обем от течната вода. Но и в двата случая промяната става във външното пространство, в което предметът е, тъй да се каже, потопен.

Единственият уникален случай, където свиването и разширяването на „тялото” е в неговото пространство, е Вселената. По отношение на нея няма външно пространство, защото извън нея не съществува нищо друго. Поради същата причина тя не може да се движи иначе освен в измеренията на собственото си пространство.

При движението на тялото в четвъртото измерение обаче се променят не само абсолютните стойности на другите измерения, променят се и всички други фундаментални свойства, отнасящи се до неговата метрика и топология: кривината на пространството, разстоянието между точките и пр.

Стават дълбоки качествени промени в самата организация на материалния субстрат. Разрушават се и респективно се възстановяват редица етажи в йерархичната структура на материята. При различните етапи на гравитационния колапс например се разрушават различни етажи: при белите джуджета се разрушава нормалната структура на атомите. Веществото се оказва в „изродено състояние”: запазват се атомните ядра, а електронните им обвивки се разрушават. При неутронните звезди се разрушават и атомните ядра, електроните се натъпкават в протоните и от предишната структура на атомите остават само неутрони, плътно притиснати един до друг.

При „черната дупка”, където колапсът става още по-дълбок, вероятно се разрушава и неутронният етаж на материята, а може би и още по-надолу.

Би трябвало да се предполага, че при пълния гравитационен колапс на Вселената се разрушават много повече или пък всички етажи в нейната йерархична структура. Разрушават се Мегагалактиката, отделните галактики, съзвездията, звездите и планетите, молекулите, атомите, елементарните частици и пр.

Особености на движението в четвъртото измерение

1. То е привилегия на големите маси, които са способни да породят достатъчно големи гравитационни сили, необходими за сломяването едни или други структури в организацията на материята.

2. Движението в четвъртото измерение става скокообразно и катастрофично. Пример - избухването на Нова или Свръхнова звезда, от която може да се получи различна дълбочина на колапса – бяло джудже, неутронна звезда, черна дупка. Тази скокообразност се определя от йерархичната структура на материята. Всеки колапс според големината на гравитационните сили разрушава йерархията до определен етаж съответно: Мегагалактика – галактически купове – галактика – звезда – мезотяло – молекула – атом – елементарна частици – кварк и т.н.

3. Вселената, която разполага с безкрайно големи гравитационни сили, може да свие материята до нулевия обем, като същевременно увеличи плътността й до безкрайност (състоянието на сингуларност). Поради това тя единствена е способна да разруши всички етажи от предишната йерархична структура на материята, да обърне измеренията на пространството и да постави началото на антиколапса – началото на новата Вселена.

Д-р Желю Желев

Нибиру се завръща....

На всеки 3600 г. десетата планета преминава през Слънчевата система. Ще ни доближи ли фатално?

Според древната цивилизация на шумерите Нибиру е десетата планета в нашата Слънчева система, която на всеки 3600 г. минава покрай Земята и предизвиква непредвидими последствия – от създаването на човека до всемирния потоп. Астрономите подозират съществуването й по косвени белези, но то все още остава загадка за науката.

Според Закария Ситчин, световноизвестен автор, също журналист и археолог, Нибиру е десетата планета в Слънчевата система. Авторът от еврейски произход предполага, че тази планета обикаля около две слънца – своето и нашето, около което се завръща на всеки 3600 г., предизвиквайки катаклизми и природни бедствия. Нибиру се придвижва по силно елипсовидна орбита.

Остро критикувани, неговите смели, но добре продавани теории намират подкрепа от автори като Бурак Елдем, Фон Даникен и други застъпници на извънземния произход на човека.

Историята на Нибиру произлиза от древния шумерски клинописен епос „Енума елиш”, в който Нибиру означава „Планета на пресичането”. При едно от навлизанията й в Слънчевата система, според Ситчин, неин спътник се сблъсква с планетата Тиамат, намираща се между Марс и Юпитер. Това довежда до формирането на астероидния пояс, на родната ни Земя и на Луната (Виж схемата вдясно – бел. ред.).

Доскоро подобна хипотеза за сблъсък между две небесни тела бе напълно отричана, но симулациите на сблъсък между Земята и обект, наполовина по-малък по размер, дадоха нов живот на смелата теория.

Нибиру е описана в шумерската митология като родно място на високоразвитата технологически цивилизация на Анунаките,
посетили Земята още преди 500 000 години и създали човека

Дошли на нашата планета като златотърсачи, те кръстосват своята ДНК с тази на Homo erectus. Резултатът от този експеримент на генното инженерство довежда до появата на хората, използвани първоначално като роби в мините на Анунаките. Ситчин и други автори приемат този мит за реалност и в него виждат логично обяснение на задълбочените познания на цивилизацията на древен Шумер. Като например откъде шумерите са знаели за съществуването на Плутон хилядолетия преди той да стане достояние на съвременната наука (едва през 1930 г.). Рабираем става и образът на шумерската богиня създателка, която държи две змии във формата на двойно завита спирала с тънки нишковидни свръзки между тях.

Нима хората преди 4000 г. са познавали структурата на ДНК,
която едва наскоро бе разгадана с помощта на модерна техника?

Закария Ситчин дава ясни отговори не само на този мистериозен въпрос, тълкувайки древния епос. Той твърди, че други източници също говорят за съществуването на планетата фантом, описвайки я със силно елипсовидна орбита и период на завъртане около орбитата си за 3600 до 3760 г. Ситчин приписва тези описания на астрономите от цивилизацията на маите. Това е и причината не само той, но още много други застъпници на съществуването на Нибиру да очакват нейното поредно завръщане по време на зимното слънцестоене на 21.12.2012 г.

Предполага се, че Нибиру ще навлезе в пределите на Слънчевата система по посока на часовниковата стрелка. До какво би могло да доведе това? Тези, които повярват, ще се подготвят за най-лошото, а за останалите – нека тази история остане един забавен сценарий за научно фантастичен филм с апокалиптични елементи!

Телепатия...

Телепатията е психически феномен, при който се осъществява обмен на данни между двама души без използването на сетивата им. (Те не се чуват, не се виждат...) Обменът може да включва мисли, идеи, чувства, изображения. Описания на телепатията съществуват още преди появата на писмеността. Аборигените в Австралия приемат телепатията като човешка способност, докато в по-развитите общества тя се смята за специална дарба, която притежават само екстрасенсите. Явлението телепатия не се признава от официалната наука, въпреки редицата експерименти, доказващи съществуването й...

История
Терминът "телепатия" е използван за първи път през 1882 година от френския психолог Фредрик Миърс, основателя на Обществото за психологически изследвания.

Изследователския интерес към телепатията идва от хипнозата. Хипнотизаторите откриват, че телепатията е от така наречените "висши явления", наблюдавани при хипнотизирани хора. Подложените на хипноза често четяли мислите на хипнотизаторите и изпълнявали неизречени инструкции.

Скоро много от психолозите и психиатрите започват да наблюдават явлението при техни пациенти. Зигмунд Фройд го наблюдава толкова често, че му се налага да потърси обяснение. Той определя телепатията като регресивно примитовно свойство на човека, което се е изгубило в хода на еволюцията, но все още се наблюдава при определени условия. Карл Юнг отсъжда доста по-важно място на телепатията. Той я смята за функзия на синхронността.

( Това е термин, използван от Юнг за да обозначава значими съвпадения и равнозначието на психични състояния или събития, които нямат причинно-следствена връзка помежду си. Такъв феномен за него бил, когато вътрешно изживяно събитие ( сън, видение ... ) има отражение във външната реалност. Освен това той е използвал този термин и за обозначаване на подобни или еднакви мисли, сънища или видения, случващи се по едно и също време на различни места и с различни хора. )

След основаването на Американското дружество за психични изследвания през 1885 телепатията става първия психичен феномен, който се изследва научно. Първите тестове са елементарни. Човек, седящ в една стая, се опитва да предаде по мисловен път двуцифрено число, вкус или изображение към друг човек, седящ в съседна стая. Френския психолог Чарлс Ричет изчислява математическата вероятност за познаване на тези мисли. Той заключва, че телепатията се наблюдава отделно от хипнозата.

Интересът към телепатията се увеличава след Първата световна война след като хиляди се обръщат към спиритуализма в опит да комуникират със загиналите си близки. В САЩ и Великобритания се провеждат масови експерименти с телепатия.

Експериментална основа
Телепатията най-често се проявява спонтанно при инциденти и критични ситуации, при които близък приятел или роднина е наранен или убит. В такива случаи човек близък със пострадалия се случва да усети опасността от разстояние. Информацията идва под различна форма. Понякога тя е под формата на фрагменти от мисли, които изникват в сънища, видения, халюцинации. Друг път това са отделни думи, които просто изкачат в съзнанието на човек. Някои инциденти включват явна телепатия между хора и животни.

Телепатичните способности изглежда се влияят от емоционалното състояние на човека. Това важи както за изпращача на информация, така и за приемателя. Според статистическите данни за телепатията повечето жени са получатели на информация, като едно от обясненията е, че жените по-добре разбират чувствата си и разчитат на интиуицията си повече, отколкото мъжете.

Телепатията може да се прояви в съня на човек. В такива случаи си наблюдава промяна на кръвното налягане, а електроенцефалографски анализи показват, че мозъчните вълни на изпращача и на приемателя съвпадат.

Експеримент с телепатия е бил направен при мисията Аполо 14 през 1971 година, който даказва, че разстоянието не е пречка за феномена. този експеримент не е бил разрешен от НАС, а резултатите не са оповестени преди края на мисият. Асторнавтът Едгар Мичъл провежда експеримнта с четирима приематели на Земята. Мичъл се концентрирал върху поредици от двадесет и пет произволни числа. Той прави 200 редици. Ако приемниците бяха познали 40 от тях, то щеше да е случайност, но двама от приемниците познават 51. Този резултат е по-добър от очакваното, но не достатъчно добър за скептиците.

Теории
През вековете се изказват много теории и предположения с цел описване на телепатията и начина по който действа, но никоя от тях не изглежда вярна. Телепатията, както и други психични феномени, преодолява времето и пространството. През деветнадесети век британския химик и физик Уилиам Крукс предполага, че телепатията се основава на мозъчни вълни, подобни на радио-вълните. През двадесети век Съветският учен Л. Василев предлага електромагнитна теория за обяснение на телепатията. Американският психолог Лауренс Ле Шан предполага, че всяка личност има своя собствена реалност, като хората със специални способности в телепатията и други психични феномени споделят реалност, различна то тази на обикновенните хора, което им позвлява да комуникират помежду си. Това обаче не обяснява произволното наблюдение на телепатия сред хората.

Никоя от тези теории не се е наложила засега. Има достатъчно доказателства, че телепатията съществува, но науката все още е далеч от обяснението на този феномен.

Планът Ран-Ът

Назад във времето.....

В началото на “Студената война” – 1947 г. - Алън Фостър Дълес – първият шеф на ЦРУ - заявява:

“Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. КАК? Ще намерим единомишленици в тези страни и Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството - тоест безнравствеността. Нужни са писания, осмиващи естествеността и почтеността като архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинския страх сред хората, безсрамието, доносничеството и още много пороци заложени в човека трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще извършим под девиза: ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ".

Росица Христова

Технически послания

Днешната територия на Перу
400 г. пр. Хр.

Далеч преди цивилизацията на инките да покори територии поне 20 пъти по-големи от обхвата на нашата страна днес, населението по тези земи е било свидетел на събития, които изглеждат невъзможни за разбиране повече от 2000 години по-късно. Тези хора са разполагали с технически способности, каквито е трудно да си представим сега с нашите стереотипи за онова време.

Според познанията ни за тези хора, те не са познавали колелото, а всъщност са го използвали в направата на детски играчки. След като не са познавали колелото или случайно са го изобретили, само за да забавляват дечицата си, как науката ще обясни тези бронзови предмети, които напомнят на елементи от някакви механизми. Историците твърдят, че това са части от глави на боздугани - оръжие добре познато в Южна Америка по това време.

А не е ли възможно тези механизми да са задвижвали някакви машини, като например такива летящи апарати, какъвто модел виждаме тук. Неуките хора от онези времена са се опитвали да имитират всичко, което са видели от своите небесни бащи...

... които с летящите си машини са пристигали, незнайно откъде, кацали са на тези писти и отново са излитали... накъде?... може би към Египет, Австралия, Европа или Индия?

Бог Ганеша - обикновено той е изобразяван като човек с глава на слон и е почитан като повелител на познанието и началото. Но тази статуя е малко по-различна от каноничния вид на божеството. Ако той е митологично същество защо тогава му е необходима кислородна маска, каквато използват пилотите, летящи на големи височини? Древният човек, след като никога не е докосвал кислородна маска, но е виждал слон, лесно може да оприличи шланга на маската с хобота на животното...

Предците ни са се опитали да ни оставят следи, които днес да забележим, изучим и да разберем повече за нашето минало и произход. А вместо да разчетем посланието, ние с насмешка го зачеркваме и съчинявайки фантазии за дедите си, се опитваме да докажем, че сме по-интелигентното поколение. Сигурно наистина сме по-способни от древния човек (дали?), но се съмнявам, че сме по-мъдри.

Звездните кули

Провинция Сичуан, Китай
В наши дни

Хората строят кули от незапомнени времена - от легендарната Вавилонска кула, през приказните Барад-Дур и Ортанк, до кулите близнаци в Манхатън... всички свързани със съдбовни за човешката история събития.

Но не в Средната земя, а тук при нас, далеч от Ню Йорк и Багдад все още стоят изправени едни от тях - загадъчни по отношение на своя произход и предназначение - кулите в Хималаите. Те са пръснати по склоновете на планините, около 250 на брой, с височина колкото 12-етажна сграда и неизвестна възраст, като според последните изследвания най-старата от тях е на около 1200 години.

С различна форма - четвъртити, многоъгълни или във формата на звезди с по 5, 6, до 10 или 12 лъча - техните функции предизвикват спорове сред специалистите - дали са били сигнални кули, част от отбранителни системи, постройки с религиозно значение, свързващи небето и земята по силата на тибетска легенда - все още няма категорично становище.

Най-странният факт е, че местното население нищо не знае за тях. Няма сведения за кулите и в нито един от манастирите в региона - нито книга, нито ред, никакво предание, никакъв спомен. Уникално е строителството им, защото кулите са издържали честите земетресения в тази област на света.

Но днес местното население ги руши, за да строи своите домове. Не са защитени от китайското правителство, нито от тибетските монаси. Група ентусиасти се борят, за да привлекат вниманието на UNESCO и кулите да бъдат признати за част от световното историческо наследство.

Мястото им наистина е там - защото историята, която помнят тепърва ще разкаже на света, кои са били зидарите на тези кули и накъде хималайските ветрове са понесли ехото от песните на старите строители...

Хилядолетния сокол

Сакара, Египет
1936

Не е известно, кога точно неколцина иманяри, въоръжени със сечива, въжета и факли, са проникнали в 50 вековната гробница на принц Сабу - човек управлявал по време на почти митичната Първа династия. Бил администратор на град, наречен "Звезда от семейството на Хор" - странно име за селище... Влезли вътре и на светлината на дървените си факли, без много приказки, задигнали всичко, което им изглеждало ценно. Вероятно са отмъкнали и предмети, които биха хвърлили повече яснота върху личността на Сабу, както и върху предназначението на един твърде странен артефакт...

Малко преди нацистка Германия да разпрати стотици археолози в търсене на свещени антики по различни краища на Земята и особено в Египет, тук на спокойствие копаел британецът Уолтър Емъри. Г-н Емъри е прочут с откритието на т.нар. мумифициран зоопарк, но е и първият, който влиза след грабителите в гробницата на принц Сабу. Това което заварва, са само купчина говежди кости, керамични и медни съдове, остриета на стрели, парченца от кутия, направена от слонова кост, колекция кремъчни сечива... и скелетът на принц Сабу, полегнал странично... а точно зад гърба му стоял този предмет: изработен от шисти, почти натрошен, той не приличал на нищо, което било откривано дотогава.

Скрит дълго време за обществеността, необикновеният предмет бил почти забравен. А днес археолозите официално го разглеждат като чиния или ваза.
По-късно някой се сеща да попита неколцина космически инженери, какво мислят, че може да е това. Въпреки, че не намират база за сравнение, те оприличават предмета на пропелер, витло, част от някакъв механизъм, но въпреки това без аналог сред съществуващите днес технологии. Понеже е изработен от неустойчив материал, заключават, че това е по-скоро копие на нещо, което майсторът на предмета е виждал... Но със сигурност дизайнът подсказва за нещо техническо. Какво е това, обаче - остава загадка и до днес.

И така - необясним предмет, който очевидно е бил доста ценен за принца, за да бъде положен редом до тленните му останки в гробницата от "Звездата на Хор" - наистина странно име за селище... Хор - богът на Небето, син на Озирис и изобразяван като сокол, идващ от висините. Името му всъщност означава - "далечният"... Откъде и с какво летателно средство Хор е пристигал при древните египтяни от Първата династия, във времето, когато боговете предали властта на хората? А те на свой ред са се опитвали да изобразят необяснимото за тях, чрез нещо вече познато... Дали странният предмет не е бил част от "божествените" летящи машини на древните ни небесни бащи? Ако гробницата на Сабу не бе ограбена, сигурно щяхме да знаем. Но най-вероятно предметите, намерени там никога нямаше да бъдат поставени в музейните зали.

Дисковете Дропа

Баян Кара Ула, някъде край границата между Китай и Тибет
1938

Експедиция от археолози, водени от професор Тей си проправя път през труднопроходимите области на Хималаите. Тук е почти безлюдно - населението е рядко, предимно малобройни племена, изолирани от всякаква глъч на модерния свят. Хората тук са наистина странни - много ниски на ръст, под 120 см., с изразено жълта кожа и може да се каже - почти неприятни на вид.

Скоро археолозите попадат на редица правилно подредени гробове. В тях намират скелети - с ръст под метър, с големи черепи, несъразмерни с телата. Отначало смятат, че са попаднали на останките на маймуни... Но професор Тей пита колегите си - виждали ли са преди маймуни да се погребват взаимно в прави редици?

Междувременно изниква интересна находка - каменен диск. По-късно в околните пещери откриват още 715. Всичките с размери около 30 см. в диаметър и дебелина по-малко от сантиметър. В центъра има малка дупка, а от нея тръгва спирала, която се развива до самия ръб на дисковете. Точно като грамофонни плочи. След като дисковете пристигат в Пекин и попадат в ръцете на професор Нуи от Академията по праистория, се оказва, че спиралите се състоят от съвсем малки по размери знаци - дисковете наистина били записи. Информацията, която са съдържали, е обявена официално чак към края на 60-те години на ХХ век.

Плочите били разчетени, макар и трудно, а историята, която разказват може би малцина могат да приемат: Дропа, така се наричали пришълците - дошли вероятно от мястото в Космоса, което сега наричаме Голямо куче, там където се намира звездата Сириус. Космическият им кораб претърпял злополука и те били принудени да останат в днешния Тибет. Това се е случило вероятно преди около 12 000 години. Местните племена избивали малките астронавти, докато не се убедили, че намеренията им не са войнствени. Преследвани били, заради ужасяващия им външен вид. Планинците се бояли от тях, но при възможност ги атакували и изтребвали. В пещерите археолозите намерили петроглифи на Земята, Слънцето и непознати съзвездия, свързани помежду си с точковидни линии.

По-късно към дисковете на Дропа проявават интерес от Москва. Няколко диска са изпратени в СССР и руснаците успяват с тенхологията, с която разполагат в момента да установят, че дисковете всъщност са кобалтови, труден за обработка материал и поставени при определени условия на въртене, те вибрират по специфичен начин, създавайки електрически заряд. Технологията, по която са създадени е неизвестна. В съвремието си използваме кобалта точно в производството на звукозаписни носители, високоскоростни проводници, турбини в самолетостроенето, електроди на батерии... откриваме го за себе си, обаче, едва през ХVІІІ век.

Днес в Баян Кара Ула все още живеят хора, които напомнят с вида си за космическите посетители... Възможно ли е да са техни наследници, възможно ли е космическият кораб все още да лежи погребан някъде там горе... Или всичко това ще остане загадка и век след век ще се превърне просто в една легенда и то потънала в забрава...

Земите на древен Шумер, днес Иран 2006

Енума Елиш е една от най-старите истории, познати на човечеството. Това е история, написана от древните шумери преди хиляди години. Едно от копията на епоса оцелява в библиотеката на Ниневия до VІІ в.пр.Хр. и е открито от археолози в началото на ХІХ в.

Енума Елиш е клинопис, създаден върху седем глинени плочки - наречен е "Седемте плочи на Сътворението". След като бива преведен на съвременните езици, разказът разкрива забележителна история, която внася смут в научните среди.

Говори се за това, как някога много отдавна планетите в Слънчевата система се подредили по особен начин, как една космическа катастрофа разтърсила нашата планета, как хората се появили на Земята и каква била ролята на Боговете в това Сътворение.

Историята от Седемте плочи на Сътворението е позната за науката и от други по-нови източници, преди да бъде открита. Но тя е много стара - изпреварва във времето повечето текстове от глава Битие на Библията, както и повечето легенди на различни народи по света.

Най-общо казано според шумерите бог Ану идва на земята с флотилия от космически кораби, пристигащи от огромна планета, намираща се в Слънчевата система далеч отвъд познатата ни Плутон, с цикъл на обиколка около Слънцето близо 3600 земни години. Когато боговете пристигнали решили да събират ресурси за своята планета - особено някои видове метали. Създали човека, за да работи в мините. Постепенно го усъвършенствали, създали строй на управление, цивилизовали своите творения и в крайна сметка ги оставили да се грижат за Земята, като обещали да се завърнат...

Файлът "Купър"

Файлът Купър 1

Това което следва е файлът Купър, основаващ се на стенограмата на 45-минутната лекция, изнесена от Милтън Купър на 17 ноември 1989г. в Лос Анджелис - Калифорния. Този файл съдържа абсолютната истина за присъствието на извънземните на земята и за връзките на правителството на САЩ с тях. "Файлът е гаранцията, че ще продължа да бъда жив ако MJ-12 продължи както в миналото да ликвидира всички, които знаят за извънземните. Не се считам в никакав случай за герой, всеки от вас щеше да направи същото. В момента правя онова, което правех и когато бях във Виетнам - изпълнявам дълга си.

Заклевам се, че получих и видях тази информация през 1972г., когато работех в Разузнавателното спомагателно бюро на командващия военноморските сили на САЩ в Тихия океан. Заклевам се че след това се подложих на хипнотична регресия, за да направя тази информация колкото се може по-точна. Заклевам се че съм готов да се подложа на какъвто и да е било детектор на лъжата, за да потвърдя истинността на моите думи. Долните редове са описание на всичко, което лично видях и което лично знам от 1972г.

MAJESTY е кодовата дума за Президента на САЩ, за всичката информация отнасяща се до НЛО.

OPERATION MAJORITY е кодът на операцията, занимаваща се със всеки аспект и последица от присъствието на извънземните на земята.

GRUDGE съдържа 16 тома документация и информация, събирана от началото на проучванията в САЩ на НЛО (Unidentified Flying Objects) и IAC(Identified Alien Crafts). Програмата беше финансирана от тайни фондове на CIA, попълвани с пари от нелегалната търговия с наркотици. Участието в наркотрафика беше оправдано с твурдението че той отсранява слабите членове на обществото. Задачата на Проекта GRUDGE беше да сабере цялата научна, технологическа, медицинска и разузнавателна информация за връзките с НЛО и за контактите с извънземни форми на живот.

MJ-12 е името на тайната контролна група. Президентът Айзенхауер създаде тайно общество известно като обществото на Jason (Jason Society), за да изучи всички факти, показания, технологии, лъжи и измами, и да открие истината за извънземните. Това общество беше съставено от 32 най-изтъкнати хора в САЩ през 1972г. като челните 12 от тях образуваха МJ-12. МJ-12 има тотален контрол над всичко. Те са засекретени с кодовете J-1, J-2... и т.н., за всички членове на обществото. Директорът на CIA беше назначен за J-1 и за директор на MJ-12. MJ-12 отговаря само пред президента. MJ-12 осъществява огромната част от нелегалната търговия с наркотици в света. Това се прави за да бъдат намерени средства и за да се запази тайната от Конгреса и хората на САЩ. Пазходите за финансиране, свързани с тези проекти са по-големи от всичко което маже да си въобразите. MJ-12 уби президента на САЩ Джон Ценеди, когато той им каза че има намерение да суобщи на народа всичките факти за присъствието на извънземните. Той беше убит от агент от на тайните служби, шофиращ неговата кола в Далас. MJ-12 изгради супертайно място за срещи в Мериленд до което достапът е само по въздуха. Там има възможности за живот и почивка на MJ-12 и за JASON SOCIETY. Това място е с кодовото наименование Провинциалния клуб. Хора само с пазрешително с грифа TOP SECRET/MAJIC имат право да го посещават.

MAJI е съкращението на Агенцията на мнозинството за обединено разузнаване(Majority Agency for Joint Intelligence). Всички информации, дезинформации и разузнавателни данни са събирани от тази агенция. Агенцията отговаря за дезинформацията и действа заедно с CIA,NSA и DIA.Това е могъща организация и всичките програми, свързани с извънземните са под нейния контрол. MAJI отговаря само пред MJ-12.

SIGMA е програмата която първа установи връзка с извънземните и продължава да носи отговорност за връзките с тях. Тя осигури формален договор с извънземните. Условията са, че те ще ни дават технологии. В замяна се съгласихме да държим присъствието им на земята в пълна тайна, да не се месим по никакав начин в техните действия и да им позволим да отвличат хора и животни. Извънземните се съгласиха да снабдяват MJ-12 със списък на отвлечените на периодична основа.

MAJIC е тайния код на всички материали и информации, свързани с извънземните. MAJIC означава контролирани от MAJI (MAJI Controlled).

AQUARIUS е програмата, която описа историята на присъствието на извънземните на земята и тяхното взаимодействие с Хомо Сапиенс на тази планета поне от 25 000 години, кулминиращо с народа на Баските, живеещ в планинските райони на границата между Испания и Франция, и със сирийците.

GARNET е програмата отговаряща за контрола на всичката информация и документи.

PLUTO е планът за оценка на информацията за НЛО.

POUNCE е програмата за намиране на всички катастрофирали или свалени извънземни кораби или извънземни.

RED LIGHT е програмата за тестване на намерените извънземни кораби. Тя сe осъществява от Area 51 в Невада и започна, когато извънземните ни дадоха космически кораб и ни помагаха да летим с него. В началото имахме успех, но след това корабът избухна във въздуха и пилотите бяха убити.

SNOWBIRD беше създадена за прикритие на проекта RED LIGHT. Няколко самолета с формата на летящи чинии бяха построени с конвенционални технологии, за да отвличат вниманието от истинската RED LIGHT.

LUNA е базата на извънземните на отвъдната страна на луната. Тя беше видяна заснета от астронавтите на АПОЛО. База, минодобив, използващ огромни машини и един огромен кораб майка бяха описани от астронавтите. NRO е националната разузнавателна организация кум форт Карсън-Колорадо. Тя отговаря за сигурността на всички програми, свързани с извънземните и техните кораби.

DELTA е групата на NRO обучена за действие когато тези проекти са застрашени.

JOSHUA е проектат за да бъде построено генериращо на ниски честоти пулсиращи звуци оръжие. Това оръжие може да бъде ефективно срещу извънземните кораби и техните лъчеви оръжия.

EXCALIBUR е оръжие предназначено да унищожи подземните бази на извънземните. Това е ядрен заряд с възможности да прониква до 1000 метра в твърда почва например в Ню Мексико. Въздействието на оръжието не излиза извън радиуса на 50 метра от набелязаната цел. Оръжието носи ядрена глава от 1 мегатон.

ИЗВЪНЗЕМНИ ВИДОВЕ: Има 4 вида извънземни споменати във видяните от мен документи.

Сивия с голям нос, с които имаме договор. Сивите(GREYS) работещи за Сивия с големия нос. Блондини с човешки вид наричани Нордици (NORDICS). И червенокосият човекоподобен наричан Оранжев. Планетата на извънземните е звезда в съзвездието Орион, звездата на Барнард и Зета Ретиули. ЕВЕ е името на извънземния заловен жив при катастрофата на извънземните в Розуел през 1949г. Той умря в плен. Кrill или Crill (произнасяно Крил или Крл) беще заложник, оставен при нас при първото кацане при Holloman като обещание че извънземните ще изпълнят своите задължения от основното споразумение, постигнато с нас. KRLL се разболя и беше лекуван от д-р Г.Мендоза, който стана експерт по извънземната биология и медицина. KRLL почина по-късно. GUESTS бяха извънземните заменяни срещу хора. Когато през 1972г. видях документите имаше само трима живи гости.Извънземните твърдят, че са създали Хомо Сапиенс чрез хибридизиране. В документите се казваше че RH-кръвта е доказателство за това. Те също твърдят, че са създали четирите основни религии. Показаха холограма на разпъването на Христос. Те твърдят, че Хритос е бил създаден от тях. Бази на извънземните има в крайните райони на щатите Юта, Колорадо, Ню Мексико и Невада. В документите от 1972г. бяха описани 6 бази-всичките в индиански резервати и в споменатите четири ъглови района.

УБИЙСТВА: В документите беше отбелязано, че много военни и правителствени чиновници са били убити когато са се опитали да разкрият тайната. Възстановяване на кораби: В документите се сочеше, че са били намерени много извънземни кораби. Първите са били от Розуел Ацтек, пак в Розуел, Тексас, Ню Мексико и др. места. Отвличания на хора и животни е имало по рано от 1972г. Много са изчезнали безследно. Извънземните взимат от тях яйцеклетки или сперма, правят вурху тях операции, имплантират малки сферични сачми от 40-80 микрона в близост до очния нерв в мозъка. Всички опити за тяхното отстраняване завършват със смърт на пациента. В документите се сочеше че 1 на всеки 40 души има такъв имплант. Чрез него извънземните имат тотален контрол над хората. Изработен е и план за извънредни мерки ако инфомацията бъде разкрита или ако извънземните се опитат да превземат планетата. Той предвижда обявяването на извънредно положение под предлога че терористична група е влязла в САЩ с ядрени оръжия. Ще бъде съобщено, че терористите планират да взривят бомба в някой голям град. Ще бъде въведено извънредно положение. Пресата, радиото и телевизията ще бъдат национализирани и контролирани всеки съпротивляващ се ще бъде убит. Извънреден план за предотвратяване изтичането или забяване на информация. Планат е дезинформационен заговор ако някой стигне твърде близко до ИСТИНАТА. Той се ръководи изцяло от MJ-12. Източник на материалите и документите които видях.

Източникът беше Бюрото за морско разузнаване и контраразузнаване от неговата операция срещу MJ-12 с цел военноморските сили да разберат за какво става дума и каква е истината. Различните правителствени институции извършват такива контраразузнаватални операции една срещу друга. В резултат флотът получи част от технологията и контрола върху някои проекти. Историята сама ще оцени мен и истините за тази информация. Не се страхувам от тази оценка. Заклевам се че тази информация е истинска и коректна. Трябва да се знае че нещо невероятно и ужасяващо погрешно се развива, въвлича правителството на САЩ и феномена НЛО. Всички трябва да се обединим и да разкрием тази истина.
Файлът Купър 2
Забележка: малка част от началото на 2 част липсва.
"..патрулна лодка с цел да събираме разузнавателна информация около пристанището.Трябваше да патрулираме всяка нощ и да поддържаме сигурността по реката. Тогава открих голямо количество НЛО-та над Виетнам за тях съобщаваха като за непознати хеликоптери. Но северновиетнамците нямаха въобще хеликоптери. Нашите войски отвреме на време бяха обстрелвани от тези "хеликоптери", вражеските войски също бяха обстрелвани. Изчезваха и хора. Когато напуснах Виетнам ме изпратиха в щаба на главнокомандващия на флотата на САЩ в тихия океан - в Мокалапа в Хаваите, което е малко градче над Пърл Харбър. Именно тогава в ръцете ми попаднаха документи, които бяха толкова невероятни, че ми беше необходимо много време докато осъзная за какво става дума и че това, което гледах беше реално.

За онези от вас, които ще се питат как ми попаднаха тези документи ще им дам малко обяснение за достъпа да секретната информация, ако сте в армията или в правителството. Независимо каде сте, правилата са едни и същи. Първо трябва да сте проверен, за да имате достъп до секретната информация. Ако например става въпрос за "Супер секретно, магическо ограничена информация" (Top Secret MAJIC Restricted Information), която е висшето равнище на засекретяване на информация в цялата държава, трябва да сте бил проверяван от FBI поне 6 месеца. Те изпращат федерални агенти във вашата къща, в предишните ви училища, до всички ваши учители, приятели, на всичките адреси, където сте живял, всички съседи, всички, за които сте работил. След проверката получавате степента BI и правото да работите със секретни документи (Security Clearance). Получавате доступ до документите със секретност над "строго секретно" (Top Secret). Както споменах служех и във военноморския флот в Тихия океан, чиито операции покриваха половината планета - Индийския океан и континентите между тях. Това означава получаване и анализиране на огромна информация, която трябваше да се предоставя на главнокомандващия за всичко, което се е случило през последните 24 часа и което ще се случи през следващите 24 часа. Понякога той получаваше сyобщения "Top Secret, Majic Restricted Information". По този начин изведнyж в мен попаднаха два документа - единият наречен "Планът Злоба" (The Grudge Plan), а другият "Операция Мнозинство" (Operation Majority). Планът Злоба съдържаше историята на присъствието на извънземните от 1936г. насам, започвайки с Германия и катастрофиралата там през 1936г. летяща чиния, от която германците са се опитали да вземат технологиите. Не са успели защото ако бяха успели щяха да спечелят войната, тъй като никой не може да победи тези оръжия. Но те направиха пробив.

След войнта ние пленихме от тях документи и инсталации. Руснаците направиха същото. Но чак до 1947г. нямахме възможност да пленим цял кораб. Това стана близо до градчето Розуел в щата Ню Мексико. От извънземния кораб бяха изкарани умрели извънземни. В плана Злоба видях снимките на умрели извънземни, на кораба им, на вътрешните им органи. Видях снимките на извънземния, наречен E.B., който беше държан в плен от 1949г. до 2 юни 1953г., когато умря. Видях историята на онова, което те могат да направят, започвайки от инциденти още през 1800г. с извънземни и техни кораби. Видях кодовете на някои операции. Видях една със спасен цял и невредим извънземен кораб. Как е станало това нямам представа. Беше наречена операция Червена светлина (RED LIGHT) и най напред е била осъществявана от Невада, а след това преместена в специален район за тестиране по заповед на Айзенхауер в Area 51. Опитите да се лети с този извънземен кораб продължиха до 1962г. когато той се взриви до опитния полигон във въздуха. Експлозията беше видяна в три щата. Пилотите бяха убити, никой не разбра какво е станало. Операция RED LIGHT беше отложена за по-късно докато се научим как да летим с тези кораби. Операцията продължава.

Сега имаме не само извънземен кораб с който летим, но и кораб, който сами построихме, използвайки техни технологии и някои от НЛО-тата, за които хората периодически съобщават, че са ги видяли в САЩ или другаде, които се управляват от американски пилоти. Това може да е шок за вас. Разполагаме с технологии далеч отвъд границите на онова, което можем да си предствим. По голямата част от технологическото ни развитие след 2-та световна война се дължи на обмена на информация, осъществяван редовно в Area 51, който продължава и до сега.

Когато проф. James Obert за когото много от вас въобще не са чували, въпреки че беше един от най-големите ракетни специалисти и космически коментатори, беше пенсиониран, правителството на САЩ му даде специална награда, свика и пресконференция с всички церемонии. Когато му дадоха думата той каза:"Господа, ние никога нямаше да можем да постигнем това техмнологично равнище. На нас ни помогнаха: Помогнаха ни тези малки приятели, дошли от космоса." Изведнъж млъкна и не каза дума повече. Това беше през 1959г. Бих могъл да продължа с примерите. Ще се спра на обществото на Jason (Jason Society) или на "Научните работници на Jason" - секретна група. Имаше писмо от Пентагона с имената на 51 от тези "Jason научни работници" със заповедта, че имат право да работят с най-секретните документи в цялата дурява, да бъдат допускани до всички военни инсталации и до всички правителствени сгради. В списъка имаше шестима нобелови носители елитът на научния свят. Те са единствените, които знаят истината за технологиите днес и за истинската физика тъй като онази, на която ни учат е пълна глупост. Всичко, което знаем не е истина. То не е истинско и реално.

Гравитацията не е това, което мислим, че е. Има унифицирана теория. Ние вече знаем какво е тя. Това е онова, което прави тези кораби да работят. Всичко което става, е абсолютно невероятно. Когато за първи път аз и John Lear съобщихме за какво става в Невада всички помислиха, че сме идиоти. Но именно оттогава от Лас Вегас се правят нощни екскурзии до онова място за да могат туристите да наблюдават как всяка нощ има полети с извънземни кораби. Всяка нощ между 22.00 и 1.00. с изключение на събота. Първата екскурзия беше от 100 души. И те видяха четири извънземни кораба да летят по такъв начин, по който нито един самолет или хеликоптер не може да лети.

Едновременно беше пуснат в действие и план MAJESTIC, който е част от операцията за проверка на реакцията на населението спрямо присъствието на извънземните на Земята. Това е част от плана на правителството да пуска нарочно изтичане на информация, след което тя лесно може да бъде опровергана. Това са част от документите, които видях в плана Злоба. Те ви обработват, за да не бъдете шокирани, за да не се допусне колапс на обществото, религиозните структури да не изчезнат завинаги, за да не се взриви борсата. От това се страхуват те. Ще има и враждебно отношение към извънземните, въпреки че те не се различават от нас, те са само отнякаде другаде. Те не са богове.

Знаете ли, няма нищо лошо в това което става, с изключение на две неща. Първо: когато решиха да пазят тайната те се нуждаеха от пари, за да я финансират. Не можеха да кажат на обществото и на Конгреса. Решиха да я финансират чрез вноса и продажбата на наркотици. В документите които четох за Operation Majority изрично се сочи, че президентът Буш заедно с CIA е организирал в голям мащаб внос в САЩ на наркотици от Южна и Централна Америка с рибарски лодки до офшорните нефтени платформи на Sapata Oil , оттам на брега, избягвайки митническите или други проверки. Те все още внасят наркотици по този начин. Другият е чрез самолети на CIA, кацащи във военната база Homestad във Флорида. Имаме потвърждения от работещите в базата, които казват, че самолетите са били посрещани от сина на Джордж Буш - Джеб Буш.Второто лошо нещо е, че за да запазят тайната трябваше да убият много хора.

Именно те убиха президента Кенеди. Между 1970г. и 1973г. в рамките на Operation Majority президентат Кенеди нареди на групата MJ-12 да спре вноса на наркотици за американците. Нареди им да подготвят план за разкриване на присъствието на извънземните на обществеността през следващата година. Неговото убийство беше заповядано от групата на Билдербергите. MJ-12 осъществи плана в Далас. Той включваше агенти от CIA, Division-5 на FBI, от офиса на морското разузнаване. Президентът Кенеди беше убит от шофъора на неговата кола чието име беше William Greer. Той го застреля с електрически задвижван специален пистолет, разработен от CIA. Стреляше с експлозивен куршум, който инжектира голямо количество отрова в мозъка на Кенеди. Ето защо в документите се отбелязва, че мозъка на Кенеди е бил отстранен. Ако сте изучавали случая наистина ще видите, че мозъкът на Кенеди изчезна. За да не могат да намерят остатъците от куршумите с отровата в мозъка, което категорично щеше да докаже, че Ли Харви Осуалд не е убиецът. Всъщност Осуалд не е стрелял нито веднъж. Той беше жертвата. Защо шофъорът е трябвало да убие Кенеди? Защо другите глупаци не го уцелиха. Общо имаше три изстрела, три пъти се стреля по Кенеди. Единият куршум го уцели в гърлото, но не го уби, другите два уцелиха губернатора Конъли. Защо досега никой не е съобщил? Не е вярно. Аз не съм първият. Бил Инглиш говореше за това още преди осем години, но му се смееха. John Lear говореше преди три години, но и на него се смееха. Сега обаче много хора казват истината и тя все повече се чува.

Холограми, Вселената и... човешкият мозък

През 1982 година в Парижкия университет се извършва експеримент, който може да се окаже един от най-значителните експерименти на 20-ти век. За този експеримент не е тръбено по новините. Освен ако не четете научни журнали, едва ли някога сте чували името на експериментатора - Алан Аспект (Alain Aspect). Аспект и неговият екип откриват, че при определени обстоятелства, субатомни частици, като електроните, могат да комуникират един с друг в реално време, независимо от разстоянието между тях.

Това е важен факт, който може да се обясни чрез холографската парадигма, която ще разгледаме в тази статия. Може би светът все пак наистина е "само" една матрица...

През 1982 година в Парижкия университет се извършва експеримент, който може да се окаже един от най-значителните експерименти на 20-ти век. За този експеримент не е тръбено по новините. Освен ако не четете научни журнали, едва ли някога сте чували името на експериментатора - Алан Аспект (Alain Aspect). Аспект и неговият екип откриват, че при определени обстоятелства, субатомни частици, като електроните, могат да комуникират един с друг в реално време, независимо от разстоянието между тях.

Без значение дали се намират на 10 метра или на 10 милиона километра, едната частица винаги "знае" какво става с другата и обратно. Проблемът с този факт е, че той нарушава приетото от Айнщайн ограничение на скоростта, с която може да пътува информацията - скоростта на светлината. Пътуването със скорост по-голяма от тази на светлината обаче е равносилно на преминаване на времевата бариера. Това кара доста учени да се опитат да обяснят резултатите, като някои от тях предлагат доста радикални теории.

Физикът от Лондонския университет Дейвид Бом, например, смята че откритието на Аспект дава основание да се смята, че обективната реалност не съществува, че въпреки солидния си вид, Вселената е от огромна холограма.

За да разберем защо Бом прави това зашеметяващо изявление, трябва да знаем какво се крие зад понятието "холограма". Холограмата е триразмерно изображение (фотография), направено с помощта на лазер.

За да направим холограма, обектът първо бива осветен от лазерен лъч. Тогава втори лазерен лъч отскача от отразената светлина на първия, а получената резонанса картина се запечатва на филм. Полученият филм прилича на нищо незначеща мрежа от светли и тъмни ивици. Да се ниси хорограмата, към филма се насочва трети лазерен лъч се визуализира тримерния образ на снимания обект.

Триразмерността на тези изображения не е тяхната единствена забележителна черта. Ако холограма на роза бъде срязана наполовина и след това осветена от лазер, всяка половина ще проектира цялата роза. Получените половинки могат от своя страна да се разделят още веднъж на по две четвъртинки. Всяка от четвъртинките при облъчване отново би визуализирала холограма на цялата роза.

Това свойство от природата на холограмата ни дава нов поглед върху разбирането за организация и ред. През по-голямата част от съществуването си, западната наука се е развивала с презумцията, че най-добрият начин да разбереш физически феномен е да го разбиеш на съставните му части и да ги изследваш.

Холограмите ни показват, че някои неща във Вселената може да не се поддават на този подход. Ако се опитаме да разпаднем на съставните й части една холограма, ние няма да получим парчетата, от които е направена, само ще получим по-малки "цели"(1:1 с оригинала) холограми.

Тази гледна точка навежда Бом на различен начин на разбиране на откритието на Аспект. Бом смята, че причината субатомните частици да остават в контакт една с друга, независимо от разстоянието между тях, не се дължи на факта, че те си разменят някакви сигнали напред-назад, а защото тяхната разделеност е илюзия. Той смята, че на някакво друго ниво на реалност, такива частици не са индивидуални, отделни, а части от едно фундаментално цяло.

Бом предлага следния пример за визуализиране на своята теория: представете си аквариум, в който има риба. Представете си, че не можете да видите аквариума директно, а го наблюдавате с помощта на две камери - едната насочена към предната стена на аквариума, другата - към някоя от другите стени. Гледайки само мониторите, е вероятно да решите, че наблюдавате две различни риби. Тъй като камерите са разположени под различен ъгъл, всяка от рибите на екраните ще изглежда леко различна. След известно време наблюдение ще стигнете до извода, че между рибите съществува някакъв вид зависимост. Неузнавайки за реалната ситуация, може от направените наблюдения да се стигне до извода, че двете риби комуникират помежду си на момента, но това, както знаем, не е вярно.

Според Бом това е, което се случва при експериментите на Аспект. Според него комуникацията със скорост по-бърза от скоростта на светлината, която наблюдават Аспект и екипа му, му дават основание да смята, че съществува различно ниво на реалност, което не можем да възприемем, по-сложно измерение, което е аналог на аквариума от примера. За Бом електроните и другите субатомни частици ни се струват отделни, тъй като можем да видим само част от това по-сложно измерение.

За Бом тези частици не са отделни части, а страни на по-дълбока единност, която притежава холографски свойства и е неразделна, също като спомената в началото роза. И тъй като всичко във физическата ни реалност е изградено от тези елементарни частици, то Вселената, според Бом е проекция, холограма.

Ако това е вярно, то Вселената трябва да притежава някои изумителни свойства. Ако разделеността на частиците е илюзорна, то това означава, че всички и всичко във Вселената е свързано едно с друго. Всичко е във всичко, и въпреки, че човешката природа винаги търси начини да категоризира и разделя, различните явления във Вселената и всички видове разделение са по същността си изкуствени и цялата природа е една безкрайна мрежа.

бом не е единственият изследовател, който намира доказателства, че вселената е холограма.Работещият независимо от Бом в сферата на мозъчните изследвания, неврофизикът от Станфорд Карл Прибрам също стига да убеждението за холографската същност на вселената.

Прибрам стига до холографския модел тръгвайки от загадката как и къде в мозъка се съхранява паметта. Десетилетия наред множество изследвания показват, че паметта не се съхранява на точно оределено място, а в целия мозък.В серия от експерименти през 20-те години Карл Вашли открива, че независимо каква част от мозъка на плъх премахва, той не може да заличи неговата памет за това как да изпълнява сложни задачи, които е научил преди хирургическата намеса.Големият проблем тогава е бил, че никой не е познавал механизъм, който да обясни тази особеност на паметта.

През 1960-та година Прибрам се запознава с концепцията на холографията и разбира, че е намерил обяснението, което са търсели изследователите на мозъка. Прибрам смята, че паметта се съхранява не в невроните, или в малки групи от неврони, а в шаблони от нервни импулси, които се пресичат в целия мозък по същия начин, както светлите и тъмните интерферентни линии пресичат цялата повърхност на парче филм с холографско изображение. С други думи, Прибрам смята, че мозъкът е сам по себе си холограмен филм.

Теорията на Прибрам би обяснила защо човешкият мозък може да съхранява толкова много информация в толкова малко място. Изчислено е, че човешкият мозък има капацитета на запамети информация от порядъка на 10 милиона бита по време на средно продължителен човешки живот.

Друго свойство на холограмите, което не споменахме досега е именно големия им капацитет за съхранение на информация ( бел. ред: вече са в разработка дискове на принципа на холограмите, които ще побират нещо от порядъка на 100GB информация, при размер колкото сегашните дискове). Достатъчна е минимална промяна на ъгъла, под който двата записващи лазера облъчват фотографския филм и е възможен записа на много различни изображения на една и съща повърхност. Практически опит показва, че в един кубичен сантиметър филм може да се съберат близо 10 милиона бита информация.

Нашата необичайна способност бързо да извличаме каквато информация ни трябва от огромното ни информационно хранилище на спомени става по-разбираема ако мозъкът функционира на принципа на холограмата. Едно от най-удивителните неща в човешкия мозък е именно взаимосвързаността на всяко парченце информация - друга характеристика, присъща за холограмите. Тъй като всяка част на холограмата е безкрайно свързана с всяка друга нейна част, то това може би е най-съвършенният пример за взаимосвързана система, с която разполагаме.

Аржентинско-италианският изследовател Хюго Зукарели (Hugo Zucarelli) наскоро пренесе холографският модел в света на акустичните явления. Озадачен от факта, че хората могат да локализират източника на звук без да въртят главите си, дори когато не могат да чуват с едното ухо, Зукарели открива, че холографските принципи могат да обяснят тази способност. Зукарели също така разработва техногията за холографния звук - техника за записване, способна възпроизведе акустични ситуации с невероятен реализъм.

Скорошни експерименти установяват, че всяко от сетивата ни е чувствително към доста по-голям спектър от честоти, отколкото се предполагаше доскоро.

Изследователите откриват, например, че визуалната ни система е чувствителна към звукови вълни, че чувството ни за мирис частично зависи от така наречените осмични честоти, и че дори клетките в телата ни са чувствителни към голям честотен диапазон. Според някои учени тези открития предполагат, че холографската природа на съзнанието е отговорна за преработването и разделянето на тези честоти във формата на конвенциалната чувствителност.

Най-интересно става обаче, когато обединим холографния мозъчен модел на Прибрам и холографната теория за веселената на Бом. Ако конкретността на света е вторична реалност и това, което е "там" е всъщност холографско трептение, и ако мозъкът е също холограма и избира само част от трептенията и математически ги превръща в сензорни възприятия, какво тогава е обективната реалност?

Казано по-просто - тя спира да съществува. Религиите на Изтока дълго време са проповядвали, че материалния свят е Мая - илюзия, съответно въпреки че мислим, че сме физически същества, движещи се във физически свят, това също е илюзия. Ние сме само приемници, плаващи през калейдоскопично море от честоти, и това, което извличаме от това море и трансформираме във физическа реалност, всъщност е само един канал от многото в холограмата.

Тази нова картина на реалноста, синтез на гледните точки на Бом и Прибрам, се нарича холографна парадигма, и въпреки, че много учени я посрещат със скептицизъм, тя стимулира други. Холографната парадигма, ако се допусне, че е вярна, би обяснила много явления, които за момента са черни дупки в научното знание - медицина чрез визуализация, телепатия, пътувания извън тялото и др.

Кой съм аз?

Има един универсален въпрос, който занимава умовете на всички хора, от пеленачета до старци, от началото на човешкия род до наши дни. Това е въпрос, до който опира всеки от нас, но никой не е успял да намери отговора: “Кой съм аз?”. От време на време някой велик мислител или философ, който решава, че е намерил решението, но веднага един, двама, трима други му доказват, че решението не е пълно, че нещо не е обяснено.

Това е така, защото отговорът на въпроса се крие в най-дълбоките и потайни кътчета на човешкото съзнание. Личността на всеки се развива в различни насоки в зависимост от житейския опит. В продължение на един човешки живот мислите, преживяванията и емоциите оставят трайни следи в съзнанието и подсъзнанието, като формират един сложен и практически неизмерим “аз”, който е загадка и за самите нас. В повечето случаи си мислим, че се познаваме, че контролираме телата, мислите и дори чувствата си, но всеки от нас знае, понякога дълбоко в себе си, че не познава своята собствена същност.

В действителност азът, като съвкупност от преживявания, мисли и чувства, контролира на практика целия ни живот. Преди да направим нещо, например да си купим вестник, ние си мислим ( примерно ): “Колко пари ми останаха след кафенето?; Дали вместо това да не гледам новините?; Защо пък да не реша кръстословицата?”. След тези или други подобни мисли ние решаваме какво да правим. В друг случай може да действаме, водени само от емоциите, импулсивно. Може би се питате: “Къде е аза, какво общо има той?” Той стои зад всяко наше действие, мисъл или емоция. Емоциите се оформят под влияние на предишни емоции. Мислите – под влияние на предишни мисли. Азът ни управлява и това е факт.

Все още не сте убедени? Да видим какво ще кажете обаче, ако разберете, че азът върши много неща зад гърба ни. Да, точно така, зад гърба ни. Азът непрекъснато се грижи за основните функции на нашето тяло. Той поддържа вътрешния ни комфорт, а ние се сещаме за това само когато ни заболи далака или ни падне кръвното.

Мисля, че значението на аза вече е повече от ясно. Тази му роля в нашия живот обаче ни поставя пред нов въпрос: “Къде е нашата свобода, нашето право на избор?” Азът осъществява контрола си на базата на натрупването. Новите мисли, чувства и преживявания в живота ни се определят от старите. Ние не бихме си пъхнали ръката в огъня, ако вече сме го правили и сме се опарили, без сериозна причина. В крайна сметка, единствената свобода, която имаме, е свободата да изберем как да изживеем живота си. Велика свобода! За жалост ние можем да направим този избор само веднъж – преди да се родим. Избирайки къде и кога да се родим, ние избираме кое да е първото чувство, мисъл, изобщо преживяване, което да изпитаме. От там нататък всичко останало се пречупва през лещата на аза и той започва да контролира живота ни.

Интересно, нали? Още по-интересно е къде и кога правим този избор. Макар и за една хилядна от секундата, ние трябва да престоим в някакъв друг свят, в някакво “отвъдно”, за да можем да направим този избор. Но там законите за причината и следствието също важат, което означава, че дори само част от нашето съзнание да прави този избор, тя го прави под влияние на аза. Този избор отново се оказва избор на аза, а не наш избор.

Нека се върнем на същността на аза – съвкупност от мисли, чувства и преживявания. Те се трупат въз основа на взаимоотношенията ни с другите хора т. е. азът зависи от мислите, чувствата и преживяванията на хората, с които влизаме в контакт по някакъв начин. От друга страна, техните азове също зависят от мислите, чувствата и преживяванията на хората, с които те влизат в контакт. Чрез тази мрежа от зависимости нашите действия, действията само на един човек на Земята, се определят от действията на всички други хора живели някога. Излиза, че целта на съществуването на всички хора на планетата без Един, е да осигурят живота на ( независимо какъв ) на този Един, който остава. С други думи, всички хора на този свят съществуват само единствено заради този Един. Този Един пък, заедно с всички останали хора без един Втори, съществуват само заради този Втори. Така се получава един омагьосън кръг, в който всеки зависи от всеки.

Разбира се, не може да твърдим, че азът на един човек се оформя само под влиянието на другите хора. Той се определя и от всички живи и неживи предмети, с които той има някакъв контакт. Приложете горния алгоритъм ( за хората ) към вашето тяло и всички молекули във Вселената. Фантастично, нали? Цялата Вселена, до последната молекула, съществува заради вас!

След всичко, казано дотук, не може да твърдим, че няма Бог, че няма една висша сила, която ръководи целия свят около нас, а оттам и самите нас. Бог не е нищо друго, освен всичко останало, освен нас. Всичко останало е Бог за нас, а ние сме част от Бог за всичко останало във Вселената.

“И той беше словото, и словото беше с него”. Нима тези думи от Библията не звучат точно като “И той беше Бог, и Бог беше с него”? Всеки един от нас е и не е Бог. Ние сме и велики и нищожни. Ние сме велики като част от Бог и сме нищожни, сравнени с останалата част от Бог. Смирение проповядва Христос преди 2000 години. Забравете за човешкото желание да се делим. Смирете се и приемете, че сте частица от нещо велико и ще бъдете велики, ще бъдете Богове. Защото никой не казва, когато види лапата на лъва, “лапа”, а казва “лъв”. Неслучайно любовта е най-великото чувство във Вселената. Любовта обединява и прави хората велики.

Обичайте се...